Това, за което ще говорим тази сутрин, е как да придобием християнски характер. Миналата неделя ние започнахме тази тема за християнския характер.
2 Тимотей 1:1-7
1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,
2 до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.
3 Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си
4 и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
В този текст можем да видим поне три влияния, които са допринесли за оформянето и утвърждаването на Тимотей като християнин. Това е всъщност, за което ние говорим – как да придобием християнски характер. Първото влияние е възпитанието в Божието Слово, второто е поддържането на взаимоотношения с добър духовен приятел и третото е личната ни дисциплина.
ВЪЗПИТАНИЕ В БОЖИЕТО СЛОВО
Миналият път ние говорихме за възпитанието в Божието Слово, говорихме за тази нелицемерна вяра, която е била в бабата и майката на Тимотей – Евникия, и за прародителите на апостол Павел, които са служили на Бога с чиста съвест. Така че тази наследствена вяра е била предадена както на Павел, така и на Тимотей. В тази връзка ние споменахме една поговорка, че първите седем години са много важни. Защото ако някой не е добре възпитан, ние казваме, че му липсват първите седем. През първите седем години всъщност се оформя характерът на човека. Характерът на Тимотей беше оформен чрез Божието Слово. Затова тези, които служат в детското служение, имат изключително важна роля, както и тези, които възпитават децата си. Най-добре ние възпитаваме децата си чрез нашия пример: като се молим, като търсим Бога, като четем Словото, като поставяме Бог на първо място в живота си, като ходим на църква. По този начин вярата може да се предаде на следващото поколение.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДУХОВНИ ПРИЯТЕЛИ
Следващото нещо, което спомага за изграждане на християнски характер, е поддържането на взаимоотношения с правилни духовни приятели. Ние говорихме за приятелството между Павел и Тимотей. Те са се обичали един друг; когато са се разделили, те са плачели, имало е сълзи на очите им. Те са се молили един за друг, пътували са заедно, ходили са по градовете и са създавали нови църкви. Много е важно какъв приятел имаш, защото Павел и Тимотей бяха на един дух заедно. Много е важно ние да имаме някой, с когото сме на един дух. Виждаме също Даниил, който имаше своите приятели – когато царят му зададе много трудна задача, той дойде при своите си и те се молеха на Бога. Когато апостолите бяха бити, те се върнаха при своите си и започнаха да се молят. Много е важно да имаме такива духовни приятелства, които са безценни: приятелството между Моисей и Исус Навиев, между Илия и Елисей, между Павел и Тимотей, между Давид и Йонатан, между Даниил и приятелите му. Трябва да имаме общи цели, защото апостол Павел казва: „Ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта“.
1 Коринтяни 15:33
33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“
Това е нещо изключително важно: от една страна да потапяме себе си в Словото, защото то спомага за изграждането на нашия характер, и от друга страна – да се обграждаме с добри, благочестиви християнски приятели.
НАСТОЙНИЧЕСТВОТО
Бих желал да кажа няколко думи за настойничеството. То е свързано с това как ние вършим работата си и с това да завършим добре нашето християнско поприще. Настойничеството е взаимоотношение, при което даден човек предава на друг способности, опит и авторитет, като споделя с него това, което самият той е получил от Бог. Настойничеството е ключово в християнските взаимоотношения, в ученичеството и в изграждането на християнски характер. То изисква взаимоотношения. Тук ние имаме един проблем: ние като българи сме големи индивидуалисти. Не сме склонни да бъдем отворени към другите. В православната и католическата църква е установено послушничеството, но ние в евангелските църкви нямаме тази практика да имаме послушници, на които да бъдем настойници. Освен това, поради тежкото си историческо наследство от тоталитарния режим, при който почти всеки втори или трети човек в държавата е бил предател или доносник, ние сме затворени в себе си и съвсем не сме склонни да се доверяваме. В църквите пък често има клюки и разцепления, които ни пречат да се отпуснем, камо ли съзнателно да търсим развитие на нови взаимоотношения. Това обаче е тъжно, защото настойничеството ни укрепва и увеличава потенциала ни като хора и Христови служители.
Всички тези проблеми не трябва да ни отчайват, понеже има решение. Това решение е не само да имаме един настойник, но да имаме съзвездие от настойници. Пол Стенли и Робърт Клинтън говорят за този модел в тяхната книга „Настойничеството – взаимоотношението, от което се нуждаеш, за да успееш в живота“. В тази книга те казват, че да имаш един настойник за всичко е твърде идеалистично и почти никога не се случва на практика. Ние можем да имаме множество настойници – съзвездия от настойници. В различни сфери и за различни неща в живота си ние имаме нужда от тях. Нашите взаимоотношения могат да бъдат многостранни: да имаме хора над нас, които да са наши настойници, духовни водачи, съветници, учители, покровители, хора, на които можем да подражаваме. Някои от тези духовни настойници може дори да не са живи, те да са преминали в Божията слава, но книгите, които са оставили, говорят в нас. Също така можем да имаме хора, които са под нас в тяхното духовно израстване, на които ние да бъдем настойници. Освен това може да имаме хора около нас, които са на същото ниво, на което сме ние в нашето изграждане на християнски характер – братя, сестри, колеги, приятели, от които да се учим и с които да споделяме опита си и живота си. В това съзвездие от влияние ние имаме хора, които са над нас, под нас и около нас.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни учи как да изграждаме характера си. Молим Те, помогни ни да бъдем отворени за настойничество, да търсим правилните духовни приятели и да се потапяме в Твоята истина всеки ден. Нека нашият живот бъде пример за Твоята слава. Амин.
И за мен това е много освобождаващо, понеже когато чуя някой да говори за настойничество, аз пожелавам да се намеря настойник и се отчайвам, понеже не мога. Казвам: „Господи, сега дай ми апостола Павел“, но за съжаление не могат да го намерят. Но от тази книга аз разбрах, че всъщност аз имам редица настойници. Това са всички от тези, които са оказали влияние в живота ми. И аз имам дори един списък с приятели, хора, които са влагали в моя живот, хора, с които сме били приятели и които са ми помогнали да раста във всяка една сфера.
Просто когато се замисля за себе си, аз виждам, че това, което аз съм в момента, е всъщност това, което други хора са вложили в мен. И помислете и ще видите, че и вие имате такива хора, които са влагали във вас. Въпросът е ние да осъзнаем каква е ползата от добрите взаимоотношения с правилните хора и да се стремим да ги укрепваме и да ги развиваме.
ТРИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ВЛИЯНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ХАРАКТЕР
И така, ако искаме да придобием християнски характер, на първо място трябва да се обучаваме в Божието Слово. На второ място – да поддържаме взаимоотношения с правилни духовни приятели и да практикуваме настойничеството. Т.е. както ние да имаме духовни настойници, така ние да бъдем духовни настойници на някой друг. И на трето място – да бъдем дисциплинирани по отношение на живота и служението си. Т.е. Божието Слово, приятели и дисциплина – това са трите християнски влияния, които ще ни помогнат да придобием християнски характер. И така идваме до въпроса за постоянството и личната дисциплина.
2 Тимотей 1:6-7
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
Във 1 Тимотей 4:14 апостол Павел заръчва на Тимотей да не пренебрегва дарбата си в предното послание, а тук той му напомня да я разпалва. Вижте, дарбата е уподобена на огън, за да не угасне. Един огън се нуждае от постоянно слагане на дърва. И Павел наставя Тимотей да не спира, да продължава да раздухва, да разпалва този вътрешен огън, да го запазва жив с буйни пламъци. И начинът, по който ние разпалваме нашата дарба, е като я упражняваме. Просто дарбата е нещо много интересно. Тя не се изхабява от това, че ти я употребяваш, но тя се обогатява и развива.
И това е изключително важно, защото има много хора дори в църквата днес, които знаят каква е тяхната духовна дарба. Може би са се молили, може би някой им е говорил, те са видели, че имат някаква дарба. Те казват: „Е, може дори да са направили анкета, която да им покаже каква е тяхната дарба“. Но когато те имат дарба, с това те се задоволяват и те не правят нищо повече по въпроса. Но Божията воля не е само да имаме дарба, но тази дарба да се превърне в умение. Т.е. нещо, което ти можеш да го правиш. Ти да можеш да влизаш, както казваме на духовен език, в дарбата си, в служението си. Т.е. дарбата да се превърне в служение. Не просто умение, но дори служение.
Погледнато по-човешки, той не беше подходящ за отговорността, която Бог му беше възложил. Аз също не мисля, че съм много надарен човек, но със дисциплина съм видял как Бог изработва неща в мен, дори свиренето на китара. Не съм музикален, но със дисциплина Господ ми е помогнал аз да придобия това умение. Но това се отнася и за духовното служение. По времето, когато апостол Павел пише неговите послания, Тимотей е бил епископ или ръководител на църквата в Ефес. Това е била една огромна църква. Но по нашите стандарти той не беше готов за това тежко време. Защо?
Първо, по това време Тимотей беше все още сравнително млад. Във 2 Тимотей 2:22 апостол Павел пише „да отбягва младежките страсти“. Ако той му казва „да отбягва младежките страсти“, значи Тимотей е бил младеж. А в 1 Тимотей 4:12 той го окуражава да не допуска някой да го презира заради младостта му. Той му казва: „Никой да не презира твоята младост“. Така че явно Тимотей е бил млад. Как би могъл един толкова млад човек да поеме отговорността за ръководството на такава голяма и важна църква, каквато беше Ефеската?
Така че Тимотей имаше предизвикателства. Първо, че беше млад. Второ, той имаше здравословни проблеми. Тимотей беше болнавичък. Той беше податлив на боледуване. В 1 Тимотей 5:23 апостол Павел му казва: „Не пий вече само вода, а употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания“. Така че явно може би Тимотей е имал гастрит или язва и се казва, че той е имал чести боледувания. Освен това Тимотей беше плах по темперамент. Беше затворен по характер. Той беше срамежлив човек. Има много хора днес, които гледат хора, които са така отворени, имат харизма, и казват: „Аз не съм като този човек толкова отворен, сигурно Бог няма да ме употреби“. Но не! Бог може да ти даде дарба и Той има дарба за тебе, независимо от твоя темперамент.
Според един тълкувател на име Ферберн, Тимотей е бил склонен повече да се огъва, отколкото да управлява. Той не е бил такъв водач от тип А, както се казва – човек, който да се налага, да движи нещата, да става на неговата и така нататък. Той е бил по-скоро отстъпчив и мек. И поради това апостол Павел пише на коринтяните да предразположат Тимотей и да се постараят той да се чувства удобно между тях. В 1 Коринтяни 16:10-11 се казва: „Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас, защото той работи Господното дело, както и аз“. Макар че той беше различен по характер, той беше равнопоставен Божи работник като апостола. И апостол Павел казва в 11 стих: „Затова никой да не го презира, а изпратете го със мир, да дойде при мене, защото го очаквам с братята“.
Всички тези човешки особености на Тимотеевия характер, неговата възраст, незрялостта, това, че беше твърде млад, телесната му слабост, това, че беше болнавичък, присъщата му срамежливост и плахост, това, че той не беше такъв някакъв харизматичен тип, обясняват защо апостол Павел му пише: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“. Просто вижте как апостолът го насърчава. И ние имаме нужда от това насърчение, аз имам нужда от това насърчение, когато Бог ми казва: „Ти имаш дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. Давай!“ На Тимотей му е било трудно да преодолее слабостите си и да изпълнява служението си. Той се нуждаеше от смелост и себеконтрол.
„Само дисциплинираният някога става добър в нещо.”
Неизвестен автор
Запомнете това. Ние говорихме по отношение на израстването в Божието Слово като фактор в придобиването на християнски характер. Ние казахме, че много са важни първите стъпки, т.е. ние трябва да бъдем възпитавани в Божието Слово. След това, по отношение на приятелите, ние казахме, че лоши другари покваряват добрите нрави. И сега, по отношение на дисциплината, запомнете тази поговорка, че само дисциплинираният някога става добър в нещо. Най-лесният пример за това са музикантите. Ако искаш да свириш на пиано, ти трябва да имаш страхотна дисциплина да свириш по 5-6 часа на ден. И ако ти си дисциплиниран, ти наистина ще станеш добър в това.
Ако си недисциплиниран, нищо няма да става от тебе. И Апостол Павел ясно, явно добре осъзнаваше това.
1 Коринтяни 9:24-27
24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.
26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
Апостол Павел говореше за личната дисциплина. Той казва: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, спортистите, всички тичат, а само един получава награда“. Значи шампионите – те са много дисциплинирани. Тези, които се занимават с фитнес, със спорт – те са много дисциплинирани. Спортът развива дисциплината. И той казва: „Така тичайте, щото да я получите“.
И всеки, който се подвизава или участва в състезанието, се въздържа от всичко. Те не само се състезават, но те налагат дисциплина и в храненето. А те вършат това, за да получат тленен венец. А ние – не тленен. Може да питате Стефани Кирякова. Тя е така спортистка. Дали се хапва всичко, което ѝ се хапва? Или трябва да се въздържа от неща, за да бъде шампионка по художествена гимнастика? И Апостол Павел казва: „И тъй, аз така тичам“. Не като към нещо неизвестно.
Т.е. той влага всичко от себе си. Той се дисциплинира. „Така удрям“ – тези, които бокс тренират – „не като че бия въздуха“. Т.е. той със всичка сила удря. „Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен“. Нека Бог да ни помогне да имаме тази дисциплина.
И тук във „Второ Тимотей“, не само в „Първо Коринтяни“, но също и тук във „Второ Тимотей“, Апостол Павел говори за военна дисциплина. Т.е. военните също са дисциплинирани. Може да питате някой, който е бил в армията, че в армията трябва да има дисциплина.
2 Тимотей 2:3-7
3 Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос.
4 Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.
5 И ако някой се състезава в игрите, не получава венец, ако не се е състезавал по правилата.
6 Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7 Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.
Вижте какво казва Апостол Павел на Тимотей: „Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос“. Значи войниците са дисциплинирани. И той казва в четвърти стих: „Никой, който служи като войник, не се вплита в житейски работи или цивилни афери, за да угоди на този, който го е записал за войник“. Ако ти си в армията на Христос, ти трябва да бъдеш отговорен на своя главнокомандващ.
И след това отново говори за участие в спортните игри, които са били много разпространени в гръцкия свят. И ако се подвизава някой в игрите, не се овенчава, т.е. не получава наградата – венеца, ако не се е подвизавал законно. Само трудещият се земеделец – дори земеделците може да ги питате как те трябва да обработват, да поливат, да се грижат за земята – и се казва: „само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете“. „Размишлявай върху това, което ти казвам и Господ ще ти даде да разбереш всичко“.
Така че, да, Божието Слово е необходимо, да, добри приятели са необходими, но без лична дисциплина нищо няма да стане от нас. Страдания, дисциплина, съобразяване с правилата, труд и усилия – всичко това е част от изграждането на богоподобен характер.
Когато говореше за свършената от него работа за Господа, Апостол Павел спомена и труда си заедно с Божията благодат. Вижте, това е много интересно. Във „Първо Коринтяни“ 15 глава, 10 стих, какво казва Апостол Павел? Това е част от неговото свидетелство и той казва за себе си: „Но с Божията благодат съм каквото съм“.
1 Коринтяни 15:10
10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.
Божията благодат ме е направила това, което съм. Но той продължава и казва: „И дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях“. Той казва, че се е трудил повече от всички апостоли. И той казва: „Не аз обаче, но Божията благодат, която беше със мен“. Славата е на Бога, защото от Него е благодатта, но трудът и дисциплината са от нас. Апостол Павел прибавя труда си към Божията благодат. Разбира се, отгоре на труда си той пак добавя Божията благодат.
Тимотей пак трябваше да прибави към своите дарби самодисциплината. И също се изисква и от нас. Ако искаме да сме добри в нещо, отговорът е един – работа и самодисциплина. И когато говорим за самодисциплина, не можем да не споменем нещо из духовните дисциплини. Вижте, има едни такива духовни практики, които се наричат „духовни дисциплини“. Те са усилия на ума и тялото, които ни помагат да поддържаме нашата духовност, съзнанието за Божието присъствие в живота ни.
В тези духовни дисциплини участва не само умът, но също и тялото ни. И тези духовни дисциплини ни помагат да върнем емоциите си, интелекта си и волята си на тяхното правилно място в нашата душа. Просто духовните дисциплини донасят баланс в живота ни. Те успокояват чувствата, ума и волята ни и ни настройват по такъв начин, че духът да може да побеждава плътта в нас. Духовните дисциплини ни помагат да започнем да правим неща, които не можем да правим сами.
Т.е. ние чрез духовните дисциплини се обучаваме в нещо, което преди не сме могли да правим. Това може да ви звучи абсурдно, но да вземем, например, молитвата, размишлението върху Божието Слово и после това с духовните дисциплини. Сами можем ли да променим характера си? Не можем. Много хора се опитват, дори в семейството, единият партньор се опитва да променя другия и казваме: „Не мога да го променя, той не се променя“. Не можем сами да се променим, но чрез практикуването на духовните дисциплини Божият Дух ще действа в нас и ще ни промени.
Чрез духовните дисциплини ние ставаме различни и започваме да се държим по начин, по който не сме се държали досега. Не в отрицателна, а в положителна светлина. И да правим неща, които не сме могли до този момент. Например, започваме да свидетелстваме за Господ със увереност и без да се срамуваме. Това е начинът, по който ние се освещаваме. Ние говорихме миналата седмица за посланието към римляните и това, че начинът ние да се освещаваме не е чрез закона, а чрез Духа.
И тогава въпросът е: ако ние се освещаваме чрез Духа, тогава къде е нашата воля? Какво става с нашата воля? Каква е ролята на нашата воля? Ролята на нашата воля е ние да се предаваме на Господа. Т.е. когато ние се предаваме на Господа и начинът да се предаваме на Господа е чрез духовните дисциплини, тогава Святият Дух действа в нас и Той ни освещава.
Ако успееш да отделиш един или два часа през деня, в който да се отделиш от всичко друго и да се затвориш в осамотение, било в дома или сред природата, да бъдеш сам. Осамотяването е една от духовните дисциплини. Без хора или шумове или други дразнители около тебе. Без телефони и интернет и така нататък. И през тези два часа не правиш нищо друго, освен да се покланяш на Бога и да четеш Словото Му, да разсъждаваш върху Божиите условия, да търсиш Божия водител в живота си.
Ако ти преживееш едно такова време на успокоение и зареждане в Божието присъствие, ти ще се върнеш към нормалните си задължения съвсем различен. Защото вече твоята воля, чувства и ум ще са се наместили на мястото си и ти ще бъдеш събран и концентриран. Или пък ако постиш, това ще ти помогне да бъдеш по-силен срещу изкушенията. Ще ти помогне да усещаш Бог по-близо до себе си, да чувстваш една особена лекота и удовлетворение. Аз вярвам, че тази седмица в нашата църква ние завършихме този молитвен пост, в който се молим, се застъпваме за различни неща. Но това какви сме днес и какви ще бъдем утре, до голяма степен зависи от самите нас.
Божието Слово ни показва насоките, в които да работим, за да придобием християнски характер, но дали ще го направим, това зависи от нас. Така че това са трите въпроса, които ние трябва да си зададем днес. И аз се моля просто всеки ден да преглеждаме живота си. Аз правя същото в тези три сфери, да си зададем тези три въпроса.
ВЪЗПИТАВАМ ЛИ СЕБЕ СИ В БОЖИЕТО СЛОВО?
Възпитавам ли себе си в Божието Слово? Дали го чета? Дали го изучавам? Дали го научавам? Дали размишлявам върху него? Дали чрез четенето то влиза в сърцето ми?
ПОДДЪРЖАМ ЛИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БЛАГОЧЕСТИВИ ДУХОВНИ ПРИЯТЕЛИ?
Това е изключително важен въпрос. Начинът, по който много хора отпадат от вярата, е, че те престават да поддържат връзка с Божиите хора. Божиите хора са църквата. Божиите хора са хора на молитвата, хора на Словото, хора, които се молят, които се покланят на Бога, които усещат Божието присъствие. И ако ти си с такива хора, ти влизаш в Божието благословение.
Така че ти трябва да си зададеш въпроса: Възпитавам ли себе си в Божието Слово? Поддържам ли взаимоотношения с благочестиви духовни приятели? Имам ли хора над мене, на които да се подчинявам? Имам ли хора около мене, които са мои връстници и които са на същото ниво, за да можем заедно да израстваме в Господа? Мои съученици в следването на Христос. Имам ли също и хора, които аз обучавам, мои духовни деца, за които се моля, на които им помагам?
ЩЕ СЕ СТАРАЯ ЛИ ДА ПОСТОЯНСТВАМ В УПРАЖНЯВАНЕТО НА ДАРБИТЕ СИ И ДА НЕ ПРЕНЕБРЕГВАМ ЛИЧНАТА СИ ДИСЦИПЛИНА?
Ще бъда ли дисциплиниран? Имам ли дисциплина в живота си? Ако сме се отпуснали, нещата няма да отидат на добре. Ако сме се отпуснали, ние няма да имаме добър християнски характер. Аз виждам в някои хора, когато те започват да спазват диета, да бъдат дисциплинирани, да започват да се молят, да търсят Бога, те стават по-благи. Те стават по-отворени за служение. Започват и казват: „А какво да направя сега за някой друг? Как мога да послужа на Бога?“ Когато те служат, изведнъж Господ ги освещава още повече и повече.
Така че нека Бог да ни помогне да размишляваме в тези три сфери: в сферата на Божието Слово, което формира характера ни; в сферата на взаимоотношенията с благочестиви духовни приятели, които ни помагат и ни обогатяват; и накрая да постоянстваме в нашата дисциплина и да не пренебрегваме духовните дисциплини. Отговорите на тези въпроси ще определят какъв ще бъде нашият истински характер. Нека Бог да ни помогне и Бог да ни благослови.
МОЛИТВА
Господи, аз Ти благодаря тази сутрин за това, че ние можем да бъдем в Божието Слово. Благодаря Ти за апостол Павел и Тимотей, за това, че те са имали тези взаимоотношения, за това, че те са се потопили в Божието Слово, за това, че те са били дисциплинирани. Те са практикували тези духовни дисциплини и те са спомагали за изграждането на техните християнски характери. Помогни на нас, нека ценностите на апостолите, ценностите на Господ Исус Христос да влязат в нас, така че ние да се преобразяваме чрез обновяването на ума си и да ставаме повече и повече като Исус и да растем в Христоподобие. Да имаме Неговите мисли, да имаме Неговите чувства, Неговите отношения, Неговата воля, за да можем да бъдем угодни на Бога и да бъдем за благословение на другите. Моля Те, благослови всеки един, който ни слуша сега по интернет. Ти го благослови в името на Исус! Амин!