Конфидираше, че да дойде правда в България. И след това, какво казвах, ще ги съдят много чрез злите вавилонци. И след като Бог му обещава съд чрез злите вавилонци, Авакум завършва книгата като подскача, като елен по полините. Как стигаме от началото на книгата до края, в тези съвсем различни състояния? Как стигаме от състояние на изпълнени със страх и безпокойство, че войните са неизбежни и ние също ще трябва да преминем през смърт, през глад, през кризи, през опасности?
Как да достигнем до състояние на хваление и радост, дори песен, в които виждаме Авакум в края на книгата, от първото състояние? Какво научаваме от пророка, как Бог го предвижва от състоянието му в първа глава, в състоянието му в трета глава? Отговора на тези въпроси намираме в пет забележителни ключови стихове или ключови пасажи в книгата на пророк Авакум.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
Дали Бог се усмихна и отстъпи пред оплакванията на пророка? Бихме ли могли да кажем: „Благодарим за този пророк, защото е толкова смел, че да спори с Бога“. И той убеди Бога. Каза му: „Да, Авакуме, ти си прав. Не е правилно да използвам срещу вас народът, който е по-грешен и по-нечист от вас, да ви съдя. Ще се въздържа и няма да нанеса това наказание върху народа си, което съм замислял“. Това ли се случи? Не. Защото той спори с Бога, но не Го убеди.
Какво ли Бог му каза на Авакум в резултат на неговите спорове и така наречени роптания срещу Бога? „Това, което ти казах, Авакуме, ще стане. Но Аз ще те поставя в едно бомбоубежище и ще издигна една защитна стена около тебе и тя ще бъде непробиваема, по-здрава от най-дебелата скала, ще те скрия в това скривалище и всичко това, което ще се случи, няма да те докосва по никакъв начин. Ти ще бъдеш запазен. Косъм от главата ти няма да падне“. Така ли му каза Бог?
Няма. Напротив! Нищо не се промени в обстоятелствата или ситуацията около Авакум. Това, което Бог му казва, ще стане, и той спори с Бога, но в ситуацията му нищо не се промени. Тогава какво се промени? Ние знаем, че Бог не се е отказал от налагането на съда, който беше решил да наложи над народа Си. Нито пък даде някакво специално лично обещание на Авакум. Напротив! Вижте какво казва пророкът.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,
устните ми трепереха от гласа,
гнилост прониква в костите ми
и на мястото си се разтреперих;
защото трябва да чакам скръбния ден,
когато възлезе против народа
онзи, който ще се опълчи против тях.
Т.е. има физическо преживяване. „Вътрешностите ми се смутиха“. Устните ми трепереха от гласа. Някой път човек се ядосва и започва да трепери. Устните му просто започват да треперят от вълнение, от стрес, от преживяване, от, може би, гняв, от, може би, скръб. Гнилота прониква в костите ми. Т.е. това е толкова навътре, това вълнение, че стига до сърцето ми, направо до костите ми. И на място си се разтреперих. Защото трябва да чакам скръбния ден, когато ще възлезе против людете оня, който ще се опълчи против тях.
Оня, който ще се опълчи против тях в този стих, е вавилонецът. Т.е. той трябва да чака войната и войната идва. И той, само като си мисли за това, което ще стане, е абсолютно разстроен. Не е ли това живописно описание на ефекта от страха и притеснението, стреса, както е модерно да се казва, от ужаса, безпокойството върху човешкото тяло? Това е ясно, картинно описание на реакцията на човешкото тяло при преживяване на шок и ужас. Може би някога сме изпитали такъв тежък ужас.
Но въпросът е как Бог предвижва Авакум от това състояние на трепет и страх, в състояние на ликуване всред кризата, всред тази ужасна ситуация. Така че нека отново да проследим развитието на книгата. Втора глава започва с Авакум, който застава на кулата си, на наблюдателницата си, да види какво ще направи Бог. Може би в този момент Авакум все още се надява, че може би Бог ще промени решението Си по някакъв начин, ще осуети нашествието на тези свирепи вавилонци.
Те няма да поробят людете. Но Бог му казва: „Не! Наложеното видение няма да се размине. Бедствието ще дойде. Неизбежно е. Решено е“. И сега Авакум, искрено и силно се притеснява, и в стих четвърти, говорейки за наближаващия нашественик, той казва: „Ето, душата му се надигна. Това е душата на вавилонците, на враговете на Израел. Не е напълно права. А праведният ще живее чрез вярност“. А праведният ще живее чрез вярност. Не ви ли е познат този стих? Трябва да ви е познат, защото е цитиран три пъти в Новия Завет.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Благодарение на нашата вяра в Исус, всичкият ни грях, всичката ни вина, целият ни срам са простени, ние сме оправдани. И чрез прошка и оправдание нашите взаимоотношения с Отца са възстановени. А праведният ще живее чрез вярност. Този стих е цитиран също от автора на посланието към евреите.
Евреи 10:38
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
Но какво означаваха тези думи за Авакум в неговата ситуация и в неговото време? Означаваха: „Дръж се за Бога и продължавай напред“. Твоето разбиране за Бога и твоят живот с Него не се определят от обстоятелствата. Убеден си, че това, което Бог казва за Себе Си, е вярно. Убеден си, че това, което Бог казва за теб, също е вярно. Тогава придържай се към тези неща. Вие сте Неговия заветен народ, Неговите възлюбени. И ти си Божие дете. Просто Го хвани за ръката и продължавай напред. Стъпка по стъпка. Така ще преминеш през войната и плена и всичко, което има да стане.
Праведният ще живее чрез вярност. Когато се молихме преди проповедта, просто си спомних за моята прабаба. Аз не съм я познал, защото тя е починала точно преди да се родя. Но тя е преживяла Първата световна война, Втората световна война, комунизма. И всичко го е преживяла с молитва и с вяра в Бога. Говорих с един братовчед, той е казал, че може би са били изгонени, избягали от Русия по време на революцията в 17-та година, когато избухват болшевиките. Така че тя е преминала през много, много, много трудности.
И накрая, по време на комунизма, сигурно не може да напише на гроба си „Праведният ще живее чрез вярата си“. Но написали на гроба: „Псалм 71:1“. „На Тебе, Господи, уповавам“. Значи тя целия си живот го изживява с вяра в Бога и преминава през всичко. И ние сме преминали, макар че, благодарим на Бога, това, което сме преминали, е нищо в сравнение с това, което са преминали те през първата половина на миналия век. Но каквото и да дойде, каквито и обстоятелства да са: „Ти ще ме хванеш за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“.
Псалми 73:23-24
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
Праведният ще живее чрез вярата си, какво е на английски „step by step“. Стъпка по стъпка. Това ни води към следващия ключ. Той се намира в книгата Авакум 2:14. И, може би, този стих би могъл да бъде ключовият стих на цялата Библия, защото в него се казва: „Земята ще бъде изпълнена със знанието на славата Господня, както водите покриват морето“.
Това всъщност е стих, който говори за Божието откровение за Себе Си. Всички ще видят славата на Господ Бог, ще се разкрият всички. И това е интересно сравнение за водите, които покриват морето. По времето на Авакум това със сигурност не е изглеждало така. Той е виждал цялата тази неморалност, корупция и идолопоклонство, нечестието, покварата на Израел и още по-лошо — нечестието на вавилонците и тяхната свирепост. А Авакум не е можел да се примири и да каже как може едното да се напасне с другото.
Те са несъвместими. Не може да ги съвмести. Хем Бог има този свят характер, хем търпи тия, които не са за търпене. Но Бог му казва: „Ако гледаш с вярното, ако се научиш да продължаваш да се молиш въпреки всичко, ще видиш, че това, което правя, има своя смисъл.“ И този стих, както и предният, намира своето изпълнение в Исус. Исус е отговорът на всичко. Спомнете си как авторът на Евреите започва своето послание. Той казва, че Бог, Който при разни частични съобщения по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците — но това е било частично, капчици падат, както се пее в нашите песни — в крайните дни говори на нас чрез Сина.
Евреи 1:1-4
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,
2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,
3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.
Когато Го постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, държейки всичко чрез Своето могъщо слово, като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Слава на Бога! Как светът ще бъде изпълнен със знанието на славата Господна, както водите покриват морето, чрез идването на Божия Син?
В Евангелието на Йоан, глава 1, стих 14, евангелистът казва: „И Словото…“ — знаем, че това „Слово“ всъщност е начинът, по който Йоан нарече Исус Христос. И той казва: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата Му!“ Слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Слава на Бога!
Йоан 1:14
14 И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
Какво казва Бог на Авакум? „Ти ще се изправиш срещу злото сред народа Ми, срещу корупцията и покварата на греха им. Ще се изправиш срещу злите вавилонци, които ще отведат народа Ми в плен. Но въпреки всичко ти трябва да разбереш, че всичко това ще се случи!“ Както Исус каза: „Но знайте, че ще има в последните дни войни, глад, земетресения и така нататък, но това не е още свършекът!“ И по същия начин Авакум трябваше да премине през много кризи, война и плен. Но какво каза Бог сред греха и покварата на народа Му и сред злото и насилието на вавилонците? Нищо от това няма да възпрепятства ни най-малко изпълнението на Моите намерения!
Моите цели и намерения ще се изпълнят във всичко! Въпреки всичкото зло, което покварява света, въпреки войните днес, в края на краищата този свят ще се изпълни със знанието на славата Господна, както водите покриват морето! Защото Исус дойде веднъж, но Той ще дойде втори път! Когато дойде втори път, Той ще съди народите и се казва, че ще погледнат към Него, Когото прободоха! Целият Израел ще се спаси! И всички народи ще се поклонят пред Него! Всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца!
Всички ще Му се поклонят! Така че трябва да знаем тези неща. Първото, което ни помага да преминем през трудностите, през кризите, е, че трябва да живеем чрез упование в Бога, да ходим с вяра всеки ден. И второто нещо — да знаем, че Божиите цели и намерения няма да бъдат възпрепятствани от бедствия, от войни, от мафиоти, от всякакви неща от дявола. В крайна сметка Неговата цел ще бъде изпълнена и земята ще бъде изпълнена със знанието за славата Господна, както водите покриват морето, и Той ще бъде прославен, и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога.
Какво правят всички тези уверения с пророка, когато Бог му казва тези неща? Вярата му става все по-голяма, и по-голяма, и по-голяма. Вярата му расте, и когато вярата му расте, сърцето му се укрепва в Господа. И следващият забележителен стих е в Авакум 2:20, а за да го разберем по-добре, ще прочетем предния, 19-и стих. И там се казва: „Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!, и на немия камък: Вдигни се! Той ли ще го научи?“ Тоест камък ли ще научи човека? „Ето, той е обкован със злато и сребро и няма никакво дихание в него. Но Господ е в святия Си храм. Млъкни пред Него, цяла земьо!“
Авакум 2:19-20
19 Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!,
на безмълвния камък: Вдигни се!
Той ли ще го научи?
Ето, той е обкован със злато и сребро
и няма никакво дихание в него.
20 Но Господ е в святия Си храм;
млъкни пред Него, цяла земьо.
В стих 19 се говори за идолопоклонството. Идолопоклонството е грехът и на вавилонците, и на юдеите. И вавилонците, и юдеите са разменили славата на Бога — този страхотен, мощен, свят Бог — с нещо, което са направили със собствените си ръце. Значи това е нещо, което ти, понеже си го направил, можеш да го контролираш. Но истинския Бог ти не можеш да Го контролираш. Тези така наречени богове не живеят, не говорят, не поучават. В тях няма никакво дихание. За разлика от тях, Бог е в храма Си. Какво означава „Бог е в храма Си“? Означава, че Той е жив. Ние служим на живия Бог.
Както се казва за Данаил — Данаил е служител на живия Бог. Ние сме служители на живия Бог. Нашият Бог е жив. И понеже нашият Бог е жив, Той седи на престола Си. Казва на Авакум: „Авакуме, Аз съм Този, Който го прави. Аз държа нещата под контрол.“ Не е ли това позиция на увереност? Когато чуеш, може би, нелечимата диагноза на лекаря, когато изпаднеш във финансова криза, с която не можеш да се справиш, когато взаимоотношенията в семейството са счупени до степен, в която не могат да бъдат поправени, когато изпитваш такава болка, че мислиш, че не можеш да издържиш — тогава може би идва объркване относно всичко, в което вярваме, и си казваме: „Как може това, което казва Библията, да е истина, когато аз преминавам през такава непосилна за мен ситуация?“ Но знай, че дори тогава Бог все още седи на трона Си и владее.
Бог е жив, Той знае какво става, Той е в контрол. Това ние го наричаме суверенитет. Суверенитет означава върховна власт, която Му се полага по право. И Той я има, защото Той е над всичко. И защо Бог ни учи за Своя суверенитет? За това, че Той е върховен владетел над всичко. Дали за да спорим за това каква е ролята на свободната воля? Ние, като учим за Божия суверенитет, започваме да спорим за човешката воля и за Божията независимост и върховенство. За това ли Бог ни разкрива истината за Своя суверенитет? Да спорим къде е човешката воля и къде е Божият суверенитет? Не! Той ни разкрива истината за Своя суверенитет, за да можем да имаме място, в което да се скрием и да си починем, когато нещата са толкова зле, че не знаем защо и задаваме въпроса: „Защо, защо, защо?“
Когато казваме: „Защо, защо, защо?“, тогава е времето да се скриеш под Божия суверенитет, да кажеш: „Аз не знам защо, но познавам Един, Който знае.“ Той знае. Когато сме объркани и се сблъскваме с неща, които могат да ни погубят, да знаем, че нашият Бог е суверенен. Бог е върховният владетел на всичко в този свят. Няма друг. Той знае какво прави и Неговата воля по един или друг начин в крайна сметка ще се изпълни, и земята ще се изпълни със славата Господна, както водите покриват морето. Неговата воля няма да бъде възпрепятствана от нищо. И Той продължава да работи в момента, и всичко, което прави, е не само за слава на името Му, но също — и това е добрата вест — Той го прави за наше добро.
Защото да се казва в Римляни, че всичко съдейства за наше добро. Тоест, когато ти преминаваш през тези неща, ти можеш да чуеш какво става, но Бог променя нещо в тебе, Той те изгражда, Той те прави по-твърд. Той те прави да отиваш повече при Него и да Го познаваш повече. Този Бог, който живее и който е в храма Си, може да превърне всяка ситуация в живота за добро. Затова спри и си почини. Отпусни се в Неговата ръка.
Можеш да Му се довериш. Каквото и да става, то не е изненада за Него. Той владее, Той управлява, Той е в контрол. Така че ти можеш да Му се довериш. Нека цялата слава да бъде на Неговото име. Подобно на книгата на Йов, ние някъде не можем да разберем Божиите пътища. Затова има цяла книга в Библията, която говори по тази тема. Йов някъде не разбираше какво става и даже жена му каза: „Бе, ти нали си праведен? Защо ти се случват тези неща? Прокълни Бога и умри!“ Нали?
Но той каза: „Дори да ме убие, аз ще Го чакам.“ Той знаеше, Бог съществува, когато иска. „Гол излязох от утробата на майка си, гол ще отида там. Благословено да бъде името на Бога.“ И в книгата това е развито, този въпрос за това как ние не разбираме и неговите приятели му задават въпроси и му казват: „Това е, защото ти си съгрешил и така нататък, и така нататък.“ И накрая той задава въпроси на Бога и иска да се докаже, че е праведен и не заради него е бедата, но се случва това.
Йов 13:15
15 Дори и Той да ме убие, аз ще Го чакам;
но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Йов 1:21
21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
И накрая Бог почва да задава въпроси. И му казва: „Къде беше ти, когато Аз сътворих света?“ Абсолютно различни категории. „Къде беше ти, когато създаде това?“ Той е суверен, защото Той е създал всичко, Той е над всичко. И Бог се аргументира от позицията, че Той е Създателят. И това е донякъде също усещане, което получаваме от Авакум 2:20.
Авакум 2:20
20 Но Господ е в святия Си храм;
млъкни пред Него, цяла земьо.
По подобен начин Йов също в един момент се осъзнава, че пред Бога по-добре е да замълчиш. Недей се обажда пред Бога. По-добре не се обаждай пред Него, да Му държиш сметка: „Но Ти ли постъпваш честно?“ „Чакай малко!“ И Йов казва така в 40 глава, 2 стих. Господ проговори на Йов и казва: „Този, който е изобличил Всемогъщия, ще се бори ли с Него?“ Значи сега трябва да се бори с Бога. Не само приказваш, ми: „Айде, ще се бием сега!“ Той, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.
Йов 40:2-5
2 Този, когото е изобличил Всемогъщият, ще се бори ли с Него?
Този, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.
3 Тогава Йов отговори на Господа:
4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря?
Слагам ръката си на устата си.
5 Веднъж съм говорил и не искам да отговарям вече,
дори дваж, но няма да повторя.
И тогава Йов отговори Господу, казвайки: „Ето, аз съм нищожен! Какво да отговоря? Слагам ръката си на устата си!“ Значи, затваряй си устата. Казва: „Слагам ръката си на устата си!“ Веднъж съм говорил и не ща да отговарям вече. Дори дваж, няма да повторя. И в Йов 42:1-6 той казва подобно нещо. Тогава Йов отговори Господу, казвайки: „Зная, че всичко можеш и никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано!“
Йов 42:1-6
1 Тогава Йов отговори на Господа:
2 Зная, че всичко можеш
и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно?
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
ще Те попитам и Ти ми отговаряй.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
6 затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.
Е, това е суверенитетът. Да можеш всичко и каквото си искаш, става. „Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно?“ Или друг превод казва: „Твоя промисъл с неразумни думи“. Ето защо аз говорих за това, което не съм разбирал, за неща пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, аз ще говоря, ще Те попитам и Ти ми изявявай. Тоест, аз се смирявам и Ти ми отговаряй, когато кажеш. Това е съвсем различно отношение. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда. Затова се отричам от думите си и се кая.
Така че, ако вземеш да приказваш против Бога, помисли дали трябва да приказваш отпуснато, дали трябва да се кая за това, което съм казал. Защото Той е Суверен, Той е в храма Си. Млъкни пред Него цяла земьо. Това включва и теб, и мене. По-добре да млъкнем пред Него, да Му се поклоним, вместо да Му държим сметка. И след това минаваме на трета глава, и там има също два много интересни стиха. Трета глава е различен жанр. Тя е тип псалом, една поема за мощта на Бог.
И в Неговата безгрешна сила, Бог съди враговете Си. Това е всъщност отговорът на Бог на Авакум, че това, което аз казах, ще стане и тези лошите вавилонци ще дойдат и ще ви поробят. Но нещата няма да се върнат. Там аз след това ще ги накажа. Така че Бог, с Неговата безгрешна сила, ще съди враговете Си и справедливо ще ги накаже за всичките им престъпления срещу народа Му и срещу самия Него. Защото грехът на вавилонците е много, така да се каже, съвременен, защото те се похвалиха на собствената си сила.
Днес също имаме това, което се нарича хуманизъм. Което не се покланя на Бога, а се покланя на човека. Човекът става Бог. И не знае кой е човекът. Но вижте в 3:12. Казва се: „С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеял народите“. И тук има едно повторение. Може да се спомните в първа глава, 6 стих, там се говори за един друг, който преминава през земята. В първа глава, 6 стих, се казва: „Аз повдигам халдейците, онзи лют и нетърпелив народ, който минава през широчината на света, за да завладее селища, които не са негови“.
Авакум 1:6
6 Защото Аз повдигам халдейците,
този лют и нетърпелив народ,
който минава през широчината на света,
за да завладее селища, които не са негови.
Обаче тук, в трета глава, не виждаме халдейците, а виждаме самия Бог сега да марширува и да вършее сред народите. В първа глава кой вършее? Халдейците. А кой марширува в края на книгата? Бог. Това е, което се променя между първа и трета глава. В трета глава Бог преминава през земята. И виждате следващия стих, 12-13 стих: „Защо Бог марширува и защо вършее народите? С гняв, с негодувание си преминал земята, с гняв си вършеял народите, излязъл си за избавление на людете Си, за избавление чрез Помазаника Си“.
Авакум 3:12-13
12 С негодувание си преминал земята,
с гняв си вършеел народите;
13 излязъл си за избавление на народа Си,
за избавление чрез помазаника Си;
премахнал си началника от дома на нечестивите,
открил си основите дори до върха. (Села.)
Слава на Бога! Тук се появи Божият Помазаник. Ние знаем в Новия Завет кой е Помазаникът. Нашият Господ Иисус Христос. И тук думата „избавление“ означава също „спасение“. Спасение! Бог, който управлява със Своята суверенна мощ, я използва за добро на онези, които Го обичат. И ние можем да Му се подчиним. Трябва да сме сигурни, че Господ ще защити народа Си. Господ ще защити Помазаника Си. Затова какво прави Авакум със всичко това? Той е конфронтиран. Той е объркан.
Бог използва злите вавилонци, които са по-зли от чадата Му, от израилтяните, от юдеите, за да ги накаже. И Авакум не може да разбере какво прави Бог и защо прави това, което прави. Но виждането му за Бог нараства. Нараства и нараства. И какво прави това по-дълбоко разбиране за Бога в сърцето на пророка? Ситуацията и условията не са се променили. Същата ситуация, същите условия. Както видяхме в 3:16. Тялото му се тресе, устните му треперят, гнилост прониква в костите му. Не може да се държи на краката си.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,
устните ми трепереха от гласа,
гнилост прониква в костите ми
и на мястото си се разтреперих;
защото трябва да чакам скръбния ден,
когато възлезе против народа
онзи, който ще се опълчи против тях.
И какво прави в тази ситуация? Веднага след 3:16, в 3:17 стих казва: „Защото ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми, Той прави нозете ми като нозете на елените и ще ме направи да ходя по височините си“.
Авакум 3:17-19
17 Защото, ако и да не цъфти смокинята,
нито да има плод по лозите,
трудът на маслината да се осуети
и нивите да не дадат храна,
стадото да се премахне от оградата
и да няма говеда в оборите,
18 пак аз ще се веселя в Господа,
ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Йехова Господ е силата ми;
Той прави краката ми като краката на елените
и ще ме направи да ходя по височините си.
___________________
За първия певец върху струнните ми инструменти.
В 17 стих има 3 двустишия, 6 малки реда, които описват една дълбока икономическа криза. Но стих 18 започва с думата „Пак“. Пак, въпреки всичко, въпреки всичко, пак аз ще се веселя в Бога на спасението си. Какво означава тази малка думичка „пак“? И аз като бих в тази писата, малко ми звучи като седната стрелба с така „пам, пам, пам“. Пак! Пак, пак, пак! Означава, че каквото и да става, все пак, въпреки всичко, въпреки глада, въпреки кризата, въпреки неразбирането си, ще продължа да се моля и да се радвам на Бога.
Авакум 3:17-19
17 Защото, ако и да не цъфти смокинята,
нито да има плод по лозите,
трудът на маслината да се осуети
и нивите да не дадат храна,
стадото да се премахне от оградата
и да няма говеда в оборите,
18 пак аз ще се веселя в Господа,
ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Йехова Господ е силата ми;
Той прави краката ми като краката на елените
и ще ме направи да ходя по височините си.
___________________
За първия певец върху струнните ми инструменти.
Комунизмът, знаете ли, това е най-голямата вреда. Най-голямата вреда е, че те взеха земята от народа. Ти си имал ниви, работил си ги, те са ти давали прехрана. Комунистите ти казват: „И пак ще получаваш тях, но поне сега ще останат общи. Тези ниви вече не са твои, те стават на държавата.“ Всичко се поддържа с това. И ти казваш: „Какво стана сега? Моите ниви ми ги взеха, няма къде да си паса, няма места, взеха ги. Всичко! Какво ще правя?“ Пак аз ще се веселя в Бога.
Дори да ти вземат всичко, пак аз ще продължа да се моля и ще се радвам в Бога. И в тази книга наистина става дума за това да се научим да се молим въпреки всичко. Осъзнаваш ли какво прави тук Авакум? Точно посред цялото това объркване, когато той не може да разбере защо става всичко, той вижда обаче, че тази криза ще дойде, защото когато дойдат вавилонците, ще има криза. Вижда дълбоката криза, страха, безпокойството, притеснението, обаче той вижда всичко това на фона на един много, много по-голям Бог.
И в началото на книгата той като човек не Го опознава толкова голям. Нещо се променя в сърцето му. Обстоятелствата не са се променили. Тогава какво прави той тук? Защо той сега започва да използва „пак“ и да казва: „Аз ще пея, ще се радвам“? Това не са въпроси, които той задава в първа глава. Когато пророкът разбере, че Бог всъщност ще направи нещо, ако Той ще използва ужасните вавилонци, за да нанесе съд над вас, те ще ви отведат в робство. Тези думи на Бог предизвикват редица въпроси от типа „Какво, ако?“
Това е въпросът „Какво, ако?“ Ако вавилонците ни завладеят, ако ни отведат в плен, тогава какво ще се случи с нас? Какво ще се случи с мене? Какво ще стане с домовете ни? Какво ще стане с децата ни? Какво ще стане с нивите ни? Какво ще стане с добитъка ни? Ако това стане, какво ще стане с начина ни на живот? С нашия лайфстайл? Да, Авакум задава всички тези въпроси. Не забравяйте винаги, че той не спира дотук, не спира дотам, но в резултат на молитвата си и Божието откровение, което Бог му дава за Него, за самия Себе Си, Авакум прозира и разбира суверенитета и величието на Бога.
Когато той вижда колко велик е Бог, че Неговите планове ще се изпълнят, че Той е жив и Той е в храма Си, и когато той поставя всички тези въпроси на фона на този огромен, жив, любящ, посветен на завета Си, на свободата Си, на децата Си Бог, това обръща въпросите на Авакум в насърчения, които му донасят увереност и надежда. Чрез откровението за Себе Си в тази книга Бог обръща въпросите „Какво ако?“ в твърдения. Дори тогава. Дори тогава. Запомнете това!
Обръщайте въпросите „Какво ако?“ Стигнем дотам да ги преобърнем, понеже Бог е в суверенитет, да кажем: „Дори тогава“. Какво ако най-лошото, от което се страхувам, всъщност се случи? Ако се разболея от рак? Ако катастрофирам? Какво ако най-лошото се случи в живота ми, в брака ми, в семейството ми? Каквото и да се случи, ние трябва да го обърнем от „Какво ако“ в „Дори тогава“. Дори когато дойде болестта, дори когато дойде кризата, дори когато дойде войната, Бог е там.
Той е жив, Неговите планове ще се изпълнят. Дори тогава, когато най-лошото се случи, Бог продължава да бъде силата ми, дори тогава Той продължава да се грижи за мен. Така че този обрат от „Какво ако“ към „Дори тогава“ довежда Авакум до състояние, когато той започва да пее и да танцува с танца на радостта. Дори не всичко, той танцува танца на радостта. Какво прави „нозете ни“ като „нозете на елените“ в света, в който живеем? Не самовнушенията, че нещата не са такива, каквито са.
Много често има някои учения в „Просперитетната теология“: „Сега, Той е така, но ти кажи, че не е така. Относи се, че не е така!“ И ти се отнасяш, но не става. Какво да правим тогава? Когато има болест, има разрушение, има объркване, когато това, което очакваме от Бога, не се случи, точно тогава се случва нещо много по-силно, много по-дълбоко. Той е там с нас. Той е достатъчно голям, за да се справи с всичките ни проблеми. Скрива ни в скришното място на присъствието Си и ни дава откровение за суверенитета Си.
Не ни обещава да промени обстоятелствата ни, но обещава: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“. От вида на този суверенен Бог, умореното сърце на Авакум се отпуска и той се чувства свободен да танцува, дори най-лошото да се случи. Може би и ти си в една от тези ситуации дори днес. Може би нещата, които си очаквал от Бог, не са се случили. Нещата, от които си се страхувал да не се случат, всъщност са се случили. Може би си мислил, че Бог ще се отнесе към теб по различен начин.
Евреи 13:5
5 Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;
Може би си мислил, че лошите неща, за които се чува да се случват с другите хора и на други места, никога няма да се случат на теб, защото не си ли Божи? Но живеем в един истински, реален свят, пълен с насилие, с корупция, с поквара, със завист, със злост, лични амбиции, болести. И понякога всички тези неща засягат живота ни. Но дори тогава, дори това, от което най-много се страхуваме да ни се случи, ние все още можем да скачаме по височините с нашия Бог.
Той е с нас и никоя ситуация не е по-голяма от Него. Той ще ни пренесе през всичко. Аз си спомням моята майка, когато получи инсулт. И аз се обаждам по телефона и говоря с леля ми и чувам майка ми да пее. Тя не може да пее, защото е човек с инсулт, не може да пее както е здраво, но пее. Защото има вътрешна радост. Не е ли всичко това невероятно? Богът на цялото творение, Богът, който владее макрокосмоса и микрокосмоса, всички детайли на Земята, Той ни кани да пеем и да танцуваме пред Него.
Ето тук е радостта. И тази радост е твърда, реална, осъзната. Това е радостта, която светът не ми е дал и не може да ми я вземе. Нека да се помолим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за това, което си Ти. Благодарим Ти за това, което ние сме в Теб. Благодарим Ти, че присъствието Ти променя всичко и няма нищо в този свят, което да е извън суверенния Ти контрол и заветната Ти милост и любов към нас. Те няма да се променят. Нищо не може да ни отлъчи от Твоята любов. Всичко в този свят се променя, Господи. Всичко друго се променя, но не и Ти. Каквото и да се промени в живота ми, Твоята любов към нас никога не се променя и ние Ти обичаме заради това, Господи. Ние Ти благодарим, че дори да преминем и през болести, това не е краят, но дори да преминем през смърт, това е врата към Божието, към Твоето присъствие. Затова, Господи, ние Ти обичаме и ние Ти благодарим. И Те молим, научи ни да танцуваме с Теб, дори когато не разбираме какво се случва и защо е станало така, в името на Исус.
ВЯРАТА В ТРУДНИ ВРЕМЕНА: УРОКЪТ ОТ АВАКУМ
Днес искам да разгледаме една тема, която е изключително актуална за всеки един от нас – как да запазим вярата си, когато светът около нас изглежда, че се разпада. Пророк Авакум е един от най-интересните пророци в Стария Завет, защото той не просто предава послание от Бога, той води диалог с Него. Той задава въпроси, които често и ние си задаваме в моменти на криза: „Господи, защо позволяваш това? Защо нечестивите успяват, а праведните страдат?“
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
Този стих е фундаментален. Той не е просто цитат, той е начин на живот. „Праведният ще живее чрез вярата си.“ Това не е еднократно действие, а постоянен процес на упование в Бога, дори когато обстоятелствата крещят точно обратното. Този принцип е толкова важен, че се повтаря многократно в Новия Завет.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Галатяни 3:11
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“;
Евреи 10:38
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
Виждате ли, вярата не е просто интелектуално съгласие с доктрини. Вярата е котва. Когато Авакум чува какво предстои – че Бог ще използва халдейците, един жесток народ, за да накаже Израил – той е ужасен.
Авакум 1:6
6 Защото Аз повдигам халдейците,
този лют и нетърпелив народ,
който минава през широчината на света,
за да завладее селища, които не са негови.
Реакцията на пророка е човешка, тя е пълна с трепет и смут.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,
устните ми трепереха от гласа,
гнилост прониква в костите ми
и на мястото си се разтреперих;
защото трябва да чакам скръбния ден,
когато възлезе против народа
онзи, който ще се опълчи против тях.
И все пак, в средата на този смут, Авакум избира да се довери на Божия суверенитет. Той разбира, че Бог е в Своя храм и че Неговата слава ще изпълни земята, независимо от временните несгоди.
Авакум 2:20
20 Но Господ е в святия Си храм;
млъкни пред Него, цяла земьо.
Авакум 2:14
14 Защото земята ще бъде пълна
със знанието на славата Господня,
както водите покриват морето.
Това ни напомня за Йов. Йов също премина през немислими страдания, но неговата позиция остана непоклатима.
Йов 13:15
15 Дори и Той да ме убие, аз ще Го чакам;
но пак ще защитя пътищата си пред Него.
В края на своята история, след като е видял Бога, Йов се смирява. Той разбира, че Божиите пътища са по-високи от нашите.
Йов 42:5-6
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
6 затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.
Какво означава това за нас днес? Означава, че можем да имаме мир, дори когато всичко наоколо изглежда, че се руши. Това е вярата, която ни дава сили да кажем като Авакум в края на неговата книга.
Авакум 3:17-19
17 Защото, ако и да не цъфти смокинята,
нито да има плод по лозите,
трудът на маслината да се осуети
и нивите да не дадат храна,
стадото да се премахне от оградата
и да няма говеда в оборите,
18 пак аз ще се веселя в Господа,
ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Йехова Господ е силата ми;
Той прави краката ми като краката на елените
и ще ме направи да ходя по височините си.
___________________
За първия певец върху струнните ми инструменти.
Това е победоносната вяра. Тя не зависи от плода на смокинята или от пълните обори. Тя зависи от Бога, Който е нашата сила. Той е Този, Който ни държи за дясната ръка.
Псалми 73:23-24
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
Нека не забравяме обещанието, което Бог ни е дал. Той никога няма да ни остави и никога няма да ни забрави.
Евреи 13:5
5 Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти, че Ти си Бог, Който владее над всичко. Помогни ни да не гледаме на обстоятелствата, а да гледаме на Тебе. Дай ни вяра, която не се пречупва в бурята, а ни прави като елени, стъпващи по височините. Укрепи сърцата ни и ни научи да се радваме в Тебе, дори когато всичко друго липсва. В името на Исус Христос, амин.