И сигурно и вие сте чели или сте гледали във филм разкази за това, как даден човек се въздига до върховна власт. Никой не е очаквал, но този човек поема управлението и години наред управлява като цар или като министър-председател. Има такива истории, има такива приказки и филми. И може би и самите вие познавате няколко от тези истории или пък сте наблюдавали развитието на такива хора. През 2001 година от нашето съвремие ние всички бяхме свидетели на това, как наследникът на царската династия, синът на цар Борис, Симеон Сакскобургготски, дойде от Испания в България.
Той събра толкова много гласове от всички спектри на политиката и беше уникално – от дясното, от лявото, от центъра, от всички политически пространства и стана министър-председател. Разбира се, не можеше да стане цар, защото България вече не е монархия, а република. Така и Симеон Сакскобургготски не стана цар, но беше министър-председател. Доверието към него беше толкова голямо и той привлече толкова политически сили за себе си. Един наш колега, пастор от методистката църква, доктор Лонг в София, разхождайки се около „Александър Невски“, среща Симеон Сакскобургготски точно в този период; царят идва към него и го поздравява с толкова ръкостискане.
Пасторът е толкова развълнуван, но след това, когато разказва за срещата си с царя, казва: „След това една седмица не си мих ръката“. Толкова е бил впечатлен. Царят го е поздравил. Както знаете обаче, обещанията на Сакскобургготски бяха обещанията, че ще оправи страната за колко дни? За 800 дни. Не се осъществиха. И знаем как той слезе от политическата сцена. Евангелист Марк разказва за един друг цар. За един истински цар, който се издига, за да стане цар в такъв подобаващ начин.
БЛАГОВЕСТИЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
Но този цар не се проваля. Той изпълнява обещанията си. Прологът на Марк разказва за въздигането на Царя в Неговата позиция на Цар. Той обявява темата си в стих 1 като „Благовестие, Евангелие и добрата новина“. То е, както се казва в стих 14, Божието благовестие, което означава, че идва от Бога. То е Благовестието на Исус в стих 1, което означава, че е за Него Благовестието за Христос. Гражданите на Римската империя са били запознати с прокламации или благовестия, които обикновено се фокусират върху императора и предават важни и радостни послания.
Ние говорихме за един такъв надпис, който е датиран от 29-та година преди новата ера, точно до началото на общественото служение на Исус. И там се казва, че рождението на Бога, т.е. Август, отбелязва на света началото на Благовестието или Евангелието, чрез Неговото идване. Този надпис е официална прокламация и предава съобщение, че в този случай Цезар Август е бог и че чрез неговото раждане изгрява нова ера на мир. По подобен начин Марк използва думата „Благовестие“, за да направи официална прокламация, която предава важно и радостно послание.
И ако е кое казва, то е в стиха: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“. Марк обявява Исус за Цар. Той му дава титлите „Христос“, което означава „помазан“, „Цар“, „Месия“ и „Божи син“. Т.е. Той е Бог, Той е Божествен. Като Божи син, Исус е законният наследник на Божия трон. Като Христос, Исус е Месията, Помазаникът на Бога. Като Христос и Божи син, Исус идва да спаси и да управлява Своя народ. Марк обявява, че в Исус идва Божието царство.
Т.е. до нас е Божието царство. Когато идва Царят, заедно с Него в света идва Божието царство, Божието управление. Това е добра новина, нали? Това е най-добрата новина, която светът е познавал. Благовестието, разбира се, означаваше нещо за гърците и за римляните, но Благовестието означаваше нещо много повече за юдеите. Това е така, защото думата „Благовестие“ на гръцки е „евангелион“, на еврейски се превежда като „басора“, или глаголната форма „бесар“, което означава „да проглася добра новина“.
Исая 40:9
9 Ти, който носиш благи вести на Сион,
изкачи се на високата планина;
ти, който носиш благи вести на Йерусалим,
издигни силно гласа си;
издигни го, не бой се,
кажи на Юдейските градове: Ето вашия Бог!
Виждате, в този стих два пъти се повтарят думите: „Ти, който носиш благи вести на Сион“, „Ти, който носиш благи вести на Йерусалим“ и на еврейски се използва думата „мебасарет“, в която се включва глаголът „басар“, от който произлиза съществителното „басора“. И всъщност, това е благовестието. И това ни напомня за един друг, по-популярен стих.
Исая 52:7
7 Колко са прекрасни върху планините
краката на онзи, който благовества, който проповядва мир!
Който благовества добро, който проповядва спасение!
Който казва на Сион: Твоят Бог царува!
Ето, виждате, и двата стиха в Исая прогласяват „Бог, който царува“ и в тях се използва думата „благовестие“, която на еврейски, както казахме, е „басора“. Така че думата „благовестие“ има значение не само за гърците, тя има също значение, много по-голямо дори, за юдеите, които са наследниците на пророците.
ЧЕТИРИТЕ ГЛАСА
И след стих 1, Марк представя Исус Христос със четири гласа. Това ще бъде структурата на нашето послание – четири гласа. Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва, последните два гласа ни потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“.
И така, нека да разгледаме и тези гласове, започвайки с първите два, които казват: „Подготви се, Царят идва“. Всичко в стихове от 1 до 8 ни подготвя за идването на Царя. След издаването на официалната си прокламация „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“, Марк се обръща към гласа от миналото. За разлика от Матей и Лука, Марк не започва с родословия. Знаете, в Матей и в Лука се говори за родословията на Исус. А Марк прескача направо към служението на Божия Син.
Въпреки че не използва родословия, обаче Марк прави нещо много важно. И то е, че чрез цитата от Исая и разказа за Йоан Кръстител, Марк утвърждава връзката между Стария Завет и Новия Завет, като прави един много плавен преход между тях. Почти не можем да усетим как от Стария Завет преминаваме в Новия Завет. Марк започва, като показва, че служението на Исус е изпълнение на старозаветните пророчества. Вие знаете, когато някой велик владетел или завоевател тръгне на поход, той отива преди това до някакви предсказатели и някакви пророци. За Лисандър Македонски се смята, че той е получил пророчество, че ще завладее света…
За Господ Исус също има предсказания, но не е дадено някакво оракулско предсказание, а е дадено от пророк Исая. Божиите пророци, Божият глас. Той е световният Цар. Той е Месията. За Него това е предсказано. Освен това, Марк свързва служението на Исус с това на Йоан. Марк представя Йоан Кръстител като последния и най-великия от старозаветните пророци. Така че той е пророкът, който също… Не само Исая, но и Йоан предсказва, че Той е Месията, че Той е Царят.
Лука 7:28
28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
Йоан Кръстител е, ако можем да кажем, изразим го с един крак в Стария Завет, а с другия крак в Новия Завет. С единия крак в ерата на обещанията, с другия си крак в ерата на изпълнението.
И в този начин Марк, като започва с Исаия и Йоан Кръстител, показва, че християнството не е някаква нова религия, която сега тепърва се пръква отнякъде, но християнството просто е изпълнение на старозаветните пророчества, които също са Божиите думи. В известен смисъл Евангелието на Марк не е нещо ново. То беше предсказано много отдавна. В тези години по-рано пророците бяха предсказали какво ще направи Бог.
КАКТО Е ПИСАНО В КНИГАТА НА ПРОРОК ИСАИЯ
Т.е. началото на благовестието на Божия Син е дошло, както е писано в книгата на пророк Исаия: „Аз изпращам пред лицето ти вестителя Си, който ще устрои твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него“. Това е мощно обещание за това, което ще направи Бог. И в него има две действащи лица. Едното е вестителят, който подготвя пътя за Господа. И другото действащо лице е самият Бог, самият Господ, който идва след вестителя.
Исая 40:3
3 Глас на един, който вика:
Пригответе в пустинята пътя за Господа,
направете в безводното място прав път за нашия Бог.
Вестителят отива пред Господа, за да подготви пътя. Този, който идва след него, е самият Бог. И Марк взема този пасаж и го прилага за Исус. Това означава, че Марк дори само чрез този пасаж идентифицира Исус като Господ Бог. Някои спорят дали Исус е Божествен. Само това доказва, че Исус е Бог. От оригиналния си контекст това се отнася до вавилонския плен. Бог обещава да възстанови народа си, като ги изведе от плена им и ги наведе обратно в земята им.
Това е един нов изход. Знаете, първият изход беше изходът от Египет и влизането в обещаната земя. Но докато първият изход беше освобождение от египетско ропство, новият изход е освобождение от ропството на греха и на заплатата му, която е вечна смърт. Подготовката на пътя всъщност означава подготовката на народа да посрещне своя Цар. Гласът вика: „Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него“. Това е един обединителен вик. Гласът не е сам. Той обединява около себе си други, които ще помогнат да направим прав път за пристигането на Господа.
Днес на Запад може да кажем: „Разстелете червения килим“. Знаете, когато дойдат висши особи отнякъде, разстилат за тях червени килими, да не би да ходят по земята, но те трябва да ходят по червения килим. Това е знак на уважение и почит. В древния свят са подготвяли пътя. Щяха да го направят прав и гладък като магистрала. Щяха да запълнят ниските места и да премахнат всички препятствия. Нищо по-малко не заслужава Живият като Цар. И всъщност идеята за път – на еврейски „дерек“, на гръцки „ходос“ – пътят стана името на християнското движение.
Деяния 9:2
2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.
Деяния 22:4
4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
Християнското движение е наречено „Пътят“. Гласът на пророците е ясен: „Гответе се, Царят идва!“ И може би ще кажете: „Пророците? Защо говориш в множествено число, мислех, че цитатът е само от Исаия“. Да, така е! Внимателният изследовател на Библията обаче ще забележи, че докато Марк споменава само Исаия, този цитат съдържа също част и от Малахия.
Малахия 3:1
1 Ето, Аз изпращам вестителя Си,
Който ще устрои пътя пред Мен;
и Господ, Когото търсите,
неочаквано ще дойде в храма Си.
Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете;
ето, иде, казва Господ на Силите,
Първата част от пророчеството във втори стих всъщност е взета от Малахия 3:1, докато втората част на стиха е взета от Исаия 40:3. Греши ли Марк или бърка описанието на двамата пророци? Много малко вероятно. Трябва да отдадем повече на Марк от това. Той е интелигентен човек и не страда от деменция да забравя някакъв пророк. Той разчита на апостолите, обучени в училището на Христос, за това, което представя. Не! Това, което казва Марк, не е елементарна грешка. Той е съзнателен избор.
Той извлича цитати от Исаия, първия пишещ пророк, и от Малахия, последния пишещ пророк. И той обединява този цитат под името на Исаия, който стига като представител на цялата колекция от пишещи пророци. Колекция, която обхваща период от около 300 години, от 700 години преди Христос до 400 години преди Христос. Марк иска да каже по възможно най-компактния начин: гласът на миналото, гласът на пророците е ясен: „Пригответе се, Царят идва!“ Това казва Исаия, това казва Малахия. Това е гласът от миналото. Благовестието за света се корени в Свещеното Писание на Божия народ, а не в някакъв мит за римския император. Благовестието идва от Божиите уста, а не от човешките. То е Божието благовестие, а не човешкото.
Тогава не е изненада, че този глас от миналото е подхванат от гласа от настоящето. И това е гласът на Йоан Кръстител. Ще прочетем от четвърти до осми стих: „Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. И излизаше при него цялата юдейска страна и всичките йерусалимляни, и се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше: „По-силен от мене идва след мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух“.
Без да се замисли ни най-малко, Марк идентифицира Йоан като пратеника, за когото са говорили пророците. Той е предтечата. Той е Илия, който имаше да дойде. Това е все едно като намиране на ръкавица – Йоан дойде и взе я, сложи си я на ръката и тя му пасва идеално. Неговата беше ръката, предназначена да носи тази ръкавица. Всички разбраха, че ТОЙ е изпълнението на пророчествата на Исаия и на Малахия.
Много от подробностите в стихове четвърти до осми са предназначени да ни убедят точно в това. Йоан живее и служи в пустинята, както се казва, че гласът е на човек в пустинята. Това е пророчество. Храни се с акриди, това е библейска храна, и също див мед. Носи облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста. Какво значение имат всички тези подробности? Детайлите, свързани по-специално с облеклото на Йоан, всъщност имат за цел да го идентифицират като пророк. Както бялата престилка е униформата на лекаря, тогата на съдията, костюмът на политика, расото на свещеника, шинелът на войника, така и кожухът и коженият пояс бяха униформата на пророк.
Тоест това, че той беше облечен с облекло от камилска козина, това означава, че имаше кожух от камилска кожа, и също кожен пояс около кръста – това означава, че той беше облечен с униформата на пророк. Облеклото на Йоан ни връща назад във времето до великия пророк Илия, който беше облечен по същия начин. В четвъртата книга на Царете, това ви насърчавам да го прочетете в първа глава, цар Охозия се разболява и той изпраща пратеници да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув, да се допитат до него дали ще оздравее. Но Илия пресреща тези пратеници и им казва, че заради това, че Охозия не се допитва до Господ, а до идола Ваал-Зевув, той ще умре. Няма да оздравее.
И царят се изненадва, че те се връщат толкова бързо и ги пита: „Защо се върнахте толкова бързо?“ Те му казват, че ги е пресрещнал непознат пророк – те не са го познавали явно – Илия, който им е казал тази лоша вест. И тогава Охозия ги пита: „Как изглеждаше този непознат пророк?“ И пратениците му казват: „Беше човек, облечен в кожух и препасан през кръста си с кожен пояс“. И Охозия веднага го разпозна и казва: „Това е тесвиецът Илия“. Нямаше нужда да му го описват по някакъв друг начин, защото това беше униформата на Илия.
И Охозия го познава по униформата. „А какво да кажем за скакалците и дивият мед?“ Някои хора днес искат да бъдат вегетарианци, вегани. Следващата степен, ако искате да сте духовни, минете на скакалци и див мед. Това е храна, която идва от Бога. Тя не е обработена от човешка ръка. Тя е органична. Супер ботаника. И това, че Йоан се храни само с това, което намери, го поставя на друго ниво на зависимост от Бога. Бог даде акрид, ще яде; ако няма, даде и няма.
Бог даде да намери мед, ще яде; ако няма, не. Акридът и дивият мед са храната, която е може би най-близко до манната, когато Божият народ се хранеше, докато беше в пустинята. Защото те зависеха от това, което Бог им даде. Така и Йоан. Беше поставен от себе си в зависимост от Бога. И наистина беше супер свят човек. Йоан беше Илия, който трябваше да дойде. Пратеникът, който щеше да предхожда самия Господ. Всичко за него, къде живее и служи, как е облечен, какво говори, потвърждаваше тази истина.
Подобно на Илия, той беше дошъл да обърне сърцата на хората обратно към Господа. Неговото служение беше да подготви народа. И той ги подготви да се присъединят към него в посрещането на Царя. И така, в Марк 1:4 се казва: Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Начинът да бъде посрещнат Царят, Божият Цар, беше да се кръстят в кръщението на покаяние за опрощаване на греховете.
Марк 1:4
4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
Откъде е дошла тази идея за кръщение, където са били кръщавани, има ли такава традиция? Това е кръщение, при което новообърнат към юдаизма езичник се кръщава, когато желае приемането на новата си вяра. Ако това е така, то това, което прави Йоан чрез кръщението си, е да призове народа на Израел отново да стане Божий народ. Т.е. чрез това кръщение той им казва: „До такава степен сте отпаднали от Бога, от вярата, че направо сте станали езичници.“
И сега, ако искате отново да станете Божий народ, както и вие езичници да приемете истината на Божия закон, така и вие да се покаяте и да станете Божий народ. Изводът е, че те са се отвърнали от Бога до такава степен, че са престанали да бъдат Божий народ, така че сега трябва да се покаят отново, да станат народът на Израел, който Бог е искал и предопределил те да бъдат. Проблемът с тази идея за прозелитското кръщение е, че ние не знаем кога точно е било въведено това в юдаизма.
Така или иначе, това, което знаем със сигурност, е, че кръщението на покаяние означава обръщане към Бога от греховете. Всеки трябваше да признае, да изповяда и да се отвърне от греха си. Евреин или езичник, богат или беден, роб или свободен, рибар или учител, нямаше значение. Това беше единственият начин да посрещнат този Цар. И много го направиха. Марк казва в стих 5 за големите множества, които откликнаха на Йоановото призив.
Марк 1:5
5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
Това беше едно време на съживление, в което всички предаваха себе си отново на Господа, препосвещаваха се на Бога. Удивително, нали, такова желание за покаяние, когато покаянието не е естествен инстинкт на сърцето. И когато видим покаяние, можем да бъдем сигурни, че Бог работи. Служението на Йоан подготви хората да посрещнат Царя. Неговото служение беше същото служение на посочване на Господа. Защото той трябваше не само да подготви хората за Него, но той трябваше да посочи и да каже кой е Божият Помазаник.
Хората искат да посрещнат този Цар, тогава трябва да знаят кой е Той. И Йоан със сигурност щеше да разкрие кой е Царят, кой е Месията. Йоан беше пророк и като пророк той имаше привилегията да говори от името на Бога. Но той беше повече от пророк, той беше пратеникът, за когото говориха пророците. И като този пратеник той имаше голямата привилегия да посочи Божия Син. Той не само каза, че Господ идва, но можеше да каже, както в стих 7: „Той идва подир мен“.
„Подир мен“ идва Онзи. „Идва подир мен“ означава „след мен“. Но това „идва подир мен“ означава, че Той е точно зад мен. Аз съм тук, виждате ме, но зад мен идва Той. Непосредствено след мен. Какъв е Той, този Идващ? Той е толкова велик, че единственият начин, по който Йоан можеше да го опише, беше като го съпостави със собствената си слабост. И в 7 стих се казва, и като проповядваше, казваше: „Подир мен идва Онзи, който е по-силен от мен, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, Той ще ви кръсти със Святия Дух.“
Марк 1:7-8
7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.
8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.
Много силни думи. Хората си мислеха, че Йоан е силен. Ако яде само акриди и живее в пустинята и е такъв голям мъж, и думите му бяха много силни да предизвикат покаяние, но Йоан виждаше себе си като слаб в сравнение с Този, който е след него. Хората го мислеха за велик, но той считаше себе си за недостоен в сравнение с Царя, на Когото той е предтеча. Йоан имаше правилна преценка за себе си.
Йоан нарича този Цар, който е след него, Онзи, който е по-силен от него. Той е по-силен от гледна точка на Неговия статут, на това кой е Той. Йоан е предтеча. Този, който е след него, е Цар. Йоан казва: „Не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на сандалите Му.“ В културата по това време, когато Марк пише, да свалиш нечии сандали е била, възможно, най-неприятната задача. Тогава не е имало асфалтови пътища, сандалите са били винаги прашни, кални, мръсни, на много места не е имало и канализация, и като ходиш, може да стъпиш някъде, където не трябва. Но слугата трябваше да махне сандалите на господаря си. Това е била задача, подходяща само за роб.
Талмудът, еврейският Талмуд, където са инструкциите за тълкуване и живот на главните равини, там се казва, че ученикът на даден равин, ако някой се запише за ученик на равина, трябва да прави всичко, което би правил роб. Той трябва да служи на равина във всяка област, освен да събува сандалите на равина. Т.е. дори Талмудът е освободил ученика да не събува сандалите на равина. Но учениците на равина са били освободени от това. Само робите са развързвали сандалите на господарите си.
Тогава какво казва Йоан с тази метафора? Той казва, че по отношение на властта си той е по-нисък дори от роб. И така, по отношение на Месията, Йоан е най-ниският от най-ниските. Това означава, че Този, който идва след него, е най-висшият от най-висшите. Т.е. Този, за Когото Йоан подготвя народа, е превъзходен. Не само по отношение на неговия статут, но по отношение на това, което Той ще направи. Йоан казва: „Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.“ С други думи, аз мога да те намокря само отвън, но Той може да измие сърцето ти и да ти даде вечен живот. Това беше обещано и изречено чрез пророците.
Чрез Езекиил, Бог казва в Езекиил 36:25-27: „Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите. От всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас. И като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце и ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате“. Това е Новият завет. Това е действието на Иисус, което е много по-голямо от действието на Йоан Кръстител.
Езекиил 36:25-27
25 Тогава ще поръся върху вас чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли.
26 Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
27 И ще вложа Духа Си вътре у вас и ще ви направя да постъпвате според наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате.
Знаете ли, че не можете да промените човек? Опитвали сте да промените някой, който е до вас, може би? Можете да опитате да го промените, но докъде ще стигнете с промяната? Йоан осъзнаваше собствената си слабост. Неговото кръщение беше само знак, при това много слаб. Но в този Цар, за Когото той подготвяше народа, чрез Него ще изгрее нов ден. Ден, в който Бог ще извърши крайната Си цел. Единственото, което може да промени човека, е Бог.
Това може да промени човека. Той ще измие човешкото сърце и ще замени неговото упорито сърце с отзивчивост, и ще вложи Своя Дух вътре в него, за да създаде в нас едно ново и трайно желание да Го служим. Бог е единственият, който може да промени човека. Нищо чудно, че Йоан посочи към Господа и каза: „След мен идва Този, който е по-силен от мен. Аз не мога да ги променя, Той може да ги промени“. Йоан посочи Господ; той знаеше, че ако хората наистина биха приветствали Царя, то трябва да Го видят такъв, какъвто е Той в действителност.
Какво ще кажеш за себе си, ако беше в тази тълпа, когато Исус идва и Йоан Го посочва? Как би реагирал? Виждаш ли се като слаб? Нуждаеш ли се от Божията прошка за безбройните ти грехове, които си извършил срещу Него като човек? Съжаляваш ли за бунта, скрит дълбоко в сърцето ти? Признаваш ли, че нямаш силата да промениш себе си? Дошъл ли си да видиш колко велик е този Цар? Виждаш ли, че само Той е Този, който може да те спаси и от самия теб, и от идещия съд?
Копнееш ли да ти бъде простено? Жадуваш ли да бъдеш измит от Него и да почувстваш чистотата, която само Той може да ти даде? Смяташ ли, че няма нищо по-важно в живота от това да живееш за Него? Сред онези хора ли си, които приветстват този Цар? Нека Бог да ни даде този дух на покаяние, който беше в тези хора, които се обръщаха, покайваха и кръщаваха. И ние да се смирим, да се подготвим, защото Исус дойде, но Той идва отново. И Той идва за една невеста, която се е подготвила.
Исус каза: „Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“. Ние живеем във време на отстъпление, но в това време Господ ни говори. Той ни призовава чрез Словото Си, чрез Духа Си, да бъдем пламенни за Господа, като Го служим, да бъдем покайни. Нека Бог ни даде това покаяние, което докарва живот. Затова призовавам: „Покайте се!“. Нека да се покаем. Посланието, което ние проповядваме, е послание на покаяние.
Искрено изповядване на греховете, правене на плод и обръщане към Господа. Това беше посланието на Йоан. Това е нашето послание. Да подготвим за Господа един благоразположен народ.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Боже, Ти работи в нас. Ние Ти благодарим за гласа от миналото. Благодарим Ти за пророците, които предсказаха идването на Царя. Те предсказаха идването и на предтечата. И двете обещания се изпълниха. Благодарим Ти за гласа от миналото. Благодарим Ти за гласа от настоящето. Благодарим Ти за Йоан, който вярно изпълни служението си, макар и с много жертви, макар и да стана мъченик и да беше накрая убит заради неговата директност и прямота, и за това, че той отказа да прави компромис дори пред лицето на царе и царици. Господи, помогни да бъдем като него, да бъдем безкомпромисни и верни Твои служители. И също, Господи, дай ни това покаяние, което имаха тези хора, които отиваха при Йоан и се кръщаваха; те се покайваха за идолопоклонството си и искаха отново да бъдат част от Божия народ. Господи, ако някой е отпаднал, Ти му дай покаянието, което докарва живот за него. Господи, благодарим Ти за тази връзка между Стария и Новия завет. Благодарим Ти, че всичко, което беше обещано, то се изпълни в Йоан, изпълни се в Исус Христос. И това ни показва, че си верен Бог, който изпълняваш обещанията Си. И ето, ние четем, както Ти каза на апостолите: „Ето, отивам да ви приготвя място. И като го приготвя, пак ще дойда и ще ви взема, така че където съм Аз, да бъдете и вие“. Господи, дай ни да живеем с тази вяра, с това обещание. Господи, ние Ти хвалим, Ти благодарим, в името на Исус. Амин.