Израилтяните бяха се изправили един срещу друг. Всъщност, този път не израилтяните отидоха да се бият с филистимците, но филистимците бяха тези, които дойдоха да атакуват Израил. И тази битка ни говори за битката, която ние също имаме в нашия живот. И ние говорихме за нашата битка, която апостол Павел казва, че не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
И ние говорихме и за различните духовни сили, с които ние се сблъскваме. И как тази битка продължава. Говорихме също за противника, защото когато разказвачът в Първа книга на Царете ни говори за битката, той описва един юнак, както го нарича, Голиат, който беше особен воин, различен от всички останали. И той излезе пред войската, и ние говорихме за неговото описание. Колко висок беше, как беше облечено неговото въоръжение. И това ни напомня за нашия главен противник.
Ние се бием с началствата и властите и с различни видове сили на тъмнината, но нашият най-голям противник е Сатана. Но както армията на тъмнината има един особен воин, който се отличава от всички останали, така и армията на светлината има един особен воин, който се отличава от всички останали. Това е нашият Господ Иисус Христос. Той е нашият Давид, който победи Сатана на кръста. И в предния път ние говорихме за различните оръжия на Сатана. Споменахме гордостта, съмнението, гнева, непросветеността.
И говорихме също и за нашите оръжия – за пояса на истината, бронята на гръдника на правдата, обувките на благовестието, щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. И тази сутрин ще продължим нашето разглеждане на тази 17-та глава, като ще се спрем на предизвикателството, което Голиат отправи към армията на израилтяните. Авторът на книгата ни е описал Голиат толкова добре, че ние можем да си го представим – висок, облечен с различни брони и т.н., като един мощен воин, със щита му и щитоносеца му, който е до него. Но когато продължава да ни представя Голиат, авторът на тази книга ни предава също неговите думи. И той иска ние не само да можем да видим Голиат, но да можем също и да го чуем. Голиат не само беше огромен и силен воин, той имаше също и огромно самочувствие. Имаше също и голяма уста, с която умело унижаваше и предизвикваше израилтяните.
Вие знаете, дори днес, когато има някакъв боксов мач и двамата боксьори имат една среща преди самата схватка на ринга, те се срещат, някой път съм виждал как застават един срещу друг и започват да се кичат един срещу друг и започват да отправят закани, за да могат да се потиснат, да смачкат някак си морално битката преди да започнат да се бият. И тук ставаше нещо подобно. Също това трябва да знаем, че героите в Библията, ние разбираме за тях не толкова от това как те изглеждат. Защото в съвременните романи са описани тези със сини очи, къдрава коса, така нататък. И нямаме такива описания на детайлите в Библията за библейските герои. Но ние разбираме какви са те от техните думи и от техните действия. И тук ние чуваме думите на Голиат и от това можем да разберем какъв е той.
1 Царе 17:8-11
8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.
9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.
10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.
11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.
Със думите си Голиат обиди израилтяните и той ги предизвика да изпратят воин, който да се бие с него. Разбира се, това предложение на Голиат беше лицемерно, беше една лъжа. Защото той казва: „Ако някой от вашия воин ме победи, ако ме победи, ние ще бъдем ваши слуги.“ Разбира се, това не се случва, защото когато Давид уби Голиат, те не се предадоха да бъдат слуги на евреите, а извадиха мечовете. Започнаха да се бият, нали? Но целта на филистимеца с изкарването на Голиат и неговото предложение беше те да изплашат и да демотивират противника си с цел да го победят.
И от една страна това предизвикателство на Голиат показва неадекватността на Саул като цар. Той им казва: „Изберете си един мъж.“ Спомняйте си, че народът вече беше избрал мъж, който да се бие за тях и да ги ръководи във битките. И това беше също мъж, който беше по-висок от тях и те си го бяха избрали за цар. Този човек беше Саул. Самуил беше ги предупредил и беше им казвал: „В онзи ден ще протестирате поради царя си, когато ще сте си избрали, но Господ няма да ви послуша.“ Те си бяха избрали цар. Те видяха, че другите народи имат цар и те казаха: „Не, искаме цар.“ И в Първа книга на Царете 12-та глава, 13-ти стих, Самуил отново им напомня за техния избор. Казва: „Сега прочее ето царя, когото избрахте, когото искахте, и ето Господ постави цар над вас.“
Обаче техният цар не отиде да се бие с Голиат и той се уплаши. Израилтяните вече си бяха избрали мъж, който да се бие с враговете. Именно Саул беше най-близкото нещо, което израилтяните имаха до Голиат. В Първа книга на Царете 10-та глава се казва, че когато щяха да го помазват за цар и той застана между тях, беше по-висок от всичките люде от раменете си и нагоре. Той от всичките други му бяха до раменете, а той беше над тях, стърчеше. Според Първа книга на Царете 9-та глава, 2-ри стих, Саул беше отборен. Той беше избран и твърде красив. Имаше, както се казва днес, „екс-фактор“. Имаше харизма. Между израилтяните нямаше човек по-красив от него, от раменете си и нагоре беше по-висок от всичките люде. И също в Първа книга на Царете 10-та глава, Самуил беше казал за него, че няма подобен на него между всичките люде.
Имаше само един кандидат, който имаше достатъчно препоръки и акредитация да се изправи срещу Голиат. И той беше този, когото хората вече си бяха избрали. Този човек обаче се изплаши. Саул не беше слаб. Той също като Голиат беше трениран и беше силен воин. Но виждайки ръста на Голиат, Саул пред очите си осъзна, че не може да победи филистимското чудовище в неговия ум. Да излезе срещу Голиат беше равносилно на сигурна смърт. И ние четем тук, че авторът на книгата ни разказва, че той се изплаши твърде много. В 11-ти стих се казва, че когато Саул и целият Израил чуха думите на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.
Тези думи ни водят към темата за страха. Ние трябва да размислим за страха в живота си. Какво ни плаши? Страхът е вяра с отрицателен знак. Т.е. когато ти вярваш, означава, че ти очакваш нещо да се случи, което Бог ти обещава. Когато се страхуваш, означава, че ти очакваш нещо лошо да се случи, което си мислиш, че може да се случи. И ти се тревожиш, ти се безпокоиш, ти се страхуваш. Т.е. страхът е вяра с отрицателен знак, с минус, очакване, че нещо лошо ще се случи.
И страхът е баща на три най-главни загубвания, които инфектират човешкия ум: апатия, инерция и отлагане. Т.е. когато се страхуваш, ти ставаш апатичен. Апатия означава да станеш безразличен, да загубиш интерес и да имаш липса на мотивация. Виждайки Голиат и уплашвайки се от него, Саул изгуби всякаква мотивация да се бие и да спечели битката. Апатията накара Саул да започне да живее по инерция. Когато се страхуваме, ние почваме да караме по инерция.
Да караш по инерция означава да караш без да даваш газ, без да използваш и да натоварваш двигателя. Да караш по инерция означава да бъдеш неактивен и пасивен. И това разбира се води до отлагане. И виждаме как Саул не отиде веднага да се бие срещу Голиат. Той отлагаше и четем по-надолу, че 40 дена излизаше всеки ден Голиат. И Саул казваше „утре ще отидем да се бием срещу Голиат“. Не отиваше. Да отлагаш означава да задържиш нещата и да ги оставяш за по-късно.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТРАХА ОТ ГОСПОДА И СТРАХА ОТ САТАНА
Знаете ли каква е разликата между страха от Господа и страха от Сатана? Защото Господ също иска ние да се страхуваме от Него, да имаме страх от Господа. И страхът от Господа е добър. Това е началото на мъдростта. Той е нещо добро. Но Сатана също иска ние да се страхуваме от него. Но разликата между страха от Господа и страха от Сатана е, че страхът от Господа е мобилизиращ. Ако ние се страхуваме от Господа, ние ще бъдем мобилизирани да бягаме от греха, да вършим добро, да живеем по Божията воля.
Страхът от Господа ни мобилизира за добро. Ние ще Го хвалим, ние ще Му служим. За разлика от страха от Господа, страхът от Сатана е парализиращ. Тоест страхът от Господа е мобилизиращ, а страхът от Сатана, от дявола, е парализиращ. И в началото, когато си парализиран, ти си неподвижен. Ти си просто безпомощен. И това се случи с Израил и със Саул. Когато те се уплашиха твърде много пред този филистимец, те станаха неподвижни, парализирани.
Сатана е майстор на сплашването и господството чрез терор. Тоест това е едно от неговите най-мощни оръжия — страхът. И един ярък пример за това е от началника на асирийския цар Сенахерим — Рапсак. Можете да прочетете, този случай е описан на три места в Библията: във 2-а книга на Царете, във 2-а книга на Летописите и в Исая. И там се говори за това как асирийците бяха обсадили Йерусалим. И този главнокомандващ Рапсак излезе и започна да говори пред войниците, които бяха на стената.
И ръководителите на йерусалимците им казаха: „Говори на асирийски, недей да говориш на еврейски. Защото не искаме йерусалимците да чуват твоите заплахи“. Но той каза: „Аз не съм изпратен само на управителя, искам те да ме чуят, да ги сплаша“. И им каза такива думи. Каза им: „Ще ядете изпражненията си, за да се смирите при обсадата“. И им каза да се предадат. Той искаше да счупи морала им и да ги накара да се предадат. Те обаче не се поддадоха на сплашването.
Езекия се обърна към Бога в молитва и Бог изпрати ангела Си, който изби 185 хиляди от войниците им за една нощ. И те си подвиха опашката и си заминаха. Когато си отидоха обратно, синовете на Сенахерим го убиха. И избягаха. Така че Бог избави Йерусалим от един много по-силен от него противник. Защото боят не е наш, но е на Господа. Господ е с нас в нашите битки и победата е в Господа. И това е всъщност една тайна, която искам да ви кажа. И тя е тайната на победата.
Тайната на победата е, че преди да отидем и да се срещнем с нашия противник, ние трябва да отидем и да се срещнем с Господа. Ние четем за Давид, който се появи. И Давид беше този, който победи Голиат. Но преди да отиде и да излезе срещу Голиат, Давид беше прекарвал време с Господа. Той свиреше на неговата арфа, хвалеше Господа, познаваше Господа и беше опитал силата на Бога, когато Бог му даваше победа да убие лъв и мечка, които атакуваха стадото му.
Но Господ му даваше свръхестествена сила и Давид познаваше Господа. И затова, преди да срещнем противника, ние трябва да се срещнем с Господа. И същото се случи и с Езекия. Преди Езекия да отиде срещу асирийците, той отиде при Господа, написа писмо на Господа и каза: „Виж това, което те искат да направят“. И тогава Господ отговори на тази молитва и даде победа. Така че независимо какъв е Голиат в твоя живот, независимо какъв е проблемът в твоя живот, преди да се срещнеш с проблема, отиди и се срещни с Господа.
И когато видиш Господа, тогава Той ще ти даде победата. Защото Господ е с нас, Той воюва в нашите битки. Той е Този, Който ни дава победата. Но сатана ни атакува със страх. Спомнете си, че именно страхът беше причината за цяло едно поколение от израилтяните да не влезе в обещаната земя. Моисей, когато бяха на път от Египет към Ханаан, Моисей изпрати 12 съгледвачи, които трябваше да огледат земята. И те се върнаха и казаха: „Земята е чудесна. Земята е земя, в която текат мляко и мед“.
Донесоха един грозд от грозде, който беше толкова голям, че трябваше двама човека на една върлина да го носят. Единият на рамо, другият държи на другото рамо, и на този прът беше закачен един грозд от грозде. Толкова голям беше този грозд. Така че те дойдоха и казаха: „Земята е чудесна“. Обаче там живеят енаковите синове — Ахиман, Сесай и Талмай. И както бяхме казали по-рано, енаковите синове бяха от исполинския род.
Те бяха, може би, прадедите на Голиат и Лахмий, неговия брат. И това изплаши десет от съгледвачите, когато те видяха тези огромни великани. И те признаха, че земята е съществено добра и плодородна, и наистина там текат мляко и мед. Но казаха: „Да, там видяхме и енаковите синове“. И когато Исус Навиев каза: „Да вървим напред незабавно и да завладеем земята, защото можем да я превземем“, десетимата уплашени съгледвачи казаха: „Не можем да излезем против ония люде, защото те са по-силни от нас“.
Числа 13:30-33
30 Но Халев успокояваше народа пред Моисей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.
31 А мъжете, които бяха отишли заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас.
32 И представяха зле пред израилтяните земята, която бяха съгледали, като казваха: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която поглъща своите жители; и целият народ, който видяхме в нея, са много високи мъже.
33 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях на нас ни се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.
И в 13-та глава, 32-ра и 33-та стих се казва: „И зле представиха пред израилтяните земята, която бяха съгледали. Казваха: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която поглъща жителите си. И всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже, като голиатовци. Там видяхме исполините, енаковите синове от исполинския род. И пред тях нам ни се виждаше, че сме като скакалци. И такива се виждахме и на тях“. Интересно как те влязоха в техните глави и видяхме как те ги виждат в градовете.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, освободи ни от всеки страх, който ни парализира. Дай ни дух на сила, любов и себевладение. Помогни ни да гледаме на Теб, а не на нашите Голиатовци. В името на Исус, амин.
Имаше малки скакалчета. Както казват, има една приказка, че „на страха очите са големи“. Съгледвачите виждаха енаковите синове превисоки. Не просто по-високи, а превисоки. И виждаха, че през техните очи те ги виждат като скакалци. Такава не беше истината. Абсолютно не. Колкото и да бяха големи, енаковите синове не можеха да се опълчат на Халев. Халев беше един от тези съгледвачи. И по-късно, когато беше на 80 години, той ги победи и ги изгони от собствения град Хеврон, който по това време се наричаше Кириат-Арба, по името на бащата.
Бащата на тези тримата деца на Енак, които се казваха Ахиман, Сесай и Талмай. Техният баща се казваше Арба. И така се казваше Кириат-Арба, по името на бащата.
Исус Навиев 15:13-14
13 И според заповяданото от Господа на Исус той даде на Халев, Ефониевия син, за дял между Юдовите синове града на Арва, Енаковия баща, който град е Хеврон.
14 А Халев прогони от там тримата Енакови сина: Сесай, Ахиман и Талмай.
Така че битката между израилтяните и енаковите синове, за която размишляваме, не беше нещо ново. Децата на Давид, които бяха от Юдовото племе, правят явно в един от синовете, правят, че Халев, защото той беше от Юдовото племе, беше победил вече тези големи и превисоки мъже. Така че, може би, Давид също имаше победа в ДНК-то. Но тук не става въпрос за ДНК. Каква беше разликата между Исус Навиев от Ефремовото племе и Халев Ефониев от Юдовото племе и останалите 10 съгледвачи?
Каква беше разликата? Защото те говореха различно. Разликата беше, че 10-те съгледвачи изключваха Бога от ситуацията. Изключваха Бога от ситуацията. Те казаха: „Ние сме много малки, ние не можем да ги победим, ние сме като скакалци пред тях“. Докато Халев и Исус Навиев включваха Бога от ситуацията, те казаха: „Дайте да отидем да вземем земята, защото ще ги победим. За нас това ще бъде като един хляб, ще ги изядем за закуска“. Защо мислите, че те казаха това?
Защото знаеха, че Господ е с тях и Той ще им даде победа, защото Господ воюва в нашите битки. Каква беше разликата между Саул Кисов и Давид Есеев, когато и двамата чуха за заплахите на Голиат? Разликата беше, че Саул беше изключил Бога от ситуацията, а Давид беше включил Бога в ситуацията. И това е, което променя изгледа на войната, изгледа на битките, в които ние се бием. Какво каза Давид, когато за пръв път чу за думите на Голиат? Давид каза: „Кой е този необрязан филистимец, да хвърли презрение върху войските на живия Бог?“
Той не каза: „Ние сме просто израилтяните“. Той каза: „Ние сме войските на живия Бог“. И затова, ако някой ни победи, означава да победи Бога. И затова той отиде срещу този филистимец и го победи. Колкото е по-голям, толкова по-лесно е за улучване. Защото, ако е малък, търсиш къде да го улучиш. Ако е голям, има много за улучване. Така че, това е, което ще предопредели изхода от битката. Дали ние включваме Бога от ситуацията, или се опитваме със собствени сили да решаваме ситуацията.
Ако включваме Бога в ситуацията, ние ще отидем и ще се молим. Ще представим нуждата пред Бога. Ще поискаме от Него мъдрост. Ще поискаме от Него сила. Ще поискаме от Него Той да поддейства в живота ни и Той да бъде с нас в нашата битка. И тогава ние ще бъдем победители.
Има един стих в Исаия, 54-та глава. Това е точно след Исаия 53-та глава, където се говори за Месията, който страда. И Исаия 53-та глава всъщност описва страдащия Месия, който стана жертва за нашите грехове. Но веднага след това е Исаия 54-та глава. И в Исаия 54-та глава се казва в стих 13-ти и нататък: „В правда ще се утвърдиш. Далеч ще бъдеш от угнетението, далеч от ужасяването, защото не ще се приближи до теб. Ако ти си в Исус Христос, ужасяването няма да се приближи до теб. Ето, всички могат да се съберат против теб, обаче не чрез Мен. Всички онези, които се съберат против теб, ще паднат пред теб. Защото ти си армията на Бога. И Бог казва: „Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглените във фурната и изковава оръжие за работата си. Аз създадох и разорителя, за да го погубва.“ Но след това Той казва: „Ни едно оръжие, скроено против тебе, не ще успее. И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни и правдата им е от Мен“, казва Бог. Слава на Бога.
Ние, като вярващи в Бога, не трябва да се страхуваме. Защото Господ е победил Сатана. Понякога някои хора, дори в църквата, свидетелстват, те са ми казвали: „Ти имаш страх в сърцето си“. Страхувам се! Безпокоя се! Но ако ти си вярващ, ти трябва да изповядаш Божието Слово. Това, което апостол Павел пише на Тимотей, го казва: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“.
2 Тимотей 1:7
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И защо ние имаме увереността да не се страхуваме? Защото всеки страх може да се сведе до едно нещо – до страх от смъртта. Например, ако ти се страхуваш, че нямаш пари, страхуваш се, че няма да мога да ям, като няма да мога да ям, ще умра от глад. Или пък страх от болест: „Ако се разболея, ще умра“. Тоест, всеки страх, който… не говоря страх от катастрофа! Всеки страх може да се сведе, в крайна сметка, до страх от смъртта. Обаче, в Исус Христос ние сме освободени от страха от смъртта.
Евреи 2:14-15
14 И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,
15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, Той и Той подобно взе участие в същото. Тоест, Исус се въплъти и стана човек, както децата. И когато, чрез Неговото въплъщение, Той придоби способността да умре. Защото, като беше Бог, Той не можеше да умре. Защото Той съществуваше дори преди да дойде и да се въплъти и да стане един от нас. И като Бог, Той не можеше да умре. Но Той, като човек, можеше да умре. И Той стана човек, за да стане жертва за нас.
Той е този, когото Бог е изправил, когато ние сме изпаднали. Защото хората искаха някакъв си избран един човек, и това беше цел. Но Господ беше изправил един друг, който беше Давид, и Той беше помазал него за цар. Затова, макар че дори царят не знаеше кой е цар тогава, Господ дойде и изправи Давид и чрез Давид даде победата над филистимците. Но днес ние знаем кой е този, който Бог е избрал. И думата „помазаник“ означава всъщност „избран“. Той е този, който е Божият избран. Божият помазаник – този, който Бог е избрал.
И нашият избранник е Исус Христос. Той е второто лице на Троицата и Той е Божият Син. И Той съществуваше дори преди да се въплъти. Но чрез въплъщението, макар че Той имаше равенство с Бога, Той се отказа от това да държи равенство с Бога и стана подобен на човеците. И тогава става въпрос, че както децата съществуват общо на плът и кръв, така и Той стана дете. И стана човек за нашето изкупление. И се казва, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият победител. Ти си този, който ни дава сила да не се страхуваме, защото Ти победи смъртта и ни освободи от робството на страха. Помогни ни да включваме Теб във всяка наша битка и да гледаме на проблемите си през Твоята перспектива, знаейки, че Ти си с нас. Амин.
Кога направи това Исус? На кръста. На кръста Той умря. И чрез Неговата кръв, чрез Неговата смърт, Той победи Сатана. И продължава стиха и казва, чрез това Негово дело на кръста, чрез тази смърт на кръста, чрез тази победа и унищожаване на смъртта, защото Той възкръсна от мъртвите и чрез това възкресение Той ни дава надежда за вечен живот. Слава на Бога!
Евреи 2:14-15
14 И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,
15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
И 15 стих казва: „и да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“ Т. е. ако ти се страхуваш, целият ти живот е само притеснение. Роб! Роб на страха! Роб на страха! Без Бога, без нашето избавление, без Исус Христос, ние сме роби на страха. Но ако ти вярваш в Исус Христос, първото нещо, от което Бог те освобождава, е страхът от смъртта. Аз не се страхувам от смъртта. Защо? Защото смъртта е врата.
Апостол Павел казва: „натегнат съм между двете и какво да избера, не знам, защото да бъда с Господа е много по-добре.“ Но Той казва, сега трябва да остана с вас, защото това е по-полезно за вас. Но пак ще е временно. Но Той казва, че да бъдем с Исус е много по-добре. И Исус Христос казва: „не се бойте от този, който може да погуби тялото, но бойте се от Този, Който може и душата, и тялото да хвърли в ада.“ Защото ако убият само тялото, какво? Ти имаш душата. И при Възкресение ти ще получиш възкресение за тялото. Ще бъдеш навеки с Господа. Затова не се страхуваме.
Не се страхуваме от смъртта. Някои ни казват сега, че сме самоубийци. Не говорим за самоубийство. Но! Но! Но! Казваме! Някои хора казват: „Толкова хубаво е това за смъртта.“ Не, ние не искаме да ги караме към самоубийство. Не знаят всички, които слушат това или го гледат по интернет. Не говорим за това. Но! Исус Христос ни е освободил от страха. Т. е. ние не искаме да умираме, искаме да живеем. Молим се да идем в Царството. Молим се да ни благослови за успешен живот. Но ако дойде това време, не се страхуваме. Защото казваме, че всеки страх се свежда до страх от смъртта. Но Исус Христос ни освобождава от страха от смъртта.
И се казва: „да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.“ И продължава тук и казва, защото Той наистина не е помогнал на ангелите, но е помогнал на Авраамовото потомство. Кои са Авраамовото потомство? Ония, които упражняват вяра, ТЕ са Авраамовото потомство. Т. е. ние трябва да упражняваме вяра. Ако дойде Сатана със страх, който е с отрицателен знак, както казахме, ние противопоставяме на страха вярата, която е очакване с положителен знак. И ние отиваме при Бога, защото Той е Който ни дава истинската, реалната представа за картината.
Какво като тия са великани? Аз съм Божие чедо. Ние сме Божиите ангели. Господ е с нас. Ние можем да ги победим. Ние видяхме, че Халев отиде и ги изгони. И след това тия вече ги няма. Велики са, повече са, по-силни са, са ги избили. Но какъвто и да е проблемът в твоя живот, какъвто и да е Голиат в твоя живот, нещо, което ти си мислиш: „Аз не мога да се преборя с това“, тази сутрин аз ти казвам: ти можеш да го пребориш. С Божията сила. Не сам. С Божията сила. С Божията сила ти можеш да победиш голямото в твоя живот. С Божията сила ти можеш да победиш греха в твоя живот. С Божията сила ти можеш да победиш порока в твоя живот. С Божията сила ти можеш да победиш всеки страх в живота си. Защото Господ ни е освободил от страха.
Ние не трябва да се страхуваме, не трябва да се боим. Защото имаме основание да го направим заради нашето Господство, заради Неговата жертва на Кръста, заради Божията любов. Затова, че апостол Павел казва в Римляни, когато прочита в Римляни 8 глава, той казва: „Какво да се страхуваме? Няма от какво да се страхуваме. Защото имаме Святия Дух. И не само това. Но понеже сме предузнати и предопределени да бъдем съобразени с образа на Сина Му.“
Римляни 8:28
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога и които са призвани според Неговото намерение.“ Както Давид беше призван по Божието намерение и в неговото поколение послужи на Божието намерение, така и ние сме призвани да служим на Бога по Божието намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя. Слава на Бога! Просто когато чувствам това нещо, и аз си казвам: какви големи привилегии! Христос е наш брат! Това се казва Словото.
Христос е наш брат, защото се казва, че Той взе участие в същото. И се казва там в Евреи, където споменахме преди малко, че Той не се срамува да ни нарича братя. Христос не се срамува да ни нарича братя. Не само братя, Той ни казва, че сме приятели. И Христос ни е поверил всичко, което научава от Отец. Ние сме приятели и братя на Христос! И сме предопределени да бъдем съобразени с образа на славата. Т. е. ние сме ученици на Исус, които сме в процес на преобразяване. Ученичеството е растеж в христоподобие, да станем повече и повече като Исус. Това е Божията цел за нас, за да бъде Той първороден между много братя. Т. е. ние ще се приличаме.
„А които предопредели, тях и призова; и които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.“ Ние ще получим Божията слава, ще влезем в Божията слава. И какво да кажем за това! Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? Това са риторични въпроси, които всъщност не очакват отговор. Но това е просто потвърждение, че да, Господ ще ни даде всичко. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря и при това биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?
Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб или утеснение? Това, което Сатана прави, това, което Голиат правеше, той искаше да отесни, той искаше да ги подтисне. Да бъдеш отеснен означава да бъдеш подтиснат, депресиран. Отеснение, гонение или глад, беда или нож. Или меч. Дори смърт. Някои Божии служители ставаха мъченици, защото, както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден. Смятани сме като овце за клане.“ Дори смъртта. Не! Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
Слава на Господа! Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито настоящето, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. Затова, братя и сестри, нека да бъдем насърчени, нека да не се поддаваме на сплашване.
Римляни 8:38-39
38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
Дори мафията днес използва сплашване, било със заплахи по телефона, но сплашване, не трябва да се страхуваш, не трябва да се страхуваш от нищо, защото Бог те обича. И сега не трябва да се страхуваш от нищо, защото Бог е със теб. Не трябва да се страхуваш от нищо, защото си повече от победител. Не трябва да се страхуваш от нищо, защото Бог те е освободил да не бъдеш повече роб на страха. Не трябва да се страхуваш от нищо, защото Бог не ни е дал дух на страх, но дух на сила, любов и себевладение.
2 Тимотей 1:7
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Господи, благодарим Ти за Своето Слово, благодарим Ти, Господи, за тези насърчения, които Ти ни даваш. Да, ние знаем, че дяволът се опитва да ни подтисне, опитва се да ни сплаши, опитва се да ни накара да бъдем депресирани и тревожни, но, Господи, ние Ти благодарим за нашия Господ Исус Христос. Благодарим Ти, че в Него Ти ни даваш победа. Благодарим Ти, че в Него ние можем да имаме непоколебим ум. И този непоколебим ум Ти запазва в съвършен мир, защото този непоколебим ум уповава в Теб.
Господи, дай ни да имаме непоколебим ум. Дай ни, Господи, когато се сблъскваме с различни проблеми, с различни битки в живота си, с различни войни, ние да идваме първо при Теб. Преди да отидем при нашия противник, да идваме при Теб, защото Ти ще ни дадеш мъдрост, Ти ще ни дадеш стратегия, Ти ще ни дадеш помощ. И когато отидем във битката, Ти ще бъдеш с нас във нашата битка и Ти ще ни дадеш победата. И никое оръжие, изработено против нас, не ще успее, защото това е наследството на слугите Господни.
Затова ние Ти благодарим за тези насърчителни слова, които намираме в Словото. И аз Те моля, когато ние сме в битките, дай ни сила да се обърнем към Тебе. Дай ни сила да се помолим. Дай ни сила да видим Тебе, силата Ти, славата Ти, и да бъдем уверени, че Ти си в нас, с нас в битката, и да не бъдем потиснати или твърде уплашени, както бяха израилтяните пред Саул, да бъдем смели и разположени, защото Ти си с нас, Ти ще предадеш враговете ни в ръката ни. Ние Ти се кланяме, ние Ти величаем, ние Ти благодарим в името на Исус. Амин.