Йоан 8:31-36
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.
35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Заглавието на това поучение „Наистина свободни“ е от думите на Исус Христос: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. За каква свобода става въпрос тук? Отговора намираме в 34 стих. Те казаха: „Ние не сме на никого роби“. Но Исус им каза: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха“. И думата, преведена на български „слуга“ в този стих, всъщност е гръцката дума „дулос“. И както на много други езици, освен български, тя се превежда като „роб“.
„Дулос“ е „роб“. Слугата може да поеме отговорност да слугува някъде, но има свободата, като реши, да напусне. Робът обаче е вързан. Той не разполага с живота си. И това казва Исус: „Всеки, който върши грях, слуга е“ или по-точно „роб е на греха“. Робството, за което става въпрос, е робство на греха. Но хубавото е, че Исус продължава и казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. Има освобождение от това робство на греха. Божият освободител не само ни посочва опасността от заробването на греха, той ни посочва също и изхода — свободата.
СВОБОДАТА ОТ ГРЕХА
Свободата, за която става въпрос в този пасаж, е свобода от греха. И откъде идва тази свобода? Идва от Сина. Идва от Христос. Той е нашият освободител. Той е нашият Цар. Той е нашият Цар-освободител. В нашето поучение ние изучаваме въпроса за греха в живота на християните, т.е. на новородените вярващи. Това е темата за освещението. Ние не говорим тук за оправдание и спасение на невярващи, но за борбата с греха в живота на християните.
Този въпрос не е приятен за нас. Не ни е приятно да слушаме за греха в живота на вярващите. От друга страна, в съзнанието на много вярващи въпросът за греха е решен. Те казват: „Бог вече ни е простил греховете. Бог е много милостив, Той прощава грехове“. Словото ни казва да изповядваме греховете си. И затова съгрешавам си. Веднага след това изповядвам греха си. Затова пак съгрешавам, пак изповядвам. Пак съгрешавам, пак изповядвам. Ето, това не е проблем.
Това не е проблем. Едно такова отношение ни вкарва в един непрекъснат порочен цикъл. Да не казвам, че понякога съгрешаваме, вече достигаме това положение, в което забравяме, дори не се сещаме да изповядваме греха, защото свикваме с него. Но истината е, че от момента на нашето новорождение, когато много от нас си мислят, че въпросът за греха вече е ликвидиран и завинаги решен в живота ни, именно от този момент започва нашата истинска ежедневна и непрестанна борба с греха.
Това е борба с изкушенията на греха, борба със старата ни плътска природа, която ние сме призовани да побеждаваме чрез Божията благодат и чрез Неговата сила. Въпросът за греха в живота на християните и опасностите, които ни грозят, е изключително важен за нас, защото е пряко свързан с нашата мотивация и стремеж за освещение. А освещението е просто… Не можем да преувеличим неговата важност.
Евреи 12:14
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
Т.е. ако ние не се освещаваме, това е част от нашето спасение. И към този стих днес ще прибавим още два стиха от Първо Йоаново, които не веднъж са шокирали вярващите, защото там се казва, че сме безгрешни. Първият е в Първо Йоаново 3-та глава, 9 стих: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бог“. Подзаглавието на днешното поучение е „Който е роден от Бога“. Нека да кажем тези думи.
„Който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бог“. Към този стих прибавяме и Първо Йоаново 5-та глава, 18 стих, и там се казва: „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава, но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него“. Нека да си припомним няколко важни истини, които са основни положения, свързани с въпроса на освещението. И първата е свързана със състоянието на човек, който е без Христос, който е невярващ, започваме от там.
ДУХОВНО МЪРТЪВ
И какво е то, състоянието на човек без Христос? Всеки човек без Христос е духовно мъртъв. Нека да кажем „духовно мъртъв“. Духовно мъртъв. Апостол Павел пише в Ефесяни 2-ра глава, 1 стих, където той се обръща към вярващите в Ефес и им припомня какво е било тяхното състояние преди да бъдат спасени чрез вяра в Христос. И той започва, като казва: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове“. Това е състоянието на всеки човек без Бога. Той е мъртъв чрез неговите престъпления и грехове.
Всеки човек без Христос е духовно мъртъв. Нека да кажем всички „духовно мъртъв“. Духовно мъртъв. Това означава „духовно отделен от Бога“. Неговото поведение на този духовно мъртъв човек, съгласно следващите думи на апостол Павел, на първо място е „според вървежа на този свят“. Тоест, светската среда, светската култура влияе, обуславя неговите ценности, мисли, представи за това как да устройва живота си, поведението си, и той се влияе от вървежа на този свят.
На второ място, освен вървежа на този свят, той гледа какво правят другите, той прави същото, обуславя се от княза на въздушната власт. Това са силите на тъмнината. И на трето място, най-вече се обуславя от плътта. Не физическото ни тяло, когато говорим за плът, имаме предвид не физическото ни тяло, а нашето старо естество. Плътските помисли, желания и страсти, както силите на тъмнината, така и влиянието на този свят, в повечето случаи действат чрез плътската ни природа.
И ето какво казва апостол Павел: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят и по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естеството бяхме чада на гнева, както и другите“. Тоест, този човек без Христос, който е духовно мъртъв, поради неговата греховна природа, той не може да не съгрешава.
Не може да не съгрешава. Греховната природа, която наследяваме по рождение, която се управлява от светската култура и среда, управлява се от тъмните сили, най-вече от плътските пориви, желания и похоти и страсти, тази природа ни влече към греха. Така че човек без Христос не може да се освободи от това влечение към греха. Той е принуден да греши. Това е първата важна истина, че човек без Христос в отношение на греха е безсилен. Втората важна истина е свързана с новорождението.
Какво представлява новорождението? Това е едно невероятно чудо. Колкото повече изучавам Божието Слово, толкова повече се възхищавам на невероятното чудо на Божията благодат. Бог взема тия грешници и мъртъвци и ги възкресява и ги прави нови създания. Каза: „И съживи вас, които бяхте мъртви“. Това е възкресение. Когато един човек, който до този момент е бил без Христос, се обърне към Бога, той преживява тази опитност, новорождението, което е нещо, което ти усещаш в тебе, че се случва.
Апостол Павел описва тази опитност с думите „Съживи вас, които бяхте мъртви“. Той описва този момент като духовно съживяване, а малко по-долу в главата, като ни възкресява с Христос, в стихове 5 и 6 той казва: „Даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христос по благодат и спасение и като ни възкреси, сложи ни да седим с Него в небесни места в Христос“. Слава на Бога! Така че първо, човекът е мъртъв в греха, затова преживява новорождението.
Ефесяни 2:1
1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
Ефесяни 2:5-6
5 даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени)
6 и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус;
И дотук е добре, след като сме преживели чудото на новорождението, приключени ли са нашите проблеми? Това е хубаво, защото си новороден, но това не е краят. И това е третата важна истина, която искам да си припомним. Истината за нашата вътрешна духовна борба. И така, без Христос ние сме духовно мъртви, но от момента на нашето новорождение ставаме живи за Бога, ние сме съживени и съвъзкресени с Христос, обаче все още плътта ни, природата, зад нас са всички наши стари разбирания, ценности, пориви, желания, греховни навици, все още не е променена.
Тя си остава същата и продължава да ни тегли към греха като един воденичен камък, което означава, че тя продължава да ни отдалечава от Бога. Нашата плът е още в нас. Промяната, която Бог извършва в нас при новорождението, е в нашата най-дълбока вътрешна духовна същност, в нашия човешки дух, който става ново създание. И от този момент Бог влиза и осъществява една дълбока духовна връзка, единство, между нашия новороден вече дух и Себе Си.
Ние влизаме в духовна връзка, общение и единство с Бога в нашия дух. Бог изпраща Светия Си Дух да живее в нас и да пребъдва в нас. И това е Божият зародиш, термин, който използва апостол Йоан. Бог влага Своя зародиш да пребъдва в нас, т.е. Той остава в нас. И от този момент новороденият християнин вече има възможност да избира. Т.е. човекът без Христос не може да не съгрешава, защото има влечение само в една посока – към греха и все повече и повече задълбочаване в греха.
Йоан 14:17
17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.
Но новороденият християнин, да, от едната страна старата му природа продължава да го тегли в посока на задълбочаване в греха и отдалечаване от Бога, но от друга страна, сега като новороден, той има и ново естество. Има Божия зародиш в себе си и има нови пориви, желания и той има възможност да не съгрешава. Импулсите на Светия Дух у новородения човек са винаги насочени към това – да върши това, което е правилно. Това, което е според Божието Слово, според Божията воля.
И оттук идва нашето раздвояване или вътрешна борба, която всеки един от нас изпитва, и апостол Павел обяснява тази вътрешна борба в Галатяни 5 глава, 17 стих по следния начин: „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта. Понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате“. Т.е. ние имаме тази вътрешна борба. И това е всъщност нашето освещение. Процесът на освещението всъщност е ние ежедневно да побеждаваме в борбата с греха, балансът на силите в живота ни да бъде винаги на страната на Духа, а не на страната на плътта.
Галатяни 5:17
17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.
Т.е. ако плътските страсти искат да вземат превес в живота ни, чрез Светия Дух и чрез нашата воля ние да ги отхвърляме и да даваме превес на новото създание в себе си. И всеки ден това е борба. Ако нямаш такава борба, значи не си новороден, значи въобще не вървиш по пътя на освещението. Апостол Павел описва процеса на нашата промяна чрез следните метафори в Ефесяни 4 глава, 22-24 стих: „да съблечете според предишното си поведение стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината“.
Ефесяни 4:22-24
22 да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти,
23 да се обновите в духа на своя ум
24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.
Виждате, това всъщност е нещо, което се вижда от другите. Този начин, по който ти се държиш, показва с кой от двамата човека си се облякъл. Ако ходиш в плътта, значи си със стария човек. Ако ходиш в Духа, значи си облечен с новия човек. И това е Божията воля и намерение – процесът на нашето духовно израстване да работи. Всеки ден ние да събличаме стария човек и да се обличаме с нашия нов човек.
Старият човек е този, който, както Павел казва, „тлее по измамните страсти“. Да го събличаме означава все повече и повече неговите измамни страсти да нямат сила и влияние върху нас. Да се обновите в духа на своя ум означава да работим за нашето вътрешно преобразяване, не само чрез опитността на новорождението, но чрез ежедневно общение с Бога. Така ние обновяваме духа на своя ум – чрез хранене с Божието Слово и обновяване на ума ни според Него. Да мислим Божиите мисли.
Успоредно с обличането на стария човек, ние трябва да се обличаме с новия човек. Той е създаден по образа на Бога в правда и святост от истината. И това е борба! Това събличане и обличане не е лесно. То звучи – хоп, се събличаш, се обличаш, няма проблеми. Обаче събличането не е лесно, защото това е залепено за тебе. Ти се бориш да го съблечеш, той не иска да се маха. Това е сега едно като верига. Старият човек не иска да бъде съблечен. Затова ние се борим с него, да го премахнем от себе си, да дадем място на новия човек, на Божия зародиш в живота ни. Именно това е освещението.
И сега… Миналия път ние говорихме за два вида християни. И те също съответстват на категориите, които апостол Павел пише. Например, човекът, който е духовният човек, той е християнин, който ходи в светлина. А този, който е плътски, той е християнин, който ходи в тъмнина. И в първо Йоаново писмо Йоан пише: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината“, това означава отделяне от греха, „имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“. Слава на Бога! Това е нормалното състояние на всеки един християнин според волята и намерението на Бога – да ходим в светлината, да имаме общение с Него. Нека да кажем всички: „Аз ходя в светлината“.
1 Йоаново 1:7
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.
Възможно ли е човек да съгреши, докато ходи в светлината? Възможно! И в един момент някои се изненадаха от това, но самият Йоан продължава в следващия стих и той казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас“. Т.е. трябва да се признаем, че докато ходим в светлината, ние пак падаме в греха. Т.е. когато ходим в светлината, когато имаме тази жива, духовна, реална връзка с Христос, тогава нашите вътрешни подтици и желания, които са проектирани от действието на Светия Дух, на нашето ново създание, те вече са осезаеми, чуваеми, разбираеми, ние чуваме Светия Дух, приемаме Неговите подтици и даже все повече и повече тези подтици на новородения човек започват да доминират в нас и един новороден християнин пребъдва в Христос.
1 Йоаново 1:8
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
Ходиш в светлината, няма желание да се съгрешава. Т.е. ако ти ходиш в светлината, няма да искаш да съгрешаваш. Когато пред нас се появи изкушение, тогава вътрешните подтици ни подсказват: „Не! Не посягай натам! Не тръгвай в тази посока! Не го оправдавай! Овладей езика си! Не изговаряй тези думи! Не допускай това отношение!“. Има вътрешна реакция положителна в нас и все пак, макар че ние се преборваме много пъти с подтиците на плътта в себе си, под влияние на старото естество, възможно е християнин, който ходи в светлината, да съгреши.
И сам ли Той ни казва, ако речем, че не сме съгрешили, ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си. Да, възможно е да съгрешим, възможно е да се изцапаме със калта на греха, обаче какво се случва? Когато съгрешим, започваме да усещаме един вътрешен дискомфорт, едно вътрешно безпокойство, нямаме мир. Съвестта ни започва да ни изобличава и тогава съвсем естествено ние търсим първата възможност да се усамотим, да застанем пред Бога, да затворим нашите очи и да кажем: „Господи, съгреших!“
1 Йоаново 1:8
8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
Признавам изреченото ми, което не трябваше да изричам. Признавам – извърших това, което не трябваше да върша. Признавам – отдадох се на желания, на мисли, които не трябва да съхранявам в себе си. Това е да ходим в светлината. Вътрешният човек, новороденият, ни води към това ние да заставаме пред Бога, ако съгрешим, ако паднем в грях, и да изповядаме греха си, а Словото ни обещава, че ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
Слава на Бога! Така че това е животът на ходещия в светлина християнин. Когато новороденият християнин има такова общение с Бога, когато поддържа тази духовна реална връзка, тя е свързана с молитвата, т.е. той иска да се моли, с четенето на Божието Слово, иска да чете Библията, за цялото му изпълване на ум и сърце, създава духовна същност с Божието присъствие, когато е изпълнен с Божието присъствие, с истините на Божието Слово, и тогава той е чувствителен към подтиците на Святия Дух.
КОПНЕЖ ЗА СВЯТОСТ
И тогава такъв човек има нещо, което е много важно, и то се нарича „копнеж за святост“. Как да кажем „копнеж за святост“? „Копнеж за святост“! Един от критериите, по които можем да изпитаме себе си, дали сме в светлината или в тъмнината, е точно това. Да направим вътрешна самооценка, като се запитаме какво е нашето отношение към дадени грехове, забавления, неща, които този свят ни предлага. На какво ниво е нашият „копнеж към Господа“ и нашият „копнеж за святост“?
Трябва ли да бъда свят или не ме интересува? Ако не те интересува, значи ходиш в тъмнината. Много лесно. Това е един критерий, по който можем да изпитаме себе си и да се замислим, и ако трябва, да вземем мерки. Но „копнеж за святост“ всъщност е нашето благочестие. Да бъдем благочестиви означава да се стремим да живеем свят живот. И ние трябва да имаме в себе си и да разпалваме в себе си „копнеж за святост“. Това е, по което можеш да се провериш. Имам ли в себе си „копнеж за святост“?
Ако нямам „копнеж за святост“, значи ходя в тъмнината. И това е много отрезвяващо. И ние си мислим, че всички, които са в църквата, ходят в светлината. Но не е така. „Копнеж за святост“ и „копнеж за действието на Святия Дух“. Забележете, Той е свят. Миналата неделя празнувахме Петдесятница, говорихме за кръщението в Святия Дух, изпълването със Святия Дух. Той е свят Дух. Той няма да живее в един грешен човек.
Той ще те напусне, ако си мислиш, че е в тебе. Ама ти си като бутилка, която си е изслужила етикета, но съдържанието го няма. „Копнеж за святост“ и „копнеж за действието на Святия Дух“ в живота ни. Това е „копнеж за духовното“.
Римляни 8:5-6
5 Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.
6 Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
Апостол Павел казва, че тия, които са в плътта, или тия, които ходят в тъмнината, копнеят за плътското. Копнеят за старите неща. А тия, които са духовни, и тия, които ходят в светлината, копнеят за духовното. Понеже „копнеж за плътта“, ние знаем какво е, значи смърт. Ето, това е опасно да ходиш в тъмнината. Значи смърт. А „копнеж за Духа“, значи живот и мир. Така че какъв е „копнежът“, който имаш в себе си? За какво копнееш? Това ти показва ходиш ли в светлината, ходиш ли в тъмнината, ходиш ли в Духа, ходиш ли в плътта. Много е лесно.
Но новороденият, пребъдващ в Исус Христос християнин, може да съгреши, било поради невнимание, може да съгреши несъзнателно, може да съгреши поради морална слабост, може да има някакви остатъци от стария си живот, който все още не е успял да победи, стария си характер, не е успял да се облече напълно в новия човек. Но това е процес, в който той се бори. Той се стреми да преодолее слабостите си. Но новороденият, пребъдващ в Исус Христос християнин, не може да остане в греха. Той бърза да го изповяда, бърза да се отърси от него.
Една класическа илюстрация в тази посока е илюстрацията за природата на овцата и природата на свинята. Вземете едно малко прасенце, изкъпете го, напарфюмирайте го, вържете му пандилка и го изкарайте на каишка или без каишка с вас по улицата, но прасенцето ще намери първата възможна локва, за да отиде да се изтъркаля в нея. Защо? Защото това е природата му. То обича да седи в калта. То се стреми към това, търси локва. Обаче вземете едно агънце. Агънцата бягат от локвите, дори скачайки, играейки, тичайки, да попадне някъде в кал, то винаги отскача, отива на чисто място, оттърсва се, защото не може да търпи калта по себе си.
Каква е разликата между прасенцето и агънцето? В природата им, в естеството им. И това е християнинът, който е новороден и пребъдва в Христос, той като агънцето, той не съгрешава съзнателно, защото Божият зародиш пребъдва в него и както прочетахме в 1 Йоаново 5:18, той пази себе си. Той пази себе си. И лукавият не се докосва до него.
1 Йоаново 5:18
18 Знаем, че всеки, който е роден от Бога, не съгрешава; но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него.
Днес обаче ще обърнем повече внимание на онези вярващи, които не само допускат случайно съгрешаване, но се отклоняват от живота в светлината и се оказват на територията на тъмнината. Ако един новороден вярващ може да е кръстен със Святия Дух, може да е дългогодишен вярващ, ако един новороден християнин занемари своята духовна връзка с Христос, ако той не се моли, не чете Словото, не общува с Бога, не ходи на църква, когато той подхранва и се поддава на своето плътско мислене и плътски пориви и желания, когато допуска постъпки и поведения, които не съответстват на Божието Слово и казва: „Ама това не е грях, не е писано, че е грях“.
Да, много неща дали не са писани, че са грях, но са в синхрон с характера на Бога и са свързани с нашата плътска природа. Така че за такива християни е писано в 1 Йоаново 1:6 следното: „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.“ Ето ви тук тия, които ходят в тъмнината. Нека да кажем: „Аз не ходя в тъмнината“. Ама истина ли е това? Ти трябва сам да се разбереш за себе си.
1 Йоаново 1:6
6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.
И защо толкова е опасно това ходене в тъмнината? Преди говорих за това, което представлява грехът. Но защо това да ходим в тъмнината не е ОК? Някой може да каже: „Аз мога да ходя в тъмнината, но пак съм спасен. Аз съм новороден, кръстен със Святия Дух. Сега ходя в тъмнината, но пак ще съм спасен“. Но това не е ОК. Не е безопасно за нас. Какви са опасностите, които ни грозят, ако съзнателно допуснем грях в живота си, ако ходим в тъмнината? Ако съзнателно задържим грях в живота си?
Ако желанието за грях е по-голямо от желанието ни за святост, какво ни предупреждава Божието Слово? Първото предупреждение е в 1 Йоаново 2:11.
1 Йоаново 2:11
11 А който мрази брат си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.
И в тъмнината ходи. И не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. И аз вярвам, че тези думи се отнасят не само за греха на омразата, макар че ако ти мразиш някого и допускаш омраза в сърцето си непосветено, ти вече ходиш в тъмнината. Но този грях се отнася и за всеки друг съзнателен грях, който човек приема и съзнателно тръгва по този път.
При нашето новорождение, Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Неговия Възлюбен Син. В Колосяни 1:13 се казва:
Колосяни 1:13
13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
Което е царството на Светлината, и Божието Слово ни предупреждава да не се завръщаме отново в тъмнината. Царството на тъмнината е чужда територия. Това е територията, в която владее князът на този свят. Там е властта на тъмнината, както казва в Колосяни 1:13.
И Апостолът ни предупреждава, че е възможно някой да допусне грях и в случая той фиксира конкретно омразата, но освен омразата, както казваме, това може да е всеки друг съзнателен грях. Когато човек вече се оказва на територията на тъмнината, избавен от Бога от властта на тъмнината, такъв човек доброволно се е завърнал на територията на тъмнината, и нещо повече – той не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му. Това означава, че духовният му поглед, духовната сетивност на този човек е заслепена от греха и от тъмнината.
Това е последствие. Той вече не може да има трезва преценка за състоянието си и посоката, в която се движи, защото ти си сляп. Не знаеш накъде се движиш. И има опасност да паднеш в яма. Така че първото следствие от съзнателния избор да живеем в грях, това е завръщане отново на територията на тъмнината, т.е. ти излизаш от царството на светлината и на сигурността. И второ – ти загубваш духовната си чувствителност. Вече не си чувствителен към греха.
Нямаш чувствителност към греха. Ти си в тъмнината. Ти си заслепен. Това, което чуваме от хора, които категорично са в тази категория, те казват: „Аз съм добър, аз чета Словото, имам си мир, имам си Бог, да. Сега и това си вършил, и това си вършил, но… аз съм си спокоен за себе си“. Но всъщност ти не можеш да бъдеш спокоен за себе си. Ти си спокоен за себе си, защото си сляп. Защото като си влязъл в тъмнината вече, нямаш усещане за това, което е правилно пред Бога.
Така че бъди много внимателен, ако ти си мислиш, че е окей да ходиш в тъмнината, и си казваш: „Аз съм спасен, аз съм християнин“. Исус казва: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в Божието царство“. Така че първата опасност е да загубиш духовната си чувствителност. А когато си бил спасен, Бог ти е давал духовна чувствителност и знаеш кое е добро, кое е лошо, Духът е в тебе. Но ако ти живееш в греха, след като си бил спасен, вече губиш духовната си чувствителност.
ВТОРИЯТ ТЕКСТ, КОЙТО НИ ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ГРЕХА, ТОВА Е В ЕВРЕИ 12:1-2.
И веднага искам да припомня, че това е продължение от Евреи 11 глава, където се описват героите на вярата в Стария Завет. И веднага след 11 глава, която е за героите на вярата, в 12 глава, още в първия стих, авторът продължава и казва: „Следователно и ние“ – и ние сме в категорията на мъжете и жените на вярата – „като сме обиколени от такъв голям облак свидетели“, те ни гледат какво правим.
Евреи 12:1
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
Евреи 12:2
2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
Забележете израза: „греха, който лесно ни оплита“. Едно от оръжията, което е било използвано в древни времена, когато две армии, две войски се срещат и се бият, освен мечове, лъкове, стрели, копия, е мрежата. Някои опитни, тренирани такива рибари отиват и хвърлят мрежата върху войниците, дръпват мрежата и войниците стават като в капан. И тук грехът е описан по аналогичен начин. Грехът, който лесно ни оплита. Т.е. ти влезеш ли в греха, ти заставаш в мрежата, хоп, мрежата те дърпа, блокира те и ти падаш в капана и не можеш да излезеш. Ставаш безсилен. Грехът те прави безсилен, парализиран.
Един от примерите на старите пастори беше: „Грехът не е като значка, която искаш да я слагаш на ревера, когато искаш да я махаш. Не. Допуснеш ли грях в живота си, той ще те владее. Той те блокира.“ Много хора си мислят, че могат да опитат само веднъж. Но грехът не е опит. Съзнателно посягане към греха винаги води до последствия. Грехът има притегателна сила. Грехът може да оплете човека по такъв начин, че той много трудно след това би могъл да се откъсне. Да не кажа, че в някои случаи може да се окаже това дори невъзможно.
Разбира се, имаме надежда, че Исус може да ни освободи, обаче е много трудно. Затова пази се от първия компромис. Пази се от първото посягане към греха, когато има изкушение, когато има ситуация, в която би могъл да съгрешиш. Защото ако направиш първия компромис, вторият идва много по-лесно, третия го правиш още по-лесно. И така нататък, и колкото човек повтаря, повтаря, повтаря даден грях в живота си, толкова повече се оплита и толкова по-трудно става измъкването от този грях.
Както казах, не казвам, че е невъзможно, защото имаме обещанието за освобождение от греха чрез Христос, но тук става въпрос да не скочим съзнателно в тази мрежа на греха, под която ще бъдем оплетени, ако допуснем компромис в живота си. Така че първото е загубване на духовна чувствителност, второто е попадане в капана на греха. Третото е да бъдеш измамен от греха.
Вие осъзнавате колко е лошо да бъдеш измамен. В Евреи 3:12-13 се казва:
Евреи 3:12
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
Евреи 3:13
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Да се закорави означава както когато губиш духовна чувствителност. Чрез измамата на греха може да се случи някой да има невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог, което да загуби връзката с живия Бог. И това може да се случи с всеки, който не е духовно бдителен. Не напразно в 1 Петрово 5:8 Божието Слово ни предупреждава: „Бъдете трезвени, будни!“ Т.е. трябва да внимаваме. „Противникът ви, дяволът, като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.“
Но това, на което искам да наблегна, е измамата на греха. Грехът винаги идва при нас с измама. Нека си кажем: „Измамата на греха“. Спомнете си Едемската градина. Как влезе грехът в човека? Какво казва змията? „Наистина ли каза Бог да не се докосвате до това дърво?“ „Ооо, прекрасен плод!“ „Защо да се лишавате?“ „Ами такива и такива предимства ще имате от този плод!“ „Ще ви се отворят очите!“ „Ще бъдете като Бога!“ „Да познавате доброто и злото!“
ИЗМАМАТА НА ГРЕХА
Измамата на греха. Колко хубаво звучи това? Нашият неприятел винаги представя греха като нещо интересно, нещо ценно, нещо супер! И когато Ева видя плода, тя го видя като желателен.
Битие 3:6
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
Много лесно стана всичко. Какво още тук е толкова? Това е измамата.
Грехът винаги идва при нас като нещо, което е привлекателно. Ти ще спечелиш нещо, ти ще се почувстваш супер, каквото никога не си изпитал. Ама защо да не опитам всичко? Само аз, защото съм християнин, не мога. Трябва да се ограничавам, само аз не трябва да посягам. Защо? Аз само веднъж ще опитам. И ти правиш крачка в греха. Божието Слово ни предупреждава, че измамата на греха е много силна. Тя винаги идва като нещо желано. И след това обаче, като съгрешиш, какво прави нашият неприятел?
Започва да ни осъжда, че сме се поддали на изкушението. И почва да ти казва: „Не виждаш ли какъв си? Не можеш да се въздържаш, не можеш да устоиш срещу греха. Ти си нищо. Не ставаш за нищо. Пак се провали. Ти си един голям провал. Ти не можеш да устоиш. Ти няма да бъдеш свят. Много добре си се отказал от вярата. Какво ще постигнеш? Уж си към Господа. Никога не можеш да следваш Бога. Ти си един слаб християнин, плътски християнин.“ И така дяволът превключва от съблазън към терзания и гавра с душите.
И тук виждаме още нещо. Казва се: „Да не би някой от нас да се закорави чрез измамата на греха.“ Тоест, в следствие на греха сърцата ни се закоравяват. Закоравяват се поради липсата на връзка с Бога и това е липса на духовна чувствителност. Закоравяват се и стават безчувствени. Такъв човек губи своята духовна чувствителност. Не може да има тази вътрешна реакция и се противи срещу греха. Престава да усеща поривите на Святия Дух. Просто закоравява сърцето си.
Евреи 3:12-13
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Истината е, че в същото време, като се греши, човек не може да осъзнае състоянието си. Грехът за него става нещо нормално. Това е нормално. Той става толерантен към греха. Възприема го като нещо нормално. И това е причината за много неща, които не трябва да бъдат в църквата. Не само в нашата църква, но в целия свят не са в църквата. Не казваме „грехът влезе в църквата“. Защо? Защо сме били измамени от греха? Защо отхождаме в тъмнината? Защото има вярващи, които са толерантни към греха.
Закоравяването на сърцето – това е най-тежкото последствие, за което апостолът ни предупреждава. Друга опасност е да бъдем победени и поробени от греха.
2 Петрово 2:19
19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и става роб.
Там се казва: „Обещават им свобода“. Пак това е лъжата. „Обещават им свобода“. А те самите са роби на разврата. Защото от каквото е победен някой, на това и роб става. Нека да кажем тези думи: „От каквото е победен някой, на това и роб става“. Тук апостол Петър предупреждава вярващите за лъжеучители, които се опитват да ги излъжат.
Той ги описва, че живеят „разпуснат живот, вплетени са в користолюбие“. Той ги описва по следния начин:
2 Петрово 2:12-18
12 Тези обаче, като животни без разум създания, по естеството си родени да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,
13 наближаващи да получат заплатата на неправдата – хора, които смятат за удоволствие всекидневния разкош. Те са петна и позор; наслаждават се с измамите си, когато са на угощение с вас;
14 очите им са пълни с блудство и непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на користолюбие; те са предадени на проклятие;
15 оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаам, Веоровия син, който обикна заплатата на неправдата,
16 но беше изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка.
17 Те са безводни кладенци, мъгли, тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина довека.
18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разпътството си подмамват в плътските похоти онези, които едва са се отдръпнали от живеещите в заблуда.
Т.е. лъжеучителите живеят един неморален живот и Петър им дава много точна оценка. Те сами са роби на разврата. Обещават свобода на вярващите, казват им: „Защо трябва да бъдеш ограничен? Бъди свободен! Бъди себе си! Just do it! Просто го направи! Каквото ти се иска, направи го! Иска ли ти се да пожелаеш жена, която не ти е съпруга? Пожелай! Даже може по-нататък да отидеш, иска ли ти се да направиш това и това? Направи го! Бъди свободен! Бог ще те прости!“ Обещават им свобода, но те самите са роби на разврата. Защо? Защото от каквото някой е победен, на това и роб става. И това са точно парафразирани думите на Исус, които прочетохме от Йоан 8:34: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.“ Т.е. той е победен от греха и става слуга или роб на греха.
И по-нататък Петър предупреждава, понеже ако след като сме избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Христос, вижте, новородените християни са избягали от светските мръсотии, значи те са имали среща с Господа, познали са Господа, Той ги е извел от стария начин на живот, те са започнали да ходят в светлината, но те пак са се заплели в тях. Значи пак стъпват в тъмнината и остават победени. То последното им състояние е станало по-лошо от първото. Вижте, тук се казва първо, Христос ги е избягал, но те пак са се заплели в греха и в светските мръсотии. И второ, нещо повече, те остават победени в тези неща и последното им състояние е станало по-лошо от първото. Това са наистина страшни думи. Страшни думи. Страшни думи.
2 Петрово 2:20-22
20 Понеже, ако след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исус Христос, те пак са се заплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената им свята заповед.
22 С тях се е случило това, което казва истинната пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Понеже по-добре продължава Петър, за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената им свята заповед, та с тях се е случило това, което казва истинната пословица: „Псето се върна на бълвоча си и окъпаната свиня се върна да се валя в тинята“. Тоест, тук виждате, отново за свинята се казва. Така че, опасно е да казваш: „Това е окей да живееш в тъмнината, да ходиш в тъмнината“. Няма страшно, малко в тъмнината. Това е много опасно място. Тоест, всеки един момент може да те удари тока и да свършиш. Ние, новородените християни, живеем с това съзнание, че познаваме Господа, познаваме Неговата милост, прощаваща ни. Затова понякога омаловажаваме греха и казваме: „След това Бог пак ще ми прости“. И сега го практикуваме. Обаче, вижте, има много сериозно предупреждение. Плетени в греха, останали победени. За тях е казано: „Последното им състояние е станало по-лошо от първото“. За какви хора по-добре би било да не бяха познали Господа, отколкото след като са Го познали, да се върнат обратно.
Така че сега, имате ли отговор на въпроса: „Защо има толкова много хора, които са повярвали и са били между нас и са познавали Господа, били са ревностни за Господа, но малко по малко виждаме как са изчезнали от събранието на вярващите?“ Не са между нас. Не са в пътя на вярата. Защото са почнали да ходят в тъмнина. Много лесно грехът и отдалечаването от Господа може да доведе хората до това състояние. Ти ставаш безчувствен и казваш: „Това не е грях, и това не е грях, но аз не ходя на църква от хора“. И този човек се е сменил. Аз съм много години спасен, кръстен, но ако ходиш в тъмнината – голяма опасност. И последната опасност е пак от Евреи 12, където се казва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“.
Евреи 12:14-17
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.
17 А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
И веднага след това той продължава предупреждението, като казва: „И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат“. Той е спасен, но може да не достигнеш. Да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава, мнозинството да се зарази от него. Да не би някой да е блудник или нечестив, както и Исав, който за едно ястие е продал първородството си. Понеже знайте, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен.
Евреи 12:14-17
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.
17 А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
При все че го потърси, се сълзи, защото не намери място за промяна на ума. Тоест, много опасно, защото може да дойде ти да искаш след това да плачеш, да съжаляваш, но ще бъде твърде късно. Ние вярваме в Божията благодат, в спасителната благодат, чрез която сме спасени. В Божията продължаваща да действа в нас благодат. Но тук авторът ни предупреждава да не достигнем до Божията благодат. И какво още? Да не би да поникне някой горчив корен. Тоест, той сравнява греха с горчив корен.
Горчив корен са видимите грехове. Грехове, които стават публично достояние. И когато някой извърши такива грехове, с едно надменно-арогантно отношение, това смущава вярващите. Някой ще ги смути, обаче други ще ги съблазни. Защото те се заразяват от този грях и те казват: „Ако той може да го прави, защо да не мога да го правя?“ И когато някой съгрешава и това става видимо, стане публично достояние, и след това църквата, ако не вземе отношение по този въпрос, всички хора, които наблюдават какво става, сега казват: „Ами, значи че е окей, този грях може да се повтори, той не е грях“.
Тогава това някой друг го извършва, повтаря се грехът. И така грехът започва да се разпространява в църквата. Но църквата трябва да вземе отношение по тези въпроси. Има регламент как това се случва, за който ще говорим други пъти. Но една от най-големите опасности от действието на греха, ако ние ходим в тъмнината, е, че ние можем да се превърнем в заразители на другите. Т.е. не само ние сме заразени, но и започваме да заразяваме другите с греха и да помагаме на другите да грешат още повече.
След всичко казано тук, разбирате ли защо въпросът с греха в живота на християните не е маловажен? И грехът не е безопасен. Разбирате ли защо не е окей да си мислим, че аз ще съгреша пак, а след това ще поискам прошка? Ама ще дойде момент, когато ти няма да искаш дори да се молиш, няма да искаш да се покайваш, защото ще бъдеш толкова закоравял, че няма да искаш да се покайваш. Пет опасности говорим тази сутрин от живота на ходене в тъмнината. Пет опасности, за които се предупреждаваме, аз дословно ви предупреждавам, та да сте предупредени, ако някой си изгуби спасението, след това да не се сърдите на мен.
Аз съм ви предупредил. Първата е опасността да изгубим духовната си чувствителност. Ако мразиш, ходиш в тъмнината и не виждаш, не знаеш къде отиваш, защото вече нямаш светлина. Ставаш сляп. Грехът те прави сляп. И не искаш да се спасиш, защото не знаеш къде отиваш. Втората е опасността да паднеш в капана на греха и да бъдеш парализиран от него. Грехът, който лесно ни оплита. Падаш в мрежа и ти вече си парализиран. Не можеш да тичаш. Бог казва: „Тичай в попрището, предлежащо пред нас“.
По-нататък имаме служение, което не свършваме. Имаме задача, която трябва да благовестваме. Но ти тежи грехът. Не можеш, защото ти тежи. Парализиран си, не можеш. Трета е опасността да бъдем измамени от греха. Измамени от греха. Грехът ти предлага много хубави неща, но всъщност той те прави свой роб и закоравява сърцето. Четвъртото е да бъдеш победен от греха, защото ако бъдеш победен, ставаш негов роб. Искаш ли да бъдеш роб на греха? Живей така, но после, като станеш роб на греха, не се оплаквай.
И накрая е опасността да станеш заразител с греха над другите. Искаш ли да заразиш други, да бъдеш отговорен за тяхната зараза с греха? И тогава живей си. Така че, нека всеки от нас да се замисли днес и да видим окей ли е да ходим в тъмнината. Или трябва да се покаем. Има начин. Следващия път ще говорим за това какво да правим, да не ходим в тъмнината, но никога не е късно, днес и сега е времето. Покай се, промени, вземи решение и кажи: „Аз по-добре да не ходя в тъмнината, дори да съгреша, аз пак веднага ще се покая“.
Но няма да ходя в тъмнината, няма да правя съзнателен грях, няма да живея във греха. И знай, че ти имаш сила да го правиш, защото си ново създание. Боже, Ти помогни да победим всеки грях в живота си. Няма да ни победи грехът в живота ни. Но ти трябва да го решиш. Ти трябва да го решиш. Но вземи решение. „Аз няма да ходя в тъмнината“. Нека ще кажем: „Аз няма да ходя в тъмнината“. Аз няма да ходя в тъмнината. Амин.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И аз Те моля, Господи. Ние виждаме, че тези стихове и тези пасажи просто ни плашат. Те са реалностите. Твоето Слово е реално. Ние виждаме себе си. Ние знаем вътрешната си борба. И Господи, ние знаем, че понякога губим някоя битка. Ние Те молим, Боже, че ни даваш право, ако загубим някоя битка, ако паднем в грях, ние да не оставаме в този грях. Ние да бързаме, да се покайваме, да се отърсваме, да бягаме от греха, да не допускаме постоянен грях в живота си.
МОЛИТВА
Помогни ни, Боже, в това нещо. Молим Те, помогни ни да ходим в Светлината, защото наистина предупрежденията, които виждаме за ходене в тъмнината, са наистина ужасни. Това църквата да бъде светска е ужасно. Затова, Боже, помогни ни да не допускаме тези неща в живота си. Помогни ни да искаме да ходим в Светлината, както Ти си в Светлината. Ти си в Светлината. Ти си в Светлината. В Теб няма никаква тъмнина. В Теб няма грях. И ние Ти благодарим за това, че Ти си ни новородил.
МОЛИТВА
И че ние имаме сила да не грешим чрез новия зародиш, който Ти си вложил в нас, чрез ново създание. Дай ни да се възползваме от това, Господи, от тази сила и възможност, която Ти ни даваш чрез Святия Дух, да побеждаваме греха. Дай ни да мразим греха. Дай ни да копнеем за светлината. Молим Те, дай ни, Боже, желанието, което Ти имаш. Копнежа, който Ти имаш. Ти работи и Ти действай в нас, Господи. Ние Ти се покланяме, ние Те издигаме, ние Те хвалим. Ние се оставяме в Твоите ръце.
МОЛИТВА
Молим Те сега, ако някой взема решение в този момент да остави даден грях, Ти му помогни, Ти му помогни, Боже. Дай ни ние да не спираме тази борба с греха, сатана, с плътта в живота си, но да побеждаваме и така да живеем в живот на освещение. Вярваме Ти, славен Бог, в името на Исус. Амин.