Днес сутрин ние ще навлеземе по-надълбоко в темата за ученичеството и ще говорим за това какво означава това ние да правим ученици. Защото Бог желае ние да бъдем създатели на ученици. На английски има дори такава дума. На английски ученичество е Discipleship. Discipleship е от думата disciple, а тази дума се превежда на английски от думата за дисциплина. Дисциплина, т.е. ученик е някой, който е дисциплиниран да постигне нещо, да стане нещо.
И също те имат на английски думата не само disciple, който означава ученик или последовател, но също имат думата disciple maker, който означава някой, който създава ученици. На български ние имаме само думата учител. Те също имат на английски думата учител, който е teacher. Но те не използват teacher, те използват disciple maker. Защото тук става въпрос за това ние да бъдеме създатели на последователи на Христос. И вижте, ние въобще не мислим на тази тема.
А това е нещото, което Христос желае ние да правим. Ние да бъдеме създатели на последователи на Христос. Първо ние да бъдеме последователи на Христос, след като веднъж ние сме станали последователи на Христос. Или сме в процес на това да се развиваме като последователи на Христос. Защото никой не е достигнал до съвършенство, никой няма да достигне до съвършенство на тази земя. Но сме в пътя. Затова християнството във първи век ние виждаме, че деянията на апостолите те се наричали „пътя“. Защото Исус е пътя, истината и живота. И те са били от този път, който е пътуване с Господа. Така че ученичеството е едно пътуване с Бога.
И ние започнахме нашите размишления, като говорихме за това, че имаме нужда от видение.
Притчи 29:18
18 Където няма пророческо видение, народът се разюздва,
а който пази закона, е блажен.
И тук бих желал да ви обърна внимание върху това, че Божието царство на първо място расте чрез визия. Ние трябва да имаме визия, представа, какво искаме да правим, къде искаме да отидем. Защото ако не знаеш накъде отиваш, няма да стигнеш никъде. Трябва да знаеш къде отиваш, за да се придвижиш напред. И в същото време, тук се казва, който пази закона, е блажен. Тоест, това видение, тази визия, ние не трябва да ги търсим някъде извън Божието Слово. Но видението и визията са ни дадени във Божието Слово. И за нас, това видение и визия е дадено във Великото поръчение. В думите на Исус след неговото Възкресение, когато той се яви на тях.
Така че, каква е нашата визия? Какво желаем ние да постигнем? Ние сме се посветили да обучим ученици на Исус Христос, които да изпълнят Великото поръчение в нашето поколение. Това е трудно. И някой може да каже, как можем и ние да обучим ученици, как можем да изпълним Великото поръчение в нашето поколение. Да, това е нещо трудно. Да, ние можем да не можем да го изпълним. Но ние трябва да си поставим това за цел. И трябва да се стремим към изпълнението на тази цел. Предишните поколения, те са изпълнявали Великото поръчение в техните поколения. Днес, Божията воля за нас е ние да изпълним Великото поръчение в нашето поколение.
Така че, визията е какво искаме да постигнем. И ние говорим за визия и мисия. Визия – отговаря на въпроса какво? Какво искаме да постигнем? Ето, ние казваме – ние искаме да обучим ученици на Исус Христос, които да изпълнят Великото поръчение в нашето поколение. Тоест, те да достигнат всичките народи, като ги кръщават в името на Отца и Сина и Святия Дух и ги учат да пазят всичко, което той е заповядал.
Мисията е как можем ние да изпълним нашата визия. Тоест, ако визията отговаря на въпроса какво искаме да направиме, мисията отговаря на въпроса как ние смятаме да го направим. И ние сме формулирали нашата мисия. Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
Вижте, тази мисия, тези думи тук, те съдържат длъжностната характеристика. Знаете, като отивате на работа ви дават длъжностна характеристика. Тоест, каквото трябва да правиш. Тази мисия съдържа длъжностната характеристика на създателя на последователи на Христос. Аз ви казах, Божията воля за нас е ние не просто да бъдеме ходещи на църква, вярващи. Божията воля за нас е ние да бъдеме създатели на последователи на Христос. И за да можем ние да бъдем създатели на последователи на Христос, ние трябва да правим тези неща, които се съдържат в тази мисия.
Така че ние имаме визия, мисия и цел. Каква е целта със всичко това? Целта е с Божията помощ, защото ние не можем да правим всичко това сами, с Божията помощ и водителство да започнем ученическо движение във България и Европа. Ако стартираме ученическо движение във България и Европа, ние сме вкарали гол. Ние сме вкарали точка. Какво означава да има движение? Движение означава всеки да бъде създател на ученици. И това е Божията воля. Не само някой пастор, или само някой лидер, или някой водач да бъде създател на последователи на Христос. Но всеки вярващ да създава ученици. И тогава ще има движение, защото движението не е нещо, което може да бъде контролирано.
Ние не желаем това да бъде движението на църквата, или движението на пастор някой си. Но желаем това да бъде всеки да го прави. Както имаше движение за кръщение със Святия Дух преди години. И Святия Дух започна да се излива на различни места, без някой да може да го контролира. В същия начин ние желаем, без някой да може да го контролира, всички да се вдъхновяват да правят ученици и да бъдат създатели на ученици на Исус Христос. Тогава ние ще можем да изпълниме Великото поръчение в нашето поколение и да изпълниме това, което Бог желае за нас. Това е Божията воля за нас.
И ето го текста, върху който ние стъпваме.
Матей 28:17-20
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
И разбира се не само този текст, но също
Лука 24:46-48
46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели за това.
там където е споменато Великото поръчение. Също
Марко 16:15-16
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
Там където се казва в Йоан, че Исус духна върху тях и им казва
Йоан 20:22-23
22 И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.
23 На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.
Това също е Великото поръчение в другите Евангелия, както и в
Деяния 1:8
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Така че ето го нашия текст, когато Исус се приближи към тях и започва да говори: „Дадена Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете и създавайте ученици измежду всичките народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ Исус е с нас, когато ние сме създатели на ученици. Така че Бог желае ти да бъдеш създател на ученици. Помисли за себе си. Дали аз съм създател на последователи на Христос?
„Учителят и неговият план за евангелизиране”
Робърт Колеман
И аз ви препоръчвам тази книга, която можете да си я намерите и да я прочетете. Това беше една книга, която се внасяше в България, дори по времето на комунистическия режим. Една малка синя книжка, която се нарича „Учителят и неговият план за евангелизиране“. Така че още по времето на комунизма в Българската църква имаше знание за ученичеството. Има също и много литература на темата на ученичеството. Така че може да потърсите книги и различни други източници, които разглеждат тази тема.
Аз ви насърчавам за това. Но вижте какво казва Робърт Колеман. Великата заповед, дадена от Христос на Неговата църква, се заключава в заповедта „Научете всичките народи“.
Матей 28:19
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
Тук Словото казва, че учениците трябваше да отидат по света и да спечелят други, които да станат като тях. Ето, вижте, ние трябва да отидем по света и да спечелим други, които да станат като нас. Ученици на Христос. Ние сме ученици на Христос и те да бъдат ученици на Христос.
Тази мисия е изтъкната още повече, когато се изучава гръцкият текст, който ние също разгледахме. И се вижда, че думите и идеята „кръщавайте и научете“ са всички причастия. Тук трябва просто някой да ходи в училище и да знае каква е разликата между глагол и причастие. И се казва, чиято сила излиза от единствения регулиращ глагол. И този регулиращ глагол е „направете ученици“. Т.е. ето за това ние говорим за ученичеството, защото ученичеството е в ядрото на Великото поръчение.
Това значи, че Великата заповед не е само да отидат до краищата на земята и да проповядват Евангелието, нито да кръщават много обърнати в името на триличния Бог или Троицата, нито да ги наставляват в поучението на Христос, но да ги направят ученици. И какво означава да направят ученици? Да създадат човеци като тях, които бяха така подтикнати от заповедта на Христос, че не само Го следваха, но подтикнаха и други да Го следват. Ето тогава ще имаме движение, когато всеки един е така подтикнат от любовта на Христос, че не само той да следва Христос, но да подтиква и други да Го следват.
Марко 16:15
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
Другите дейности на заповедта могат да се изпълнят само когато имаше ученици. Ами не ще критикувам граматиката, ама идеите, кръщавайте, научете не са причастия. В гръцкия текст не са, но в гръцкия текст са причастия и всъщност там тези три думи са причастия. Казва се не „баптизо“, но се казва „баптизонтес“ и „дидасконтес“, т.е. завършват на -тес на гръцки, което означава, че на гръцки са причастия. Т.е. ако трябва да се преведе точно на български, трябва да бъде не „идете“, но „като отивате“ или „отивайки“, „като ги кръщавате“ и „като ги учите“.
Това е деепричастие. Значи това трябва да бъде деепричастие. Но основният глагол е „научение“ или „матетеуо“ на гръцки, което значи „правете ученици“. Но аз сега цитирам това, което Робърт Колеман е казал. Но тази сутрин ние ще разгледаме какво ученичеството не е. Какви са неправилните концепции за ученичеството. Когато казвам думата „концепция“, концепция означава идея в зародиш. Когато си мислиш нещо, но ти не си го развил като цялостна идея, но е в зародиш, това е концепция.
НЕПРАВИЛНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
На първо място ученичеството не е само един човек, било той пастор, който учи всички. Виждате тази картинка, на нея има нарисуван един гуру. Не знаете какво означава гуру? Учител, духовен водач. Духовният водач в източните религии, той се нарича гуру. И днес също да имаш гуру е много модерно. Особено в Холивуд, Калифорния, там американците обичат да си имат някой гуру, който е техният духовен учител.
И те отиват при него, те го следват и той е техният гуру. Той знае всичко, те се допитват до него, той им дава съвети и той е техният учител. Но ученичеството не е това. За съжаление понякога ние се превръщаме в това. Защото хората започват да приемат пастора като гуру. И си казват: „Той е моят гуру. Той е моят пастор. Ако съм болен, ще отида при него, той ще ме изцели. Ако не знам какво да правя, ще отида при него, той ще ме научи“. И тогава какво става? Пасторът става твоят гуру. Ученичеството не е само един човек, било то пастор, който учи всичко. Ученичеството е всеки един последовател на Христос, независимо дали той е водач или не. Всеки един последовател на Христос да бъде създател на последователи.
Така че помислете си за себе си. Какво сте вие? Аз не бих желал аз да бъда един човек, който да учи всичко. Напротив, аз затова ви споделям това нещо, защото бих желал всички вие да учите своите хора във вашата социална сфера, хората, които са около вас.
Второ, ученичеството не е взаимоотношение, при което единият играе ролята на господар, а другият е роб. Някога има такава опасност. Ако ти си влезеш така в ролята на учител и си кажеш: „Сега ще те науча, ти си моето духовно дете. Сега като ти дойда на гости, ще ми сервираш най-хубавото ядене, ще ми прислужваш, сега кафе ще ми сервираш, аз ще си кажа някоя истина духовна“. И ти си му господар, той ти е роб. „Аз имам нужда да ми се обърне градината, ти разбираш, ще дойдеш да ми я обърнеш, защото аз съм твоят духовен учител, а ти си мой ученик“. Ученичеството не е такова нещо, при което единият играе ролята на господар, а другият на роб. И ако някой играе ролята на роб в ученичеството, то не е това, когато ние правим ученик, а ние, които правим учениците, трябва да се поставим в положение на слуги на тези, които ни обичат. Така че ученичеството изисква жертва от наша страна, изисква алтруизъм, което е обратното на егоизъм. Не да мислим за себе си, а да мислим за другия. И както апостол Павел казва, да поставим другия над себе си.
Също ученичеството не става само чрез пасивен или неактивен пример или демонстрация. Това означава, че ако ние сме ученици на Исус Христос и си мислим, че даваме пример, защо не стават ученици? Ученичеството не става чрез пасивен или неактивен пример или демонстрация. Ние не трябва само да показваме на хората как се живее християнски живот, как се благовества, как се моли, как се практикуват духовните дисциплини. Но ние трябва да ги вземем с нас и те самите да опитат от това, което ние правим и те самите да започнат да го правят.
Тук е даден този пример за осмозата. Това се случва в училище по химия. И там при тази осмоза, ако имате две колби, които са свързани с една полупропусклива мембрана, която пропуска само водата. И ако в едната колба имате разреден разтвор на някакви йони, а в другата имате концентриран разтвор, то водата от разредения разтвор ще премине при водата с концентрирания разтвор. Така че нивото на водата на разредения разтвор ще падне и то ще слезе толкова надолу до момента, в който концентрацията на разтвора в двете колби се изравни. Това е, което става от само себе си. Но ученичеството не става по този начин. Ние направихме скоро един семеен лагер и оставихме децата да не правят нищо на него. Защото си мислехме: „Те ще видят нашия пример и те ще станат ученици на Христос, просто като не го продават“. Това, разбира се, може да стане, може да не стане.
Това е хубаво да им даваме пример, но ние трябва да работим с тях. Едва когато ги заведохме след това на друг лагер, който беше детски, и там когато те самите започнаха да се молят, тогава те бяха благословени и докоснати, защото те самите осъзнаха и усетиха какво означава да се молиш, какво означава да търсиш Господа, така че ученичеството не става само чрез пасивен, неактивен пример или демонстрация. Същото ученичеството не е само предаване на материали на Христос.
Много често ние си мислим, че когато ние благовестваме, имаме малки книжки, които се наричат „Четирите духовни принципа“. Те са много известни и почти на всички евангелизации, евангелизаторите дават тези малки книжки, за да може хората да ги раздадат на търсещите Исус. И идеята е, че ако ние им дадем материали за ученичеството, те ще станат ученици. Но това също е една неправилна концепция. Ние виждаме какво правеше апостол Павел. Той каза на неговите ученици в Солун.
1 Солунци 2:8
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
В посланието към солунците той каза: „Драго ми беше да ви предадем не само благовестието, но и собствените си души“. И затова в нашата мисия ние казваме, че ние го правим това, като влагаме себе си в тях. Не е достатъчно да им дадем само материали и да им кажем: „Ето ти книги за ученичеството, стани ученик. Довиждане! Ето ти 4-те духовни принципа, ето ти брошури, ето ти Библията. Имаш Библия, какво друго искаш?“ Пак не е достатъчно. Ако искаш да го направиш последовател на Христос, ти трябва да го вземеш със себе си.
Това означава да отвориш дома си, да му кажеш: „Ела ми на гости, ела ще се молим заедно, ела ще четем Словото заедно, ела ще отидем на посещения заедно, ела ще отидем на църква заедно“ и по този начин ти да му предадеш твоята опитност с Христос. Също ученичеството не е само предаване или придобиване и прехвърляне на умения. Например, ако става въпрос за молитвата, ние говорихме за молитвата скоро и една сестра каза начина, по който нейният пастор я научил да се моли.
И тя каза: „Вижте какво ще ви кажа, как да се молим. Започвате с благодарност. И когато благодарите на Исус, когато благодарите на Бога, след това вече ще дойдат и другите неща, за които да се молите“. Това е едно умение, което на нея е предадено. Но само предаване на умение не е достатъчно. Нужно е човекът да бъде насочен към Христос, защото Той е нашият Учител. Разбирате ли, тук това е нещо, което е малко трудно ние да го разберем. Че всъщност ние създаваме ученици, но ние самите не сме учителите. Учителят е Христос. И дори ние не сме за пример. Примерът е Христос. И ние трябва да насочим хората към Христос.
Така че ние трябва да бъдем с тях и да им предаваме не само умения, но да им предаваме всичко, което имаме в нашия духовен живот. Защото християнството не е нито умения, християнството не е нито материали, християнството не е нито наука, но то е една Личност. Апостол Павел казва: „Аз зная в Кого съм повярвал“.
2 Тимотей 1:12
12 по която причина и страдам така. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.
Не в какво, а в Кого. Ние вярваме и имаме връзка с Исус Христос. Тази връзка с Исус Христос не е просто умение, че може да имаш всички умения и ако ги правиш без сърце и без да имаш жива връзка с Христос, това ще бъде религия. Ние не искаме да бъдем създатели на религиозни фанатици. Ние искаме да бъдем създатели на последователи на Христос. Също ученичеството не е основано само на едно събитие или на едно еднократно преживяване. Понякога ние отиваме на някаква конференция или отиваме на някакъв детски лагер и вече на този лагер преживяваме някакво духовно съживление и край. Вече съм ученик, ако ставаше така – добре. Но всъщност ученичеството е всеки ден. Ученичеството е 24 часа в денонощието и 168 часа в седмицата. То не е само в неделя, то е всеки ден. Ти живееш като Христов последовател и ти създаваш Христови последователи всеки ден. Нека да кажем всеки ден. Всеки ден.
Също ученичеството не е движено само от мотивация или вдъхновение. Да се вдъхновиш, да се мотивираш и вече ти ставаш ученик. Не. Ако искаш да бъдеш ученик, ти трябва да имаш дисциплина. Затова когато говорим за ученичество, ние говорим за духовните дисциплини. И дисциплина е, когато ти правиш нещо, въпреки че в началото не ти се прави, но ти го правиш и когато ти постоянно съживяваш в това нещо, благодарение на тази дисциплина, ти започваш да правиш неща, които преди това не си могъл да правиш. Например, карането на ски. Ако вземем един човек, който никога не е карал ски, му сложим ски и го пуснем по една черна писта, той ще се пребие. Но ако той започне всеки ден да отива по малко да учи движението, стъпките и започне първо със зелената писта, после…