От 7-те църкви говорихме за Ефес, Смирна и Пергам. И днес ще говорим за останалите 4 църкви или докато не стигне времето. Ние благодарим на Бога за това, че през тази година ние можахме да посетим Турция и да посетим повечето от тези църкви. Така че те са едни реални църкви, на реални места. И всъщност начинът, по който те са подредени географски, е начинът, по който те са описани в Откровението. Преди се смяташе, че всяка една от тези църкви е като символично представяне на някакъв период от историята, но днес това не се приема.
Това са си послания до конкретни църкви. Но и всъщност редът, понеже така са подредени църквите и ние ги караме по ред в тяхната обиколка. Виждате как са подредени Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Но тази църква, за която днес ще говорим, е Тиатир. От Тиатир днес не е останало почти нищо, защото там има един град, който се казва Акхисар. Има само запазено едно квадратче от целия град, където в центъра има запазени части от постройки.
И всъщност има част от улица, може би, и всъщност една голяма базилика, християнска. Това, което ни показват тези базилики, които има във всички от седемте църкви, всъщност ни показва, че църквите в Откровение са чули посланието. И след като е минало времето, те са предали вярата на следващите поколения и след време цялото население е станало християнско и те са построили огромни молитвени домове, често на мястото на предишни храмове, които са били на различни други богове.
Но в началото там е имало само камъни и разбира се, тук е било разпръснато, така да се каже. Днес в Турция има усилие в това тези камъни да се съберат отново заедно и да представят как нещата са изглеждали. Както виждате на тази картинка, се виждат тези колони, които във времето са били вдигнати и поставени обратно. И това е също с базиликата, която е доста голяма в Акхисар. Това е Тиатир, и ние казваме, че тези послания са разделени на 6 основни компонента.
Във всяко едно от тези има представяне, в което Исус Христос се представя. Това са послания от Исус Христос до църквите. И в това представяне виждаме Исус Христос, който е заточен на остров Патмос, но той вижда видение на Исус Христос, който го успокоява и след това му дава насоки, но той диктува тези послания, които Йоан трябва да запише. И така, стигаме до Тиатир. На тази църква Исус Христос се представя до ангела на тиатирската църква. Пиши: „Това казва Божият син, който има очи като огнен пламък, и чиито нозе приличат на лъскава мед“.
Откровение 2:18
18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед:
Когато Исус се представя в началото на всяка църква, това, което казваме, е някаква връзка с тази църква. И това е всъщност единствената църква, е дори единственото място в Откровението, в което Исус се представя като Божият син. И това е интересно, защото историци казват, че всъщност Тиатир е бил основан като военна станция, но те са се покланяли на Аполон, Аполон, който се е считал за Божият син. Но всъщност Исус казва: „Не, Аполон е Божият син, но Аз съм Божият син“.
И Той идва с едни очи, които са като огнен пламък, т.е. те са като лазера, като рентген, който пронизва и вижда абсолютно всичко. И Той изгаря греха. Хората в Тиатир са знаели какво е огнен пламък, защото те са били занаятчии. Просто произвеждали са медни изделия, различни неща, сребро, имало е такива, които работят със злато, сребро. Те са знаели как се отделя златото в определена температура от рудата, шлаката се отделя, т.е. това, което са отпадъците, и златото просто се отделя, защото то е по-тежък метал от останалите, и това, което е отгоре, се премахва.
Брас, той често много се молеше: „Господи, премахни шлаката от сърцата“. То е всичко, което не е чистота, всичко, което не е угодно на Тебе, Ти го премахни. Но очите на Исуса като огнен пламък и нозете Му приличат на лъскава мед. Т.е. това е мед, която е пречистена, която е лъскава и красива, но също медта говори за съд. Че Господ ще съди църквата, Господ ще съди света. И виждаме едно такова подобно видение, което вижда и Даниил. Това е много интересно в 10-та глава.
Даниил 10:1-6
1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението.
2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;
3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)
4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър,
5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.
6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му – като изгледа на светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на многоброен народ.
Слава на Бога! Аз вярвам, че това е предсъществуващият Христос, защото това е преди въплъщението на тази земя, но Той съществува и преди това, защото Той е Бог. Когато Той дойде на тази земя, Той се въплъти, това е чудото на въплъщението, но и преди и след въплъщението Той е същият, Той е Божият син. Така че това е представянето на Исус на Тиатир. И след това Той започва с една препоръка и насърчение и казва: „Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите“.
Откровение 2:19
19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите.
Така че виждаме, че църквата в Тиатир е била вярна на Господа, те са имали любов, имали са вяра. Между другото, знаеш ли кой е от Тиатир? Една бизнес дама, за която се говори, тя е при апостолите и Лидия. Лидия. Лидия беше от Тиатир и тя беше продавачка на морави платове. Значи в Тиатир почват да имат такива специални пигменти, така че да оцветяват платовете в най-ярките цветове. Така че са имали много хубави бои, които са произвеждали от естествени материали, които са правили много червено, както се казва кармазът, и много лилаво, защото тя беше продавачка на морави платове.
Но, разбира се, във Филипи Святият Дух я докосна и тя повярва в Исус. Но всъщност това ни показва, че Тиатир не е бил някакъв голям град, както да кажем Пергам, който е бил като столица, или Ефес. Той е бил като един от обикновените градове. Ако в България може да го сравним примерно с Карнобат, Карлово, нещо, което не е София или Пловдив. Но въпреки това, там е имало църква. И вярващите там са се развивали в правилната посока, защото сега последните дела са по-много от първите.
И също имало хора, които не са държали учението на пророчицата, защото Исус Христос я нарича Йезавел. Значи аз мисля, това е най-ужасното. Някой път ние казваме за някоя жена, която използва мъжа си, за да го контролира и да се налага, и казваме: „тази Йезавел“. В ранните християни не се среща това име. Никой не се кръщава, защото тази Йезавел. Но всъщност това е да си мислиш най-ужасното. Никой човек не ти казва, че са Йезавел, но самият Исус Христос не ти казва, че са Йезавел.
Просто тази жена е била обладана направо от дявола, защото тя била от църквата, да. Тя била от църквата и е пророкувала. Тя казвала, че това, което казва е от Бога, тя е придумвала вярващите да блудстват и да идват и да ожертват. Т. е. тя им е казвала „нека да бъдем над тези неща“. „Нека да си ходим да си празнуваме със светските хора, това няма да ни попречи на вярата“. Обаче е имало някои, които не държат това учение и не са познали дълбоките работи, както ги наричат, на сатаната.
На тях им казвам „няма да наложа на вас друг товар, но дръжте това, което имате, докле дойда“. Вижте, когато Исус казва „няма да наложа на вас друг товар“, за какъв товар става въпрос? Аз мисля, че това е свързано с Първия църковен събор. В Деяния на апостолите, петнадесета глава, беше така наричаният Първи църковен събор, в който цялата църква се събра и трябваше да решат какво трябва да правят езичниците. Защото Павел отиваше при юдеите, но те не приемаха благовестието, и тогава когато отиваше при езичниците, те повярваха.
Обаче езичниците бяха от друга култура. И в тази култура те се покланяха на идолите. Но сега те приемаха не идолите, а приемаха Исус Христос за Господ. И тогава юдеите настояваха езичниците да се обрежат. Но, след като се съветваха, те казаха – нека да не караме да се обрязват, нека да не караме да изпълняват така наречения обреден закон. Т. е. трябваше да изпълняват десетте заповеди, моралния закон, но не и обредния закон. И в Деяния 15 глава имаме писмо, в което написаха, и те казаха какво е тяхното решение.
Деяния 15:28-29
28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
И те казаха – това е в Деяния 15 глава на Деяния на апостолите: „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас, да ви не налагаме никоя друга теглота“. Ето, вижте, тук думата е теглота. Т. е. друг товар. Освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, също от блудство. От които, ако се пазите, добре ще ви бъде. Т. е. това са нещата. Едното е „идоложертвено“, което се споменава тук в 20-ти стих. И също „блудство“.
Това, което е имало не само в Тиатир, но и в древността, е, че е имало такива гилдии на различните професии. Както днес има различни такива, като синдикати, или профсъюзи, в които хората от една професия се събират заедно и от време на време си празнуват различни неща. Но в древността тези гилдии, например имало гилдия на медната руда, гилдия на златарите, гилдия на тези, които произвеждат текстила, тези, които правят платовете. И на тези гилдии те са били свързани с даден бог, който е бил техният патрон.
И затова те се събирали и са празнували на този бог, защото смятали, че от него зависи успехът. И представете си обаче, че ти ставаш християнин. Да ставаш християнин, ще кажеш „Аз вече няма да се покланям на този бог“. И тогава те от гилдията казват: „Няма да се покланяш? Тогава ти ще нанесеш вреда върху нас. Ако има някакъв неуспех, ще кажем, че е заради този, защото той не трябва да се покланя на бога, затова той не дава успех“. И всъщност това е бил натискът върху християните в Тиатир.
И също те са яли идоложертвено на този бог, който е бил патрон на гилдията. И също част от празника, което те са правили като банкети, които са включвали обаче и блудство, защото много от тези богове са си имали дори храмови проститутки, които работата им е била те да служат, в кавички, на тези богове, като предлагат сексуални услуги на тези, които искат. Обаче сега те стават християни. И тази пророчица, която Исус Христос нарича Йезавел, тя им казва: „Защо да си създаваме проблеми? Работете си във вашата гилдия и се върнете, ходете си на техните празници, пийте си, блудствайте си“.
След това пак ще дойдеш в неделя на църква, ще ви пророкувам. Пак ще търсим Господа, пак ще служим на Исус. Но си живеем ние от света. Исус Христос обаче не приема това нещо. Не можеш ти да правиш това. И всъщност това е критиката към църквата. Той казва: „Това е, което Аз искам. Да не блудствате и да няма сексуална неморалност и да няма ядене на идоложертвено“.
Аз познавам Иван Желев, вие го познавате, мой приятел. Той разправя как не ходи на банкети. Защото армията прави банкет за всички тази малка началства. И те отидат на банкета и разбира се, започват с аперитивче. Ракийка, салатка, там различни алкохоли. И те го гледат: „Ти не пиеш? Защо не пиеш?“. Те са дръзки, „Защо не пиеш? Как може ние да се напиваме, да не виждаме, че сме пияни, когато ти не пиеш?“. И той си тръгва рано и си заминава. Защото ако ти останеш там, ти почваш да пиеш и след напиването почват и мъжете да пият, почват и жените да пият.
И това ще бъде по-лошо нещо от пияна жена, защото тя вече няма задръжките и палците. А? Да, палците и задръжките. И става една ужасна картинка. Но те са го правили това нещо. И са казвали сега: „Ти ще пиеш, аз ще пия. Пияни са били, аз съм бил пиян, ти си била пияна. Нищо голяма работа“. И след това, ако се направи нещо, ей, милостта така се случва, всичко може. Ей, милостта. Допуска тези неща. И вижте обаче какво казва Исус на тази църква. Какво е обвинението срещу църквата.
Исус обвинява църквата в толерантност. Т. е. днес светът казва: „Ние трябва да бъдем толерантни. Ти си имаш и твоята истина, аз имам моята истина. Нека да си вървим заедно, да всичко бъде добре. Ти си мълчиш, аз си мълча. Нека да бъдем добре, ще се разбираме“. Обаче, Исус Христос казва на тази църква: „Но имам против тебе това“. Т. е. добре си направил, че си останал ти в Тиатир. Т. е. там в църквата е имало хора, които не държат това учение. Обаче въпреки, че не го държат, т. е. имало хора от църквата, които не са блудствали и не са яли идоложертвено. Исус Христос ги насърчава тях.
Обаче Той ги изобличава за това, че те търпят Йезавел. Т. е. има в църквата, не трябва да търпим такива лъжеучения. Толерантността си има граници. Т. е. ние трябва да кажем, че това е грях и то не трябва да се допуска в църква. „Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица“. Т. е. тя се счита за лидерка в църквата. Значи това е най-лесният начин да вземеш авторитет в църквата. Защото в църквата, нали дори днес, днешно време, в църквата пасторите са тези, които имат авторитет и власт в църквата.
И когато някой иска да заобиколи властта на пасторите, той ще каже, че съм пророк. По-лесно му е да каже, тъй като е пророк, значи Бог директно му говори и ми е добре. Както се казва, на едно място трябва този, който е свещеник, да хване тия, които се правят на пророци и лудуват, и да ги задържим. Това не означава, че няма истински пророци. Има истински пророци, има истински пророчици, но в случая, тази жена учи нещо противно на Исус Христос, нещо противно на решението на църковния събор. И тя се казва, учи и подмамва моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
Исус казва, Аз ще съдя тая жена. И в 21 стих се казва: „И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си“. Т. е. тук тя може би да е блудствала физически, но също да е блудствала духовно, защото когато ти се покланяш на други богове, Бог счита това за духовно блудство и прелюбодейство.
И това е интересно, че всъщност това послание към Тиатир, към тиатирската църква, е най-дългото от всички послания, от всички седем църкви, това е най-дългото послание.
И тук се казва: „Дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.“ Затова има предупреждение какво ще се случи с непокорните и непокаялите се. „Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея, и чадата ѝ ще убия с мор“, т.е. с духовните ѝ деца. „И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешностите и сърцата, и ще въздам на всеки от вас според делата му.“
Откровение 2:20-23
20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея.
23 И децата ѝ ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.
Това са едни много тежки думи на Един, Който вижда, Един, от Когото не можеш да скриеш нищо. Той знае отношението ти и Той казва какво трябва да се прави. Тук имаме този проблем в църквата, че много хора не разбират благодатта. Дори днес, когато казват, че ние сме от… каква беше благодатта? Хипер благодатта! Тоест не е просто благодат, а е хипер благодат, в която пред тази хипер благодат ти можеш да правиш всичко, за всички ти грехове е платено. Като е платено, ми дай да ги правим! Не е толкова платено. Може да си ги правим тези грехове. Но това всъщност е една голяма лъжа. Исус Христос не допуска живот в гряха.
И така, нека Бог да ни помогне ние да разбираме каква е Божията воля и да не допускаме да си мислим така, защото това е измама на греха. Измамата на греха е, че ти можеш да вършиш грях и няма да има последствия. Обаче Исус Христос каза: „Аз ще въздам на всеки от вас според делата му.“ Така че, макар че сме спасени, и слава на Бога за Неговата милост, че Той ни приема при Себе Си в славата Си, ние трябва да внимаваме в постъпките си. Защото ако ние сеем за плътта, Библията казва: „От плътта си ще пожънем тление“, което означава смърт. Т.е. ние трябва да внимаваме какво правим.
Моята баба, тя беше много мъдра жена, казваше: „Пиши писма.“ В това време нямаше интернет и тя пишеше писма с майка ми. Всяка седмица писмо и всяко писмо завършваше с тези думи: „Имайте страх от Господа. Имайте страх от Господа.“ И аз запитах: „Какво е това?“ Тя казва: „Аз наблюдавам хората, дори в църквата. Наблюдавам животите. Кой каквото прави, след това си го получава.“ Т.е. като се сее, сее, сее за нещо, после не се чуди: „Ма сега защо стана така?“ Какво се сее?
Исус Христос тогава казва, че Той е Съдия. И Той съди църквата Си. И Той ще осъди лъжеучителите. Обаче ще осъди не само лъжеучителите, но ще осъди и онези, които ги търпят, и онези, които участват в това нещо. Това е Господната вечеря, която в Коринт се осквернява. Казва, че „мнозина от вас са слаби и болнави, защото не се отнасят добре към останалите хора в църквата“. Затова трябва да внимаваме как се отнасяме един към друг, какво казваме, какво правим, защото от Бог не можеш да избягаш. Трябва да знаем, че това са неща, които остават в сила.
1 Коринтяни 11:30
30 Поради тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.
Т.е. ако Святият Дух е разкрил за езичниците, те могат да бъдат част от църквата. Няма нужда да се обрязват. Т.е. те могат да запазят тяхната култура. Който се обрязва, се обрязва. Който не се обрязва, не се обрязва. Това е твое решение. За блудството вече не може. Защото за езичниците не е бил проблем да блудстват. Но Той казва: „Не.“ Ти не можеш да блудстваш и не можеш да ядеш идоложертвено. И това са всъщност идолите в живота ни. Всяко нещо, на което се покланяш, което взема първото място на Бога в живота ти, всъщност става твой идол. Йоан казва: „Пазете се, дечица, пазете себе си от идоли.“
Така че това е посланието на тази църква. И обещанието е на този, който победи, който се пази докрай, завърши делата: „Чисти като Моите, ще дам власт над народите.“ И той ще ги управлява с желязна тояга. Те ще се строшат като грънчарски съдове. Както и Аз получих от Отца Си. Защото тези хора са били отлъчвани от техните задруги. Били са отлъчвани от професионалните съюзи. И те са се чувствали безпомощни, без власт и също обречени на бедност. И това е нещо, на което ние трябва да бъдем готови, но животът ни като християни не ни позволява ние да работим и да получаваме повече пари. Ние сме готови да жертваме благосъстоянието си за връзката си с Христос. И тогава ще получим награда. И ще дойде време, когато ние ще имаме власт.
И тогава Исус казва, като това не ми стига, това на Исус не стига и ще му дам зорницата. Коя е зорницата? Зорницата е най-красивата звезда на небето. И всъщност зорницата е Исус Христос. Има един стих в Петровите послания, в който апостол Петър казва, че трябва да внимаваме на Словото, което е писано, „докато зорницата изгрее в сърцата ви“. Т.е. когато ние гледаме и четем Словото, в сърцата ни ще изгрее Исус Христос. И в самото Откровение, в последните глави, Исус Христос каза: „Аз съм светлата и утринна звезда.“ Така че Исус Христос е зорницата. Така че Той казва: „Аз ще му дам Себе Си.“ „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“
2 Петрово 1:19
19 И така, пророческото слово става още по-достоверно за нас; и вие добре правите, че внимавате в него като в светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.
Вижте, това послание не е само за онези църкви. Посланието към една църква е също за всички останали църкви. Аз казвам: „Това се отнася и за нас.“ Когато ние слушаме за тази църква, ние трябва да си казваме: „Това е за нашата църква, нас ни интересува.“ Не! Това е послание за нас. Всички послания към всяка една от църквите са и за нашата църква. Те имат приложение и валидност и за нас. Така че това е църквата в Тиатир.
Другата църква, тя още сега се казва Сардис. Църквата в Тиатир е била основана от пергамските царе. А Сардис е била столица на една империя, която се е казвала в древността Лидия. Става въпрос за времето на цар Крез. По времето на цар Кир. Когато тези перси завладяват Лидия в един момент. Но столицата на Лидия е била Сардис. Сардис е много хубав. Там има планини, има минерални извори, бани. Имало е храм на Артемида и на Афродита. Т.е. Афродита, която е била също северенската богиня. Имало е също храм и в Сардис.
Възможно е преди Афродита да е била Кибела. Но това е храмът на Афродита в Сардис. На задния план виждате една планина. Точно върху тази планина е бил така нареченият Акропол. Т.е. това е била крепостта, която защитавала града. И също има гимназион. Т.е. древните хора, те са държали на спорта. Много са спортували. Имало е различни спортове, като бокс, борба, тичане, копия и т.н. Т.е. имало е много спорт. Интересно също е, че точно до тази гимназия, която е била възстановена, точно до нея има синагога. Имало е голяма синагога, която е побирала около… Това е дворът на синагогата. Която е побирала около 1000 човека. Това е голяма синагога. Това са различните места, където са съхранявали свещените писания в синагогата. Имало е също един стадион и хубав басейн. Но това, което може да кажем за Сардис… Главният на Сардиската църква пише… Това казва: „Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди.“ Т.е. Христос е в контрол над всички църкви, защото седемте звезди са седемте църкви, а седемте светила са ангелите на тези църкви.
Откровение 3:1
1 До ангела на сардиската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.
И Той казва на тази църква в Сърдис: „Но имаш няколко души в Сърдис, които не са осквернили дрехите си, и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.“ Това е четвърти стих. Христос е препоръчван, но не започва с препоръка, започва с изобличение и в първи стих Той казва: „Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.“ Това е нещо много опасно.
Откровение 3:1
1 До ангела на сардиската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.
За другите църкви Той казва, че проблемът е бил компромисите, проблемът е бил гонението, т.е. те са имали външни проблеми. От една страна – светът, изкушенията в този свят, от друга страна – гонителите, преследването. На тази църква няма гонители, няма преследване, няма морални изкушения, но проблемът е самият човек. И трябва да знаем това. Имаше един пастор, Димитър Кавруков, той идваше в църквата и казваше: „Най-големият враг, знаеш ли кой е? Не е Сатана. Най-големият враг, погледни се в огледалото и ще видиш кой е най-големият враг.“
Най-големият враг сме самите ние. Защото ние правим грехове, правим компромиси, правим още неща и сега казваме: „Сатана ме изкуши, той ми е виновен, онзи ми е виновен.“ Но всъщност Той казва: „Не, ти сам си си виновен. Ти си най-големият враг, ти трябва да се бориш със себе си.“ Това е главната борба. И това, което Исус Христос казва на тази църква – „На име си жив, но си мъртъв“ – това означава номинален християнин.
Т.е. на име си християнин, обаче не си жив, а си духовно мъртъв. На име си жив, но си мъртъв. Абсолютно така ще е. Нека Бог да ни пази. И ние трябва да гледаме себе си, да не би да изпаднем в номиналност. Да не би да изпаднем в това да бъдем на име живи, но мъртви. Както е казано, в последните дни хората ще имат вид на благочестие, но ще са отречени от силата му.
2 Тимотей 3:5
5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също такива отбягвай.
Т.е. имаш вид на благочестие. Хората те виждат – „О, този е много благочестив, много по-духовен, много по-съобразителен, много приятелски настроен човек.“ Обаче си отречен от силата му. Т.е. това, което правиш, въобще не е съответствено на твоята вяра. На име си жив, но си мъртъв. Той казва: „Бодърствай и закрепи останалото, което е близо до умиране, защото не намерих никое от твоите дела съвършено пред Моя Бог.“
Откровение 3:2
2 Бъди буден и укрепвай останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
Това, което е в Сърдис, е, че е имало тази гимназия. Те са били ОК с компромисите в Сърдис, защото точно до тях е била тази гимназия или спортният център. Точно спортният център е до синагогата. Обаче в древността синагогите са се старали да бъдат далеч от спортните центрове, защото спортните центрове по това време са били гръцки. Те са празнували красотата на тялото, на мъжкото тяло, и мъжете са се състезавали голи. А пък Бог говори за голотата, че не е толкова прилична, не трябва да се показва голотата. Тези евреи са били против това, обаче те строят синагогата точно до спортния център.
Излизаш от синагогата или гледаш от друга страна през оградата и виждаш голотата. И също в тази синагога масата, където се слага Тората, за да четат, има някакъв релеф, който е бил символ на Зевс. Има го вътре в синагогата. Той съдържа неща, които са били езически. И това е единствената синагога в света, в която има такива неща. Те са си казвали: „Ама можем да си правим компромис.“ Но в тези послания виждаме, че Исус не търпи компромис. И Той знае нашето духовно състояние. Ние трябва да внимаваме да не изпаднем в това състояние – на име си жив, но си мъртъв. Да не изпаднем в този номинализъм.
И призив за покаяние: „Помни прочее как си приел и си чул, и го пази, и се покай.“ Когато ние сме били новородени, тогава сме били най-здрави. Едно бебе, като се роди, то е здраво. То си плаче, диша си, яде си, расте и е здраво. Тогава почват болестите. Така е и с вярващите, и с църквите. Отначало те са ревностни за Господа, служат на Бога, благовестват. Когато след това изпадат в самодоволство, изпадат в номиналност, в различни други неща, които са неугодни, които са духовни болести.
Откровение 3:3
3 Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.
Когато Исус Христос ни казва ние да се върнем към първата любов, към първите неща, и да служим на Бога с ревност и да бъдем пламенни по дух, като служим на Господа, това казва апостол Павел на вярващите. И той ги предупреждава и казва какво ще се случи. „Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб.“ Тези приятели в Сърдис знаят какво означава да бъдат изненадани. Един от последните им царе се е казвал Крез. Нали има такава приказка „да си богат като Крез“? Той е бил много богат. Събирал е злато и съкровища толкова много, че е бил супер богат, царят на Лидия.
Обаче цар Кир, цар Кир Втори, този който атакува също и Вавилон, той идва и обсажда Сърдис. Обаче Сърдис има тази цитадела нагоре, където са сигурни, имат си храна, имат си вода, имат си всичко. Кир ги обгражда, обаче не знае какво да прави, вече почти е бил на път да си ходи, да ги оставя. Обаче какво се случва? Един войник се навел да гледа там нещо през стената и шлемът му паднал отдолу, от стената. И той знаел някакъв такъв ход, през който да слезе да си вземе шлема обратно.
Обаче един от войниците на Кир го видял и си казал: „А, той не просто си изпусна шлема, пък сега го няма. Той има начин, някаква вратичка.“ И те намерили вратичката за тайната. И тогава Кир преместил армията от другата страна на хълма, да си мислят онези, че ги атакуват от другата страна, и изпратил една малка група, която се изкачила през тази вратичка, влезли отвътре и завладели крепостта. И тия били изненадани, защото тия, които ги завладели, дошли като крадци. Защото те не бодърствали.
И Исус Христос казва: „Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец, няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб.“ Това означава да бъдем будни и трезви. Това е като притчата за десетте девици, пет разумни и пет неразумни. Значи всички бяха девици, всички участваха в сватбата, едни обаче взеха масло за светилниците, ако им не стигне, да имат. А другите са си казали: „А, на нас не ни трябва, той младоженецът скоро ще дойде.“ И повърхностно погледнаха на нещата, обаче той се забави.
И като се забави, едни са си казали: „Ами изгасна, дайте ни.“ Онези са казали: „Ако дадем на вас, тогава няма да ни стигне на нас. Отидете да си купите.“ Тия къде ще отидат да си купуват през нощта масло? И докато отидат да купуват, младоженецът дойде. Това ние не може да допускаме – да заспиваме духовно. Но трябва да бъдем будни и трезви, да се предаваме на молитва. Така че Той казва: „Ако не бодърстваш…“ Ние трябва да бодърстваме. И накрая завършва с обещанието: „Който победи, ще се облече така, както беше преди Аз.“
„Не трябва да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.“ Значи, имало е, може би, и такава практика, че в началото, по време на апостолите в първи век, преди 64-та година, или преди 68-та година, когато има един император, защото се казва Нерон, Нерон, който запалва Рим и обвинява християните за това. Нерон, и тогава започва първото гонение на християните. Но преди това християните са считани в Римската империя като част от юдаизма, защото Христос е юдеин, това е било в Йерусалим.
Те събират молещите се, те са като юдеите, монотеистични, вярват само в един Бог. Не е проблем и те не са били гонени. Преди 60-те, 50-те, 60-те, първите от Христос, преди първите 30 години, не е имало гонения. Обаче след това, и също юдеите са имали право да се покланят на един Бог и да не се покланят на други богове. Имало е такова решение в империята, защото те са знаели, че евреите се покланят само на Израил. А всички други са били политеисти и са се покланяли на много богове.
Така че, ако ти си християнин и ходиш в тази синагога, те ти казват: „Окей, може да не се покланяш на други богове“. Обаче, ако ти станеш християнин, от синагогата ти казват: „Ми ти вече не си в нашата синагога. Ще зачеркнем това от списъка на синагогата“. Така че ще се зачеркнат, гонителите ще дойдат да видят: „Но що не се покланят на всички богове?“. Може да кажеш: „Ми аз съм от синагогата, от юдеите, защото от синагогата ги изписах на теб“. Та няма списъка, зачеркнат.
И тогава те казват: „А, значи ти си християнин“. Тогава почва гонението. Ти трябва да се поклониш, да кажеш, че Цезар е господ. Кажи, че Нерон е господ. Обаче не мога да кажа, че е. И тогава ставаш мъченик. Обаче тук Исус казва, че от книгата на живота, ако е записан, не е книгата на синагогата, а книгата на живота, ако е записан, Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.
Т.е. Христос каза: „Ако ти изповядаш Мене пред този нечестив и грешен свят, тогава и Аз ще изповядам тебе пред Отца Ми“. Така че нека Бог да ни помогне. Ние да не бъдем от тези, които правят компромис със себе си. Това, за което светът се дразни, което днес също ние ще бъдем гонени. Трябва да очакваме да бъдем готови да бъдем гонени. И за което християните бяха гонени в първи век. Не беше за това, че те просто се покланяха на друг Бог, не беше за това, че е трябвало всеки да се покланя на който си иска.
Обаче християните и това, което ние казваме, Новият завет казва, ние казваме, че няма друг Бог, освен един. И те казват: „А, но това е много тясно, грубо, бе, как така няма друг Бог“. Но това е истината. Истината е, че Исус Христос е пътят и истината, и животът. Няма друг път. Няма друга истина, няма друг живот. И ние трябва да държим това. И ако ние го държим, ние ще бъдем гонени. Но за това ще говорим следващия път. Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Ние Ти благодарим за тези църкви, Господи, за които четем. Благодарим Ти за църквата в Тиатир. Благодарим Ти за църквата в Сардис. Господи, тези църкви, те са чули това, което Ти си им говорил. Защото виждаме, че след това те са се развивали и там са били съградени молитвени домове или храмове са били превърнати във църкви. Така че те са чули това, което Ти си им казал. Дай ни на нас, Господи, да слушаме тези послания. Дай ни, Господи, да не допускаме компромиси с греха.
МОЛИТВА
Да не допускаме блудство, да не допускаме разрушаване на семействата или пък това „живееш без брак“. Но дай ни, Господи, да държим на истината на Твоето Слово. Помогни ни, Господи, да бъдем готови, дори ако бъдем обвинени в това, че не сме толерантни, в това, че не приемаме другите, дори ще ни обвинят, че сме, може би, хомофоби, че мразим другите и т.н. Господи, това не е така. Ние обичаме всички, Господи, Ти обичаш всички. Но Ти мразиш греха и Ти казваш всеки, който не живее в грях, да се покае, да остави греха си, да се обърне към Тебе.
МОЛИТВА
Ти казваш: „Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища“. Ти казваш: „Такива бяхте някои от вас, но се осветихте, но се измихте“. Господи, дай ни тази промяна в нас. Дай ни да живеем достойно за званието, което имаме, да бъдем съграждани на светиите и членове на Твоето семейство. Каква голяма привилегия Ти ни даваш, Господи! Помогни да слушаме тези думи на Исус. Думите Му към седемте църкви: в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия, Лаодикия.
МОЛИТВА
Господи, Ти работи в нас. Дай ни да четем тези думи, да размишляваме от тях и да ги прилагаме в живота си и да живеем достойно за Тебе. В името на Исус. Амин.
Откровение 3:5
5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.