Слава Господа! Днес ще продължим нашите размишления върху едни думи от Второзаконие, където се казва: „Така да отмахнеш злото отсред себе си“. В тези думи ние виждаме копнежа на Моисей, като Божи пророк, а също и копнежа на Светия Дух и на Бог, за това да има един свят народ, народ, в който да няма зло. Злото е нещо повече от греха, защото злото е грях, който произвежда грях, който се умножава. Злото е като една зараза.
Злото е като епидемия. Злото е нещо, което поражда още зло и непрекъснато се умножава и расте. Злото е като нещо живо. То е като рак. И затова Бог заповядва едни много строги мерки, които Божият народ трябваше да вземе, за да се справи със злото. Злото е като една гангрена, както когато има, например, някаква рана в крака и тази рана започне да гангренясва. Ако се получи такава реакция в раната, може да се стигне дотам, че да започнат червеи да се появяват там.
И тогава няма друго решение, освен този крак да бъде ампутиран. И разбира се, това е нещо много тежко, това е най-тежкото, което може да се случи. Тогава ти си казваш: кое е по-добре – да изгубя крака си или направо да умра? Но ако ти не си пред този избор и, дай Боже, никога да не сме пред този избор, тогава ние казваме: може би ще е по-добре да умра, отколкото да остана без крак. Но ако останеш пред този избор и избираш живота си или крака си, не знам някой да не е избрал живота си. Защото, в крайна сметка, нямаме право да отнемаме живота си. Но толкова е тежко.
И ние виждаме, ако обществото се погледне като цяло, като едно цяло, и ако една част от цялото се зарази, тогава трябва да се вземат много строги мерки спрямо тази част, за да може да се запази цялото. Именно това е в основата на тези закони, тези пасажи, които ние разглеждаме в книгата „Второзаконие“. Такива хора, които подвеждаха хората към грях, към отстъпление, към идолопоклонство, към непокорство, трябваше да бъдат убивани.
И наказанието за всички тези хора е смърт. И се казва: „Така да отмахнеш злото отсред себе си“. Злото трябваше да се отмахне с едно много, много строго наказание. И целта на всичко това беше Бог да има един свят народ в една свята земя, която Бог им даде. И в Новия Завет бих желал да започна тази размишления с това, че Божията цел за нас е същата. Бих желал да прочета няколко стиха, които ни напомнят каква е Божията цел за нас. Тези цели обикновено се казват от апостолите в началото на техните послания.
Яков 1:2-4
2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
Ето това е Божията цел за нас. Божията цел за нас е да бъдем съвършени. Нека да кажем всички „съвършени“! Някой може да каже: „Ма как съвършени, аз съм толкова несъвършен“. Ами да, точно защото си несъвършен, Бог иска да бъдеш съвършен. Божията цел за тебе, независимо че си несъвършен, и аз съм несъвършен, не е ние да останем несъвършени. Защото ние често с това се извиняваме и казваме: „Аз съм си грешник, такъв ще си останам“. Няма да си останеш такъв. Бог ще те прекара през пещта, ще те прекара през разни изпитания, за да може вярата ти в Него да се стабилизира. Или да бъдеш с доброто, или да бъдеш със злото. Или да бъдеш с Бога, или да бъдеш със света.
Откровение 22:11
11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.
Така че трябва да решиш дали ще се освещаваш, дали ще живееш с Бога. Ако не, по-хубаво не си губи времето да ходиш на църква, но направо си живей в този свят. И след това цяла вечност отвъд. Не в гробищата, отвъд. По-лошо. Но Бог не желае, и аз казвам като апостол Павел: да не бъде. Но ние трябва да се усъвършенстваме, защото Божията воля за нас е да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък. Включва ли това да има в нас зло? Не. За да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък, ние трябва да отмахнем злото отсред себе си.
Ефесяни 1:3-4
3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места;
4 както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов;
Слава на Бог! Отново виждаме Божието желание да бъдем без недостатък. Без недостатък означава да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък. И тук виждаме една допълнителна светлина, която е, че това съвършенство и цялост трябва да бъдат на първо място в любовта и на първо място в светостта. Или обратно, на първо място в светостта и на първо място в любовта. Тези две неща са свързани. Така че ние трябва да бъдем святи. И да бъдем святи означава, че в нас не трябва да има зло. В нас не трябва да има порок. В нас не трябва да има повтарящ се грях. В нас не трябва да има зло. И ние трябва да бъдем без недостатък и в святост, и без недостатък също и в нашата любов. Съвършени в любовта. Това означава да няма в нас егоизъм. Това означава ние да бъдем готови да служим на другите. И всичко това, което любовта представлява, което е описано в 1 Коринтяни 13 глава.
1 Тимотей 1:5
5 А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра,
Ето тук имаме още едно допълнително обогатяване на това какво е Божията цел за нас. Ние да бъдем съвършени, цели, без никакъв недостатък. И това съвършенство и цялост да бъде в отношение на нашата святост, т.е. в чистотата на нашия живот и ходенето ни пред Бога, в нас да няма грях, което означава да бъдем святи. И също в любовта. Това означава в нашите отношения към другите ние да не бъдем егоисти, но да имаме в себе си Божията любов. Любов, която е даваща, любов, която е безусловна. И тук се казва още по-конкретно, че тази любов трябва да бъде чистосърдечна. Със чисти сърца. Чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра. Всъщност, добрата съвест и нелицемерната вяра охарактеризират святостта. Защото когато ние поставим стандарта за святост, две неща има, които ни пречат в тази святост. И два начина, по които ние се опитваме да заобикаляме святостта. Бог ни каза, че трябва да бъдем святи. Сега първото нещо, което мога да направя, е да притъпя моята съвест. Защото когато съгреша, съвестта ми започва да ме гризе. И ми казва: „Ти си направил това, ти си направил това“. Обаче аз си казвам на съвестта: „Нищо, и другите го правят“. Или пък пак го правят. Когато ти правиш отново едно и също нещо, един и същи грях, съвестта ти пригаря и ти вече това не го считаш за грях.
И тогава обаче, твоята съвест не е добра. Съвестта ти вече за нищо не става. Защото тя не върши своята роля. Целта на съвестта е да бъде инструмент в Божията ръка, който да ни води към покаяние. Да бъдем ожилени в сърцата си. И така да се обърнем към Бога. И другата пък, как ние се опитваме по-човешки да избегнем Божия стандарт за святостта, е ние да си сложим маската на лицемерието. И да кажем: „Ето, нали ние сме святи“. Обаче, всъщност да си вършим греха и тогава нашата вяра става лицемерна.
И затова тук Апостол Павел казва: „Целта е чистосърдечна любов“. Не само на думи, но от сърцето да се обичаме един друг. Като братя се стремим към Господа. И също казва: „Добра съвест“. Тоест, съвестта ни да бъде чиста и тогава ние ще можем да живеем свят живот. И също нелицемерна вяра. Няма в нас лицемерие и фарисейския квас. Кой е лицемерие? Фарисеите изглеждаха праведни пред човеците, но Бог казва: „Отвътре сте пълни с мъртвешки кости“. И затова, за да изпълним тези цели, ние имаме нужда от Святия Дух.
Ние не можем сами да се справим с всичко това. Но Бог ни е дал първо Словото Си. Второ, дава ни новорождение. Дава и Неговия зародиш, който да живее в нас. Трето, дава ни Святия Дух, който да ни дава сила. Ние да се справим и да се борим с греха. Четвърто, дава ни кръвта на Исус Христос, която ни очиства от всеки грях. Така че ние имаме средства и инструменти, с които ние да се борим с греха и със злото. Но една от крайните мерки е налагането на дисциплина.
И ние виждаме във Второзаконие именно тази мярка. Налагането на много строги мерки, свързани с дисциплината. И миналите недели ние разгледахме всъщност първите три пасажа от Второзаконие. Първите два говорят за греха на идолопоклонството.
Второзаконие 12:28-13:18
Вторият беше от Второзаконие 17 глава, 2 до 7 стих. Където се казва, че ако видиш някой да се покланя на други богове, на Слънцето или на някакви други неща, то ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият.
Второзаконие 17:2-7
2 Ако се намери сред вас в някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да извърши зло пред Господа, твоя Бог, като престъпи завета Му
3 и отиде и послужи на други богове, и им се поклони – на слънцето или на луната, или на каквото и да било от небесното множество, нещо, което съм забранил,
4 когато ти бъде известено това и чуеш, да изпиташ добре и ако това нещо е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,
5 то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.
6 Вследствие думите на двама или на трима свидетели да бъде убиван онзи, който е за смъртно наказание; а вследствие думите само на един свидетел да не бъде убиван.
7 Първи свидетелите да хвърлят камъни върху него, за да го убият, и после целият народ. Така да отмахваш злото отсред себе си.
И след това третият случай беше свързан с уважение на властите. И там се казва, че ако някой се допита до съдия и съдията му каже какво да прави, но той не го направи и постъпи надменно, като не послуша свещеника, то тогава този човек трябва да умре. И се казва: „Така да отмахнеш злото от Израиля“. И ние видяхме приложението на тези заповеди в Новия Завет. Видяхме, че в Новия Завет също ни се казва да бягаме от идолопоклонството, да обичаме Бога единствено и само Него със цялото си сърце, със всичкия си ум, ближния си както себе си; това, че не можем да обичаме Бога и мамона, не можем да служим на двама господари.
Видяхме също и по отношение на покорството, че Бог желае ние да се покоряваме на духовните власти, които Бог е поставил над нас. И също това, че непокорството е като греха на чародейството. И видяхме, че дори Саул, който беше царят, когато не се покори на свещеника и Словото, което Бог беше говорил чрез пророк Самуил, той беше отхвърлен да не бъде цар. И идваме до следващия пасаж, който е във Второзаконие, 19 глава, първи до 13 стих. И тук става въпрос за предумишленото убийство.
Второзаконие 19:1-13
1 Когато Господ, твоят Бог, погуби народите, чиято земя Господ, твоят Бог, ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,
2 тогава да отделиш три града в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава да притежаваш.
3 Да си приготвиш пътя за тях и да разделиш на три части цялата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец.
4 И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: онзи, който без намерение удари ближния си, когото преди това не е мразел –
5 както, когато някой отива с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да отсече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му и онзи умре – такъв нека бяга в един от тези градове и ще остане жив;
6 да не би отмъстителят за кръвта с кипнало от гняв сърце да погне убиеца, да го застигне (ако пътят е дълъг) и да го убие, без той да е заслужил смърт, понеже не го е мразил от преди това.
7 Затова аз ти заповядвам: Отдели си три града
8 (а когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти,
9 ако пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава към тези три града да прибавиш още три),
10 за да не се пролее невинна кръв в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, и да не си виновен за кръв.
11 Но ако човек мрази ближния си и го причака, и като го нападне, удари го и онзи умре, и той побегне в един от тези градове,
12 тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре.
13 Окото ти да не го пожали, а да прекратиш в Израил проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.
Всъщност тези градове се наричаха прибежищни. И тук става въпрос, че когато някой извърши убийство, за да не бъде убит веднага, защото това убийство трябваше да има преди това съд, за да се види защо е извършено, той можеше да избяга в този прибежищен град. И се казва: „Ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив. Онзи, който без намерение удари ближния си, когато по-напред не е мразил. Както когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва. И ръката му като удари със секирата да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му и той умре. Такъв нека бяга в един от тия градове и ще остане жив. Да не би да те възмезди съдията за кръвта, в пламването на сърцето си да се затече след убиеца и да го застигне, ако пътят е дълъг. Да го убие, без да е заслужил той смърт, понеже не го е мразил от по-напред“.
Всъщност имаше три града на изток от Йордан и три града на запад от Йордан. И там убиецът може да прибегне. И ако той беше убил човек при трудова злополука, т.е. той не е мислил да убива човека, но както се дава тук примерът с братята, той сече дърва и до него е друг дървосекач и при това сечене нещо става с инструмента, изхвърча желязото, острието, удря човека и той умира. Но той не е искал да го убие, той съжалява. Обаче неговите близки на този, който е убит, те веднага ще искат възмездие за смъртта му. И ако някой негов близък веднага погне убиеца, той трябва да има време да отиде да се скрие в тези прибежищни градове. И ако той влезе в този прибежищен град, той ще има възможност да бъде съден справедливо.
И се казва, че ако той не е мразил предварително човека, който е умрял, но това е станало случайно, тогава той не трябва да бъде убиван. И тук се казва: „Да не се пролее невинна кръв в земята, в която Господ Бог ти дава наследство и да няма върху тебе виновност за кръв“. Обаче, но ако човек има омраза към ближния си и го причака, и като се спусне на него, удари го и той умре, и той побегне в един от тия градове, т.е. тук вече имаме предумишлено убийство, когато човек реши поради омраза да убие някой друг, независимо поради каква причина, и той отиде и сам го убие. И тогава, дори когато отиде в тези градове прибежищни, казва се тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам и да го предадат в ръката на възмездителя за кръвта, за да умре.
Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре. Ето тук виждаме това, отново се казва да отмахнеш от Израиля проливането на невинна кръв. Проливането на невинна кръв всъщност е зло, защото е несправедливо, защото е незаслужено. И тук виждаме справедливостта на Бог в тези закони. И дори по отношение на смъртното наказание, днес имаме този дебат в обществото в целия свят, се говори дали да има смъртно наказание или да няма смъртно наказание.
Но тук се казва окото ти да го не пожали. По-добре е за цялото общество ако наказанието е тежко, за да може другите да се страхуват. А днес какво става? Хора убиват други хора, и то умишлено. И тогава или въобще няма съд за тях, или ако влязат във затвора стоят за по 6 месеца, или плащат някакви дребни суми, които те чрез кражба набавят много бързо и въобще не ги притесняват. И затова злото се обнажава. Но от тук се говори за това, че проливането на невинна кръв е нещо зло.
И то трябва да бъде наказано, за да може обществото да бъде запазено. В Новия Завет се казва не да убиваш, ами дори да се ядосаш е гря.
Матей 5:13-26
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.
21 Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.
23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,
24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.
25 Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.
И това са думи на Господ Исус. Аз ви казах, понеже начинът да се справим с Божия стандарт на святост от човешка страна, човешките усилия, изпада в две крайности. Едната крайност е да се опитаме да заобиколим закона по някакъв начин, ако може и така, да направим, че да разширим позволението и да стесним забраните.
За да казваме, този закон свързан се с само онова, което се случва. И по този начин или да подтиснем съвестта си, така че да бъде прегоряла съвест, или пък да си сложим маската на лицемерието и да кажем, ние сме святи. А всъщност не сме. Обаче Исус Христос в Своята проповед се обръща точно към този въпрос. Точно към тези неща. И Той взема тези старозаветни закони и Той им казва, и Той ни казва на нас в Новия Завет: Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.
Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никъде няма да влезете в небесното царство. Той под черта, Той го натърти. И това означава, че нашата правда не трябва да бъде външна, не трябва да бъде лицемерна, не трябва да бъде правда с прегоряла съвест, но трябва ние да се справяме с причините за греха на духовно ниво. Преди да се стигне до там, ние да убиваме. Преди да се стигне до там, ние да проявяваме насилие. Още докато в сърцето ни се появи раздразнение, ние трябва да простим.
Оставаше до там да сме стигнали. В Стария завет нещата стоят по този начин, че ние нямаме право лично да се отмъщаваме. Има институции, които имат право да го направят. И в Стария завет също беше така. На Стария завет не става въпрос за лично отмъщение, но трябваше да има съд и съдът да вземе решения. И когато такъв човек биваше убиван, това не се считаше за убийство на този, който го извършваше, защото те го извършваха в името на Бога и в името на народа.
Нека само да ви обърна малко внимание върху нас самите и после ще ви кажа и за този случай. Но се казва в Матей 5 глава: „Чули сте, че е било казано на старовремените – не убивай, а който убие излага се на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, се излага на съд. А който рече на брат си „рака“ или „безделнико“, се излага на синедриона. А който му рече „бунтовни безумецо“, се излага на огнения пъкъл. И тъй, като принесеш дара си на олтара, ако там си припомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брат си. И тогава дойди да принесеш дара си.“ Значи, за Бог е по-важно ние да имаме отношения на любов помежду си, отколкото да дойдем да Му се покланяме като Негови деца, а пък помежду си да се мразим. Любовта за Него е по-важна от поклонението.
„Додето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и последния кодрант.“ Значи тогава става въпрос, че този, който е виновен, той ще бъде наказан. Така че в Новия Завет виновните ще бъдат наказани. Не си мислете, че няма да бъдат наказани. Напротив, в Новия Завет се казва, че понеже има по-голяма благодат, ще има и по-тежко наказание. И затова не трябва да си мислим, че в Новия Завет нещата са смекчени по някаква причина и че в Новия Завет ние може да си грешим, без да има последствия за греха. Не! Ние трябва да се очистваме.
Ние трябва, разбира се, да се уповаваме на жертвата на Христос, но това не означава, че може да допуснем да живеем в греха или да допуснем злото около себе си. А по отношение на тези, които са виновни, основна роля има държавата. Така че в Новия Завет, ако някой извършва убийство, той трябва да бъде хванат от полицията, да се намерят доказателства за това, че той извършва убийството, да бъде осъден и да се изпълни присъдата. Но вижте какво се казва в Римляни 13 глава.
Римляни 13
1 Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.
2 Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.
8 Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона.
9 Понеже заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“ и която и да било друга заповед се заключават в тези думи: „Да обичаш ближния си, както себе си.“
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.
11 И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме.
12 Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината.
13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.
14 Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.
Всеки човек да се покорява на властите, които са над него. Защото няма власт, която да не е от Бог. Държавният апарат е Божият инструмент за наказване на злото. И затова аз много уважавам полицаите и даже когато ме спират и ми съставят актове, аз ги благославям, защото аз съм виновен. И те са на работа. И тяхната работа е те да следят за спазването на закона. Те си вършат работата. И затова ние се молим за тях и трябва да ги уважаваме като Божии служители.
И аз ги уважавам като Божии служители, защото те са Божии служители. Вижте сега, в някои случаи… И над тях е мечът. И над тях е мечът, както и над пасторите е мечът. Над тях е мечът. Но всеки злоупотребява с властта. Да, просто всеки случай е уникален и ние не можем да сложим всички под един знаменател. Тези, които злоупотребяват с властта, те ще бъдат наказани. Искам да ви кажа, че и ние всички ще бъдем съдени. Нищо от нас не е скрито. Така че да не си мислим, че ще избегнем Божията справедлива присъда.
Но тук се казва, че ние трябва да уважаваме тези полицаи. И аз ви казвам, че органите на реда, не само полицаи, но съдии, полицаи, следствени органи и т.н. Всички те са Божии служители. Дори да не го знаят, те може да не го съзнават, но те се борят с престъпността. Те се борят с нарушаването на закона. И тук се казва, че който се противи на властта, противи се на Божията наредба. Бог така е наредил. А които се противят, ще навлекат осъждение на себе си.
Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли просто да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея. Ако си карам с пуснати фарове и с колан, никой не ме спира. Понеже владетелят е Божи служител. Хайде, това ще го се казва. Владетелят е Божи служител за твоя полза. Ако него го няма, всички по земята си карат както си искат, да ме блъснат, това не по-хубаво ще е. Но те все пак спазват, налагат някакъв ред, за да можем да бъдем защитени. За това ние трябва да ги уважаваме. Но ако вършиш зло, да се боиш. Защото той не носи напразно сабята. Тук става въпрос за оръжието за умъртвяване. Сабята – значи пистолета. Понеже е Божи служител и се казва въздавател. Той е Божият въздавател. Той е този, който отмъщава от името на Бога. С докарване на гняв върху тогова, който върши зло. Те служат за отмахване на злото и за наказание на злото. За това нужно е да се покорявате. Не само заради страх от гнева, който ние може да получим, изливането на гнева върху нас, ако ние нарушаваме законите, но и заради съвестта.
Понеже по тази причина и данък плащате. Значи те всъщност живеят на основата на нашите данъци. Те служат на нас. Защото вършителите са Божии служители, отново се казва втори път, които постоянно се занимават с тази длъжност. Отдавайте на всички дължимото, комуто се дължи данък – данъка, комуто мито – митото, комуто страх – страха, комуто почит – почитта. И не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате. Ние сме длъжни един друг да се обичаме.
Римляни 13:6-8
6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта.
8 Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона.
И ние се дължим любов. Значи все едно, аз съм взел назаем любов от всички вас и трябва да я върнем. Така трябва да се отнасяме с любов един към друг. Същото с парламента. А парламента… Не мога да го коментирам. Проблемът е това, че ние всички сме грешници. Тия хора в парламента и те са грешници. Всички имат нужда от спасение. Те имат нужда от това да познаят Господ Исус Христос и да имат страх от Бога. Защото ако наистина имат страх от Бога, по-малко ще грешат.
По-малко ще крадат. По-малко ще лъжат. По-малко ще приемат подкупи. Защото корупцията Библията осъжда и казва да не приемаш дара в пазуха си. Но говорим за предумишленото убийство и за това, че то е също едно зло, което трябва да се отмахне от Израиля. И то е нещо, което Бог мрази. Другото зло е лъжесвидетелството.
Второзаконие 19:15-21
15 Само един свидетел да не застава против някого за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, което би извършил; а чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело.
16 Ако се повдигне неправеден свидетел против някого, за да свидетелства против него за беззаконие,
17 тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време;
18 и съдиите да разследват подробно; ако свидетелят е лъжлив и свидетелства лъжливо против брат си,
19 тогава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си.
20 Защото другите, като чуят, ще се уплашат и няма да вършат занапред такова зло сред тебе.
21 Не се смилявай над него; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак.
Само един свидетел да не се повдига против човека, против някого, за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, с каквото престъпление би се грешило. А чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело. Вижте, ние казваме сега, ако някой е извършил някакво убийство да кажем, и ние искаме веднага да го накажем. Обаче аз ви казах, първо трябва да има полиция, този човек да бъде хванат, след това трябва да има следствие да се намерят доказателства, след това трябва да има съд и тогава този човек да бъде наказан според установеното.
В съдебния начин има друга опасност. Някой може да те обвини, че ти си извършил някакво престъпление, а ти не си. И тогава ако набързо те убият, а пък ти не си виновен, тогава лошо, нали? Тогава по-добре, ако първо има следствие и това следствие установи, че ти не си го направил, и тогава ти бъдеш пуснат да бъдеш невинен. Затова тогава се казва, че трябва да има свидетелски показания. И важи това правило, че човек е невинен до доказване на противното. Защото ние също често сме склонни бързо да съдим хората.
И да поставим етикети, и казваме този е такъв, този е такъв. Ама нямаме доказателства. Считаме, че знаем, сякаш Бог ни е открил. Но за тези неща трябва да бъдем много внимателни. Защото може да се заблудим. Когато става въпрос за такива тежки престъпления, трябва да има свидетели. Има ли свидетели? Ако няма свидетели, по-добре не е идея да хвърляш обвинения. Ако има, и не един. Защото един поради лични мотиви може да излъже. Но се казва – двама или трима свидетели.
И ако се повдигне неправеден свидетел, вижте какво става. Ако си свидетел такъв, и се казва, ако се повдигне неправеден свидетел против човека да свидетелства против него за беззаконие, тогава и двамата, между които е спора, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които функционират в това време. А съдиите да изпитват подробно. И ето, ако свидетелят е лъжлив свидетел и свидетелства лъжливо против брат си, тогава да го сторите от това, което е намислял да стори на брат си.
Значи ако някой лъжлив свидетел стои и казва: „Аз го видях, че той открадна 100 лева“, и заради тези 100 лева и за тази кражба той трябва да бъде уволнен от работа и да му се нанесе глоба 10 000 лева, за да не краде, например казва. Тогава, ако аз лъжа, трябва да нанеса глоба 10 000 лева и аз да бъда уволнен от работа. Разбира се. Това, което лъжливият свидетел е намислял да получи като наказание върху този, срещу когото свидетелства, да му се върне на неговата глава.
И казва се тогава да му сторите от това, което е намислял да стори на брат си, така да отмахнеш злото отсред себе си. Защото другите, като чуят, ще се уплашат и не ще вършат занапред такова зло сред тебе. Да го не пожали окото ти. Живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. Значи това беше принципа на равното възмездие. Да не се прекалява, ако той, както каза брат Митко, око за две, зъб за чине. Не трябва да бъде око за две, зъб за чине, а трябва да бъде око за око. Не повече от колкото той е направил. Защото ние сме склонни винаги да си искаме повече от колкото на нас са ни направили.
Но какво е приложението на всичко това в Новия завет? И тук също ви казвам, също се казва изрично, че както и в другите случаи, когато трябваше да се наложи тази дисциплинарна мярка и дори в обществото, не само в църквата, в обществото такива хора трябва да се наказват, за да може обществото да се уплаши и да се страхува. Защото ако хората знаят, че имат тежки наказания и дори смъртно наказание за убийство, за изнасилване, за наркотици, за кражба на хора, защото има и такива трафик на хора и какви ли не неща, тогава обществото ще бъде по-спокойно и ще има сигурност, пък няма да ни е страх да пуснем децата самички на улицата, защото не знаем какво ще им се случи.
И също е валидно и за църквата. За да бъде църквата чиста, ние не трябва да допускаме в църквата грях. И ако видим човек, който извърши зло, той трябва да бъде дисциплиниран. Ние трябва да му наложим наказание. Ако трябва, той да бъде… има различни наказания, които могат да се вземат, дори в нашия устав, Съюз на евангелските петдесятни църкви, има графа, в която се говори за наказанията. И се казва, ако човек извърши някакъв грях, той не може да бъде член на църквата, изключване от членство, или първо разбира се, за бележка, трябва да се изследва също дали наистина това е вярно или не е вярно.
Но ако се докаже, че в църквата има прелюбодейство, например, или в църквата има някои от тези грехове, които говорихме, такъв човек може да бъде отлъчен от църквата. Или пък да му се забрани, ако провинението е по-малко, може да му се забрани да взема участие в Господна вечеря за известен период от време. Или пък, ако е в ръководство, да не може да бъде в ръководството. Има различни начини, които могат да се наложат тези наказания. Но ние го правим това не с цел да смачкаме човека. Ние го правим с цел човекът да се покае и с цел да се запази църквата.
Защото ако ние в църквата си казваме: „И всички могат да се напиват, всички могат да си ходят по жени, всички могат да си клюкарстват“, тогава каква църква сме? Каква сол има в нас? Затова ние трябва да отмахнем злото отсред себе си, да налагаме дисциплина един спрямо друг. И не да очакваме пастора да налага дисциплина, но целият народ, цялото общество трябва да налага дисциплина върху този, който е виновен.
Просто да се осъзнаем, че това е за доброто на всички. И ние трябва да знаем, че всеки един от нас е отговорен за цялото общество. И за това всеки един от нас трябва да се пази, да изпитва себе си, да се очиства и да живее в святост. И тук, по отношение на лъжесвидетелството, виждаме в Притчи, ще ви прочета, и също това е нарушение на една от заповедите, която казва „не лъжесвидетелствай“. Но ще ви прочета две притчи. Притча 12:17. Притчата, това е „Поговорки“.
Притчи 12:17
17 Който диша истина, възвестява правдата,
а лъжесвидетелят – измамата.
Притча 12:17 казва така: „Който диша истина, възвестява правда, а лъжесвидетелят – измама“. Това означава, че един човек, който е станал лъжесвидетел, той не е станал лъжесвидетел изведнъж. А той е дишал преди това измама. Това означава, че той постепенно е свикнал да лъже. И тогава в един момент използва лъжата за постигане на неговите цели. Да накаже другия, който мрази. Това означава, че ние не трябва да допускаме лъжата по никакъв начин в живота си.
Кога ние лъжем? Кога децата лъжат? Когато направиш нещо лошо и го скриеш и кажеш: „Аз не съм го направил“. Това е лъжа. Лъжа. И ние трябва да внимаваме дори с нашите лица, защото ние самите трябва първо със себе си да внимаваме, защото ние също правим така. Влизаш под друга самоличност. Правиш някакви неща, които ако си честен, не би ги правил. Това е лъжа. Тук става въпрос за това скрито да направиш нещо, което другите уж да не разберат и да кажеш, че някой друг го е направил.
Например, ако можеш да вземеш някаква карта, ако си в някакво предприятие. Примерно има лична карта, с която влиза човекът. И ти да кажеш, че намираш карта на другия, влизаш с нея и крадеш нещо, и се пишеш на негово име, че той е откраднал. Не е хубаво. Това ви казвам. Ама ти можеш да кажеш: „Аз съм го взел, защото имах нужда от него“. Но това нещо лошо ти е негово, няма да го накажа. Значи постепенно, постепенно ние допускаме лъжата в себе си и се казва, че ако ти дишаш лъжа, накрая можеш да стигнеш до там, че да станеш, ако дишаш измама, накрая можеш да станеш лъжесвидетел.
Притчи 25:18
18 Човек, който лъжесвидетелства против ближния си,
е като чук, меч и остра стрела.
И също се казва в Притча 25:18, за това трябва да не допускаме в себе си лъжа. Говоря за интернет. В интернет има едно такова, и не само в интернет, но и в големия град. Първо, в големия град се получава. На село, по принцип, навремето е имало по-малко лъжесвидетелства и прелюбодейства и грях, защото хората се боят, че ако някой направи нещо такова, ще му лепнат етикета. И той цял живот ще ходи с този етикет. И той се страхува. Но в големия град никой не те е познал.
Мини Бургас, говоря. Града, блока, там живеят безброй хиляди хора. Какво ти правиш, никой не те е интересувал. Никой не те е познавал. И тогава ти си кажеш, че те не ме познават, мога да си правя каквото си искам и т.н. В същия начин в интернет в момента можеш да влизаш в някои сайтове, където има неща, които не са добри, обаче да си изтриваш следите. Има начини, по които ти да влезеш. И всичко това, което си правил, натискаш един бутон, си се изтрива.
И ти никой не те знае какво си правил, къде си бил и т.н. Но това е лъжа. Лъжа ли е? Много неистина. Неистина. Неистината е всъщност лъжа. В Притча 25:18 се казва: „Човек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук и нож и остра стрела“. Чук означава тежък чук. Значи ако някой лъжесвидетелства против ближния си, той вече се превръща в голям, огромен чук. И значи той те смачква. Нож, меч, който те пронизва и остра стрела, която те убива.
Така че ние не трябва в никакъв случай да лъжесвидетелстваме против ближния си. И всъщност това ни довежда до по-малкия грях, който обаче не е по-малък, защото той води към по-големия. И това е лъжата. В Матей 5 глава, 11 стих се говори за нас, както и сестрата каза, че срещу нас също лъжесвидетелстват. Ето казва се: „Блажени сте, когато ви хулят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мен“. Значи в този случай е извършено лъжесвидетелство.
Матей 5:11
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;
Значи аз съм наградена от Бога. Наградена си. Амин. Защото те е имало лъжесвидетели, които са започнали и са казали, че си сектант, който е част от група, в която хора се самоубиват и в която проповядва някакви неща, които не са добри. Обаче ние не сме секта. Истината е, че ние проповядваме Исус Христос и спасение чрез вяра. Ние проповядваме доброто. Така че този, който говори против нас лъжливо, той е лъжесвидетел. Но за нас самите, ние не трябва пък да им отвръщаме с това ние да говорим лъжа.
Колосяни 3:9
9 Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му
Но в Колосяни 3 глава, 9 стих се казва… Всъщност още два стиха ще прочета и ще завършвам. В Колосяни 3 глава, 9 стих се казва: „Не лъжете един друг“. Не лъжете един друг. Понеже сте съблекли вече стария човек с делата му. И сте се облекли в новия, който се подновява за придобиването на знание по образа на Този, който го е създал. Ние не трябва да се лъжем, защото сме нови създания. Нека да не се лъжем, нека между нас да няма лъжа. Нека да не се правим на едни, когато сме други.
Но да бъдем честни един с друг. Ние ги връщаме, че тя всеки година хвърля. Тя се стряма, човекът така всеки година се поръсва. Къде ходят? А има хора, че си дават синишки и похават синишки. Ние ги връщаме. Аз не говоря за това. Вече сме на другата тема. И другият стих е Ефесяни 4 глава, 25 стих, където отново се потвърждава това нещо. Че ние не трябва да допускаме лъжа. И особено в семейството. Особено в семейството.
Ефесяни 4:25
25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
Понякога майките… Сега да не ми мама после каже, че след това може да имаме сериозни проблеми. Но… Не, послушах ли? Аз пари го казах, аз. Но може би майките, за да предпазят децата си, за да не ги бият бащите им, казват на децата си да излъжат нещо, или да скрият нещо от бащата, с цел да няма последствия за това, което те са направили, за белята, което са направили. Моля? Или обратно? Въздържам се. Не трябва така. Обаче, не трябва така, защото по това, че ние възпитаваме децата си в лъжа.
Трябва да кажем нещо. Да. Защото нали не ми се скараха децата си? Сега когато малката се върне момчета на децата си, Дани, виж как ми се върна си. Тя като дойде, като мине, като ще го гледам, аз просто… Какво казвам, аз мога да я изгледам. Обаче тя майка е била, тама ми е била, татът я не чува. И се карам, аз не знам защо се карам, аз ставам в програма. И като веднага вижда, аз извинявай на баба си, но у нас стоима ние два. Веднага децата видят, аз не я. И ще я гледам поне. Така, ма, като вузна. Не, не, нямам баба. Ма, полека, силно, силно, баба ти децата чува. Ден мой децата не чува и аз не чувам. Не чувам. Аз не чувам, аз не чувам, аз не чувам. Силно, силно, няма ли баба, вече няма децата, казвам така. Значи тук става въпрос за непокорство повече, не за ваше. Баба, ти си виновна. Защо криеш, че тя така се обръща? Ааа, значи ти криеш, че… Защо тя така се… Ма, аз го казвам, тя трябва да се ги бие сега.
Така ти пречиш на тяхното възпитание на детето, защото детето така ще се разглези. Вижте, също в Ефесяни 4:25 се казва това нещо, аз ще завърша с него.
Ефесяни 4:25
25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
Значи в царството, в Божието царство, няма лъжа. И се казва, че сатана е какъв? Лъжец. Лъжец и баща на лъжата. И ако някой живее в лъжата, той всъщност не е дете на Бога.
Затова ние трябва да мразим лъжата, ние трябва да си мислим: „Е, това е малко нещо“. Но малко, малко, ама ти като започнеш да дишаш лъжа… Или благородната лъжа е благородната лъжа. Да, за благородната лъжа някой друг път ще говорим. Нека да се помолим.
МОЛИТВА
Боже, ето Господи, благодарим Ти за Твоето Слово тази сутрин. И Ти ни поучаваш, и ние се наслаждаваме в Закона Ти, защото Законът Ти е справедлив. И Ти ни разкриваш Твоя характер и това, че Ти мразиш, когато се отнема човешки живот. Ти мразиш, когато се пролива невинна кръв. Ти мразиш, когато някой страда несправедливо. Ти мразиш, когато има лъжа. Затова, Господи, помогни ни първо и всичко в себе си. Ние да бъдем хора, които се справяме като зрели християни. С помощта на средства, които Ти си ни давал. С помощта на Святия Дух. С помощта на духовната дисциплина. С помощта на Тебе, Боже. Да се справяме с гнева, с омразата. С това, което предизвиква човек да достигне дотам, че да мрази и дотам, че да реши да убие. Господи, всички тези причини и всички тези мотиви, помогни ни да се очистим от тях. Очисти сърцата ни, Господи, от всичко това. И очисти сърцата ни от лъжата. От това, което ние използваме, за да прикриваме нашите грехове. Но ни дай да бъдем честни, да изповядваме греховете си, да ги оставяме. Защото Ти знаеш. Ти знаеш, Господи, всичко. И Словото Ти казва, че този, който е виновен, той трепери. Той се страхува. А този, който е невинен, той е смел като лъв. Дай ни, Господи, това да нямаме в себе си малка лъжа. Да бъдем, Господи, честни. Да бъдем коректни. Помогни ни. Ето, в Твоята ръка се оставяме сега. В името на Исус. Амин.