Слава Бога! В тези срещи ще продължим да разглеждаме някои пасажи от книгата „Второзаконие“. И това са девет стиха, в които се използват думите „да отмахнеш злото“. Книгата „Второзаконие“ е като една проповед, която Моисей проповядва и той изяснява закона на новото поколение. И на няколко места той казва „така да отмахнеш злото отсред себе си“ или „така да отмахнеш злото отсред себе си“ и „така да отмахнеш злото от Израиля“. И общо взето това са изразите, но във всички тях се говори за отмахване на злото.
И когато четях тези пасажи, дълбоко се косна сърцето ми и вярвам, че това е слово към нас също. И че това е един принцип, който ние трябва да приложим на себе си. Ние трябва да отмахнем злото отсред себе си. И това, което е обаче фрапиращо за това отмахване на злото е, че във всеки един от тези случаи се говори не просто за някакво вземане на нещо и да го махнеш, като да махнеш тенджерата от огъня, но се говори за смърт. Злото се отмахва, според закона тогава така се отмахваше злото, като този, който го беше извършил, трябваше да бъде убит.
И то убит от цялото общество. Така че когато Моисей проповядваше, той говореше пред целия народ. И разбира се днес ние не се убиваме, защото Апостол Павел казва, че нашата борба не е срещу плът и кръв, но принципът остава. И същият Апостол Павел казва, че ние чрез Духа трябва да умъртвяваме – той използва точно тази дума – телесните действия. Така че във всички тези случаи ние проповядваме да се изпълнява този закон сред нас. Не говорим за убийства и за такива неща, но говорим за радикалността, с която Бог се отнасяше към всяко непокорство.
И по същия начин ние трябва да се отнасяме към непокорството сред нас. Защото всички тези случаи, в които се говори за смърт, повечето от тях, всъщност става въпрос за нарушение на десетте заповеди. И десетте заповеди са основата на закона. Но в тези десет заповеди Бог изявява своя характер. И в Новия завет те са потвърдени. И самият Господ Исус Христос ги групира. Първите четири заповеди могат да бъдат групирани в това да обичаме Бога. Защото те са: да нямаш други богове освен Мене, не си прави кумир, не споменавай напразно името на Господа, твоя Бог, и също почитай съботния ден, за да го освещаваш. Така че това е отношението ни с Бога.
А останалата част от заповедите говорят за взаимоотношенията между нас и хората около нас. Там се казва: да почиташ баща си и майка си, не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжесвидетелствай и не пожелавай. Това са взаимоотношенията помежду ни. Исус ги групира в две заповеди, които са в Новия завет: да възлюбиш Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си. И ако разгледаме внимателно всяка една от заповедите, ние ще видим, че всяка една, като духовен принцип, тя е потвърдена и в Новия завет. И ние не се спасяваме чрез вършенето на заповедите. Ние се спасяваме по благодат. Това е основната истина. Като веднъж сме спасени, оттам нататък Бог от нас очаква ние да растем в освещение.
Така че, всъщност, когато говорим за това отмахване на злото, ние сме в сферата на освещението. И Бог желае ние да се освещаваме. Защото, вижте, в Евреи 12:10 се казва, че Той дори ни наказва, защото сме Негови деца. И Той желае ние да бъдем като Него.
Евреи 12:10
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
Помисли си, искаш ли да съучастваш в Божията святост? Защото това е Божията цел. Ако ти не искаш да съучастваш в Божията святост, как ще живееш с Него във вечността? Защото качеството, което отличава Бог от всички други, е това, че Той е свят. И ние трябва да съучастваме. Ние трябва да съучастваме в Неговата святост. И за да можем да съучастваме в Неговата святост, ние трябва да отмахваме злото отсред себе си, да отмахваме греха. И, както ви казах, случаите, които ние разглеждаме в момента, са фрапиращи.
Има в Словото пасажи, които, когато ги прочетеш, те изглеждат страшни. Например, говори се за едни лица, които се подиграваха на Елисей. Спомняте ли си? Бяха около 40 лица, се казва в Божието Слово. И те започнаха да се подиграват на Божия пророк, защото беше плешив. И те започнаха да му викат: „Плешивецо! Плешивецо!“ И знаете ли какво направи той?
4 Царе 2:23
23 Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
Какво правим с този текст? Казваме ли: „Бог е кръвопиец? Бог е несправедлив? 42 деца за това, че се подиграли на Божия пророк?“ Голяма работа, знам, подигравка. Две мечки да дойдат и да ги разкъсат. Това е нещо ужасно, нещо жестоко. Значи има някаква причина. Вижте, Бог е любов. Ние не можем да кажем, че Бог не е любов, защото Той е дал Сина Си за нас. Той ни е възлюбил с безгранична любов. Така че ако има пасажи, които ни стряскат, ако има пасажи, които ни скандализират, ние трябва да започнем да задаваме въпрос защо това се случи. И да видим в това Божията святост.
И Божията святост включва както това, че Бог е любов, така и това, че Той е огън пояждащ. И целта на тези пасажи е да имаме страх от Бог. Защото това е същност петата неделя, в която ние размишляваме върху тези пасажи. И първите говорят за идолопоклонство. След това пасажи говорят за непокорство на авторитети. Говори се също за предумишлено убийство, за лъжесвидетелство. И миналия път говорихме за непокорство на родителите. Това е също един фрапиращ пасаж.
Второзаконие 21:18-21
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.
Разбира се, ние не знаем дали това се е изпълнило някога, но целта на Бог е да запази народа Си чист. Ние трябва да разбираме това, че Бог желае чистота на народа. С тези пасажи ние може да направим две неща: да кажем, че Бог на Стария Завет е зъл и ние не вярваме в този Бог, или да се смирим и да потърсим, и да разберем каква е целта на всичко това.
А целта е всъщност да се запази народа. Защото всичко започва от малкото и тук става въпрос за това, че Бог желае децата от малки да бъдат възпитавани в Божия път. Бог желае злото да бъде отмахнато още в сърцата на децата. И затова е много важно как ние възпитаваме децата си. Много е важно какъв пример ние им даваме. Защото Бог казва, че когато Той направи мъжа и жената, се казва, че Той ги съчета да бъдат една плът. И се казва защо? Защото очаква благочестиво потомство.
Това означава, че Той очаква едно поколение, очаква деца, които да бъдат обучени в Божия път. И разбира се, ние не трябва да бъдем като фарисеите, защото фарисеите се хващаха точно за тези неща и те изобличаваха Христос. Опитваха се да Го атакуват, като Му задаваха трудни въпроси, точно в тази сфера. Например за съботния ден. Но всъщност Христос каза, че Човешкият Син е Господар на съботата. И ние трябва да разбираме Божията благодат, но в същото време да търсим и да растем и в Божията святост.
Защото има още един такъв стряскащ пасаж. И това са случаите, за които се говори за отнемане на човешки живот. Но всъщност тук е ставало въпрос за подигравка към святи неща. Божият пророк беше свят и хуленето на Божия пророк всъщност беше богохулство, защото той беше Божий представител. И оттук нататък едва ли някой вече след този случай ще се осмели да каже нещо срещу Божия пророк или срещу Бога? Защото всъщност той беше представител на Бога.
Числа 15:32-36
32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.
33 Онези, които го намериха, като събираше дърва, го доведоха при Моисей и Аарон и при цялото общество.
34 И го сложиха под стража, понеже не беше още изявено какво трябва да направят с него.
35 Тогава Господ каза на Моисей: Човекът непременно трябва да бъде умъртвен; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 И така, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, и той умря, както Господ заповяда на Моисей.
Целта е да имаме страх от Бога, да не се греши. Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. И онези, които го намериха как събира дърва, доведоха го при Моисей и Аарон и при цялото общество. И сложиха го под стража, понеже не беше още изявено какво трябва да сторят с него. И Господ каза на Моисей: Човекът непременно трябва да бъде умъртвен. Цялото общество да го убие с камъни вън от стана. И цялото общество изведе го вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисей.
И какво правим с този текст? И какво правим с този човек? Дърва събираше. Обаче какъв беше проблемът? Няма нищо лошо в събирането на дърва. Но проблемът беше, че той събираше дърва в събота. А Бог беше заповядал. Той не изпълняваше Божията заповед. И всъщност това показва също колко сериозно Бог гледа на заповедите. Заповедите не са просто неща, които да се нарушават. В Стария Завет не беше така, а също и в Новия Завет не е така, защото ако и ние да не бъдем наказани по този начин, ако ние нямаме освещение, ако ние не търсим Бога, има опасност ние да загубим вечния си живот, което е едно много по-тежко наказание.
Изход 20:11
11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
Вижте, ние не говорим за това, че днес, ако някой работи в събота или в неделя, вече е край на Божията заповед. Но тук има един принцип, който се пренася в Новия Завет и който е универсален принцип. И принципът е, че на всеки период от работа, и то не е дълъг период от работа, ти трябва да имаш време с Бога. Ти трябва да имаш време, в което ти да се поклониш на Бога. Време, в което ти да си починеш в Бога. И това е нещо, което трябва да освещаваме, ако искаме да растем в святост.
Битие 2:3
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
Така че Бог желае не само да работим, но Бог желае също да си почиваме и да си почиваме в Него. И в Новия Завет се казва не само да се събираме веднъж в седмицата, но и какво се казва? Колко пъти да се събираме? Казва ли се? Не се казва колко пъти, защото Бог е Бог на благодатта. Но Той ни казва да се събираме толкова повече, колкото денят наближава. А денят наближава, нали? Наближава. Така че ние трябва да се събираме колкото се може повече.
И какво се казва, че някой имал обичай? Значи въпросът е какъв ти е обичаят? Значи обичаят какво е? Обичаят е това, което си стигнал да правиш по определен начин. Обичаят е традиция. Има добри традиции и лоши традиции. Добрата традиция е ние да се събираме заедно. Обаче има някой, който отхвърля тази традиция и си изгражда друга традиция. И тяхната традиция е да престанат да се събират заедно.
Евреи 10:25
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Вижте, Бог не е Бог, който да заповядва в Новия Завет и Той е много любящ, много нежен. Обаче Той е също и огън пояждащ. И казва: „увещавайки“, защото много често, когато на някой му кажеш „прави това“, той казва: „а точно сега това няма да направя“. Защото в човека има нещо, което се нарича инат. Инат е, когато ти кажа нещо, ти стоиш като магаре на мост. Непокорство. Обаче ние трябва да се освободим от тези неща. И затова Бог се занимаваше с тези въпроси. С въпросите на отмахване на злото, със заповедите, защото Той желае да се очистим. И затова ние се занимаваме с тези въпроси, за да може да се научим да бъдем хора, които живеят с Бога.
Вижте, християнският живот не е една година, не е пет години. Някой казва: „Ами виж какво, брат, аз вече 15 години ходя на църква. Еми стига толкова, вече другите да ходят“. Няма такова нещо, възлюбени. Ако аз съм тук, или който и да е пастор, той стои в църквата, за да увещава църквата да пребъдва. Да пребъдваш означава какво? Да бъдеш част от лозата. Исус Христос каза: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Ние не трябва да забравяме тези неща. Ние сме част от Бога, ние трябва да пребъдваме в Бога. И да пребъдваш в Бога означава да останеш. Това е друга дума, да пребъдваш означава да останеш. Така че ние трябва да останем в Бога, ние трябва да пребъдваме в Бога. Това означава, ако сме започнали, който остои докрай, се казва. Така че ние трябва да остояваме, ние трябва да пребъдваме. Разбира се, дяволът мирен ли е? Той доволен ли е да ни остави да пребъдваме в Бога? Той не вярва, че тези са негови. Целият свят лежи в лукавия. Но той ни атакува непрекъснато. Той има работа с нас.
Той има работа с нас непрекъснато, атакувани с различни изкушения, съблазни. Както направи със себе си. И, всъщност, целта му е да ни откъсне от Бога. Но ние трябва ли да му се предаваме? Трябва да се съпротивяваме. Не знам, Сатана ли го направи? Да, и Сатана го направи. Обаче, кога го направи? Когато бяха заедно ли? Не, не когато те бяха заедно. Какво ще кажете? Казва се, че Ева си беше отделно от Адам. Не беше ли така? Не бяха заедно, когато бяха изкушени.
Те си бяха отделно. Бяха си приятели със змията, нали? Не знам, може би бяха се скарали със Сатана. Обаче, змията не дойде при тях, когато те бяха двама. И това е, всъщност, един от подходите на дявола, че той ни атакува, когато ни разделя. Когато сме заедно в църква, защо тогава не ни изкушава дявола? Но той ни изкушава, когато единият е сам, когато си казваш, че никой няма да те види. Никой не знае какво правиш. Може ти си на работа, може ти си някъде другаде.
Или обратно, при мъжа. Идва, когато казва: „Жена ти е на работа, ти си сам, никой няма да те знае“. Тук не става въпрос да разделим по някакъв начин половинките, никой да не ми се обижда. Става въпрос, че и при мъжа, по същия начин и при жената, дяволът ни атакува, когато сме разделени. Когато сме заедно, тогава сме силни, защото се казва, че един ще гони хиляда, а двама – десет хиляди. И Бог благославя единството. Затова ние трябва да пазим единството.
Евреи 10:25
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Единството в семейството. Защото Бог очаква от нас благочестиво потомство, означава, че ние трябва да бъдем в единство. И Сатана опитва ли се да ни раздели семейството? Опитва се. Опитва се. Той атакува всяко едно семейство. Той се опитва първо да не се създаде семейство, защото вече да няма въобще бракове. А да не говорим, след като се създадат тези бракове, той се опитва по всякакъв начин да ги съсипе и по всякакъв начин да вкара неразбирателство, тези, които се обичат, да се намразят, да изстинат и какви ли не неща.
И каква е другата му лъжа на дявола? Другата му лъжа е, че ти можеш да си вършиш грях и да няма последствия. Бог им беше казал, че ако ядеш от това дърво, в деня, в който ядеш от него, ще умреш. Какво каза Сатана? „Никак няма да умреш“. Значи Бог ти каза, че ще се отворят очите, за да виждаш нещо, което ти не си виждал. И ще бъдеш като Бог. Сатана е открай време лъжец и на лъжата баща. Така че ние трябва да го разпознаваме. Днес той… Проблемът е, че не знаем как той ни атакува.
И въпреки това се оставяме плътта ни понякога… Направо виждам как оставяме плътта ни да се влачи след нас. Така се влачи плътта. И ако я настъпи някой, почваме да пищим, че някой ни е настъпил плътта. Но вместо това трябва тази плът да се обърнем и да я смачкаме. Защото Бог желае ние да се освещаваме. И в това освещение се говори за това, че ние трябва да отмахнем злото от средата си. И това е отговорност на целия народ.
Второзаконие 21:18-21
18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20 и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21 Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.
Затова всъщност тези стихове ни учат да бъдем безмилостни. Ние трябва да бъдем милостиви към човека, защото Бог го е създал, защото Бог обича човека. Но трябва да бъдем безмилостни към греха. Както Финеес, когато онзи израилтянин влезе при моавката и Финеес взе копието и го прониза. И се казва, че Бог го благослови заради неговата ревност за Бога. Така че ние трябва да имаме тази ревност за Бога, безмилостност към греха. Аз проповядвах тук за това. Една проповед, която казваше „без компромис“. Не може да има компромис към греха.
Не може да има заиграване с греха. Не може да си мислим, че ние можем да се заиграваме с греха и да останем чисти. Не може да си мислим, че ние можем да ядем от това, което Бог ни е забранил, и ние да нямаме последствия за себе си. Но съвсем това е, че той действа постепенно. Не наведнъж, но постепенно, постепенно, постепенно. И в един момент сърцето на човека охладнява. И в един момент това, което той преди е виждал с духовните си очи, духовното му зрение намалява.
И той престава да вижда греха, престава да вижда измамата, защото е уловен жив в капана на дявола. Това се казва в посланието към Тимотей. Казва се „А Господният слуга“ – а по-добре пише на Тимотей, който в случая е в ролята на епископ или пастор, ръководител на църквата, слуга. И казва: „Господният слуга не бива да е крамолник“, т.е. да създава конфликти и да разделя, „но трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив“. И се казва с кротост да увещава противниците.
И вижте тук, хора, които са присъствали на страната на църквата, са се превърнали в противници на църквата. И тук се казва с кротост да ги увещава. Та дано би им дал Бог покаяние. Виждате, той не може да се покае вместо тях, но Бог е единственият, който може да даде покаяние. И слава на Бога за това, че на тези, които са отпаднали, тези, които по една или друга причина са се отделили от Бога, дори хора, които са станали противници на църквата, Бог им дава покаяние.
И се казва да познаят истината. И да изтрезнеят. Значи, когато Сатана ти дава да пиеш от неговото питие, ти просто ставаш пиян. Просто пиян. Не съм се напивал, но съм виждал пияни хора, които не са на себе си. И всичко, което си правиш да видиш, кой ти е любезен, кой ти е скъп… Ти ги виждаш, ама всичко е негативно. За човек, който пие и който се напива в този въпрос: „Кому горко? Кому скръб? Кому караници? Кому оплаквания? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи?“
„На ония, които се бавят около виното“. И тук може да вземем виното не само като вино, но всяко нещо, което ни отделя от Бога. „Които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко“. Всъщност това е начинът, по който светът ни изкушава. Изкушението изглежда примамливо, то изглежда приятно. Защото се казва: „Накрая хапе като змия и жили като ехидна“. Т.е. ние никога не трябва да забравяме последствията.
И Бог към това ни призовава, ние да виждаме в перспектива. Това е едно от определенията за вярата, че вярата е ти да виждаш нещата в перспектива. Това означава да виждаш през това, което е в момента, и да виждаш отвъд. Това означава, че ние трябва да виждаме не само изкушението, но трябва да виждаме последствията от това изкушение. Ние трябва да виждаме какво ще стане, когато ние съгрешим. И какво ще бъде след това. И да мислим за последствията, не само за това, което се случва в момента.
И тук се говори за виното. Казва се: „Очите ти ще гледат чужди жени“ – това е следствието от алкохола – „и сърцето ти ще изригва развратни неща“. И след това ще бъдеш като един, който би легнал сред море. Значи, когато си пиян, вече изгубваш задръжките си, ти можеш да изложиш живота си на опасност, без да помислиш за последствията от това. Или като един, който би лежал на върха на мачта. „Удариха ме, ще рече, не ме заболя“. Защото когато си пиян, бият те и не усещаш.
И след това се казва „кога ще се събудя, за да го търся пак“. И пак, независимо от всичко това, ако ти си пристрастен към това нещо, като се събудиш – пак там. И това е състоянието на онези, които са отделени от истината. Онези, които са хванати да се избавят от примката на дявола, от когото са ловени живи. Да изтрезнеят. Сатана ги е хванал в примката си и веднъж уловени, Сатана ги кара да вършат неговата воля. Той вече може да е сложил юздата и вече ги кара накъдето си иска.
Не трябва да допускаме това нещо. Това е, може би, най-жалката картина. Християни, безпомощни в ръцете на Сатана, който ги управлява накъдето си иска и си прави каквото си иска с тях. Дотам се стига, ако ние оставим пазенето на съботния ден. Става въпрос да се събираме и да се покланяме на Бога. Ако ние изоставим четенето на Библията. Ако ние изоставим молитвения живот. Ако ние изоставим покорството. Ако ние решим да живеем в този свят. Така че нека Бог да ни пази.
Евреи 10:25
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Нека Бог да ни даде покаяние. Това е, което проповядвам. Покаяние. Покаяние означава блудният син. И той беше тръгнал по широкия път с парите и баща му му раздели цялото наследство и той тръгна по живота с приятели. Лайф из лайф. Блудство, прахосничество, не знам си какво. Обаче паричките свършиха. И трябва да ви кажа, че Сатана може да даде нещо, за да те привлече. Обаче неговата примка е много малка. Докато за първо ще ядеш, ще свърши и след това не си мисли, че той ще те обича.
След това Сатана ще те язди. След това Сатана ще те рита. Ще се гаври с теб. Сатана ще те унижава. Сатана е човекоубиец, той ще те разкъсва част по част. Частица по частица. И ти ще бъдеш просто сломен човек. Така че, нека да не стигаме до тези неща и нека да се покаем. Но се казва, той е син, блудният. Дойде на себе си. Започна да разсъждава логично. Един ден изтрезня. Докато беше пиян, не мислеше. Един ден изтрезня. Така че нека Бог да даде, тук се казва „изтрезня“, Бог да ни даде да се стреснем, както се пее в тази песен.
„Стресни се, събуди се, църква моя прекрасна, градина моя цветна. Защо си тъй увехнала, като цвете в пустиня?”
Ако ние имаме връзката с Бога, ако ние четем Словото, ако ние се молим, ние ще бъдем едни християни, които ще бъдат като лозички. Свежи, просто излъчващи аромата на Бога. И дори да има срещу нас борби, те няма да престават, обаче ние няма да бъдем унили, няма да бъдем отпаднали, няма да бъдем уморени, защото ще имаме Божията сила. Ще имаме Божия Дух в нас.
Така че нека Бог да ни помогне. И когато той се изтрезни, той си мислеше, че Бог няма да го приеме. Много хора си мислят, първо, първата лъжа е тази, че ние всички сме си грешници и като сме грешници трябва да грешим. Ми такива сме си, всички са такива, всички грешат, ми така щото те правят и ми е така, що правят. Обаче забравяме какво? Ако е някой в Христос, той е какво? Ново създание. Може да се обърнете към човека до вас и да му кажете: „Ти си ново създание“.
Ти си ново създание. И проблемът е, когато това ново създание, обаче, започва да действа като неновороден. Библията казва, човек тогава е плътски, значи той е спасен, новороден, но действа като нехристиянин. И Павел пише на коринтяните, че са плътски, защото има между тях завист и разпри, те се карат за неща, които един новороден човек не би направил, но техните очи нещо са заслепили. Обаче, и другата лъжа е, че когато пък се покаяш, блудният син си казва: „Баща ми въобще няма да ме погледне, аз дори да се покая, той няма да ме приеме“.
Има хора, които дяволът ги лъже и им казва: „Ма ти си толкова си сгрешил, ти толкова си се провалил, че да не си мислиш, че Бог ще те приеме повече, няма да те върне назад“. Обаче, какво се казва? Когато той тръгна, искаше да бъде слуга и това е истинското покаяние, когато си казваш: „Приемам последствията от греха си и съм готов да бъда слуга“, тогава обаче баща му се затича към него и го прегърна и каза: „Дайте сега тук най-голямото теле“ и започна да празнува.
Има радост на небето за един грешник, който се кае. Не за онези „праведници“ в кавички, които нямат нужда от покаяние, защото те са праведни. Така че нека тази сутрин Бог да даде покаяние в сърцата и нека Бог да даде едно ново начало, защото Той е Бог, който дава втори шанс. Който и да беше в Библията, когато се покаеше, Исус му казваше: „Иди си и не съгрешавай вече“. Той прощаваше, фарисеите искаха да убиват с камъни, но Исус прощаваше и казваше: „Иди си и не съгрешавай вече“.
Нека Бог да ни даде това покаяние и нека Бог да ни даде този вечен живот, който ни обещава в Неговото Слово.
МОЛИТВА
Боже, ето Господи, тази сутрин ние сме се събрали в Твоя дом, за да слушаме думите Ти, които са думи на живот. Ето Господи, има неща, които са тежки, има неща, които са смазващи, но Господи, това е реалността. Ние сме реални хора, реални проблеми, реални изкушения, но и реални победи, и реални чудеса. И аз Ти благодаря за любовта Ти, защото когато бяхме още грешници, Христос умря за нечестивите. О, благодаря Ти за тази любов Божия! Благодаря Ти, че си ни възлюбил в греха, Ти си ни възлюбил в недостатъците ни, Ти си ни възлюбил в мръсотията ни, но въпреки това Ти ни призоваваш към един по-висш призив – да участваме в Твоята святост. Господи, искаме да участваме в Твоята святост! За това Те молим – дай ни покаянието, което докарва живот! Дай ни да изтрезнеем от примката на Сатана, в която сме били уловени живи! Дай ни, Господи, да ходим в Твоя път! Дай ни да следваме Твоите святи заповеди, Господи! Дай ни да бъдем покорни! Да не следваме копнежите на плътта, защото Ти ни казваш – ако живеете плътски, ще умрете! Но дай да следваме копнежа на Духа, което значи – живот! Молим Те – помогни ни! Молим Те – учи ни! Молим Те – благослови ни! Молим Те – освети ни! Молим Те – дай ни покаяние! Ето, Боже, отваряме сърцата си и Ти казваме – работи в нас! Ето, отваряме сърцата си и Ти казваме – Исус е! Ела, вземи сърцата ни и Ти ни направи такива, каквито Ти искаш ние да бъдем! Вземи ни в ръката Си, Боже! Ние сме глината, Ти си Грънчарят! Ти ни направи според образа, който си планирал за нас! Господи, ако и понякога да е болезнено, когато Ти ни обработваш, въпреки това, Господи, помогни ни да гледаме към това, което ще станем! Помогни ни да гледаме към Възкресението, към предстоящата ни радост, към славата и да издържаме всичко за Твоя слава, Боже! Покланяме Ти се, даваме хвала в името на Исус! Амин!
Евреи 12:10
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.