Посещението ни включваше Солун, Берия, Филипи. Аз ги помолих старателно да изучат Първо Солунци, Второ Солунци и Филипяни и заедно да подготвят едно поучение върху посланието към Солунците, което би насърчило и предизвикало църквата. Послание, което би ни помогнало да станем по-здрави християни, по-здрава църква. Така че това, което ще ви споделя днес, е базирано именно на тяхното послание. Те го представиха в четири църкви и аз вече съм научил толкова много, че вестта става част от мен също.
Мисля, че е добре това послание да бъде проповядвано и в нашата църква. Така че то е проповядвано на две морета – в Егейско море и в Черно море. Нека Господ използва това послание, за да насърчи църквата. Една от темите в Първо Солунци е подражанието. Това е нещо много интересно, но е основно в това послание. Защо ще говорим за подражанието или за имитацията? Това означава да имитираме някого.
Когато Павел, Силван и Тимотей са били в Солун, те са се трудили усърдно, за да служат на църквата там. Павел насърчава солунците за това, че те са подражавали на тях и са подражавали на Господ. Ние трябва да подражаваме на апостолите, на лидерите в църквата и разбира се на Господ.
1 Солунци 1:6-8
6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като всред много скърби приехте словото с радост, която е от Святия Дух;
7 така че станахте пример на всички вярващи в Македония и Ахая.
8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея.
От една страна те са подражавали на апостолите, но след това самите те са станали пример на другите да подражават на тях, защото не само се прогласи Господното Слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу навсякъде и за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. От тези стихове можем да извлечем три главни истини във връзка с подражанието. Първо – ние трябва да подражаваме на други силни християни, които подражават на Господ. Солунците станаха подражатели на Павел, Силван и Тимотей. Второ – когато подражаваме правилно на силни последователи на Христос, самите ние можем да станем пример за другите. Солунците станаха пример на всичките вярващи в Македония и Ахая, това е цяла Гърция. И трето – нашата вяра в Божието Слово играе роля на непресъхващ извор на живот за останалия свят. В стих 8 се казва, че за вярата на солунците се е разчуло навсякъде. Като вярващи, ние предлагаме на света един алтернативен начин на живот, един различен начин на живот, който може да заинтересува невярващите и да ги привлече към Исус.
Тези истини ни карат да се замислим как изглежда един християнин, който заслужава да му се подражава, какви качества трябва да има един християнин, достоен за подражание. Какво казва апостол Павел по този въпрос в Първо Солунци, четвърта глава, от първи до дванадесети стих? В Солунците има четири основни теми. Едната е темата за уважението към водача, за защита на авторитета на водача, и това е Павел. След това темата за гонението, защото те са минавали през гонение. Четвърта тема е темата за второто пришествие и за завръщането на Господа. Но третата тема е за християнския живот. Затова започваме четвърта глава.
1 Солунци 4:1-12
1 И така, братя, молим и ви увещаваме в Господ Исус, така както сте научили от нас как трябва да постъпвате и да угаждате на Бога (както и живеете), така да преуспявате повече и повече.
2 Защото знаете какви заръки ви дадохме от името на Господ Исус.
3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;
4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест,
5 не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога;
6 и никой да не престъпва и да подмамва брат си в това нещо; защото за всичко това Бог въздава заслуженото, както и отнапред ви предупредихме и уверихме.
7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за святост.
8 Който отхвърля това, отхвърля не човек, но Бога, Който ви дава Святия Си Дух.
9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се обичате един друг,
10 понеже и правите това към всички братя по цяла Македония. Но ви молим, братя, да преуспявате в това повече и повече
11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,
12 за да живеете благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.
Първата характеристика, която трябва да притежава един християнин, достоен за подражание, е стремежът към праведен живот. Праведният живот – това означава живот без грях, живот в правда – е жизненоважна характеристика на достойния за подражание християнин. Праведният живот е угоден на Бога. Апостолите живееха в праведен живот, Исус живееше в праведен живот. Навсякъде в Библията от Божия народ се очаква да бъде свят. Да бъдем святи означава да бъдем морално отделени от света. Да не бъдем като грешните. Да бъдем посветени на Бог означава да търсим това освещение и този праведен живот, без които никой не може да угоди на Бога. Павел учи, че нечистотата или несвятостта, това да не си свят, даже не е опция за вярващия. Ние не можем да си позволяваме да живеем несвят живот. Само един различен, отличителен народ може да бъде съобразен с образа на Божия Син и да отразява характера на един отличителен и свят Бог.
Ние, които носим Божието име, трябва да отразяваме Божия характер. Трябва да споделяме този живот на правда със света и да сочим на света един по-добър път. В трети стих Павел казва, понеже това е Божията воля: вашето освещение. Освещението е процесът, чрез който Бог оформя характера ни, за да бъде като Неговия характер. Освещение означава да бъдем повече и повече като Исус, да растем в Христоподобие. А какво представлява освещението? Освещението ни отделя от света, за да бъдем употребявани за Божиите цели. Освещението, преди всичко, е Божие дело, извършвано в нас. Но то изисква и нашето съдействие. В процеса на освещение Бог върши Неговата част и Той ни променя, но ние също вършим нашата част, като се отдаваме на Божията работа вътре в нас. И накрая, освещението е продължителен процес. То не се случва за един ден. То се случва всеки ден, но никога не свършва.
Апостол Павел казва откъде започва освещението и поставя акцент върху едно от основните неща в живота ни. И той казва в този същия трети стих: „Понеже това е Божията воля, вашето освещение – да се въздържате от блудство“. Да се въздържате от блудство. Веднага след като започва да говори за освещението, Павел нарежда на солунците да се въздържат от блудство, което означава сексуална нечистота или неморалност. Това означава да имаш секс с някой, без да си женен за него. Първото нещо по отношение на това да растем в освещение е свързано с нашата сексуална чистота. Затова и пасторите, дори когато има някой в църквата, които искат да се женят, ние ги питаме: „Пазите ли сексуална чистота?“. Защото Словото казва: „Женитбата да бъде на почит у всички, леглото да не е осквернено“. И това означава, че младите трябва да пазят сексуална чистота, докато се оженят. След като се ожените, леглото е ваше. Но сексът преди брака, извън брака, е грях. Така че първото нещо, в което трябва да растем в освещение, е свързано с нашата сексуална чистота. Павел говори много за сексуалната чистота и владеенето на тялото ни.
Библията ясно учи, че сексът извън брака, между един мъж и една жена, е грях против Бога. Понеже това е Божията воля, вашето освещение. Да се въздържате от блудство. Да знае всеки от вас как да държи своя съсъд в святост и почест.
1 Солунци 4:3
3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;
1 Солунци 4:4
4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест,
Съсъдът, за който става въпрос тук, са нашите тела. Трябва да имаме контрол върху тялото си. Няма страст на похот, както и езичниците, които не знаят Бога. Т.е. тези, които не знаят Бога, езичниците, те нямат задръжки.
Но Библията казва, ако ти си християнин, ти трябва да имаш задръжки. И този стих 4 е малко труден за разбиране, но има един съвременен превод на Новия Завет. И той го изяснява, като го превежда по следния начин: „И всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почетен“.
ЗАЩО АПОСТОЛ ПАВЕЛ ГОВОРИ ТОЛКОВА МНОГО ЗА СВЯТОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕКСА?
Защото живеем в едно наситено със секс общество. Днес сексът е навсякъде – по телевизията, в рекламите, във филмовата индустрия, по интернет. Той е лесно достъпен и ние сме бомбардирани отвсякъде с такива сексуални послания. И това стига дотам, че влияе на нашето подсъзнание и ни кара да си мислим, че това е естествено, това е нормално, разбира се, няма никакъв проблем. Но Бог не смята така. Сексът извън брака се счита за нещо нормално в света, но не е от Бога. И затова всъщност Апостол Павел говори толкова много за секса и поставя ударение върху сексуалния живот.
Защото картината в древността не е била по-различна. По времето на солунците гръко-римският свят е бил изключително толерантен по отношение на всякаква сексуална активност извън брака. Браковете тогава са били уреждани от семействата, а не по любов. Обикновено мъже на около 25 години са били съчетавани с жени на ранна тийнейджърска възраст, които те никога не са срещали. Защото всичко става, за да може да има пари в семейството. Така че се е очаквало от мъжете да имат сексуални отношения с други жени, като проститутки, слугини и любовници от по-ниските социални слоеве.
Един от древните философи, който се казва Демостен, който живее четвърти век преди Христос, който е един от великите гръцки оратори и уважаван гражданин, казва следното в опит да похвали съпругите. Вижте как той ги хвали. И това похвалване на съпругите обяснява какъв е бил сексуалният климат в това време. Той казва следното: „Любовниците си ги пазим за удоволствие, наложниците за ежедневни физически нужди, а жените, за да раждат законни деца и да служат като доверени пазителки на домовете“.
Така че това е бил комплимент към съпругите. Но те са включвали вътре и любовниците, и наложниците без никакъв проблем. И това не се е променило през следващите три века, и това е видно от думите на един друг философ-моралист, който се казва Катон, който бил стоик. И той хвали младите мъже. Казва за това, че те задоволявали сексуалните си желания с проститутка, вместо с жената на друг мъж. Така че той казва: „По-добре с проститутки, браво! А не да вземете жената на някой друг мъж“.
Плутарх, който бил последовател на Платон, пак съветва младите булки. Той им казва, че е по-добре да си затварят очите за похожденията на мъжете си, вместо да се оплакват и така да рискуват развалянето на отношенията с тях. Всичко това обяснява защо Павел поставя такъв акцент върху сексуалната чистота в посланието си към солунците.
СЕКСУАЛНИЯТ ГРЯХ НЕ Е БЕЗ ЖЕРТВИ
Той наранява човека, когато извършваме сексуалния грях, ако това е секс извън брака. Той наранява съпруга ни, ако му изневеряваме, или съпругата. Това е очевидно, но вредата от блудството не спира дотук, защото в стих 6 апостол Павел казва: „И да не престъпва никой, че да поврежда брат си в това нещо“. Това означава, че неморалността наранява дори хората около нас, които не са участвали в сторения грях. Той наранява нашето семейство, нашите приятели, може да нарани дори собствената ни общност. Това разбира се удря нашето свидетелство пред невярващите, защото те казват: „Още и християни, пък вижте какво правите?“
1 Солунци 4:6
6 и никой да не престъпва и да подмамва брат си в това нещо; защото за всичко това Бог въздава заслуженото, както и отнапред ви предупредихме и уверихме.
„И да не престъпва никой, че да поврежда брат си в това нещо“, защото за всичко това Бог е въздавател. Така че Бог ще накаже онези, които вършат тези грехове. „Както ви по-напред явихме, уверихме“, защото Бог не ни е призовал към нечистота, а към святост. Това е Божият призив към святост. Затова който отхвърля това, не отхвърля човека, а Бога, Който ви дава Святия Дух. Значи Святият Дух е свят, ако Той е в нас, ние трябва да бъдем святи, не може Святият Дух да е в нас, а ние да бъдем плътски.
Както сами виждате, сексуалният грях не е престъпление без жертви, вредите могат да се отразят дълбоко на нашите животи и на нашите църкви. Затова искам да ви насърча да погледнем живота си. Угаждаме ли на Бога с нашия живот? Живеем ли живот на праведност и святост? Ако да – чудесно! Както Павел казва – „постоянствайте в това“. Но ако не – нека да направим промяна. Бог е поставил примери за подражание наоколо – здравите семейства, лидерите в църквата. Нека да им подражаваме, както те подражават на Христос.
1 Коринтяни 11:1
1 Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос.
Всъщност, ако трябва да бъдем честни, нито един от нас не е съвършен. Защото църквата не е събрание за съвършени хора. Обаче църквата трябва да бъде събрание на разкайващи се и покайващи се хора.
Да живееш живота според Бога, не винаги е лесно. Понякога е изключително трудно. В 1 Солунци 4:4 се казва: „Да знае всеки от вас как да държи своя съсъд в святост и почест“. И това е вярно. Ние се борим с нашите вътрешни плътски желания. Обаче битката не е единствено в нас. Тя също е извън нас. Ние се борим с нашите външни светски изкушения.
Ефесяни 6:12
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
Да бъдеш християнин, достоен за подражание, който живее праведен живот, е борба с плътта, но преди всичко е духовна борба. Един от най-добрите начини, по които можем да се бием в тази духовна битка, е като държим Бог на първо място. Не бива да поставяме никого и нищо преди Бога. Защото това води до замъглена преценка и до това похотливите ни желания да вземат контрол над живота.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, помогни ни да държим телата си в святост и почест. Дай ни сила да устояваме на изкушенията на този свят и да Те поставяме на първо място във всичко. Нека Твоят Святи Дух ни води към освещение всеки ден. Амин.
Това ме накара да започна да преследвам жени и да вземам наркотици. Действията ми ме накараха да се възползвам от приятели и хора, които обичам. Защото ако ти започнеш да вземаш наркотици, ако ти започнеш да тръгваш след момичетата и така нататък, за което трябват пари, ти започваш да крадеш. Така че той наранява онези, които обича, защото той е крал от тях. „Не обожествявай моя живот“, каза той, „неусетно разрушаваше връзката ми с Христос“. Когато се върнах към ефекта на действията ми върху хората около мен, пожелах да се променя.
И всички тези греховни поведения бяха опит да запълня празнината, която единствено Исус може да запълни. Да, аз загубих земния си баща, обаче винаги ще имам небесния си баща. Той ми показва, че мога да му говоря чрез молитва. Той ми показва, че винаги ще говори с мен чрез Неговото живо Слово.
Евреи 4:12
12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
И той казва: „Неговото Слово беше неговият остър меч, който употребих в духовната си битка след загубата на баща ми на 16-годишна възраст“. И той казва: „Благодаря Ти, Исус, за това, че Ти си винаги до мен“. Затова, братя и сестри, дръжте Бог на първо място, не разделяйте намеренията си във връзката си с Христос. Както Исус казва: „Който не е с Мен, е против Мен“. Пребъдвайте в Неговото Слово, пребъдвайте в молитва. Вашият небесен Баща винаги ще пребъдва с вас.
Това е основата на праведния живот, това заслужава подражание. Сега ще ви помоля, ако може, да не обръщате внимание на тази муха, която е задвижена. Това да беше муха. Стършел ли е? Какво е? Какво ви дее? Нека да си лети, оставете го. Защото тя го иска, вие да гледате него и да не внимавате върху Словото. Но може ли така да внимавате върху Словото, което говорим? Какво е по-важно? Словото или стършелът? Или какво е там? Понякога ти се страхуваш от него да се преместиш в другата страна.
Добре. Така че, това означава да бъдеш християнин, достоен за подражание. За да бъдеш християнин, достоен за подражание, трябва да бъдеш християнин, който владее тялото си и не казва: „Аз не мога да се въздържа и затова правя това или правя друго“. Но християнин, който владее тялото си, той се въздържа от сексуална неморалност. Така че, ако искаш да бъдеш християнин, достоен за подражание, трябва да бъдеш такъв християнин.
ВТОРАТА ТОЧКА В ТОЗИ ПАСАЖ Е, ЧЕ ДОСТОЙНИЯТ ЗА ПОДРАЖАНИЕ ХРИСТИЯНИН ЖИВЕЕ ЖИВОТ НА ЛЮБОВ.
Любов и братолюбие. Или сестролюбие. Не знам дали така малко казваме, но…
1 Солунци 3:11-13
11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано насочи пътя ни към вас.
12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всички, както и ние преизобилваме към вас,
13 за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии.
А сам нашият Бог и Отец, точно при този пасаж, той се моли и казва: „Сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус да насочи пътя ни към вас“, защото той иска да ги посети. „И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас“. Значи тази любов трябва да преизобилва, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост, святостта се оставя, пред нашия Бог и Отец, при пришествието на нашия Господ Исус за всички негови светии.
1 Солунци 4:9-10
9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се обичате един друг,
10 понеже и правите това към всички братя по цяла Македония. Но ви молим, братя, да преуспявате в това повече и повече
И в четвърта глава, 9-10 стих, Павел говори не само за любов, но и за братолюбие. И той казва след пасажа, който говори за въздържането от блудство, той казва: „А за братолюбието няма нужда да ви пиша, защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг, понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония“.
Да обичат из цяла Македония, това е призив към братска любов. Тази любов е различна от който да е друг вид любов. Ние трябва да имаме тази любов помежду си. Гръцката дума „филио“ има корен в гръцкия термин „филос“, което означава „братска любов“ и привързаност. Христос ни възлюби по този начин. Той плати върховната цена на кръста, символ на Божията любов за нас. Бог е любов.
1 Йоаново 3:16
16 По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.
„От това познаваме любовта“, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Това означава да ги обичаме, първо себе си, да обичаме братята и сестрите, да преценяваме дали нашите действия са в тяхна полза или само в наша полза. Тогава как трябва да изглежда тази братска любов? Ние сме призвани да обичаме със всеотдайно желание, т.е. да бъдем всеотдайни към другите. Призвани сме да се обичаме като едно семейство. Принадлежайки един на друг и работейки заедно, ние ставаме едно семейство в Христос.
Берем едно тяло. Ние сме продължение на Христос. Към това сме призвани в Римляни 12 глава, 4 и 5 стих.
Римляни 12:4-5
4 Защото, както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа,
5 така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.
Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всички части имат същата служба, така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос, а сме части всеки от нас един на друг. Това означава, че ние всички сме части един на друг, като едно семейство, като едно тяло. И нищо от това не е възможно без Христос. И невярващите семейства се обичат. Тази филио-любов произтича единствено от Бог.
И Бог казва: „Отделение от Бога не можем… Отделение от Мене“, Той казва, „не можете да сторите нищо“. Отделение от Бога не можем да имаме тази любов. Така че, за да имаме тази любов, ние трябва да бъдем свързани с Бога. Ние трябва да пребъдваме на лозата. И това казва Исус в Йоан 15 глава, 5 стих.
Йоан 15:5
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.
Аз съм лозата, Вие сте пръчките, който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене не можете да сторите нищо. Отношенията между нас, като човеци, и Исус са вплетени един в друг. Те са неразделни, затова ние трябва да се обичаме с тази свята Божествена любов.
1 Коринтяни 13:4-7
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
В Първо Коринтяни 13 глава, 4 до 7 стих, Апостол Павел дава модела на любовта. И той казва: „Любовта дълго търпи и е милостива“. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Това е, възможно, най-доброто описание на Апостола за любовта. Може да го прочетете в Първо Коринтяни 13 глава.
Но колко от нас могат да обичат по този начин? Може би ние се обичаме, но ако не обичаме съпрузите си толкова много, най-малкото обичаме децата, надявам се. Но макар и да сме придобили опит в тази любов към децата си, пак има много за подобряване. Въпреки че сме далеч от това да изразяваме 100% от съвършената любов, определено ние можем да подражаваме на Божията съвършена любов към всички деца. Затова Павел казва ние да преуспяваме в това. Да преуспяваме по отношение на освещението, да преуспяваме по отношение на любовта. Нека да подражаваме на тази семейна любов на Исус. Нека да я подражаваме в живота си, в църквата си, в обществата ни, в общността ни, за да подражават други на нас. Ако ние показваме любов, ние ще казваме: „Този човек е човек на любов“. Този човек, когато прицеля при него, той ми се усмихва, той ме приема, той ме прегръща, дори не е физически, но с своите думи, с отношението: „Той е отворен за мен“.
Нека да имаме тази любов, нека да ѝ подражаваме, нека да растем в тази любов, за да може другите да подражават на нас. И както вече обсъдихме, ние трябва да бъдем пример за другите. И това включва нашата любов и пребъдване. Представяте ли си колко силна църква ще бъдем ние, ако всички в църквата се стремят да растат в освещение, да се отделят от всичко, което е грешно в този свят, и всички се стремят да изразяваме Христовата любов един към друг.
Ще бъдем супер църква, хора. Но Библията описва няколко начина на обичане. Първо, имаме пример в Христос. Ние можем да подражаваме на Неговата любов към хората около Него. Можем да подражаваме на любовта дори към този свят. Павел също ни дава един пример на любов във Филипяни, 2 глава, 25-30 стих. Това е пример на обратното на егоизма, което се казва алтруизъм. Но в това писмо той издига Епафродит, който му донесе писмото, донесе му всъщност един подарък, финанси, в затвора, докато той е в Рим, и той изпраща писмото си чрез Епафродит обратно на филипяните.
Филипяни 2:25-30
25 Сметнах обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите,
26 понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.
27 И наистина, той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост – и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
28 Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате пак и аз да скърбя по-малко.
29 И така, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашето служение към мен.
Но Епафродит ни показва как състрадателност, състрадание и хваление работят заедно. Павел ни казва, че е бил повлиян от Епафродит. И той се е разболял. Епафродит се е разболял. Но въпреки болестта, за малко да му вземе живота, това е било треска, температура, той е бил на път да умре. Но Епафродит не е преставал да мисли за филипяните. Той не мислел за себе си, а за тях, за това, че те ще се наскърбят, като чуят, че е бил болен. Той знаеше, че те толкова го обичаха, че само да чуят, че е бил болен, ще се наскърбят ужасно.
И той се притесняваше за тях. Така че те си обичаха всички. И апостол Павел се притесняваше за него, вижте какво казва, че е такова желанието му да ви изпрати: „Брат Епафродит, моят съработник и сподвижник, изпратен от вас, за да ви послужи в нуждите“, понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че е бил болен. И днес той боледува близо до смърт. Но Бог му показва милост, не само на него, но и на мен, за да нямам скръб върху скръб.
Затова и по-скоро го изпратих, като го видите, да се зарадвате пак. Да има по-малко скърбене. Прочее, приемете го в Господа с пълна радост и имайте такива на почит, понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашето служение към мен. Друг пример е църквата в Деяния на апостолите. Те растяха, като имаха всичко общо. И се казва в Деяния 2 глава, 42 стих: те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, при преломяването на хляба и в молитвите.
Деяния 2:42
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
И всичките вярващи бяха заедно, имаха всичко общо, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата онези, които се спасяват. Когато Исус беше тяхна котва, ранните християни започнаха да споделят всичко. Но дори и с котва като Исус, може да ни бъде трудно да участваме в библейската общност. Взаимоотношенията са сложни. В Колосяни 3:13 се казва, че ние сме длъжни да си прощаваме, както Господ е простил на нас.
Колосяни 3:13
13 Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.
Т.е. това да растем в любовта един към друг означава и да си прощаваме, защото ние правим тук различни събития и на всяко събитие има някаква обида. Нещо става, някой се наранява, ние сме човеци. Това е, което трябва да правим. Трябва да си прощаваме. И Павел казва: претърпявайте се един друг. Един на друг си прощавайте. Ако някой има оплакване против някого, както и Господ е простил вам, вижте какви високи стандарти за прошка, както Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
И в 1 Солунци 5:11 се казва, че ние сме длъжни да се насърчаваме един друг и да се назидаваме един друг. И това е валидно също и за семейството. И там той казва: насърчавайте се един друг, както и правите. Нека Бог да ни помогне да имаме тази атмосфера на насърчение, да се насърчаваме. Когато някой вече е много добър в нещо, той няма нужда да се насърчава. Аз обичам да давам този пример с моята китара, че когато аз започнах в началото да свиря, не можех да си настроя китарата, бях много зле.
1 Солунци 5:11
11 Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите.
Абсолютно не музикален съм. Но никой не ме насърчаваше. След това като работех, работех, работех и станах много добър, сега вече дойдоха и казаха: „Е, браво, много добре свириш“. Аз вече го знам, че много добре свиря. Аз нямам нужда вече от насърчение. Аз имах нужда от насърчение, когато не можех да свиря. Така че ние трябва да се насърчаваме не когато вече правим нещата добре, ами когато не ги правим добре, тогава трябва да бъдем насърчавани. Насърчението и прошката не струват много. Струват единствено пожертването на нашата гордост и егоизъм.
Тези неща може да не ни идват естествено, въпреки това ние трябва да вършим това, което е правилно. Трябва да следваме Исус, за да не създаваме спънки за другите. Призвани сме да обичаме различно. Призвани сме да бъдем отделени. И този вид любов на тялото е угоден на Бога. Исус казва в Йоан 13:34, че ние сме призвани да се обичаме един друг истински и в благодатта: „Нова заповед ви давам, да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг“.
Йоан 13:34
34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.
Наставленията са ни дадени в Писанието. Ние сме призвани да подражаваме на тази Христова любов. Трябва да бъдем отдадени на вярата си, да бъдем посветени на библейско общуване един с друг, да помним да се насърчаваме един друг, да помним да си прощаваме, да вършим това, което е право и така, вършещи правда и живеещи в любов, ние ще бъдем християни, достойни за подражание. И накрая апостол Павел завършва с последния призив, че християни, достойни за подражание, ще бъдат смирени и трудолюбиви.
И Павел засяга тези теми в 11 и 12 стих. Той призовава църквата в Солун да живее тихо и да живее благоприлично пред външните. Външните са тези, които насърчават в църквата. И той казва: „Но молим ви се, братя, да преуспявате в това повече и повече“. Ето, вижте, той завършва пак с това преуспяване. Преуспяване в святост, преуспяване в любов. И той казва: „И усърдно се старайте да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме, за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо“.
1 Солунци 4:11-12
11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,
12 за да живеете благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.
Тихият живот и благоприличието пред външните идват от идеята за смирение, която идея за смирение ние намираме в Притчи 22:4. И там това смирение е наречено „страх от Господа“. Ние трябва да живеем в страх от Господа. И този страх от Господа, вижте какво произвежда. Там се казва: „Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот“. Искаш ли богатство, слава и живот? Тогава бъди смирен. Имай страх от Господа. Християнското смирение е да имаме библейски светоглед за самите себе си.
Притчи 22:4
4 Наградата за смирението и за страха от Господа
е богатство, слава и живот.
Това е да се виждаме така, както Бог ни вижда. Да виждаме собствената си греховност и да осъзнаваме, че сме безпомощни без Бога. 2 Летописи 7:14 говори за това как Божият народ трябва да се смири, да се помоли, да търси Бога и да се обърне от нечестивите си пътища. И това е, което ще промени нещата. Ако заключено е небето да не вали дъжд, ние трябва да виждаме какво се случва в живота ни. И ако заповядам на скакалците да изядат земята или ако изпратя мор между людете Си, и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, да се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха и ще изцеля земята Ми.
2 Летописи 7:14
14 и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.
Бог желае ние да Го търсим и да слагаме Него на първо място в живота си. Когато слагаме себе си на последно място и допуснем Бог да стои на първото място в живота ни, тогава наистина можем да бъдем смирени. Това библейско смирение е състояние на сърцето. То не се състои в това как се представяме пред другите, но как гледаме на света. Не можем да бъдем надменни и смирени едновременно. Така че, ако ти си надменен, ти не си смирен. Трябва да бъдеш смирен.
Не можем да гледаме на себе си като на по-ценни от другите, тогава ние не сме смирени. Ние сме призвани да се събираме с по-нищите по дух.
Римляни 12:16
16 Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри.
Не считайте себе си за мъдри. А пък ние си обичаме да се считаме за мъдри сега, а „аз знам всичко“. Тогава имаме проблем, тогава имаме гордост. Но когато променим гледната си точка, тогава можем да служим на Бога по-добре.
Когато станем смирени в собствените си очи, тогава ние можем да видим какво Бог прави. Но ако ние станем мъдри в собствените си очи, тогава очите ни се заслепяват, за да виждат Божията воля в живота ни и ние не можем да видим каква е волята на Бог. И тогава, когато ние сме горди и считаме себе си за мъдри, тогава ние избираме това, което ни се вижда най-добре на нас, вместо това, към което Бог ни призовава. Така че гордостта замъглява духовните ни сетива.
Когато търсим задоволство в Бог, чрез Неговото снабдяване, забравяме да се сравняваме с другите. Избираме Бог пред страха. Позволяваме на Бог да стане на първо място в живота ни, вместо ние да Го контролираме. Когато разчитаме на Бога, осъзнаваме колко по-добър може да бъде животът, без претеснението на този свят. Ние имаме задоволство в Бога и задоволството е да позволиш на Бог да снабди нуждите. Както апостол Павел казва: „Научил съм тайната, имам да живея и в богатство, и в бедност, имам сила за всичко, чрез Този, Който ме подкрепя“.
Ние не трябва да разчитаме на собствените си способности, за да преминаваме през предизвикателствата. Но като Христови последователи сме призвани да ценим другите повече от нас.
Филипяни 2:3-4
3 Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.
Нам се казва: „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие“. Т.е. това да се състезаваме с другите и ние да се гордеем да кажем: „Кой е аз ли?“. Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само на своето, гледайте всеки и за чуждото. Стихът също ни предупреждава, защото егоизмът е тщеславие. Ние трябва да гледаме да помагаме на интересите на другите, редом с нашите собствени. Тези примери ни учат да живеем тихо, без греховно хвалене за самите нас, но хвалене единствено в Христос. Когато живеем по този начин, можем да сме пример за външните, да станем смирени, трудолюбиви подражатели на Христос и тогава ние ще бъдем християни, достойни за подражание.
Затова нека да бъдем насърчени да живеем живот, достоен за Божието призвание към нас. И ще завършим с един пример от Карсън Уолтър, той беше в екипа, който е син на пастор Дерън Уолтър. И той разказва личния си пример на старание и смирение. Той казва така: „В 1 Солунци, четвърта глава, това ни учи за това как да работим с ръцете си, да се трудим смирено. Аз мога да споделя малко личен опит относно това“. Сега, казва той, работи в застрахователния бизнес, но преди това работих за църквата ни, и той работил за църквата около две години.
И той казва: „По ирония на съдбата, баща ми е главният пастор в църквата. Зная, че в много църкви пасторите раздават на наследниците от семейството си високи постове, за които те не са квалифицирани, но моята работа, макар и с гръмката длъжност поддръжка на ландшафта, се състоеше в скубане на плевели под горещото тексаско слънце“. Той се грижеше за премахване на бодли. Случваха се различни инциденти, които правеха сложна нормалната ми работа на рутина. Дали да държа мишките далеч от загрятата детска площадка, дали падане в трънливи храсти, дали да отнеса напръскване от скункс. Това напръскване от скункс може да продължи миризмата, както той казва, от 40 минути. С право мога да кажа, че условията бяха физически предизвикателни. Беше страшно. Поддържането на Божия дом беше голяма отговорност, но още по-страшното беше, че баща ми беше шефът ми. И аз не исках да го разочаровам. Не исках да разочаровам никого. Но това правех, както Павел заръча в Солунци. Работех с ръцете си, тихо. Скубех плевели, гледах собствената си работа.
Имаше добри дни и лоши дни. Имаше дни, в които се наранявах, но не спирах да скубя плевели. През това време научих няколко неща. Научих, че когато работата е трудна, когато дните са дълги, е лесно да загубиш фокуса си. Защо правиш това, което правиш? Осъзнах, че можеш да работиш с неправилно отношение, или можеш да работиш старателно с правилното отношение.
Римляни 12:3
3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.
Не мислете за себе си по-високо, отколкото трябва да мислите, но вместо това мислете за себе си с трезва преценка. Спомним ли си, че Бог е нашият шеф, тогава всичко, което вършим, се превръща в служение. Смятам, че Писанието ни дава напътствия относно работата с причина. Господ знаеше, че ще се нуждаем от напомняне. Лесно е да гледаш на работата като отегчително задължение, но тя не е това. Насочваш ли работата за Негова слава, понякога нашите незначителни задачи влияят над другите.
Представете си влиянието, което можем да имаме върху хората, които не познават Исус, ако видят нещо различно в нас. Ако видят как подхождаме към работата с радост. Ако някой от вас стане известен като най-добрия работник и тогава хората научат, че е последовател на Исус, може би тогава те ще се вслушат повече в думите ви и ще постъпят според както им говорите. Може би тогава те ще започнат да ви подражават. Започвайки да подражават в отношението към работата ви, може би ще започнат да подражават и вярата ви.
Затова работете усърдно върху каквото Бог е поставил пред вас. Било то длъжността ви на работа или служение на братята и сестрите в местната църква, било то високопоставена позиция или скубане на плевели в горещото тексаско слънце. Ние вършим всичко в Неговото име. Така че това са трите сфери, върху които ние виждаме в Първо Солунци, четвърта глава, Павел да ни казва как да бъдем по-добри християни или християни, достойни за подражание: растеж в освещение, растеж в любов и растеж в смирение и усърдие в нашата работа.
И така, ще задам един последен въпрос, който всеки трябва да си зададе като християнин и да му отговори тази сутрин. Християнин, достоен за подражание ли си ти? Задавай си въпроса: „Аз дали съм християнин, достоен за подражание?“. И това са трите неща, които се опитахме да обясним от Първо Солунци, четвърта глава. Първо – ние трябва да подражаваме на други силни християни. Второ – когато подражаваме, ние ставаме примери за други. И трето – нашият пример става извор на живот за останалия свят.
И трите важни характеристики, които трябва да имаме с правилния живот – любов и привързаност, и старание и смирение. Апостол Павел беше отличен наблюдател на човешката природа. Брат Митко някога се казва да се хвали за това, че той наблюдава другите. Но апостол Павел – вижте какво направи той. Бог му даде проницателността и позволението да води другите. И простият му подход в това ме изумява. Той разкрива умението си и мъдростта си.
1 Коринтяни 11:1
1 Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос.
И той казва: „Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос“. Павел знаеше, че всички хора са подражатели. Всички хора се нуждаят от пример. Може би е по-добре да се каже, че всички хора следват някакъв пример, без значение дали сме избрали съзнателно или несъзнателно. Не сме последователи на някого – те са последователи на някого. На английски има тази поговорка, която ви казах в началото: „Monkey see, monkey do“.
И на български – „Маймунчо вижда, маймунчо прави“. Колкото вижда маймунката, не знам дали сте виждали в зоологическата градина, маймунката вижда и маймунката го прави. И тази поговорка означава, че човекът подражава на поведението на хората около него. Това е факт. И ние сме отговорни за това какъв пример оставяме, защото в църквата също хората се явяват един от друг. Аз съм забелязвал, например, преди бяхме в една църква и хората гледат колко дават другите сестри. Днес сега ти казваш: ако тя дава толкова, аз няма да давам повече. Как ще давам повече? Не трябва да се наблюдаваме какво правим. В време на молитвата отива някъде другаде. Аз отивам на полагане на ръце. Не трябва да се подражаваме. Това е много хубав пример за подражаване. Така че човекът подражава на поведението на хората около него. И това е факт, без дори да се замисли. Това е въпрос на инстинкт. И в християнския живот това е важно по два главни начина.
ПЪРВО – ПРИМЕРИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ ПРЕД ТЕБ
Ти виждаш други хора около теб и ти ще подражаваш на някого. Не можеш да го изключиш. Това е част от теб. Затова по-добре си избери на кого ще подражаваш. Маймунчо вижда, маймунчо прави. Така че избери си добра, богоугодна маймуна, на която да подражаваш. Някой, който е добър в Господа. Някой, който живее в освещение, живее в любов, труди се и работи в смирение.
ВТОРО – ПРИМЕРИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ ОТ ТЕБ
Твоят пример изтича към някой друг. И точно както вярата на солунците се разпространи из Македония, Ахая и отвъд, твоята вяра, твоят пример прелива от тебе. Твоят пример може да се излее до различни хора и дори да достигне отвъд пределите на България, но той се излива от теб първо в твоето семейство. Ако ти смяташ, че можеш да направиш едно или друго нещо, което ти си по-важен, а не другите, другите казват: „А, но ми значи така, трябва да вървим, трябва да гледаме себе си първо, не другите“.
Някой ще каже: „Аз не съм пастор, не знам възвишено богословие, нов съм в църквата, никой не иска да ми подражава“, но това няма значение. Ако ти си идвал в църква дори и само един месец, може би се чувстваш нов, но за един невярващ ти вече си стар ветеран, така че ти можеш да бъдеш пример, ти си превърнал другите. Ти можеш да избереш на кого да подражаваш, обаче това е много страшно – не можеш да избереш кой ще ти подражава на теб. Някой може ще ви каже: „А, аз ще подражавам на това“. Обикновено хората избират не много добрите примери. И трябва да си кажеш: „Някой вече те е избрал да гледа и да подражава на тебе“. Затова какъв пример ще избереш да бъдеш с другите? Какъв извор на живот ще бъдеш за останалия свят? Или ще бъдеш пример на греховност, на коравосърдечност, на мързел, на вайкане, на оплакване? Ти можеш да избереш да бъдеш лош пример. Има цял свят от лоши примери навън. Или можеш да избереш да бъдеш като Павел, можеш да избереш да бъдеш извор на добродетелен, праведен живот, извор на любов и привързаност, можеш да избереш да бъдеш извор на старание и смирение.
И, моля те, избери да живееш така, че да казваш на света: „Подражавайте на мен, както аз подражавам на Христос“. Така че, това, което направиш, ти си помисли – дали това, което правя, е подражание на Христос.
3 Йоаново 1:11
11 Възлюбени, не подражавай на злото, но на доброто. Който върши добро, е от Бога; който върши зло, не е видял Бога.
В Трето Йоаново 1:11 апостолът отправи един много силен призив. Той казва: „Възлюбени, не подражавайте на злото, но на доброто. Който върши добро, е от Бога; който върши зло, не е видял Бога“. Загледайте тук, апостол Йоан не се съмнява, че ние ще подражаваме на нещо. Въпросът е на кого и на какво ще подражаваме. Ако подражаваме на доброто, ще вършим добро и ще бъдем християни, достойни за подражание.
МОЛИТВА
Нека Бог да ни помогне да го направим. Господи, благодарим Ти за Твоя пример.