Нашият ученически девиз, аз ще казвам, вие повторяйте ефективно след мене. Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги подпомагаме и мотивираме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Амин. Нека Бог да ни помогне в това ученическо движение. Господ да ни помогне ние да започнем едно ученическо движение в България и в Европа.
И ние разглеждаме ученичеството няколко седмици подред. Днес е нашата шеста сесия в този семинар. И, всъщност, миналият път отговорихме на въпроса какво не е ученичеството и разгледахме погрешни схващания за ученичеството. А днес ще разгледаме какво е ученичеството. И това е дефиницията или определението, което ние даваме за ученичество, че ученичеството е систематично подпомагане на даден вярващ да расте в неговото взаимоотношение с Исус Христос.
Ученичеството не е нещо сложно, то е систематично подпомагане на даден вярващ да расте в неговото взаимоотношение с Исус Христос. Какво включва тази дефиниция или това определение? Първо, ученичеството е нещо систематично. Това, че ученичеството е систематично, изразява съзнателно прилагане на усилия и стремеж към целта и постигането на видението. Ако искаш да бъдеш ученик на Исус Христос, ти трябва да бъдеш систематичен. Да бъдеш систематичен означава да имаш система, означава да бъдеш последователен, означава да практикуваш духовните дисциплини.
Когато говорим за ученичество, ние говорим за две основни неща. Едното е визия за ученичеството, ти да разбереш, че Исус Христос иска ние да правим ученици и ние да бъдем негови ученици последователни. Какво означава това? И другото е духовните дисциплини. Духовните дисциплини са четене на Словото, молитва, пост, ходене на църква, поклонение, даване, борба с изкушенията, благовестие. Всички тези елементарни ученически практики, които всеки един последовател на Христос би следвало да практикува систематично.
Например, по отношение на молитвата, ако искаш да се развиваш в тази област, започни с молитва всеки ден, по-малко, по-малко, по-малко, докато молитвеният живот прерасне, от това молитвата да бъде за тебе наложение и бреме в началото, до момента, в който молитвата стане за тебе наслада. И ти желаеш да стоиш в Божието присъствие и можеш да стоиш в Божието присъствие със щастие, защото си потопен в Него и ти разговаряш с Него в твоята скришна стаичка.
Ученичеството също е подпомагане. Това, че е подпомагане, подчертава, че ученичеството е служение. Да правим и ние ученици означава да помагаме на тези, които Господ ни е поверил, тези, които Бог ни е помогнал ние да помагаме на тях в техния духовен растеж. И да помагаш означава да служиш на ученика-последовател. Това означава, че ако някой е твой ученик, ти си с него. Много често, когато ние започнем да работим с някой и му благовестваме, след това се разочароваме, че уж му говорим някакви неща, той тръгва, след това обаче се връща назад и ние се разочароваме и казваме: „Е, той знае къде е църквата, да си дойде сам“.
Не, ако той е твой ученик, ти ще отидеш при него и ще му помогнеш да дойде на църква, ще му помогнеш да се научи да ходи на църква. Ако кажеш: „Аз съм му показал как трябва да се моли, има Библията да я чете“, не, ще седнеш заедно с него и заедно ще четете и заедно ще разсъждавате. Това означава ти да служиш на ученика-последовател, за да може това, което е в тебе, както ние казваме в нашия ученически девиз, че ние да вложим себе си в него. Т.е. ти му помагаш, подпомагаш го и го мотивираш той да се възпроизвежда в други ученици.
Така че ученичеството е систематично подпомагане на даден вярващ. Тази дума в дефиницията показва за кого се отнася ученичеството. Кой може да бъде включен в него? Това може да бъде както някой, който е зрял във вярата, така и някой, който тепърва повярва. Ученичеството е за всички. Ученик може да бъде и някой, дори който е невярващ. Стига той да е отворен да слуша за Бога и за Благовестието. И тук бих желал да ви покажа една таблица, която се нарича „Скалата на Енгел“.
Нещо, че се казва той. Няма значение неговото име, но това, за което става тук въпрос, е, че един човек преминава през около 15 степени от момента, в който той е изгубен грешник, или пълен атеист, в който въобще не вярва, че има Бог, до един зрял последовател на Христос, който се възпроизвежда. Нещата не стават с един миг, но нещата стават постепенно. Човек преминава през различни етапи. Понякога той преминава бързо от един в друг, понякога може да му отнеме година, но и вие може би сте забелязали, че понякога ние свидетелстваме на някой във влака и след време някой друг му свидетелства и той постепенно повярва, защото Бог работи с различните хора по различни начини.
И ето тази скала показва това нещо. Значи, какви са тези степени, през които хората преминават? Първо, това е -9, човекът е изгубен грешник, пълен атеист, въобще не вярва, че има Бог. Или пък той се покланя на други богове. Затова -8 е нивото, на което той започва да има съзнание за висше същество, но липса на ефективно знание за Евангелието. Много хора в България са на това ниво. Те казват: „Има някаква сила“. Не казват, че няма Бог, но казват: „Има някаква сила“.
И те са всъщност на това ниво. След това -7 е първоначално отчуване на съществуването на Евангелието и вяра само в един бог – първоначалното знание на Христос. След това те се запознават с основите на благовестието и въпроса „от какво да се спасявам“. Много хора днес, когато ние започнем да им говорим за благовестието, им казваме, че Исус дойде, за да ни спаси. И те казват: „От какво да ни спасява?“. Те не разбират греха. И те казват: „Ми аз не съм грешен, не съм крал, не съм убивал, значи съм правилен. Няма нужда да бъда спасяван“.
Така че тук е това ниво, на което човек започва да разбира основите на благовестието, след това той схваща значението на Евангелието и какви са последствията от греха, от какво трябва да се спасяваме и как може да се спасим. След това той идва на ниво -4. Неговото отношение към благовестието се обръща. И от това той да е бил противник на благовестието, сега започва да има едно положително отношение към Евангелието. Но все още той не е спасен.
След това той трябва да приложи благовестието лично за себе си и да разпознае личния си проблем и да разбере: „О, аз съм този грешник, за когото Исус умря на кръста“. И след това той вече да вземе решение, тогава той е готов да излезе напред пред Христос, покаяние и вяра в Христос и чак тогава той става ново създание. Значи вижте колко нива са минали до момента, в който той става ново създание. Но когато той става ново създание, нещата ли са приключили? Той трябва да расте ти първо. След като той става ново създание, той трябва да преоцени живота си след решението си. Трябва да осъзнае: „Кой съм сега? Има ли неща, които трябва да оставя от живота си, от предишния живот? Какви трябва да бъдат моите нови приоритети, като вярващ? Каква трябва да бъде моята роля в семейството? Какви трябва да бъдат моите отношения с приятели, с колеги, като вярващ?“. След това той се включва в тялото, в църквата и започва да има общение с църквата.
И не само общение, но също и служение. Той започва да разбира християнския живот и да преобразява поведението си, така че той да бъде в синхрон с Божието Слово. И расте в общението с Бога. Вече започва не само да казва „пастирът трябва да се моли за мен“. Значи това нещо аз искам да го променим, братя и сестри, в нашата църква. Стига, ако стане нещо и да кажем „пастирът трябва да се моли за мен“, да не би молитвите на пастира да са по-силни от твоите молитви.
Бог отговаря на всяка една молитва на всеки един човек. Ако ти мислиш, че само Бог чува пастира, това означава, че ти имаш нужда да израснеш в твоето лично общение с Бог. Не си пораснал дотам, за да разбереш, че Бог чува твоите молитви. Той е твой Бог. Ти разговаряш с Него. Когато се помолиш, Той отговаря, защото Той е Бог, Който отговаря на тези, които имат вяра. И след това вече стигаш до това ниво – много не са стигнали дотук, а дори и може да имат общение с Бога, но едно от най-високите нива е нивото на настойничество.
Когато човек разбере, новият християнин, че всичко, което съм и всичко, което имам, принадлежат на Бога, тогава той е готов да дава за Господ и за делото Му. И тогава на него не му се свиди да дава десятък, защото той знае, че тия пари, които той има, те не са само 10%-а, че не са негови, не всички, че не са негови. Защото всичко, което имаме, ни е дадено от Бога. Както и това детенце, за което се молихме тази сутрин. То е дадено на тази майка да бъде настойник на това детенце.
Какво направи от това детенце? Бог го е направил и го е дал, за да бъде настойник на това детенце. И тя трябва да се грижи за него, а не да казва: „Не ми трябва, ще го оставя в дома на други настойници, аз ще живея моя живот“. По същия начин е и християнският живот. Така че виждате, че има много нива и до нивото, в което много пък не са стигнали дотам да станат зрели последователи на Христос, когато възпроизвеждат себе си в другите. Бог желае нашата църква да расте, но тя няма да расте отнякъде отвън, където дадат хора.
Ние, които сме тук, трябва да пораснем до това ниво, в което ние не само да бъдем настойници, защото някои казват – това настойничество приключва, да казват – „вземам си, давам десятъка, вече другите не са“, или прехвърлят отговорността. Не! Бог очаква ти да се възпроизвеждаш и чак тогава ти ставаш зрял последовател на Христос, когато ти имаш ученици и твоят ученик има негов ученик и ти станеш духовен дядо и духовен прадядо, за да може твоите ученици да имат ученици и техните ученици да имат ученици.
Затова ние казваме, че ние трябва да се възпроизвеждаме. Така че виждате, тук има, може би, от -9 до 0, това са 10 степени, и след това от 1 до 6, 16, общо 16 нива. Може би има и други междинни нива. Да бъдеш някой, който прави ученици, означава, когато срещнеш един човек, ти да можеш да го анализираш и да разбереш на кое ниво е от тези 16. И не трябва, когато той е на -8, да го прехвърляш на +5. Той въобще не вярва, че има Бог. Ти да му кажеш, че ти трябва да си дадеш десятъка.
Или да почнеш да му говориш, че трябва да бъде кръстен със Святия Дух, или някакви други неща. Започни да го променяш, да му помогнеш той да премине от това ниво, на което е, на едно ниво по-нататък. Тоест, ако той въобще не вярва, че има Бог, помогни му той да разбере, че има висше същество. Независимо че той не е приел Христос, дори ако той само премине една стъпка по-нагоре, това вече е ученичество. Затова ние казваме, че ти можеш да работиш и с невярващите.
Ученичество е систематично подпомагане на даден вярващ да расте. И тук идваме до този момент за растежа. Бог желае ние всички да растем. Тази дума „да расте“ показва целта на ученичеството. Целта на ученичеството е духовен растеж. А също така тя подсказва и нуждата от покорство, пребъдване и изграждане на вярата, които са условията за растеж. Ако ти желаеш да растеш, ти трябва да пребъдваш в Христос. Тази сутрин ние пяхме тази песен „Да пребъдвам в Теб“.
Йоан 15:8
8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
Исус каза: „Ако пребъдвате в Мене, тогава Моят живот ще протича във Вас и тогава Вие ще давате плод“. Той каза: „Аз желая Вие да давате плод и плодът Ви да бъде траен“. Така че Бог желае ние да растем. Не да сме на едно ниво. За съжаление е тъжно, когато има хора в църквата и казват: „О, знаеш ли какво беше преди 20 години?“. Ако ти мислиш още за преди 20 години, значи 20 години ти не си растял. Ние трябва да имаме преживяване с Бога вчера. Трябва да имаме преживяване с Бога днес.
Отново и отново ние да растем, макар и малко, но да растем от сила в сила, от святост в святост. Да растем в освещение, да растем в разбиране, да растем във възпроизводство. Това е мястото, където има огромно поле за растеж. За съжаление, ние сме спрели донякъде и сме се замразили като във фризер. Или сме се желирали. Бог желае да престанем да бъдем консерви и да бъдем едни живи същества, пръчки на лозата, които растат и които принасят плод. И в какво да растем?
Казахме в нашата дефиниция, че ученичеството е растеж в неговото взаимоотношение. Това е думата в определението, която показва, че ученичеството е нещо лично. Ученичеството е взаимоотношение. И взаимоотношение както с ученик-водач, така и лично взаимоотношение с Бога. Защото и тази сутрин ние ще имаме Господна вечеря. Господната вечеря говори за взаимоотношението. Каза се, че ние всички сме един хляб. Защото от един хляб ние ядем. Христос е хлябът на живота.
Но Той каза: „Вие сте Моето тяло“. Той е главата, ние сме тялото. Но от това тяло, което Той раздава, Той каза: „Вземете, яжте от хляба, символ на Моето тяло“. И апостол Павел обяснява, че ако всеки си яде неговата вечеря, той не може да участва в Господната вечеря. Някои си мислят, че могат да си вземат от Господната вечеря и си казват: „Аз имам взаимоотношение с Бог, не ме интересуват взаимоотношенията ми с другите“. Обаче Словото какво казва? Ако ти не обичаш брата, когото си видял, не можеш да обичаш Бог, Когото не си видял.
Така че любовта към Бога е свързана с любовта към ближния. И затова се казва, че това е същото – голямата заповед: да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и ближния си както себе си. Не може само едното без другото. Много хора казват: „Аз ще се обичам с Бога и не ме интересуват другите“. Тогава ти не можеш да обичаш Бога. Така че в ученичеството ние трябва да растем в нашите взаимоотношения. Да растем във взаимоотношения означава да можем да си прощаваме, защото ние всички сме грешни, ние всички сме егоистични, ние всички се нараняваме, но Исус затова ни остави пример как да си прощаваме.
В молитвата „Отче наш“ Той каза да се молим: „Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“. Ето ги взаимоотношенията. Ученичеството е свързано с взаимоотношения, най-вече с нашия Господ Исус Христос. То е в центъра на ученичеството. Да растеш в ученичество, да бъдеш ученик на Исус Христос, означава да растеш в христоподобие. Тази дума „христоподобие“ означава да бъдеш подобен на Христос, да бъдем подобни на Исус Христос.
И тази част от дефиницията показва, че ученичеството е свързано с обличане на Исус Христос. Да обличаш Исус Христос означава да бъдеш във Него и с това ние да Го познаваме по-добре и да Го следваме по-вярно и по-покорно. Така че това е определението за ученичеството. Ще ви го покажа още веднъж, че ученичеството е систематично подпомагане на един вярващ да расте в неговото общение с Исус Христос. Съгласни ли сте с това? И след това ще разгледаме тази сутрин някои термини, свързани с ученичеството.
ТЕРМИНИ В УЧЕНИЧЕСТВОТО: ОБУЧАВАЩ И ОБУЧАВАН
Например, терминът обучаващ или ученик-водач. Това е този, който изпълнява ролята на преподавател, помощник, треньор, наставник, ментор, събеседник, слуга, пастир или лидер. Тоест, в ученичеството ние винаги имаме двама. Единият е този, който е малко по-напред от другия в следването на Исус Христос. За да започнеш да правиш ученици, ти не трябва да си станал професор по богословие или да си научил всичко. Ти просто трябва да си малко по-напред от този, който е след теб.
И когато ти правиш ученици, ти не си нещо повече от другия. Вие сте равни, защото и двамата сме последователи на Исус Христос. Но ти си един, който служи на другия, т.е. да расте. Имаме също, освен обучаващ, имаме обучаван. Той е ученик-последовател. Значи и двамата са ученици, единият е ученик-водач, а другият е ученик-последовател. Този, който е последовател, той е обучаван. Той е ученик в по-тесен смисъл или този, който бива правен, обучаван, изграждан, трениран да бъде зрял ученик на Исус Христос.
Слава на Бога! Нека Бог да ни помогне ние да бъдем както ученици, така и обучаващи другите ученици. Защото ти можеш едновременно да бъдеш и обучаващ, и обучаван. Да бъдеш обучаван от някой, който е по-пораснал и по-зрял от тебе, и в същото време ти да обучаваш някой, който е по-незрял и по-нов във вярата. И тази дума „ученик“ означава истински вярващ, последовател на Христос, някой, който се учи в Христовото учение, някой, който е кръстен във вода и се стреми да живее живота на Христос, да възпроизведе Христос в себе си.
Това е нашата цел. Ние сме християни. Ние сме последователи на Исус. Да бъдем последователи на Исус означава, че и ние искаме Христос да живее в нас, както апостол Павел казва: „Вече не аз живея, но Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен“. Така че какво е ученичеството? Какви са правилните концепции за ученичеството? Миналия път ние говорихме за неправилните, сега нека да погледнем какви са правилните.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УЧЕНИКА
Ученикът е вярващ
И тук ние ще разгледаме някои конкретни стихове от Божието Слово. На първо място, ученикът е вярващ.
Йоан 12:25-26
25 Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
Исус Христос е Възкресението и Животът. Който вярва в Мене, ако е да умре, ще живее. И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека. Вярваш ли това? Ако ти си ученик на Исус Христос, ти ще вярваш в Него, че Той е Възкресението и Той е Животът. Слава на Бога! Ученикът е вярващ. Спомнете си този началник на затвора, който беше във Филипи. Когато Павел и Сила през нощта пееха песни на Господа и тогава стана земетресение във Филипи. И тогава началникът на затвора, по мисъл, че затворниците са избягали, искаше да се самоубие, но Павел му каза: „Спокойно, всички сме тука“. И тогава се казва, че той ги изведе навън и рече: „Господа, що трябва да сторя, за да се спася?“. А те казаха: „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш ти и домът ти“.
Амин. Като ученици на Исус Христос, ние сме преди всичко вярващи. Вярващи в Исус, вярващи в Неговото Слово, вярващи в Неговата жертва, вярващи в Неговото учение, вярващи в самия Него.
Ученикът е последовател
Матей 16:24
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.
Това, че ученикът е последовател, означава, че ние трябва да носим кръста си, защото Исус понесе кръста Си. Това означава да се отречеш от себе си. Това означава да не ходиш там, където ти искаш да ходиш, но да ходиш там, където Господ иска да ходиш. Това означава да вдигнеш кръста си. Това означава дори да бъдеш готов да умреш заради вярата си. Ние споменахме тази сутрин тези наши братя и сестри в Ирак, които са убивани, но те отказват да се отрекат от вярата си. Те следват Исус.
И всеки един, слава на Бога, че живеем в мирна и демократична страна и че нямаме тук гонение, но никога не знаем дали гонението няма да дойде и да ни сполети нас. Исус не е обещал никога, че няма да има гонение. Той е обещал много други неща, но апостол Павел казва, че всички, които желаят да живеят благочестиво в Исус Христос, ще бъдат гонени. Но да бъдем последователи на Исус, дори и да не умираме, това означава да служим на другите.
Йоан 13:15
15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.
Исус изми краката на учениците. Исус изми краката на Петър, въпреки че знаеше, че той ще се отрече три пъти от Него. Той пак му изми краката. Исус каза: „Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас“. Ние трябва да бъдем готови да бъдем в позиция на слуги на другите. Това означава да бъдем последователи. Така че да бъдеш ученик не е лесно. Трябва да бъдеш вярващ, трябва да бъдеш последовател.
Ученикът се учи
Йоан 8:31-32
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
Независимо че може в училище да не си се учил, когато станеш ученик на Исус, трябва да се учиш. Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“. Слава на Бог! Христос има учение и ние като Негови ученици трябва да изучаваме това учение, Неговите думи, какво Той казва. И в тези думи има свобода. Свобода от грях, свобода от робство и всякакво благословение.
2 Тимотей 2:15
15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.
Ние трябва да познаваме Словото на истината, да познаваме Библията. Тя е нашият учебник. Ние трябва да я четем, да я учим, да я изучаваме, да я знаем, да я прилагаме, да се покоряваме и да я живеем.
Ученикът е свидетел
Също ученикът е свидетел. Когато влизаше в лодката, този, който беше преди хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. Това е от Марко 5 глава. Там имаше един бесноват, който се нарича Гадаринския бесноват. Това е човек, обладан от демони. Исус Христос го освободи. И когато го освободи, човекът каза: „Искам да бъда с Тебе“. Обаче Исус не го допусна да бъде с Него, но му каза: „Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб“.
Ако ти си ученик на Исус Христос, ти няма да се срамуваш да кажеш: „Аз бях на църква. И когато бях на църква, аз се молих. И Господ чу молитвата ми. Изпълни сърцето ми с радост. Той ме освободи“. Това, което Бог е направил с тебе, ти ще бъдеш смел да го споделяш с другите. И да кажеш: „Исус Христос е Бог. Исус Христос е жив. Той е Този, който ме освобождава. Той е Този, който ме изцелява. Той е Този, който ме благославя. Той е Този, който промисля за мен“.
И се казва, човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус. И всички се чудеха. Ние трябва да бъдем свидетели за Исус Христос.
1 Петрово 3:15
15 А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.
Хората ще ни питат и ще кажат: „А бе, гледам те, че ти не си като другите. Ти не се караш. Интриганстват, ти не интриганстваш. Нещо искаш да си караш по-свят от другите“. И ти трябва да обясниш, че ти вярваш в Исус Христос. Могат да те питат, всички тук сядаме на трапеза, искаме да пием, да хапнем. Ти не искаш да пиеш алкохол. Ти казваш: „Не искам“. Ти трябва да кажеш: „Вярвам в Исус Христос. Аз имам надежда в Него. Той е, който ми дава радост“. Така че ученикът е свидетел. И също ученикът е някой, който е кръстен.
Деяния 2:41-42
41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
В Деяния 2 глава, в Деня на Петдесятница, се казва, че веднага тези, които приеха учението на апостол Петър, и това беше Христовото учение, което той проповядваше, се покръстиха. И в същия ден се прибавиха около 3000 души. И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И тук искам да подчертая на тези, които бяха наскоро кръстени, нашите деца, че след като сте се покръстили, нещата не приключват до там с вашия християнски живот.
След като сте били кръстени, оттук нататък, вие, а това се отнася не само за вас, но за всички нас, които сме били кръстени по-напред, ние трябва да постоянстваме. Това е ключовата дума. Да постоянстваш. Да постоянстваш означава да стоиш в едно и също нещо. И тук се казва в какво да постоянстваш? В поучението на апостолите. Това означава да ходиш на църква, защото на църква пастирът проповядва от Библията, а Библията се държи в поучението на апостолите.
В общението. Да се събираме в преломяването на хляба. След като ти си повярвал, ти трябва да вземаш Господна вечеря. Ако ти нямаш водно кръщение, по-добре не вземай Господна вечеря. Но ако си бил кръстен, ти не само че имаш право да вземаш Господна вечеря, но ти трябва да участваш в това преломяване на хляба. И също в молитвите. Ако ти си бил кръстен, започни да растеш в твоя молитвен живот. Както казахме тук, че след като един човек порасне до някъде, и той стане ново създание, и той бъде кръстен, след това той трябва да расте в неговото лично общение с Бог.
Аз си спомням как за мен стана това. Когато започнах сам да чета Библията, отварям Библията, подчертавам си и Господ ми говори. Изведнъж започнах да разбирам Словото и започнах да се моля. Постепенно да увеличавам от 5 минути на 10 минути, на 15 минути, на 20 минути, на половин час, на 40 минути, на 50 минути, на един час. Започваш в тази твоя молитва и ти да усещаш Бог през всеки ден. Той е с тебе. Защото ти си в Бога. И няма нужда да ходиш при брат или сестра да се молят за тебе, или да ходиш при пастир да те помазва, или да ходиш някъде другаде. Той е с тебе. Той чува твоите молитви. Ти можеш да се помолиш за другите. И двете са важни. Но ученикът е кръстен.
Деяния 22:16
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
Ако ти си повярвал в Исус Христос, не трябва да отлагаш водното си кръщение. Трябва да бъде колкото се може по-бързо. Значи след водното кръщение има също кръщение със Святия Дух. Обаче не всички хора в църквата говорят на непознати езици. И това дали ти говориш на непознати езици или не, не определя дали ще бъдеш спасен. Ако имаш само водно кръщение, без да имаш говорене на езици, пак ще бъдеш спасен и ще бъдеш в небесата. Но езиците и духовното кръщение не е за твоето спасение, а то е за да имаш сила да служиш на другите и да благовестваш за Исус Христос. Тогава ще имаш голямо дръзновение, когато се изпълниш с Духа.
Но тук говорим за нещо повече, че ученикът се възпроизвежда. Защото дори да говориш на непознати езици, ако не се възпроизвеждаш, пак не си зрял. Значи, ако ти си зрял, ти ще се възпроизвеждаш.
Йоан 15:8
8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
Значи всеки един от нас има в себе си семето на Божието Слово. Имаме ли го? Ние трябва да го пръскаме това семе на другите и да се молим Господ да оживява семето в сърцата на другите и те да стават също ученици на Исус Христос. И да се грижим за тях и да им помагаме, за да може те да растат.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
И ето сега тези, които ние сме ги кръстили, ние няма да ги оставим, но ние ги учим да пазят Христовите думи. И нека Бог да ни помогне, ние да пожелаем да се възпроизвеждаме, защото иначе ние сме без деца. Аз си спомням какво беше, когато ние нямахме деца за 6 години и как моята жена искаше да има деца. Искаше ли? Искаше. Аз ѝ казах: „Аз те обичам, нищо че нямаме деца“, но тя казваше: „Бейбе, ти ме обичаш, но аз искам да имаме деца“. Бог ни обича, когато ние може да нямаме духовни деца, но ние трябва да имаме в себе си желанието да се възпроизвеждаме и да имаме други ученици.
Както апостол Павел каза на коринтяните: „Аз съм ви родил в Христа чрез благовестието“. Той каза: „Ако да имате много настойници, много бащи нямате, защото аз съм ви родил в Христа чрез благовестието“. Т.е. той може да каже тези думи, защото той искаше да има духовни деца. В Библията четем за Рахил, която каза: „Дай ми деца, или ще умра“. Тя каза така на Яков. И като видя Рахил, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и рече на Яков: „Дай ми, че да не умра“. Трябва да станем безнадеждни, да искаме толкова много да имаме духовни деца, че това трябва да бъде всичко за нас.
И да кажем, аз искам да имам духовни ученици. Ние имаме тази традиция в нашата история. Кирил и Методий имаха ученици, Наум, Ангеларий, Иван Рилски също имало негови ученици, но тези ученици, които ние искаме да имаме, те са ученици на Исус Христос. Така че ученикът се възпроизвежда.
2 Тимотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Се казва: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които са способни и други да научат“. Ето и тук имаме четири поколения.
„И каквото си чул от мене“. Кой е този мене? Това е Павел. Павел говори на Тимотей. Така че имаме Павел, който говори на Тимотей и му казва: „Имаме Павел, Тимотей, това което си чул от мене при много свидетели, това предай“. Божията воля за нас е ние да предаваме това, което сме чули. И той казва: „Предай на верни човеци“. Това е трето поколение и се казва, че тези верни човеци трябва не само да са верни, но трябва да са способни да научат други. Ето го четвърто поколение.
Затова ние искаме да се възпроизвеждаме и да бъдем ученици на Исус Христос до четвърто поколение. Така че ако се покорим на Божието Слово и започнем да работим по този начин, тогава на първо място ние самите ще бъдем благословени в нашата лична връзка с Бога. След това първата ни любов ще се възвърне и ще има спасени хора, защото тези, които ние ще правим ученици, те ще бъдат спасени. И Божието намерение ще бъде изпълнено в нашето поколение. И тогава, един ден когато отидем в славата на Бога, ние ще бъдем победители.
МОЛИТВА
Нека Бог да ни помогне, да може един ден да кажем: пътя свърших, вярата опазих, отсега нататък се пази за мен венецът, който Бог, праведният съдия, е обещал на всички, които Го любят. Амин.