И в този текст, който разгледахме преди молитвата, че Исус Христос казва в книгата „Откровение 2 глава“: „Дръжте онова, което имате, докле дойда“. Кое е това, което имаме? Спасението. Ние имаме спасението. Ние имаме връзката с Бога. Ние трябва да държим това, което имаме. Ние имаме един достъп до Бога. Ние имаме богатство, което Бог ни е поделил чрез спасението. Ние имаме Святия Дух. Ние имаме едни безбройни привилегии в Бога. И ние трябва да оценим това, което имаме.
Откровение 2
1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника:
2 Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи;
3 и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил.
4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.
5 И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.
6 Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
7 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.
8 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя:
9 Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия (но пак си богат), и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10 Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.
11 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт.
12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч:
13 Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.
14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват.
15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите.
16 И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.
17 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава.
18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед:
19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите.
20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея.
23 И децата ѝ ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.
24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение и които не са познали сатанинските дълбини (както те ги наричат), казвам: Няма да наложа на вас друг товар;
25 но дръжте онова, което имате, докато дойда.
26 Който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите
27 (и той
„… ще ги управлява с желязна тояга;
те ще се строшат като грънчарски съдове“), както и Аз получих от Своя Отец.
28 И ще му дам зорницата.
29 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.
И трябва да го държим, докле Исус Христос дойде. Това означава, след като сме повярвали, ние да се очистваме и да се освещаваме. Християнският живот е живот на освещение. Това означава, че ние трябва да отхвърляме греха, да отхвърляме делата на старото си естество и да участваме в Христовата святост. За това Бог ни призовава. Да участваме в Неговата святост. Не всичко е да кажем, да участваме в Неговата святост. Да участваме в Неговата святост. Замислете се за това.
Ако ти не желаеш да участваш в Божията святост, защо да си спасен? Бог те спасява, за да участваш в Неговата святост. Във вечността ние ще бъдем с Бога. И Бог желае още докато сме на тази земя, ние да отхвърляме греха, ние да се очистваме. И тук се казва: „Който победи и който се пази“ – значи ние трябва да се пазим. Ние трябва да се пазим от греха. Трябва да се пазим от блудство. Трябва да се пазим от идолопоклонство. Трябва да се пазим от нещата на този свят.
Трябва да се пазим от гордост. Трябва да се пазим от всяко нещо, с което Сатана се опитва да ни изкуши. Всяко нещо, което в Библията намираме е като нещо, което Бог мрази, което отхвърля. И се казва, който се пази докрай да върши дела чисти като Моите. Нека да кажем: „Дела чисти като Моите“. Бог да ни помогне. Да вършим наистина делата на Исус Христос. Да ходим в чистота и да се очистваме. Защото Бог гледа не думите ни, но делата ни. И Той казва и по-напред, че ще даде на всеки според делата.
И това се казва към всички църкви, че Бог знае делата. Бог не гледа думите, но Той е сърцеведец. Той знае мотивите и Той гледа постъпките, които изявяват това, което е в сърцето. И поради това, че човешкият живот е живот на освещение. Животът на освещение се състои в това ние да махнем старото и на негово място да сложим новото. Значи, както едно бебе, когато се сменя памперса. Ние не слагаме чистия памперс отгоре. Но първо трябва да махнем стария памперс.
Трябва да почистим мястото и тогава на негово място да сложим нов чист памперс. По същия начин, ние трябва да махнем от себе си старите неща. Трябва да махнем от себе си злото. И това е един процес на освещение, при който ние махаме старото и на негово място поставяме новото. И разбира се, това не става само с наши сили. Това става с помощта и силата на Бога и на Святия Дух. Но не става пък и без наше участие. Защото ако ние не вземем решение, Бог няма да ни помогне.
Бог няма да ни налее сила в живота. И ние разгледахме тези стихове в книгата „Второзаконие“, в които се казва: „Да отмахнеш злото отсред себе си“. И ето тук ние разгледахме стиховете, които говорят за идолопоклонство. Разгледахме също стиховете, които говорят за непокорство на авторитети. Това означава, че ние трябва да отмахнем от себе си идолопоклонството. Трябва да отмахнем от себе си непокорството и бунта. Също трябва да отмахнем от себе си гнева и злото.
Защото говорихме миналия път също за предумишленото убийство, в което се казва: „Да отмахнеш от Израил проливането на невинна кръв“. И също лъжата. Защото се казва във „Второзаконие“ 19:19 какво трябва да се направи на лъжесвидетеля – че той трябва да бъде убит с камъни. И всъщност във всички тези стихове дотук виждаме Божията строгост и мерките, които трябваше да се вземат според закона за наказване на онези, които вършеха зло.
Второзаконие 19:19
19 тогава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си.
И това бяха хора, които водят народа в отстъпление, в идолопоклонство. Те трябваше да бъдат убити. Също хора, които не се покоряват на властите, трябваше да бъдат убити. Убийците трябваше да бъдат убити, разбира се, ако това беше предумишлено убийство. И също и лъжесвидетелите, или тези, които говорят лъжа в съда, за да напакостят на другите, трябваше да бъдат убити. И като виждаме тези най-тежки наказания, защото всъщност, когато се казва така, да отмахнеш злото отсред себе си, ти да убиеш човека, който върши това зло, защото той е пример и той заразява цялото общество.
И ние говорихме за това, че Бог желае ние да бъдем свят, Божий народ. Бог желае ние да бъдем част от Божието царство. И в Божието царство няма идолопоклонство. В Божието царство няма непокорство. В Божието царство няма омраза. В Божието царство няма гняв, който е човешки. В Божието царство няма лъжа. Но там има истина, поклонение на Бога, покорство и любов. И тук идваме до петото зло, което Бог желае ние да отмахнем отсред себе си, и това е непокорството на родителите.
Второзаконие 21:18-21
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.
Във „Второзаконие“ 21 глава, 18 от 21 стих четем какво трябваше да се случи с някой, който е непокорен. И тук виждаме неща, които на нас ни изглеждат странни. Защото в един момент се говори за убийство, и в следващия момент се говори за непокорство на родителите. Обаче Бог третира тези неща по един и същи начин, защото това непокорство на родителите… Проблемът е такъв, че грехът е нещо, което в началото започва с едно малко отклонение.
Но ако ти направиш една стъпка настрани, отначало ти се отклоняваш малко от правия път и ти можеш да се върнеш. Но ако ти продължиш от това отклонение, все повече и повече и повече, колкото повече вървиш, толкова повече се отклоняваш. Затова най-правилното нещо е – аз това съм забелязал, с колата като карам ми се е случило на определени моменти да се отклоня от пътя, който трябва да следвам. И понякога съм си казал: „Няма да се връщам назад, ще карам, ще заобиколя, от другаде ще мина“. И когато така се каже, минавам много повече километри да стигна дотам, където искам, отколкото ако си кажа: „А, обърках пътя“, на първата отбивка се връщам обратно, и тогава се връщам в правия път.
Тогава в момента, в който ти разбереш, че си се отклонил, ти трябва веднага да направиш завой обратно, за да можеш да се върнеш на мястото, където ти си се отклонил, и оттам да тръгнеш отново в правия път. И всъщност това обръщение, този завой на духовен език се нарича покаяние. Покаянието е това ти да осъзнаеш, че си се отклонил, да направиш завой, да се върнеш към мястото, където си се отклонил, и да тръгнеш отново в пътя на Бога. Така че Бог да ни даде покаяние, Бог да ни даде осъзнаване.
И всъщност тук, когато говорим за непокорството на родителите, става въпрос за точно такова нещо, че един човек от малък, ако не се покорява на родителите, ако това стане масова практика и никое дете не се покорява на родителите, тогава този народ ще бъде народ на непокорници, този народ ще бъде народ на анархисти, народ, в който всичко е бъркотия, и народ, който би се изгубил от лицето на земята. Защото ако той не се покорява на родителите си, няма да се покорява в армията, няма да се покорява на началниците, няма да се покорява на съдиите, и тогава това непокорство, ако влезе в целия народ, народът ще се изгуби.
За това вижте и какво се казва. Второзаконие 21 глава, 18 до 21 стих: „Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му“ – това беше мястото, където се състояха съдебните процеси – „да го заведат в съда, с други думи, и да кажат на старейшините на града му: „Той е наш син, упорит и непокорен, не слуша думите ни, разблуден е и пияница.“
Второзаконие 21:18-21
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.
„Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре.“ Какво? Кой баща и коя майка е това, на които може да се случва? Не знам. Но вижте какво се казва. Не казвам, че ние трябва да правим това нещо. Не съм казал, че трябва да убиваме децата си с камъни. И когато говоря тук върху всички тези стихове, нито веднъж не съм казал, че тези стихове и тези пасажи се отнасят за нас днес, че ние трябва да ги изпълняваме. Но в тези пасажи се разкрива Бог. В тези пасажи се разкрива Божието отношение. Това, че Бог мрази непокорството. Всъщност Божият закон разкрива Божия характер. И радвам се, че сте скандализирани, защото именно това е целта. Ние да разберем защо. Защо Бог го казва това нещо?
Казва се: „Тогава всички мъже от града му да го убият с камъни, та да умре.“ И се казва: „Така да отмахнеш злото отсред себе си и целият Израил ще чуе и ще се уплаши.“ Вижте каква е целта всъщност. Целта е целият Израил да чуе и да се уплаши. Бог желае ние да имаме страх от Бога. Непокорен на родителите си, непокорен на Бога. Да, да. Бог желае ние да имаме страх от Бога. Задавайте си въпроса: „Имам ли страх от Бога?“ Защото страхът от Бога – и всъщност във всички от тези случаи, които ние изброихме, където се казва „така да отмахнеш злото отсред себе си“ – значи проблемът ни днес е, че ние не виждаме наказание за греха. Ние виждаме, че злото е безнаказано. Ние не виждаме, че хората си вършат престъпления и са добре по нашите стандарти.
Всъщност ще дойде ден, когато всички, които вършат зло и всички, които си мислят, че са добре, ще бъдат наказани от Бога, защото Бог ще съди всеки един. Но аз ви казвам всичко това, за да можем ние да се поучим и да разберем, че Бог мрази непокорството на родителите. Непокорството на родителите е нещо, което Бог не обича. Бог обича децата да се покоряват на родителите си. Още когато Бог призова Авраам… Не знаете ли какво се казва в Битие 18 глава?
Битие 18:17-19
17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.
Бог казва на Авраам, който е Негов приятел, когато му казва за Лот, че ще унищожи Содом и Гомор. И Той казва: „Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя? Тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята. Защото съм го избрал да заповяда на чадата си и на дома си след себе си, да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.“ Значи вижте какво се казва. За какво трябваше да направи Авраам? За какво очакваше Бог от него? За какво трябваше да направи той на децата си? Чухте ли? Какво? Да заповяда на чадата си да пазят Господния път. И той му заповяда. И те трябва да слушат. И те трябва да слушат. А ако те не слушат? Ако те не са покорни, те няма да продължат вярата. Те няма да продължат щафетата. Щафетата трябваше да се предава от едно поколение на следващото поколение.
И Бог особено много държи ние да обучаваме децата си в Божия път. И това означава ние първо да бъдем в този път. Например, когато трябваше да празнуват Пасхата. Спомняте ли си? Пасхата какво възпоменаваше? Излизането от Египет. И родството, което се отделя, и какво ги избавя. Да. Родството в Египет… И когато децата попитат „Защо така?“, бащите да кажат защо така. Да. Значи, целта на празниците, защото имаше много празници, в които израилтяните трябваше да празнуват, беше да се предаде духовна истина. Да се спомни нещо, което Бог е направил. И така, вярата в децата да бъде укрепена. И когато те празнуваха Пасхата, във Второзаконие 12 глава, 26 стих се казва: „И когато чадата ви попитат…“ Така че Бог се грижеше за чадата. И казва: „Когато чадата ви попитат: „Какво искате да кажете с тая служба?“, ще отговорите: „Това е жертва, във спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи.“
Второзаконие 12:26
26 Само от посветеното и оброците си да взимаш, за да отиваш на мястото, което избере Господ,
Така че те трябваше да отговарят на децата си и да ги възпитават в Божия път и да им заповядват те да следват пътя на Господа. Също във Второзаконие 6 глава се казва: „Ето заповедите, наредбите и законите, които Господ Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, в която преминавате, за да я притежавате, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам – ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните. Слушай, Израилю, и внимавай добре да ги вършиш, да ти бъде добре и да се размножите много в земята, където текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.“ И се казва: „Слушай, Израилю, Йехова, нашият Бог, е един Бог, един Господ.“ Това означава да нямаш други богове след Мен. Да учим децата си на това – да се покланят на Бога. „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, със всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти.“
Второзаконие 6:1-6
1 А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите,
2 за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам – ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.
3 И така, чуй, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре и да се размножите много в земята, където текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.
4 Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;
5 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.
6 Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
И вижте веднага какво се казва: „И на тях да учиш прилежно чадата си.“ Така че след като ние знаем тези думи в сърцето си, Божиите думи, ние трябва да учим на тях прилежно чадата си. И ако това се отнасяше във Стария Завет за Божия народ, отнася ли се това днес за нас, че ние, като новозаветни вярващи, трябва да учим децата си на вяра в Господ Исус Христос? Отнася ли се за нас? Разбира се, че се отнася. Отнася ли се за нас днес това, че ние трябва да дисциплинираме децата си и да държим децата си в покорство на вярата? Да. Не се ли отнася? Отнася се.
Така че, казва се, как трябва да ги учиш децата си? „И за тези думи, и за тези заповеди да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато си лягаш и когато ставаш. Да ги вързваш за знак на ръката си, да ти бъдат като превръзка между очите и да ги написваш на вратните стълкове на къщата си, на портите си.“ Това означава да се заобиколиш отвсякъде с Божиите заповеди и те да бъдат част от живота ти, да бъдат част от културата ти.
Когато останеш да бъдеш написан на огледалото, когато първото нещо, което видиш да бъде Божието Слово. Говорят духовно как ние трябва да имаме Божието Слово в себе си. Божието Слово не само в себе си, но в домовете си и в тогава децата ни да бъдат възпитани в Божия път. Ние разбира се няма да убием никоя дете, въпреки че и то да е непокорно. Това не е наша работа, защото нашата борба не е срещу плът и кръв. Обаче, ако ние допуснем децата ни да бъдат непокорни, Бог ще ги накаже ли, ако те станат, както се казва в този пасаж, че този син, родителите му са го наказвали, но той не иска да се покори.
Второзаконие 21:18-21
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.
И бил разбуден и пияница. Какво означава това? Че той си живее собствен живот противен на Бога, защото Бог казва, че бунтовниците трябваше да бъдат наказани. Когато говорим за тези неща, аз ви казах в Новия Завет, че ние живеем при по-голяма благодат. Обаче, Бог ще даде и по-голям съд върху нас, поради благодатта, която имаме. И е страшно, казва авторът на Евреите, човек да попадне в ръцете на живия Бог. От друга страна казва, че ние като църква имаме отговорността да поддържаме и дисциплина помежду си.
Духовна дисциплина, когато е обходим някой, който върши неща, които не са според Словото, ние трябва да го изолираме от себе си, да го поставим под карантина. И всъщност точно за това се говори в тези пасажи. Така че, когато чуваме такива страшни думи от страна на Бога, ние не трябва да реагираме с отношение „Как може Бог да е такъв варварин?“ или „Как може пасторът да говори такива работи?“ Но трябва да се смирим и да си помислим какво Бог желае да ни каже чрез тези думи.
Да се смирим и да помислим какъв е духовният принцип, който Бог ни разкрива чрез тези думи. Да помислим каква част от себе си Бог ни разкрива, каква черта от своя характер Той ни разкрива. Защото всъщност по този начин Бог ни разкрива своята святост. И Той желае ние да участваме в Неговата святост. Той желае ние да се откажем от греха. Бог желае ние да намразим греха. Бог желае ние да оставим греха. Бог не желае да си мислим, че може да следваме делата на Йезавел, която учеше, вярваше, че те могат да си блудстват и в същото време да бъдат деца на Исус Христос.
Откровение 2:20-23
20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея.
23 И децата ѝ ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.
Не може да служиш на Бога и на Мамон. Не може да служиш на света, защото какво казва Яков? Прелюбодейци! Приятелството със света е вражда против Бога. Не може и двете. И какво казва Новият Завет за покорството на децата? Вижте, в Колосяни се казва 3 глава 20 стих. И това вече са заповеди, които ние сме длъжни да прилагаме в живота си. Но вижте в Новия Завет казало ли се е децата, нека да си правят каквото си искат? Нека да ги оставим да си правят каквото си искат? Това ли се казва? Не се казва това.
Това, което е Божията воля в Стария Завет, е също Божията воля и в Новия Завет. Защото Бог не се е променил, Неговата святост не се е променила, Неговият характер не се е променил. Разбира се, по друг начин стоят нещата по отношение на благодатта, по отношение на Духа. По отношение на това, че тук са включени вече и езичниците. Обаче, Божият характер не се е променил. И вижте какво се казва в Колосяни 3 глава 20 стих.
Колосяни 3:20
20 Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.
И ние трябва да знаем тези стихове, да ги показваме на нашите деца. Там се казва: „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“. Деца, покорявайте се на родителите си. Вижте, всъщност посланията са били написани по такъв начин, че ще бъдат четени в църквите. И когато те са били четени в църквите, Апостол Павел е знаел, че там ще има и деца. Те не са имали такива детски служения, каквито ние имаме. Децата са били отделени, защото ние имаме друга култура и така нататък.
Но децата са стояли там и са слушали. И са били обучени да слушат и да стоят мирни. И когато се четат посланията, дори да не разбират, те да стоят мирно, защото в това събрание те се покланят на Бога. И когато има думи към жените, жените са там и се казва: „Жени, правете това и това. Мъже, правете това и това. Господари, правете това и това. Бащи, правете това и това. Слуги, правете това и това.“ И се стига до децата. И там бяха децата и той се обръща директно към децата в събранието.
Децата на вярващите и казва: „Деца!“ Тук тая сутрин децата са горе, но ние трябва да им кажем на децата: Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа. Амин. Защото ние следваме примера на Господа Исус Христос. И дори когато Той беше на 12 години и Той беше самият Господ Исус Христос, Бог, Цар на царете и Господ на господарите. И когато те отидоха да се поклонят в храма в Йерусалим, на връщане се тръгнаха и мислеха, че Той е с тях.
А Той беше останал и запитваше учителите и се разговаряше с тях по духовни въпроси. И се казва, че те бяха удивени на мъдростта Му и на въпросите, които Той задаваше. В Лука 2 глава се казва това нещо. Но когато те усетиха, че Го няма и Го търсиха между хората и не можаха да Го намерят, и тогава те се върнаха. Върнаха се в храма и Го намериха. И се казва, беше седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.
Лука 2:41-52
41 И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси.
47 А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.
49 А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?
50 А те не разбраха думите, които им каза.
51 И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
И се казва, и всички, които Го слушаха, се удивяваха на разума Му и на отговорите Му. И когато Го видяха, смаяха се и рекоха Му: „Майко, синко, защо постъпи така с нас? Ето бащата и аз наскърбени Те търсихме.“ А Той им рече: „Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?“ А те не разбраха думата, която им рече. А Той слезе с тях да дойде в Назарет и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тези неща в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и пред човечеството.
Амин. Вижте, въпреки че Исус знаеше много повече от тях, въпреки че Той беше над тях във всяко едно отношение, но когато беше дете, казва се, че когато те Му казаха, Той не им каза: „Трябва да си бъда на разположение на Отца, не ме интересува, преместете се в Йерусалим, аз ще бъда тука и не ме занимавайте. Няма да ходя в Назарет повече, вече съм се намерил на разположение на Отца.“ Но Той не го направи. Може би Му се стоеше там, защото Той си имаше приятни разговори с учителите на Закона. Но Той тръгна към Назарет и им се покори, въпреки че беше Господ Исус Христос.
Така че, ако ние сме последователи на Исус Христос и нашите деца са последователи на Исус Христос, те трябва да бъдат покорни и послушни деца. И ние трябва да ги обучаваме на това нещо. Защото, ако погледнем Божието Слово, ние ще видим, че всичко, което иска от децата, е да бъдат послушни. За мъжете има повече изисквания, за жените има повече изисквания, различни неща, вече нещата стават сложни в семейството, в работата нещата стават по-сложни, има много заповеди, закони в църквата, отговорности и така нататък.
Но детето, от него не се иска нищо друго в Библията, освен да се покорява. Защото ако не се покорява, става разбуден син. И ако той не бъде дисциплиниран, с какъвто се събереш, какво казва в Първокоринтяни апостол Павел, 15 глава? Точно така. Той им казва: „Не се заблуждавайте, лошите другари покваряват добрите нрави“.
1 Коринтяни 15:33
33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“
Така че ако един тръгне по този път, ние знаем колко лесно се разпространява злото. Злото е като зараза. Децата много лесно тръгват в злото. Много е трудно да бъдеш дисциплиниран, много е трудно да бъдеш покорен, много е трудно да си вършиш работата, много е трудно да не бъдеш мързелив. Иначе много е лесно да се научиш да пиеш, много е лесно да се научиш да пушиш, много е лесно да се научиш да ходиш по жени или всякакви други неща. Много е лесно да тръгнеш надолу и надолу и надолу. Всичко започва с нещо малко. И ако един е такъв, и другите кажат: „А, ми аз ще правя като другите“.
Ние като големи… Скъпство събиращ такъв ставаш. Но ние като големи дори в църквата има това нещо, което ние трябва да се борим с това. Че ние не гледаме какво казва Бог, ами гледаме какво прави сестрата и какво прави братът. Влияем се помежду си, нали? Гледаме какво прави сестрата, какво тя прави и аз това правя. Казваме, че тя го прави и аз ще кажа, че го направя. Но също и със сестрата. Ние сме такива, понеже имаме такава природа, следваме един друг като овце, вместо да вървим след Господа.
Но Словото ни казва да не се обличаш дори след множеството и да вършиш зло. И ние трябва като християни да бъдем хора, които да имаме лична връзка с Бога и трябва да бъдем просветени и да бъдем стабилни в нашето ходене с Бога и в нашия християнски живот. Затова не трябва да се допуска, Бог казва, ако така се появи непокорен син. Ние не знаем дали тази заповед някога се изпълни. Може би никога не се изпълни, но Бог я даде. И може би само като я четяха и хората им настръхваха косите и те не допуснаха и никой го не направи.
И всеки син, може би когато го наказаха, баща му и майка му казаха какво пише в закона и той може би знаеше и това го стряскаше. А днес децата няма какво да ги стресне. Учителите нямат право да ги бият, родителите нямат право да ги бият. Учителите са стреснати от децата, родителите са стреснати от децата. И какво става обаче? Затова ние не трябва да допускаме това нещо. Нашите деца трябва да бъдат послушни. И то послушни не само на родителите си, но послушни и на Господа Исус Христос.
Послушни във вярата. Защото вижте, в Ефесяни се казва 6 глава от 1 до 3 стих и тук виждаме и обещанието. Както прочитахме във Второзаконие се казва, че така ще се продължат дните ти, ако ти учиш децата си и внуците си на Божиите заповеди. Ако те разбира се ги приемат и са покорени, тогава всички ще имат дълъг живот. И това е всъщност една от 10-те заповеди. Да почиташ баща си и майка си. Това означава, че Бог го е заповядал. И ако Бог го е заповядал и ти го нарушаваш, то ти тръгваш срещу Бога и ставаш враг на Бога.
Така че нека Бог да ни даде мъдрост, Бог да ни даде покорство. И се казва и в Притчи, че който жали пръчката, не ги обича. Не обича децата си. Така че и в Новия Завет се казва, че Бог наказва онзи, когото обича. Иначе сте незаконнородени, казва. Но вижте в Ефесяни се казва в 6 глава от 1 до 3 стих: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа“. Така че тук става въпрос вече не само за едно покорство, но също в Господа. Това означава вярата.
Ефесяни 6:1-3
1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.
2 „Почитай баща си и майка си“ (което е първата заповед с обещание),
3 „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“
Защото това е право. Това е нещо, което е право. Това не е нещо, което е зло. Непокорството е нещо, което е зло. А това е право. И се казва: „Почитай баща си и майка си“, което е първата заповед от 10-те заповеди. Тази е първата заповед с приложено обещание. И се казва: „За да ти бъде добре и да живееш много години на земята“. Амин. Вижте, всъщност и първоначалното значение на тази заповед е било – големите лица, т.е. тези, които вече са пораснали, да се грижат за родителите си, които са вече стари.
Защото оттогава не е имало пенсии, не е имало пенсионни фондове, не е имало социални осигуровки. И всъщност родителите е трябвало да се грижат, всъщност децата, когато пораснат, е трябвало да се грижат за своите родители. И всъщност тази почит към родителите се изразява във финансовото обезпечаване на родителите. Децата да се грижат и да почитат, когато техните родители остареят и те са вече безпомощни, децата да се грижат за тях. Обаче апостол Павел го взема това нещо и го прилага и за малки деца.
Така че дори малки деца, ако те се покоряват на родителите си, Словото казва, че ще им бъде добре и ще живеят много години на земята. Защото принципът на покорство е изключително важен. Ние го видяхме, когато става въпрос за покорство на властите, но тук става въпрос за покорство в семейството и принципът остава. Така че нека Бог да примахне от сърцата ни непокорството. Бог да примахне от сърцата на децата ни непокорството. Защото ако ние сме готови да се покоряваме на родителите си, ние ще се научим на покорство и тогава ще се покоряваме и на Божието Слово.
Това означава не само да чуваме какво Бог ни говори, да си правим каквото си искаме, а да изпълняваме това, което чуваме. Защото ние всички сме деца на Бога. И Той, когато ни говори в Притчи, казва „Син е Мой“ или „Дъщеря е Моя“, защото Той е нашият небесен Отец. Така че нека да имаме в себе си духа на Исус Христос. Духът на Исус Христос е духът на покорство. Казва се, че когато Той беше в храма и когато родителите Му Го намериха, Той се върна и тръгна след тях и казва Словото: „Им се покоряваше“.
И поради това, че им се покоряваше, Той растеше в мъдрост, в ръст, в благоволение пред Бога и пред човеците. Така че ако ние имаме едно добро покорство на Бога, то тогава ние ще растем духовно, защото Той е нашият небесен Отец. Но ние трябва децата си също да ги обучаваме в покорство. Те да бъдат покорни първо на нас. Защото ако те не са покорни в малките неща, те няма да се покоряват в по-големите неща. Ако те не се покоряват на нас, сега когато са мънички, говоря на тези, които са малки деца.
И какво ще правите с тях, когато влязат в пубертета? Когато вече няма да може да ги шляпаме. Когато вече те стават самостоятелни и ако те от малки деца не се научат да търсят Бога, не се научат на покорство, не се научат да приемат съвет, тогава те ще се повлекат по този свят. Ще се повлекат по лоши другарчета, които вече ще бъдат ергенчета и които ще бъдат момичета, които вече не се знае докъде ще стигнат в този свят, в който живеем. Особено когато живеем във време, когато има наркотици, във време, когато има изнасилвания, убийства и просто светът, в който живеем, е много страшен.
А нашите лица трябва да бъдат различни. Първо да запазят себе си и после те да бъдат свидетели за спасението на другите, защото щафетата се предава. Едно поколение премина. Сега ние сме друго поколение. Ние също преминаваме. Идва друго поколение. И ние сме отговорни да предадем една добра щафета на следващото поколение. За това нека Бог да ни помогне да ни благословим. Боже, ето покланям Ти се, Татко. Благодарим Ти за Твоето Слово. Ето, законът е безповратен.
Законът, дори да го чуем и ние се стряскаме. Но в този закон Ти не разкриваш Твоята любов към народа Си. Защото Ти желаеш един да бъде наказан, за да може целият народ да бъде пощаден и да има страх от Тебе. За това, Господи, помогни ни, макар никога ние да не дойдем до това състояние. Ние да се поучим от закона Ти. Ние да се поучим от принципите Ти. Ние да се поучим да наказваме непокорството в неговия зародиш, така че то да не се развива. Научи ни как да се справяме с непокорството в себе си.
Научи ни как да се справяме с непокорството в сърцето на детето. Защото Словото Ти казва, че непокорството е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието го изкарва оттам. Помогни ни, Боже, ние да имаме правилно отношение първо към Тебе, правилно отношение към Словото Ти, правилно отношение към църквата, правилно отношение към властите над нас, правилно отношение, Господи, и към децата си. Помогни ни да ги научим и на покорство, на уважение на властите, на уважение на Словото и на покорство и на Тебе, така че те да се покоряват на родителите си в Господа.
Ефесяни 6:1-3
1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.
2 „Почитай баща си и майка си“ (което е първата заповед с обещание),
3 „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“
Помогни ни, Татко, моля Те, изкарай от нас всяко непокорство, изкарай от нас всеки бунт, изкарай от нас всяко нещо, което се бори с Тебе, изкарай от нас всяко нещо, което е противно на Тебе. И Ти дай в сърцата ни глад и жажда за Словото Ти, дай в сърцата ни глад за истината и дай ни Твоята благодат. И Ти ни помогни, помогни ни да отмахваме злото отсред себе си. Разбира се, не по този старозаветен начин с убийство на хора, но помогни ни, Господи, чрез силата на Святия Дух.
Второзаконие 19:19
19 тогава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си.
Ти ни казваш, че ако живеем плътски, ще умрем, но ако чрез Духа умъртвяваме телесните действия, ще живеем. Затова помогни ни в себе си да умъртвяваме тези плътски неща на плътта, тези желания на плътта. Ние да не даваме място, да не угаждаме, да не промисляме за плътските си желания, но да следваме Твоя Дух и да се освещаваме, да участваме в святостта Ти, Господи. Моля Те, прости ни. Моля Те, дай ни да се осъзнаем. Моля Те, дай ни покаяние. Моля Те, дай ни, Боже, да следваме Твоя път.
МОЛИТВА
Покланяме се Ти, Господи, сега и Ти даваме цялата слава и цялата хвала в името на Исус. Амин.