Слава на Бога! Аз благодаря на Бога за това, че мога тази вечер да бъда тук между вас и заедно да се покланяме на Бога, да търсим Неговото лице, защото това е най-чудесното и най-благословеното. Да бъдем заедно в Божията присъствие, заедно да се покланяме на Бога, заедно да Му служим. Няма нищо по-добро от това. Също и аз бих желал да благодаря на Бога за това, че вашата църква помогна на църквата в Долно Езерово с едни парични средства, за да можем ние да си купим дърва за зимата.
И днес по моя календар е благодарствен ден, така пиша в моя календар. Аз благодаря на Бог за това, че имам тази възможност. И тук, и на вас да благодаря за това, че вие така мислите не само за себе си, но мислите също за църквите в района. Радвам се също за това, че пасторското служение е било и в Камено. Така че нека Бог да благославя района, та да може Божието Царство да расте не само в Бургас, но също и в църквите наоколо. Бургас е един огромен район, аз даже не знам колко е броят на църквите.
Но нека Бог да благославя делото Си, така че то да расте навсякъде, не само в Бургас, но също и наоколо. Тази вечер аз бих желал ние да разсъждаваме върху една идея от един текст от Исая 49 глава от първи до шести стих.
Исая 49:1-6
1 Слушайте ме, острови,
и внимавайте, далечни племена:
Господ ме призова още от раждането ми,
още от утробата на майка ми спомена името ми!
2 Направи устата ми като остър меч,
покри ме под сянката на ръката Си;
и ме направи като лъскава стрела,
и ме скри в колчана Си.
3 Той ми каза: Ти си Мой слуга,
ти си Израил, в когото ще се прославя.
4 Но аз си казах: Напразно съм се трудил,
за нищо и напразно съм изнурявал силата си;
все пак обаче правото ми е у Господа
и наградата ми е у моя Бог.
5 И така, сега говори Господ,
Който ме създаде още от утробата за Свой слуга,
за да доведа пак Яков при Него
и за да се събере Израил при Него
(защото съм почтен в очите на Господа
и моят Бог ми стана сила).
6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга,
за да възстановиш племената на Яков
и за да възвърнеш опазените на Израил;
ще те дам още за светлина на народите,
за да бъдеш Мое спасение до земния край.
Слава на Бога! Днес това са едни чудесни стихове, едни удивителни стихове, едно пророчество, което има своето значение. Тук целият този пасаж и последната част от книгата на пророк Исая се говори за Господния слуга. И този Господен слуга е Божий инструмент за постигане на Неговите цели.
Това, което се случва преди това е, че Бог избира Израил, но Израил се провали и не изпълнява Неговите намерения. Затова Бог казва: ако Израил се провали, то тогава Аз ще изпратя Моя слуга. Аз сам ще дойда, защото този Божий слуга, той не е просто човек, но този Божий слуга е всъщност Неговия Син Исус Христос. И в този пасаж, който ние прочетохме, се говори за стрелата. В стих 2 се казва: „И направи ме като лъскава стрела и ме скри в тула си“ или в неговия колчан.
И тази вечер аз бих желал ние да разсъждаваме за тази стрела. И тази стрела говори за няколко неща. На първо място за Месията, за Исус Христос, защото Той е този Божий служител, чрез когото Бог осъществява Неговите цели и намерения. Исус Христос е Божията стрела. Освен това, този пасаж би могъл да се приеме за народа на Израил, защото се казва, че „ти си Израил“. И в известна степен народът на Израил също беше една стрела в ръката на Господа. И също и за църквата, и за отделния вярващ.
Йоан 17:18
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
Т.е. Исус беше изпратен от Отец в света, но с Неговото идване Божията мисия не е докрай изпълнена. Защото Божията мисия в този свят има две части. Едната част е изкуплението, което Исус изпълни. И това беше нещо, което никой човек не може да изпълни, но само Той. Но всъщност, да може хората да се спасяват, не е достатъчно само Исус да умре за тях, но трябва те да чуят вестта за това, че Исус е дошъл и е умрял за тях. Така че ние ще погледнем този пасаж за себе си. И ще се огледаме в Божието Слово. Какво мислим за себе си като „Божии стрели“?
Не знам дали виждате на следващата снимка, това е Ивагор Щатровски. Просто съм сложил тази снимка, защото да ви покажа, че и днес хората използват лъкове и стрели. Има места по земното кълбо, където те използват лъкове за лов. А може би също и като оръжие за война. Но на следващата снимка се вижда всъщност един местен човек. Пак със лък и според мен той е много по-професионален така да държи лъка и стрелата. Защото той по този начин си лови риба и по този начин той, така да се каже, си изкарва хляба. Просто давам ви тези снимки, за да придобиете представа за стрелата. За това, за което ще говорим. Защото виждаме, че стрелата е метафора за Господ Исус Христос. Но също така стрелата е метафора и за нас. Като едни инструменти в Божията ръка.
ТРИТЕ ЧАСТИ НА СТРЕЛАТА
И аз бих желал ние да разсъждаваме за стрелата. И стрелата има три части. Като едно духовно размишление тези три части на стрелата биха могли да бъдат представени по следния начин. Виждате една стрела, която е нарисувана тук. И след това върхът на стрелата, това са уменията в служението. Т.е. ако ние гледаме на християнина като стрела, върхът на тази стрела са уменията на този християнин в служението. Защото Бог желае ние да служим чрез дарби, които Той ни е дал. И чрез тези дарби ние да изпълняваме Неговата воля.
Пръчката, от която стрелата е направена, това е всъщност характерът, който всеки един от нас има. И опашката на стрелата е свързана с нашата чувствителност към водителството на Святия Дух. Защото вие знаете, стрелата, когато се изстреля, тя върхът, който е остър, той цепи въздуха. Но след това има аеродинамика, която там се случва и е много важно отзад този стабилизатор, който е всъщност от пера. И тези пера трябва да бъдат много точно разположени, за да могат да изпращат стрелата да лети към целта. Така че е важно, точно тези пера, които са накрая, те взаимодействат с въздуха. И всъщност, може би оттук е тази идея, че опашката би могла да се приеме като идея за нашата чувствителност към водителството на Святия Дух. Защото Бог желае нашето служение, това, което ние правим, да бъде водено от Святия Дух.
И също имаме мишена. И мишената са Божиите цели. Божият план за нашия живот. Защото Бог има план за нашия живот. И ние виждаме и в целия пасаж, който прочетохме в Исая, в края на пасажа се казва, че малко е за Мене да те направя един, който само отговаряш за Яков и за Израил.
МОЛИТВА
Господи, ние Ти благодарим за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Бог, който ни е създал за Свои служители. Молим Те, Господи, направи ни като остри стрели в Твоята ръка. Нека нашият характер, нашите умения и нашата чувствителност към Твоя Дух да бъдат напълно предадени на Теб, за да можем да уцелим целта, която Ти си поставил за нашия живот. Използвай ни за Твоя слава, за да бъдеш Ти прославен чрез нас. В името на Исус Христос се молим. Амин!
„Ще те направя спасение до земните краища.“ Т.е. там се обхваща цялата земя. Защото Божията мисия обхваща всички хора, всички човеци по цялата земя. И Бог желае да спаси целия свят. И Бог желае ние да бъдем част от Неговата мисия, от това, което Той желае да направи, чрез изпълнението на Великото поръчение. Има обаче различни видове стрели. Идеалната стрела, виждате тук, тя е направена с компютър и наистина е вероятно идеална, тя има остро заточен връх.
Исая 49:6
6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга,
за да възстановиш племената на Яков
и за да възвърнеш опазените на Израил;
ще те дам още за светлина на народите,
за да бъдеш Мое спасение до земния край.
Виждате това острие, то е много остро, заточено. Пръчката на стрелата или стеблото е абсолютно право. И понеже стабилизаторът е много добър, опашката на стрелата е перфектна, затова една такава идеална стрела би имала превъзходен полет. Това са хора, които имат добре развити дарби на служение, които имат благочестив характер и са чувствителни към водителството на Святия Дух. И аз бих желал всъщност в тези три области ние да огледаме себе си, като застанем пред Бога и да се замислим доколко развита е всяка една от тези области в нас.
Как са нашите дарби, как е нашият характер и как е нашето покорство на водителството на Святия Дух. Не всички сме идеални, аз едва ли знам някоя стрела, която да е напълно идеална, но би следвало да се стремим към освещение, защото Божието Слово казва ние да се усъвършенстваме. Виждаме на следващия слайд една друга стрела, която е изкривена. Какъв е проблемът с тази стрела? Виждаме, че острието е добро, опашката е добра, но пръчката, от която е направена… Проблемът с тази стрела е всъщност, че характерът на този човек не е добър. Тази стрела би могла да се нарече стрелата с кривата пръчка. Липсата на христоподобен характер води до неулучване на целта.
Много е важно да имаме един добър, благочестив характер в нашето служение. Това е, което Бог търси най-вече във всеки един човек, който е станал християнин. Това е, когато се говори за изискванията за дякони, за пастири. Там, ако погледнете тези изисквания, се съдържат повече неща, свързани с характера, а не толкова с дарбите на тези хора. Защото има много хора, които са много надарени, много талантливи, но въпреки това те не са готови за служение, защото те имат проблеми с техния характер. Липсата на христоподобен характер би довела до неулучване на целта, защото една такава стрела едва ли би летяла към целта. Но тя би се завъртала някъде и е много опасна, защото не само че може да неулучи целта, а може да улучи някой друг.
И това е съвсем практично по отношение на благовестието, защото много често пречката за много хора да дойдат при Христос е характерът на хората в църквата. Не знам тук дали има такива, но в Долно Езерово и в Банио, където съм бил, хора са казвали: „Ние в тази църква няма да стъпим, защото знаем какви хора ходят там“. Това не е реклама за църквата, но наистина е така. Ние, разбира се, ще застанем срещу такива хора и ще кажем, че църквата е за грешници, ако някой иска праведна църква, да отиде в небето, защото на земята няма съвършена църква и ние не идваме на църква заради хората, а заради Господа.
Но ние виждаме, че и самият апостол Павел казва: „Поради вас се хули Божието име между езичниците“. Т.е. ние можем да станем, ако нашият характер не е одобрен, да станем за съблазън и за пречка на хората да дойдат при Бога. Но напротив, ние трябва да бъдем точно обратното. С делата си да демонстрираме Божията любов, да помагаме на хората, да бъдем добри към тях, за да могат, виждайки промяната в нашия характер, да ни запитат за надеждата, която ние имаме от Бога. И тогава това да стане повод ние да споделим с тях надеждата ни за нашия Господ. Така че характерът е много важен по отношение на благовестието, на първо място. И второ, ако ние работим в екип, и много често ние работим в екип, ако в този екип има човек с недостатъчно добре развит християнски характер, тогава в този екип започват търкания, започват проблеми във взаимоотношенията, започват караници. И най-накрая този екип, този колектив, всъщност се разпада. Така че ние трябва много да внимаваме върху нашия характер, защото той е важен, както по отношение на благовестието, така и по отношение на нашето служение.
И ние виждаме в Божието Слово, в 2 Петрово, 1 глава от 3 до 11 стих ще прочетем, там се говори за изграждането на характера ни. И това е всъщност работата върху плода на Духа в нас. За да можем да имаме плода на Духа в себе си, разбира се, първо трябва да имаме Святия Дух в себе си, но също така ние трябва да работим за този плод и за произвеждането на този плод в нас. Не само да очакваме, че той от само себе си ще се появи в живота ни.
2 Петрово 1:3-4
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;
Слава на Бога! Но тук се говори, къде сме вече? Ние сме били в страстите, били сме в този свят, били сме в разложението, в покварата, но чрез вяра в Исус Христос Бог ни е оправдал и ни е осветил веднъж и завинаги чрез Неговата кръв, за да бъдем Негов осветен принос. Слава на Бога! Със един принос Той е усъвършенствал завинаги, осветил завинаги онези, които се освещават, които вярват в Него. И ние сме участници в Божественото естество, ние сме нови създания.
Но от този момент нататък ние не трябва да се отпуснем и да кажем: „Ами вече аз съм кръстен“, слава на Бога за сестрата, която е била кръстена, но не можем да кажем „вече всичко приключи“, както казваме: „паспортът ми е подписан, подпечатан и аз вече съм готов за небето“. Не! Целият ни живот е всъщност един процес на освещение, на едно усъвършенстване. И тук се казва в 5 стих надолу поради самата тази причина. Поради това, което ние сме и поради това, което ние ще бъдем, положете всяко старание. Това означава да направим абсолютно всичко, което зависи от нас. И се казва ние да го направим.
2 Петрово 1:5-7
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
Тук виждаме как има една последователност, едно надграждане върху различните добродетели. И това са всъщност различни сфери в живота ни. Ако ние имаме проблеми с мързела, тогава може би трябва да прибавим на вярата си добродетел. Ако имаме проблеми с начина, по който мислим, сме много диви, трябва да имаме, може би, повече благоразумие. Ако имаме проблеми с някакви други неща, трябва да наложим върху себе си себеобуздание и дисциплина. Ако сме колебливи, трябва да станем твърди. На твърдостта си да добавим благочестие. Т.е. едно търсене на Бога, защото това е благочестието – ние да бъдем хора, които търсят Бога. На благочестието си – братолюбие и на братолюбието си – любов. Т.е. любовта е, която вече не поставя условия. Ние не обичаме братята просто защото те ни правят добро и ние сме една добра компания, но дори и когато те ни нараняват, ние продължаваме да ги обичаме, защото любовта, за която се говори тук, е Божията безусловна любов. И както Бог ни обикна с тази безусловна любов, така и ние сме длъжни да обичаме другите с тази безусловна любов. И тогава наистина по това ще ни познаят, че сме Христови ученици, ако имаме тази любов помежду си.
Така че ние трябва да работим върху нашия характер и ако ние не го правим това, в следващия слайд в 8 стих и надолу се казва, защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос. Но онзи, когато те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Ето вижте тук, това е проблем с характера. Сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
2 Петрово 1:8-9
8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
Това ми напомня за тази църква, която се говори в Трета глава на Откровение, където се казва, че си богат. Мисли се, че си богат и т.н., а ти всъщност си сляп, гол, беден и т.н. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърждавате вашето призвание и избиране, защото като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете, понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ Исус Христос. Така че нека тази вечер да помислим върху нашия характер.
Откровение 3:17
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол,
Ние се познаваме, когато имаме Господна вечера, винаги ни се казва, че ние трябва да изпитваме себе си, да виждаме къде сме в вярата. И ние като християни трябва да работим върху себе си, ние трябва да се променим. Ние трябва непрекъснато да растем, да се приближаваме към Господа и да растем към христоподобие. Да бъдем подобни на нашия Господ Исус Христос. Така че това е първото нещо, върху което ние трябва да разсъждаваме върху нашия характер.
Не знам дали се вижда каква е стрелата тук. Какъв е проблемът с тази стрела? Виждаме, че тя сигурно има пръчка, но какъв е проблемът? Виждате ли върха? Върха как е? Отрязан е върхът, нали? Значи проблемът на тази стрела е с върха. Върхът не е наточен. Върхът е тъп. И всъщност това е проблем с уменията за служение. Защото казваме, че върхът, всъщност това са нашите дарби, чрез които ние можем да служим на Бога. И тази стрела, бихме могли да наречем стрелата с тъпия връх.
Това са хора, които са много добри. Те са мили, те имат превъзходен христоподобен характер. Но техният проблем е, че те не са развили техните дарби в духовни служения. Вижте, това е всъщност факт в повечето църкви, даже колкото е по-голяма църквата, толкова е по-вярно. Това, че 20% от хората в църквата вършат 100% от работата. А 80% от хората в църквата консумират и нищо не правят. Това е проблем, нали? Защо? Защо? В крайна сметка Бог желае всяка една част от тялото да участва в служението.
Както в нашето тяло. Представете си нашето тяло, ако 80% от органите ни откажат да работят. Ужас, нали? Това означава, че има голям проблем. Но представете си и ако църквата, нашите църкви, ако те 100% от хората са в служение. Тогава ще бъде една много мощна църква. И тогава, наистина, ще има едни много добри резултати в служението, в организацията. И всички ще участват. И когато всички ще участват, ще има по-малко критика. Защото тия, които не участват, те обикновено са готови да критикуват и казват „О, те защо не го направиха по-добре“ и така нататък.
Но ако ти вършиш нещо, тогава по-малко ще критикуваш, нали? Така че, Божията воля за всеки един от нас е да бъдем служители. Бог желае всеки един да служи и да се намери в служението. Има начини, по които вие може да разпознаете какви са дарбите, които Бог ви е давал. Защото Бог, казва се, е според делът на вярата, който Бог е на всеки разпределил. Т.е. всеки има дял вяра и там под дял вяра се има предвид също и мярка – благодат. Благодат, която същност е свързана с дарбите, които Бог е давал.
Римляни 12:3
3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.
Това е в 12 глава на „Посланието към римляните“. Няма да го чета стиха. Но там се говори, че ако някой пророкува, да пророкува съразмерно с вярата, който служи да го прави прилежно, който раздава, да раздава щедро и така нататък и така нататък. Но се казва, че всеки има дял вяра, всеки има благодат, която Бог е дал. И всеки има дарби от Святия Дух. Има както естествени дарби, така и духовни дарби от Святия Дух, но Бог желае да използваме и едните и другите да служим на Бог.
Но за това ние трябва да развиваме нашите дарби, за да можете да се превърнат в духовни служения. Тоест да не бъдат само дарби, но да бъдат вече служения. Тоест нещо, което ти непрекъснато практикуваш, ти си го развил в едно умение. Както тези, които свирят и хвалят Бога, те не са свирили винаги по този начин. В началото са се учили и са излизали някакви тонове от техния опит да свирят, но понеже са били дисциплинирани, те са развивали тази тяхна дарба и вече това се превръща в умение и те започват да пеят и да свирят без да се замислят.
Също трябва да стане с нас подношение на благовестието, подношение на молитвата, подношение на работата, подпомагането в служението във всяка една сфера на нашето духовно служение. И в Еклисиаст 10 глава 10 стих се казва, че ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга повече със силата. Тези, които цепят дърва, ние в Долна Израел там сме на дърва, както знаете, но ако брадвата ти е тъпа, много трудно можеш да цепиш дървата.
Еклисиаст 10:10
10 ако се затъпи желязото и не се наточи острието му,
тогава трябва да се напряга с повече сила;
а мъдростта е полезна за упътване.
Ще се измориш много бързо. За това ние носим брадвата винаги заточена. И когато брадвата е наточена, тогава много лесно се цепят дървата. Но това същото нещо е валидно за всяка сфера на нашето служение. Ако Бог ти е дал дарбата да говориш на езици, говори на езици. Ако Бог ти е дал дарбата да тълкуваш, тълкувай. Ти трябва да практикуваш това нещо. Ако Бог ти е дал дарбата да пророкуваш, пророкувай. Ако Бог ти е дал дарбата да вършиш чудеса, върши чудеса. Ако Бог ти е дал изцелителни дарби, моли се за хората.
Каквато и дарба Бог да ти е дал, практикувай. Ако Бог ти е дал дарбата да помагаш, помагай. Тоест независимо какво Бог ти е дал, ти трябва да го разработваш. Защото иначе ставаме като онзи човек, който взе само един талант. Знаете, притчата за талантите. И този, който взе само един талант, очи ли го скри? Той не го разработи. Той го презря. И тогава този слуга беше наречен зъл, ленив. Но Бог не желае ние да бъдем зли и лениви. Ние искаме да бъдем добри и верни.
И ако искаме да бъдем добри и верни, ние трябва да разработваме дарбите, които Бог ни е дал. Никой не може да се оправдае. Никой не може да каже, аз нямам никаква дарба. Ти имаш дарба. Просто трябва да разпознаеш каква е и трябва да започнеш да я развиваш, за да може тя да се превърне в умение. И вече ефективно и със замах, не да се чудиш какво да правиш, но да служиш и хората да бъдат благословени, чрез това, което Бог ти е дал. И цялата слава ще отива на Бога, не на тебе.
Защото, в крайна сметка, от Него са дарбите и на Него отива славата. Но Бог желае нашето острие да бъде наточено. На следваща снимка може да видите, има един стрелец, който брат Байло е снимал в Индонезия. Значи, вижте какви остри стрели. Остриетата, вижте на тези стрели колко са остри. Просто са издължени, наточени, за да може те да пронизват. И последния проблем със стрелата, в третата стрела, виждате, тя има добър връх, има добра пръчка, обаче опашката, виждате ли каква е?
Или не се вижда какво е? Значи, понеже тук използваме друг софтуер, за това може би не се вижда какво е, но всъщност тук опашката на тази стрела е измачкана, тя не е правилна. И всъщност това са проблеми с следването на Святия Дух. Това е стрелата с повредената опашка. Тези хора могат да демонстрират превъзходен характер. Могат да имат добри умения за служение, но тяхната чувствителност към гласа и водителството на Святия Дух може да липсва. А всъщност това е много важно.
Ние трябва да бъдем водени от Духа. Ние трябва да можем да разпознаваме гласа на Святия Дух. Защото в Йоан 5:19 се казва, че Исус правеше само това, което Отец Му заповядваше. И това, което виждаше, че прави Отец. Т.е. Исус беше воден от Отец. Каквото Отец Му заповядваше, това правеше и Той. И ние трябва по същия начин да правим това, което Духът ни води да правим.
Йоан 5:19
19 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът.
Т.е. Синът върши това, което върши Отец. И днес ние какво трябва да правим? Ние трябва да правим това, което върши Отец, което Отец иска да върши. Ние трябва да разберем какво Отец иска ние да вършим и това го разбираме чрез Духа. Защото Той ни е дал Духа Си, за да може Духът да ни открива Божиите намерения. И именно за това ние трябва да работим върху себе си, върху нашата чувствителност към водителството на Святия Дух.
И аз се радвам за това, че разбрах, че тук вие имате молитва всяка сутрин, от март месец насам, сутрин и малки салони, отворени за молитва. И всъщност именно в молитвата се изгражда тази връзка със Святия Дух. Именно в молитвата се изгражда чувствителността. Защото молитвата всъщност би следвало да бъде двустранна връзка. Тя не е само като една разговорива съпруга, ние само да говорим на Бога и да Му казваме какво трябва да правим. Но след като се молим на Бога, ние трябва да спрем да слушаме какво Бог има да ни каже.
Така молитвата да бъде един диалог с Бога. И тогава вече ние ще имаме водителството и увереността да бъдем водени от Святия Дух.
Римляни 8:14
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
Слава на Бога! Бог желае за всеки един от нас ние да бъдем управлявани от Святия Дух. И за това трябва ние да имаме едно чувствително сърце. И да заставаме да казваме: „Господи, какво желаеш Ти аз да направя? Накъде да отида?“ И тогава Бог ще ни води. И ние ще бъдем наистина управлявани от Бога и тогава ние ще бъдем ефективни в следването на Святия Дух.
Искам да ви кажа само това като едно предложение за тези, които говорят на непознати езици. Аз вярвам, че всъщност начинът, по който Духът ни води, е по същия начин, по който в нас идват думите на непознати езици. Ако ти говориш на непознати езици, всъщност начинът, по който това става, е, че тези непознати езици идват първо в твоя дух. Святият Дух е в тебе, Той те изпълва, Той ти дава тези думи в сърцето. Ти не си ги измисляш, да си ги сглобяваш, но те идват от Духа. Тоест Святият Дух говори в твоя дух и тогава от твоя дух тези думи идват в ума и ти ги изговаряш.
Но ако ти забележиш начина, по който тези думи идват в тебе, по същия начин, когато Святият Дух ти говори на български или ти даде пророчество, или ти даде някаква друга дарба, то няма да дойде по друг начин. То ще дойде пак по същия начин. Святият Дух е Дух. Щом е Дух, това означава, че не говори с физически глас, а с духовен. Освен това Той живее вътре в нас. Това означава, че гласът няма да дойде отвънка, ще дойде отвътре. И след като ние чуем този глас от Святия Дух вътре в нас, ние можем да бъдем смели и да бъдем уверени, че това наистина е водителството на Святия Дух в нас. Това е начинът, по който хората, които тълкуват в църквата, го правят, са уверени и си казват: „Така казва Господ“.
Защо? Защото те знаят, че това е същият начин, по който идват в тебе думите, когато се молиш на непознати езици. Ние вярваме в Бог, който е Бог на чудесата. И Той ни води, Той желае ние да бъдем управлявани от Святия Дух. Той не ни дава езиците просто да си мислим, че сме нещо повече от другите. Той ни дава езиците, за да се научим да познаваме гласа на Святия Дух и за да можем да отворим врата за другите духовни дарби, свръхестествени, и също така да имаме сила да свидетелстваме, да бъдем смели и дръзновени, да не се срамуваме от нашия Господ.
Така че нека Бог да ни помогне във всяка една от тези сфери. Ние да развиваме нашите дарби, нашия характер и нашата чувствителност към водителството на Святия Дух, за да бъдем едни ефективни стрели, едни инструменти в ръката на Господа за изпълнение на Неговите цели. Така че в заключение, нашата ефективност зависи от това да правим правилното нещо, на правилното място, на правилното време по правилния начин. Това ние сами не можем да направим, имаме нужда от Божията намеса, да можем да правим правилното нещо, на правилното място, на правилното време по правилния начин.
И именно за това ние трябва да развиваме нашите умения за служение, характер и чувствителност към Святия Дух. Особено това се отнася за тези, които желаят да влязат в по-отговорни позиции в служението, които може би желаят да влязат в дяконско служение или в проповедническо служение, или в мисионерско служение. Защото ако ние не сме достатъчно изградени във всяка една от тези три области, ние бихме могли да станем или опасни, или неефективни, което не би следвало да се случва.
Така че ако трябва да се нарисувате като стрела, ако тази вечер аз ви давам на всеки един от вас по един лист и ви кажа: „Ето сега, вие стоите пред Господа“, аз няма да ви взема листата, но вие стоите пред Господа, като каква стрела бихте се нарисували? Не знам дали ги виждате тогава. И всъщност това го казвам, за да можем ние да се замислим за себе си и не толкова да се отчайваме от себе си, защото ние сме човеци, но да бъдем мотивирани да работим върху себе си.
Ако видим, че проблемът е с дарбите ни, със служението ни, ние да работим в тази сфера. Ако проблемът е с характера, ние да работим в тази сфера. Ако проблемът е в нашата връзка, следването на Святия Дух, ние да работим в тази сфера. Защото Бог желае ние да бъдем лъскава стрела, която Бог желае да използва, да бъдем скрити в Неговия колчан и на точния момент, на точното време да бъдем изстреляни от Него и да улучим десятката. Бог желае това да се случи с нас.
И накрая бих желал да спомена още едно място в Божието Слово, където се говори за стрели. И това е Псалм 127, стихове от 3 до 5.
Псалм 127:3-5
3 Ето, наследство от Господа са синовете
и награда от Него е плодът на утробата.
4 Както са стрелите в ръката на силния,
така са синовете на младостта.
5 Блазе на онзи човек,
който е напълнил колчана си с тях!
Такива няма да се посрамят,
когато говорят с неприятелите си при градската порта.
„Ето наследство от Господа са чадата и награда от Него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са чадата на младостта. Блазе на оня човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си в градската порта.“ Слава на Бога!
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим се да ни направиш като лъскави стрели в Твоята ръка. Помогни ни да изграждаме характера си, дарбите си и чувствителността си към Твоя Святи Дух. Нека бъдем водени от Теб, за да изпълним Твоите цели на точното място и в точното време. В името на Исус Христос, амин.
Виждате, това е нещо, което е общовалидно в живота, в естествения живот. Ако едно семейство има деца, които са талантливи, които са способни, които са послушни, които вървят в пътя на Господа, тогава те няма да се посрамят, защото техните деца ще ги надминат. Родителите се радват, когато техните деца са по-ефективни, достигат повече. Слава на Бог за това! Това е нещо, което е чудесно. Но ние трябва да го приложим това нещо. Аз вярвам също и в духовната сфера.
Псалм 127:3-5
3 Ето, наследство от Господа са синовете
и награда от Него е плодът на утробата.
4 Както са стрелите в ръката на силния,
така са синовете на младостта.
5 Блазе на онзи човек,
който е напълнил колчана си с тях!
Такива няма да се посрамят,
когато говорят с неприятелите си при градската порта.
Защото, може би, ти си ставал на такава стрела. И казваш: „Вече аз съм перфектната стрела. Нямам проблеми със сложението, нямам проблеми с характера, нямам проблеми с водителството на Святия Дух и друго.“ Какво да правиш тогава? Това, което трябва да правиш тогава, е да направиш една друга стрела, като теб. Защото Бог желае ние да се възпроизвеждаме. Преди време аз желаех да се уча, желаех да раста и си казах: „Какво става в тия църкви, нищо ли не учат, едно и също само се проповядва, къде е растежът?“
Но растежът, всъщност, е в това ние да се възпроизвеждаме. Бог желае ти да се възпроизвеждаш. Ако ти си мислиш, че знаеш, слава на Бога, научи и някой друг. Защото това е начинът, по който църквата расте. Ние трябва да бъдем ученици, които създават ученици и да работим до четвърто поколение. В моето служение в нашата църква аз подчинявам много от нещата, които правя, именно на тази мисия. Ние казваме тези думи, че ние сме се посветили да водим хора при Бог.
Да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях и като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. И това е нещо, което Бог желае за всяка една църква. Проблемът в църквата е това, че няма духовни майки и бащи. Проблемът в църквата е това, че има голямо текучество. Не че не се благовества, но ние казваме: ако всички хора, които са минали през тази заличка, останеха тук, нямаше да ни стигнат стадионите на целия град.
Нямаше да ни стигнат. Защо? Защото хората идват, но когато се родят тези бебета, трябва да има някой, който да се погрижи за тях. И да им сменя памперси, с каквото се налага, да показва любов. И всъщност, именно тук, ако ти направиш това нещо, ако ти инвестираш себе си в другите, те няма да останат бебета, те ще пораснат. И тогава те ще станат твоите стрели. И тогава ти ще можеш да ги изпращаш и те ще могат да стигнат там, където не можеш да стигнеш ти.
И по този начин много хора ще бъдат достигнати чрез Евангелието. Просто мисля, че това е нещо, което е изключително ценно, ако човек го проумее и тогава той ще бъде мотивиран и ще каже: „Нищо, аз съм готов да сменя памперси.“ Защото, докато детето е малко, аз днеска видях едно семейство с едно бебенце и си казвам: „О, лесно им е още на тях“, защото докато е малко бебето, няма проблеми. То спи и няма много грижи за тях, но като вземе да ходи, като вземе да прави бели и така нататък, като вземе да му никнат зъбите, има моменти, когато нещата са много напрегнати.
Обаче като се изгледа детето, като стане един вече голям човек, един пълноценен човек, като започне да се вижда от неговите дарби, неговото служение, тогава някои от неговите родители са горди, че имат такъв син, че имат такава дъщеря. И това са обаче стрелите, които те имат. И те ги изпращат. И Бог желае по същия начин ние да имаме такива духовни стрели. Затова, ако видите хора, които идват в църквата, не се чудете, направо си избирайте някой, обгърнете си го, започнете да се грижите за него и си го направете една стрела, която да бъде във вашия колчан, за да може той да бъде наистина изпратен. Всичко това е чрез Бога и за Бога, за Негова слава, за изпълнение на Неговите намерения.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим, наистина Господи, направи ни една такава лъскава стрела, която да бъде със съвършено заострен връх, която да бъде с една полирана пръчка, с едно полирано стебло и с една съвършена опашка. И Господи, не само да бъдем така, но също и да бъдем намазани с миро, да бъдем помазани с Твоето помазание, Господи, всичко това със силата и присъствието на Святия Дух, за да бъдем готови и изпратени от Тебе за осъществяване на Твоите цели и намерения в този свят.
МОЛИТВА
И Те молим, Господи, не само направи да бъдем такива стрели, но ни направи, Господи, ние да произвеждаме такива стрели от другите чрез нас, Господи, така че всички да бъдем повече и повече инструменти за осъществяване на Твоите цели в този свят. За да мислим не само за себе си, но и за другите. Както Господи, Ти не мислеше за Себе Си, но Ти мислеше за нас и Ти остави славата Си и Ти отиде на кръста и Ти стана слуга на всички. Господи, помогни ни така и ние да бъдем готови да служим на другите и така, Господи, да демонстрираме любовта, която сме получили от Тебе, за да може Твоето царство да расте, за да може клетките в Твоето тяло да се възпроизвеждат и така, Господи, царството Ти да расте, докато изпълни целия свят, докато Ти дойдеш и се възцариш в Твоята слава. Благодарим Ти, Ти се покланяме, Боже, в името на Исус. Амин.