Казва, че Енох ходеше по Бога, така ходеше със Бог. Ходенето по Бога е притегателно, то ни привлича към Бога. И ходенето по Бога е преобразяващо. Така че, нека днес да походим с Бог през книгата „Битие“ и да видим сърцето на Бог в тази книга. И правим ли обучения за пастори и в тях, този, който е основател на това служение, той винаги ни учеше как да търсим сърцето на Бога, защото искаме да проповядваме Божието Слово с Божието сърце. Ние се покланяме и служим.
За това е цялата книга „Битие“. „Битие“ не е главно историческа книга, въпреки че ни дава началото на историята на човечеството. „Битие“ не е главно научна книга, която да ни каже как точно е била сътворена Земята, въпреки че ни дава много информация в тази посока. „Битие“ е едно откровение за личността на нашия Бог, за сърцето на нашия Бог. Този Бог, който желае да обитава с людете си, с народа си и да живее в взаимоотношение с тях. В „Битие“ Бог ни показва и Той ни кани да имаме същите взаимоотношения, които Той споделя между личностите на Троицата.
За това Бог създава и човекът да съобщува с Него. Този процес започва в Едемската градина и завършва, когато Исус поканва онези, които вярват в Него, да станат Божии деца. Целта на сътворението е да имаме живот на общение и интимност с нашия Бог. Ние трябва да Го познаваме.
Йоан 17:3
3 А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.
В Библията, в първосвещеническата молитва, Исус се моли и казва, че това е вечен живот, да познаят единствения истинен Бог. Истина, която Той споделя. Така че в тази невероятна книга „Битие“ Бог ни кани да Го познаваме.
Книгата започва с разказ или запис на сътворението. И ни казва всичко, което искаме да знаем за този процес. Но определено ни казва всичко, от което се нуждаем да знаем, за да живеем във взаимоотношения с този Бог, с този Творец и да Му се покланяме. В Първа глава апостол Павел казва: „Това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията“.
Римляни 1:20
20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.
Откъде знаем, че има Бог? От това, че във Вселената има отпечатък на разум и вкус. Ние го виждаме в красотата, в цветовете, в реда, в аромата, в звуците, в растенията, в цветята. Ясно е, че лично е направило всичко, което е тук. Феновете на еволюцията дискутират произхода, историята и природата на човека. Но опитвали ли сте сливенска праскова? Толкова сочна, толкова сладка. До известна степен можеш да обясниш функциите на растенията, на животните, чрез еволюцията. Но как обясняваш сладостта? Защо Бог я направи да е сладка? Да е вкусна, да е ароматна.
Кога за последния път сте виждали красив залез? Как обяснявате красотата, как обяснявате благостта, удоволствието от живота? Всички тези неща са дар от нашия Бог. Една прекрасна личност е създала всичко около нас. Разказът за сътворението разкрива красотата и благостта на тази личност, както и Неговата невероятна сила. Знаем, че този Бог е много силен. Той твори с думите Си. Знаем, че Той е суверенен над всичките Си творения. Но ние също знаем, че Той е прекрасен и много, много благ и добър Бог.
Бог създаде Адам и Ева. Той ги покани в взаимоотношения на живот с Него. Не бихте ли желали Бог да ни беше казал малко повече за това, какво се случваше в градината преди грехопадението, когато Той се разхождаше и общуваше с Адам и с Ева? Какво общение споделяха Адам и Ева помежду си? Колко пълно, колко чудесно. Помежду си и с Бог. Какво би било да живеем голи в нашия брак и с Бог, и да не се срамуваме?
Битие 2:25
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
Това означава, че грехът ни причинява срама. Това е нещо, което ние няма да знаем никога напълно, докато не сме отново с нашия Господ. Чудим се как въобще биха могли Адам и Ева да се откажат от това блаженство, в което те живееха. Какво би могло да им предложи някой, който да съответства на това, което Бог вече им беше дал? Общение с Бога. Значимо служение, удовлетворение, радост един във друг. Но ние имаме един ужасен враг. От самото начало той е лъжец.
Лъжец и на лъжата баща. Според една английска версия на Библията, която се казва „New International Version“ или „Нова международна версия“, в Йоан 8:44 звучи така, че когато изговаря лъжа, той говори собствения си език. Езикът на Сатана е лъжата. На български се казва, че Сатана не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. И даже преди да стане баща на лъжата, той сам излъга себе си.
Йоан 8:44
44 Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.
Как излъга себе си? Излъга се, че може да бъде Бог. Сатана във формата на змия дойде при Ева. Спомнете си как Павел каза в първото послание към Тимотей, че Ева беше измамена. И чак тогава подведе Адам, и Адам също се реши. Така че и той е отговорен за това, което се случи там. На определено ниво Ева може би си мисли, че върши правилните неща, но Сатана се опитва да разруши това, което Бог гради. Сатана дойде при жената и каза: „Бог не иска ти да знаеш това, което Той знае. Но ти можеш да знаеш от Бога. Истината е, че ти можеш да бъдеш Бог сам за себе си.“ Или сама за себе си.
1 Тимотей 2:14
14 И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление.
Същото нещо, което изпълни сърцето на Сатана с гордост при неговото падение, сега Той го донесе при Ева. Каза ѝ: „Защо Бог въздържа от тебе тези неща, които ти можеш да имаш? Те са хубави за тебе, те ще ти помогнат да пораснеш. Този Бог, Той всъщност не е добър. Той не е добър Бог.“ Така Сатана ограби сърцето ѝ с неговата лъжа. Той наклевети Бог и нарани сърцето ѝ.
Знаем, че врагът ни е убиец от край време. Неговото желание беше да убие Адам и Ева. Той искаше да унищожи техните взаимоотношения помежду им и с Бог. И Той все още продължава да прави същото и днес. Не искам да отделям много време на това, защото не искам да се оплаквам, но Сатана прави същото, което направи с Адам и Ева, в нашите семейства, в нашите бракове. Сатана прави същото с нашите взаимоотношения помежду ни в църквата. Особено когато види някой, който е пренебрегнат или огорчен, или някой, който се бори с даден порок.
Ако някой чуе обидна дума или се разочарова от църковните водачи, Сатана веднага се опитва да се възползва от това огорчение и започва да ни лъже един за друг. В Откровение 12:10 се казва, че той е клеветникът на нашите братя. Сатана е най-ефективният обвинител в историята. Аз ще ви обясня Ева какво стои зад думите на Бог: „Да не ядете от това дърво“. Сатана започва да обяснява Божиите мотиви. „Той не иска ти да се наслаждаваш от това, което е добре за теб. Той не иска ти да имаш това, което е добро за теб. Той не иска ти да растеш и да бъдеш като Бога.“
Откровение 12:10
10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
След това той идва и ни обяснява мотивите на нашия брачен партньор, на нашите братя и сестри. Помага ни да погълнем огорчението от греха, което се е случило. Той ще ни обясни, че този човек въобще не го е грижа за теб. Той мисли само за себе си. Той не те обича по начина, по който ти казва. Това е главното оръжие. Бойно оръжие на Сатана. Клеветата е оръжие.
Адам и Ева не повярваха и те съгрешиха и паднаха. Тъмнината превърна греха им в смърт. Смърт означава отделяне. Отделяне от Бога. Отделяне на духа от тялото.
Колосяни 1:13
13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
Спомняйте си това изречение на Павел в посланието към Колосяните, където се казва, че Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на своя възлюбен Син. Но в деня, когато се възпротивиха на Бога и се покориха на Сатана, Адам и Ева напуснаха царството на светлината и влязоха в сатанинското царство на тъмнината.
И те умряха. Край на интимността, край на общението, край на радостта. Но Бог, този Бог, който ние срещаме в Битие, Той е отвъд всяко човешко разбиране. Ние ли, Богът, няма да разбере какво го мотивира да прави това, което прави? Дори във вечността няма напълно да разберем. Защото Бог ни каза: „Адаме, поставих те пред избор, Ево, поставих те пред избор, вие направихте своя избор, вие избрахте, избрахте да бъдете в бунт срещу Мене, избрахте да се покорявате на Сатана, сега живеете с избора си.“
Не. Бог преследваше. Бог търсеше Адам и Ева. Дори когато те съгрешиха. Бог те търси дори когато съгрешиш. Той не се отказва от тебе. Какъв беше Неговият метод да ги преследва? Той им зададе въпрос. Много интересно. Ние научаваме за този Бог, който задава въпроси, или който поставя под въпрос стъпките на непокорния пророк Йона, във книгата на пророк Йона. Когато ние се крием в греха си, погълнати от греха и от себе си, както Йона беше погълнат от гнева си към Бога, тогава Бог идва при нас.
Той отиде при Йона. Как Бог дойде при Йона? Зададе му въпрос. Когато той бягаше от Божието присъствие и когато той се ядосваше за това, че Бог е показал милост към ниневийците, Бог му каза: „Йона, добре ли е да негодуваш?“ Сега Той идва при Адам и му казва: „Адаме, къде си?“ Не че не знаеше къде е Адам. Той му казва: „Къде си? Какво е твоето състояние? На какво дередже си се докарал?“ Виждате ли, за да можем да споделяме животна интимност, общение, пълнота с нашия Бог, ние се нуждаем не само да познаваме Него, ние трябва да познаваме и себе си.
Божията цел е не само да ни разкрие Себе Си, но да ни разкрие самите нас. Ние никога няма да познаваме Бога напълно, докато Той не ни разкрие на нас самите кои сме ние. Така че Бог казва на Адам: „А къде си, Адаме?“ Какво каза Адам? „Скрих се между дърветата! Скрих се, защото видях, че съм гол и се уплаших!“ Когато вината на живота ви беше изявена, аз се изпълних със страх и срам. Единственият начин да се справя с това беше да се скрия. Адам и Ева се криеха не само от Бога, те се криеха също един от друг.
Взаимоотношенията помежду им и с Бога, които бяха толкова богати и изпълнени с живот, сега бяха погълнати и изпълнени със смърт, с грях и с вина. Но Бог продължаваше да ги търси. „Ево, какво направи? Какво си направила, Адаме?“ Но те не желаеха да изповядат какво са направили. Не виждаме да се покаят. Започнаха да се обвиняват един друг. Това е, което ние правим. Не се покайваме, почваме да се обвиняваме. Другият е виновен. Започнаха да обвиняват дори Бога.
„Ама жената, която Ти ми дари?“ „Да, Ти си виновен, че ми я дари и затова съгреших.“ Не за друго. Имаше големи последствия за техния грях. Те бяха наказани дори със смърт. Бог каза, че жената ще изпитва болка при раждането на деца. Отделени от Бога, те щяха да прекарват живота си в борба за надмощие в брака. Жените! Представете си какво би било, ако като раждате, не изпитвате никакви болки. Не можете да го представите сега. Или какво би било да не бъде всяко ваше желание подчинено на мъжете ви.
Винаги да се борите за надмощие в брака. Защо пак така трябва? Аз трябва да се наложа. И мъжът, колкото да се бориш, няма да стане така. Ти продължавай. Но сърдите се на Ева. Тя е виновна. Сърдите се на Адам. И на Адам го каза. Какво би било да не работиш от сутрин до вечер, да се потиш така, така, така. Но Той го каза, Адам го сполетя, че с пот на лицето си ще си изкарваш прехраната. Но във всичко това има същи обещания. Във всичко това проклятие има надежда. Ще има едно потомство на жената.
Слава на Бога, каза, че тя ще произведе наследника. Ще произведе Изкупителя. Ще има Изкупител. През историята Бог запазваше това семе, този потомък, тази червена нишка на Божието изкупление, което беше напълно изявено в Неговия Син. Виждаме плода на Адамовия грях в следващата четвърта глава, в братоубийството на Каин спрямо Авел, в другите неща. Тази глава разказва за първото убийство. Ламех, който беше внук или син на Каин, той казваше, че дори е по-лош от Каин, той се хвалеше с това.
Така че грехът се развиваше. Грехът имаше своите последствия и се разрастваше, и се задълбочаваше, за да донесе още повече смърт, още повече насилие, още повече поквара. И след това виждаме родословието, как Бог запазва линията на Сит, как новото потомство става все по-зло и покварено, докато стигаме до потопа. Бог съжалява, че въобще е създал човека да живее на земята. Голяма скръб изпълва сърцето Му. И ние знаем, че това са човешки изрази. Технически те се наричат антропоморфизми, или приписване на Бога на човешки качества, как Той съжали и така нататък.
Но това е част от начина, по който Бог ни разкрива Себе Си като личност. Личност, по чийто образ ние сме създадени. Така че Бог унищожи целия свят. Той е планиращ. Той унищожи всичко. И Той го направи чрез потопа. Ужасен съд! Но Бог запази потомството на жената в ковчега. Бог започна отново. С Ной. За съжаление, дори след потопа с този Ной, дори Бог сключи завет с него, даде му дъгата като символ, че Той повече няма да нанесе потоп на земята. Но Ной също съгреши.
Не очаквах. Аз не бих очаквал такова нещо от Ной. Той беше толкова праведен, толкова верен. Но и синовете му излязоха. Те бяха пияни. Не знаем какво се случи. Но извършиха нещо, което беше ужасно. Нещо, което беше грях. Но това е част от това, което сме ние. Ние сме грешни човеци. Имаме нужда от Изкупител. Имаме нужда от изкупление. Но защо? Защо има толкова грях? И толкова зло в това прекрасно творение? Има религии, които вярват в две начала. В доброто и злото.
Но ние като християни не вярваме в две начала. Ние имаме само едно начало. И това е Бог. Има един чудесен стих в Плача на Еремия. Не знам дали сте чели тази книга. Там се казва: „Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?“ Това е всичко, което става, защото Господ го е заповядал. „Из устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?“ Бог е отредил злото да бъде част от живота ни за известно време? Бог е отредил или е организирал времето по такъв начин, че всички Негови атрибути, качества да бъдат разкрити, да може Той да бъде напълно познат и да получи пълно поклонение от всички Негови създания.
Така че Бог е предопределил грехът и злото да бъдат част от живота ни за определено време. Има Божии атрибути и качества на Неговата личност, които не бихме могли да разберем, ако не бяха злото и грехът. Например, ние не бихме видели Неговата святост толкова брилянтно, освен на фона на тъмнината на нашия грях. Ние не бихме могли да видим Неговата милост, освен на фона на ожесточените сърца, които хората имат. Ние не бихме могли да разберем Божия суверенитет, освен на фона на злите сили, които се опитват да възпрепятстват изпълнението на Неговите намерения.
Така че Бог е предопределил нещата по такъв начин, че да може да ни доведе до място на поклонение. След потопа нещата, вместо да се подобрят, станаха по-зле. Научаваме не само за греха на Ной и неговото семейство, но с развитието на цивилизацията стигаме до Вавилонската кула. Тогава в човечеството хората си казаха: „Нека да си построим кула, която да стига до небето! Нека да си спечелим име!“ Бог описва нивото на покварата, която обзема хората преди потопа, много ясно.
Там се казва, че всяка помисъл и намерение на сърцето на човека бяха само зло през цялото време. Постоянно се казва само зло в Битие 6 глава преди потопа. Какво виждаме в 11 глава? При Вавилон хората строят кула, която да стига до небето. Те искат да си изградят име, искат да си повишат репутацията. Това, като насилието, което виждаме в Битие 6 глава, това с кулата на Вавилон не изглежда на пръв поглед толкова зле. Но всъщност това е същината на човешката поквара – гордостта.
Битие 6
1 След като хората започнаха да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава Господ каза: Духът, който съм му дал, няма да владее вечно у човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни на земята живееха исполините; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, които бяха онези силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже съжалих, че ги създадох.
8 А Ной придоби Господнето благоволение.
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие.
12 Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята.
13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Направи на ковчега прозорец, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб.
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.
Гордостта е грях-корен. Гордостта е, която ни води до бунт срещу Бога. Гордостта е, която ни води да поставим себе си, да бъдем ние богове и да бъдем независими от Бога. Ние искаме да въздигнем себе си, искаме да се поклоним на това, което са направили нашите ръце. Искаме да се създадем, да си спечелим име. Между другото, в 3-та глава на Даниил, когато цар Навуходоносор построи златния образ с височина 30 метра и той каза всички да се покланят на този златен образ, той бил на същото място, където е била Вавилонската кула.
Даниил 3
1 Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.
2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше поставил.
3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше поставил; и застанаха пред образа, поставен от царя.
4 Тогава глашатай викаше със силен глас: На вас се заповядва, племена, народи и езици,
5 когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, да паднете, за да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.
7 Затова, когато всички племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всички племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше поставил.
8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя и наклеветиха юдеите,
9 като казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив довека!
10 Ти, царю, си издал указ всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ,
11 а който не падне и не се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.
12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които хора, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. И докараха тези хора пред царя.
14 Навуходоносор им каза: Седрах, Мисах и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих?
15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ; и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?
16 Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на царя: Навуходоносоре, на нас не ни трябва да ти отговаряме за това.
17 Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго, и като проговори, заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.
20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.
21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните дрехи, хитоните си, мантиите и другите си дрехи и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.
22 А понеже царската заповед беше настойчива и пещта се нагорещи твърде много, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.
23 А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор, ужасѐн, стана бързо и продума на съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже? Те отговориха на царя: Вярно е, царю.
25 Той каза: Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ и проговори: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях.
28 Навуходоносор каза: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела Си и избави слугите Си, които, като уповаваха на Него, не послушаха думата на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог.
29 Затова издавам указ всеки човек, от който и да било народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да бъде посечен и къщата му да бъде превърната в бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.
30 Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във Вавилонската област.
Същото място. Същата поквара. Има една английска поговорка, не мисля, че имаме такава на български, но в тази поговорка се казва: „Не можеш да сложиш червило на зурлата на свинята.“ Опитваш се да облечеш свинята, да направиш да изглежда по-добре. Можеш да сложиш червило, но тя пак си остава свиня. Така е при Вавилон. Имаме човешка природа, човешката поквара. Човешкият грях е малко така по-облечен, по-управен, но е същата греховна поквара. Ние не знаем колко висока стана тази кула, но това, което се казва, е, че Бог трябваше да слезе долу, за да я види.
Толкова висока, че Бог трябваше да слезе да я види. Така че сигурно не е била толкова висока. Заради бунта и гордостта им Бог ги разпръсна, като им разбърка езиците. И след това е родословието на Авраам. В 10 глава, глава 11, Бог започва с човека отначало. Т.е. имаме третото начало. Първо Адам, после от цялото човечество, за да запази хората, Той избра Ной. А сега Той избира човека Авраам. И Бог прави с Авраам нещо толкова близко до това, което направи с Адам и Ева.
Когато Бог създаде Адам и Ева, спомняте ли си какво направи? Той ги благослови. И можем да видим как Бог постави ръката си върху тях, за да ги благослови. Защото това благословение им даде идентичност в Него. Обеща им Неговата доброта и вяра. И това, че Неговият живот ще протича през тях. И сега, когато призовава Авраам, Бог го благославя. Казва му: „Аз ще благословя народите чрез тебе. В тебе ще се благославят всички земни племена.“ Отново проблясва надежда.
Битие 12
1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.
2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, племенника си Лот, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя.
7 Тогава Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на Господа, Който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и там издигна жертвеник на Господа и призова Господнето име.
9 После, като прибра шатрите си, Аврам все напредваше на юг.
10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.
11 И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13 Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива.
15 Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той направи добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17 Но Господ порази фараона и дома му с тежки язви поради Аврамовата жена Сарая.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ти ми причини? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; и така, сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът нареди на свои хора да изпратят него, жена му и всичко, което имаше.
Светеща сред ужасната тъмнина на човешкия грях и поквара. И надеждата е същата, както обещаната от Адам и Ева. Потомството на жената. Всичко с тази жена започва. И всичко с нея се случва. Аврааме, ти ще носиш това семе. Твоето семейство ще носи това семе. Из тебе всички земни племена ще се благословят. Ние сме тези днес, които сме тук заради това обещание. Ние сме част от Авраамовото семейство чрез вяра. Слава на Бога! И отново и отново в тази книга „Битие“ ние сме толкова изненадани от Бог.
Господи, защо продължи да търсиш и да преследваш Адам и Ева, които декларираха тяхната независимост от Тебе? Защо не ги оставиш сами, просто да бъдат погълнати от греха им, от смъртта им? Те дори не желаеха да изповядат греха си. Ако те не желаят да поемат каквото и да е отговорност за това, което е било, защо им предлагаш надежда? След това дойде потопът. Тогава Ти дори съжали, че си създал човека. Защо не ги унищожи всичките? Кой е този Бог? Кой си Ти, Господи? Какъв си?
След Вавилонската кула хората са в същото положение, като след грехопадението и след потопа. Затънали в блатото на покварата, издигащи име за себе си. Въобще не се интересуват от Тебе. Защо ли не казваш: „Писна ми“? Стига с тия човеци. Не ми се занимава повече. Защо все още донасяш обещания и надежда? Как въобще бихме могли да познаем този Бог? Бог започна наново събиране. Бог се смири, избра човек и каза: „Въпреки всички провали, Аз все пак ще изпълня целта Си.“
СМИРЕНИЕТО НА БОГА
В Битие 3 глава виждаме подобно нещо. Най-изненадващият атрибут на нашия Бог е Неговото смирение. Ние можем да разберем Бог, който е всемогъщ. Очакваме Го. Ако е Бог, от Него се очаква да бъде мощен, защото е Бог. Можем да разберем Бог, който е прекрасен, красив и славен. Можем да разберем Бог, който е суверенен. Трябва да разбираш, че Той е Бог. Но има ли друг Бог в историята, който да се смири? Смирението на Бога се вижда отново и отново в цялата част от Битие, която разглеждаме от 1 до 12 глава.
В една от нашите песни, в един от нашите химни, които пеем, се казва: „Кой Бог е велик, като нашия Бог?“ Само този Бог е велик, който прави чудеса. Но песента продължава и казва: „Кой Бог е смирен, като нашия Бог?“ Само този Бог е смирен, че прие човешка форма. Смирението на Бога не е нещо, което се вижда толкова ясно. Но къде го виждаме най-ясно? В Исус. Цялата слава на небето, поклонението на ангелите, вместо Исус да задържи това, което по право Му принадлежеше, Той остави славата Си.
Филипяни 2
1 И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание,
2 направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени.
3 Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.
5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,
6 Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,
10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.
14 Вършете всичко без роптание и без пререкание,
15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христос, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
18 Подобно и вие се радвайте, и с мене заедно се радвайте.
19 А се надявам на Господ Исус да ви изпратя скоро Тимотей, за да се утеша и аз, като узная вашето състояние.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си.
23 Затова и се надявам да го изпратя при вас, щом разбера какво ще стане с мен,
24 а съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.
25 Сметнах обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите,
26 понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.
27 И наистина, той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост – и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
28 Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате пак и аз да скърбя по-малко.
29 И така, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашето служение към мен.
Дойде на тази земя като човек, не просто като човек, но като слуга. Взе на Себе Си образ на слуга. Като най-нищия човек умря. Не просто смърт, но най-нищия вид смърт. Разпятието. Унизителна смърт. Най-унизителната, най-тежката, най-болезнената смърт. Смирение. Затова Бог Го превъзвиси. За името, което е над всяко име. И един ден всяко коляно ще се поклони пред Него. Тези, които са на небето, тези, които са на земята и дори тези, които са под земята, ще Му се поклонят.
Един ден всички небесни ангели на светлината, всеки човек, който някога е живял, дори Сатана с цялата му пасмина от демони, ще разпознаят Господството на Исус. Ще Го признаят. Ще Му се поклонят. Ще Го величаят. Обещанието от Битие 12 глава ще бъде изпълнено. Бог ще благослови не само Авраам, не само неговото семейство, но всички народи на земята, всички племена. Обещанието ще се изпълни. Ние ще бъдем там, в тази тронна зала, когато това се случва. Ще бъдем там с онези племена, люде, езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи с палмови клони в ръцете си.
Откровение 7
1 След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.
2 И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза:
3 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.
4 И чух числото на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израилтяните;
5 от Юдовото племе – дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе – дванадесет хиляди; от Гадовото племе – дванадесет хиляди;
6 от Асировото племе – дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе – дванадесет хиляди; от Манасиевото племе – дванадесет хиляди;
7 от Симеоновото племе – дванадесет хиляди; от Левиевото племе – дванадесет хиляди; от Исахаровото племе – дванадесет хиляди;
8 от Завулоновото племе – дванадесет хиляди; от Йосифовото племе – дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе – дванадесет хиляди подпечатани.
9 След това видях, и ето, голямо множество, което никой на можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,
10 и викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!
11 И всички ангели стояха около престола и около старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, като казваха:
12 Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
13 Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14 Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.
15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
16 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;
17 защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Всички хора, всички езици, във вечността непрестанно ще пеят: „Достойно е Агнето!“ и ще се покланяме в този под. И какъв е този Бог? Славен, мощен, пълен с милост. Бог, превъзнесен в Неговото смирение. Ние можем да разберем защо са се появили религиите в света, заради непрестанното желание на човека да се поклони. Ние можем да разберем религиите, в които човек се опитва да достигне до Бог, опитвайки се да угоди на някакво божество, да спечели неговото благоволение и да достигне това божество, за да избегне неговия гняв.
Но никой човек никога не е измислил или изобретил Евангелието, което е глупост за гърците и съблазън за евреите. Никой човек не би могъл да измисли това. Защо? Защото никой човек няма да създаде такъв смирен Бог. Този смирен Бог. Той трябва да не се разкрива. Трудно го разбираме, но Му се поклони.
1 Коринтяни 1:23
23 а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост;
Филипяни 2:5-11
5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,
6 Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,
10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за това, което Ти ни даваш. Благодарим Ти за книгата „Битие“, където можем да четем за сътворението.