Слава на Бога! Тази сутрин ще говорим върху една от книгите в Стария Завет. И това е книгата „Авакум“. Вие знаете, че ние имаме едно обучение за пастори, което провеждаме. То се казва ОЗО – Обучение за обучаващи. И на всяка сесия разглеждаме по една от книгите от Библията. И на последната сесия, която беше през септември, този месец, в началото, ние разглеждахме книгата „Авакум“. И аз бих желал да ви насърча да прочетете тази книга „Авакум“. И така да ви поговоря малко за нея и за това, което в нея се казва.
Защото има в нея един цитат, който е, може би, в средата на книгата. В „Авакум“, втора глава, четвърти стих. И там се казва: „А праведният ще живее чрез вярата си“. Познат ли ви е този стих? „А праведният ще живее чрез вярата си“. Познат ли ви е? Откъде? От Римляни. От Римляни. Да. Ние досега разглеждахме посланието към римляните от първа до осма глава. Говорихме и миналия път от първа до осма глава. И казахме, че основната тема на посланието към римляните е „Правдата чрез вяра“.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
„Правдата чрез вяра“. И апостол Павел цитира този стих в Римляни, първа глава, седемнадесети стих. И също в Галатяни, трета глава, единадесети стих. И също този стих е цитиран в Евреи, десета глава, тридесет и осми стих. Но бихме казали, че този стих е главната идея на цялата книга. А праведният ще живее чрез вярата си. Ние като Божии хора трябва да живеем един праведен живот. И просто искам да продължа тази идея в Римляни, първа глава, седемнадесети стих.
Римляни 1:17
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Галатяни 3:11
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“;
Евреи 10:38
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
Там се казва от седемнадесети стих: „Защото в него, или в благовестието Христово, се открива правдата, която е от Бога, чрез вяра, към вяра, както е писано: праведният чрез вяра ще живее“. Вижте, в това благовестие, той казва, се открива правдата, която е от Бога, която Бог ни дава. Но след това той говори за нещо, което на мен много ми харесва. И той казва: „чрез вяра, към вяра“. Чрез вяра, към вяра. Това означава, че ние се спасяваме чрез вяра.
Но като се спасим чрез вяра и получим правдата чрез вяра, след това оттам ли трябва да спрем с вярата? Не. След това трябва да продължим към вяра. И вярата, към която трябва да продължим, след като сме спасени чрез вяра, е вярата като начин на живот. Вярата като начин на живот. Ние като християни трябва да имаме вярата като начин на живот. И вижте, в Евреи се казва това нещо в тринадесета глава. Тук се говори за нашите духовни наставници.
Ние говорихме преди молитвата за нашите духовни наставници и за това как вярата се предава в поколенията. Но тук се казва в тринадесета глава, седми стих на посланието към евреите: „Помнете онези, които са ви били наставници“. В какво се взираме в тяхното наставничество? Които са ви говорили Божието Слово. Това са били апостолите, пастирите, учителите. И се казва: „и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене“, т.е. техният начин на живеене произвежда следа, произвежда последствия.
Евреи 13:7
7 Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им.
И се казва, какво да правим като гледаме сетнината, като се взираме в сетнината на техния начин на живеене, се казва: „подражавайте на вярата им“. Подражавайте на вярата им. Това означава, че тези наши наставници, които ние сме имали, които са ни говорили Божието Слово, те са били хора на вярата. Те са живели „чрез вяра към вяра“. Както е писано, че праведният „чрез вяра“ ще живее. Т.е. не само да имаме вяра за спасение, но също да имаме вяра като начин на живот.
И тук, затова се говори в „Авакум“. Значи „Авакум“ пророкува около началото на VII век преди Христос. Зависи дали началото или края, по-ранните години на VII век преди Христос. Това означава 600-те години преди Христос. И за него не знаем много, защото не се казва кой е баща му, или не се споменава в други книги на Стария Завет, но знаем, че той е бил пророк. И знаем, че най-вероятно той е бил левит, защото пише „Псалми“. Значи в трета глава на книгата му има един „Псалом“, така че най-вероятно той е бил левит, хвалител и пророк.
И всъщност в това време, в което „Авакум“ пророкува, служи на Бог, това е много динамично време. В смисъл време на криза, време на борби, на нестабилност, защото той служи малко преди да дойдат вавилонците. Знаете какво се случва с Израил? Бог ги извежда от обещаната земя, въвежда ги в Палестина, там, където им дава тази обещана земя. След това има Съдии, след Съдиите идва цар Давид, след цар Давид идва Соломон. Той има няколко синове, но основно двама сина, Ровоам и Йеровоам, и те се разделят. Йеровоам взема десет племена, Ровоам взема едно племе.
Но царството се разделя на Северно царство и Южно царство. След това в династиите в Северното царство няма последователност, защото всеки следващ въстава срещу предния и е от друга фамилия. Т.е. няма линията на Давид, както в Южното царство. И Северното царство отива в робство на Асирия около 722 година преди Христос. И след това остава само Южното царство. Но и те отиват в робство през 586 година във Вавилон. Това е пленът. Вавилонският плен. Така че и това става заради тяхното идолопоклонство.
Защото макар че Бог ги благославя, дава им земя, дава им царе, дава им всичко, те вместо да се покланят на Бог, започват да се покланят на други богове. И Бог предварително им казва това нещо чрез Моисей. Той им казва: „Ако вие се покланяте на други богове, върху вас ще дойдат следните проклятия. Вие ще бъдете заведени в плен“. И това се изпълнява. И пророците, всъщност, те пророкуват, за да напомнят на народа какво пише в Моисеевия закон и да ги призоват да се покаят, за да не дойде това зло, което те предвиждат, че ще дойде.
Но народът, за съжаление, въпреки че слуша пророчествата, те не ги приемат и продължават да живеят в идолопоклонство и пленът идва. И Авакум живее в едно такова време, точно преди плена. И интересното в тази книга е, че в другите пророчески книги пророците говорят от името на Бога към хората. „Така казва Господ“ и те говорят от името на Бога към хората. Авакум – обратно. Той не говори от името на Бога към хората, а той си говори с Бог. Цялата книга е за това. Авакум си говори на Бог, задава Му въпроси и Бог му отговаря. И когато Бог му отговаря, накрая той пише един псалом и приключва.
Така че това е структурата на цялата книга. Имаме първи въпрос на Авакум, първи Божи отговор. Това е втори въпрос на Авакум, втори Божи отговор и един псалом. Това е цялата книга. Кратка, да. И вижте, Авакум започва с тези думи: „Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?“. Авакум просто е потресен от това, че му изглежда, че Бог нищо не прави. Защото той вижда народа в корупция, народа в нечестие, народа в насилие и вижда всички тези злини.
Авакум 1:2
2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?
Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.
„Така, Господи, къде си? Докога, докога, Господи?“. Може би и ние понякога се чувстваме така. Казваме: „Ето, нещата изглеждат, като че ли Бог нищо не прави, Бог е бездеен, къде си, Господи?“. И вижте, той е казал, втори стих ще прочета: „Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение?“. Т.е. това, което вижда Авакум, е насилие, беззаконие, извращение, грабителство.
Защото е казал, защото грабителство и насилие има пред мен, има каране, припиране се повдига, за това законът е отслабнал и правосъдието не излиза към победа. Имат проблеми с правосъдната система. Защото нечестивите окръжават праведния, т.е. правосъдието излиза извратено. Т.е. под натиска на тези нечестиви, съдията не издава праведни закони, не издава праведни присъди и насилие навсякъде. И Господ му казва, сега ще кажа какво ще направя. Какво мисли, че Бог ще направи в този случай, когато Авакум се оплаква от ситуацията и казва, има несправедливост, има насилие.
Авакум 1:2-4
2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?
Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.
3 Защо ми показваш беззаконие
и ме правиш да гледам извращение?
Защото грабителство и насилие има пред мен,
има и каране, и спор се повдига.
4 Затова законът е отслабнал
и правосъдието не отива към победа;
защото нечестивите окръжават праведния
и правосъдието излиза извратено.
Какво мисли, че ще направи Бог? Как мисли, че Бог ще отговори? Ще ги наказва. Ще ги наказва, но вижте как. И вижте какво казва сега. Първият отговор на Бог сега, слушайте, от 5-ти до 11-ти. Погледнете между народите, вникнете и се учудете много. Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже. Защото ето, Аз повдигам халдейците. Та казва, ще ви пратя сега един народ, който ще ви помете. Просто война. Вие мислите, че Господ ще разреши така, по друг начин нещата, но Бог казва сега ще ги разреши нещата, ще ви прати една война.
Авакум 1:5-11
5 Погледнете между народите, вникнете
и се учудете много;
защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни,
което няма да повярвате, ако и да ви бъде разказано.
6 Защото Аз повдигам халдейците,
този лют и нетърпелив народ,
който минава през широчината на света,
за да завладее селища, които не са негови.
7 Страшни и ужасни са те;
съдът и властта им произлизат от самите тях.
8 Конете им са по-бързи от леопарди
и по-свирепи от вечерни вълци;
конниците им скачат отпуснато.
Да! Конниците им идват отдалеч,
летят като орел, който бърза да разкъсва.
9 Всички идат за насилие;
лицата им са насочени напред
и събират пленници като пясък.
10 Те се присмиват на царете
и първенците са за тях подигравка;
присмиват се на всяка крепост,
защото, като издигат грамади от пръст, я превземат.
11 Тогава духът му се изменя;
преминава като завоевател и върши нечестие,
като прави силата си свой бог.
И вижте война. Халдейците, това са техните врагове. Вавилонците. Онзи е лют и нетърпелив народ, който минава през широчината на света, за да завладее селища, които не са негови. Страшни и ужасни са те. Съдът и властта им произлизат от самите тях. Конете им са по-бързи от леопарди и по-свирепи от вечерни вълци. Конниците им скачат отпуснато, да, конниците му идват отдалеч. Летят като орел, който бърза да разкъсва. Всички идват да насилстват, лицата им са насочени напред и събират пленници като пясък.
Те се присмиват на царете и първенците са за тях под подигравка. Присмиват се на всяка крепост, защото като издигат грамади от пръст, превземат тях. Тогава духът му се изменя, преминава като завоевател и върши нечестие, като прави силата си свой бог. И Авакум, шок и паника. Така Господи, нечестие, Бог му казва, ще ви пратя една война и ще бъдете победени в тази война. Така, чакай Господи, какво стана сега, аз си мислех, че нещо друго ще направиш. Така че, братя и сестри, трябва да внимаваме ние за какво се молим.
Ние си мислим, че нещата са зле, обаче ако Бог реши да ги разреши, може да ги разреши по един начин, по който не очакваме. И тогава, вторият отговор, вторият въпрос на Авакум. Вижте, това е което книгата „Авакум“ ни учи, че ние можем да задаваме въпроси на Бога. Ти можеш да питаш Бога. Може да го питаш „Защо, Господи? До кога, Господи?“ Господ ще ти отговори. И ако не си доволен от неговия отговор, пак може да го питаш. Пак може да го питаш, защото той пак не е доволен от отговора.
Бог му отговаря, той казва „Ам, не съм доволен. Трябва пак да ми отговориш сега, Господи“. И вижте, той го казва. Първо казва „Доволен е малко“. Той казва „Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Святи мой? Няма да умрем“. Няма да умрем, ама доста ще умрат. Но ние няма да умрем. „Ти, Господи, си ги определил за да извършат Твоите съдби над нас. И Ти, Могъщи, си ги поставил за наше наказание“. Той казва „Господи, да, така е. Ние си заслужаваме. Те ще ни накажат“.
Авакум 1:12
12 Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой!
Няма да умрем.
Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоята присъда над нас;
и Ти, Могъщи, си ги поставил за наше наказание.
Обаче той не е доволен пак, защото казва „Тъй като очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш извращението, защо гледаш на беззаконниците и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?“ Ако му казва сега „Добре, Ти ще ни накажеш чрез тях. Разбирам, че тези са Твои инструменти за наказание. Обаче, това пак не е честно, защото те са по-грешни от нас. Те са по-грешни от нас, пък Ти ни наказваш чрез тях“. Бива ли така, Господи, сега да правиш?
Авакум 1:13
13 Тъй като очите Ти са много чисти, за да гледаш злото,
и не можеш да погледнеш извращението,
защо гледаш към беззаконниците
и мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?
И правиш човеците като морските риби, като гадините, които си нямат управител, а халдеецът изтръгва всички с въдица, влачи ги в мрежата си, на мрежа, т.е. събира всичките народи, и ги събира в невода си, невод пак е вид мрежа, за това се весели и се радва, по тази причина жертва на мрежата си. Ето защо те са грешни, защото те казват „Те не се покланят на Тебе, те се покланят на собствената си сила“. Те са идолопоклонници. Защото и преди това Бог казва „върши нечестие“ в 11 стих, като прави силата си свой бог.
Това е което правят халдейците. Халдейците правят силата си да бъде техен бог. По тази причина жертва на мрежата си, казва 16 стих, и гори тамян на невода си, и това пак е мрежа, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му е отбрано. Но дали за това ще изпразва мрежата си и престане от милост да убива постоянно народите? И той продължава, нали вече Авакум като казва „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той и какво да отговоря на изобличителя си“.
Авакум 1:16
16 По тази причина жертва на мрежата си
и гори тамян на невода си;
защото чрез тях делът му е тлъст
и ястието му – отбрано.
Защото изобличителите ще казват на Авакум „Авакум, е, ти си Божи пророк, пък гледай сега какво ни пророкуваш, ще ни помете война от идолопоклонниците“. Бива ли така? И тогава Авакум казва „Сега ще ви кажа какво Бог казва на него“. Сега тук е вторият отговор на Бог. Господ в отговор ми рече: „Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, за да може да се чете бързо. Защото видението се отнася към едно определено бъдещо време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“.
Авакум 2:1-3
1 На стражата си ще застана,
ще се изправя на кулата
и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той
и какво да отговоря на изобличителя си.
2 Господ ми отговори:
Напиши видението и го изложи ясно на дъсчици,
за да може да се чете бързо.
3 Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време,
но бърза към изпълнението си и няма да излъже;
ако и да се бави, чакай го,
защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
И какво е видението, което той му дава? Видението му е, че Той ще накаже тези халдейци. Не само ще накаже израилтяните, израилтяните ги наказват заради тяхното нечестие, сега ще накаже и халдейците заради тяхното идолопоклонство. Макар че няма да е веднага, трябва да го чакаш. И тук е вярата. На нас може да ни изглежда, че Господ нищо не прави, но Господ не е, че не прави нищо, Той прави нещо във всеки един момент. На нас може да ни изглежда, че Господ не забелязва греха или насилието, но не, Господ забелязва греха и насилието, и Той ще се намеси и ще въздаде правда, но на определеното време.
Бог може да действа по начини, по които ние не очакваме, и може да използва по-грешни от нас, за да ни накаже, но Той няма да ги остави, тях ще накаже и тях. Така че в крайна сметка правдата ще възтържествува. Защото Бог е жив Бог. И тази сутрин, когато ние сме събрани, ние се покланяме на живия Бог. Защото вижте какво е видението. Той казва, ето душата му се надигна и не е отвътре права. А праведният ще живее чрез вярата си. Той няма вяра, този халдеец.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
При това, понеже виното е коварно, той е високомерен човек, който не мирува. Значи, първо, те са алкохолици, халдейците. И Господ ще ги накаже заради този алкохолизъм. Той е високомерен човек, който не мирува, който разширява охотата си като Шеол и като смъртта не се насища. Алчност! Но събира при себе си всичките народи и натрупва при себе си всички племена. Против такъв няма ли всички тия да съставят притча и против него присмивателна поговорка, като рекат „горко“ на оногова, който натрупва много нещо, което не е негово.
Така че Господ е против алкохола, Господ е против лихварството, Господ е против алчността. Няма ли да станат внезапно онези, които те хапят чрез лихоимство, това е лихварство, и да се подигнат онези, които ще те правят окаян, та ти да им станеш плячка? Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще ти оберат, поради кръвта на човеците и поради насилието, извършено от тебе на земята, на градовете и на всичките им жители.
ВТОРОТО ГОРКО
Това е вече стих за второто горко. Горко на оногова, който придобива неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, да се избави от силата на бедствието. Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти, като си изтребил много племена и си съгрешил против своята си душа, защото камъкът ще извика от стената и гредата от дърветата ще му отговори. Горко на оногова, който придобива неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, да се избави от силата на бедствието.
Вижте, в тази книга, като четете, има някои такива бисери, които изпъкват, и както се говори за горко и за лоши неща, изведнъж се говори, че земята ще бъде пълна със знание за славата Господня, както водите покриват морето. Слава на Бога! Идва ден, когато цялата земя ще знае за славата на Господа. Горко на оногова, който напоява ближния си, на тебе, който изливаш яростта си, още и ги упояваш, за да гледаш голотата им, напълнил си се със срам, а не със слава.
Пий и ти, и нека се открие краят на кожата ти, чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе и гнусно безчестие ще бъде върху славата ти. Значи тук става въпрос за неморалност, защото неправдата ти към Ливан ще те покрие, изтребването на уплашените животни поради кръвта на човеците и насилието, извършено от тебе на земята, на градовете и на всичките им жители.
ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО
И накрая се говори за идолопоклонството от 18-ти до 19-ти стих, че той всъщност, този халдеец, е идолопоклонник. Какво ползва изваяният идол, да го извае художникът му, или леяният идол – учителят на лъжата, та уповава творецът му на делото си, та що да прави неми идоли? Затова трябва да внимаваме с немите идоли. Горко на онзи, който казва на дървото: „Събуди се!“ и на немия камък: „Дигни се!“, той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и няма никакво дишане в него. Но Господ е в святия си храм, млъкни пред Него цяла земьо.
Така че Господ е жив Бог, за разлика от идолите. И Той ще накаже халдейците. И действително това се случва през 538 година преди Христос, издига се един цар, който се казва Кир. И той е мидо-персийски цар. И той за една вечер разрушава Вавилон. Вавилон е бил укрепен. Обаче Кир прави стратегия, по която минава армията му по каналите, откъдето минава водата. Той спира водата, каналите пресъхват и армията му минава през тези канали, влиза във Вавилон и го превзема за една нощ.
Да, това е описано от Даниил. Така че действително вавилонците биват наказани и това, което те са придобили, те го изгубват. И всичко става собственост на мидо-персите. И мидо-персите променят политиката си и връщат народа обратно в Йерусалим. Дават им позволение и им дават пари да си построят храма. Слава на Бога! Така че Божият план се изпълнява. И когато Авакум разбира всичко това, той завършва неговата книга с един псалом. И това е, което ние трябва да имаме в нашето сърце – да живеем чрез вяра.
Защото, представете си, във всичко това, той се изпълнява, обаче Авакум едва ли го доживява – той умира някъде. Еремия, който също пророкува за тези неща, той умира преди те да се изпълнят. Не вижда изпълнението на тези обещания. Но тези пророци живеят чрез вяра. И ние трябва да живеем чрез вяра. Ние можем да не видим Второто пришествие, но то ще дойде. Ние можем да не видим много неща, можем да не видим съживлението, но то ще дойде. И докато то дойде, ние можем да живеем във време на война, можем да живеем във време на бежанци, като Авакум.
Може да станат лоши неща. Ние трябва да живеем чрез вяра. Може да стане криза, може да нямаме и това, което имаме в момента, може да нямаме и това да сложим залъка пред себе си. Господ ще бъде с нас и ние трябва да живеем чрез вяра. Това е урокът, защото и тази дума също трябва да ви кажа, че на еврейски означава също вярност. Защото на еврейски вяра е „емуна“ и това означава също вярност. Тоест праведният ще живее чрез вярността си към Бога. Ако ти имаш вяра в Бог, ти ще Му бъдеш верен и няма да Го предаваш.
Няма да отиваш при идолите, няма да отиваш да правиш силата си свой бог, както халдейците или вавилонците. Но ти ще живееш чрез вяра. Защото вижте какво се казва, ще се върнем след това на псалома. Но вижте в Евреи какво се казва. Евреи 10 глава от 32 до 39 стих, там също се цитира този стих от Авакум. Вижте какво се казва: „Припомнете си още за първите дни, когато, откакто се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания, кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастващи с тези, които страдаха така.“
Когато вие повярвахте на тези приятели, които са били вярващи, вие бяхте хулени. Хулени, бяхте оскърбявани, страдахте. Или други състрадахте с тях. И казва в 34 стих: „Защото вие не само състрадахте с онези, които бяха в окови, някого дори в затвора отидоха заради вярата си, но и радостно посрещахте разграбването на имота си.“ Значи онези са дошли, разграбили са им имота, защото са им казали: „Вие сте неверници, махайте се оттук, всичко, което имате, вече е наше.“
Ти каза: „Слава на Бога, алилуя! Ние не сме от този свят, вземайте всичко.“ Радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаехте, че вие имате по-добър и траен имот. Ти казаха: „Вие не можете да ни вземете това, което ние имаме – небесните, златните жилища горе. Вземайте ги, тия работят тук.“ И се радваха. Какво ще кажете? И тъй, не напускайте увереността си, която има голяма награда. Трябва да живеем живота чрез вярата. Защото ви е нужно издържане, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
И той цитира тук Авакум и казва: „Защото още твърде малко време и ще дойде Онзи, за Който има да дойде, и не ще се забави.“ Това е от първа глава цитатът. „А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми. Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад да се погубват, а от онези, които вярват, да им се спасява душата.“ Амин. Така че нека да бъдем от тези, които имаме вяра като начин на живот.
Не само вяра за спасение, но вяра като начин на живот. И вижте Авакум, той накрая пише един псалом и в този псалом вижте какво той казва. Молитва на пророка Авакум: „Господи, чух вестта за Тебе и се уплаших. Господи, оживявай делото Си сред годините. Сред годините го изявявай.“ Така че той се моли: „Господи, това, което Ти каза, ще стане, изпълни го.“ И той казва: „В гнева Си помни милостта.“ Защото когато Бог излива Неговия гняв върху неправдата, Бог да бъде милостив към нас.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
Авакум 2:14
14 Защото земята ще бъде пълна
със знанието на славата Господня,
както водите покриват морето.
Авакум 2:18-19
18 Каква полза от изваяния идол,
че го е изваял художникът му? –
Или от летия идол, учителя на лъжата,
че творецът му уповава на делото си,
така че да прави неми идоли?
19 Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!,
на безмълвния камък: Вдигни се!
Той ли ще го научи?
Ето, той е обкован със злато и сребро
и няма никакво дихание в него.
Авакум 2:20
20 Но Господ е в святия Си храм;
млъкни пред Него, цяла земьо.
Евреи 10:32-39
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.
34 Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 „Защото още много малко време,
и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави.
38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.
Авакум 3:2
2 Господи, чух вестта за Теб и се уплаших.
Господи, оживявай делото Си сред годините,
сред годините го изявявай.
В гнева Си помни милостта.
И той вижда Бог като войн. И той казва: „Бог дойде от Теман и Святият от хълма Фаран, славата Му покри небето, земята бе пълна с хваление към Него, сиянието Му бе като светлина, лъчи се издаваха от страната Му и там бе скривалището на силата Му, пред Него вървеше морът и мълнии излизаха пред нозете Му. Той застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят. И вечните планини се разпаднаха и безкрайните гори се наведоха. Постъпките Му бяха като в древността, видях шатрите на Етиопия наскърбени, поклатиха се завесите на Мадиамската земя.“
Авакум 3:3-7
3 Бог дойде от Теман
и Святият – от хълма Фаран. (Села.)
Славата Му покри небето
и земята беше пълна с хваление към Него.
4 Сиянието Му беше като светлината;
лъчи се пръскаха от страната Му;
и там беше скривалището на силата Му.
5 Пред Него вървеше морът
и мълнии излизаха под краката Му.
6 Той застана и разклати земята,
погледна и направи народите да треперят;
и вечните планини се разпаднаха,
безкрайните гори се наведоха;
постъпките Му бяха, както в древността.
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени;
поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
„Негодува ли Господ против реките?“ Виждате, реките и моретата са символ на политическата обстановка и на тези, които са противници на Бог. „Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките? Беше ли гневът Ти против морето? Да си възседнал на конете си и на колесниците си, за да избавяш. Лъкът Ти бе изваден от покривката си или от колчана Му там. Както Ти с клетва извести на племената, Ти проряза земята с реки, видяха Те планините и се уплашиха, водният потоп нападна, бездната издаде гласа си, дигна ръцете си нависоко, слънцето и луната застанаха в жилището си, при виделината на Твоите летящи стрели и при сиянието на блестящото Ти копие, със негодувание си преминал земята, със гняв си вършел народите, излязъл си за избавление на людите Си, за избавление чрез помазаника Си, отсякъл си началника от дома на нечестивите, открил си основите до върха, пронизал си със собствените му копия главата на воините му, като с вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха, със конете си преминал си морето и натрупаните много води.“ Така че Господ, той вижда Бог като войн, който излиза и просто разгромява всичките противници на Божия народ.
Авакум 3:8-15
8 Негодува̀ ли Господ против реките?
Беше ли гневът Ти против реките,
беше ли гневът Ти против морето,
че си възседнал на конете Си
и на колесниците Си, за да избавяш?
9 Лъкът Ти беше изваден от покривката си,
както Ти с клетва извести на племената. (Села.)
Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се уплашиха;
водният потоп нападна;
бездната издаде гласа си,
вдигна ръцете си нависоко.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си
при виделината на Твоите летящи стрели,
при сиянието на блестящото Ти копие.
12 С негодувание си преминал земята,
с гняв си вършеел народите;
13 излязъл си за избавление на народа Си,
за избавление чрез помазаника Си;
премахнал си началника от дома на нечестивите,
открил си основите дори до върха. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главите на воините му,
които като вихрушка се устремиха да ме разбият
и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.
15 С конете Си си преминал морето,
натрупаните много води.
И когато той вижда това видение, вижте как завършва цялата книга. Чух! От една страна той просто е потресен и той казва: „Чух и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост проникна в костите ми и на място си се разтреперих.“ Коленете му почнаха да се пускат едно в друго, като гледа какво има да стане. Защото трябва да чакам тихо скръбния ден. Това трябва да стане и той знае, че това ще стане, така трябва да го чакам. Трябва да го чакам.
Авакум 3:16
16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,
устните ми трепереха от гласа,
гнилост прониква в костите ми
и на мястото си се разтреперих;
защото трябва да чакам скръбния ден,
когато възлезе против народа
онзи, който ще се опълчи против тях.
Когато възлезе против людите онзи, който се опълчи против тях, той знае, че ще дойдат халдейците и той трябва да ги чака и той просто е потреперил и е потресен от това, което ще се случи. И в същото време, вижте какво казва той: „Защото ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, няма олио, и нивите да не дадат храна, няма хляб, стадото да се отсече от оградата, няма месо и да няма говеда в оборите. Пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си и Йехова Господ е силата ми. Той прави нозете ми като нозете на елените и ще ме направи да ходя по височините Си.“ Слава на Бога! Той каза: „Кризата ще дойде и аз треперя, защото трябва да чакам тихо скръбния ден, когато халдейците ще дойдат, но каквото и да става, аз пак ще се веселя в Господа.“
Авакум 3:17-19
17 Защото, ако и да не цъфти смокинята,
нито да има плод по лозите,
трудът на маслината да се осуети
и нивите да не дадат храна,
стадото да се премахне от оградата
и да няма говеда в оборите,
18 пак аз ще се веселя в Господа,
ще се радвам в Бога на спасението си.
19 Йехова Господ е силата ми;
Той прави краката ми като краката на елените
и ще ме направи да ходя по височините си.
___________________
За първия певец върху струнните ми инструменти.
През 90-те години, когато станаха тия промени, аз бях млад, ще ви го кажа това, но пак ще ви го кажа, нямахме нищо. Магазините, както имаше нещо по време на комунизма, имаше някои продукти, които бяха много качествени през 70-те години. Млякото беше много хубаво, сиренето беше много хубаво, кашкавалът беше много хубав, шпековият салам беше много хубав. От всичко беше по едно, нямаше да избираш 50 вида. Всичко по един вид. Една буза имаше на магазина и прясно мляко и кисело мляко. И всичко имаше. Дойде демокрацията, изведнъж всичко няма, нищо. Вървя аз по главната, тогава са казвали Ленин, сега са казвали Богориди. И гледам отляво, гледам отдясно, магазините празни. Няма нищо, на един рафт едно нищо. Всичко е абсолютно празно, нямаше абсолютно нищо.
Дадоха ни купони за хляб, видях се на опашка, майка ми прави за хляб, там в Славейков. И чакаш, но опашката 200 човека, опашка. И чакаш една отзад и се нареждаш, ще чакаш колкото часа трябва, ако искаш хляб ще чакаш. И можеш да имаш само един хляб, защото имаш един купон. Не можеш да имаш два и да искаш. И чакаш, нямаше нищо. Нямаше захар, нямаше месо, да не говорим. Олио нямаше. И ще вземеш хляба, който остана, и после сега ще ги пререждаш. И тогава обаче, Господ ми даде да напиша една песен върху това нещо. Как? Аз ще се веселя в Господа. Каквото ще да става, може да няма хляб, може да няма нищо, но аз пак ще се веселя в Господа. Защото силата ми е от Него. Дори да умра, аз имам вечен живот. Нали така? Каквото и да се случи, аз имам, аз съм наследник на света. Нали ви казахме на един път? Аз съм наследник с Христос.
Господ ще направи нозете на хората по височините Му, Неговите височини. Затова ти трябва да живееш чрез вяра. Ти трябва да живееш чрез вяра и ти трябва да хвалиш Бога. Праведният човек пее псалми. Затова ние в петъците, всеки петък е по един псалом. Защото искаме да се научат хората в нашата църква, че ти трябва да пееш на Господа. Ти трябва да Го хвалиш, ти трябва да се молиш. Защото това е християнският живот. Той не е винаги радостен и винаги щастлив. Може да дойде време на гонение, може да дойде време на криза, може да дойде време на болест, може да дойде време на трудности, но ние имаме вечен живот. И праведният ще живее чрез вярата си. Амин.
Авакум 2:4
4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.