ЕДНА МИСИОНЕРСКА ЦЪРКВА – (Битие 12) – 1

Това, за което ще говорим тази сутрин, е мисионерската църква. Това послание е част от една поредица от пет серии за мисионерската църква. И всъщност ние започнахме с това какво прави Бог. И казахме, че Бог е на мисия. И Бог е на мисия не само сам, но това е мисия с Неговия народ – Израел. Това разбираме от 12 глава на Битие. И след това ние видяхме как в процеса на тази мисия, ако църквата участва в мисия, не само неспасените биват спасени, но и църквата бива усъвършенствана.

Битие 12

1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.
2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, според както му каза Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, племенника си Лот, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя.
7 Тогава Господ се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на Господа, Който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и там издигна жертвеник на Господа и призова Господнето име.
9 После, като прибра шатрите си, Аврам все напредваше на юг.
10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.
11 И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13 Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива.
15 Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той направи добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17 Но Господ порази фараона и дома му с тежки язви поради Аврамовата жена Сарая.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ти ми причини? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; и така, сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът нареди на свои хора да изпратят него, жена му и всичко, което имаше.

И след това видяхме истината за свещенството на всички вярващи. Защото в Новия Завет Бог изля Святия Дух върху всички и така направи всички вярващи да бъдат свещеници. И да бъдем свещеници означава да бъдем служители на Бог. Така че по този начин всички би следвало да бъдат в служение и тогава Божията цел се изпълнява много по-бързо. Защото не само някои избрани хора служат, но всички. И ние говорихме в третата част за историята на църквата и как в началото Бог искаше, и това беше Неговата цел, църквата да бъде едно движение.

Движение, в което всеки един участва, всеки един чувства себе си като част от това движение. Той следва Исус, той служи на Бога и така Божието царство расте. И днес ще говорим за мисионерската църква и как би изглеждала една мисионерска църква. Местната църква съществува за мисиите, защото тя е била създадена чрез тях. Всяка една местна църква в началото е била основана от някакви мисионерски усилия. Дори нашата църква в Долно Езерово – имало е хора, които са се молили в Бургас и тогава Бог казва: „Идете по селата около Бургас и започнете тези групи, споделете благовестието“ и така.

Също нашата църква е плод на мисия. Църквата ни в Бургас също е плод на мисия. Мисионери, които са дошли от Щатите и са започнали да говорят за Бога. Така че църквата съществува поради мисиите и следователно съществува за мисиите. Тоест всяка една местна църква би следвало да бъде част от мисионерското движение на Бога. И ние желаем да бъдем силни като църква, за да можем да участваме в мисиите.

„Писанието, богословието, църквата и дори християните не биха съществували без мисиите.”
Патрик Джонстън

Следователно богословие без мисия не е библейско богословие. Църква без мисия не е истинска църква. Християнин без мисия не е истински ученик. Тоест ние всички би следвало да осъзнаваме Божията мисия, да участваме в Божията мисия. Ето един слайд, който ни показва какъв е нашият фокус. Ако говорим с християнски пастори и водачи, ако ги питаме „какво трябва да има в църквата?“, те биха ни казали: „В църквата трябва да има хваление“. Ако питаме Диана: „Трябва ли да има хваление в църквата?“, задължително. Но също, ако питам един евангелизатор: „Трябва ли да има благовестие в църквата?“. Ако ние не благовестваме, хората няма да се спасяват. Трябва да има благовестие. Трябва ли да има общение в църквата? Да. И трябва ли да има ученичество? Трябва да има.

Деяния 2

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.
15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Йоил:
17 „И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В онези дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе
и знамения на земята долу –
кръв, огън и облаци дим.
20 Слънцето ще се преобърне в тъмнина
и луната в кръв,
преди да дойде великият
и бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“
22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
25 Защото Давид казва за Него:
„Винаги гледах Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;
26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми,
а още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 защото няма да оставиш душата ми в ада,
нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.
28 Изявил си ми пътищата на живота;
в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
29 Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.
30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
32 Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.
33 И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:
„Каза Господ на Моя Господ:
Седни отдясно Ми,
35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“
36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.
39 Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.
40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.
41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;
45 и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.
46 И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.

Това са всъщност неща, които са основани на Деяния втора глава, където се казва, че апостолите пребъдваха в учението на апостолите, в преломяването на хляба, в молитвите. Така че хвалението включва също и молитвата, общението включва Господната вечеря, ученичеството включва поучението, което се дава, и евангелизирането е вече споделянето на това благовестие, защото апостол Павел казва, че благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва.

Така че всички биха се съгласили за тези четири неща и тогава, ако ние питаме: „Ами, къде трябва да бъдат мисиите?“. И тогава, ако мислим, може би някой ще каже: „Ами, мисиите са част от евангелизирането, затова може би ще ги сложим тук към отдела за благовестие на църквата и там ще сложим мисиите“. И някои хора имат такава дефиниция за мисиите, че мисиите са това, което никой не разбира и никой не иска да знае какво точно правят там. Но всъщност, дали това е Божията воля и дали това е нашият фокус, или в основата на Великото поръчение на Исус Христос, то би следвало да бъде в средата на църквата.

Великото поръчение би следвало да бъде нашият фокус и тогава, разбира се, нашето хваление би било свързано с това Велико поръчение. Както тази сутрин пяхме тази песен, че Бог иска да имаме пробив, че Той ни изпраща по цялата земя, на всички народи, да бъдат спасени. И също общението, разбира се, ще бъде свързано пак с цялостното изпълнение на Великото поръчение и разбира се, ще има ученичество, защото то е основата на Великото поръчение, както е казал: „Отидете, научете всичките народи“.

И тогава благовестието – то е част от Великото поръчение, така че няма да го повтаряме. И тогава какво можем още да сложим вместо благовестието? Аз предлагам да сложим служението, но служението на всеки един вярващ. Същото това е, което искаме да постигнем с тази серия от поучения и това, което искаме да постигнем в нашата църква. Не само 5% да бъдат служители, но 100% от църквата да бъдат служители, защото 100% от църквата са свещеници. Целият Божи народ трябва да бъде екипиран за участие в служение и това е, което Бог желае.

Ефесяни 4:11-12

11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 с цел да се усъвършенстват светиите, за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло;

Защото, между другото, в Ефесяни 4 глава, 11-12 стих се казва, че всъщност тези, които подготвят църквата за служение, са дар от Бог към църквата, от Исус към църквата. Когато Той се възнесе, се казва: „И Той даде“. Едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други – пастири, учители за делото на служението. Тоест всички трябва да участват в това дело на служението. Делото на служението съответства на първо – дела, които Бог отнапред е наредил да вършим.

Ефесяни 2:10

10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

И също разнасянето на Божието благовестие на народите и хората по света. Божието благословение – Битие 12 глава. Какво казваме ние? „Аз съм благословен, за да бъда за благословение“. Това е делото на служението – ние да служим на Бога. И в този стих се говори за няколко дара на служението. Бог е дал на църквата лидерски служения, но кой трябва да извърши служението? Само те ли? Не! Всички Божии хора. Бог е дал на църквата лидерски служения, за да подготвят всички Божии хора да живеят плодотворен живот на мисия с Бога.

Апостол, пророк, благовестител, пастор, учител – всички те подготвят църквата за служението на плодотворен живот с Бога и живот на мисия с Бога. Така че Бог призовава всеки един към служение. И Бог помазва. Но водачите на църквата екипират или приготвят Божия народ за делото на служението. По този начин ние, църковните водачи, се трудим заедно с Бог и сме Негови съработници.

1 Коринтяни 3:9

9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

В 1 Коринтяни 3 глава, 9 стих апостол Павел казва: „Защото ние“ – и той има предвид Павел, Аполос, Кифа и себе си, разбира се – „сме съработници на Бога. Като вие, вярващите, сте Божия нива“. И вижте, това е много интересно, че тук апостол Павел не говори, че Божията нива е светът. Това е вярно, че светът е Божията нива, светът е Божията коле и оттам ние трябва да пожънем невярващите. Но тук той говори на вярващите, така че Бог търси жътва, но не само от света, но и от църквата. И каква е жътвата от църквата, която Бог търси? Това е жътва от подготвени работници за нивите на света. Бог иска служителите да изградят църквата и всеки един да се включи като съработник на Бога за спасение на неспасените, за достигане на недостигнатите.

С нивите и жътвата няма абсолютно никакъв проблем, говоря за света. Това, което виждаме в Словото, което Исус казва и апостолите казват, е че нивите и жътвата са готови, те узряват, те са изобилни.

Йоан 4:35

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

Исус казва: „Погледнете очите си и вижте, нивите са бели за жътва“. С други думи – те са готови за жътва. Хората в света са готови да бъдат пожънати, но какъв е проблемът?

Матей 9:37

37 Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко;

Исус казва тогава на учениците си: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко“. Работниците са малко. Така че проблемът винаги са били жътварите. Работниците са малко. Обаче това, което виждаме от статистиките, е че по света има 700 милиона потенциални жътвари, защото има 700 милиона вярващи в света, тялото на Христос. Обаче от тези 700 милиона, може би 1% или 2% действително работят, а другите спят. Трябва да бъдат мобилизирани. Те са готови, но трябва да бъдат активирани и трябва да се захванат със жътвата. Тези 700 милиона трябва да бъдат подготвени и екипирани.

В противен случай огромният потенциал на жътвата няма да бъде реализиран. И вижте, църквата е организъм, който е организиран. Има две крайности. Някой вижда църквата само като живот. Обаче ако е само живот, тя може да бъде като една амеба, която е безформена. Но за да може човекът да стои изправен, той има нужда от скелет. Тоест организацията в църквата е като скелет на църквата. И църквата е едновременно организъм и организация. Ако имаме само организация и няма живот, тя ще бъде като един скелет без живот.

Но църквата е организъм, който е организиран. И ние виждаме различни метафори в Библията за това. Тя е наречена живото тяло на Христос. Това означава, че всеки член на църквата има съществена роля в тялото. Ти, който и да си, който слушаш сега, знай, че Бог има призив за теб. Бог има място за теб в Неговото тяло. Бог има роля, която ти да изпълниш. Дори най-малката частица или най-малкият орган в твоето тяло има своята роля. Ти трябва да разбереш каква е дарбата, която Бог ти е дал.

И да служиш според дарбите, защото се казва, че Бог на всеки е разпределил дял от вярата. Исус е главата на църквата и Той е Господарят на жътвата. И ние имаме връзка с Него.

Йоан 10:27

27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.

Така че задай си днес този въпрос: „Аз мога ли да чувам Божия глас? Аз чувам ли Неговия призив, когато Той ме призовава? Следвам ли Го? Имам ли тази връзка с Него?“. И разбира се, както казахме, има много метафори, описващи църквата. Например библейски метафори – в Библията църквата е описана като тяло, като сграда, като семейство и така нататък. Има също съвременни метафори, които различни проповедници използват. Например някой нарича църквата „болница за душите“. Когато някой е в греха и му е нужно да бъде изцелен, той идва в църквата и църквата е болница за грешни хора, които Бог изцелява. Или пък училище, в което ние се учим. Но какво ще кажете за една различна метафора?

И тази метафора е църквата като терминал. Когато говоря за терминал, имам предвид различни видове средища или места, от които хората отпътуват за някъде или пристигат там. Като например аерогара, жп гара, морска гара, автогара. И ние имаме всъщност всички тези в Бургас. Имаме аерогара, имаме жп гара, имаме морска гара, имаме автогара. И в този терминал всъщност църквата подпомага Божия народ по време на тяхното пътуване на живот, на мисия с Бог. Всеки един от нас би следвало да ходи с Бога. И ние говорихме дори в нашите песни, че „Аз ще ходя с Теб, където водиш ме“. Така че всеки един от нас има своето пътуване. През тази година, която отмина, ние имахме един филм, който се казваше „Пътешественикът“. Така че дори по-равни християнски автори са виждали християнския живот като едно пътуване. И всъщност църквата е тази, която може да подпомага Божия народ по време на пътуването ни. И разбира се, това означава, че всеки един ще върви по различен маршрут.

В различните терминали има различни места, откъдето хората отпътуват. Например в летищата всеки отпътува от различен „гейт“. Там се казват „гейтове“ – тези места, откъдето ти хваща самолетът. На автогарата имаме сектори. Автобусът отпътува от 9-ти сектор. Във влаковете имаме коловози. Влакът отпътува от втори коловоз, перон. И също с корабите отпътуваш от док. Така че всеки от нас може да има различен път, да тръгне по различен маршрут.

Не всички заминават от същата платформа, защото ти може да имаш различни служения, различен призив, в различно време да бъдеш призован от Бога. Но въпросът е да се качиш на превозното средство. Въпросът е да си вътре във влака или в самолета, или в каквото ти пътуваш. И всички служим на Бог по различни начини. Така че нашето служение ще бъде различно, нашето пътуване ще бъде различно. Но въпросът е всеки един от нас да живее живот на мисия с Бога, защото това е целта – всички да живеем живот на мисия с Бога, защото Бог е на мисия, Той е на мисия с Неговия народ.

И Той има желание да бъдем част от това пътуване заедно с Него. Така че за някой това може да значи географско преместване. Например както за Авраам. Той живееше в неговия народ и Бог дойде и Той го призова и му каза: „Стани и иди в земята, която ще ти покажа“. И се казва, че Авраам тръгна, без да знае къде отива. Но Той вървеше с Бога. И днес Бог призовава хора, които отиват в други части на света – в Индия, в Африка, в различни локации, в съседни нам държави. Така че тези хора ние ги наричаме мисионери. Има също много хора – това сме може би ние, тия, които са тук, които живеят живот на мисия с Бог там, където сега живеят и работят. Така че ти няма нужда да отиваш другаде, за да живееш живота на мисия с Бог. Защото може да не хванеш самолет, може да хванеш влака, може да хванеш автобуса, но ти можеш да бъдеш някъде, където в момента живееш. Но и в единия, и в другия случай Бог желае всички да живеят живот на мисия с Бога.

И църквата да бъде този терминал, който подпомага живота на мисия с Бог на всички вярващи. Така че мисионерската църква произвежда от една страна плодоносни работници за Царството, и от друга страна зрели членове на местната църква, които се включват в служение, като живеят живота на мисия с Бог. И ние казахме преди, че това е, което всъщност мисиите правят. Когато човек се включи в мисиите, когато човек започне да живее живота на мисия с Бог, когато човек открие неговото служение, започне да служи на Бог, в това служение Бог усъвършенства характера, в това служение Бог ни възрастява духовно, в това служение Бог ни помага да бъдем изпълнени с Духа, да слушаме гласа на Святия Дух и да живеем за славата на Бог.

МОЛИТВА

Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и за призива, който Ти ни даваш. Господи, благодарим Ти за това, че Ти ни разкриваш в Словото Си, че Ти си Бог на мисия. Ти ни разкриваш в Словото Си, че Ти си на мисия с Твоя народ. Ти ни даваш Святия Ти Дух и това е една огромна промяна. И Господи, Ти желаеш ние като църква да подпомагаме пътуването на всеки един с Теб. Помогни ни да бъдем една добра платформа. Помогни да бъдем един добър терминал, в който хората не само да идват тук и да приемат църквата като един ресторант, в който те могат да се нахранят и да си отидат, но излизайки от църквата, всеки един да излиза на мисионерското поле.

Мисленерското поле е извън вратите на църквата.