Днес ще продължим да говорим за псалмите и за тяхната структура и голямата идея на псалмите. Нека ще кажем – структура. Много меко го казвате, искам така твърдо да го кажете – структура. Готови ли сте? Три-четири. Структура. Имахме един преподавател от Америка, който казваше – много харесвам тази дума. Казвам много така, ми звучи много яко. Структура, нали? И наистина, ако се замислите, тази сграда има структура, т.е. арматурата в тази сграда я държи. Ако нямаше желязо вътре, ще падне. Но има колони, има структура. Мостовете имат структура. Нашето тяло има структура и това е скелетът ни. Той не се вижда. Но ако няма скелетът ни, ще бъдем амеби или медузи. Не знам точно какво ще бъдем без скелет. Тия килограми няма да може да са от прах и не знам как ще бъдем. Ще бъдем пехтия без структура. И структурата е много важна за разбирането на Божието Слово, защото Библията също има структура.
Книгите имат структура, пасажите имат структура. И когато ние намерим структурата, тогава вече можем да разберем значението. Защото структурата е майка на голямата идея. Ако намерим структурата, ще можем да намерим каква е голямата идея. И точно това ще направим с псалмите. Богословието на псалмите се фокусира върху царската власт. И основното послание на псалмите е, че нашият Бог е Цар. Нека да кажем Цар. Вижте, в тези думи има „р“ – структура, Цар.
И от това, че Бог е наш Цар, произлича следствието, че нашата съдба е да живеем в Божията слава завинаги. Тъй като Бог е Цар и ние сме създадени по Неговия образ, а царството е славен образ, логично е, че тъй като нашият Бог е Цар, нашата съдба също ще бъде да царуваме и в слава. В този смисъл можем да видим, че богословието на псалмите е есхатологично. Това е малко странна дума, такъв термин есхатология. Но всъщност есхатология идва от гръцката дума „есхатон“, което означава край. Тоест есхатологията е дял от богословието, който се занимава с края на времето. Какво ще стане в края на времето. И това, което ще стане в края на времето е, че Исус ще дойде отново, Бог ще царува, ще бъде установено Божието царство. И псалмите ни учат, че нашият Цар идва. И това е нещо в бъдещето. Тоест не само има Цар, но нашият Цар идва. И това е същност заглавието на това поучение – нашият Цар идва. В книгата „Псалми“ има ясно изразено движение напред към установяването на това царство.
1 Коринтяни 15:24-28
24 Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.
26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,
27 защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28 когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.
И това е Псалм 110 и говори това нещо. А когато ще е казал, че всичко е покорено, с явно изключение на Този, Който му е покорил всичко, т.е. равенството между Сина и Отец се запазва, когато казвам, ще му е било покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все. Т.е. това ще бъде на края. И псалмите се движат към този момент. Те ни насочват към този момент. Книгата „Псалми“ се състои от 5 книги, както вече разбрахме. А във връзките или шевовете между всяка книга намираме славословие. Това, което на гръцки се казва „доксология“, на български „прослава“. Изричане на благословение към Господа. И „доксология“ всъщност произлиза от две думи: „докса“, което е „слава“ и „логос“, което е „слово“ или „доксология“. Това означава „дума за слава на Бога“ или „слово за слава на Бога“. И много добър български превод, който е „славословие“. Тоест „слово за славата на Бога“. Има кратки славословия, с които завършват книгите на „Псалмите“. И тези славословия служат като корици или като маркери или белези за края на книгата.
Защото когато са били писани тези книги, не е имало глави и стихове, те са били въведени през средновековието. Но бихме могли да кажем, че тези славословия „затварят“ в кавички книгите. Книга първа, Псалм 41:13, там се казва: „Благословен да е Господ Израилевия Бог от века и до века, Амин и Амин“.
Псалм 72:18-19
18 Благословен да е Господ,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;
19 и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.
Псалм 89:52
52 Благословен да бъде Господ до века.
Амин и амин!
Псалм 106:48
48 Благословен да е Господ,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и целият народ да каже: Амин. Алилуя.
И книга пета завършва с така наречената голяма доксология или голямото Алелуя. И това са псалми от 145 до 150. И това също подчертава доксологичната или славната прославяща цел, към която се стреми книгата „Псалми“. Така че тези псалми, аз ви насърчавам да си ги прочетете във къщи. Последните псалми на всяка книга и първите са много важни. Т.е. четете първи Псалм и 41 Псалм. След това четете 42-и и 72-и. След това четете 73-и и 89-и. След това четете 90-и и 106-и. И накрая 107-и и 150-и. Т.е. това са ключовите псалми. Пряко когато четем дадена книга, ако искаме да достигнем до сърцевината, можем да прочетем малко от началото и малко от края, това ни дава възможност да разберем същността на книгата. И това може да ни научи на съществени неща, които да ни помогнат, докато четем книгата, да не се изгубим в гората заради дърветата.
Да не се изгубим в гората заради дърветата означава, че вникването в детайлите може да ни попречи да видим цялостната картина. Ако ти си в гората, ти не можеш да видиш цялата планина. Трябва да излезеш от планината, за да можеш да видиш всичко, което е цялата гора и да разбереш какъв е релефът. Така че ние ще направим нещо подобно в това поучение. Искаме да извървим пътя си през цялата книга Псалми, но основно ще се съсредоточим върху няколко псалома, които се срещат точно по шевовете на границите между различните книги и те ще ни покажат как книгата Псалми е есхатологична или свързана с края на времето, или как книгата Псалми ни кара да очакваме идването на Царя.
Казахме, че голямата идея е, че нашият Цар идва. Това е което псалмите ни казват. И интересно е, че тези псалми, които са в началото и в края обикновено, книгата започва с псалм на мъдростта. Това са различни жанрове в книгата Псалми. Едното е жанр мъдрост, като например Псалм 1, Псалм 73. Това са псалми на мъдростта, Псалм 119. Това са псалми на мъдрост. И завършва обикновено с царски Псалм. То е 41-я царски Псалм, 72-я царски Псалм, 79-я царски Псалм, 23-я царски Псалм, 2-я царски Псалм. И това е интересно, че Псалм 1 и Псалм 2, те са точно от тези два жанра. Тоест Псалм 1 е мъдрост, Псалм 2 е царски Псалм. Това означава, че Бог иска ние да четем книгата Псалми в тази рамка. По този начин, през тези очила на мъдростта. От една страна, тоест как да живеем. И второто, с очакването на Царя. Затова, че това в същност е нещо свързано с Божието царство. И така книга първа… Общото учение на книга първа, тоест от 1 до 41 Псалм е, че заветът сключен с Давид, тоест царския завет.
ЗАВЕТЪТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА ЦАРУВАНЕТО ЧРЕЗ ПОТОМЦИТЕ НА ДАВИД
Заветът за продължаването на царуването му чрез неговите потомци. Продължаването на Давидовия дом, Давидовата династия. Заветът, сключен с Давид, е бил изявен, бил е потвърден, включен е и работи. Знаете, в Библията има няколко основни завета. Има първият завет е, може би, завет с Адам. Брачният завет. След това има завет с Ной, че Бог няма повече да даде потоп. След това има завет с Аврам. След това има завет с Моисей. И след това има завет с Давид.
И псалмите, повечето псалми са Давидови псалми. Т.е. Давид ги говори. Така че те са свързани с този завет. И ние трябва да разбираме, да знаем Давидовия завет. Но още в Псалм 2 там се изявява заветът. Там в стих 7 се казва: „Аз ще изявя постановлението. Господ ми каза: Ти си мой син, аз днес те родих“. Богословите са съгласни, че Псалм 2 е бил химн, изпълняван при коронацията или възцаряването на юдовите царе. Давид е бил първият, който е използвал Псалм 2 при помазването си за цар.
Но всички негови потомци, несъмнено, също са използвали този псалм или химн при коронацията си. Втори псалм. В самото начало на книгата Псалм и заветът с Давид се открива с химна за неговото възцаряване. Като в този псалм на Давид, като цар, Бог им обещава неща, като победа в битка и получаване в наследство на народите.
Псалм 2
1 Защо се разоряват народите
и племената намислят суета?
2 Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против Господа и против
Неговия Помазаник, като казват:
3 Нека разкъсаме връзките им
и нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Този, Който седи на небесата, ще се смее;
Господ ще се поругае над тях.
5 Тогава ще им продума в гнева Си
и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже:
6 Но Аз поставих Царя Си
на Сион, святия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението;
Господ Ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес Те родих.
8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство
и земните краища за Твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
ще ги строшиш като глинен съд.
10 И така, сега се вразумете, о, царе;
научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх
и се радвайте с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да не се разгневи
и да погинете в пътя;
защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Блажени са всички, които се надяват на Него.
Виждате, тук има едно смесване на божественото с царското. Защото в началото имаме псалмопевеца, който говори и той се присмива на племената, които се опитват да отхвърлят Божията власт, Божия авторитет. Те казват: „Ще разкъсаме връзките на Господа и неговия помазаник“. Обаче Бог казва, това е смешно да се опитвате да го правите, защото няма да стане. Това е все едно някои детенца да опитват да се бият с някакъв мъж. Какво може да направи? Нищо не може да направи. Много сте малки да се биете срещу Господа и срещу неговия помазаник.
И след това в 6 стих започва да говори Царят. Всъщност в 7 стих започва да говори Царят. В 6 стих говори Бог, който казва: „Но аз поставих царя си на Сион, святия мой хълм“. Т.е. Бог казва: „Аз съм го поставил, той е мой цар и аз съм го избрал, аз съм го издигнал. Той е мой инструмент за изпълняване на моята воля“.
И след това в 7 стих Царят говори от свое име и той казва: „Аз ще изявя постановлението, Господ ми каза“. Т.е. Царят говори това, което Бог му е казал: „Ти си мой син, аз днес те родих“. Т.е. той казва: „Аз съм цар, защото Бог ме е избрал и ме е направил да бъда негов син“. „И поискай от мен, и аз ще ти дам народите за твое наследство“. Т.е. Бог говори на Царя и му казва: „Поискай от мен и аз ще ти дам народите за твое наследство, издей ме ти краища за твое притежание“.
„Ще ги съкрушиш с желязната тояга, ще ги строшиш като глинен съд“. И тук свършва това, което Бог говори на Царя. И псалмопевецът говори, продължава от това, което е говорил преди това, че тия, които се противят на Царя, трябва да се вразумят и да се смирят и просто да слугуват на Господа със страх и не да се бунтуват срещу избраника, а да го целуват. Т.е. да показват своята любов и преданост към него. Така че в този втори Псалом виждаме единството между Бог и Царя и това, че Царят е син на Бога, който изпълнява неговата воля.
И така заветът е установен. И когато стигаме до края на книга първа, Псалм 41, който също е царски Псалом, откриваме, че заветът, сключен с Давид, е потвърден. Т.е. всичко работи според обещанието, дарено първоначално в завета. И Псалм 41 започва с блаженство. Кой друг Псалом започва с блаженство? Първи. Т.е. тук имаме някаква връзка. Първи Псалом казва: „Блажен оня човек“ и така нататък. И тук се казва: „Блажен оня, който приглежда немощния, в зъл ден ще го избави Господ“.
Господ ще го пази и ще продължи живота му. Блажен ще бъде той на земята. И ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му. Това е точно като началото на Псалм 1, думата „блажен“. И това, което виждаме тук е, че е ясно, че Давид е блаженият човек от Псалм 1. Т.е. царят от Псалм 2 и блаженият човек от Псалм 1 е едно и също лице. Блаженият човек от Псалм 1 е царят от Псалм 2. И тук в 41 Псалом имаме сливане на лиричните герои от първите два Псалма, където блаженият човек е царят – цар Давид.
Давид преживява блаженствата, изложени в Псалм 1 и в Псалм 2, защото той е цар. И когато преминем към 41 Псалом, 11 стих, там Давид казва: „От това зная, че твоето благоволение е към мене, понеже неприятелят ми не тържествува над мен“. Защото Бог му го е обещал в Псалм 2, че дори да се въздигнат някои срещу теб, те няма да успеят. И Давид казва: „От това зная, че твоето благоволение е към мене, понеже неприятелят ми не тържествува над мен“. И думата „благоволение“ или „наслада“ е същата като тази, която намираме в Псалм 1, там където се говори: „но се наслаждава в закона на Господа“.
Т.е. в Псалм 1 Давид се радва на Господната Тора, на Божия закон, на Божието наставление. В Псалм 1-2 Давид се радва, наслаждава се на Господните наставления. А сега в Псалм 41-11 Господ се радва в Давид. И виждаме тази взаимна връзка между Псалм 1 и Псалм 41. И аз ще го прочета този Псалм 41.
Псалм 41
1 За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
„Да, самият ми близък приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене. Но Ти, Господи, смили се над мен. Изправи ме и ще им отвърна. От това зная, че Твоето благоволение е към мен, понеже неприятелят ми не тържествува над мен. Амин. Ти ме поддържаш в непорочността ми и ме утвърждаваш пред лицето Си до века. Благословен да е Господ, Израилевият Бог, от века и до века. Амин.“ Виждате, в този псалом се говори всъщност за момент на заболяване.
Псалм 41
1 За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Т. е. Давид може би е боледувал. И ние знаем, че този псалом е месиански, защото в стих 9 се говори: „Да, самият ми близък приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене“. Исус Христос цитира този стих в Йоан 13 глава и го прилага за Юда Искариотски. Т. е. приятелят на Давид, който се казваше Ахитофел, той се разбунтува срещу него и застана на страната на сина му в бунта. И всъщност имаше врагове отвътре, които тръгнаха срещу Давид.
Псалм 41:9
9 Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
Обаче откъде знаеше, че Господ е доволен от него и че благоволи в него? Втората половина на 11 стих ни казва: „понеже неприятелят ми не тържествува над мен“. И виждаме, че бунтът на Ахитофел не успява и в крайна сметка Ахитофел се самоуби. Както и Юда се самоуби. Давид побеждава в битката, а народите един по един се подчиняват на Давид, както се казва в Псалм 2, стих 8. Така че в книга първа се започва със заявлението на Завета, сключен с Давид в Псалм 2.
Псалм 41:11
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
А в края на книгата виждаме, че този Завет е потвърден. Т. е. въпреки че има врагове, които искат да го унищожат, те не успяват. Всичко върви по план. Давид е благословеният човек от Псалм 1 и победоносният цар от Псалм 2. Когато преминем към книга втора, виждаме, че Заветът ефективно е прехвърлен върху Соломон. Имайте предвид, че в древния Израел монархията по това време е била нещо сравнително ново. Саул е първият цар, а кой ще бъде следващият цар след Саул?
Не е имало дълга протоколна традиция за определяне на това кой да бъде следващият цар. Разбира се, Саул искаше синът му Йонатан да стане цар, но както се оказва, не само че никой от синовете на Саул не стана цар, а наследникът на трона беше някой от съвсем друго семейство. Това беше Давид. И не бива да се учудваме, че когато Давид остарява и е на път да слезе от сцената, има доста интриги за това кой ще бъде следващият цар след него. Дали това ще бъде Адония, дали ще бъде Соломон.
Различните Давидови синове по различен начин се борят за трона. Дали царският престол ще бъде успешно прехвърлен от Давид на някой от синовете му? Защото това е заветът, че твоите деца ще бъдат на престола. И отговорът на този въпрос, дали царският престол ще бъде успешно прехвърлен от Давид на някой от синовете му, е „да“. Царската власт на Давид е успешно прехвърлена върху един от синовете му и тя е прехвърлена върху Соломон. Така че, когато се обърнем към книга 2, в края е Псалм 72, надписът е „за Соломон“.
Значи, преди се говори, че псалмите са Давидови, но тук в 72 Псалм се казва „за Соломон“. Това „за Соломон“ може да означава, понеже това е родителен падеж на еврейски, че или Псалмът е написан от Соломон, или че е написан за Соломон. Но каквото и да означава, е ясно, че сега Соломон е царят, за когото се говори на този етап от развитието на книгата Псалми. И когато в стихове 1 и 2 се казва „дай Твоето правосъдие на царя“, е ясно, че царят, за когото става въпрос, е не Давид, а Соломон.
Псалм 72
1 Псалом за Соломон.
Боже, дай Твоето правосъдие на царя
и правдата Си – на царския син,
2 за да съди Твоя народ с правда
и угнетените Ти – с правосъдие.
3 Планините ще донесат мир на народа
и хълмовете – мир с правда.
4 Той ще съди справедливо угнетените между народа,
ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.
5 Ще се боят от Тебе, докато трае слънцето
и докато съществува луната, от родове в родове.
6 Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,
като ситен дъжд, който оросява земята.
7 В неговите дни ще цъфти праведният
и мир ще изобилва, докато трае луната.
8 Той ще владее от море до море
и от Ефрат до краищата на земята.
9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята;
и неприятелите му ще лижат пръстта.
10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;
царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 Да! Ще му се поклонят всички царе,
всичките народи ще му слугуват.
12 Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,
и угнетения, и безпомощния.
13 Ще се смили над сиромаха и немотния
и ще спаси душите на немотните.
14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им;
и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;
винаги ще се възнася молитва за него
и цял ден ще го благославят.
16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;
плодът му ще се люлее като ливанската планина;
и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 Името му ще пребъдва довека;
името му ще се продължава, докато трае слънцето;
и ще се благославят в него хората;
всички народи ще го облажават.
18 Благословен да е Господ,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;
19 и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид.
Тоест сега вече царят е Соломон. „Боже, дай Твоето правосъдие на царя и правдата Си на царския син, за да съди Твоите люде с правда и угнетените с правосъдие“. Знаете, че Бог даде на Соломон мъдрост, за да бъде добър цар. Ясно е, че тук става дума за Соломон. Това означава, че заветът с Давид е бил успешно прехвърлен върху Соломон. И когато преминем към стихове 3 до 7 в 72 Псалм, обърнете внимание на езика. Езикът на тази част от Псалма говори за просперитет, за разцвет, за дъжд.
И това много ни напомня на първи Псалм, където се казва, че праведният ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си. И така, в Псалм 72 за Соломон се казва: „Планините ще донесат мир на людите и хълмовете мир с правда. Той ще съди справедливо угнетените между людите, ще избави чадата на немотните и ще смаже насилника. Ще Ти се боят, догде трае Слънцето и догде съществува Луната, из родове в родове. Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, като ситен дъжд, който оросява земята. В неговите дни ще цъфти праведният и мир ще изобилства, докато трае Луната. Изобилие от мир и благодействие, докато трае Луната“.
По времето, когато стигаме до този Псалм, Псалм 72, Давид вече е сменен от Соломон. И в Псалм 72 благословеният човек от Псалм 1 е Соломон. Т. е. има връзка между царските псалми и Псалм 1. В Псалм 41 и Псалм 2 блаженият човек от Псалм 1 е цар Давид. Но в Псалм 72 блаженият човек от Псалм 1 е цар Соломон. И когато продължим в стих 8, много ясно чуваме ехото от Псалм 2.
Военните победи, които Бог обещава на Помазаника Си в Псалм 2, сега се придобиват от Соломон в Псалм 72. И за Соломон в 8 стих на Псалм 72 се казва: „Той ще владее от море до море и от Ефрат до краищата на земята. Пред него ще коленичат жителите на пустинята и неприятелите му ще лижат пръстта. Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци, царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове. Да, ще му се поклонят всичките царе, всичките народи ще му слугуват“.
Тоест това, което Бог казва в Псалм 2, се изпълнява във пълнота в Псалм 72. Соломон е царят от Псалм 2, Соломон е този, на когото народите се подчиняват. И ние ще спрем дотук тази сутрин, защото в 3-та книга стават драматични неща. В 3-та книга стават изненадващи неща. И следващия път ще говорим за това, което се случва по-нататък. Но прочетете тези псалми и размишлявайте върху тях: Псалм 1, Псалм 2, Псалм 72, Псалм 42, Псалм 73 – прочетете тези псалми и размишлявайте върху това.
Следващия път ще продължим с книга 3-та. Защото там се вижда, че заветът е прекъснат. Така изглежда, но дали е прекъснат или не, трябва да разберем. Така че, както знаете, филмите свършват на най-интересното място, за да може следващия път да дойдат хората и да гледат следващата серия. Прекъсваме тук на най-интересното място, но следващата неделя ще продължим да говорим за книгата „Псалми“. Вярвам, че когато ние разберем тази структура на псалмите, на мен лично, когато аз я разбрах, това ме мотивира да чета повече псалмите.
Защото псалмите ние ги четем и понякога ние не ги разбираме. Не знаем какво се случва и по някой път идват някакви кратки псалми, ние не разбираме за какво са тези кратки псалми и по някой път стават малко досадни. Казваме: „Стига, стига псалми!“. Но всъщност в псалмите е скрито Божието слово. И ние може да ги четем тези псалми есхатологично. Тоест, като мислим за последното време, трябва да четем тези псалми като това, което е свързано с нашето поведение.
Етично. Тоест, с нашата етика. Нашата етика отговаря на псалмите, защото те са Тора, те са наставления. Както Тората или първите пет книги на Моисей са получението Господно, така и псалмите, тези пет книги на псалмите са получение. И ние трябва да ги разбираме. И ако ние разберем структурата на псалмите и как те са организирани, когато четем даден псалом, ние ще знаем. Сега в книга първа ли съм, в книга втора ли, в коя от книгите съм, какво се случва.
И тогава ще ни бъде много по-ясно. Ние ще разбираме какво иска Бог да ни каже чрез цялата книга. И тогава самите псалми оживяват за нас. И стават много интересни. Поне така беше за мен. И аз искам да ви насърча да четете псалмите. Псалмите са специална книга. Неслучайно има такива нос за вете и псалмите заедно. И аз съм си казвал, защо ни е някое друго, но точно псалмите са там. Но псалмите са там, защото те са молитви. Те са песни. В тях ние говорим на Бога.
Но всъщност, чрез тях Бог говори и на нас. И ние трябва да ги използваме като молитви на Бога, но също и да се назидаваме чрез тях. Това е нещо много интересно, защото в 1 Коринтяни 14 глава, когато се говори за молитвата, се казва, че който се моли, трябва да разбираем език, за да се назидава той, който слуша. Тоест целта на молитвата е не само ние да се молим на Бога, но тия, които слушат молитвата, да те могат да се назидават от тази молитва. Така и с псалмите. С псалмите ние говорим на Бога, но в тази молитва ние също може да се назидаваме, да се изграждаме.
1 Коринтяни 14
1 Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.
11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум.
21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ.
22 И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички;
25 тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.
26 Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога.
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.
36 Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Обаче нека всичко става с приличие и ред.
Но, за сега казваме, че псалмите са изградени около въпроса за царството. Затова има царски псалми на ключови места в книгата. И нека да видим какво ще стане с това царство. Виждаме, че в началото нещата вървят добре. Давид е царя и никой не може да бъде срещу него, защото Бог е на негова страна и неприятелите му не тържествуват над него. Защото той предава царството на сина си, който е Соломон.
След това обаче нещата се влошават. И наше живот също е така. Нещата са добре, след това се влошават. Какво да правим, когато нещата се влошат? За това ще говорим следващата неделя.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти за псалмите. И ние Те молим, Ти да ни дадеш разбиране за псалмите. Дай ни да обичаме псалмите, да ги ценим, да ги учим на Иисус, да се молим чрез тях. Помогни ни да учим на мъдростта, която те имат за нас. На етиката, която те ни предават. И Господи, да разбираме есхатологичното им значение. Какво те ни казват за края. Иисусе, ние Те очакваме. И ние казваме „Ела Господи Иисуси“. И ние знаем, че макар нещата да не са добре днес в света, пак Ти си все още на трона. Затова ние Те прославяме и Те хвалим. И Ти благодарим за Твоето Слово, че То ни дава утеха. Утехата на писанията. То ни дава насоки, мъдрост. Как да живеем и какво да правим. Запечатай Божието Слово в нас. Дай ни глад и жажда да четем псалмите и да ги разбираме и да се молим с тях, да ги прилагаме в живота си, да живеем с тях в името на Иисус. Амин.