КАК ДА ПРИДОБИЕМ ХРИСТИЯНСКИ ХАРАКТЕР – (2 Тимотей 1:1-7) – 1

КАК ДА ПРИДОБИЕМ ХРИСТИЯНСКИ ХАРАКТЕР

2 Тимотей 1:1-7

1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,
2 до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.
3 Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си
4 и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

В този текст можем да видим поне три влияния, които са допринесли за оформянето и утвърждаването на Тимотей като християнин.

ВЪЗПИТАНИЕ В БОЖИЕТО СЛОВО

Първото е възпитание в Божието Слово. Да бъдеш възпитан в Божието Слово. В стих 5 апостол Павел си спомня за нелицемерната вяра в Бога, която са имали бабата и майката на Тимотей. И те не са я запазили само за себе си, баба му и майка му, но са я предали на младия Тимотей и той е приел тази вяра. Така че това е първото нещо, което ще ни помогне да придобием християнски характер — възпитание в Божието Слово в Библията.

ПОДДЪРЖАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДУХОВЕН ПРИЯТЕЛ

Второто нещо, което ще ни помогне да придобием християнски характер, е поддържането на взаимоотношения с духовен приятел. Тоест ние трябва да имаме духовни приятели. В стихове 3 и 4 апостол Павел споделя, че непрестанно се моли за Тимотей. Павел и Тимотей бяха приятели. Непрестанно копнее да го види, понеже една такава среща би му донесла изключителна радост. И това са взаимоотношения, които могат да съществуват само между добри духовни приятели. И ние трябва да търсим тези взаимоотношения. Взаимоотношенията с духовни приятели ще ти помогнат ти да изградиш един богоугоден християнски характер.

ЛИЧНА ДИСЦИПЛИНА

И третото нещо, което ще ни помогне да придобием християнски характер, е личната дисциплина. Защото в стих 6 и 7 апостол Павел увещава Тимотей той да не занемарява дарбата и служението си, защото е необходимо дори да се насили, за да не допусне Сатана или обстоятелствата да го спрат.

Когато се почувстваме немощни, трябва да се научим да черпим от Божията сила. Когато се почувстваме отпаднали, трябва да се мотивираме от Божията любов. Когато се сблъскаме с трудни и тягостни задължения, не трябва да се предаваме, а трябва с помощта на Святия Дух да си наложим и да ги изпълним. Тоест това означава да имаме лична дисциплина. Така че това са три неща, три фактора, които ще ни помогнат да изградим характера, който Бог иска да бъде в нас: първото е възпитание в Божието Слово, второто е поддържане на взаимоотношения с правилните хора, духовни приятелства, и третото е налагане на лична самодисциплина. Това са насоките, в които и ние, както Тимотей, трябва да работим, ако искаме да придобием един добър християнски характер.

Много е важен нашият християнски характер, защото дарбите са от Господа, но характера ние трябва да го изграждаме. Единственото нещо, което ние ще вземем със себе си във вечността, е нашият християнски характер. Затова ние трябва да работим върху този характер. Да бъдем ученици на Исус Христос означава да бъдем Негови последователи, това означава да приличаме на Него, това означава да имаме Неговия характер в живота си. Главната заслуга за това, което Тимотей представляваше в момента, беше Бог. Бог го беше направил такъв, какъвто е. Но и Тимотей имаше своя принос. Трябва да имаме предвид Неговото покорство — трябва да бъдем покорни, да правим избор на приятели и да имаме лична дисциплина.

Възпитанието в Божието Слово

Така че първото от тези е възпитанието в Божието Слово. В 5 стих се казва: „понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в теб“. В своето обръщение към Тимотей апостол Павел споменава както своите собствени прародители — защото той казва за прародителите си в стих 3, когато му пише: „благодаря Богу, комуто още от прародителите си служа с чиста съвест“ (той споменава неговите собствени прародители, които са евреите всъщност) — така той споменава майката и бабата на Тимотей, които също са били евреи и които са имали нелицемерна вяра.

Кои и какви са нашите родители е определящо за нашето възпитание. А възпитанието на детето от своя страна е ключово за формирането на характера на даден човек. Вижте, Бог беше работил в характера на Тимотей дори преди да повярва в Исус Христос, но той вярваше в Бог, в Израилевия Бог. Ако някой не е възпитан, често какво казват за него? Казват: „липсват му първите седем“. Защо? Защото през първите седем години от нашия живот се полага основата на личността. Малкото дете е като една чиста дъска. Каквото родителите напишат на тази дъска, остава за цял живот. Значи смятайте каква е отговорността, която имаме към децата си. С възпитанието на нашите деца ние пишем нещо хубаво на техните дъски. Всеки родител е отговорен всеки ден. Тимотей беше роден в един благочестив дом.

Деяния 16:1

1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

Евангелист Лука, който написа също Деяния на апостолите, ни казва, че той бил син на смесен брак. Баща му бил грък, а майка му била юдейка. Това се казва в Деяния 16:1. Не знаем нищо за баща му. Но майка му Евникия е била набожна юдейка, която по-късно е станала християнка. Майката на Евникия, Тимотеевата баба, се казвала Лоида. Тя също била еврейка и вярвала в Израилевия Бог, но станала християнка и повярвала в Исус.

Деяния 14:6-7

6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.

И може би и тримата — баба, майка и внук — дължаха своето обращение на Павел. Тоест повярваха, когато по време на първото мисионерско пътуване Павел беше донесъл благовестието в Листра. По време на първото мисионерско пътуване апостол Павел мина през Кипър и от Кипър отиде в Мала Азия, и проповядва в Листра. Това беше един от градовете, а Тимотей беше от Листра. Те живееха в Листра. Това се казва в Деяния 14:6-7. Още преди обращението си към Христос обаче, тези благочестиви юдейки са наставлявали малкия Тимотей в свещените писания на Стария Завет.

2 Тимотей 3:14-15

14 А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от кого си се научил
15 и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.

В 2-ро Тимотей, пак в същото послание, в 3-та глава, 14-15 стих, апостол Павел пише на Тимотей и му казва така: „А ти постоянствай в това, което си научил и в което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил и че от детинство знаеш свещените писания“. Значи той още от малко дете е имал съботно училище. Тогава не е било неделно, била е събота, но те са имали училище в синагогата и там са се учили свещените писания от дечица. Това е много важно детско служение. И се казва: „От детинство знаеш свещените писания, защото могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус“.

„”

Жан Калвин

Коментарът на Калвин върху тези стихове е, че Тимотей бил възпитаван от най-ранно детство по такъв начин, че можел да всмуква благочестието с майчиното си мляко. Когато децата се кърмят и им се дава мляко, замислете се: давам ли и благочестие на моето дете? Давам ли му и Божието Слово? Защото се казва да пожелаваме чисто духовно мляко, да пожелаваме Божието Слово.

Отглеждането на Тимотей под благотворното въздействие на Евникия и Лоида е било решаващо за оформянето на характера му и за определянето на бъдещето му. Днес всеки, който се е родил и е бил възпитан в християнски дом, е получил от Бога неоценимо благословение. Това обаче не означава, че ако си израснал в невярващо семейство, ти си лишен от възможността да изградиш в себе си един одобрен християнски характер. Защото независимо на колко години си повярвал, ти все още имаш благоприятната възможност да бъдеш възпитаван в Божието Слово.

2 Тимотей 3:14-15

14 А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от кого си се научил
15 и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.

Защото майката и бабата на Тимотей са го учили именно на свещените Писания. Важно е също така, че когато е пораснал, Тимотей не е престанал да се храни с думите на вярата и да се обучава в благочестие. Много е важно това, защото, за съжаление, ние имаме много деца, които са идвали в нашето неделно училище, обаче когато пораснат, престават да се хранят с думите на вярата. Божието Слово е духовна храна и ние трябва да се храним с това Слово, за да може вътрешният ни човек да расте, за да може да се изгражда в нас християнският характер.

И това са неща, които може да прави всеки човек, независимо от възрастта си. В Първо Тимотей, 4 глава, 6-8 стих, Апостол Павел пише на Тимотей и му казва така: „Във това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител на Исус Христос“. И забележете какво казва: „Хранен с думите на вярата“. Хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си следвал досега. А отхвърляй скверните и бабешки басни и обучавай себе си в благочестие. Днес, като стане нещо и в интернет, като започнат да говорят всякакви глупости, да високоумстват, да се изказват, всякакви басни и какво ли не, но ние трябва да отхвърлим тези басни и да обучаваме себе си в благочестие.

1 Тимотей 4:6-8

6 В това, като съветваш братята, ще бъдеш добър служител на Исус Христос, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал досега.
7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.
8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има в себе си обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот.

Да обучаваш себе си в благочестие, означава да обучаваш себе си в покорство на Божието Слово. Защото Той казва, че телесното обучение, фитнесът дори, е за малко полезно, защото е само докато си в това тяло, на тази земя. А благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот. Аз ви казах, нашият характер е много важен, защото той е единственото нещо, което ние можем да вземем заедно със себе си в личността. Така че възпитанието в Божието Слово е първата насока, в която трябва да работим, ако искаме да придобием одобрен християнски характер.

И аз те предизвиквам тази сутрин — стани студент на Святия Дух! Нека Той да ти говори, да те учи от страниците на Библията! Моята Библия може да я видите някой път, тогава тя стои на амвона. Цялата е подчертана, защото тогава, когато аз изучавах Божието Слово и подчертавах всяка дума, всяко нещо, което Святият Дух ми откриваше, тогава аз израснах най-много! От Божието Слово идва растеж! Божието Слово! И ти трябва да вземеш това Слово и да започнеш не само да го четеш, но да го изучаваш лично за себе си!

Святият Дух се радва да ти говори, да те насърчава! Така че нека Святият Дух да ти говори, да те учи от страниците на Библията! Чети Словото систематично! След малко ние ще ви представим едни календари, които са традиционните християнски календари, където има за всеки ден глави от Библията, които да прочетеш, и ако четеш тези глави, за една година ти ще прочетеш цялата Библия! Това е духовна дисциплина! Учи стихове наизуст! Харесай си стихове и ги научи наизуст, както сте учили стихотворения като дечица!

Изучавай Стария и Новия Завет, книга по книга и глава по глава! Размишлявай върху Божието Слово! Така то ще влезе дълбоко в сърцето ти. Ако Божието Слово влезе в сърцето ни, то ще промени ценностната ни система, ще промени личния ни мироглед или светогледа ни, а оттам и характера ни! Както чрез родителското възпитание на младия Тимотей нелицемерната вяра на майка му и баба му са преминали от тях в него, така чрез възпитание в Словото, знаете ли какво се случва?

Искрената вяра на апостолите и библейските герои преминава от Божието Слово в нас! Слава на Бога! Ако изучаваш Божието Слово, вярата на апостолите, които са писали, вдъхновени от Святия Дух в тези страници, вярата на Давид, вярата на Авраам ще премине в теб! Затова е много важно Божието Слово! И второто нещо е поддържането на взаимоотношения с правилни духовни приятели! В трети стих апостол Павел казва: „Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост!“

2 Тимотей 1:1-7

1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,
2 до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.
3 Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си
4 и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
5 Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

След нашите родители, най-много ни повлияват нашите приятели! Особено ако те в известен смисъл са и наши учители! Вие се учите един от друг! В игрите, в различни неща! Това неминуемо е така, понеже поговорката казва: „С какъвто се събереш, такъв ставаш!“ Затова трябва много внимателно да си избираме приятелите! Апостол Павел беше духовният баща на Тимотей! В стих 2 той го нарича „възлюбеното ми чедо“. Така че искам да ви насърча, младежи! Търсете приятели не само сред вашите връстници, но и сред хора, които са по-големи от вас!

Защото Павел беше много по-голям от Тимотей, но те бяха приятели! Това не им пречеше! Възрастта не им пречеше! И навярно Павел има основания да каже тези думи, понеже именно той е бил човекът, използван от Бога като инструмент за привеждането на Тимотей в Божието семейство! Когато Павел е проповядвал в Листра по време на първото си мисионерско пътуване, Тимотей е чул и е прегърнал благата вест! Затова днес ни е много болно за някои младежи, които са напуснали църквата, защото те тук са повярвали, тук са били изградени, ние сме вложили в тях! Ние сме техните духовни майки и бащи!

И когато след няколко години, след като първо му е проповядвал, когато отива отново в Листра, Тимотей вече е един от водачите на местната църква! Тоест, той е показал добър характер! Защото вижте какво се казва в Деяния 16 глава, от първи до четвърти стих: Той стигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, чийто баща беше грък. Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония!

Деяния 16:1-4

1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

Те не одобриха само дарбите на Тимотей, те одобриха характера му! И него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места, понеже всички знаеха, че баща му беше грък. И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. Апостол Павел наистина беше един добър и грижовен духовен баща! Той непрестанно се спомняше за своето възлюбено чедо!

Пишеше му писма със съвети и насърчения и се молеше за него! Обичаше го и копнееше да общува с него! Ние трябва да се грижим за нашите духовни деца! Ние трябва да бъдем духовни майки и бащи! Когато са се разделили за последен път, Тимотей не е можел да задържи сълзите си! Той стана емоционален! Казва се: „като непрестанно те споменавам в молитвите си и като си спомням сълзите ти“. Когато са се разделили, Тимотей е плакал! „Копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост!“

Апостол Павел вземаше Тимотей със себе си по време на пътуванията си и го обучаваше в процеса на духовната работа! В резултат те бяха на един дух! На един дух! Много е важно това — да бъдеш с някого на един дух! И може би ти си мислиш, че когато говорим за това да бъдеш на един дух с някого, това е, може би, някакъв църковен термин. Това да бъдеш на един дух с някого го пише в Библията! Ето как апостол Павел описва Тимотей във Филипяни 2 глава, от 19 до 22 стих.

Филипяни 2:19-22

19 А се надявам на Господ Исус да ви изпратя скоро Тимотей, за да се утеша и аз, като узная вашето състояние.
20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си.

Той казва: „А се надявам на Господ Исус да ви изпратя скоро Тимотей, за да се утеша и аз, като узная вашето състояние. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене!“ Апостол Павел казва: „Тимотей и аз сме на един дух, който да се погрижи искрено за вас, защото всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово!“ А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си! Както дете слугува на баща си!

В днешно време децата не слугуват на бащите си, но нашите слугуват. „Дай ми това, дай ми онова, дай ми вода“ — и нали те правят, нали? Трябва да ги учим да бъдат послушни! Духовното приятелство е изключително важно за изграждането и утвърждаването на характерите. Ние имаме нужда от духовни майки и бащи. Във Второ Тимотей 3:14 той му казва: „А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил“.

2 Тимотей 3:14

14 А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от кого си се научил

Ние имаме нужда от приятели, с които можем да споделим проблемите си и с които да се молим.

В Даниил 2:16-19 четем, че когато Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация, той събрал другарите си за обща молитва. Вие чухте това свидетелство на Дан, че когато го е заболял кръстът, той е свикал семейството си, за да могат да се молят, нали? Те са твоите духовни приятели. Вижте, казва се: „И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня“. Представете си, царят му казва: „Аз сънувах един сън, искам да ми кажеш какъв е“.

Без да му каже какво е сънувал, той иска от Даниил да му каже какво е сънувал и какво е тълкуванието на съня. Не му каза какво е сънувал. И тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си — Анания, Мисаил и Азария. Той имаше трима приятели и можеше да ги назове по име, и казва: „Това са моите приятели — Анания, Мисаил и Азария. За да просят от небесния Бог милост относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци“. Царят беше казал точно това: „Аз ще избия всичките“. И се казва: „Тогава се откри тайната на Даниил в нощно видение“. Тогава Бог отговори на молитвата на тримата приятели, заедно с Даниил — четиримата приятели.

Даниил 2:16-19

16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

Приятелство като това… но това беше духовно приятелство, не просто душевно приятелство. Приятелство като това, което беше между Моисей и Исус Навин, между Илия и Елисей, между Павел и Тимотей, между Давид и Йонатан, между Даниил и другарите му, е безценно. В Притчи се казва в 18 глава, 24 стих и 17 глава, 17 стих. Там се казва така: „Човек, който има много приятели, намира в това погубването си“. Има такива хора, които казват: „О, приятели са ми всички, много приятели имам, много приятели“. Но се казва: „Но има приятел, който се държи по-близко и от брат“. Няма нужда да имаш много приятели, но е важно тези, които имаш, да бъдат истински приятели.

Притчи 18:24

24 Човек, който има много приятели, намира в това погубването си;
но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

И се казва в 17 стих: „Приятел обича всякога и е роден като брат за време на нужда“.

Притчи 17:17

17 Приятел обича винаги
и е като роден брат във време на нужда.

Ако ти имаш тези духовни приятели, когато дойде нуждата, ще имаш прибежище. Ние не можем да бъдем приятели с някои хора просто защото така сме решили. За да бъдем приятели — вижте, това е много важно — ние трябва да споделяме общи цели, интереси и опитност. И общите цели, интереси и опитност на духовните приятелства са духовните цели. Вижте какво казва апостол Павел на Тимотей във Второ Тимотей 3 глава, 10 и 11 стих.

Той му казва: „А ти си последвал…“ Тоест Тимотей беше покорен. Той му казва: „А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията, каквито ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра“. На едно място те го пребиха с камъни и го изкараха извън града, мислейки го за умрял. Но Господ го изправи и той се върна. „Какви гонения издържах, и от всички тях ме избави Господ“. Вижте, искам да ви кажа нещо: ние не можем да изберем родителите си. Някои от нас са се родили в атеистични семейства, в невярващи семейства. Но можем да изберем приятелите си. Родителите си не можем да изберем, но приятелите си можем да изберем. Можем!

2 Тимотей 3:10-11

10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелната точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
11 гоненията, страданията; които ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра. Какви гонения претърпях! Но Господ ме избави от всички тях.

И в това отношение трябва да бъдем особено внимателни, защото Павел ни предупреждава в 1 Коринтяни 15 глава, 33 стих: „Не се заблуждавайте. Лошите другари покваряват добрите нрави“. Лошите другари покваряват добрите нрави. Нека никой да не ни разваля.

1 Коринтяни 15:33

33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

И ние ще спрем днес дотук. И следващата неделя ще продължим да говорим за нещата, които ще ни помогнат да придобием християнски характер, а именно — възпитание в Божието Слово, духовни приятелства и лична дисциплина.

МОЛИТВА

Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, за това, което ни говориш. Боже, аз Те моля Ти да укрепиш всеки един тази сутрин. Всеки един, който е поел по пътя на ученичеството. Всеки един, който е поел по пътя да следва Исус Христос. И аз Те моля, Господи, Ти ни стабилизирай. Стабилизирай ни като църква, Боже. Дай ни да Те следваме. Всеки един да върви по Твоите стъпки. Дай ни смирение, благослови ни. Моля Те, Боже, Ти ни дай да вървим като ученици на Словото Ти и нека то да ни изгражда като християни. Дай ни, Боже, правилни, добри приятели. И дай ни да разрушим душевните връзки на приятелства, които не са от Тебе, и да поддържаме духовни връзки с истински приятели. Моля се за това в името на Исус. Амин.