Разгледахме едни основни положения във връзка с освещението и те бяха следните. Първо, че човек без Христос е духовно мъртъв. Той не може да не греши, да живее в грях. Обаче, Бог ни дава изкупление, Исус Христос ни дава оправдание, спасение и когато Той ни спаси, когато ние се обърнем към Него, Той ни новоражда. Това е Божият отговор срещу греха – новорождението. Ако някой е в Христос, той е ново създание. И тук, обаче, започва проблемът, защото когато се новородим, нашият новороден дух се бори срещу старото естество, което продължава да бъде в нас.
И това е, всъщност, духовната борба. Когато в Библията се говори за преуспяване, не става въпрос толкова за материално благоуспяване, колкото за благоуспяване в борбата срещу греха. Благоуспяване в освещение. Така че това са основните положения и това е причината защо ние трябва да се освещаваме. Тоест, човек без Христос е духовно мъртъв, но когато той стане новороден, той вече може да не съгрешава, защото Бог е вложил зародиша Си в него.
Но тогава започва борбата със старото естество, за което говорят Галатяни, че духът силно желае противното на плътта и плътта противното на духа, за да не можем да правим това, което искаме. Но, ако ние се отдадем на духа, тогава с Негова помощ ще можем да побеждаваме плътта в себе си. Също разгледахме греха и как грехът е бунт срещу Бога и различните последствия от греха и защо ние трябва да се борим с греха. След това започнахме да разглеждаме три вида грехове, за които 1 Йоаново говори, от гледна точка на състоянието на хората, които ги извършват.
Галатяни 5:17
17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.
Говорим първо за грехове, извършвани от човек, който ходи в светлината. Човек, който ходи в светлината, е като една овца – когато има ново естество, можеш да падаш в грях, но веднага ставаш и се отръскваш. Това е съгрешаването на този, който ходи в светлината. Споменахме този, който ходи в тъмнината, т.е. той вече се отдава на греха. И накрая споменахме този, който съгрешава смъртно. Т.е. това е човек, който вече остава в греха и той до такава степен е затънал, че вече дори не иска да се освободи от греха.
1 Йоаново 1:5-10
5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.
Има опасност да загубиш спасението с неразкаяно сърце. Но всъщност има такива паралелни изрази, т.е. според богословието на Йоан, ученика на Исус Христос, който написа Евангелието на Йоан и неговите послания и Откровението, и апостол Павел. Т.е. Йоан говори за „който ходи в светлината“, а пък Павел говори за „който ходи в духа“. Т.е. да ходиш в духа и в светлината е едно и също нещо. И това е естественият начин, по който ние трябва да живеем.
Това са реални промени, които Бог извършва в нас, когато се новородим. И Той ни оправдава, обаче оттам нататък освещението е нещо, което продължава през целия живот. Това е изключително важно, ние трябва да го разбираме. И след това другият тип християни, защото се казва, че той е новороден, той е опознал Бога, но той ходи в тъмнината. И този, който ходи в тъмнината, той съответства в богословието на Павел на човек, който е плътски.
Апостол Павел нарича такъв християнин плътски. Значи плътски християнин и християнин, който ходи в тъмнината, е едно и също и това е християнин, който действа като нехристиянин. Макар че той е новороден, спасен, той не действа като новороден, спасен, а действа като неспасен. И това е всъщност плътският християнин. И миналия път говорихме за пет опасности от живота, прекаран в тъмнината. Т.е. ако ти започнеш да ходиш в тъмнината, няма веднага да бъдеш поразен от Бога. Може да ти е време, защото Той е дълготърпелив. Но ако ти ходиш в тъмнината, първата опасност е да изгубиш духовната си чувствителност. И ти вече не знаеш, че съгрешаваш, защото нямаш чувствителност. Ходиш в тъмнината, не знаеш къде отиваш. Т.е. ти изгубваш духовната си чувствителност и ставаш сляп, късоглед! Забравяш, че си бил очистен от старите си грехове.
2 Петрово 1:3-10
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.
Втората опасност е, че ти падаш в капана на греха и си парализиран от него. Т.е. това е стихът за мрежата. Т.е. да отхвърлим греха, който лесно ни оплита. Т.е. това е като една мрежа, която ни парализира и не можем да живеем освободени. И третата опасност е, че ние ставаме измамени от греха. Т.е. измамата на греха е, че това, което ти правиш, няма да има последствия. Но винаги има последствия. И четвърта опасност е да бъдеш поведен и поробен от греха. Т.е. по една сметка ти влизаш в едно робство. Като някаква зависимост, в която ти си мислиш, че си свободен, но всъщност си роб.
Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
И последната опасност е ние самите да се превърнем в разпространители на заразата на греха. Както се казва в Евреи за този горчив корен. Така че състоянието на плътския християнин, състоянието на християнина, който ходи в тъмнината, е много, много опасно. Така че Божието Слово ясно ни предупреждава, че ние не трябва да го допускаме, трябва да се борим с него. И сега, днес ще продължим с три насоки за освещение. Тоест, какво ни казва Божието Слово, за да можем да растем в освещението.
ПЪРВА НАСОКА: ДА ПОЕМЕМ ОТГОВОРНОСТТА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАМЕ В СВЯТОСТ СЪС СТРАХ ОТ БОГА
Тоест, ние трябва да поемем тази отговорност и да кажем: „Аз като християнин, като ново създание, поемам отговорността да се усъвършенствам в святост със страх от Бога.“ Страхът от Бога ни помага много за нашето освещение. Апостол Павел е трябвало да се справя с доста проблеми, свързани с греха в Коринтската църква. Проблемите са били във връзка с това, че вярващите са правили компромиси с греха. Допускали са разцепление, ходили са в тъмнината, отнасяли са се толерантно към съгрешаващите, казвайки: „А няма проблем, ще се възгордеят ли, че някой върши такива грехове, повече от езичниците?“ Но, разбира се, Божията благодат е достатъчна за всички. Но апостол Павел не допуска този грях в църквата, а изисква от тях те да наложат църковна дисциплина, за да може този човек да не се превърне в квас, т.е. в зараза за останалата част от църквата.
2 Коринтяни 7:1
1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
И след това, във 2 Коринтяни, той съветва всички вярващи, а не само коринтяните, и това е съвет и към нас. Там се казва, запомнете този стих: „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота.“ Значи има плътска нечистота, има и духовна нечистота. Духовната нечистота е гордостта. „Като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“ Така че това е Божията воля и това е насока за освещение. Да се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
Притчи 8:13
13 Страх от Господа е да се мрази злото.
Аз мразя гордост и високомерие,
лош път и извратени уста.
Апостол Павел пише това до новородени вярващи, които първоначално са били очистени от греховете. В смисъл, че греховете им са били простени, но явно те не са разбирали, че има разлика между оправдание, което се изразява в опрощаване на греховете, и освещение, което означава не само греховете да бъдат простени, но ти да побеждаваш и да не допускаш греха в живота си. Това е освещението. Да побеждаваме греха и да не го допускаме в живота си. Има голяма разлика. И всичко е чрез Божията благодат.
Първоначално Божията благодат кани човека, извършва в него този така наречен момент или акт на обръщението и човек се обръща към Бога. Той се оправдава, спасява. И всичко това е чрез Божията благодат. Т.е. ти повярваш, ти се покаеш, ти се обърнеш към Бога. Това, което правиш – ти изповядваш греховете си, молиш за прошка, поканиш Исус в сърцето си. И докато ти правиш тези неща, в акта на обръщението, което става чрез Божията благодат, в същия момент Бог те оправдава, прави те праведен, новоражда те, прави те ново създание и те прави част от Неговото семейство.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово, което ни учи как да живеем в святост. Молим Те, помогни ни да не бъдем плътски християни, които ходят в тъмнината, а да бъдем хора, които ходят в Твоята светлина. Дай ни сили да се борим с греха, да се очистваме от всяка плътска и духовна нечистота и да се усъвършенстваме в святост със страх от Теб. Благодарим Ти, че Ти си Този, Който ни оправдава и Който ни освещава чрез Твоята благодат. В името на Исус Христос, амин.
Просто Той те основава. Но това е в началото. Така че чрез Божията благодат ние сме оправдани, спасени. Това е дар от Бога. Но след това Божията благодат продължава да работи за нашето освещение. Това не е само да бъдем освободени от вината за греха и от минали грехове, но да бъдем преобразени като човеци, да станем нови създания. Това е Новият завет. Бог казва, че отнема каменното сърце, ще ви даде меко сърце и ще ви направи да ходите в повеленията Ми чрез Моя Дух. И това е освещението – да успеем да победим греха и вече да не го допускаме в живота си.
Защото истинското покаяние включва голяма част, т.е. да не се връщаш в греха. И това означава да поемем отговорността да очистваме себе си от всяка плътска и духовна нечистота, от всеки грях в живота ни, от всяка зависимост, от всеки порок, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Както казах, страхът от Бога ни помага за нашето освещение.
Притчи 8:13
13 Страх от Господа е да се мрази злото.
Аз мразя гордост и високомерие,
лош път и извратени уста.
Притчи ни помага много в това отношение. Как да се борим с греха? Особено всеки млад човек, и разбира се всеки човек, трябва да чете Притчи всеки ден. Всеки ден по една притча според числото на деня, в което сме. Ако ти ги четеш всеки ден, ти ще придобиеш мъдрост, защото тези са написани, за да придобие младият човек мъдрост. Ако ти вече си напреднал в мъдрост, пак трябва да ги четеш, за да станеш по-мъдър. Но там се казва, че грехът е нещо зло. Страхът от Бога не е нещо, което Бог прави в нас.
Но страхът от Бога е нещо, което ние изпитваме. Това е нашето участие в Божието действие, нашата отговорност. Така че в процеса на освещение има Божия част, Божия роля, но има и наша част и наша роля. Бог няма нас да ни направи смирени. Разбира се, може да ни смири чрез обстоятелствата в живота ни, но ние пак трябва да се смирим. Защото има хора, които, дори да преминават през трудни състояния в живота си, пак се закоравяват, както Фараон. И зависи от нас ние да се смирим пред Бога.
Зависи от нас ние да се боим от Бога. Така че това е нашето участие. Така че това е първата насока, която апостол Павел ни дава и тя е да поемем отговорността да се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
2 Коринтяни 7:1
1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
Втората насока е във 2 Коринтяни 6:1, и там апостол Павел казва: „И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.“ Какво означава да не приемаме напразно Божията благодат?
2 Коринтяни 6:1
1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
Бог е подсигурил необходимата благодат за всеки вярващ. Бог има благодат. Това е Неговата свръхестествена сила. И тази благодат е както за спасение, така и за освещение. Има благодат, с която да очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота. Т.е. Бог няма да ни остави сами да се борим с греха. Той ще ни даде Божията благодат, Неговата сила, но ние трябва да вземем решение да имаме страх от Бога. Обаче, ако ние, вярващите, не се възползваме, ако не дадем възможност на Божията благодат да действа в нас, ако не се кооперираме със Святия Дух, не си сътрудничим с Божията благодат, ако не желаем да се променим, а вместо това продължаваме да затъваме в греха, тогава нашата връзка с Господ се нарушава.
И Неговата благодат не е възможно да действа в нас, защото ние не допускаме. И затова апостол Павел ни предупреждава да не приемаме напразно Божията благодат.
1 Коринтяни 15:1-2
1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.
Какво означава „напразно повярвали“? Това означава повярвали, спасени, приели благовестието, преживели, опростени за греховете, освободени от вината за греховете, оправдани, но нещата са стигнали дотук. И след това Божията благодат вече не е приятна в живота на такива вярващи и тогава те са напразно повярвали, защото правят сметка, че ще отидат в ада. Защото те почват да живеят в тъмнина и, живеейки в тъмнина, стигат до степента, в която не искат повече да се покаят и те отпадат от вярата, и тогава това, че са повярвали, е било напразно.
Това е много жалко. Много глупаво е да не си се възползвал от Божията благодат, Неговата сила, която е на наше разположение. Така че всеки един от нас трябва да знаем, че ни се казва ясно: Бог иска да живеем в освещение и Той има благодат за нас, която да ни помага да побеждаваме греха в живота си. Така че ние нямаме извинение да живеем в греха.
ТРЕТАТА НАСОКА Е ДА ПОЛОЖИМ ИСКРЕНО СТАРАНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И С БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА.
Както ви казах, това е двустранен процес. От една страна Бог действа в нас, от друга страна ние трябва да положим старание, ние трябва да имаме страх от Бога, ние трябва да се смирим и ние трябва да решим да премахнем греха от живота, да победим греха в живота си. Апостол Петър също ни поучава по този въпрос във 2 Петрово 1:3-9. И това са едни много дълбоки, ценни мисли и истини.
2 Петрово 1:3-9
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
И това, което той говори тук, е подобно на плода на Духа. Той го нарича „добродетели“, но става въпрос за същото. И той казва в 3 стих: „Понеже Неговата божествена сила…“ – става въпрос за Бог Отец – „…ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието.“ Благочестието е стремеж към святост, т.е. растеж в посвещение, всъщност и благочестие, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила. Т.е. ако ние сме познали Исус Христос, ако сме познали Бога, чрез това познаване Бог ни дава Неговата божествена сила, тя действа в нас. Ето това е Божията благодат.
И тук апостол Петър в продължение на още два-три стиха вмъква много подчинени мисли, които имат логична връзка една с друга, но трябва да ги изолираме за момент, за да можем да проследим основната му мисъл. И основната му мисъл е, че понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, Петър си казва: по самата тази причина, причината, че ние имаме това на разположение, че Бог ни е призовал, Неговата сила и всичко, което ни е необходимо, няма извинение.
По самата тази причина положете всяко старание. Когато се говори „всяко старание“, това не означава „да пробвам, а не стана“. Не! Това означава да се вземеш сериозно и да се стараеш. Да бъдеш усърден, да бъдеш усърден в твоето старание. Да положиш всяко старание и казва: „Прибавете!“ Значи, ние ги прибавяме, тези неща не са само, защото те са плод на Духа. Ние трябва да работим за това. Прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта – благоразумие.
Божията благодат е, че Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което ни е необходимо за нашия живот и благочестие. Неговата отговорност Бог си я е изпълнил. Той ни е дал Неговата сила и ни е дал всичко. И поради самата тази причина, че Бог е извършил Неговата част и Той ще действа в нас, Той ни е обещал благодатта Си и силата Си, ние трябва да изпълним нашата отговорност и тя е да положим всяко старание и да надграждаме добродетелите, които имаме в живота си.
Ако сме повярвали, добре, трябва да прибавим на вярата си добродетел. Добродетелта е победа над всички пороци и зависимости в живота ни, изграждане на благочестив характер. На добродетелта си благоразумие и така нататък. Добродетел е да имаш мъдрост, добродетел е да бъдеш въздържан. Въздържание и себеконтрол – това е добродетелта. И това са нещата, които ние ги правим.
И накрая той продължава в 8-9 стих и казва, защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познанието на нашия Бог в Исус Христос, но ако ги няма, тогава ние сме безделни и безплодни.
2 Петрово 1:3-10
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.
И в 9-10 стих казва, но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Т.е. това е християнинът, който ходи в тъмнина. Т.е. ако ти нямаш добродетелно положение, ти или ходиш в тъмнина, или ходиш в светлина. Ако не ходиш в светлината, ти ходиш в тъмнината. И ако ти ходиш в тъмнината, ти си безчувствен по отношение на греха, сляп си за него, очистителността си си забравил, че си бил очистен от старите си грехове.
Т.е. ти живееш като невярващ и си на път да стигнеш до падане от вярата и вечна смърт. Тук не става въпрос, че ние се спасяваме чрез нашите дела, защото ние се спасяваме по Благодат. Но въпросът за освещението си остава. Става ясно, че човекът, за когото се говори в този пасаж, е новороден християнин, защото се казва, че той е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Т.е. той е бил очистен от старите си грехове. Той е новороден, но е забравил.
Божията Благодат, Неговата Божествена сила е подарила и на този човек всичко, което е потребно за живота и за благочестието. Както казахме, благочестие означава стремеж към святост или освещение. Това е благочестието. Но този човек не е положил всяко старание в изграждането на духовния си живот, в връзката си с Бог, не се е съпротивлявал на греха, не е работил върху изграждането на характера си, върху взаимоотношението с хората, за победата над чертите от характера си, които не са Богоугодни.
Проблемът е, че такъв човек, който не е положил съответното старание, е, както се казва тук, сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. От този пасаж може да направим следния извод. Какво представлява пътя на освещението? Това е едно много фино сътрудничество между Бог, който живее в нас. Защото Исус казва, че „Аз ще дойда при теб, ще направим обиталище в тебе“, за да Бог живее в нас, за да Бог бъде в нас вярващите.
И Той дава в нас новородени създания, които Йоан нарича „Зародиш“. Божий зародиш пребъдва в нас, което Йоан отбелязва. Святият Дух, Другият Утешител, както го нарича Исус Христос, Той е в нас. Той е Духът на Благодатта. Божията Божествена сила действа в нас чрез ново създание, чрез Благодатта си, чрез Духа си. Дава ни всичко, което е необходимо да победим всеки грях и всяка слабост в характера си, в нашето поведение. Ти можеш да победиш всеки грях.
Но трябва много старание от твоя страна. Нужна е много дисциплина. Нужна е твоето участие в процеса на освещението. Затова се казва да положим всяко старание и да прибавяме на плодовете на Духа в живота си и да ги изграждаме. Т.е. ние можем да разглеждаме живота си като градина и Святия Дух като градинаря, който произвежда плода на Духа в нас, но Святия Дух не действа в градината сам. Не е само на Бог. Тя е нашата градина и ние трябва да съдействаме и да изграждаме този плод.
Т.е. без нашето участие това не може да се случи. И както казах, пътят на освещението е едно много фино сътрудничество между Бог и човек, между пребъдващия в мен Святия Дух и мен самия. И понеже Бог е верен и Святия Дух работи, то от мен зависи дали ще му обръщам внимание или не, дали няма да го загърбя. Аз мога да го загърбя. Мога да спра връзката с него, да не поддържам безценната връзка. Това е връзка с Бога, тя е безценна. Обаче ще кажеш: „А, не ми трябва“.
Това означава, че приоритетите са променени. Дали ще имаме общение с него, защото Йоан казва: „Ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение“. Това е връзката. Дали ще го търся, както се казва, да се търси Господа и Неговата сила, Той няма да дойде при нас, ако ние не го търсим. Но ако ние го търсим, Той казва, че ще ни даде… Ще ни разкрие чудни, тайни неща, които не знаем. Дали ще загърбваме някои импулси, желания, копнежи – това е копнежът на плътта в себе си, противника на Святия Дух, да доминират над мен, ще ги загърбя, ще ги изолирам и въобще няма да сещам за Неговото присъствие в мен.
Ще казвам: „Толкова много Бог да не е в мен, защото си искам да направя някакви неща“. Дали ще върша Божията воля и ще израствам в святост. Това са въпроси, които зависят от нас самите. Точно това зависи от мен и затова Божието Слово възлага върху нас тази отговорност. Отговорността за освещението е наша, защото Бог иска. Той вече е заявил волята си ние да растем в посвещението и Той ни дава всичко, което ни е нужно, за да растем в посвещението. Дава ни ново създание, дава ни Святия Дух, дава ни Словото си, дава ни Благодатта си, но от нас зависи.
От нас зависи. Не можем сами да променим качествата на нашия характер, но за да може Божията сила да действа в нас и да ги промени, ние трябва да му съдействаме и да сътрудничим с Христос.
Филипяни 2:12-13
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.
И там се казва това: „Възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само при моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие“, това е християнството, да пазим учението на Исус, да бъдем послушни на Благовестието, което казва: „изработвайте спасението си със страх и трепет“.
Някой може да казва: „Но чакайте, не беше ли Исус изработил моето спасение?“ Да, Исус го е изработил, но спасението, както казахме, има три етапа. Първият етап е когато ние повярваме в Исус и сме спасени, третият етап е когато нашите тела ще бъдат възкресени и ще влезем в славата на Бога, но вторият етап е етапът от спасението, което ние трябва да изработваме и това е процесът на освещение в нас. Така че Той казва: „изработвайте спасението със страх и трепет“, и това е освещението.
И до нас е това, Той казва в следващия стих 13, защото Бог е, т.е. това не ние го изработваме, но Бог изработва в нас. Бог е, който според благоволението Си, Той благоволява това освещение, действа във вас. И да желаете, и да го изработвате. Т.е. Бог ни дава това желание ние да растем в освещение, цялата слава е на Него, но пак, пак ако ние не искаме, няма да стане. Така че, желанието да израстваш в святост е от Господа, силата да израстваш в святост, да побеждаваш разложението, греха, старите навици, лошите черти на характера ти, е от Господа.
Обаче, те също имат отговорност да изработват спасението си със страх и трепет. Отново така виждаме, страх и трепет, това е страхът Господен. Така че, Божието Слово ни дава три насоки за освещението. Три насоки. Първата е: поемете отговорност да се усъвършенствате в святост със страх от Бога. Това да се усъвършенстваш в святост е освещението със страх от Бога, но трябва ние да го направим. Това е нашата отговорност. След това не пропускайте да се възползвате от Божията благодат, която е на нашето разположение.
Филипяни 2:12-13
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.
2 Коринтяни 7:1
1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
Той е дал благодатта и ако ние не се възползваме, тогава наша е вината, че ние не се възползваме от нещо, което Той ни е дал на разположение. И третото е: положете искрено старание, по думите на апостола Петър, всяко старание, за сътрудничество с Божията благодат или Неговата божествена сила. И като се върнем на думите на Исус, от Йоан 8, 34-36 стих, това е насърчението, че Исус е на наша страна, т.е. Той няма да ни остави сами, но Той ще ни помогне.
2 Петрово 1:3-10
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.
Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам“. Когато Той каже „Истина, истина“, това означава, че това е нещо, което е подчертано, валидирано, че това е точно така, както Той казва, божествена истина, която няма никаква лъжа в нея. Всеки, който върши грях, слуга е на греха. Бог не иска ние да бъдем слуги или роби, както казахме, думата е дума, с която се означава роб, т.е. ако ти вършиш грях, ти ставаш роб на греха. Исус не желае да живеем в робство и Той казва в 35 стих: „Слугата не остава вечно в дома“. Т.е. това означава, че ако си роб, може да не бъдеш в дома на Бога. Не знам как разбирате това, но синът остава вечно. Т.е. трябва да си новородено създание, да си Божи син, който пребъдва в дома. И в 36 стих така каза: „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. Той иска да ни освободи.
Йоан 8:34-36
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Аз не знам как всеки от нас оценява себе си. Вие знаете, всеки знае за себе си. Дали всички ние непрестанно ходим в светлината и в нас няма желание или съзнателно решение да съгрешаваме, или осъзнаваме, че често се колебаем. Ту сме в светлината, ту сме в тъмнината, ту се завръщаме при Бога, ту наново навлизаме в територията на тъмнината. Аз не знам. Не знам дали някой от нас не е допуснал да се развият последствията от греха в неговия живот, дали е допуснал да заживее постоянно на територията на тъмнината, да бъде оплетен от греха, да бъде заробен чрез измамата на греха, да бъде заробен от многото грехове, от които е бил освободен, и може би да се е превърнал в зараза и съблазън за други хора от греха. Т.е. заразяват други с греха, който е в тях. Не знаете ли, някой от нас не е ли приел напрасно Божията благодат? Божието Слово ни предупреждава колко страшен и покварен е грехът. Не е напрасно, че Бог мрази греха. Защо Бог мрази греха? Защото обича нас. Той, Бог, по-добре от всички нас съзнава какви щети ни нанася грехът на душите ни и телата, защото Той ни познава, Той вижда какво прави грехът с нас, Той вижда какви са последствията от всеки грях. Било то похотливост, било наркотици, алкохол. Каквото и да вземете в живота, с което се нарушава нашето общение с Бога. Бог знае, че ако допуснем греха в живота, той нарушава мисли, характер, поведение, взаимоотношения.
1 Йоаново 1:5-10
5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.
Обаче, ако Божието Слово ни показва какви са възможните последствия и колко е опасен грехът, Той не е за да ни покаже, че ние сме в една безнадежна ситуация и да се откажем. Не! Той ни показва колко е опасен грехът, за да видим, че има надежда. Просто да поискаме, да потърсим освобождение и веднага Той ни казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. Нека да кажем: „Наистина свободни! Наистина свободни!“. Това, че Синът ще ни освободи, означава, че Христос е на наша страна, Той иска да ни освободи. И тези думи не се отнасят само за първоначалното спасение, за хора, които все още не са познали Господа, но тук се говори за хора, които може отново да са били вплетени, поробени под силата и веригите на греха. Исус иска да ни освободи. Как да бъдем избавени? Как да бъдем освободени от веригите на греха? Проблемът с греха в живота на християните не е, че греховете, които сме извършили, са толкова големи, че Христовата кръв е слаба и недостатъчна, за да ги покрие. Не! Няма грях, който Христовата кръв да не може да покрие, да прости, да изчисти. Проблемът е, че веригите на греха, зависимостите, силата, която ни държи, пътят на старото естество, те са толкова здрави и тежки, че ние се отдалечаваме от Бога. Бог може да разкъса всяка една верига. Обаче, ако ние не искаме, тогава вече Той няма да действа от нас. Проблемът е преди всичко в загубената жива духовна връзка с Христос. Тогава сърцето охладнява, закоравява се, човек губи своята духовна чувствителност, изгасва копнежът, както и казах, това дали ходим в светлина или не. Критерият е: имам ли копнеж за святост или не. Ако ти нямаш копнеж за святост, значи ходиш в тъмнината, нямаш общение с Господа. И чувствителността ти се загубва, и съзнанието ти се заглушава, че нямаш съзнание за грях, та ми кажеш: „Това е нормално“.
Следващия път ще говорим за това какво е средството за освобождение от греха. И то е с една дума: покаяние. Някои хора не харесват тази дума – покаяние. Когато пастор говори за покаянието, те казват: „А, той почна да ми проповядва, той ми вменява вина, той ме кара да се чувствам грешен“. Но покаянието е всъщност Божията милост към нас, вярваш ли ти, Бог ти дава възможност, след като падаме, да станем. Това е покаянието. Това не е нещо, в което аз те обвинявам, но ти давам възможност. Бог ти дава възможност, хвани се за възможността, която Бог ти дава. Ако си се отклонил, ако си паднал, това е добре без покаянието. Чрез покаянието ние се завръщаме и възстановяваме това, което сме загубили. Чрез покаянието ние сме възстановени чрез Божията благодат. Имаме възможност отново да се изправим, да бъдем освободени от греха и да продължим по пътя, следвайки Господа, следвайки пътя на освещението. Покаянието е „кръгом“. 180-градусов завой. Т.е. ако ти си тръгнал в пътя на греха, в пътя на плътта, в пътя на тъмнината, направи „кръгом“ и тръгни в пътя на светлината, в пътя на освещението, в пътя към Господа. Завръщане към Бога. Отново заживяване в царството на светлината. Напускане, категорично напускане на територията на тъмнината.
И накрая, думите на Исус: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“. Това е фундаментална истина. Обаче, нека да си припомним предишното изречение от 31 стих, когато Христос точно преди това казва: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици“. Ние казахме, че всъщност да ходиш в светлината означава да пребъдваш. Ако ти пребъдваш, няма да бъдеш плътски християнин, ще бъдеш духовен християнин. И това е, което всъщност е главното послание на пастора в църквите. Евангелистът казва: „Спаси се“. Пророкът казва: „Остави греха“. Учителят учи на някаква истина, но пасторът винаги казва: „Пребъдвай, пребъдвай, пребъдвай“. Исус Христос всъщност казва: „Пребъдвай“. Трябва да пребъдваш. Трябва да пребъдваме. Да пребъдваш означава да останеш върху Христос, да останеш в това състояние. Ако ти не пребъдваш, ти отиваш в тъмнината. Ако ти не пребъдваш, ти се отделяш от лозата, от корена, от живота.
Йоан 15:1-7
1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си истинската лоза и че чрез Твоята благодат ние можем да пребъдваме в Теб. Молим Те, помогни ни да не приемаме напразно Твоята благодат, но да се усъвършенстваме в святост със страх от Теб. Дай ни сърца, които копнеят за Твоята светлина и които се отвръщат от тъмнината чрез истинско покаяние. Нека Твоята истина ни прави наистина свободни всеки ден. В името на Исус Христос се молим, амин.
Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Исус казва: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици“. Ако ти се смяташ за християнин, и тогава Той казва: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“. Ти трябва да пребъдваш. Нашата свобода от всичко, с което бихме могли да бъдем заробени, може да бъде обоснована от едно единствено нещо – ако пребъдвате в Моето учение. Тогава ще бъдем свободни. Това означава непрестанно да храним умовете си, сърцата си с Божието Слово.
Храниш ли ума и сърцето си със Словото? Когато общуваме с други вярващи, не допускаме клюки, суетни неща или други празни неща, а говорим Божието Слово, споделяме Божието Слово. Да пребъдваме в Исус, означава да пребъдваме в Словото Му. Когато сме в събрание на вярващи, да прекарваме време в едно сериозно общение със Словото, молитва, свидетелство, споделяне – това, което ние правим пък в сряда и петък, когато се събираме и ние просто хвалим Бога, четем Словото Му, разсъждаваме, споделяме, молим се всеки за другия.
Това е, което ни помага да пребъдваме и да бъдем духовно силни. Да прекарваме време в молитва. Личният ни молитвен живот. Без лично време с Бога, ние не можем да пребъдваме. И също да се молим, когато сме събрани с други вярващи. Да пребъдваме означава също така да избягваме всички места, компании, ситуации, които биха ни изправили пред изкушение, пред греха. И по този начин биха ни доближили още повече до оковите на греха. Най-важно за нас, вярвам, ще е с какво храним или подхранваме душите си.
Тоест, ако ти даваш на един човек храна, той това ще получи.