Слава на Бога! Днес бих желал с Божията помощ, ако можем да завършим тази тема, която започнахме преди време, която нарекахме „Отмахни злото отсред себе си“. Има около 9-10 стиха във Второзаконие, които повтарят тези думи.
Второзаконие 13:5, Второзаконие 17:7, Второзаконие 17:12, Второзаконие 19:13, Второзаконие 19:19, Второзаконие 21:21, Второзаконие 22:21, Второзаконие 22:22, Второзаконие 22:24, Второзаконие 24:7
7 Ако се установи, че някой е отвлякъл човек от сънародниците си, израилтяните, и го е поробил или го е продал, тогава този крадец да умре; така да премахнеш злото.
Някои от тези могат да се групират тематично, понеже първите две препратки говорят за идолопоклонство, ние ги разгледахме. След това третата препратка говори за непокорството, това също разгледахме. Четвъртата говори за предумишлено убийство, петата за лъжесвидетелство, шестата за непокорство на родителите и седмата, осмата и деветата говорят за важността на половата чистота. С тези ще ги разгледаме днес. И последното говори за отвличане или кражба или трафик на хора. И всъщност днес ще се спрем на последните две за отвличането и за трафика на хора. Но това, което е по-важно във всичко това е ние да разберем как ние да прилагаме Стария завет и закона към нас днес.
Защото всъщност всичко това, което говорим е част от една голяма тема и това е темата за нашето освещение. Защото Бог желае ние да бъдем оправдани, ние да бъдем новородени, ние да бъдем изкупени, да бъдем осиновени от Него. И след като Той направи всичко това, след като ни новороди и оправдае и осинови, след това ние трябва да растем от тази нотатка до момента, в който ние ще срещнем Бога. Защото тези неща стават сравнително в кратък период от време.
Когато ние се обърнем към Бога заедно с това покаяние, заедно с вярата тогава, която имаме в Исус Христос, се случват бързо тези неща. Защото когато ние повярваме, Бог ни оправдава, Той ни новоражда, Той ни осиновява, ние ставаме Негови деца. Но от тази нотатка до момента, в който ние ще срещнем Господа, до момента на нашата смърт, ние сме в процес на освещение. И всъщност има два вида освещения, може би по-нататък отново ще се върна върху това, но сега още искам да ви го кажа.
Едното освещение е позиционно освещение. Това означава, че ние сме в позиция на хора, които са осветени. Защото има стихове в Божието Слово, които ни казват, че в Исус Христос ние вече сме осветени. Ние сме осветени веднъж завинаги с приноса на Христос. Така че в Бога ние сме осветени. Но след като веднъж сме осветени, има и още един вид освещение, което е прогресивно освещение. Значи едното е позиционно, което говори за нашата позиция в Исус Христос, а другото е прогресивно.
Прогрес означава развитие, прогрес означава нещо, което се случва във времето. Тоест това е едно постепенно освещение, което се гради на базата на нашето позиционно освещение. Понеже ние сме осветени в Христос, поради това ние трябва да се освещаваме всеки ден и да растем в святост. Защото именно това означава освещение. Ние да растем в святост. И именно тук идва въпросът за ролята на закона в нашето освещение. Защото ние цитираме стихове от Стария Завет, от Второзаконие и това е част от закона.
И всъщност тези стихове обаче, това, което аз се опитах да ви покажа през миналите поучения на тази тема, беше, че това, което се казва в Стария Завет, всъщност се казва и в Новия. Става въпрос за основните принципи, които стоят зад тези закони. Те са повторени по един или друг начин в Новия Завет. Например, ако в Стария Завет се казва ние да не бъдем идолопоклонници, в Новия Завет трябва ли да бъдем идолопоклонници? В Новия Завет също се казва, че ние трябва да обичаме Господа със всичкото сърце и със всичкият си ум. Всичко, което е вътре в нас. Т.е. в Новия Завет ние също трябва да имаме един Бог и да вярваме в един Бог. Т.е. тази заповед „да нямаш други богове, освен Мене“ остава валидна и в Новия Завет.
Или пък въпросът за непокорството на авторитети. Виждаме, че както в Стария Завет Бог не обичаше непокорството, в Новия Завет Бог обича ли непокорството? Не. В Новия Завет Бог отново иска ние да бъдем покорни, казва „покорявайте се на властите“, дори на светските власти и казва „покорявайте се и бъдете покорни на вашите наставници“. Т.е. в Новия Завет Бог също желае ние да бъдем покорни. Или ако в Стария Завет Бог забранява убийството, в Новия Завет позволява ли убийството? Не. Отново Бог ни дава една по-висша правда. Исус Христос каза: „Ако вашата правда не е по-голяма от правдата на книжниците и фарисеите“, защото правдата на книжниците и фарисеите беше просто една външна правда, а Исус иска нашата правда да бъде вътрешна и да бъде правда на сърцето.
Ако в Стария Завет е забранена лъжата и лъжесвидетелството, в Новия Завет позволено ли е да се лъжем един друг? Не. Или пък непокорството на родителите в Новия Завет дали би се позволявало децата да бъдат непокорни? Тоест всички тези неща, които ние виждаме в Стария Завет, на практика аз ви давам препратки от Новия Завет, които говорят на същата тема. И всъщност тук е ролята на закона, просто това е много важно да се разбере, че ние не се спасяваме чрез закон. Значи ролята на закона е първо той да ни доведе при Христос. Значи законът не може да ни спаси. Фарисеите бяха в заблуда като си мислеха, че вършенето на определени неща, и днес има хора, които казват: „Ми аз съм добър, ако добрите ми дела са повече от лошите, тогава значи ще се спася“. Но ние не се спасяваме чрез делата си.
И законът, всъщност неговата цел е той да ни разкрие колко сме грешни. Грехът е детеводител за нас, както казва апостол Павел, който да ни заведе при Христос. Грехът ни показва, че ние не можем да се спасим сами, защото ако някой иска да се спаси чрез закон, той трябва да изпълни всички заповеди. А няма човек, който да не греши. Ако ти нарушиш една заповед, си виновен във всичко. И всъщност законът ни показва, че ние сме грешни и не можем да се спасим. И това е всъщност частта и ролята на закона по отношение на оправданието. Като ни показва, че сме грешни и не можем да се спасим сами чрез добри дела, законът ни завежда при Христос и ние се предаваме. Ние се отказваме от гордостта си и казваме: „Аз не мога да се спася сам, не мога да се спася със собствени сили и аз се предавам чрез вяра на Господа и приемам Неговата благодат“. Аз не заслужавам спасението, но чрез вяра в Христос го приемам и така биваме оправдани чрез вяра.
Но оттук нататък, след като веднъж сме оправдани по благодат, а не чрез закона, значи ли това, че повече законът не ни трябва? Отговорът е НЕ. И тук обаче пак е много тънка разликата, защото след като сме спасени, можем ли ние сами да изпълним закона? Отговорът е, че пак не можем, защото апостол Павел говори за тази негова борба и той казва: „Опитвам се, зная закона, че е добър, опитвам се да го правя, но не мога. Желая да направя нещо, но нямам сили да го извърша“. Защо? Защото той говори за себе си. Но накрая той казва: „Благодаря Богу, има избавление чрез Исус Христос, има избавление чрез Святия Дух“. Т.е. ние не можем сами да изпълним закона, дори след като сме новородени. И не трябва да се опитваме. И ние нямаме нужда от изпълнението на закона за някакво допълнително израстване в нашата позиция пред Бога. Защото това е било всъщност учението на законниците, които са дошли, които са били оправдани и изкупени чрез вяра.
И те са им казали, сега трябва да се усъвършенствате с вашето пазене на закона, трябва да спазвате всички заповеди на закона, трябва да се обрежите, трябва да направите това и това вече ще ви препоръча да бъдете още по-угодни на Бога. Но всъщност чрез пазенето на закона ние не ставаме по-угодни на Бога. Защото в Христос ние вече сме достатъчно угодни на Бога. И няма по-голяма степен на това ние да бъдем угодни на Бога от степента, в която Бог ни приема в Исус Христос.
Разбирате ли? Така че ние първо, че не можем да изпълним закона сами, а имаме нужда от Святия Дух, който да ни помага. Защото вече в Христос ние живеем със силата на Святия Дух и със силата на Христос и ние сме нови създания. Обаче законът продължава да бъде като един термометър. Значи както преди нашето оправдание законът е термометър, който като го сложим и той показва, че ние имаме температура, че грехът е в нас. И не можем да се спасим сами. Обаче термометърът може ли да ни излекува?
Не. Има нужда от лекарство, което да ни излекува, нали? Така че термометърът само ни показва, че ние сме болни. Обаче благодатта и Христос е лекарството, което ни спасява, а не законът. Но след като сме спасени, продължаваме да имаме нужда от термометър, да проверяваме от време на време дали сме добре. Защото независимо че сме оправдани, ние пак имаме склонност да грешим. И тук е опасността, защото има хора, които казват: „Аз съм спасен, мога да си правя каквото искам, Бог ще ме прости“.
Но ако ние разсъждаваме по този начин, ние можем да изпаднем в беззаконничество, ние можем да изпаднем отново в робството на греха. Така че ние не можем да изпълним закона, но законът е просто като един термометър, като един стандарт, който ни разкрива Божия характер и Неговата воля за живота ни. И това е част от Новия Завет, защото това е обещанието, че Бог ще напише заповедите Си на нашите сърца. И тук са контролните прибори, да. Законът е именно това.
Контролни прибори, които ни проверяват. И затова и аз чета тези стихове, защото това, което е било зло в Стария Завет, продължава да бъде зло и в Новия. И ние трябва да отмахнем злото и тук вече е ролята на нашето преобразяване. Защото след като веднъж сме спасени, апостол Павел говори за спасението в Римляни от 1 до 8 глава, след това говори за Израил и след това той започва да дава наставления на вярващите, които веднъж са спасени. И той започва точно с това.
Римляни 12:1-2
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
И той казва: „Братя, моля ви поради Божиите милости да представите телата си в жертва, жива, свята и благоугодна като ваше духовно служение. И не се съобразявайте с този свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си.“ Значи именно тук ние имаме нужда от това обновяване. И обновяване означава ти да махнеш старото и на негово място да сложиш новото. И именно тук всъщност ние имаме проблем. Защо има хора, които слушат Словото с години, може би дори са професори, дори пастори, но в определен момент те падат в грях, който е много тежък.
Защо? Защото те са слушали думите и те знаят нещата, но механично, нямало е преобразяване вътре в тях. Затова е много важно в нас да има едно преобразяване. Ако няма преобразяване, има голяма опасност ние да паднем в греха. Защото ако имаме само умствено знание, но не и Словото Божие да е влязло в сърцето ни и оттам да се е махнало злото, тогава ако злото е в нас, има опасност ние да паднем в греха. Именно затова аз разглеждам тези стихове, които говорят за това как ние да отмахнем злото отсред себе си и се казва кое е злото.
Защото ние живеем в общество, което размива стандартите за добро и зло. В момента обществото, в което живеем, се нарича толерантност. Общество на толерантност. Толерантност означава: „Прави си каквото си искаш, само не ме безпокой“. И в тази толерантност се размиват границите на добро и зло. Защото хората казват: „За тебе това може да е зло, но за мене е добро. Така че, защото за тебе е зло, прави си каквото си искаш, аз ще си правя каквото си искам“. И ако ние живеем в този свят и в тази среда, ние също имаме опасност да размием нашата граница с добро и зло и да започнем да одобряваме греха.
Именно затова законът идва и той ми казва: „Ето това е зло“. И ние трябва да махнем едното и да сложим на негово място друго. Да махнем идолопоклонството, на негово място да сложим съвършена любов и привързаност към Бога. Да махнем непокорството, на негово място да сложим съвършено покорство към Христос. Да махнем мислите за огорчение и гняв, на тяхно място да сложим любовта. Да махнем лъжата и на негово място да сложим истината. Да махнем бунта и непокорството към родителите и на негово място да сложим едни деца, които са възпитани в Божия път.
Едно благочестиво поколение, което трябва да изградим. Да махнем половата неморалност и на негово място да издигнем един стандарт на святост, за да може да имаме здрави семейства. И накрая да махнем кражбата и това, че човешкият живот не се цени, и на негово място да издигнем вярност и правилно отношение към човека. Така че за това е цялото това послание. И всъщност това, което е ролята на закона и това освещение, става по този начин, че понеже ние вече сме святи, понеже ние вече сме осветени, затова трябва да живеем свят живот.
Именно затова е много важно да не казваме: „Аз съм грешен“. Ние сме грешни, когато грешим, но това не означава да отричаме, че сме грешни. Но за себе си, като цяло, ние трябва да разсъждаваме, че ние сме светии, посветени на Исус Христос, които понякога грешат, но ние не сме грешници. Защото ако ние си казваме: „Аз съм грешник“, значи си грешник, значи грешиш нормално. За един грешник е нормално да греши. А ние не сме само оправдани грешници, та да продължаваме да грешим и пак да сме оправдани.
Въпросът е да мислим по този начин, че аз съм светия, който понякога греши, защото съм все още в човешко естество, но в моето естество, в новородения човек, кое е заложено? Грехът или светостта? Светостта. Значи по-добре ние да мислим и да се виждаме, че аз съм светия, който понякога греши, отколкото да си мислим, че аз съм грешник, който понякога върши добро. Разбирате ли? Защото това казва Божието Слово. Просто като погледнете и този пасаж, който четахме днеска, и на други места в Словото, се говори за това, че ние вече сме свети.
Апостол Павел говори на вярващите и той ги нарича светии, той ги нарича синове на светлината, той ги нарича осветени. И всъщност от тази позиция на оправдание и освещение, които имаме в Исус, ние тръгваме нагоре да градим постепенно един живот на християнска зрелост, в който това, което имаме като позиция и като привилегия в Господа, започва да се изявява в нашия живот и в отношенията ни с другите. И ето го този стих, например, в Първо Коринтяни, където се говори за това да се отмахне старият квас.
1 Коринтяни 5:7
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
И там се казва: „Очистете стария квас, да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни, защото и нашата Пасха Христос биде заклан за нас“. Значи вижте тук какво се казва: „Очистете стария квас“. Ако погледнете логически, това може да звучи като противоречие, защото се казва: „Очистете стария квас“. Обаче вижте какво се казва: „Тъй като сте безквасни“. Или може да каже: „Аз съм безквасен, откъде този квас в мен?“. Нали разбирате? Защото се казва: „Тъй като сте безквасни“.
Не се казва „Очистете от себе си стария квас, за да станете безквасни“. Нали разбирате? Но се казва „Очистете стария квас, защото сте безквасни“. Лицемерство става. Не, не става лицемерство. Просто когато ги награни със Риба Сатанда и когато минава да казва „Ох, отлява“, ще си мисля за кваса? Имаше такова? Там става въпрос за друг квас. Там се говори за фарисейския квас, който е лицемерие. Но тук става въпрос за друг квас.
Тук се казва какъв квас. Квасът, за който става въпрос в тази глава, е един човек, който прелюбодейства с бащината си жена и той осквернява църквата по този начин. И апостол Павел им казва да отлъчат нечестивия човек помежду си. Така че квасът в тази пета глава е нечестивият човек, който трябва да бъде отлъчен от църквата. Обаче всъщност той казва за какъв квас става въпрос. Не само човека, но се казва „Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас на злоба и на нечестие“.
1 Коринтяни 5
1 Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.
3 Затова аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм и осъдих вече в името на нашия Господ Исус Христос този, който е извършил това, като че съм там –
4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Исус –
5 да се предаде такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
8 Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
9 Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
Значи квасът на злобата и на нечестието, те трябва да бъдат отмахнати, да бъдат очистени. А с безквасни хлябове – на искреност и истина. Просто трябва да разберем това нещо, че ние сме святи, ние сме осветени чрез кръвта на Исус Христос и поради това, което ние сме, ние трябва да правим това, което правим. Това е едно от основните учения в Новия Завет. Просто ако не го разберем, има опасност да изпаднем или в легализъм, или в беззаконие. Тук отново ви казвам, значи не знам дали го разбрахте, пак ще го прочета.
Казва се „очистете стария квас, забъркайте ново тесто, тъй като сте безквасни“. Т.е. в Христос ние вече сме очистени. Ние сме очистени, обаче заради това, че сме очистени, ние трябва да отмахваме злото отсред себе си, трябва да отмахваме кваса отсред себе си, защото сме очистени. Да, всички тези неща трябва да бъдат в нас, но не за да можем ние да станем безквасни, защото ние вече сме безквасни. Значи тръгваме от това, което сме и започваме да правим това, което съответства на делата ни.
Както в Ефесяните апостол Павел казва „И тъй, моля ви да се обхождате достойно за званието, към което бяхте призвани“. Значи ние вече имаме звание и нашето звание е святост. Ние сме призвани, Божии синове и дъщери. Така че ние, поради позицията, която имаме като Божии синове и Божии дъщери, приятели в Исус Христос, няма да се казва, ако някой, като ново създание, на тези, които го приеха, даде право да се наричат Божии чада.
Ефесяни 4:1
1 И така, аз, затворник в Господа, ви моля да водите живот, достоен за званието, към което бяхте призовани,
Йоан 1:12
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;
И апостол Йоан казва в посланието „И такива и сме“. Така че ние сме Божии чада. И защото сме Божии чада, ние трябва да живеем като Божии чада. Не за да станем Божии чада. Ние вече сме станали Божии чада. Но понеже сме Божии чада, ние трябва да живеем като такива. Трябва също така, възгледът към нас първо, да не го умаловажаваме пред тези, които не са вярващи. Защото ние сега имаме възглед, имаш някакъв възглед, трябва да ни казваме, никога не сме спасени, не сме честни вещи, честни и не знам какво.
1 Йоаново 3:1
1 Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
Не го имам памет. Не го има, но аз съм го чел. И сигурно? А хората казват, че възгледът е някакъв. Трябва никога да не казваме на невярващи хора, че ние сме вещи спасени или вярващи. Честни са верни, а вие сте други. Ние не трябва да се гордеем по някакъв начин, да се мислим, че сме нещо повече от другите. Но в Исус Христос ние сме нещо повече от другите. Това е факт. Но тука не говорим, че ние трябва да сравняваме себе си с другите. Трябва да сравняваме себе си с Исус Христос.
Защото това е целта – да бъдем подобни на Исус. И всъщност това е целта на освещението – да станем като Исус. Аз това и прочетох в Колосяни 3 глава, където се казва „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа“ – тук вече се говори за нашата позиция. Ние ще бъдем възкресени един ден при възкресението от мъртвите. Обаче понеже сме в Христос, Бог гледа на нас като на възкресени с Него. Т.е. не само сме умряли на кръста с Христос, погребани заедно с Него, но сме и възкресени заедно с Него и сме поставени отдясно на Бога в небесни места в Исус Христос.
Колосяни 3
1 И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога.
2 Мислете за горното, а не за земното;
3 защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога.
4 Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5 Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство;
6 поради които идва Божият гняв върху рода на непокорните,
7 в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.
8 Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си.
9 Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му
10 и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;
11 където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.
12 И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
13 Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.
14 А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството.
15 И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.
16 Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си;
17 и каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца.
18 Жени, подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.
19 Мъже, обичайте жените си и не се огорчавайте против тях.
20 Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.
21 Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.
22 Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи, като да угаждате на човеци, а със сърдечна простота, като се боите от Господа.
23 Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци;
24 понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос.
25 Защото който върши неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.
Това е нашата позиция. Т.е. ние вече сме – Божието царство вече е тук. И ние сме вече светии. Ние вече сме синове на святостта. И като такива, независимо от това, че понякога грешим, ние трябва да се очистваме, защото сме такива. Това трябва да бъде нашето мислене. И тогава това казва. И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога, защото вие сте там. Мислете за горното, а не за земното, защото умряхте.
Т.е. с Христос ние умряхме, ние вече сме мъртви към греха. И животът ви е скрит с Христос във Бога. И когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите заедно с Него в слава. Днеска има хора, които казват „Аз не съм си поживял, искам да живея какъв си живот“, но ако ние се увлечем на тази тема, тогава означава, че ние разбираме, че животът ни не е в нещата, които този свят прави, но животът ни е скрит с Христос във Бога. И ние трябва да го търсим във Бога, а не в този свят.
Това е една отложителна страна. Това се казва по-надолу. „Затова, понеже сте мъртви, защото умряхте“, се казва, „затова умъртвете природните си части“. Тук отново, както ви казах, нещо, което звучи парадоксално. Татък се казва „Очистете стария квас, понеже сте безквасни“. И ние може да кажем, аз, като съм безквасен, какъв квас има в мене, след като съм безквасен? И опитвам се да го кажа по-просто. Не знам, помогнете ми. Разбирате ли какво говоря? Не мога по-просто да го кажа.
Словото е по този начин. Ние сме нещо и понеже сме нещо, ние трябва да живеем като такова нещо. Трудно ли е? А? Не е ли трудно? А всички ние знаем кой е грехът? Всички ние знаем, като почнем да правим нещо, знаем ли, че е грях? Да. Което прави светът. Да. Като спрем от този грях. Да. А, сега го разбирам. Понеже сме свети, в Исус Христос ние сме свети. Това означава, че Бог ни е оправдал. Христос понесе целия ни грях и ние сме чисти от греха.
Оправдани. Наречени Божии чада. Щом сме Божии чада, трябва да живеем като Божии чада. Щом сме царски синове и дъщери, трябва да живеем като царски синове и дъщери. Да. Ние не сме синове на крадци или синове на лъжци или на блудници. Значи синовете и дъщерите на блудници, те могат да се научат да правят същите неща. А ние сме синове на Бога, синове на Светлината. И понеже сме такива, ние трябва да живеем като такива. Но това ви показвам тук, че се казва в самото слово.
Понеже умряхте. Как умряхте, като сме живи? Ами умряхме чрез Исус Христос, понеже повярвахме и Христос е нашият представител. Понеже Той умря и ние умряхме спрямо греха. Нали? И понеже умряхте, и може да кажем, аз като съм умрял, тогава защо трябва да умъртвявам? Тук ви казвам, че има позиция, има прогрес. Прогрес означава развитие. Да растем. Понеже сме оправдани, понеже сме мъртви към греха, затова казва: умъртвете природните си части, които действат на земята.
Блудство, нечистота, страст, зли похоти, сребролюбие, което е идолопоклонство, поради които идва Божият гняв върху рода на непокорните. Бог не ги одобрява в Стария завет, Бог не ги одобрява и в Новия завет. В които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях, преди да повярвате в Христос. Просто, може би, ние сме изгубили представа, че след като сме дошли в Христос, в нас трябва да стане промяна. Ако си мислим, че може да дойдем на църква и да продължим да живеем както преди, дълбоко се заблуждаваме, защото Павел казва „преди бяхте такива“, значи преди да повярвате.
Колосяни 3:5-7
5 Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство;
6 поради които идва Божият гняв върху рода на непокорните,
7 в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.
Щом сте повярвали, вие сте се променили. Вие не сте каквито сте били преди. Сега вие сте нови създания, ако някой е в Христос, той е ново създание, старото премина. Христос е вкиснат и кога го кусате, вие „ммм“, то е вкисело. Ние сме вкиселяри, ако клещим срещу някой, то нам ни вкисва нещо. Вие си не знаете това нещо, значи Христос е във нас. Ние сме вкиселяри и изречуваме някакъв Христос, то е много вкисело. Емината? То е вкисело. Квасът е нещо, което заразява много бързо останалото, защото малко квас вземаш, слагаш го в хляба и той подквасва целият хляб.
Това е нещо, което бързо се разпространява. По същия начин грехът е нещо, което бързо се разпространява и затова ние не трябва да допускаме дори малко грях в себе си, защото това е ужасна страна. Някъде има малко грях, то ни пречи. Но ако има грях, то веднага се разпространява. Ние не трябва да допускаме греха в себе си. Затова той трябва да се умъртви. Да се умъртви означава да престанеш да го правиш. Нали разбирате? И вижте какво се казва: „но сега отхвърлете“.
Значи, когато ние говорим за това, че ние трябва да отмахнем злото отсред себе си. И тогава се казва: отхвърлете вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си, това са цинизми. А някъде виждат отгоре ли така, когато хората ви приказват? Отхвърлете ги. Няма да ги приемате. Да, няма да ги приемате. Говорят тези хора. Говорят тези хора. Хората знаят работа. Оставям ги в бобен от тези, нека да говорят. И казва: не лъжете един друг.
Мисля, това е също част от закона. И вижте защо. Отново се казва. Понеже сте съблекли вече стария човек с делата му. Значи, това е нещо, което вече е факт. Вие след като сте във Христос, вие сте съблекли стария човек. Това е минало време. И сте се облекли във новия. Значи, ние сме съблекли стария човек с делата му. Това е старото естество, греховното естество. И сме се облекли с новото естество, с новия човек. И това също е вече факт. Защото просто е в именителен падеж.
Граматически текстът ни казва „факти“. Значи, именителен падеж – това е част от речта, която ни съобщава факти. И след това обаче има една част, която ни съобщава повели. След това има нещо, което е вече в заповедна форма. В повелително наклонение. Нещо, което ни говори за нещо, което трябва ние да направим. Но ние трябва да го направим, понеже ние сме нещо. Вижте, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и вече сте се облекли с новия, който се подновява за придобиване на знанието по образ на Този, Който го е създал.
Божият образ е това, към което ние се стремим. Не да бъдем нещо повече от другите. Където не може да има грък и юдеин. Няма значение какъв си. Няма значение националността ти. Няма вече грък и юдеин. Няма вече обрязани и необрязани. Няма вече варварин, скит, роб, свободен. Но Христос е всичко и във всичко. В този нов човек. И се казва: „И тъй, като Божии избрани“. Значи ние вече сме избрани. Бог ни е избрал преди създанието на света. За да бъдем святи и без недостатък пред Него.
Бог ни е избрал, за да ни прослави. Бог ни е избрал за велики неща. Слава на Бога. И тъй, като Божии избрани, святи и възлюбени. Ние вече сме Божии деца. Ние вече сме святи. Ние вече сме възлюбени. И понеже сте такива, облечете се. Значи вижте, тук отново. Казва се по-много преди, че ние сме облечени. Разбира се, защото се казва: „И тъй, и сте се облекли“. Значи първо се съобщава нещо, което е факт. Че ние сме се облекли. И затова се казва, че ние трябва да направим това, което вече сме направили.
И се казва: облечете се. Понеже сте се облекли. Затова се облечете. Да. Разбирате. Просто това е начинът, по който Бог ни говори. И начинът, по който Бог желае ние да се виждаме. И тук е нужна вяра. Ето тук е вярата. Трябва да вярваме, че ние сме в Христос. Трябва да вярваме, че ние сме оправдани. Трябва да вярваме, че сме съблекли стария човек и сме се облекли в новия. И именно трябва да обновим нашето мислене. И да мислим не като грешници, да казваме „Аз съм си грешник, затова греша“.
А да мислим: „Аз съм съблякъл старото естество и аз съм нов човек, затова нямам нищо общо с греха, и понеже съм облечен с новия човек, аз ще се облека с милосърдие, с благост, с кротост, с дълготърпение, всички тези неща, които вървят, които са облеклото на новия човек“. Правилно се добрина. Разбирате ли това? И тук ще ви спомена за тази полова чистота. Във Второзаконие 22 глава от 13 до 30 стих ще прочета. И тук да видите как в Стария Завет тези, които са съгрешавали по този начин, са били наказвани със смърт.
Защото на всяка реч се казва да отмахнеш злото отсред себе си. Също става въпрос, че този човек трябваше да бъде убит, който прави такова нещо, защото той е заразявал обществото. И това показва, че Бог не обича тези неща. Бог мрази блудството. Ако погледнете в Новия Завет, има 7 списъка с грехове и всички те започват с едно и също нещо: блудство и прелюбодейство. И това е една от 10-те заповеди. Не прелюбодействай е. И вижте тук се казва във Второзаконие 22 глава.
Второзаконие 22:13-30
13 Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази
14 и я набеди в срамни дела, и ѝ излезе лошо име, понеже той казва: Взех тази жена и като влязох при нея, установих, че не е девствена,
15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата на градските старейшини при портата;
16 и бащата да каже на старейшините: Дадох дъщеря си на този човек за жена; но той я мрази;
17 и ето момата, която е наклеветил в срамни дела: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските старейшини.
18 Тогава старейшините на онзи град да заловят човека и да го накажат,
19 като го глобят сто сребърни сикъла; той да ги даде на бащата на момата, защото поради него е излязло лошо име на Израилева девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.
20 Но ако е вярно това, че момата не е била девствена,
21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния ѝ дом, и мъжете от града ѝ да я убият с камъни, за да умре; защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си.
22 Ако някой лежи с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити – мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да премахнеш злото от Израил.
23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,
24 тогава да изведете и двамата пред портата на онзи град и да ги убиете с камъни, за да умрат – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжът, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да премахнеш злото.
25 Но ако някой срещне на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;
26 а на момата да не направиш нищо; момата няма вина, която заслужава смърт; защото това нещо е подобно на случай, когато някой стане срещу ближния си и го убие.
27 Понеже когато я е срещнал на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало кой да я отърве.
28 Ако някой срещне несгодена девойка и я изнасили, и ги намерят,
29 тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена, понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.
30 Никой да не взима жената на баща си, нито да осквернява леглото на баща си.
Моисей проповядва и прилага закона в своята проповед към живота на хората, които ще влязат в тази нова земя. И той казва: „Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази и я наклевети в срамни работи и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тази жена и като се приближих при нея, не я намерих девица“. Тогава бащата и майката на момата да вземат и да занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата. И моминският баща, бащата на момата, да рече на старейшините: „Дадох дъщеря си на този човек за жена, но той я мрази“.
„И ето я наклеветил в срамни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица, но ето белезите от девството на дъщеря ми“ и да разгънат дрехата пред градските старейшини. Тогава старейшините на оня град да вземат човека и да го накажат. Като го глобят 100 сребърни сикъла, той да ги даде на бащата на момичето, защото е навлякъл лошо име на израилска девица. Значи, за Бог, чистотата на девицата беше нещо изключително важно, нещо изключително ценно. Днес това не се цени. Но ценно ли е то?
И се казва: „И тя да му бъде жена, не бива да я напуска през целия си живот“. Но ако е истинно това нещо, че не се е намерила девственост в момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния си дом и мъжете от града ѝ да я убият с камъни, за да умре. Защото е сторила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си. Вижте какво строго наказание. Това показва, че за Бог това е нещо изключително важно.
И по-надолу се казва „Ако се намери някой лежащ с омъжена жена“. Значи това вече не е девица. „Тогава и двамата да бъдат убити. Мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да отмахнеш злото отсред себе си.“ Отново тук вече нямаме блудство, имаме прелюбодейство, когато са женени. И казва: „Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея“. Значи тя е сгодена, но все още не е женена. И той спи с нея, лежи с нея.
Второзаконие 22:22-24
22 Ако някой лежи с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити – мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да премахнеш злото от Израил.
23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,
24 тогава да изведете и двамата пред портата на онзи град и да ги убиете с камъни, за да умрат – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжът, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да премахнеш злото.
„Тогава да изведете и двамата пред портата на онзи град и да ги убиете с камъни, за да умрат. Момата, защото не е извикала, когато е била в града, и мъжът, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото отсред себе си.“ Значи ако в града мъж се опита да изнасили жена, тя трябва да извика. И много хора има, и те трябва да я чуят. И ако тя извика, тогава тя няма да бъде наказана, няма отговорност за това, което се случва, и няма сила да се съпротивява.
Обаче ако не е извикала в града, тогава тя също понася последствията за това. Става взаимно съгласие. Да. И по-долу се казва: „Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит. Трябва да бъде убит. А на момата да не направиш нищо. В момата няма грях, който да заслужава смърт. Защото това нещо е както когато някой се спусне върху ближния си и го убие, понеже който е намерил на полето сгодената мома, тя е извикала, но не е имало кой да отърве“.
Ако някой намери млада, несгодена девица, и я хване и лежи с нея, и ги намерят, тогава оня, който е лежал с нея, да даде на моминия баща 50 сребърни сикъла и тя да му стане жена, понеже я е обезчестил. Не бива да я напуска през целия си живот. Никой да не взема жената на баща си, нито да открива полата на баща си. Това е последният случай, за който става въпрос в 1 Коринтяни 5 глава. Що той има бащината си жена. Тези закони не са дадени, защото непременно това непрекъснато се е случвало в Израил. Но те са дадени, за да покажат, че Бог цени девствеността. Бог цени половата чистота.
А днес живеем в общество, в което по всякакъв начин се демонстрира нещо, което хората наричат алтернативен начин на живот. Тоест, колкото повече партньори имаш, толкова значи си по-добър. Толкова си по-красив, толкова си по-ценен, толкова си по-по-по и най-най-най. И нещо друго, което имаме, е, че се живее на съвместни начала без брак. Обаче това нещо не беше угодно на Бог както в Стария Завет, така и в Новия.
Защото вижте какво се казва в Първо Солунци, четвърта глава, от първи до осми стих: „Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, както сте научили от нас как трябва да се обхождате“. Значи тук говорим за нашето поведение. „И да угаждате на Бога, както и се обхождате, така да преуспявате повече и повече.“ Значи тук вече е прогресивното освещение. „Защото знаете какви поръчки ви дадохме от името на Господа. Понеже това е Божията воля – вашето освещение.“
1 Солунци 4:1-3
1 И така, братя, молим и ви увещаваме в Господ Исус, така както сте научили от нас как трябва да постъпвате и да угаждате на Бога (както и живеете), така да преуспявате повече и повече.
2 Защото знаете какви заръки ви дадохме от името на Господ Исус.
3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;
Вижте, това е нещо много важно. Има един стих, който казва, че това е Божията воля – всички да повярват в Исус Христос, в Евангелието. Но след като всички са повярвали в Исус Христос, другата Божия воля е ние да се освещаваме. Т.е. да растем в святост, да изявяваме Божия характер в този свят. Това е Божията воля – вашето освещение. Тогава се казва да се въздържате от блудство, понеже в онова езическо общество, в което са живели тогава, не си мислете, че не е било като днес в много отношения.
Но се казва да се въздържате от блудство. Да знае всеки от вас как да вземе жена в святост и почест. Не в страстна похот, както езичниците, които не знаят Бога. И да не пристъпва никой да поврежда брат си в това нещо. Защото за всичко това Бог е въздавател, както ви и от по-рано явихме и уверихме. Защото Бог не ни е призвал към нечистота, а към святост. Затова той, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога, който ви дава Святия Си Дух.
Значи ние бяхме на един семинар за семейството вчера, оня ден. И всъщност там става въпрос за… Човекът, който говори, братът от Щатите, той се казва Дейвид Самфорт. И той е съветник в неговата църква. И той съветва млади двойки, които желаят да се оженят. И преди да преминат към сватбата, те трябва да минат през няколко срещи, в които те да се подготвят за брака. Те трябва да разберат първо какъв е другият, какво е бракът. Дори да говорят и за семейния бюджет, да говорят и за различието между мъжа и жената, какво очакват един от друг.
Да се изяснят дали наистина се обичат и дали са готови да се оженят, защото бракът е нещо много сериозно. И всъщност там той каза, че когато те дойдат, още на първата среща им даваме по един завет, едно обещание. Ако те не са спали до този момент и са запазили целомъдрието, те се подписват, че до брака те няма да бъдат заедно. Защото това е Божието Слово. Целомъдрието трябва да се запази до брака. И те се подписват. Ако не са съгласни, въобще не се занимаваме с тях.
А ако дойдат такива, които казват: „Ама ние, за нас това е все нормално, сутрин ставаш, миеш си зъбите и правиш секс и отиваш на училище“. И така е сега. И той казва на такива: „Добре, но от този момент подписваш такова нещо, че от сега до брака няма да правите повече секс“. И те разбират и осъзнават, ако те разбират и осъзнаят и се покаят, той ги насърчава да си отидат. Не им казва веднага да обмислят. Нищо не е насила. Но ако ти желаеш да получиш Божието благословение, тогава отиваш си вкъщи, размишляваш, подписваш и вече си пазиш чистотата до момента, в който ти сключиш брак.
Така че ние не можем да допускаме, говоря си за наша църква и за бъдеще, че ние не можем да допускаме в наша църква да има хора, които да живеят по този начин. Ако те са живели по този начин, те трябва да се покаят, да разберат Божието Слово и да го приложат в живота си. Защото вижте какво се казва в Евреи 13:4: „Женитбата, не просто семейството, но женитбата, да има брак. Женитбата нека да бъде на почит от всички и леглото неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“.
Евреи 13:4
4 Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
Това не е само Старият Завет, това е Новият Завет. Т.е. ние трябва да живеем в святост и в чистота пред Бога. Първо Коринтяни 6 глава. Там Апостол Павел също говори надълго и нашироко за блудството и обяснява. Това става въпрос вече за това да ходиш при проститутки, защото преди в България нямаше проститутки, но сега те са тук. До Качевата. Минава всеки ден покрай тях. Преди не е имало такова нещо. Да, говорят за тук, че сега тук са близо, но София… Не знам дали ги е узаконил, просто може и да има, но независимо дали държавата ги е узаконила, а ние го говорим за духовните си причини.
Казва се: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Всичко ми е позволено, но не ще да съм обладан от нищо“. Храната е за стомаха. Те са казали: „Просто сексът си е за това“. Храната е за стомаха и стомахът е за храната. Но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, а за Господа. И Господ е за тялото.
1 Коринтяни 6:12-13
12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо.
13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
Бог е благословил секса в семейството, но извън семейството той е грях. И се казва, че тялото не е за блудодеяние, но е за Господа и Господ е за тялото. А Бог, който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата си. Ние трябва да мислим, че тези тела ще бъдат прославени. Да дадем ли това тяло, което ще бъде прославено и което трябва да бъде изпълнено със Святия Дух, на една проститутка? Това казва апостол Павел. Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос и трябва ли да отнемаме от Христос частите Му и да ги направим части на блудница?
1 Коринтяни 6:13-15
13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!
Да не бъде. Защото, или не знаете, че който се съвкупява с блудница е едно тяло с нея, защото ще бъдат, казва, двамата една плът. А който се съединява с Господа е един дух с Него. Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек е вън от тялото. Но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас и който имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били със цена купени.
1 Коринтяни 6:16-20
16 Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тялос нея? Защото казва: „Двамата ще бъдат една плът.“
17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.
18 Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.
Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии. Така че във всичко това виждаме, че ние трябва да бъдем свободни от блудство, от прелюбодейство, от нечистота и всякакви такива неща. Защото това нещо, както в Стария Завет беше наречено зло и това трябваше да се отмахне от народа, така и в Новия Завет Бог желае Неговата църква да бъде чиста и в нея да няма нищо от всички тези неща.
ЦЕЛТА НА ЗАКОНА
Бих желал да завърша с Първо Тимотей, първа глава, от 5 до 11 стих. Тук се казва: „А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра“. Относно които неща, някои като не улучиха целта, отклониха се в празнословие. И искат да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят. Има хора, които използват закона, за да се карат и да се джавкат и само да става припиране помежду им. Но не е това целта на закона. А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно. Значи, законът трябва да се употребява по един определен законен начин.
1 Тимотей 1:5-8
5 А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра,
6 от които неща някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословие
7 и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят.
8 А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,
Просто законът ни разкрива характера на Бога и законът ни казва към какво да се стремим. Понеже ние вече сме святи и осветени. Като знаем това, че законът не се полага за праведния, тези учители са казвали, че вие сте оправдани, сега оттук нататък трябва да спазвате закона, за да станете по-праведни. Но законът не се полага за праведния, защото ние вече сме оправдани, ние вече сме осветени, ние вече сме свети и възлюбени, избрани от Бога и така нататък. Обаче законът ни напомня какво е грях. И ако ние съгрешим, ние трябва да се покаем. Законът ни води към покаяние, дори след като сме били оправдани. Защото като сме оправдани, пак съгрешаваме и пак трябва да се покаем.
Като знаем това, че законът не се полага за праведния, а за беззаконните, за непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните, за скверните, за убийците на бащи, за убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, за мъжеложниците, за търгуващите с хора, лъжците, кълнящите се в лъжа и за всичко друго, което е противно на здравото учение. Тези неща не са част от християнското учение, което е според славното благовестие на Блажения Бог, което ми бе поверено.
1 Тимотей 1:9-11
9 като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неправедните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,
10 за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с хора, лъжците, кълнящите се в лъжа и за всичко друго, което е противно на здравото учение
11 според славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.
ТРАФИКЪТ НА ХОРА
Има едно последно нещо, да го спомена за пълнота. И това е отвличането. Това е същото нещо, което е много опасно в днешно време. Във Второзаконие 24:7 се казва: „Ако се установи, че някой е отвлякъл човек от сънародниците си, израилтяните, и го е поробил или го е продал, тогава този крадец да умре; така да премахнеш злото“. Защото днес има проблем, който се нарича трафик на хора. И може и от нас хора да попаднат, или от нашите деца, всичко това. Това са хора, които ги лъжат. Когато се говори за трафик на хора, се има предвид, че винаги има страна източник и страна местоназначение. От страната източник се вземат момичета най-често, като им се казва, че те ще намерят по-добра работа, и те тръгват на тази работа, обаче когато отидат в друга страна, там вече ги хващат, ги насилват и ги правят проститутки. И ги правят роби. Робини. Бели робини. Или черни, зависи от клиента. Това е нещо, което е много лошо и Бог мрази това нещо, и тези, които се занимават с това нещо.
Но причината, когато се направи анкета с такива момичета и ги питат „Защо вие направихте това?“, те са казали, че не са имали любов в семейството си. Родителите им са казали: „Донеси пари, донеси пари, ако донесеш пари, ще те обичам“. И те вече, просто за да спечелят любовта и одобрението на родителите си, отиват, тръгват за пари, но в крайна сметка се озовават в нещо, което е ужасно и въобще не се връщат. Така че ние трябва да се молим за такива случаи и да се молим Бог да ни избавя от такива зли и нечестиви човеци, защото това е нещо опасно. И разбира се, да имаме здрави семейства, за да предпазваме нашите деца от една такава опасност.
МОЛИТВА
Боже, ето Господи, ние чухме Твоето Слово и ние виждаме всички тези неща. Боже, благодарим Ти за привилегиите, които имаме в Исус. Благодарим Ти за това, че в Исус Христос Ти си ни осветил. В Исус Христос Ти си ни спасил, Ти си ни оправдал, Ти си ни родил, Ти си ни осиновил. Господи, и като такива Ти желаеш ние да желаем да живеем като това, което сме, защото сме Твои чеда. Защото сме съблекли стария човек с делата му. Затова помогни ни, понеже сме такива оправдани, членове на Божието семейство, святи, възлюбени. Господи, да живеем достойно за званието, което си ни дал. И да се облечем с Твоите добродетели, да се изпълним със Святия Дух. Господи, ние не можем да изпълним закона със собствени сили, но единствено чрез Тебе, единствено чрез Святия Ти Дух. Защото Ти казваш, че законът на Духа побеждава закона на плътта и на греха. Затова Господи, дай ни да живеем според закона на Духа. Нека Святият Дух да действа в нас, нека Святият Дух да ни изпълва, Святият Дух да ни води и с Негова сила ние да побеждаваме плътта. С Негова сила ние да умъртвяваме телесните действия, понеже сме умрели в Христос. Дай ни да се въоръжим с тази мисъл, която казва апостол Петър, че пострадалият за греха се отказа от него, се отрече от него и ние да живеем през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, но по Твоята воля. Помогни ни тези грехове да не се намират в нас: блудство, нечистота, страст, зла похот и всички тези неща, Господи, които този свят рекламира и които пропагандира дори до хомосексуализъм и до всякакви извращения, но пази ни, Господи, пази ни в Твоята чистота и пази ни в Твоята воля. Помагай ни да живеем един живот, който да бъде за пример и на децата ни, Господи, и на хората около нас, така че да свети нашата светлина между човеците, да видят добрите ни дела и да прославят Тебе, защото не е поради наша сила, нито поради наша заслуга, но ако нещо има добро в нас, то е поради Тебе, защото Ти си ни го дал и Ти си подействал в нас. И затова ние се смиряваме и отдаваме цялата слава на Тебе, Господи. Помогни ни да поправим един друг с кротък дух, да не би и ние да бъдем изкушени.
МОЛИТВА
Помогни ни, който мисли да се чувстви да внимава да не падни, защото всеки ден ще отговаря за себе си пред Тебе, Боже. Помогни ни, Татко, да се държим за Тебе и да бъдем в Твоята ръка. Помогни ни да растем в това прогресивно освещение, Боже. Амин.