Тази сутрин ще говорим за християнското общение, защото това е една от духовните ценности на нашата църква. Ние имаме видение и нашето видение е църквата ни да стане саморазтяща, т.е. да няма нужда от някой друг да помага, да не ни е тежко. Няма нужда да произвежда ученици и т.н., църквата да бъде самоуправляваща се, да няма нужда отвън да излезе да ни управлява, но ние да имаме пастири, да имаме презвитери, да имаме лидери, да имаме водачи на хвалението, да имаме духовен съвет голям, да имаме всички тези неща, които са необходими за една църква да действа, да функционира и да бъде също църква, която е самоиздържаща се.
Т.е. да няма нужда от външни средства, за да можем ние да съществуваме от църквата, да бъде саморазтяща, самоуправляваща се и самоиздържаща се. Да бъде христоцентрична, т.е. Христос да бъде в центъра, да бъде основана на Библията и да бъде изпълнена със Святия Дух. Църква, която да бъде фар, който разпръсква светлината на Благовестието пред един мрачен свят, който е под властта на Сатана. Но за да може това всичко да се случи и нашето видение за това църквата тук да расте, не само да расте, но също да се възпроизвежда и да може да има и нови църкви, които да се създават от тази църква.
Защото Бог желае, както всеки от нас е ученик, който да създава ученици, така Той желае църквите да създават нови църкви, за да може да има растеж, да има умножаване и Божието царство да напредва в този свят. Защото всичко е за това, за да може човешките души да се спасяват и да отиват в небето. Затова ние сме написали нашата мисия и тя е, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
Тоест, ние имаме цел, ние имаме мисия и това е, което ние да правим, за да можем да постигнем нашето видение. И в тази мисия има няколко ценности, които изпъкват. Това са неща, които са ценни за църквата ни, които определят какво ние правим. И тези неща са благовестие, в нас благовестието е ценност. Също ученичество или това утвърждаване във вярата. Също служение, защото ние желаем всеки в църквата да бъде служител. И възпроизводство, за да може ние да се възпроизвеждаме.
И така църквата да се разраства. Но за всичко това ние искаме да има един личен подход и за да може всичко това да става, е нужно едно нещо и то се нарича общение. Трябва да имаме общение. Така че общението е една от нашите ценности, заедно с другите четири, които ви казах – благовестие, ученичество, служение и възпроизводство. Именно затова ние се спираме върху темата за общението. Защото за да може да има благовестие, ние всъщност трябва да общуваме.
Трябва да създаваме приятелство. Когато говорим за благовестие, ние подчертаваме, че нашето виждане е, че в това време, в което сме в момента, Бог работи чрез лично благовестие. А това лично благовестие е приятелско благовестие. Трябва да установиш приятелски взаимоотношения с някой, трябва да му помагаш, трябва да имаш приказка за него, за да можеш в тези разговори да се поделиш с него благовестието и да го придвижиш в неговите разбирания в посока вяра в Христос и приемане на Христос.
За да може да има ученичество, също трябва да има общение, защото ние обучаваме новите хора и те да бъдат утвърдени. Пак трябва да има общение. Трябва да се събираме и трябва да водим нашите ученици с нас. Както виждаме, че Илия водеше със себе си Елисей навсякъде, Елисей не искаше да го остави. Илия му каза „Стой тук в Галгал“, но той каза „Не, където ти отиваш, аз идвам с тебе“. И в това общение просто Илия се възпроизведе в Елисей. Моисей се възпроизведе в Исус Навиев, защото Исус Навиев винаги беше с него, където отиваше Моисей.
И това е една особена привилегия на общението. Така че за да могат да се случват тези неща, да има възпроизводство, да има служение, трябва да има общение. Защото и в семейството е така. За да може да има деца, трябва да има общение. И всъщност ние възпроизвеждаме това, което сме. Ние може да казваме различни неща, но всъщност нашите деца са такива, каквито сме ние, защото те не слушат много какво ние говорим, но те наблюдават какво ние правим. И те постъпват като нас.
Така че за да можем ние да постигнем нашето видение, за да можем ние да осъществим нашата мисия, една от нашите ценности е общението. Това е свързано с всичко друго, защото ние говорим за един личен подход и това е духовното бащинство и духовното майчинство и това пак става чрез общение. И виждаме в Новия Завет, че ключовата дума за разбиране на християнското общение е гръцката дума – коинония. Ние обикновено не държим на това да се знаят гръцки думи, защото имаме Библията, преведена на български, слава на Бога за Кирил и Методий, които са създали нашата азбука, така че имаме Библията на български език.
Но в някои случаи има някои думи, които имат по-богато значение на гръцки и затова ние вместо да ги превеждаме, ги изследваме, за да можем да видим тяхното значение и така да придобием едно по-дълбоко знание за пълнотата на християнското общение. Така че тази дума – коинония е преведена в нашите библии като общение, участие, споделение, принос и партньорство. Среща се 19 пъти в 17 стиха в Новия Завет, говоря в оригинала, но разделени според значението си, тези 17 стиха могат да бъдат групирани в 3 групи.
Първо стихове, говорещи за общението ни с Бог, Отец, Син и Святи Дух. Стихове, говорещи за общението ни с хората, вярващи и невярващи. И стихове, говорещи ни за финансово общение. Това са различни видове доброволни давания, които ни правят приятели и партньори за каузата на Благовестието. Така че първата група стихове ни говорят за общението с Бога. И когато говорим за общение с Бога, имаме предвид общение, което е както с Бог като цяло, защото Бог е един Бог.
Така и самите стихове са диференцирани или разграничени, защото в някои от тях се споменава общението с Бог Отец, в други се споменава общението с Бог Син, а в други се споменава общението със Святия Дух. Т.е. със всяко едно от лицата на Троицата ние имаме общение. Това е християнското общение. Първото общение с Бог Отец, и ние виждаме това най-вече в Първо Йоаново, първа глава, там в три стиха, 3, 6 и 7, се говори за нашето общение с Бог Отец.
1 Йоаново 1:3, 1:6, 1:7
7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него.
Тук апостол Йоан говори и всъщност той ни казва, че когато ние приемаме апостолското учение, чрез това апостолско учение ние имаме общение с апостолите. И имайки общение с апостолите, чрез тях ние имаме общение с Отец и Исус Христос, защото апостолите са апостоли на Бога и на Христа. Но за да може това общение да се поддържа, има някакви условия и те са ние да живеем свят живот. Това не означава никога да не съгрешаваме, защото няма човек, който да не греши.
Това означава да живеем живот на покорство. Тоест, доколкото зависи от нас, ние да се стараем да изпълняваме Божиите заповеди. Знаем от това първо послание на Йоан, че ако съгрешим, Йоан казва: „Не искам да грешите, но ако съгрешите, има начин, по който да оправите вашето отношение с Бога и това е като изповядате греховете си и дойдете при Бога чрез Ходатая, който имате в небето – Исус Христос праведния, който е умилостивение за нашите грехове.“ Слава на Бога!
Така че в Словото си се казва: „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според Истината.“ Така че не можем да бъдем беззаконници, такива, които ходят в тъмнината, такива, които живеят в греха и такива, които се връщат в стария си начин на живеене и в същото време да имаме общение с Бога. Защото Бог е свят и за да можем да имаме общение с Него, ние трябва да ходим в светлината. И това се казва в следния стих: „Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.“
1 Йоаново 1:6-7
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
Слава на Бога! Така че това е първото общение, което ние имаме като християни. Ние имаме общение с Бог, който е свят. Но за да може това общение да съществува и да се поддържа, ние трябва да живеем свят живот, трябва да живеем живот на покорство, да ходим в светлината. Думата „ходене“ в Библията означава поведение. Така че да ходим в тъмнината означава нашето поведение да бъде поведение на грешници. А „да ходим в светлината“ означава нашето поведение да бъде достойно за човеците, които са изкупени с кръвта на Исус Христос и които не живеят в греха, но живеят в освещение.
Освещението е процесът, в който ние ставаме все повече и повече като нашия Господ. И когато ние сме взели това решение да живеем така, както Бог желае, тогава кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Алилуя! Така че ние имаме общение с Бог Отец и Неговия Син, общение с апостолите, но имаме също общение в Сина. Бог Отец ни е призовал да бъдем в общение с Неговия Син.
1 Коринтяни 1:2
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш:
Слава на Бога! Значи тук се говори за общението на Сина Му Исус Христос, нашия Господ. Кое е общението на Сина Му Исус Христос, нашия Господ? Той е винаги със нас. Това общение е църквата, защото Той е главата на църквата. Църквата е Неговото общение, защото светиите са части на Неговото тяло. И когато ние сме призовани в общението на Сина Му Исус Христос, когато ние сме част от църквата, ние имаме общение с нашия Господ и ние имаме общение с Неговото тяло.
Той е главата и така ние имаме общение. Разбирате, всеки един от нас лично има общение с Господ, защото Той го е приел за негов личен Спасител. Обяснението на общението се състои в думите и титлите на Исус Христос, които са дадени в този стих. Защото Той е наречен Сина Му. Ние вярваме, че Той е Божият Син. Това означава, че Той е възкръснал от мъртвите. Думата Исус означава Спасител. Той е нашият Спасител. Ние имаме общение в спасението. Той е Христос. Той е Помазаникът. Той е наш Цар и ние сме част от Неговото царство, граждани на Неговото царство. И се казва „нашия Господ“. Това означава, че ние сме Негови роби и покорни на Неговата воля. Т.е. в покорството, в спасението, в царството, в свещенството, в църквата, ние имаме общение в Исус Христос, нашия Бог.
И виждаме в Божието Слово, че това общение се изразява в Господната вечеря. Тази сутрин, когато ние ще имаме Господна вечеря, Господната вечеря също е едно общение, което ние имаме в нашия Господ.
1 Коринтяни 10:16
16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
Това казва: „Чашата, която благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв?“ Да имаме общение в Христовата кръв означава, че тази Христова кръв е изляна. Ние приемаме тази Христова кръв за себе си. Тя е проляна за грешниците и тя е проляна за онези, които търсят Бога. И ние сме част от тях. Така че имаме общение в тази кръв, защото тя е и за нас. Христовата кръв е за мен. Хлябът, който пречупваме, ние имаме общение в Христовото тяло. Аз имам част в това Христово тяло. Слава на Бога! Така че когато вземаме от Господната вечеря, когато ядем от хляба, когато пием от чашата, това означава, че ние имаме общение в Христовата жертва за нашите грехове и ние имаме общение в спасението.
Също апостол Павел говори за общение не само в Христовата кръв и Христовото тяло, но той също говори за общение в Христовите страдания.
Филипяни 3:8-11
8 А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия
9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му,
11 за да мога някак да достигна възкресението от мъртвите.
Слава на Бога! Общението в Неговите страдания. Тук страданията, за които апостол Павел говори, не са изкупителните страдания на Христос на Голготския кръст, защото на кръста Христос сам понесе всичките грехове на човечеството. Но общението в Христовите страдания, това са скърбите, през които всички християни са предопределени да преминат.
Деяния 14:22; 1 Солунци 3:3
3 за да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.
И ние говорим за това, че ние сме призовани и на нас ни е дадено не само да вярваме в Христос, но и да страдаме за Благовестието. Не само да вярваме, но и да страдаме за Благовестието. И чрез това страдание, чрез участие в тези страдания, апостол Павел, а и ние, навлизаме в едно още по-дълбоко лично взаимоотношение с Господ. И за всеки един ден ние ставаме все повече и повече като Него. Както първите апостоли, за които се говори в Деяния на апостолите, когато те бяха хванати, те бяха бити и им беше забранено да говорят в Исус Христовото име, те излязоха възрадвани, че са били удостоени за това да бъдат бити заради Исус Христос.
Така че, както някой е казал, че ударите за Христос са медали, които ние имаме и чрез които ние имаме общение в Исус Христос, което е още по-дълбоко. Така че ние имаме общение с нашия Отец, Той е нашият небесен Баща. Ние имаме общение с Исус Христос, нашият Изкупител, Цар и Господ. И ние имаме общение също и в Святия Дух.
2 Коринтяни 13:14
14 Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.
Аз вярвам, че в този стих апостол Павел споменава нещата, които са най-характерни за всяко едно от лицата на Троица. Бог Отец е характерен с Неговата любов, защото Той е източникът на всичко и се казва, че Той толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син. Любовта дава и Бог е любов. Слава на Бога. Той е нашият небесен Отец. Но Господ Исус Христос ни дава благодат, защото ние не заслужаваме да бъдем спасени, но чрез Неговата смърт ние получаваме свободен достъп в Божието присъствие и получаваме благодатта на нашия Господ Исус Христос.
2 Коринтяни 13:14
14 Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.
Защото Той изработи спасението, което Бог предложи и планира. Но най-характерното за Святия Дух е Неговото общение, защото когато Исус щеше да завършва Своята мисия на земята и да отива в славата Си, Той казва: „Няма да ви оставя сираци, но ще ви пратя друг Утешител, който ще бъде с вас и във вас ще бъде и Той ще свидетелства за Мене и Той ще ви научи на всичко. Той ще ви утешава, защото Той е Утешителят.“ Слава на Бог! Така че всъщност, чрез Святия Дух ние имаме общение.
СВЯТИЯТ ДУХ КАТО НАША НЕБЕСНА АНТЕНА
Той е нашата връзка с Бог. Аз много харесвам това, което трябва да ви казвам, че Той е нашата небесна антена, защото чрез тази небесна антена ние можем да приемем и да чуем гласа на Бог. И тази антена е в нас. Слава на Господа! Така че всъщност по този начин ние можем да имаме общение. Общението е размяна на думи. Общението е разговор. Общението е когато ние можем да споделим живота помежду ни. Така че Святият Дух, Той ни дава живота. Той ни дава сила.
Той ни дава водителство. Той ни помага в нашата немощ. Така че всъщност това е, че ние имаме общение. И това е общението на Святия Дух.
Филипяни 2:1
1 И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание,
Тук се говори, че може да има общение на Духа. Това общение на Духа е всъщност някакво просветление, което Святият Дух ти дава. Защото Святият Дух е авторът на Библията. И как се казва в Първо Коринтяни, че ние получихме не духа на света, но получихме Божия Дух, за да ни разкрие всичко, което Бог е благоволил да ни подари. Защото Духът издирва всичко, даже Божиите дълбочини, защото никой не знае какво има в човек, освен духът на човека, който е в него. Така и никой не знае какво има у Бог, освен Духът на Бог, който е в Него.
1 Коринтяни 2:10-11
10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.
И този Дух на Бога, който е написал Божието Слово и който е в нас, Той ни дава общение. Ние имаме общение, имаме част от Бога, която Святият Дух ни открива в определен момент, чрез Словото или чрез молитвата. И така имаме общение в Бога, чрез общението на Духа. Така че това е първото общение, което всеки християнин има и това е част от християнството за общение. Това е общението ни с Бог. Общение с Бог Отец, който е наш небесен Баща, общение с Исус Христос, който е наш Цар, наш Господ, наш Спасител и общение със Святия Дух, който е наш Водител, наш Утешител и наш Ходатай.
ОБЩЕНИЕТО В ЦЪРКВАТА
Алелуя! Слава на Господа за това чудно общение, което ние имаме в Бога. Но освен общение с Бога, което имаме чрез общението с Отец и Святия Дух, ние виждаме в Новия Завет, че се говори за общението, което имаме с хората. И на първо място това е общението с църквата.
Деяния 2:42
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Забележете, тук се говори за общението и това е една от целите, поради които ние се събираме в църквата. Ние се събираме да хвалим Бога, ние се събираме да се молим, ние се събираме да проповядваме Словото и да го слушаме, ние се събираме да се поклоним на Бог с нашето дарение, но ние се събираме също и с цел общение. Защото когато се събираме така заедно, ние имаме общение. Просто когато погледнеш някой, ти можеш да му се усмихнеш и той ти се усмихва, и така ние имаме общение помежду си.
Когато излизаме, ние се поздравяваме и в това поздравяване ние имаме общение. Когато се черпим с различни неща в службата, в тази почерпка ние имаме общение. И не само тук в църквата, но и когато сме извън, когато се срещнем, когато някой има нужда, когато някой има повод, ние си ходим на гости и ние имаме общение. И тук виждаме, че те постоянно са в това общение и тук се обяснява по-надолу какво се състоеше в това общение. И страх обземаше всяка душа чрез тези знамения, ставащи чрез апостолите.
И всички вярващи бяха заедно в това общение. Имаха всичко общо. И продаваха стоката и имотите, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всеки. И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите. Така че те бяха в храма, там имаха общение, по къщи те ядяха, в това хранене имаха също общение, приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и придобиха благоволението на всичките люде. И Господ всеки ден прибавяше на църквата онези, които се спасяваха.
Тук се говори за тази дума – „койнония“. И според един от така най-добрите речници на гръцки, в този стих думата „койнония“ означава близко отношение, включващо взаимни интереси и споделяне. Много е важно ние да имаме разбирането, че сме части на едно тяло, които се грижат една за друга. И това е валидно и в Господната вечеря. Защото заради това коринтяните бяха някои болни и други бяха починали, защото те не се разпознаваха, че са Христовото тяло.
А те бяха части на Христовото тяло. Но едни от тях си казаха, че като закъснели, няма да ги чакат. А те бяха на работа. И тези другите, които бяха събрани, те нямаха какво да правят, понеже бяха богати. Нямаше нужда да работят. И изяждаха цялата храна, и изпиваха виното, и после като дойдат братята им след работа, за тях няма Господна вечеря. Едните са преяли, са се напили, а другите останали гладни и не можели да участват в Господната вечеря. Какво показва това? Показва, че няма общение. Всеки гледа сам на себе си, всеки си яде неговата вечеря. Затова ние тук не трябва да допускаме разделение, защото Святият Дух желае да пазим единството, което имаме в Духа. В Духа ние сме едно, но ние трябва да пазим това единство, ние трябва да пазим това общение, защото сме части на едно тяло и затова трябва да се грижим един за друг и да сътрудничим за изпълнението на волята на Главата, която е Христос.
За да се получи разговор са необходими поне двама души, защото тогава само може да се говори. И сам може да се говори, което се нарича монолог, не диалог.
Матей 18:20
20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Слава на Бога! Тогава, когато сме събрани, ние можем да имаме общение помежду си и това общение е в Христос, защото Христос също е там. Слава на Бога! Така че нашето общение е общение в Църквата, също общение във вярата.
Филимон 1:4-6
4 Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,
5 като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Исус и която показваш към всички светии.
6 Моля се това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос.
Слава на Бога! Ние ще имаме общение във вярата. Това означава, че ние сме част от същата вяра. Ние не сме част не само от същото тяло или от същата група хора, но ние сме част от същата вяра, т.е. имаме общение в едни и същи убеждения. И това е вярата, която всъщност е в учението на апостолите. Ние вярваме в това, което апостолите са написали и са казали, което е в Новия завет, вярваме в това, което пророците са написали в Стария завет, вярваме в Свещените писания, защото вярата идва от Божието Слово.
И в основа на това Божие Слово, понеже всички вярваме в едно и също нещо, което е написано в Свещените писания, в тази наша обща вяра ние имаме общение. Затова тук се говори за общение в твоята вяра. Общението във вярата на Филимон всъщност беше общение в Христовата вяра. И това общение той споделяше – това, което той вярваше. И всъщност това и ние трябва да правим, за да можем да имаме общение. Ако ти имаш общение във същата вяра, сподели това от опит, как ти вярваш, как ти се молиш, как Бог ти отговаря.
Когато ти споделиш твоята жива вяра и аз споделя моята жива вяра, ние ще имаме общение във вярата, защото Господ е един и същ и Той работи по един и същ начин във всеки един от нас. Разбира се, Неговите пътища са безгранични, Той може да работи по различни начини, но също Той работи и по общ начин, защото всички ни спасява чрез същата кръв. Във всички от нас Той е дал същия Святи Дух, така че има много неща, които са общи помежду ни.
Когато ние споделяме общите неща във нашата вяра, чрез това общение ние имаме общение във вярата. Същото е и с общението в служението.
Галатяни 2:9
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
Тоест тук виждаме партньорство в служение, в което те разделиха сферите на служение. Едните отидоха между езичниците, другите отидоха между обрязаните, между юдеите. По същия начин, когато в началото на 19 век американските мисионери са служили в България, те са разделили територията на Северна България и на Южна България. Тогава това е било още Турция, защото сме били под турско робство по това време. Но методистката църква е работила повече в Северна България, а конгрешанската църква е работила повече в Южна България. Затова и сега днес имаме повече методистки църкви в Северна България, а повече конгрешански църкви в Южна България.
Обаче тези църкви са партньори. Аз бях тази седмица на един пастирски семинар, на който имаше пастири от всички тези деноминации. Имаше методисти, имаше конгрешани, имаше баптисти, имаше петдесятни, имаше от Божия църква. Но независимо от това, че те са в различни деноминации, ние имаме едно в нашия Господ. Просто всеки работи в различна сфера според нивата, която има. На нас Бог ни е дал да служим тук. Така че тук ние трябва да работим за Бога.
В един ден ние ще бъдем заедно с всички светии от цяла България, от целия свят, в славата на Господа. Алилуя! Така че виждаме, че общението на християнина е общение първо с Бог, второ общение с хората. И това общение е общение в църквата, общение във вярата и общение в служението. Обаче има едно нещо, за което се казва ние да нямаме общение. Всички други стихове говорят ние да имаме общение. Но един стих говори за това ние да нямаме общение. И това се отнася за невярващите.
2 Коринтяни 6:14
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
И тук трябва да дадем обяснение, че ние трябва да имаме много ясен баланс и да бъдем много близо до Бога, за да може Той да ни отвори очите, за да може ние да внимаваме какво правим. Защото Бог не желае ние да бъдем като тези, които са в манастирите, отшелници, които се затварят някъде в някакъв манастир, монаси, монахини, и с това затваряне те си мислят, че те са излезли от света.
Исус Христос каза: „Аз не съм от този свят, но съм дошъл в този свят.“ И Той на нас ни казва ние да не сме извън света, но да излезем извън неправдата. Той каза: „Аз ви изпращам като овце посред вълци.“ Така че, за да можем да благовестваме и да изпълняваме нашата мисия, ние трябва да имаме общение с хората в този свят. Но да внимаваме в дълбочината на това общение. Защото думата „койнония“ е много дълбоко общение. И затова се използва тук тази дума и се казва да нямате общение с невярващите.
Но това означава ние да не ставаме приятели с тях до степен, в която те да ни повлияят и да ни дръпнат в техните пътища. Всъщност това е като в Псалм 1, там където се казва да не стоиш в съвет на нечестивите. Защото ако стоиш, ако седиш, тогава ти вече ставаш част от присмивателите и постепенно ти възприемаш техния начин на виждане. Но от друга страна ние трябва да помагаме на хората, да си имаме приказка с тях. Това не е погрешно. Защото пък другата крайност е, че толкова сме се изолирали, че познаваме само вярващи, и тогава как ще спасим хората, като с тях нямаме приказка и като нямаме приятели сред невярващите?
Напротив, ние трябва да имаме невярващи приятели, но не трябва да допускаме те да ни влияят, а трябва ние да влияем на тях. В момента, в който усетим, че те започват да ни влияят, ние трябва да бягаме от тях. Словото казва, че лошите другари покваряват добрите нрави. Наскоро говорих с един пастор, който споделя мъката си за неговия син, затова че се е събрал с лоши приятели и е напуснал църквата. Израснал е като дете в църквата и когато е бил с другите деца, които са вярващи, той е бил посветен на Бога. Бил е помощник на баща си. Баща му е пастор. Но в един момент, когато вече децата порастват и те се отделят от семейството, ако те нямат други приятели, които да са вярващи, те си изграждат приятелство с невярващите. И само дърво не гори. Другите го обхващат и променят неговите възгледи и той забравя откъде е тръгнал, забравя за вярата и става невярващ. И след това баща му плаче за него цял живот. Още повече Бог плаче за него, защото Бог желае в младостта си ние да Му служим.
Ние да даваме на Бог изгоряла свещ. Някои казват: „Е, когато дойде време вече като остарея, тогава ще се посветя на Бога“. Но това е все едно да даваш на Бога изгоряла свещ. Тя вече е цялата свещ изгоряла и ти вече това, което е останало съвсем малечко там, му го даваш за теб, Господи. Бог не желае това. Бог желае цялата свещ. Бог желае целият ни живот да бъде посветен на Него. И затова трябва да внимаваме какви са нашите приятелства. Затова трябва да изграждаме духовни приятелства с вярващите, а не с невярващите.
Защото когато нямаме общение с вярващите, тогава ние трябва да го търсим с невярващите.
2 Коринтяни 6:14
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
Не се впрягайте несходно с невярващите. Просто това е несходно впрягане. Защото какво общение има правдата с беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? Тъмнината със светлината не може да има общение. Или светлината ще измести тъмнината, или тъмнината ще угаси светлината. Не може да има общение между тях.
Или какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия? Ето, то обяснява всъщност. Говори за Христос и за Велиал, Сатана. Или вярващия и невярващия. Или какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. Тоест няма общение с Бог. Затова излезте изсред тях и отделете се, казва Господ. И не се допирайте до нечисто.
2 Коринтяни 6:14-18
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 И какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?
16 Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ
17 Затова:
„Излезте отсред тях и се отделете“,
казва Господ,
„и не се допирайте до нечисто“;
и:
„Аз ще ви приема
18 и ще ви бъда Отец,
и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
И Аз ще Ви приема и ще Ви бъда Отец, и Вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва Всемогъщият Господ. Амин. Така че това общение е много важна тема. Много е важно ние да разбираме и да преценяваме и да мислим с кого е нашето общение. Нашето общение да бъде с Бог, нашето общение да бъде с църквата, нашето общение да бъде във вярата, нашето общение да бъде в служението, нашето общение да бъде в Христовите страдания, нашето общение да бъде в кръвта и в тялото на нашия Господ.
Нашето общение да бъде в светлината, да ходим в светлината. И да нямаме общение с тъмнината. Така че виждаме в Божието Слово, че тези думи, всички стихове, които дотук съм ви казал, с включение на няколко, които бяха потвърждения на главните, съдържат думата „койнония“. И дотук те могат да бъдат групирани в тези групи: едни, които говорят за общението ни с Бог, и други, които говорят за общението ни с хората, като един от тях казва „не“ на общението с невярващите.
И третата група стихове, в които се споменава думата „койнония“, са стихове, които говорят за финансово общение. Защото общението, за което Новият Завет говори, не е само общение на думи, но то е искрена любов. Искрената любов се изразява в даване. Тя е даваща. И това даване включва също споделяне и на финансови ресурси, които ние имаме. Така че думата „койнония“ означава не само общение, но едно самопожертвувателно споделяне. И като се вземат предвид всички случаи, в които думата е употребена, може да се каже, че тя има следните значения: двама или повече хора, обединени от общи интереси, кауза, любов и загриженост на хората един за друг. Общение, участие, принос, отделяне, приятелство.
И виждаме, това финансово общение се изразява на първо място в участие в делото на благовестието. Аз говорих миналата неделя за това, че начинът, по който ние съдействаме за напредъка на благовестието или за разпространението на престола на благовестието, е като не се срамуваме от благовестието, като защитаваме благовестието, като живеем достойни за благовестието, като страдаме за благовестието, но също и като участваме в благовестието.
Филипяни 1:5
5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден, дори досега,
И тук думата „участие“ е „койнония“, т.е. имаш общение в благовестието. Защо? Защото чрез твоето даване ти участваш в благовестието, участваш в това, което се постига. Това е партньорство. И тук думата „койнония“ означава участие в нещо, споделяне на нещо, активност, действие в най-широк смисъл. И делото на благовестието, в което филипяните са действали, всъщност е евангелската мисия на апостол Павел между езичниците. Те дават финанси, за да може той да пътува, за да може той да проповядва, за да може той да служи. Така че когато ние даваме, в нашето даване ние имаме общение в благовестието.
И днес е така: за да може да има църква, да може да има проповедници, да може те да се подготвят да проповядват Божието Слово, те имат нужда от финанси, те имат нужда от издръжка. И когато ние събираме дарения, когато ние събираме средства, това не е материално служение, това е духовно служение, защото ние имаме участие в благовестието.
Също в нашите лични давания, когато ние се черпим, когато ние се даряваме един на друг малки неща, като храна, като вода, като нещо, от което другият има нужда, това е също общение, това е също „койнония“, това е също финансово общение.
Евреи 13:16
16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога.
Така че тук думата „койнония“ означава отношение на доброжелателство, което се изразява в интерес към развиване на по-близки взаимоотношения, щедрост, великодушие, алтруизъм, т.е. когато ние даваме на другите, когато имат нужда и ние им помагаме, това е също „койнония“, това е общение в споделяне на блага помежду ни.
И третото е финансово участие в хуманитарни помощи. Ние сме повече получатели на хуманитарни помощи, отколкото донори, но виждаме в Божието Слово, че църквата в Рим, в Коринт, в Македония, в Ахая, беше насърчена те да съберат помощи, които гръцките християни събраха за еврейските вярващи в Йерусалим.
Римляни 15:26
26 Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Йерусалим.
Това даване беше общение, „койнония“. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото ако езичниците участват в тях с духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. Така че тук думата „койнония“ означава символ на приятелство, доказателство за братско единство, дар от сърце. Ние също получаваме от време на време такива помощи, може да не са от Запада, но по-заможни братя например дават дрехи за бебета или дрехи, които вече са малки на децата, слагат ги в различни чували и ги дават на църквата и ние ги даваме на тези, които имат нужда. В това даване всъщност е знак от едни християни, че ще се грижат за други християни.
2 Коринтяни 8:4
4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служението на светиите.
2 Коринтяни 9:13
13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето обещание към тях и към всички.
Така че, когато ние даваме и събираме средства, това е едно общение. Както ние събираме средства за мисиите, макар и съвсем малки суми, но чрез това даване за мисиите ние имаме общение в тази мисия. Ние имаме партньорство в тази мисия. Когато брат Ивайло отиде в небето, ние ще получим награда за това, че сме участвали в неговото ходене в Индия, в Индонезия, там където той служи и проповядва, където ние не можем да отидем, но той отиде и ако ние го подкрепяме, от тази подкрепа ние имаме общение или участие в това дело.
Така че това са стиховете в Библията, в които се говори за думата „коинония“, думата „общение“ и ние видяхме, че там се говори за общение с Бога, общение с вярващите и финансово общение.
1 Йоаново 1:3
3 това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.
1 Йоаново 1:6
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
1 Йоаново 1:7
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
1 Коринтяни 1:2
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш:
1 Коринтяни 10:16
16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
Филипяни 3:10
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му,
Филипяни 3:8-11
8 А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия
9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му,
11 за да мога някак да достигна възкресението от мъртвите.
Деяния 14:22
22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
1 Солунци 3:3
3 за да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.
2 Коринтяни 13:14
14 Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.
Филипяни 2:1
1 И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание,
1 Коринтяни 2:10-11
10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.
Деяния 2:42
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Матей 18:20
20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Филимон 1:4-6
4 Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,
5 като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Исус и която показваш към всички светии.
6 Моля се това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос.
Галатяни 2:9
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
2 Коринтяни 6:14
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
Псалм 1:1
1 Блажен онзи човек,
който не ходи по съвета на нечестивите
и в пътя на грешните не стои,
и в събранието на присмивателите не седи;
2 Коринтяни 6:14-18
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 И какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?
16 Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ
17 Затова:
„Излезте отсред тях и се отделете“,
казва Господ,
„и не се допирайте до нечисто“;
и:
„Аз ще ви приема
18 и ще ви бъда Отец,
и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
Филипяни 1:5
5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден, дори досега,
Евреи 13:16
16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога.
Римляни 15:26
26 Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Йерусалим.
2 Коринтяни 8:4
4 като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служението на светиите.
2 Коринтяни 9:13
13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето обещание към тях и към всички.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и нека то да работи в нас, да изследваме сами за себе си, да видим какво е общението, което Ти искаш да имаме, какво е общението, което Ти искаш да имаме с Тебе, какво е общението, което искаш да имаме с църквата Ти, какво е общението, което искаш да имаме с другите вярващи, какво е общението на вярата, какво е общението на страданието, какво е общението на Христовите страдания, какво е общението в светлината, какво е общението с Тебе, Отче. Дай ни разбиране във всички тези неща, дай ни да имаме общение и участие в благовестието, дай ни, Господи, да имаме общение във всички неща, които Ти говориш в Словото Ти. Дай ни разбиране, дай ни да имаме общение с невярващите, но не до такава степен, до която те да ни влияят, но до степен, в която ние да влияем на тях.
Затова Те молим, зареди ни с Духа Си, изпълни ни със сила, дай ни мъдрост да свидетелстваме и да им служим, за да може те да бъдат обърнати, избавени от властта на тъмнината и преселени в царството на Твоя възлюбен Син. Молим се за това, Господи, молим Ти се да благословиш това слово, нека то да работи в сърцата ни, за да даде плод за Твоя слава, в името на Исус. Амин.