Слава на Бога! Днес, както ви казах, е денят на Реформацията. Затова ние ще видим един парапоинт във връзка с Реформацията. Мисля, че това е важно, понеже то ни показва нашите корени. Много е важно, например, за деца, които са израснали без родители или пък такива, които са били отгледани в домове. Когато те пораснат, те си търсят родители. Те искат да знаят, макар и да обичат тези, които са ги отгледали, коя е истинската ми майка, кой е истинският ми баща.
Дори днес има много хора, в Америка е това популярно, понеже Америка е държава, която е съставена от имигранти, и те си търсят корените. Някои са от България, някои са от Полша, други са от Шотландия или от някакви други държави в Европа. Но те искат да дойдат и да видят откъде са дошли техните прародители. Те изследват кой е техният прадядо, прабаба, за да разберат откъде е техният произход. Както и за Долна Израел, знаем, че има много хора от селата наоколо, които са дошли в Долна Израел, за да се образува това село и да се разрасне.
Но също е важно и за нас да знаем какви са нашите духовни корени. Ние не сме дошли просто така, но ние сме, така да се каже, потомство на определени разбирания, определени вярвания, определени промени, които са се случили в църквата. И до 1054 година църквата е била една. Не е била разделена на източна и западна. През 1054 година се случва това, което се нарича „Голямата схизма“, при което римският патриарх отлъчва патриарха на Константинопол и когато те взаимно се изключват един друг, всъщност се получава разделението на църквата на източна и западна.
Но дори и преди това е имало такова разделение на църквата на източна и западна в начина на разбиране, на богослужение, на отношение към Словото и т.н. Но след това разделение, което е на източна и на западна църква, през XVI век се случва едно второ разделение в рамките на тази западна църква, която е с център Рим, и от нея се отделя една голяма част от Европа, която престава да бъде католическа и започва да бъде наричана протестантска. И всъщност ние сме част от това крило на църквата, което е протестантската църква.
Но как се случва всичко това? Разбира се, има много предварителни предпоставки, но аз ще ви покажа един кратък PowerPoint, който показва основните моменти, защото това е един процес, който се извършва в рамките на около 130 години, защото за начало на Реформацията се счита 31 октомври 1517 година, а за край на Реформацията се счита Вестфалският мирен договор, който става след 30-годишната война, която е между католици и протестанти, и това става през 1648 година.
Така че от 1648 до 1517 година се получават 131 години. Това е нещо, което става в рамките на повече от 100 години. Всъщност Мартин Лутер е този, който закача неговите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг и това става точно на 31 октомври 1517 година и това се счита за началото на Реформацията. Реформация – това е от латински преобразуване. Някой ако ви пита какво е Реформация – Реформация е преобразуване. Това е религиозно-обществено-политическо движение в Европа от началото на XVI век, насочено срещу господството на Римокатолическата църква и отчасти антифеодално по своя характер, защото по това време е имало феодален строй, но Реформацията се действа за неговото разбиване.
Както ви казах, тя завършва едва през 1648 година, но тя се бори с корупцията в Римокатолическата църква, понеже по това време е имало много проблеми с църквата. Един от проблемите е бил симонията – това е било купуване на постове в църквата, а другият проблем е бил индулгенциите, чрез които ти можеш да си купиш опрощение на греховете. Не само за тебе, но и за твоите починали роднини, което е било начин за папата да събира пари за строеж на неговите катедрали, а в същото време тези, които са си купували постовете от папата, е трябвало да намерят начин да си върнат парите, защото те са вземали на заем да си купят пост и после е трябвало да съберат пари да си върнат заема. Така че оттам идва злоупотребата с индулгенциите.
Има всъщност няколко фигури, които са така наречените идеолози на Реформацията и това е Мартин Лутер, Цвингли, Калвин и този, който е преди Лутер, който издава Новия завет. Но първият от тях е Мартин Лутер и той настоява за премахване на ролята на църквата по пътя към Бог. И настоява за това Библията да бъде единствен източник на вярата. И всъщност ние ще се спрем върху това след този PowerPoint, ще говорим за основните истини на Реформацията, но една от тези истини е всъщност „Sola Scriptura“, т.е. само Писанията. Писанията са главният авторитет, Библията е главният авторитет. И други такива са „Sola Fide“, което означава „само чрез вяра“, че не се спасяваме, само чрез вяра.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Римляни 4:3
3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
И също Мартин Лутер от 7 тайнства съкращава тези 7 тайнства до 2 – „Кръщението“ и „Причастието“. И също той премахва изображенията и украсите от църквите, също „безбрачието на свещениците“ и също проповядването започва да става на роден език. В Германия той превежда Библията на немски. Еразъм беше другият, който искам да ви кажа. Еразъм също е една от основните фигури в Реформацията.
Също обаче в този процес на Реформация по-ниските класи, селяните, възприемат тази Реформация по един радикален начин. Затова има една част от Реформацията, която се нарича „Радикална реформация“. Тези реформатори решават, че те ще унищожат напълно не само католическата църква, но също и ще преобърнат феодалната обществена система като цяло. Един от тези реформатори е Томас Мюнцер, който искал просто да се създаде нова държава като Христова. Държава на Христос. Без крал, без свещеници. Държава, в която има социално равенство. Той искал да основе Божието царство със сила. Но това не сработило и Мюнцер бил екзекутиран и това селско въстание било потушено. Но е имало неразбиране по отношение на това, което Мартин Лутер е говорил по отношение на Реформацията. В някакво отношение тя била доведена до крайности.
Така че, всъщност, не само в Германия, но също и в Швейцария Реформацията се развива. Там основна фигура е Улрих Цвингли. Той премахва абатствата и украсите в църквите в Цюрих и последователите му смятали, че те са избраният народ, затова Цюрих се превръща в една религиозна крепост, която започва война с католиците. Но в тази война Цвингли е бил убит. Значи, характерно за Реформацията в тези държави в този случай е, че тя е ставала с помощта на владетелите. Т.е. помощник на Лутер е бил Фридрих Мъдрия, а помощник на Цвингли е бил градският съвет в Цюрих. Т.е. това казва Божието слово и градският съвет го изпълнявали. Просто те са защитавали Реформацията като част от нещо тяхно. Но това е било точно на ниво управление на града, управление на държавата, а не като при нас да сме някъде отделени в ъгъл, както сме в момента.
Така че по този начин Реформацията се разраства не само в Германия, но и в Швейцария. Но е имало също и пак една част от привържениците на Цвингли, които са били анабаптисти, понеже са проповядвали повторно кръщение. Защото тогава църквата е кръщавала деца, но те са казвали: „Ние ще кръщаваме наново тези, които действително приемат чрез вяра в Исус Христос и които действително се покайват за греховете си.“ Така че те са били наречени анабаптисти и те също са говорили за отделяне на църквата от държавата. Всъщност това е един момент, който е доста спорен и до днес. Различните църкви имат различно отношение по този въпрос. Трябва ли църквата да бъде отделена от държавата и до каква степен или не?
Радикалните реформатори също са тези, които част от тях вземат оръжието като Мюнцер, но други просто с едно тихо учение желаят да бъдат отделени от държавата. И по този начин реформацията се развива не само в Германия, но и в Швейцария и от Швейцария във Франция, защото Швейцария граничи с Франция. Следващият реформатор е Жан Калвин, който е основател на калвинизма, който и до днес е най-разпространената форма на протестантството. Той напуска Франция и се заселва в Женева и в Женева също той взема решение, той участва в решението на града.
Дори в определен момент той взема решение за убийството на еретици, които трябва да бъдат наказани със смърт на присъда за това, че отричат Троицата, например. Просто казваме го от вас да разберете до каква степен те са участвали в управлението на градовете си и колко огромно е било влиянието им по това време. И понеже Калвин превръща Женева в един абсолютно протестантски град и там има мир и всички бежанци от другите държави, където са били преследвани за техните идеи от католиците, са бягали в Женева.
И така Женева се разраства и също от много държави хора идват там и те научават учението на Калвин и след това се връщат в техните държави, когато вече има установен мир. И така калвинизмът днес е всъщност най-разпространеното учение като протестантско учение. Това е стената на следващата снимка, може да видите. Това е един известен паметник, който се нарича „Стената на реформацията в Женева“. И на тази снимка е Калвин, Цвингли и не знам още другите кои са.
Може би един от тях е Фарел. Но също реформацията продължава още нататък от Германия, Швейцария, Франция и достига до Англия. В Англия също се разпространяват реформаторските идеи. Там обаче те се узаконяват по един твърд и неморален начин. Понеже Хенри VIII, виждайте го на тази картинка, той е имал 7-8 жени. Той обаче желае да се разведе, но по това време не може да се разведеш без папата да ти даде развод. И папата не одобрява разводите на Хенри.
И затова Хенри решил той сам да стане глава на църквата, за да може сам да се развежда както си иска, без да пита папата. По този повод той създава местна англиканска църква, която се отделя от Рим и има висше духовенство. Обаче и там виждаме, че реформацията всъщност се развива на две нива. От една страна, на висше ниво, там където са власт имащите, те извършват реформация с цел да се отделят от католическата църква, защото по това време е имало това, което се нарича Свещена Римска империя.
Т.е. църквата е владяла почти целия тогавашен свят. И когато те казвали „Ние сме реформатори, ние имаме различна вяра от католическата“, това е било за тях много удобно, за да могат те да се отделят от властта на империята и императора, който бил Карл V. И поради това, на по-висше ниво, там където са били властващите фигури, политическите лидери, те са извършвали тази реформация с политически причини, с цел вземане на властта в свои ръце.
Но в същото време, на едно по-ниско ниво, е имало движение от обикновените хора, които всъщност са искали да имат тази искрена връзка с Бога поради истините, които реформацията дава. И това всъщност е така наречената радикална реформация в голяма степен. И също и в Англия има такива, които се наричат „пуритани“. Т.е. църквата официално казва: „Ние сме отделни от католическата църква, ние сме местна англиканска църква“, обаче те запазват тяхното висше духовенство.
И висшето духовенство запазва до голяма степен ритуалите и нещата в църквата, но в същото време има и нисше духовенство, така да кажа, където са тези протестанти-пуритани, които просто са се събирали, са вярвали в Бога и именно те са били преследвани от властта. И те са тези, които след това избягват от Англия и Шотландия и отиват в Америка и там основават тези колонии, които в началото са били истински християнски.
ВЪЗНИКВАНЕТО НА КОНТРАРЕФОРМАЦИЯТА
Възникването на реформацията всъщност обаче предизвиква контрареформация. То хвърля папската църква в шок и тогава те започват това, което се нарича контрареформация и те се опитват да реформират католическата църква вътре в нея, да премахнат неща, които считат за погрешни, с цел да запазят църквата и властта си. И параметрите на контрареформацията са изработени на така наречения Трентски или Тридентски църковен събор, който е в град Трент. От 1545-та до 1563-та няколко години се развива този събор. Виждате тук на картинката.
Той е свикан от папа Павел III. Освен този събор, другото нещо, което църквата прави е, че те създават Обществото на Исус или йезуитския орден. Чрез Ордена на йезуитите те успяват да се върнат… Това се вижда на следващия слайд. Следващият е този Игнатий Лойола, който е основателят на Ордена на йезуитите. И всъщност те правят така, че до голяма степен да се възвърнат територии, които са били завзети от протестанти. Основните функции на Ордена са образованието, борбата с ересите и мисионерството.
Така че в резултат на реформацията, католическата църква също се реформира, въпреки че до голяма степен те затвърждават позициите си, които са имали и преди реформацията. Т.е. запазват Библията да се чете само на латински, Вулгата да бъде основната книга, да няма преводи на различните езици, запазват папата да има върховната власт, запазват вярата в Дева Мария, запазват светиите, запазват много неща. Но в същото време развиват много благотворителни дейности и по този начин печелят много хора обратно към католическата църква.
Образованието също е много развито. И едно от най-фрапиращите неща е убийството на протестанти през така наречената Вартоломеева нощ, защото това се случва в Деня на свети Вартоломей, 23-24 август 1572 г. Тогава в Париж са били убити около 3000 души, а в цялата страна броят на жертвите е между 10 000 и 30 000 души. И това са били хора, които са просто вярвали в Свещените писания. Т.е. едни християни, католиците, убиват други християни, които са протестантите.
Във Франция това са били хугенотите. Но те са били убити просто заради тяхната вяра и поради това, че те са отказвали да приемат властта на папата и понеже са били повлияни от учението на Калвин. Така че в резултат на всичко това, това беше всъщност нощта на свети Вартоломей. Вартоломеевата нощ беше с убитите. Да, това е всъщност последният слайд, който искам да ви покажа. На този слайд се вижда това, което е ограничено с червената линия. Виждате ли? Това всъщност са протестантски територии, които се отделят от католическата църква.
Тази война се води, това е 30-годишната война от 1618 до 1648 година. Тя се води в германските земи, които в различните етапи включват повече държави в Европа. И няма да ви занимавам с детайли, но само бих искал да ви обърна внимание, че в резултат на всичко това, в Западна Европа се оформят протестантски Север и католически Юг. Т.е. тази част горе е протестантска, а долната част – Испания, Италия, Франция – са католически, а горе Германия и Северна Европа са протестантски.
И както ви казах, оттук протестантите отиват в Америка и от Америка отиват в Турската империя, когато България е била още под турско робство 150 години и така започва евангелизирането на България от американски мисионери, защото по времето на Реформацията ние сме били под турско робство. И всъщност това, което се случва е, че България спасява Реформацията, защото ние сме воювали срещу турците и ние сме били народ, който е спирал нашествието на Турция на Запад и на Север.
Ако България не е спирала турците, те щяха да завладеят цяла Европа. Така че ние имаме заслуги за Реформацията, които са много сериозни. И казах ви това, просто това, което беше до тук, може да спрете, млади. Това беше просто един Powerpoint, да имате обща култура, да знаете какво се случва в Европа. Защото ние днес сме част от този Европейски съюз и в този Европейски съюз една голяма част това са протестанти. Като цяло в целия свят най-голямо число са католиците, след това са протестантите и на трето място са православните.
Така че в България протестантите може да сме един процент, но в световно измерение протестантите сме повече от православните в числено отношение. Но наближава въпрос да се спрем върху няколко основни момента в учението на Реформацията. И първото от тях е… Те се наричат „сола“. С думата „сола“ започва всяко едно от тези изказвания, тези изрази, тези фрази, понеже „сола“ означава „само“. Това са пет лозунга на Реформацията. Първото от тях е „sola fide“.
SOLA FIDE – САМО ЧРЕЗ ВЯРА
И „sola fide“ означава „само чрез вяра“. Казвам ви това нещо, за да може вие да проверите за себе си. Защо ние сме такава църква? Ето хора да питат „Какви сте вие?“ Ние може да кажем: ние сме протестантска църква. Ние вярваме в „sola fide“. И „sola fide“ означава, че спасението е „само чрез вяра“. И тази истина изниква на повърхността при изучаването на Писанието. Защото още преди самата Реформация, преди Лутер да заговори неговите 95 тезиса, както ви казах, Еразъм е този, който публикува Гръцкия нов завет. Той не го превежда, той го публикува и го разпечатва в множество копия. И вече в различните университети тези, които изучават различните езици, особено староеврейски, старогръцки, те четат Библията в оригинал. И когато те четат, те започват да разбират, че има разлики между това, което пише Библията и това, което църквата казва. И от тук идва този лозунг „само чрез вяра“. И това се вижда в Лутер, в неговия живот.
Той е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен, което е част от малкото графство Мансфелд в Свещената римска империя. Той учи в Мансфелд, после в Магдебург, после в Айзенах, като и в трите училища се набляга върху граматика, реторика и логика. Т.е. неща, които са свързани с изучаването и на Библията. След това той постъпва в университета, през 1505 г. става магистър по право, но въпреки това той преживява едно вътрешно въздействие, при което той решава да стане монах.
Присъединява се към августинския орден през 1506 г., през 1507 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1508 г. получава бакалавърска степен по библеистика. След това, като доктор по теология, започва да преподава. И когато той преподава, той трябва да изучава Псалмите, защото той преподава на студенти Псалмите и той ги изучава на еврейски. И това, което му прави впечатление в тях е, че Давид се обръща директно към Бог. Няма такива свещеници, той да каже, че сега ще отида през свещеника, той да се моли за мене на Бога, но той директно говори на Бог. Без посредничество на свещеник.
След това той чете лекции върху Посланието към галатяните. И там се казва, че ние сме спасени само по благодат. И също и в Римляни се казва, в първа глава, 16-17 стих, се говори за правдата на Бога. И той се задава въпроса: какво означава тази фраза „правдата на Бога“? Ако ние сме неправедни, то тогава за нас правдата на Бога не е добра, а лоша. Защото ако ние сме неправедни, а Бог е праведен, Той ще накаже още по-тежко.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
И той се е чувствал непрекъснато с едно чувство на вина, непрекъснато се е чувствал недостатъчен, макар че е бичувал себе си, макар че се е изповядвал, макар че е правил всички неща, които католическата църква е казвала да прави, но той не е имал мир в сърцето си. И едва когато той разбира тази дума „правдата на Бога“, в тази фраза думата „правда“ е в родителен падеж и това, че е в родителен падеж, означава две неща: или че правдата принадлежи на Бога, и поради това, че Той я има, Той е праведен; или че правдата произхожда от Бога.
Римляни 4:3
3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
И ако ти вменяваш нещо, това означава, че то излиза от тебе и ти го даваш на другия. Това е счетоводен термин, така че много е важно за тия, които са счетоводители, да бъдат счетоводители и в разглеждането на Библията. Авраам беше счетен за праведен, не понеже беше много свят, а понеже повярва и неговата вяра му се зачете или му се счете като правда. И това дава тълкувание на Лутер за Римляни 1:17 и на база на тези стихове Той заключава, че правдата идва от Бога. И това е основната истина за него. Той получава мир и казва: „Аз не се спасявам чрез всичките си дела, но аз се спасявам чрез правдата, която ми дава Бог, поради това, че аз вярвам в Исус Христос.“ Слава на Бога! И така изниква тази доктрина „sola fide“, т.е. ние се спасяваме само чрез вяра. Не чрез дела, но само чрез вяра.
И след това, не чрез индулгенции, тогава точно идват индулгенциите. Той не иска да прави някакви големи революции, иска просто да поспори на богословско ниво за индулгенциите, обаче това, което той прави, предизвиква един голям бум в цяла Северна Европа. И въз основа на това, обаче, започва сблъсък, защото Лутер вярва на Библията. Обаче папата има друго мнение по въпроса. И тук вече става въпрос за властите. И едно от ключовите събития в тази връзка е съдът във Вормс, или Вормската диета, думата „диета“ означава съд. Император Карл Пети се съгласява да изслуша Лутер и да реши неговото дело.
Това не става толкова лесно, защото първоначално императорът е наредил Лутер да бъде арестуван. Но Фредерик, който е бил покровител на Лутер, казал, че Лутер е негов поданик и като такъв Лутер дължи на Фредерик покорство, а Фредерик от негова страна му дължи закрила. И така казва на императора, че той трябва да закриля Лутер като негов поданик, затова той казва: „Добре, той ще бъде съден, защото искаше той да бъде съден, но нека да бъде съден пред германци, а не в Италия или в Испания, там, където няма да има честен процес.“ И затова императорът се съгласява да бъде във Вормс, т.е. на територията на Фредерик или Фридрих Мъдрия.
Приятелите на императора обаче му казали: „Ти не си длъжен да спазиш обещанието, което си дал на еретик“, така че пак отворили вратичка той да бъде убит. Но това, което се случва в крайна сметка е, че този съд се случва и на 18 април 1521 г., около 6 часа вечерта, те въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах в препълнена със хора, осветена със факли епископска зала и там той е трябвало да даде пред императора, князете, участниците в събранието и пред епископите, силниците на този свят, отчет за неговите учения.
Те му казали, че ще му зададат само два въпроса, на които той трябва да отговори с „да“ или „не“. Първият въпрос бил: те сложили на една маса всички негови писания и казали: „Това твои трудове ли са?“ Лутер казал: „Да“. Вторият въпрос бил: „Съгласен ли си да се отречеш от тях?“ На този въпрос Лутер отговорил дипломатично: „Нужно ми е време“, каза той. И императорът му дал 24 часа за отлагане на това, което той да каже, дали се отрича или не. И ето времето изтекло, това става на предния ден, така че сега той е близо отново и всички чакат неговия отговор.
И тогава той започва да говори и квалифицира трудовете си в три различни категории. Той каза: „Първите от тези книги, които са тук, една част, са мое лично размишление или изучаване върху Словото. Другите са част от спорове и за тях аз бих се съгласил те да бъдат преразгледани и да се коригират, ако се докажат, че не съм бил прав. А третите са свързани с църквата и нейните учения.“ И за тях той е казал: „Ако не ми се докаже на базата на Писанието и само от Писанието, че аз греша, аз няма да се откажа от тях.“
„Това е моята позиция и аз няма да отстъпя от нея.“ Или с други думи той е казал следното. Това са буквално неговите думи: „Аз мога да изтърпя всичко – папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само със Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя от него. От него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не е предназначено за мен, а за нашия Господ Бог.“ Тогава Марк Графът или този, който е борил там наследването, казва: „Господин доктор, ако правилно съм Ви разбрал, Вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание.“
Той каза: „Да, на това аз стоя.“ Карл V каза: „Той няма да ме направи еретик“ и му даде 60 дни да се покая, но в същото време Фридрих Мъдрия го откарал в замъка в Барбук и той го отвлякъл по пътя и така всъщност Лутер бил покрит и изчезнал за известно време. Но през по-голямата част от живота си Лутер бил със смъртна присъда, той бил отлъчен от църквата, папата написал була, с която го отлъчил от църквата. Лутер изгорил тази була на един огън и въобще не се притеснявал, защото Фридрих Мъдрия го защитавал.
Просто ви казвам този пример, за да разберете откъде идва тази втора основна идея на Реформацията – „Сола Скриптура“. Сола Скриптура означава „само Писание“ и тези неща до днес са заложени в нашата църква. Ние казваме: „Човек се спасява само чрез вяра“, ние казваме: „Библията има авторитет над църквата“. И всъщност в това е разликата. Когато хората ме питат: „Добре, какво се различава вашата църква от православната църква?“, и аз им отговарям – разликата се дължи на това, което ние считаме за авторитет.
Ние считаме за авторитет Библията, а православната църква счита за авторитет не само Библията, но Библията и преданията. Т.е. те добавят към Библията преданията, които предания – това са църковните събори, това, което са казали църковните отци и други такива учения, които вече са формирали техните разбирания. Но поради това ние сме различна църква, защото ние казваме: „Само Писанието“. Във връзка с това е и свещенството на всички вярващи.
Всъщност следващото е Сола Грация, или че човек се спасява само по благодат, а не по заслуги. И другото е Сола Кристо, което означава „само чрез Христос“. Този лозунг представя истината, че няма друг посредник между Бога и човечеството, освен Исус Христос. Защото църквата е говорила за Дева Мария, за светии, за свещеници, а Лутер започва да говори за свещенството на всички вярващи. И днес ние продължаваме да говорим това нещо и да го вярваме.
Ние вярваме, че се спасяваме само чрез вяра. Жертвата на Исус Христос е достатъчна и не може да добавим нищо към нея. Вярваме само в Писанията, че те трябва да бъдат крайният авторитет. И трябва не Писанията да се адаптират към църквата, а църквата да се адаптира към Писанията. Тоест те са над църквата. И трето, вярваме, че спасението е само по благодат. Четвърто, вярваме, че само Христос е ходатай между Бога и човеците. Той е нашият Първосвещеник и ние всички сме свещеници.
Независимо дали ти си пастор или мирянин, това няма значение. Ние сме равнопоставени пред Бога, защото сме изкупени с драгоценната кръв на Исус Христос и ние всички сме свещеници. Няма значение дали си мъж, дали си жена, дали си богат, дали си беден. Няма значение дали си стар, дали си млад. Ти си свещеник на живия Бог. И затова можеш да се обърнеш директно към Бога. Няма нужда да отиваш да се молиш на св. Георги, на св. Димитър, на св. Николай, но ти можеш директно да се молиш към Бога.
Но това също означава, че ти трябва да бъдеш служител. Т.е. отговорността е двойна. Ние имаме свободен достъп към Бога, но също и ние трябва да служим на Бог. Т.е. не трябва само определен брой хора, които да кажем са отпред, те да бъдат служителите, но всеки трябва да служи на Бога, защото всеки е свещеник. И ние принасяме на Бога нашите духовни жертви. И последният лозунг, с който ще завърша, е „Soli Deo Gloria“, което означава „само на Бога да бъде славата“.
И това е учението, че цялата слава трябва да се отдава само на Бога, тъй като спасението се осъществява само по Неговата воля, чрез Неговата сила, чрез Неговото действие и само чрез Него ние се спасяваме. Така че нека цялата слава да бъде на Бога.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Боже, благодарим Ти за тази сутрин, за това, че можахме, Господи, в няколко минути да си спомним неща от историята, неща, които са се случили, и Господи, да осъзнаем, да научим какъв е нашият произход. Откъде сме дошли? Какво правим? Къде отиваме? И ние Ти благодарим, че въз основа на това, което става чрез тази Реформация, чрез тази реформа, тази промяна в църквата, това преобразуване, Господи, Твоето Слово е поставено на първо място. И ние вярваме въз основа на Твоето Слово, вярваме, че то е боговдъхновено, вярваме, че то е непогрешимо, вярваме, Господи, че това, което Ти казваш, е вярното, то е правилното и не то трябва да се съобразява с нас, а ние трябва да се съобразяваме с него.
МОЛИТВА
Затова помогни ни, Господи, да продължаваме да прокламираме тези истини. Истината за спасението чрез вяра, истината за властта на Писанията, истината за спасението по благодат, истината за Ходатая, Исус Христос, и за това, че няма други посредници, и истината за Твоята слава. Защото всичко, което Ти правиш, е за похвала на Твоята слава. Господи, молим Те, насърчи ни, Боже, да работим за проповядването на Твоето Слово и за спасението на хора. И Господи, единственото, което ние искаме, е Твоето Слово да достига до всички хора. Защото Ти казваш, че благовестието Христово е Божията сила за спасение на всеки, който вярва.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
МОЛИТВА
Господи, ето ние виждаме и изповядваме, че в Реформацията има също и политически елементи, има социални елементи, има, може би, и много грешки, има намесване на властта и на държавата. Но Господи, каквото и да е, ние обичаме всички църкви, ние обичаме православната църква, ние обичаме католическата църква. Но Господи, ние желаем във всички църкви да се проповядва благовестието, то да бъде чуто от хората, за да могат да се обърнат към Теб и да бъдат спасени. Молим Те, помогни ни в нашето служение, ние да бъдем верни на Словото Ти и да живеем достойно за званието, което има в Исус Христос. Благодарим Ти и Ти се покланяме. В името на Исус. Амин.