Това, което революционно промени моето взаимоотношение с Бог, е разбирането, което получих от Божието Слово, че Бог ме зачита за праведен поради вярата ми в Исус Христос. Святият Дух ми даде това просветление, когато бях на около 19 години, през 1978 година. Сега съм на почти 50 години, но още не съм станал на 50 години. Това беше преди 30 години и аз четях Посланието към римляните. Тогава разбрах, че Бог ме зачита за праведен поради вярата ми в Исус Христос.
Това ми донесе един невероятен мир. Разбира се, моето преживяване не е уникално, но аз бих желал всеки ден да има такова преживяване. Просто да осъзнае, както аз четях Посланието към римляните, че има правда чрез вяра. И това учение за правда чрез вяра е знаменателно, защото то стига до основата на Реформацията. И е неразривно свързано не само с апостол Павел, но също и с Августин, който е известен духовен отец в църквата, а също и с Мартин Лутер. Искам да ви разкажа малко за Мартин Лутер.
МАРТИН ЛУТЕР И ПЪТЯТ КЪМ РЕФОРМАЦИЯТА
Ние говорим за него обикновено на Деня на реформацията, но миналата година аз не бях тук на Деня на реформацията и не говорихме за него. Затова ще ви кажа малко за Мартин Лутер. И ви го казвам това във връзка с учението за правда чрез вяра. Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен, Тюрингия. Ако за тогавашното време говорим, той е бил 83-ти набор, преди пет века. Той посещава основно училище в Мансфелд и гимназия в Магдебург. Тази гимназия в Магдебург принадлежала на една общност, която се казва „Братя на общия живот”.
През 1502 г. получил бакалавърска степен, т.е. той продължил да учи в университет. През 1505 г. получава магистърска степен от университета в Ерфурт. Т.е. той е бил ученолюбив. Възнамерявал да продължи да се занимава с право, т.е. той е следвал право. Баща му е искал той да стане адвокат. Понеже баща му е бил миньор, искал — както и в България — да му се изучат децата, да станат важни адвокати и нещо такова. Той възнамерявал да продължи да се занимава с право, но това, което се случва, е, че една светкавица паднала близо до него по време на гръмотевична буря.
Просто до него паднала тази светкавица и той се отървава на косъм от това да бъде убит от гръм. И това го предизвиква да осъзнае, че е нужно да се посвети на Бога, и той става монах. През 1506 г. постъпва в Августинския манастир в Ерфурт. Така че той е бил монах по това време. Монасите тогава не са били женени, за разлика от някои източни свещеници. Така че той е бил неженен. И там той е продължил обучението си в сферата на богословието. Т.е. както учил преди това право, постъпил в манастир и е почнал да учи богословие.
През 1507 г. бил ръкоположен за католически свещеник. През 1508 г. се прехвърля във Витенбергския университет, където започва да преподава етика. Т.е. той е станал преподавател в семинарията. Едно посещение в Рим през 1510–1511 г. по работа, свързана с противоречия в Августинския орден, му отваря очите за покварата сред висшия църковен клир. Т.е. той вижда покварата в тогавашната църква.
Завръщайки се във Витенберг, Лутер продължава обучението си и през 1512 г. защитава докторат по богословие. Така че той става доктор по богословие през 1512 г. — ако е 83-ти набор, на колко години е бил? На 29 години. Т.е. на 29 години той става доктор по богословие. И външно Лутер гради успешна монашеска и академична кариера, но вътрешно е обезпокоен от осъждение за грях. Т.е. той се чувства много грешен, много недостоен. Той си мислел, че като се старае да изпълнява манастирските задължения, ще се успокои.
И бил много стриктен. Там, когато му кажат да се моли — сутрин се моли, работи, покорява се, изпълнява всичко. И си мисли: „Всичко ще направя както трябва”, но няма мир. И в това време негов добър съветник бил Йохан фон Щаупиц, който бил главният викарий на Августинския орден — духовник с висок ранг. И той му казва: „Чети повече Библията. Когато четеш Библията, така ще се успокоиш”. Това казваме и ние на хората, които се притесняват: „Чети Библията, чети Псалмите, те ще те успокоят”.
И това било нещо уникално за тогавашното време, защото тогава повечето хора били неграмотни. Обикновените хора не можели да четат. И нямало Библии, нямало печатни Библии. Просто само тези, които са били в академичните сфери, са имали достъп до Библията. Но той имал достъп до Библията като професор и проповедник. Той трябвало да тълкува Писанието на студентите и на неговите енориаши, защото той бил свещеник в църква и проповядвал. Това изисква внимателна, задълбочена подготовка — да проповядваш, да поучаваш. Така че Мартин Лутер станал свещеник, но в същото време и професор, както ви казах.
От 1513 г. (значи вече бил на около 30 години) до 1517 г. (на 34 години) той чете лекции върху Псалмите, върху Римляните и Галатяните. Това включва изучаване на Писанията на оригиналните езици. Защото това е било във времето на Ренесанса, когато имало засилен интерес към изворите, към Рим, към Гърция. И се изучавали латински, гръцки и еврейски. Така че, за да стане такъв доктор по богословие, Мартин Лутер е знаел старогръцки и староеврейски. И е можел да чете Библията на оригиналните езици. И това изучаване на оригиналните езици е решаващ фактор в неговия живот.
Преживяването в кулата
През този период той имал така нареченото „преживяване в кулата”. И това се нарича преживяване в кулата, понеже кабинетът му бил в кулата на един замък. Представете си замъка, и там горе има някаква кула, и в кулата има стая. И там е неговият офис. И той там, в своя офис, стои и чете Библията, изучава, подготвя се.
И тогава, докато четял, той осъзнал, че Божията правда в първа глава на Посланието към римляните не е Неговата справедливост, от която трябва да се боим. Т.е. тази дума „правда” не означава правда, с която Господ ще ни накаже и от която трябва да треперим, а пасивна праведност — т.е. нещо, което ние получаваме, което Бог дава на вярващите в Христос. Праведност, която вярващите получават чрез лично упование в Христос. Разбирате ли го това?
Ето какво пише той — това ще го прочета, специално съм ви го превел, за да може да чуете какво е написано от него в предговора към пълното издание на неговите латински трудове. Това е една от книгите, които той е написал. Но той разказва вътре просто като човек. И аз мисля, че това е всъщност неговото свидетелство. И затова мисля, че е добре да го чуем. И той пише следното:
„”
Мартин Лутер
Апостол Павел говори за благовестието в Римляни, първа глава, и казва, че в него се открива правдата на Бога.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
„За мен това беше като една бучка или тромб около сърцето ми и не можех да разбера какво е това. Какво означава това? Правдата на Бога. Аз мразех тази дума. Правдата на Бога. Която от употребата и обичая на всички мои учители, бях учен да разбирам философски като отнасяща се до формална или активна праведност, както те я наричаха. Т.е. правдата, чрез която Бог е справедлив и чрез която Той наказва грешниците и неправедните.”
Мартин Лутер
„Но колкото и безупречен монах да бях, чувствах, че пред Бога съм грешник с крайно неспокойна съвест. Не можех да бъда сигурен, че Бог беше удовлетворен от опитите ми да изкупя греховете си. Аз не обичах, не, по-скоро мразех този справедлив Бог.”
Мартин Лутер
Просто той признава, че е мразел Бога, Който наказва грешниците. Затова, че Той, Господ, ще го накаже. И тогава той казва: „Аз, разбира се, мълчаливо, ако не богохулствено — дали го казвам открито, но това казвам — роптаех недоволно и се ядосвах на Бога.“
„Казвах: не е ли достатъчно това, че ние, окаяните грешници, изгубени за цяла вечност поради първородния грях, сме потискани с всеки вид бедствие чрез Десетте заповеди? Трябва да изпълняваме заповеди, пък сме грешници и не можем да ги изпълним. Защо Бог натрупва скръб върху скръб чрез Евангелието и чрез Евангелието ни заплашва с Неговата справедливост и Неговия гняв?”
Мартин Лутер
Така той го е възприемал. И казва ето така: „Беснеех със своята дива и обезпокоена съвест.“
„Не оставях на мира апостол Павел за тази фраза в Римляни, първа глава. И разтревожен исках да знам какво имаше предвид той.”
Мартин Лутер
Какво имаше предвид апостол Павел? И той казва:
„Размишлявах нощ и ден над тези думи за правдата на Бога. Докато накрая, по милост Божия, обърнах внимание на техния контекст.”
Мартин Лутер
Ние веднага казваме, че контекстът определя значението. Контекстът е това, което е преди и след. И там се казва: „Правдата на Бога е разкрита в него“ — в него се има предвид Благовестието, както е писано: „Праведният човек живее чрез вяра.“
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
„Започнах да разбирам, че в този стих правдата на Бога е тази, чрез която праведният човек живее. Като чрез един дар от Бога, т.е. чрез вяра.”
Мартин Лутер
Т.е. всъщност тук не става въпрос за праведния Бог и Неговата правда, но за правдата на Бога, която Той дава на човека, за да може човекът да стане праведен. Започнах да разбирам, че този стих означава, че правдата на Бога се разкрива чрез Благовестието, но тя е една пасивна правда.
„Такава, чрез която милостивият Бог ни оправдава чрез вяра, както е писано: „Праведният живее чрез вяра.“”
Мартин Лутер
И тогава, когато той осъзнал това, той каза:
„Изведнъж аз почувствах, че бях новороден и влязох в самия рай през отворени врати.”
Мартин Лутер
САМАТА ВРАТА НА РАЯ
Да, това го промени, но това трябва да бъде преживяването на всеки един — че ако ти осъзнаеш тази правда, която Бог ти дава, ти ще бъдеш толкова щастлив, че ще се почувстваш новороден. Ти ще разбереш, че независимо че си бил грешен, ти не можеш да угодиш на Бога с твоята собствена праведност. Трябва да се откажеш от това, да се смириш и да кажеш: „Аз не мога да Ти угодя, Господи, но аз приемам жертвата на Исус и правдата, която Ти ми даваш заради моята вяра в Исус Христос и Неговата жертва.“
„Влязох в самия рай през отворени врати, веднага видях цялото Писание в една различна светлина. Писанията, които знаех, започнаха да преминават през главата ми и аз забелязах, че и други термини имаха аналогично значение. Например, работата на Бога, т.е. това, което Бог изработва в нас; силата на Бога, чрез която Той ни прави силни; мъдростта на Бога, чрез която Той ни прави мъдри; спасението на Бога; славата на Бога. И тогава аз издигнах тези най-сладки за мене думи — „правдата на Бога“ — с точно толкова любов, колкото преди ги мразех с омраза. Тази Павлова фраза беше за мен самата врата на рая.”
Мартин Лутер
Ето, той още веднъж казва: „самата врата на рая“.
„След това четох творбата на Августин „За Духа и буквата“, в която открих нещо, за което не бих се осмелил да се надявам. Открих, че той също тълкува правдата на Бога по подобен начин, именно като такава, с която Бог ни облича, когато ни оправдава.”
Мартин Лутер
Въпреки че Августин го беше казал не така ясно и категорично и не беше обяснил в детайли как Бог ни приписва или вменява правда, Лутер пак останал удовлетворен, че той поучаваше за правдата на Бога, чрез която ние сме оправдани.
И всъщност, когато говорим за тази правда на Бога, искам да видим тази правда на Бога в Посланието към римляните. Това е основната тема на цялото Послание към римляните. Тя е дадена в стихове 16 и 17 на първа глава. И там в 16 стих апостол Павел казва, че не се срамува от благовестието за Христос, защото той казва: „То е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва“.
Римляни 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
И след това в 17 стих обяснява защо благовестието е Божия сила. Ние казваме: „Благовестието за Христос е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“. Обяснява в 17 стих защо благовестието е Божия сила — защото в него се открива правдата, която е от Бога, чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Допреди времето на Мартин Лутер богословите разбирали правдата, която е от Бога, като правда, която е Божия атрибут. Правда, която изисква възмездие, от която трябва да се боим. Изучавайки гръцкия текст, Лутер открива, че това не е правда, която характеризира Божия характер, а правда, която вярващият в Христос получава поради замяната на Христос. Слава на Бога!
Това е всъщност Неговата милост и аз искам в нашата църква всеки един да го знае това — че ако ти вярваш в Исус Христос, това е като един „чендж“. Не знам дали знаете какво е „чендж“, „чендж бюро“. Ако имаш, да кажем, български пари и искаш долари, или ако имаш долари или евро и искаш да ги обмениш в български, отиваш, даваш едините пари, примерно българските, те ти дават долари, или обратно.
Тук е същото. Ти идваш при Бога и Му даваш вярата си в Исус. „Аз вярвам, че Исус Христос е Божий Син, вярвам, че Той умря на кръста за моите грехове, лично за мене.“ И Бог казва: „Добре, вземам вярата ти, хоп — ето ти правда.“ Той вменява правда за вяра. Разбирате ли го това? Ако го разберете, това е самата врата на рая, защото ти сам, ако се опиташ да угодиш на Бога, не можеш, защото ние всички сме грешници. Има ли някой да не е грешник тук, да вдигне ръка?
Всички сме грешници. Но трябва да сме спасени грешници. Има ли някой да е спасен грешник? Спасен грешник. Ако вярваме, Господ ни спасява. И Той ни спасява не заради нашите заслуги, но заради Исус Христос.
И ние ще продължим да говорим, може би следващата седмица, защото това е една доста дълга тема, но защо е нужна правдата чрез вяра? В първата част на Римляни, от 1 глава 18 стих до 3 глава 20 стих — това е първата част на Римляни след темата, която е в 16-17 стих — апостолът обяснява защо единствената правда, чрез която човек може да се спаси, е правдата чрез вяра, която се дава по благодат от Бога, а не правдата поради човешки заслуги или дела.
Римляни 1:18-3:20
ГРЕХОВНОСТТА НА ЕЗИЧНИЦИТЕ
Интересно е, че като апостол на езичниците, апостол Павел винаги първо разглежда духовното състояние на езичниците, а после положението на юдеите. И от първа глава, 18 стих, до втора глава, 16 стих, той разкрива греховността на езичниците. Колко са грешни езичниците? Езичниците са тези, които не са евреи. И той казва така, защото като познаха Бога, понеже Бог им се разкри, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.
Римляни 1:18-32
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.
19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.
20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Представяха се за мъдри, а станаха глупци
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.
24 Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,
25 те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.
27 Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.
28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;
30 клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
Разбирате ли какво стана с хората, които са езичници? Да, след потопа просто те се извратиха чрез техните мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха. И славата на нетленния Бог, Който е нетленен, Който е безсмъртен, размениха срещу подобие на образ на смъртен човек. Защото те си направиха идоли. Разбирате ли, това са подобия на смъртен човек. Различни идоли. Всички народи, включително и българите, са имали Тангра, различни други богове.
Сега гледам един сериал за викинги — те са имали там други богове, всеки някакви богове е имал. Размениха славата на нетленния Бог срещу подобие и образ на смъртен човек. И не само на смъртен човек, но някои са като птици, някои са като четириноги — телета, да кажем, и дори се казва и на влечуги, защото някои се покланят на змии. Бръмбари — в Египет се покланят на бръмбари, на скарабеи. И те се покланят на тези неща, вместо на живия Бог. Затова според страстите на сърцата им — вътре в човека има страсти — и според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота.
И когато говорим за тази нечистота, всъщност става въпрос за сексуална неморалност. Тоест, ти нямаш полов живот само с твоята жена, но започваш да имаш полов живот безразборно с различни хора. И това те осквернява. Всеки съюз извън брачния завет е мръсотия пред Бога. Всеки секс или полов живот извън брака е нечистота. И затова Той казва, че ги предаде на нечистота — просто Той ги оставя да си правят каквото си искат, за да обезчестяват телата им между самите тях.
Вижте, сексът за Бог е изключително важен. Той трябва да заема правилното си място, това е изключително важно. И те, които замениха истинския Бог с лъжлив, предпочетоха да се покланят и да служат на тварта или на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Тоест, езичниците станаха идолопоклонници и в служението на тези идоли винаги са се включвали сексуални оргии, защото те са мислили, че когато правят тези оргии, те възбуждат бога си и той излива семето си, което е дъждът, който вали. И този дъжд, като оплоди земята, тя дава плода си.
Те са си казвали: „Сега, за да може да има дъжд и плодородие, трябва да правим оргии, да възбудим бога, да даде семето, за да може да имаме реколта…“ Даже не са го правили само за това, просто много е била объркана работата. Разбирате ли? И тук се казва: „Затова Бог ги предаде на срамотни страсти“ и обяснява още повече. Както и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено, тоест те даже започват да правят противоестествени неща. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже.
Тоест, това е вече хомосексуализмът. Това се говори вече в училищата, тоест налага се в някои държави, вече виждате по телевизията, одобрено от закона. Последното, което чух за Франция, е, че в училището не трябва да се казва вече „баща“ и „майка“, а трябва да се казва „родител едно“ и „родител две“. Защото, ако двамата родители са мъже, просто това е днес реалността, нали? Така че това нещо се е случвало и тогава. И се казва: „вършейки безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие“.
Тук се има предвид, може би, Содом и Гомор. В днешно време има болести, които се предават по полов път, като СПИН, сифилис. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично. И затова всички хора са грешници без начин да се оправдаят пред Бога. Изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза, пълни със завист, убийство — човека за нищо го нямат, убиват го — караница, измама и злоба.
Шепотници, клюкари, клеветници, богомразци, нахални — без никакво основание, обаче нахални — горделиви, самохвалци. Измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни. Защо отиват на някоя спирка, събарят кошчето, чупят автобусите, вандалстват? Без семейна обич — тук се набляга, че в семействата трябва да имаме семейна обич. Може да се караме, но пак трябва да се прегръщаме. Немилостиви, които при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само че ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
Това последното беше с тия награди, където много говорят за тях — „Оскарите“. Нямало да има водещ, защото водещият се е изказал против гейовете и те го принудили да се откаже. Защо няма да има водещ? Защото го обявяват за хомофоб. Павел хомофоб ли беше според вас? Ако Павел е хомофоб, и аз съм хомофоб. Аз правя това, което Павел прави, както искат да ме наричат.
Хомофоб буквално означава „човекомразец“. Тези, които са с обратна сексуална ориентация, обвиняват тези, които говорят, че това е грях. Те казват: „Вие ни мразите, вие нямате любов в себе си, нямате толерантност“. Те смятат, че това е нормално. Да, те смятат, че това е нормално. Те казват, че това е качество, нормално за самите тях. Затова обявяват другите за хомофоби. Те смятат, че това не е грях.
Така че ние не можем да кажем, че не е грях. Ние обичаме хората, защото ние не сме по-праведни. Но мразим греха, да. Проблемът е, че те дотолкова се идентифицират с този грях, че го правят своя идентичност. Затова правят тези прайдове, както ги наричат, което означава „гордост“. Те се гордеят с тяхната сексуална ориентация, с греха, който вършат.
ГРЕХОВНОСТТА НА ЮДЕИТЕ
Така че от 2 глава, 17 стих, до 3 глава, 20 стих, апостол Павел демонстрира, че не само езичниците, но и юдеите, въпреки че имат Божия закон, и те са пълни грешници.
Римляни 2:17-29
17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,
18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,
19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?
28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;
29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
И казва: „Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон“ — и това може да се отнася и за нас малко, вярващите — „хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля и разсъждаваш между различни мнения, защото ходиш на църква, учиш се от закона (на синагогата тогава), тогава, ако след това си уверен в себе си, че си водач на слепите (ние сме лидери), учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си?“
„Ти, който проповяваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатстваш ли? Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като престъпваш закона?“ Питам това, според както е писано: „Поради вас се хули Божието име между езичниците“.
Така че езичниците са грешни, юдеите са грешни. Има ли някой, който да се спаси сам? Вижте, заключението е дадено в 3 глава, 9 и 10 стих. Тогава какво следва?
Римляни 3:9-10
9 Тогава какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано:
„Няма праведен нито един;
„Имаме ли ние някакво предимство над езичниците?“ – пита апостол Павел. И си отговаря: „Никак. Защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.“
Римляни 3:9
9 Тогава какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
„Както е писано, няма праведен ни един.“
Римляни 3:10
10 Както е писано:
„Няма праведен нито един;
Така че ето затова имаме нужда от Божията правда и затова тя е самата врата на Рая – защото ние не можем да се спасим сами. Но Господ ни каза: „Аз ви давам Моята правда и това е Божия сила за спасение на всеки, който вярва.“ И следващата седмица ще продължим да говорим за това.
Римляни 1:16
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Ти благодарим, Господи, за Твоята милост. За това, че въпреки че сме грешници, въпреки че сме недостатъчни, въпреки, Господи, че и юдеи, и гърци, и всички сме грешни, то никой не може да бъде оправдан и да заслужи правда със собствени сили. Господи, благодарим Ти за това, че Ти ни даваш благодатта Си, даваш ни правда чрез вяра. Затова, Господи, никога няма да спрем да Ти благодарим, защото това е невероятна милост. Ние Ти благодарим за това, че си ни дал Сина Си, Който дойде на тази земя, въплъти се като бебе в утробата на Мария, роди се, живя и беше учител, и, Господи, Той умря на кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден, и победи смъртта. О, благодарим Ти за този Господ, Когото Ти ни даде, за този Спасител, за този Избавител и за това, че ако ние вярваме в Него, Ти вменяваш нашата вяра за правда. Благодарим Ти, Боже, отдаваме Ти слава, благодарност, хваление и Ти благодарим за оправданието тази сутрин. Молим Те да запечаташ това слово в нашите сърца, дай ни всеки ден да изучаваме, да четем това Послание към римляните и ни дай да имаме в сърцата си тази увереност, че нашите грехове са простени, че нашите имена са записани в Книгата на живота и че ние ще бъдем с Теб във вечността. В името на Исус! Амин!