Слава на Бога! За какво се говори в тази 22 глава от 3-та книга на Царете, която ние прочетохме преди молитвата? Говори се за Израилевия цар. Кой беше този Израилев цар? Този Израилев цар се казваше Ахав. Кой беше цар Ахав? Мъжът на Езавел. Тя го накара да убие Навутей. Така че Израилевият цар Ахав е един много интересен цар. Проблемът е, че първо той беше непокорен на Бога. И той се взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Едвал.
Това беше първо нарушение на закона, защото Бог беше казал царят и по принцип не само царят, но всеки израилтянин да не се свързва с жена, която не е еврейка, но всеки израилтянин трябваше да си вземе жена, която е от неговия род, от неговата вяра най-вече. И ние виждаме, че в това отношение много царе нарушиха тази Божия заповед, като се ожениха за езичници. И проблемът беше, че жените носят със себе си вярата, която имат, бащината си или майчината си вяра.
И в случая виждаме, че Езавел донесе със себе си вярата във Ваал и царят Ахав започна да служи на Ваал, издигна жертвеник на Ваал и построи капище на Ваал в Самария. И се казва, Ахав направи и Ашера, така че от всичките Израелеви царе, които бяха преди него, Ахав извърши най-много неща, които разгневиха Господа, Израелевия Бог. Но Бог беше милостив и Той изпращаше Своето Слово към цар Ахав. И цар Ахав не беше някой, който да не познаваше Божието Слово, защото Бог беше толкова милостив, че изпрати в неговия живот пророк Илия, който беше един от най-великите старозаветни пророци.
Някои го поставят на второ място след Моисей, понеже Илия извърши много чудеса и виждаме и в Новия Завет, че когато Исус беше на планината на Преображението, Му се явиха Моисей и Илия. Така че в живота си Ахав имаше Божието Слово, което идваше към него. И първо Бог му показва, няколко пъти Бог му се разкриваше по особен начин. Първо Бог му се разкрива като Бог, по-велик от Ваал, защото за Ваал се считаше, че Той е бог на плодородието, че Той е богът, който дава дъжда.
Обаче Илия дойде и каза: „В името на живия Бог, живият Господ е Яхве или Израелевият Бог. Няма да падне роса или дъжд, освен чрез дума от мен.“ По този начин Той му показва, че Бог Яхве, Израелевият Бог, е по-велик от Ваал. И ние виждаме как Бог запази Илия 3 години. Той го криеше първо при потока Херит, който беше срещу Йордан, после при вдовицата от Сарепта Сидонска и след дълго време, в 3-тата година, Господното Слово дойде при Илия и каза: „Иди, яви се на Ахав и ще дам дъжд по земята.“
Езавел избиваше Господните пророци, но Господният го водеше Илия и той срещна Ахав. И Ахав му казва: „Ти ли си смутителят на Израил?“ А той отговори: „Не смущавам аз Израил, но ти и бащиният ти дом, защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите.“ Тоест това бяха божествата, свързани с Ваал. И тогава имаше този конфликт на планината Кармил, където пророк Илия извика всички пророци на Ваал и всички пророци на Ашера или на Ищар, които ядяха на Езавеловата трапеза, и те се събраха на този хълм и той им каза: „Нека да принесем жертва и онзи бог, който отговори с огън от небето, той да бъде Богът на Израил.“
И те направиха това нещо. Обаче Вааловите пророци викаха и казваха: „Послушай ни, Ваале“, но нямаше глас, нито кой да отговори. И те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. А Илия им се присмиваше и казваше: „Викай ти със силен глас, защото е бог; той ли размишлява, или има някаква работа, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди.“ Той се подиграваше на Ваал, защото Ваал не беше бог, той беше идол, той беше един лъжлив бог. И след това той го поправи Господния олтар и каза: „Напълнете 4 ведра с вода, излейте, повторете, потретете.“
И водата, се казва, обикаляше около олтара и окопът се напълни с вода, 3 по 4, 12 ведра с вода. И той се помоли и тогава се казва: „Огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните, пръстта и облиза водата, която беше в окопа.“ Слава на Бога! Така че Бог се изяви в живота на цар Ахав и му каза: „Аз съм по-велик от Ваал, Аз съм Бог на небето, Аз съм, Който изпращам светкавиците, гръмотевиците, Аз съм, Който държа огъня, не е Ваал.“ След това Той изпрати дъжда и каза: „Когато Аз кажа, че ще вали, тогава ще вали.“
И на третата година Илия каза на Ахав: „Качи се и яж и пий, защото се чува гласът на изобилния дъжд.“ И Ахав възлезе да яде и да пие, Илия се помоли и Господ даде силен дъжд. Слава на Господа! След това Бог му показва и друго нещо, че Бог е Бог не само по-велик от Ваал, но Той е по-велик и от сирийските богове. Защото сирийският цар Венадад, в 20-та глава се казва, събрал войската си и искаше да воюва срещу Израилевия цар. Обаче ето, един пророк дойде при Израилевия цар и каза: „Така казва Господ: Виждаш ли всичко това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ.“ И Ахав рече: „Чрез кого?“ А той каза: „Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители.“ Тогава той рече: „Кой ще почне сражението?“ Той отговори: „Ти.“ И тогава Ахав събра слугите на областните управители и той отиде, излязоха и победиха. Слава на Бога! Бог му даде победа.
Обаче пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: „Иди, укрепи се, размисли и внимавай какво ще направиш, защото след като измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.“ А слугите на сирийския цар му казаха: „Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас, но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.“ Вижте, това е другата лъжа. Едната е, че Ваал е богът, който управлява валежите и гръмотевиците. Но Бог каза: „Не е Ваал, Аз съм този, който го управлява.“ След това, в продължение на войната, Бог им показва, че Той е Богът, който дава победа в битката. След това те си казаха: „Бог е планински бог“, защото Той се яви на Моисей на планината Хорив или на Синайската планина. Обаче Бог не е само планински Бог, но Той е Бог на цялата земя. Това е много ограничено. Те си мислеха: „Той е планински бог, така че ако се бием на полето, ние ще надделеем над тях.“ И те се подготвиха пак да атакуват Израилевия цар.
Обаче Божият човек дойде и говори на Израилевия цар, казвайки: „Така говори Господ: Понеже сирийците рекоха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество и ще познаете, че Аз съм Йехова.“ И тогава те отидоха и се биха. Израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. Останалите побягнаха и стената падна върху 27 хиляди от останалите мъже в Афек. Така че Господ показа, че Той ще воюва за него. Обаче проблемът беше, че Израил хвана сирийския цар Венадад и каза: „Той ми е брат.“ А това беше неправилно, защото Венадад беше противник на Израил и той нападаше Божия народ. Обаче Ахав направи уговорка между себе си и Венадад и го пусна.
3 Царе 22
1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.
2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,
3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?
4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.
6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.
9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла.
10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях.
11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.
12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говорѝ доброто.
14 А Михей отговори: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми каже Господ, това ще говоря.
15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!
17 Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?
19 А Михей каза: Чуй Господнето слово. Видях Господа, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво.
20 И Господ каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго.
21 После излезе един дух, застана пред Господа и каза: Аз ще го примамя.
22 Господ го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така!
23 И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; Господ обаче е говорил зло за тебе.
24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?
25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.
26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас.
27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато си дойда с мир.
28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.
29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад.
30 Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението.
31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.
32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика.
33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен.
35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си.
37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там.
38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което Господ беше говорил.
39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.
41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места.
44 И Йосафат сключи мир с Израилевия цар.
45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
46 Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.
47 По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник.
48 Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер.
49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа.
50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.
51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува̀ две години над Израил.
52 Той вършѝ зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши;
53 защото служѝ на Ваал и му се поклони, и разгневи Господа, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.
3 Царе 21
1 След тези събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав,
2 Ахаав каза на Навутей: Дай ми лозето си да го използвам като градина за зеленчук, понеже е близо до къщата ми. Вместо него ще ти дам лозе, по-добро от него, или ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
3 А Навутей отговори на Ахаав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4 Ахаав се прибра у дома тъжен и огорчен заради думите, които езраелецът Навутей му каза: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, обърна лицето си и не яде хляб.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е тъжен духът ти, че не ядеш хляб?
6 А той ѝ отвърна: Понеже говорих на езраелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.
7 А жена му Езавел му каза: Царуваш ли ти наистина над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8 Тогава тя написа писма от Ахаавово име и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които живееха с Навутей в града му.
9 В писмата писа следното: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа;
10 и срещу него поставете двама лоши човека да засвидетелстват против него, като кажат: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха според заповедта, която Езавел им беше пратила, според написаното в писмата, които им беше пратила:
12 прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа.
13 А двама лоши човека влязоха и седнаха пред него. Те свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, като казаха: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни. И той умря.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни, мъртъв е.
15 А Езавел, като чу, че Навутей бил убит с камъни и умрял, каза на Ахаав: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, а е умрял.
16 Ахаав, като чу, че Навутей е умрял, стана и слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.
17 Но Господнето слово дойде към тесвиеца Илия и каза:
18 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаав, който живее в Самария. Той е в Навутеевото лозе, там слезе, за да го присвои.
19 И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли? Да му говориш още: Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв – да!, – твоята собствена.
20 Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враг мой? А той отговори: Намерих те, защото си се предал да вършиш зло пред Господа.
21 Ето, Господ казва: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета и ще изтребя от Ахаав всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израил;
22 и ще направя дома ти като дома на Еровоам, Наватовия син, и като дома на Ваас, Ахиевия син, поради раздразнението, с което ти Ме разгневи, като направи Израил да съгреши.
23 Също Господ говорѝ и за Езавел, като каза: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
24 Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
25 (Никой наистина не беше подобен на Ахаав, който се предаде да върши зло пред Господа, както го подбуждаше жена му Езавел,
26 и който извърши много мерзости, като следваше идолите, точно, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните.)
27 А Ахаав, като чу тези думи, раздра дрехите си, сложи вретище на тялото си, постеше и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
28 Тогава Господнето слово дойде към тесвиеца Илия и каза:
29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни. В дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
3 Царе 20
1 Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.
2 И прати хора до Израилевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:
3 Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.
4 А Израилевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.
6 Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.
7 Тогава Израилевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.
8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.
9 Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.
10 Тогава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.
11 Но Израилевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.
12 А когато Венадад чу тези думи – той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.
13 Тогава един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.
14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.
15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израилтяни, които бяха седем хиляди души.
16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете – тридесет и двамата съюзени с него царе.
17 Първи излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.
18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.
19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.
20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израил ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.
21 Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.
22 След това пророкът дойде при Израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.
23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.
24 Затова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.
25 После ти събери войска, колкото войската, която изгуби – кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.
26 Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израил.
27 А израилтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израилтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.
28 Тогава Божият човек дойде и каза на Израилевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.
29 Войските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.
30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.
31 Тогава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израилевия цар, дано да ти пощади живота.
32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.
33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.
34 Тогава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.
35 Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.
36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.
37 После той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.
38 Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.
39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
40 Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
41 Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.
42 А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.
43 И Израилевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
И това виждаме всъщност, че Ахав си правеше каквото си поискаше. И това нещо много прилича на нас. И ние трябва много да бъдем внимателни, да не би да закоравим себе си, защото Бог ни се е изявил. Ако вие сте повярвали в Бога, то Бог е направил нещо в живота ви. Бог ви се е разкрил. Той ви е показал, че Той е велик. Той ви е показал, че Той е истинският Бог, а не партията, а не атеизмът, а не Тангра, а не Аллах, а не материализмът, а не каквото и да е друго в живота, което претендира за първото място в живота.
Господ е истинският Бог. Но проблемът е нашето „аз“, нашето старо естество. И затова ние трябва винаги да смиряваме себе си. Обаче Ахав отново и отново си правеше каквото си иска и той се възгордяваше. И след това той закъпня за лозето на Навутей. Имаше цялото царство, обаче искаше Навутевото лозе. И знаем, че жена му Езавел постави човеци, които лъжливо свидетелстваха за Навутей, че бил похулил Бога и царя, и те го убиха с камъни, и той умря.
И тогава Ахав отиде в лозето на Навутей, за да го вземе. Обаче Илия пак го намери. Вижте Бог колко е милостив, че когато ние вършим грехове, пак Той ни търси, пак Той иска да ни спаси, пак Той иска да ни привлече при Себе Си. Когато той беше в това Навутеево лозе, Илия дойде и му каза: „Уби ли ти? Още присвои ли?“ Така казва Господ: „На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат Твоята кръв. Да, Твоята.“ И Ахав каза на Илия: „Намери ли ме, враже мой?“
3 Царе 21:19-20
19 И да му кажеш: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли? Да му говориш още: Така казва Господ: На мястото, където кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв – да!, – твоята собствена.
20 Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враг мой? А той отговори: Намерих те, защото си се предал да вършиш зло пред Господа.
И той отговори: „Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.“ Значи, първо, че той нарича Божия слуга „враже мой“. Може би и ние сме склонни понякога да наричаме Божиите слуги наши врагове. Това е подло, но това не ме бърка, ако някой счита пастора за негов враг, защото кой съм аз? Аз съм просто един човек, който проповядва Божието слово. Но проблемът е, ако Божието слово ние наричаме „враже мой“, защото Божието слово ни намира.
Святият Дух ни намира. Божието слово е посято в нас, когато ние сме повярвали в нашето сърце. И когато ние започнем да вършим някакъв грях, Святият Дух взема това слово и изобличава съвестта ни. Затова трябва да поддържаме нашата съвест чувствителна. Защото ако съвестта ни е прегоряла, тогава вече съвестта става като една кожа, която е изгоряла и тя вече става безчувствена. И виждаме, че това се случва с Ахав. Бог го търсеше отново и отново.
В този случай, когато ние се сърдим на Божието слово и казваме: „О, защо пасторът ме изобличава?“, ама той не те изобличава, ти сам се изобличаваш, защото живееш пред Словото и когато чуеш Словото, ти си мислиш, че той точно за теб го е подготвил. Той не го е подготвил за тебе, а просто ти сам се поставяш в това положение, в което да кажеш: „О, Словото ме изобличи“. Но всъщност това Слово идва с цел да те смири, защото Бог те обича. Защото се казва в Словото за отношенията между баща и син, че бащата бие онзи син, когото приема и наказва сина, когото люби.
Така че Бог отново идваше при Ахав и го търсеше. Ахав гледаше на земното. Затова Словото казва: „Не гледайте на земното, а на небесното, защото животът ви е скрит с Христос в Бога и вие не трябва да мислите за земното, а да мислите за небесното“. Обаче този Ахав, и вижте, в един момент той се смири. И това беше чудно, което ме направо шокира, като го чета. Обаче то е записано в Словото.
Същият този цар Ахав, в края на 21 глава, се казва, че „Ахав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на тялото си и пости“. Представете си, цар Ахав почна да пости. Значи той дотам вече станал набожен. Пости и лежеше обвит във вретище. Вретището беше груб плат от чувал. И лежеше така, да се смирява. И ходеше внимателно, внимателно се обхождаше, да не би да каже нещо, което не трябва да каже, да не би да направи нещо, което не трябва да направи.
3 Царе 21:27
27 А Ахаав, като чу тези думи, раздра дрехите си, сложи вретище на тялото си, постеше и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
И това е, което ние трябва да правим. Ние трябва да бъдем смирени и ние трябва да ходим внимателно, да се обхождаме според Божието слово. И това нещо беше такава голяма, радикална промяна в живота на Ахав, че Бог се отзова и Господното слово дойде и притесни целия народ. „Видя ли как се смири Ахав пред Мене?“ Бог им казва: „Видя ли как се смири Ахав пред Мене?“ И Бог казва, че го възнагради. И казва: „Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни, а в дните на сина му ще докарам злото върху дома“.
3 Царе 21:29
29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни. В дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Бог отложи той да не вижда това зло, което ще се случи. Защото злото беше неизбежно. Злото беше заради Езавел. И ние виждаме, че това се случи в живота на Йорам, който беше син на цар Ахав. Защото Езавел беше подвела народа в идолопоклонство и Бог не можеше да ѝ прости това нещо. Тя убиваше Господните пророци. И той мина към нея и настрана. Обаче в един момент той се смири, защото Бог пак го обичаше.
Но като се случи вече в 22 глава, се казва това нещо, че минаха се 3 години. И това е проблемът, че ние на моменти се предаваме на Господа. Изведнъж, като нещо стане, стане съживление и ние започваме да се молим, да постим, да ставаме най-духовните. Обаче минава време и ние не поддържаме огъня. И ние си казваме: „А, то минало-заминало“ и започваме да живеем стария живот. И това се случи точно в тази 22 глава.
3 Царе 22:1-4
1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.
2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,
3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?
4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
Така че в този момент Ахав се почувства силен. Нали казах, че някой път като вземеш заплатата и се чувстваш силен, като нямаш пари преди заплатата, не се чувстваш силен, почваш да си по-смирен. А като вземеш парите и се чувстваш силен. По такъв начин Ахав се почувства силен, защото имаше съюзник, който беше Йосафат. И бяха минали 3 години без война и той каза: „Аз сега какво ще направя, сега съм силен, дай да взема нещо, дай да воювам“.
Той се възгордя и гордостта така постепенно възниква в нас. Затова не трябва много да следим нашите сърца, да не се възгордеят. Вижте ме кой съм. И тогава Йосафат казва: „Моля, допитайте се сега до Господното слово“. И тук е нещо, върху което искам да ви обърна внимание, че ние не трябва първо да решаваме какво ще правим, а после да се допитаме до Господното слово.
А трябва първо да се допитаме до Господното Слово и после да решаваме какво да правим. Защото това е причината за много от нашите незгоди в нашия живот. Че ние тръгваме да правим нещо, което сме си решили. Решил съм да направя нещо, това ми се вижда за добро. Имам съюзници, имам хора, които ме подкрепят, имам пари. Какво ни пречи да го направя? И тръгваме да правим нещо. Ама молил ли си се? Допитал ли си се до Господа? Трябва първо молитвата и първо допитването до Господа.
И после да вършим Божията воля, а не нашата. А не да правим така: първо ние да решим какво искаме и после да кажем: „Господи, сега дай ми благословението си“. И виждаме тук какво се случи. Че тогава Израилевият цар събра пророците си. Той имаше около 400 мъже. Явно това бяха пророци, които се считаха за пророци на Яхве, пророци на Израил. Те не бяха пророци на Ваал, нито пророци на Астарта, защото Илия пророците на Ваал и пророците на Астарта ги изби. Така че те се считаха уж за Божии пророци, обаче интересно е, че в главата на няколко места са наречени пророците на Ахав. Т.е. те не са пророците на Господ, а са Ахавовите пророци.
3 Царе 22:1-6
1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил.
2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар,
3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар?
4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господнето слово.
6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
И те казаха, той ги пита: „Да ида ли на бой против Рамот-Галаад или да не ида?“, те казаха: „Влез и Господ ще го предаде в ръката на царя“. Няма проблеми. И тук е също нашият проблем, че ние се заобикаляме с хора, които са като в тази приказка, в която се казва за една царица, в която има много огледала и огледалото ѝ казва това, което тя иска да чуе. И огледалото ѝ казва, тя го пита: „Огледалце, огледалце, коя е най-велика на земята?“, и огледалото ѝ казва: „Ти“. Това са всъщност нашите недобри приятели, които ни одобряват всичко, което правим.
Защото Словото казва, че ударите от приятел са искрени. Приятел, ако те види, че ти правиш нещо лошо, той може да те удари искрено, защото те вижда, че ти правиш нещо лошо и той иска да те спре. А целувки от неприятели – изобилни, защото неприятелят, той не се интересува за тебе и той няма да се спре, той няма да се конфронтира с тебе за добро. Обаче това е интересно, че тук Йосафат, който беше благочестив цар, той беше царят на Южното царство, на Ерусалим, и той каза: „Няма ли тук освен тия някакъв Господен пророк да се допитаме до него?“ Той забелязва, че тия 400 пророци още се пишат Божии пророци, ама нещо май са само Ахавови пророци и той каза: „Да, има ли някакъв истински пророк?“
3 Царе 22:7-8
7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.
Израилевият цар рече: „Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло“. Той сам вече се разкри и каза: „Ами, има Господен пророк, ама аз го мразя“. И след това какво става? Има Божието Слово, обаче аз не го харесвам, но ние не трябва да мразим Божието Слово, а трябва да го обичаме, защото то ни изобличава. И не да мразим него, ами ние да променим себе си, защото кои сме ние да мразим Божия пророк? Това означава да мразиш Господа, защото това Слово е Божие Слово. И Словото, което пророците говориха, беше Божие Слово. Обаче той каза: „Аз го мразя, защото не пророкува добро за мен“.
И Йосафат каза: „Нека не говори така царят!“ Откъде е всъщност интересно за този пророк Михей, син на Емла? Това не беше пророкът, който е написал пророчеството на Михей, защото това пророчество е на друг пророк, който се казваше също Михей. Михей означава „Кой е като Бог?“, но онзи беше Мораститецът Михей, а този е Михей, син на Емла. Така че те са различни. Този пророк беше по-ранен пророк от Михей Мораститеца. Но този пророк, син на Емла, интересно е, че той беше пророкувал и преди.
3 Царе 20:35-36
35 Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.
36 Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.
Единственото място, където виждаме по-напред някой да пророкува на Ахав, беше в 20-та глава. Там, където се казва: „Тогава един човек от пророческите ученици рече на другаря си чрез Господното Слово: „Удари ме!“ Но човекът отказа да го удари. Затова той му рече: „Понеже ти не послуша Господния глас, ето щом се тръгнеш от мене, лъв ще те убие“. И щом се тръгна от него, намери го лъв и го уби!“ И някой може да каже: „Бре, какво сега това нещо, само заради едно непослушание и гледай, лъв го уби!“ Обаче тук става въпрос за послушание и става въпрос за стандарти на послушание. Защото ако ти си пророк, тогава ти не можеш да не разпознаваш Божия глас. Ти трябва винаги да го разпознаваш, защото какъв пророк си, ако не разпознаваш Господния глас?
Комуто много е дадено, от него много ще се изиска. И сега ти си прецени на теб колко ти е било дадено и прецени си колко Господ ще изиска от теб и от мене, защото много ни е дадено. Дадено ни е Святия Дух, дадено ни е Божието Слово, дадено ни е вярата, дадено ни е вечен живот. Обаче ние послушни ли сме или си правим каквото си искаме? Или казваме: „Не съм човек“, или казваме: „О, не обичам този пастир, защото той говори лошо за мене“. Той не говори лошо за теб, той говори за теб да се обърнеш към Господа. Така че ти трябва да береш себе си според Божието Слово, а не да искаш Божието Слово да бъде според това, което ти искаш.
Това, че първият е виновен, се подсказва от втория случай. Той намери другия и рече: „Удари ме, моля!“ И човекът го удари. Казва, че искаше да те удари. „Добре, и разкървави го на рани!“ Но това беше със цел. И тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като се беше прикрил със покривало на очите си. И когато минаваше царя, защото той беше с покривало на очите си, означава, че царят може да го познае. И когато минаваше царя, той извика към царя и рече: „Слугата ти отиде сред сражението“. И един човек, като се отбил настрана, доведе един човек при мен и рече: „Пази този човек, ако побегне някъде, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш с един талант сребро“.
И като се занимаваше слугата ти тук-там, той се изгуби. А Израилевият цар му казва: „Ето, присъдата ти! Ти сам си я изрекъл!“ Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си, Израилевият цар го позна, че беше един от пророците, и той му рече: „Така казва Господ: понеже ти пусна човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоите люде вместо неговите люде“. И Израилевият цар дойде в Самария и отиде в дома си тъжен и огорчен. Ето защо може би този пророк, който беше в 20-та глава, всъщност беше пророк Михей, защото се казва, че „аз го мразя, понеже той не пророкува добро за мене, но зло“.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да бъдем послушни на Твоето Слово, дори когато то не ни е приятно, дори когато ни изобличава. Помогни ни да не търсим хора, които само ни галят по главата, а да търсим Твоята истина. Дай ни сърца, които Те обичат и се допитват до Тебе преди всяко решение. В името на Исус Христос, амин.
Щом единия може да го направи, значи и другия може да го направи. Обаче той не го прави. Щом не го прави, вече вината си е негова. Ако всички са сгрешили, тогава вече аз сигурно не съм дал хубав тест. Единия може да го направи, който е слушал, а другия не може, тогава вече вината на този, който не го е направил, защото ако е слушал както другия, и той ще го направи. Така че отговорността си е наша и ние трябва да бъдем много внимателни в това как живеем, защото ние сме ученици на Исус Христос.
Ние може да се считаме като пророчески ученици, защото Святият Дух е върху нас, защото Божието желание е да чуваме Неговия глас, защото желание е да живеем за Негова слава, да вършим Неговата воля и това е, което пророческите ученици правеха. Ние имаме Божието Слово и ние можем да сравняваме, ние имаме много по-голяма святина, защото имаме Исус Христос, имаме примера, имаме Месия и затова трябва да изпитваме живота си. Обаче Ахав не искаше да слуша Михей.
Имаше неговите пророци, които говориха: „Да, това, което ти искаш, ще стане“. И Михей обаче отиде и той каза: „Видяхте ли Израил пръснат по планините като овце, като нямат овчар?“ Това, че тези нямат овчар, означава, че царят е мъртъв. И той чува това пророчество и знае, че всичко, което Михей говори, е истина, обаче пак не иска да се смирява. И след това Михей му казва: „Слушайте Господното Слово“ и той даже потвърждава, като казва: „Слушайте всички племена“.
3 Царе 22:28
28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена.
Затова той прогласява, че това, което казва, е истина, така и той казва: „Видях Господа на престола Си. Небесното множество беше отдясно и отляво Му и Господ рече: „Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-Галаад?“ Тоест има място в небето, където Бог взема своите решения. Това е съветната зала на Бог, където Той планира какво желае да направи. И по някакъв начин, явно чрез Святия Дух, Михей видя, той беше стоял в Божието присъствие.
И за да можем ние да разберем каква е Божията воля в живота, ние трябва да стоим в Божието присъствие. Защото в Еремия 23 глава 18 стих се казва: „Кой от вас е стоял в съвета на Господа и е видял и е чул Неговото слово?“ Така че ние трябва да стоим в съвета на Господа и да внимаваме, за да можем да видим каква е Божията воля, какво е Божието водителство за живота ни. И разбира се Седекия, който беше противникът на Михей, го удари, удари му шамар, презря го, обаче Михей му каза: „Ти също ще пострадаш от всичко това“.
И така Израилевият цар и Юдовият цар отидоха в Рамот-Галаад. Бог ги предупреди, чуха, обаче пак отидоха. Е, такива сме и ние. Чуваме Божието Слово, Бог ни каза: „Недей да го правиш това нещо, ако ти го направиш, ще умреш“. Каза се: „Ако живеете плътски, ще умрете. Ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление“. И Той ти каза: „Недей да сееш за плътта“, но ти пак сееш за плътта. И си казваш: „Ще ми се размине“.
Това е измамата на греха. И даже когато отидоха на война, Ахав знаеше това нещо, че ще го постигне смъртта. Искаше да избегне и си каза: „Сега ще се преоблека. Ще махна царските дрехи, да не пролича, че съм цар. Ще се облека с обикновена войнишка униформа. А пък ти, Йосафате, стой с твоята униформа, да не те помислят за мене“. Обаче, когато тръгнаха сирийците да преследват Йосафат, той го извика и те го разпознаха, че той не е израилтянинът. А сега казва: „Един човек просто пусна една стрела и т.н.“ Се казва: „Да, той си пусна една стрела и т.н.“ И като пусна стрелата, стрелата излетя, направи траектория и точно се заби в един сантиметър между броните. Защото той беше с броня, царя. Ако го беше ударила в гърдите стрелата, пак нямаше нищо да му стане. Но стрелата мина точно между ризницата и между нагръдника. Точно в една точка. И го рани смъртоносно и до вечерта той умря от раната си. Защото, ами и ние сме така. Затова трябва това нещо да бъде една огромна поука за нас, да изследваме живота си, да ходим смирено, да ходим, как се казва, съвършено.
Той беше стъпвал по пътя и се казва, че той ходеше внимателно. Ходи внимателно. И да слушаме Божието Слово, да бъдем покорни. Защото на нас много ни е дадено. Ние ходим на църква всяка неделя. Измятайте това колко пъти сте ходили на църква досега през живота си. Някои са ходили стотици пъти на църква. Слушали са Словото, някои са чели Библията няколко пъти. Имаме Святия Дух, имаме всичко, от което имаме нужда, за да можем да бъдем покорни на Бога.
Обаче пак си казваме: „Ще направя каквото аз искам“. Не ли е угодно на Господ всяка дума? Не. Ако е угодна дума на Господ, предполагаш, хоп – в тебе го гасиш. И чистиш Божия Дух в тебе си. Аз съм така, искам да ви кажа, ако му е угодно на Господ това, което го изказваш и което молиш от църквата, Господ пък го потвърждава в тебе. Да. Това е потвърждението на Святия Дух. Няма ли потвърждение на Святия Дух, няма ли потвърждение на съвестта, няма ли потвърждение на Божието Слово, не бива. Но просто имаме много начини на водителство, но трябва да бъдем покорни.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Боже, благодаря Ти за Твоето Слово и моля Те, Татко Святи, да дадеш на моите братя и сестри глад и жажда, каквито няма за Твоето Слово. Не да го изучаваме още повече, защото това Слово е написано за наша поука и за наше поправление. Господи, виждаме цар Ахав, който беше един цар, който не беше положителен герой. Защото той отново и отново, въпреки че беше конфронтиран с Твоето Слово, въпреки че му се изяви, че извърши чудеса в живота му, той видя как огън от небето падна и погълна жертвата. Той видя как Илия се помоли за дъжда след три години. Той видя, че Ти му даде победа над сирийците и в планинския район, и в полето, Ти пак му даде победа и Ти му даваше толкова победи. Господи, и Ти го, когато той се грешеше, Ти го изобличаваше, и той се смиряваше пред Тебе, и той явно, че познаваше Твоя глас. Обаче пак той се възгордяваше, пак се надигаше и в последния момент, това, което се случи с него, беше, че той отново подейства чрез непокорство спрямо Тебе. Господи, помогни ни ние да не бъдем такива, Боже, защото Ти не си ни призвал за някакво кратко тичане, но Ти ни си призвал за един дълъг маратон и Ти ни казваш: „Който стои до края, той ще бъде спасен“. Затова Те молим, Боже, помогни ни ние да разпознаваме Своето Ти. Ние, Господи, да следваме това, което, Господи, Ти имаш да ни кажеш, Боже. И не първо ние да вземаме нашите решения, а после да търсим Твоето одобрение, но първо да търсим Твоята воля, да обновяваме ума си и да търсим Твоята воля, и тогава, Господи, ние да изпълняваме.
Защото Ти ще ни благословиш и ще снабдиш всичко, от което имаме нужда, Божи, за живота и за благочестието. Нека това Слово да се запечата в нас и ние да размишляваме в него, в името на Исус.
МОЛИТВА
Амин.