Слава на Бога! Днес ще разгледам един въпрос, който е свързан с нашето духовно състояние. Защото виждаме в Божието Слово, че нашият Господ особено държи и държеше на състоянието на Неговите ученици. И това нещо е валидно и до днес. Ние да бъдем в едно добро духовно състояние. Наскоро се видяхме с един приятел и той ме пита как е тонусът на служението. Това е един спортен термин, че тези, които тичат, тези, които са спортисти, трябва да поддържат добър тонус.
Техните мускули, тяхното настроение, тяхното разположение да е добро, да имат добър спортен тонус. Обаче това се отнася и за нас, за вярващите. Че ние трябва да поддържаме един добър духовен тонус. И това да бъде през цялото време. Това е свързано с един основен термин от духовния живот, който се нарича пребъдване. Ние трябва да пребъдваме, както една пръчка стои на лозата и тя непрекъснато, денонощно смуче сокове от корена. Така тя винаги е зелена, свежа и дава плод.
Тя непрекъснато се променя, докато произведе този плод. По същия начин и ние трябва непрекъснато да стоим на лозата и да смучем този плод. В момента, в който нашата връзка с Бога се наруши, нашето духовно състояние се променя. Това е както един земеделец, който е посеял да кажем някакви домати или някакво растение. И той трябва да се грижи за тях и Бог е земеделец, а Той се грижи за нас. Обаче както един човек, който е добър земеделец, той познава растенията.
Защото той се грижи за тях, и той ги наблюдава, и той гледа и сега казва: „Това растение добре тръгна, ама сега нещо боледува, значи трябва нещо да видим какво може да направим, да го прекопаем ли, нещо да направим за него, да го напръскаме ли, някакви буболечки да са плъзнали по него, как да го очистим, какво да го направим, за да може то да бъде в добра форма.“ Така че ние трябва да поддържаме в себе си една такава добра духовна форма. Защото виждаме в евангелията, че Господ Исус се интересуваше от това.
Евангелията сами по себе си са послания за живота и делото на Господ Исус Христос, разбира се за Неговата смърт и възкресение и чрез тях човек може да се спаси. Но те не само водят към спасение, защото се казва, че Благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, но също евангелията са наръчници или учебници за ученичество. Защото Господ желае всеки един човек, след като той повярва в Исус Христос, той да стане Негов ученик.
Но тук вече разликата е в това, че днес децата, когато ходят на училище, те изучават предмети: математика, български и така нататък. Но ние в Библията, в духовен смисъл, ставаме ученици не на някакъв предмет, но ставаме ученици на една личност – на Господ Исус Христос. Ставаме Негови последователи. Ние искаме да бъдем като Него. Ние искаме Той да се изобрази в нас. Слава на Бога! Но за да може това да се случи, ние трябва да правим в себе си проверка.
Да внимаваме на нашето духовно състояние. В Марко 8 глава ние прочетохме преди молитвата от 1 до 21 стих и там се говори, особено в 17 стих, Исус им казва: „Окаменено ли е сърцето ви?“ Това означава, че сърцето им преди не е било вкаменено, било е живо, обаче се е вкаменило. И това е нещо много опасно, защото всъщност, когато Бог ни новоражда, в пророците се казва, че Той ще отнеме каменното ни сърце. И като отнеме каменното ни сърце, каменно сърце означава мъртво сърце.
Той ще даде меко сърце, ще даде живо сърце и Той ще напише заповедите Си не на плочи от камък, но на плочи от плът на сърцето. Слава на Бога! Така че Бог желае ние да имаме едно меко сърце. И всъщност посоката трябва да бъде от каменно сърце към меко сърце. Обаче проблемът е, че в нашия живот ние сме склонни да преминем отново към вкаменяване на сърцето. И затова ние трябва да се поддържаме непрекъснато и да проверяваме себе си, да не би нашето сърце да се е вкаменило.
Марко 8:17
17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
И виждаме тук, специално в Евангелието на Марко, на няколко места се говори за едно такова вкаменяване на сърцето. Основният случай, за който ние ще говорим днес, е в 8 глава, там където Исус им казва: „Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? Не помните ли?“ Обаче дори преди това в 6 глава се казва: „И влезе при тях в лодката“, когато те се уплашиха в Марко 6 глава, Исус ходеше по водата и Той дойде при тях и те се уплашиха от това, че Го видяха как ходи по водата и си помислиха, че виждат дух.
Помислиха си, че е призрак, извикаха, защото всички Го видяха и се смутиха. Веднага Той им проговори, като им казва: „Дерзайте, Аз съм, не бойте се!“ и влезе при тях в лодката и вятърът утихна. И те много се ужасиха в себе си, защото не бяха, вижте тук Марко казва, и обяснява защо в Марко 6 глава 52 стих: „Защото не бяха придобили разумение от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.“ Каменно, но именно това е проблемът, че те виждаха чудесата.
Марко 6:52
52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Те виждаха как Исус взема 5 хляба, и това бяха такива хляба, като тези, които ние ядем в Господна вечеря. Безквасни питки, от тези, които са популярни днес, като арабски хляб. Пет такива хлебчета и пет рибки. Това е една чинийка с риба. И с това нещо Той взе, вдигна, благослови и започна да разчупва и да раздава. И в този момент тия пет хлебчета и тия пет рибки, една чинийка с риба, започнаха да се умножават и от тях ядоха 5 хиляди мъже, освен жените и децата.
Това е нещо невероятно, това е чудо. И те са искали да Го направят цар. И след това събраха остатъка – 12 коша. Значи това, което беше събрано като остатъци, беше повече от това, което беше в началото. Така че Исус вършеше чудеса и те бяха с Него. Обаче въпреки че бяха свидетели на чудесата, в следващия момент, веднага след като това се случваше, тяхното сърце се закоравяваше. В какъв смисъл тяхното сърце се закоравяваше? Сърцето им се закоравяваше в смисъл, че те забравяха кой е Той.
Разбирате ли? Ние на теория знаем, че служим на Бога. Но в нашия живот, в живота си, ние го забравяме. Защо го забравяме? Защото постъпките ни го показват. Например, почнем да се безпокоим: „Какво ще ядем утре? Нямаме пари. Какво ще правим? Моля? Тока как ще платим? Как ще платим сметките? Как ще направим това? Как ще направим това?“ Въздъхваме: „Мале, мале, мале, мале.“ И започваме да търсим начини, да мислим откъде ще се вземат нещата. Какво ще правим?
Обаче Исус Христос какво казва? „Не се безпокойте за утрешния ден. Не се безпокойте за утрешния ден. Отец же знае от какво се нуждаем.“ И ние сме в църква и си казваме: „О, халелуя! Слава на Бога! Нашият Бог е чудесен! Той е мой небесен Баща!“ Разбира се, че аз като баща гледам за моите деца всичко да осигуря, нали? Така и Той се грижи за нас. И Той гледа да осигури всичко за нас. Слава на Бога! Така че, а пък Той не е беден, нашият Баща е най-богатият в целия свят.
Всичко е Негово. Всичко е Негово. И ние казваме „Слава на Бога!“. Обаче, като излезем през седмицата и хоп! Сърцето ни се закоравява, забравяме кое било неделя. Сърцето ни се закоравява. Затова ни трябва да поддържаме нашето сърце меко. Защото виждаме тук в Марко 6:51-52, след това в Марко 8, след чудото с 4000 души, отново сърцето ни се закоравява.
Марко 6:52
52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
И даже виждаме, че до края на Евангелията, дори след Възкресението, Исус се яви на учениците и когато Той им говори на двамата по пътя за Емаус, им казва: „О, несмислени и мудни по сърце“.
Мудни по сърце. Какво означава несмислени и мудни по сърце? Значи тяхното сърце пак беше закоравяло. Защото в един момент – и това се случваше и с другите хора, но Исус е особено заинтересован от Неговите ученици – ние не трябва да изпускаме вярата си. Защото един ден, когато сме с Господа и виждаме чудото, тогава ние вярваме. Но следващия ден сърцето ни се закоравява и забравяме да вярваме. Именно затова ние трябва да поддържаме в себе си меко сърце.
Трябва да разпалваме този огън. И този огън се разпалва с едно непрекъснато четене на Словото. Този огън се разпалва с дисциплина. Както свещениците трябваше всяка сутрин да слагат дърва на огъня, така и ние трябва непрекъснато да размишляваме върху Словото, че може Словото да бъде в нас, защото вярата идва от слушането на Христовото Слово. Трябва непрекъснато да се молим, защото чрез тази молитва ние поддържаме жива връзка с Бога и нашия духовен пулс.
Нашето сърце продължава да тупти. Като спрем да се молим, ние изстиваме, защото няма огън. Ние поддържаме това с молитва, поддържаме това с четене, поддържаме това с общуване с Бога, чрез общението. Но е много важно да не допускаме сърцето ни да се вкамени. И също сърцето ни се вкаменява обикновено във време, когато сме в криза. Защото нашият текст започва с това в Марко 8:13-14, че те бяха в криза.
Марко 8:13-14
13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.
14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
Ето сега, те в един момент три дни слушаха Исус Христос. И всеки ден той получаваше там един тридневен семинар – това, което днеска всички ще избягат, защото пастирите като отидат на семинар, там е осигурена храната, спането, всичко е осигурено. Обаче представете си, Исус Христос правеше тридневен семинар, но нямаше храна. И накрая вече всички бяха гладни. Той каза: „Сега, ако ги пуснем да си ходят, по пътя може да им прималее, трябва да ги нахраним“. Какво имате? Те казаха: „Имаме седем хляба и малко риби“.
Но какво са тези седем хляба за четири хиляди души? Той каза: „Дайте ги тук“, благослови ги, разчупи ги и нахрани четири хиляди души, събраха остатък седем коша. И те казаха: „Е, хубаво“. Обаче следващия момент следват във фурията. Казват: „Оставих ги, влез и пак във фурията е минала отвъдната страна“. Но учениците забравиха да вземат хляб. Забравиха, поне да бяха взели тия седем коша, щеха да имат храна за още една седмица.
Но те забравиха да вземат хляб и нямаха за себе си в лодката повече от един хляб. Значи, представете си, един само хляб и няма храна. Има храна от четири хиляди, па сега храни шест милиарда. Сега Бог храни шест милиарда, така е. Но тогава с един хляб, обаче те са тринайсет души. Значи, може да е доста малко. Един хляб, ако трябва да го делят, до никъде, на единия зъб не може да го стигне. За тия тринайсет души да дойде хляб. И те започнаха да се притесняват.
Но същото е днес, че нашето сърце се закоравява, когато ние сме в криза. Защото си казваме: „Какво ще правим?“. Виждаме в библейски времена, че Божиите хора също живееха във времена на кризи. Аз се притеснявам от кризата, в която живея, защото си казвам: „Какво ще правим, откъде ще вземем пари?“. Но виждате какво се случва тогава, в 4 Царе 4:1-7. Една от жените на пророческите ученици извика към Елисей и казва: „Слугата ти, мъжът ми, умря. И ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа, а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби“.
4 Царе 4:1-7
1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.
2 Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.
3 Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.
4 После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.
5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6 След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.
7 Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
Значи, вижте колко тежка ситуация. Този пророчески ученик беше благочестив, беше набожен, беше като един съвременен пастор. Обаче беше беден. И беше изпаднал в дългове. Защото, като нямаш заплата, като не ти стига, какво ще правиш? Вземаш назаем, защото стърже стомахът, трябва да съхранят децата, нали? И той беше изпаднал в дългове, беше вземал и накрая се отърва. Умря, човекът отиде при Господа. Остави жена му и децата му. И той с двама сина. Като мен, и аз имам две деца. И представете си тия двама сина. Идва заемодавец и казва: „Нямаш какво да платиш“. И живееш, че нямаш. Той сигурно беше и той под наем като мене. Нямаш какво да му вземат. И каза: „Двамата ти сина, те са хубави и здрави деца. Дай, ще ги вземем да ми работят“. И таз жена се паникьоса. И каза: „Какво ще правя аз, като ми вземат децата?“ и отиде при Елисей да му се оплаче.
И му каза: „Заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби“. Така че, не само днес сме в криза. И в библейски времена имаше криза. И в живота на учениците имаше криза. И в Господ Исус Христос. И Той не живя като някакъв богаташ. И Той заради нас стана беден, да се обогатим ние чрез Неговата сиромашия. И Той си имаше назаем. Но Елисей каза: „Защо да се стори?“. Обаче има ли нещо мъчно за Бога? Дори в тази ситуация. Сама жена, вдовица, с две деца и нищо няма, има завещание от дългове. Какво да правим? За Бог има ли невъзможно нещо? За Бога няма невъзможно нещо. Ние не трябва никога да забравяме, че ние служим на живия Бог. За Него няма невъзможно нещо.
Елисей каза: „Защо да се стори? Кажи ми, що имаш вкъщи?“. Тя рече: „Слугинята ти си няма нищо вкъщи, освен един съд с дървено масло“. Това беше зехтин, най-вероятно. Елисей рече: „Иди, займи назаем вън от всичките си съседи съдове, празни съдове, займи, не малко, займи назаем съдовете. След това влез, затвори вратата зад себе си, зад синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове и пълните слагай настрана“.
И тя си отиде от него, затвори вратата зад себе си, зад синовете си. И те донесоха съдовете при нея. И тя наливаше. Представете си, един съд олио, и тя започва да налива от този съд олио в… не знам колко беше взела, може би имаше 50-60 съда, не знам колко бяха взети от всичките помощници. Защото се казва, че те напълниха съдовете. Те ѝ даваха съдовете и тя наливаше. Един след друг, един след друг, един след друг. И рече на един от синовете: „Донеси ми още един съд“. И той рече: „Няма друг съд“. И маслото престана. Докато имаше съдове, те щяха да се пълнят. По същия начин, докато имаше гладни хора там, когато Исус Христос разчупваше хлябовете и учениците даваха, докато имаше гладни хора, те щяха да се нахранят. Защото Бог, за Него не е невъзможно да нахрани 5000 или 4000 души с 5 хляба и 2 риби. За Него не е невъзможно с един съд дървено масло да напълни 100 други съда. Защото Той е Бог. Той може да превърне водата във вино.
Той може да умножи хлябовете. И тогава тя извести на Божия човек и той рече: „Иди, продай маслото, плати дълга си и живей с останалото ти и синовете ти.“ Така че те бяха в криза, но Бог направи чудо. И чудото донесе освобождение и за синовете, и за нея, да има да живее, докато премине кризата и докато тяхното финансово състояние се стабилизира. Така че ние трябва да поддържаме сърцата си меки и да вярваме, че живеем с един Бог, който е жив, който е милостив, който е всемогъщ, който върши чудеса.
4 Царе 4:1-7
1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.
2 Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.
3 Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.
4 После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.
5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6 След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.
7 Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
Тук виждаме как Исус им казва на Неговите ученици: „Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и кваса на Ирод.“ Исус им говори за духовни неща. Квасът на фарисеите се казва, че беше лицемерие. Исус се интересува от това. Исус се интересува от нашето духовно състояние, да не би в нас да влезе квас. Който да бъде квас на лицемерие, квас на грях, квас на гордост. Той се интересува от нашите сърца. И тук всъщност ние изгубваме връзката. Той се интересува от нашите сърца, а ние се интересуваме от нашите портмонета.
Ние се интересуваме по-щедро. Ние се интересуваме колко са ни наемите. Естествено, сметките ги имаме, колко храна ще можем да си купим. Правим изчисления. Дали ще изкараме месеца. Обаче точно тук, затова ние живеем в кризата. Защото ние се интересуваме дали ще изкараме месеца, а Той се интересува да не би в нас да има квас на лицемерие. Така че, ако ние обърнем нещата и започнем да се интересуваме от това какво има в нашето сърце, и ние поддържаме сърцата си отворени за Бога, тогава се казва в Божието Слово, че очите на Господа тичат насам-натам по целия свят, да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Бога.
2 Летописи 16:9
9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.
Ако Той види в нашите сърца вяра, няма ли да отвори небесните отвори да снабди нашите нужди? Той ще направи така, че всичките ни нужди да бъдат задоволени. Обаче проблемът е, че и тогава, когато пък нашите нужди са задоволени, си казваме: „Е, спокойно, душо, яж, пий, весели се, заготовяй, богатей, нищо не ти трябва, Бог има за много години напред.“ Обаче се каза: „Тази нощ ще дойде, ще си искат душата.“ Е, какво ще правиш ти тогава? Така че Бог се интересува от нашите сърца.
И ние трябва непрекъснато да внимаваме на нашите сърца, да не би в сърцата ни да влезе някакъв квас. Защото това беше именно, което Христос им каза. Той им каза: „Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Казаха: „Дванадесет.“ „Когато седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Казаха: „Седем.“ И каза: „Не разбирате ли още?“ Какво не разбираха те? Те не разбираха, че за Бога това, че имате един самун хляб на тринадесет души, не е никакъв проблем.
Марко 8:17-21
17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 И им каза: Още ли не разбирате?
Ако Той може с пет хляба и две риби да нахрани четири хиляди души, с един самун може да нахрани тринадесет души без проблем. Защото Той ще го благослови. И като го благослови, този самун ще се умножи. И те ще се нахранят и ще бъдат доволни. И даже ще е с особен вкус този самун. Защото Бог, като го благослови, Той хранеше народа Си 40 години с манна. Значи манната беше някакво нещо, което е люспестообразно вещество, което падаше с росата в пустинята.
От небето. И представете си, този народ, два милиона души бяха. Как те събират, сутрин стават, отиват, събират си от земята манна и правят си питки и си хапват. И така изкараха. Ако Бог може да храни два милиона души 40 години в една пустиня, то Бог може и в България да направи така, че да ни стигнат парите да си платим сметките. Някой може да каже: „Ма, икономическата ситуация, не знаеш ли каква е?“ Много добре я знам, защото и аз трябва да плащам всички същите сметки. Обаче, сърцето ни. Ние не сме като хората в този свят. Ние имаме един всемогъщ Бог. И този Бог е над икономиката, над всякакви други закони. Той може да промисли. Той може да снабди. Но нашите сърца трябва да бъдат меки.
ДУХОВНОТО СЪСТОЯНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ
Така че от този стих разбираме няколко неща. Първото е, че духовното състояние може да се измени. Аз ви казах примери по-напред и след този случай. Например, казахме Марко 6:51-52, където се казва, че сърцето им беше закоравяло. В този случай Исус им казва: „Вкаменено ли е сърцето ви?“ В Марко 9 глава, 19 стих, Той в отговор им казва: „О, роде невярващ! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“ Пак те отидоха и се опитаха да изгонят демона на едно дете там, което баща му искаше да бъде изцелено от епилепсия, обаче не можеха. Защо не можеха? Защото вярата. Ама вярата идва от сърцето. Това означава, че сърцето им не беше добре разположено към Бога.
Не знам вие дали сте имали чудеса. Аз съм имал чудеса в моя живот. Бог ме е изцелявал свръхестествено от различни неща. Бог е запазил живота ми. Бог е вършил знамения и чудеса. И Бог е снабдявал даже тази църква, в която сме, едно от чудесата. Представяте ли си, че тук беше една проблема? Имахме ли ние пари да построим тази църква, която струваше 24 хиляди лева тогава? Да, 24 хиляди лева тогава. Как можахме да направим тази църква? Ден от ден, тия пари. Ами Господ направи чудо. Господ направи чудо. Ние нямахме пари да построим тази църква, но Господ направи чудо. Слава на Бога!
И обаче нашето сърце е било разположено към Бога. И ние сме казали: „Господи, ето, предаваме се в Твоята ръка, ние сме като децата и ние Ти даваме това, което имаме, с вяра, тия пари, които имаме, купуваме основи, заливаме бетона, водата извира, ние вадим камъни.“ Обаче, това беше една вяра. Слава на Бога! Никой не се отчайваше от нас, че няма да стане църква. Да, имаше моменти, някой се отчайваше, обаче Бог продължи и Той даде победата. Слава на Бога!
Обаче, братя, духовното ни състояние може да се промени. Нали? Защото някога път си казваш: „Усещам Господа“, а някога път си казваш: „Не Го усещам.“ Нали така си ми казваш? Да. Аз сега казвам, че нашето духовно състояние може да се промени. Може да се промени. И ние трябва да знаем, че може да се закорави. И затова трябва да полагаме усилия това да не се случва. Така че това е първото, че духовното ни състояние може да се измени.
БОГ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НАШЕТО ДУХОВНО СЪСТОЯНИЕ
Второто е, че Бог се интересува от нашето духовно състояние. Защото Той гледа сърцата ни. Не Го интересува финансовото ни състояние или нещо друго. Той се интересува сърцето ни как е. И Бог желае ние самите да осъзнаваме духовното състояние, за да не допускаме това състояние в нас да се влошава. Интересно е тези въпроси, които Исус Христос зададе на учениците. Първият от тях беше: „Още ли не разбирате, нито разумявате?“
Виждаме в Евреи се казва 5 глава от 11 до 14 стих. Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали тъпи в схващане. Така че ето в какво се изразява, когато нашето сърце се вкамени. Четеш на църква, пасторът проповядва и ти не можеш да разбереш за какво говори. Защо не можеш да разбереш? Защото сърцето ти се е вкаменило и ти си станал тъп в слушане. Защото Той им казва: „Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, учители да станете, имате нужда някой да ви учи изново на най-елементарните начала на Божиите словеса и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.“
Евреи 5:11-14
11 Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви в слушане.
12 Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен;
14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
Така че тук виждаме, че трябва да се движим ние в посока от мляко към твърда храна, а не обратно от големи да ставаме малки. Това означава не духовен растеж, а духовно смаляване. Затова не трябва да допускаме духовно смаляване в себе си, но трябва да растем духовно. Да не допускаме нашия духовен растеж да спре. Има някои, които просто спират духовния си растеж и казват: „Айде, стига с този духовен живот. Колко съм растял духовно, стига ми и толкова“.
Евреи 5:11-14
11 Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви в слушане.
12 Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен;
14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
Това е какво казва. Всичко могат да направят чрез Исуса Христа. Да, но Той казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Един ден ще дойде, когато ще познаем напълно, както сме били напълно познати. И Той казва: „Забравям задното, спускам се към предното, за прицелната точка, за горното от Бога призване в Исус Христос“. И Той полагаше усилия, Той казваше: „Спускам се“. Това означава да бъдеш на педали. Да бъдеш изправен и да даваш всичко от себе си в твоя стремеж към Бога.
Да се насоча със сърцето и с ума. Да. За прицелната точка. Така че ние не трябва да допускаме да изгубваме разбирането си. След това, вкаменено ли е сърцето ви? Ние виждаме, че Божият народ в Псалм 95 говори, че техните сърца бяха вкаменени, когато те бяха в пустинята и когато дойдоха разузнавачите, когато те се върнаха от обещаната земя, тези 12 разузнавачи. Когато те се върнаха, 10 от тях казаха: „Ние не можем да завладеем земята“. И те казаха: „Да, не можем“.
Псалм 95
1 (По слав. 94.)
Елате да запеем на Господа,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.
2 Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,
3 защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.
6 Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
7 защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
9 когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.
10 Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;
11 затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
И се отчаяха и си поставиха началник да се върнат в Египет. Значи Бог можеше да ги изведе от Египет, Бог можеше да раздели Червеното море, Бог можеше да върши знамения и чудеса, а не можеше да ги въведе в обещаната земя. Значи ето това е закоравяване на сърцето. Че Бог е вършил чудеса в живота ти, че си познал Божията сила, обаче ти си забравил всичко и казваш: „Нямаме вяра“. Дотук имахме вяра Бог да ни построи църквата, но сега нямаме вяра да я напълни Бог.
Трябва да имаме вяра, че защото Бог е построил църквата, Той ще я напълни. Трябва да вярваме, че ако Бог е построил църквата, Той ще се погрижи тя да се изгради отвън. Но не само за сградата, защото по-важното е живата църква. Ние да имаме вяра, че църквата в Долно Езерово няма да спре да съществува. Някои си мислят: „Еми да, ние сме били преди голяма църква, обаче сега вече останахме малко, 5 човека, 2 човека, 1 човек и ще затвори църквата и ще се продаде“.
Ама чакайте бе, има ли вярващи в това Долно Езерово или няма? И нашите сърца тук, в тия вярващи в Долно Езерово, закоравели ли са или са меки сърца? Ако сърцата не са закоравели, може и това да се случи. Защото ние като си закоравим сърцата, като умрем духовно… Словото казва: „Който стои докрай, той ще бъде спасен“. Затова всеки трябва да внимава на духовното си състояние, затова аз проповядвам това нещо. И Бог отново и отново ни говори, че ние трябва да градим духовната стена на църквата.
Тези хора, които са се отвърнали в разузнавачите, те са управлявани от собствените си умове, от страха си. Не са управлявани от Бога. Ама вижте и там, 12 казват: „Не може“, обаче двама, Исус Навиев и Халев, казват: „Можем“. И разликата беше, че когато другите казаха: „Ние не можем, ние не можем“, обаче Исус Навиев и Халев казаха: „Със Бога ще вървим и ние, Той ще стъпче противниците“. Със Бога. Разликата е, че едните изключваха Бога в ситуацията, а другите живееха с Него, защото те започнаха да живеят без Бога.
Виждаме във 2 Летописи, също 16 глава от 7-12 стих, там се говори за цар Аса. Бог му беше помогнал срещу етиопянина Зара. Казва се, че те бяха един милион, които дойдоха срещу него. Етиопяни бяха това, които дойдоха да воюват срещу Израил. И той казва: „Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мнозина или на тия, които нямат никаква сила. Запомогни нам, Господи“, и отиде с Божията сила и ги победи. Обаче след това започна да си търси съюзници и се упова на сирийския цар Венадад.
2 Летописи 16:7-12
7 А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти.
8 Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.
9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.
10 При това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от народа.
11 И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израилевите царе.
12 А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.
И му казва: „Дай сега, Венададе, да се съюзим и ние ще воюваме срещу Израил“. Защото те бяха Юдовото царство, по това време бяха разделени на северно и южно царство. И тогава Ананий, Божият пророк, дойде при него и му казва: „Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, твоя Бог. Затова войската на сирийския цар избяга от ръката ти“. Ей това е закоравяване на сърцето. Преди ти си вярвал, обаче Бог желае не нашият живот да бъде само какво Бог е правил преди.
Не как Бог преди е снабдявал нуждите ни, как Бог преди ни е изцелявал, как Бог едно време какви неща правеше, не само това да се разправяме. Но Бог желае всеки ден ние да живеем живот на чудеса, защото Той е същият Бог всеки ден. Бог желае днес ти да кажеш: „Господ вчера извърши чудо в живота ми, защото аз се уповавах на Него вчера и Той извърши чудото си вчера в моя живот“. Защото Бог желае с нас да бъде всеки ден. Ето сестра Добринка каза: „Бях на полето и аз отворих Библията и аз се молих и се докоснах, изпълних се и имах сила и работа за една седмица я свърших за един ден“.
Ама да не стане така, че след 20 години, представете си след 20 години, тя стане или след 30, тя остарее и да ни каже: „Е, брате, един ден… Да знаете ли какво беше, когато аз бях млада, как Бог ми помагаше“. Не, като стане на 60 години, трябва да каже: „Господ вчера извърши чудо в живота ми, защото вярата ми расте, вярата ми се умножава, и аз раста в моята вяра и Бог продължава нови чудеса, нови чудеса, нови чудеса, нови чудеса, защото Той е Бог на чудеса“.
Това ще се случи, ако тя поддържа сърцето си меко. Защото Бог желае това да бъде и във връзката ни с Него, и Бог желае това да бъде и в семействата ни. Тук няма много семейства, обаче това е валидно за семействата. Светът казва: „Любовта изчезва, остава уважението“. Никъде в Библията аз не чета такова нещо, че „Любовта изчезва, остава уважението“. Ако двамата се обичат с Божията любов, ако Бог действа, тази любов с годините ще става по-дълбока и по-дълбока и по-дълбока.
Но проблемът е, че единият влиза в едната рутина, другият влиза в другата рутина и става… Нищо не става. Става „Остава уважението“, но „Любов“ няма. Ама същото нещо е с Бога. Ние казваме: „О, каква любов имах към Бога, когато бях млад. Аз стоях в Неговото присъствие и Той ми говореше директно“. И какво стана с тая любов? Къде изчезна? Ами, да, ония работи бяха за младежи, аз сигурно съм бил заблуден тогава и затова така съм си правил. Не, сърцето ти е закоравяло.
И когато се закорави сърцето ти, четеш Библията и кажеш: „Какво пише в тази Библия? Преди я разбирах, сега не мога да я разбирам“. Ами не я разбираш, защото сърцето ти е закоравяло. Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? В Библията има една много хубава история, която така много ми е любима, за един пророк, който се наричаше Валаам. Този човек беше духовен човек. Той виждаше духовните реалности. И думите му имаха сила. И като кажеше нещо, това доказваше, че се изпълваше.
Марко 8:17-18
17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
МОЛИТВА
Господи, молим Те, направи сърцата ни меки пред Тебе. Не позволявай да станем закоравели, не позволявай да забравим чудесата Ти, но нека вярата ни расте всеки ден. Нека Твоята любов в нас и в семействата ни да става все по-дълбока. Благодарим Ти, че Ти си Бог на чудесата и днес, и завинаги. Амин.
ВАЛАМ И ОПИТЪТ ДА СЕ ПРОКЪЛНЕ ИЗРАИЛ
И тогава един моавитски цар, който се наричаше Валак, се изплаши от израилтяните и изпрати при него посланици, за да го повикат да прокълне Израиля. Защото се страхуваше, че никой не може да ги победи. И той казваше: „Зная, че който ти благославяш, е благословен, а който проклинаш, е проклет“. И този пророк, той беше пророк на Израилевия Бог, на Яхве, защото Господ дойде при него и му говореше. И той им каза: „Пренощувайте тук, ще ви дам отговор за каквото ми каже Господ“.
И така моавитските първенци останаха при Валам. И Бог дойде при Валам и рече: „Какви са тези човеци при тебе?“ Не че Бог не знаеше, но Той казва: „Защо си ги допуснал въобще?“ И Валам рече на Бога: „Валак, Сефоровият син, цар на моавитяните, ги е пратил до мене да кажат“ и така нататък. А Бог рече на Валам: „Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени“. И Валам сутринта каза на Валаковите първенци: „Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас“.
И тогава те отидоха при Валак и казаха: „Валам отказа да дойде с нас“. А Валак пак изпрати първенци – по-много и по-почтени. Това означава и с повече пари, повече подаръци, по-голям подкуп. И Валам отговори пак втори път: „Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да пристъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече. Затова пренощувайте и вие тук, аз да науча какво ще ми каже Господ“. И Бог дойде при Валам през нощта и му рече: „Щом са дошли човеците да те повикат, стани, иди с тях, но само това, което ти река, него да направиш“.
НЕСЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ
Ама всъщност тук вие трябва да разберете, че това вече беше несъвършената Божия воля. Защото Бог не е човек, че да си променя мнението – веднъж да каже „недей да отиваш“, а втори път да каже „отивай“. Ама Той се съобразява с нас, както не беше Божията воля израилтяните да имат цар, защото Господ царуваше между тях. Но те казаха: „Ние искаме да бъдем като всичките народи, дай ни цар“. И тогава Той каза: „Ще ви дам цар, но ще ви дам заедно с него и мършавост на душите ви. Защото този цар ще иска данъци, ще ви взема земята, ще ви взема младите хора за войската, ще иска войска, ще иска това, ще иска това“.
Те казаха: „Дай ни“. Той каза: „Добре“. Но това беше вече несъвършената Божия воля. И тук също с Валам – Бог не искаше Валам въобще да ходи. Но Валам понеже сега искаше и Господ каза: „Ми добре, щом искаш, отивай“. Обаче вижте колко закоравяло беше сърцето на Валам, че той виждаше по-малко от неговото магаре. Вижте какво става. Това е най-интересното.
МАГАРЕТО, КОЕТО ВИЖДАШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПРОРОКА
Затова Валам стана на сутринта, оседла ослицата си – това е женското магаре – и отива с моавитските първенци. Но Божият гняв пламна задето отива, защото не беше Божията воля той да ходи, ама той притисна Бога и Бог каза: „Добре, отивай“. Обаче Божият гняв пламна. И Ангел Господен застана на пътя пред Валам, за да му се възпротиви. А той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него. И понеже ослицата видя, че Ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето. А Валам удари ослицата, за да я оправи в пътя. И пак иска той да отива в пътя при Ангела Господен.
Но и това става. Какво е смешното тук? Смешното е, че магарицата вижда повече от пророка. Значи сърцето на пророка дотам се е закоравило, че той не вижда духовните реалности. И също става с един вярващ, когато сърцето му се закорави – той престава да вижда греха. Вижда, че грехът за него не е грях. Той не го вижда. Не вижда духовните опасности, не вижда атаки на Сатана. Добре му е със света, добре му е в греха. Защо? Защото очите му не виждат. Не вижда капана, който Сатана му е заложил. Докато очите му са отворени духовни, той вижда. Обаче, когато сърцето му се вкамени, когато сърцето му се закорави, той престава да вижда.
И се казва: Валам удари ослицата, за да я оправи в пътя. Тогава Ангелът Господен застана на един тесен път между лозята, където имаше преграда отсам и преграда оттам на пътя – между два зида. И понеже ослицата видя Ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валамовия крак до зида. И той я удари пак. После Ангелът отиде още напред да застане на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие ни надясно, ни наляво. Виждате ли как се стесняват нещата? Първо тя го вижда отдалече и тръгва към полето – има къде да отиде. След това обаче вече се стеснява и тя едва минава, кракът му опира коляното на зида, може би. Обаче третия път няма къде да отиде ни наляво, ни надясно.
И понеже ослицата видя Ангела Господен, тя падна под Валам. А Валам се разлюти и я удари със сопата си. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валам – представете си магарица как говори еврейски, или там езика на Валам, може би е бил някакъв друг, не знам – и му казва: „Що съм ти сторила, та ме биеш вече три пъти?“ И Валам обаче говори на магарицата и казва на ослицата си: „Защото си се подиграла с мене! Ах, да бях нож в ръката си, сега бих те заклал!“
И ослицата рече на Валам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? И могъл ли съм някой друг път да ти правя така?“ А той рече: „Не“. Тогава Господ отвори очите на Валам и той видя Ангела Господен, стоящ на пътя с гол нож или меч в ръката си, и преклони глава и падна на лицето си. И Ангелът Господен му каза: „Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред Мене и ослицата ме видя и се е отбила от Мене три пъти. Ако не се беше отбила от Мен, и досега съм те убил, а нея да съм оставил жива“.
Тогава Валам рече на Ангела Господен: „Съгреших, защото не знаех, че Ти стоиш на пътя против мен и сега, ако това не Ти е угодно, аз ще се върна“. И Ангелът Господен рече на Валам: „Иди с човеците, но само словото, което ти кажа, него да говориш“. И така Валам отиде с Валаковите първенци. Но вижте, ето това се случва. Когато се закорави сърцето, и сърцето на Валам се закорави заради парите, защото той обикна наградата, обикна парите и затова тръгна, и сърцето му се закорави и той не виждаше.
Един друг случай беше с Гиезий, който не виждаше колесниците около Елисей. Има и други случаи, за които може би следващия път ще говорим, в които се казва: „Не помните ли? Ние забравяме“. Когато сърцето ни закорави, ние не виждаме, ние забравяме и не разбираме, че Исус Христос е Цар на царете и Господ на господарите. Исус Христос е Божият Син, Исус Христос е Възкръсналият от мъртвите, Исус Христос е самият Бог и Неговият Отец е Създателят на небето и земята.
Нашият Бог, нашият Отец, Той е Всемогъщ, Той е Вечен, Той не се променя, Той слуша молитви, Той върши чудеса. За Него това, че няма пари, не е проблем. За Него е проблем състоянието на нашите сърца. Затова нека всеки да изпита себе си какво е състоянието на сърцето му и да си зададе въпроса колко голям е моят Бог. Т.е. доколко аз Му позволявам Той да бъде голям в моето сърце. Защото Бог е толкова голям, че Той държи в ръката Си звездите. Т.е. държи в ръката Си целият свят.
Както Норил Тенци казва, че Бог е толкова голям, че изпълва целият свят и е толкова малък, че може да се побере в едно детско сърце. Слава на Бога! Обаче дали Бог е в нашите сърца? Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Те молим, Господи, не допускай да се закорави сърцето ни, Боже! Не допускай, Боже, да бъдем коравовратни! Не допускай, Господи, да Те забравяме! Благодарим, Господи, целият ни живот да бъде живот на чудеса, целият ни живот да бъде живот на победа, както животът на Халев и на Исус Навиев.
И Халев, дори когато беше на 85 години, той казва: „Дай ми тая планина, защото Господ ми я обеща“, и той си взе обещанието със Твоята сила Божия. Дай ми, Господи, да не казваме: „Ело, едно време, когато бях млад, тогава Бог се проявяваше в живота ми“. Благодаря, Господи, всеки ден да живеем живот с Тебе, както Божиите мъже, както Илия, както Моисей, както Елисей, както нашият Господ, както Пророците, както Апостолите. Господи, те живееха с Тебе и техният живот беше живот на чудеса.
Прямо както беше живот на страдания. Но дори в страданията им, Господи, Ти им даваше благодат, за да могат те да издържат това, през което те преминаваха. Но дай ни, Господи, нашият живот да бъде живот с Тебе. Моля Те, Господи, действай в нашите сърца и ни дай напълно да бъдем предадени на Тебе. Дай ни напълно, Господи, да бъдем Твои и да оставим от Бога да тече. О, Ти имаш за нас, Господи, всичко, от което се нуждаем. Ти имаш чудеса за нас и Ти желаеш ние да вършим подвизи, защото се казва, че людете, които познават техния Бог, те ще се укрепят и ще вършат подвизи.
Даниил 11:32
32 И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи.
МОЛИТВА
Господи, дай ни ние да вършим подвизи за Твоето име. Дай да Те познаваме. Дай ни да бъдем като Даниил, за когото царят казва: „Данииловият Бог“. Дай, Господи, да бъде жив живот и то до такава степен, че хората да Те наричат с нашето име, че Ти си нашият Бог и че срещу Тебе няма някой, който да дръзне да застане, защото Ти си по-велик, по-силен от всички. Ти си Победителят, Господи! Молим Те, действай в живота ни, променяй ни, преобразявай ни, смирявай сърцето ни, не допускай то да се възгордее, не допускай, Господи, то да се вкамени.
МОЛИТВА
Не допускай, Господи, да излезем от присъствието Ти. Не допускай да спрем да пребъдваме в Тебе. Не допускай, Господи, каналите на Твоя живот в нас да се затлачат. Но дай, Господи, Твоя живот да тече през нас. Жива вода да тече през нас, Господи. Свят е, че Дух да ни изпълва всеки ден и Ти да ни водиш в нашия живот и ние да живеем като победители, Господи, и сатана да бъде стъпкан под нозете ни. Не ние да бягаме от него, не ние да се страхуваме от него, но той да се страхува от нас, защото Ти си в нас, Господи. Дай ни Твоята сила и Твоята победа, Господи, в името на Исус. Алилуя. Амин.