В Божието Слово ние виждаме, че Бог желае и очаква нашият живот да бъде живот на вяра. Ние започнахме да говорим на тази тема преди няколко седмици и разгледахме различни аспекти на този живот на вяра. Говорихме за това, че Бог желае спасението ни да не бъде просто спасение чрез вяра, но то да стане начин на живот, вярата да стане начин на живот за нас. Вярата е нещо, което може да остави следа. Говорихме за това откъде идва вярата, как тя влиза в сърцето ни и как работи.
Говорихме за това какво представлява вярата. Говорихме също за противника на вярата – съмнението. Откъде идва вярата? От Божието Слово, по различни начини – може чрез четене, може чрез слушане. Говорихме също за това откъде идва нашата увереност за вярата. Тя идва от това кой е източникът и от това какъв е характерът на Бог. От това, че Той не лъже, че Той ни обича и че Той е за нас.
Ако искаме да упражняваме вяра, трябва да знаем, че вярата се занимава с невидими неща, защото тя е убеждение за неща, които не се виждат. Ако искаме да работим в сферата на вярата, ние трябва да се занимаваме с невидими неща. Определението за вяра, което виждаме в Божието Слово, е, че вярата е непрекъснатото очакване с пълна увереност, 100% убеденост и 100% сигурност на момента на осъществяването, изпълнението, реализирането или материализирането на очакваното – било то надежда, обещание, видение, предмет, събитие или същност, които все още не се виждат, докато не ги получим.
Евреи 11:1
1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
В Божието Слово виждаме различните герои на вярата, които продължаваха да имат дълбоко очакване, че това, което Бог е казал, ще го направи, макар че не се вижда. Тази сутрин ще разгледаме един от аспектите на вярата: вярата говори. Ако даден човек има вяра, тя ще се вижда и ще се чува в неговата изповед или в това, което той казва. Господ Исус каза, че от това, което препълва сърцето, говорят устата. Това означава, че ако нещо е в сърцето ти, рано или късно ще го изречеш.
Ако се вслушваме в хората около нас, ще разберем какво има в техните сърца, защото рано или късно това, което е в сърцето им, излиза от устата им. Някои могат да мълчат по-дълго, но накрая то ще излезе. Същото е и с вярата. Ако някой човек вярва в нещо, той няма да говори обратното на това, което вярва. Няма да казва: „Аз се съмнявам, аз се страхувам, аз не зная“. Той ще каже: „Аз вярвам, че Господ съществува, че Той е чул молитвата ми, че е обещал и че Той ще изпълни това, което е казано“.
Човек, който вярва, изговаря вярата си. Във 2 Коринтяни 4:13 се казва: „А като имаме същия дух на вяра, според писаното: Повярвах, затова и говорих“. Апостол Павел казва: „И ние, понеже вярваме, затова и говорим“. Така че, ако вярваме, ние ще говорим. Това е характерно и за нашето спасение. Ние вярваме в Исус и затова говорим на хората за Исус. Ние им казваме: „Повярвай в Господ и ще се спасиш“. Защо казваме това? Защото вярваме, че човек е грешен и отделен от Бога поради греха си, и че без Христос той не може да бъде спасен.
2 Коринтяни 4:13
13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
Вярата може да бъде изговаряна по няколко начина. На първо място, тя може да бъде изговаряна в нашите разговори с другите. Когато споделяме с тях нашите очаквания, ние или им казваме, че очакваме нещо положително, което Бог е обещал, или им говорим за страха, който сковава сърцата ни. Когато се съберат, хората обикновено говорят за страховете си: „Това ще стане, толкова е лошо, не знам какво ще стане“. Това е, защото те нямат вярата в Бога в сърцето си.
Ние като вярващи трябва да бъдем различни. Ако сме изпълнени с вяра, нашите думи трябва да бъдат различни. Хората трябва да забелязват, че нашата изповед е добра и положителна, защото имаме обещанията на Божието Слово в сърцето си. Ние не живеем в неверие и страх, а във вяра и победа. Ако говорим само страховете си, има опасност да попаднем в кръговрат на неверие. Ти не вярваш, говориш страха си, това отваря врата за тези неща да се случат, ти отново се страхуваш и така се въртиш в един кръг. Начинът да излезем от този кръговрат е да повярваме и да изповядаме, че има Бог и че Той ще извърши това, което обещава.
2 Летописи 16:9
9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.
Очите на Господа са като скенер – те търсят сърце, което е съвършено разположено към Него. Ако намерят такова сърце, Господ се показва мощен в помощ на този човек. Той му помага, отговаря на молитвата му, дава му победа и върши чудо. Всичко, което трябва да направим, е да разположим съвършено сърцата си към Бога. Как можем да направим това? Като ги напълним с вяра. Сърце без вяра не е угодно на Бога, но сърце, изпълнено с вяра, е съвършено разположено към Него.
Друг начин да изговаряме нашата вяра, освен в разговорите, е в нашата молитва. В Новия Завет имаме няколко нагледни духовни урока, които са толкова важни, че Исус не само ги учеше, но ги и демонстрираше. Едно от тези постановления е Господната вечеря. Исус не само каза: „Яжте от хляба и пийте от чашата“, но Той я демонстрира. Той взе хляб, благодари, разчупи го и го раздаде. Той направи това, за да ни даде пример, че ние трябва да правим същото и че това е изключително важно духовно постановление, чрез което изпитваме себе си, имаме общение с Бога и си припомняме, че сме в завет с Него.
Той е нашия Бог и ние сме Неговия народ. Също друг такъв духовен урок и духовен принцип е принципът на служението. Исус Христос не само каза „Служете си един на друг“, но Той по време на вечеря остави мантията си настрани, сложи си престилката, взе кърпа и започна да мие краката на учениците. И тогава по това време нямаше асфалт, те ходеха със сандали, боси и по пътя имаше всякакви нечистотии, но Исус се смири и Той започна да мие краката на учениците си.
Така Той ни показва, че трябва да си служим един на друг и че този, който иска да бъде по-голям между нас, трябва да ни бъде слуга. И един друг подобен нагледен урок, който Исус демонстрира, защото явно Той е толкова важен, колкото Господната вечеря и колкото служението един на друг, колкото водното кръщение. Това е урокът на вярата.
Марко 11:12-24
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се свечери Той излезе вън от града.
20 И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
В Марко 11 глава, текстът, който прочетохме преди молитвата, се разказва за това как Исус прокле смокинята. Исус застана пред тази смокиня, пред това дърво и Той започна да говори на дървото.
„От сега нататък никой да не яде плод от теб довека.“ Ако в този момент някой го гледаше отстрани, можеше да си каже: „Този не е добре. Той говори на дърво. Кой говори на дървета? Вие говорите ли на дървета?“ Исус говори на това дърво и Той го направи пред учениците си. Защо? Защото Исус искаше да им покаже, че вярата говори и че тя изработва резултата. Това, което иска да се случи.
Когато на другия ден минаха покрай същото дърво, Петър Му каза: „Учителю, виж смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.“ Забележително е това, че когато Исус казва смокинята да изсъхне предния ден, тя не изсъхна моментално. Но на другия ден в Словото се казва в Евангелието, че учениците Му видяха смокинята изсъхнала от корен. Това ни показва, че от момента, в който изповядаме вярата, до момента, в който видим резултата за това, което вярваме, може да измине определен период от време. Може да не стане веднага. Но ще се случи. Защото Бог го е казал и ние чрез вярата се съгласяваме с Божието Слово.
И то започва да действа в нашия живот. Това за нас е насърчение – да се молим за дадено нещо отново и отново, дори да не видим моментални резултати от първата си молитва. Ние виждаме няколко примера в Божието Слово в това отношение. Когато пророк Елисей се помоли за възкресението на едно мъртво момче, но то не възкръсна веднага, тогава какво направи Елисей? Отказа ли се от това да се моли за това момче? Каза ли: „Еми, такава е била Божията воля“? Не, той се помоли отново.
4 Царе 4:32-36
32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.
33 Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.
34 Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.
35 После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.
И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. Влезе пророкът, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа. Тогава се качи, легна върху детето и като сложи устата си върху неговите уста и очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, простря се върху него и стопли се тялото на детето. После пак се оттегли, ходеше насам-натам из къщата, тогава пак се качи да се простре върху него. И детето кихна седем пъти и детето отвори очите си. Слава на Бога!
Вижте, Елисей отиде там, даже преди това да се случи, той каза на слугата си Гиезий да вземе тоягата му и да я положи върху детето, но нямаше изцеление, нямаше възкресение. Тогава той отиде и се помоли за него, легна върху него, стопли тялото на детето с неговото тяло и през това време, аз съм сигурен, че той се молеше, но детето не възкръсна. И тогава той не се отказа, но той се оттегли, ходеше насам-натам из къщата и аз вярвам, че докато той ходеше из къщата, не беше просто така да се разкарва, но той се молеше, докато „ходеше насам-натам“ и тогава пак се качи да се простре върху него. Тоест той повтори това, което беше направил и тогава детето, се казва, кихна седем пъти и детето отвори очите си и възкръсна. Слава на Бога! Така че Елисей се молеше отново, дори когато първия път той не получи резултат.
Също Исус веднъж положи ръце върху един човек, който беше сляп. При това полагане на ръце Исус вероятно се помоли за него. Човекът не прогледа съвършено от първия път. Тогава какво направи Исус? Отказа ли се? Не, Той се помоли отново.
Марко 8:22-25
22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
Казва се: „Дохождат във Витсаида и довеждат при Него един слепец. И молят Му се да се докосне до него. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плю на очите му, положи на него ръце. И го попита: „Виждаш ли нещо?“ А той, когато повдигна очи, казва: „Виждам човеците, защото виждам неща като дървета, които ходят.“ Явно той не виждаше ясно и съвършено, и изцелението му не беше съвършено. Исус обаче не се отказа. Но се казва: „После пак положи ръце на очите му.“ И той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно. Слава на Бога!
Така че първия път той не виждаше всичко ясно, но втория път той виждаше всичко ясно. И аз вярвам, че тези примери са записани в Божието Слово, за да може Бог да ни покаже, че когато ние се молим, когато ние вярваме, ние не трябва да се отказваме, но трябва да се молим отново и отново, докато не видим отговора на нашата вяра. Защото Бог можеше да направи тези неща моментално, но Той не ги направи, защото искаше да ни остави пример, може би. Не знам.
Но един класически пример в това отношение е и пророк Илия. Той беше Божий човек и пророк, но и той не получи отговор на молитвата си винаги от първия път.
3 Царе 18:41-45
41 Тогава Илия каза на Ахаав: Качи се, яж и пий, защото се чува звук на изобилен дъжд.
42 И така, Ахаав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си
43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И слугата отиде, погледна и каза: Не виждам нищо. А Илия каза: Иди пак, и така седем пъти.
44 На седмия път слугата отговори: Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, съобщи на Ахаав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.
45 А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел.
В Трета книга на Царете, 18 глава от 41 до 45 стих се казва: „Тогава Илия каза на Ахав: „Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.“ Ето това е пророческо слово. Това беше Божието Слово, но то също е и думи на вяра, защото това не беше се случило. Но Илия го каза така, като че ли това вече е факт. Той не чуваше гласа на изобилен дъжд, защото на земята беше сухо и не беше валяло от три години. И той, Ахав, възлезе да яде и да пие. Тръгна. А Илия се възкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, тури лицето си между коленете си. Илия се молеше на колене и той се помоли най-вероятно. Но тук се казва и рече на слугата си: „Възлез сега, погледни към морето.“ Оттам, че очакваше да дойдат облаците и дъждът от морето, от запад в този случай. И той възлезе да погледне и рече: „Няма нищо, няма нищо, не виждам никакви облаци.“ Илия рече: „Иди пак.“ Той пак се помоли и пак го прати. И той се върна и каза: „Нищо не виждам.“ И се казва, седем пъти той рече: „Ето малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето.“ Тогава Илия казва: „Иди, кажи на Ахав: „Прегни колесницата си, слез, за да не те спре дъждът.“ А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. Слава на Бога! Илия не се отказа нито първия път, нито втория път, нито третия път, нито четвъртия път, нито петия път, нито шестия път.
Той продължаваше да се моли, докато получи отговор. Яков нарича това „усърдна молитва“. Това е да се молиш отново и отново.
Яков 5:16-18
16 И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.
17 Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;
18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.
Ако се молите за някой и той не оздравее веднага, трябва ли да се откажем? Не. Молете се отново. Голяма сила, казва Яков, има усърдната молитва на праведния. Илия, това е примерът, който Яков дава. Илия беше човек със същото естество като нас.
Той не беше някакъв супергерой. Същото естество като нас. И помоли се усърдно да не вали дъжд. И не валя дъжд 3 години и 6 месеца. И пак се помоли и небето даде дъжд и земята произведе плода си. Вижте, това е интересно, че Илия беше Божий пророк. И в текста в 3-та книга на Царете се казва, че той отиде при царя и му заяви: „Така казва Господ, Израилевият Бог. Следващите години няма да има дъжд, освен по дума от мене.“ Т.е. Бог каза да не вали дъжд.
Но тук се казва, че Илия също се помоли да не вали дъжд. Т.е. дори Бог да е казал нещо, Той пак очаква от нас да се молим за изпълнението на това нещо. Не да разчитаме само, че Бог го е казал и то е станало, а да се молим. Както когато първия път Господ изпрати Исус Христос на тази земя, независимо че Бог беше казал, че ще изпрати Сина Си, пак имаше хора, които се молеха. Захария, Симеон и Анна, те се молеха за това.
Марко 11:22-23
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
И в Великото поръчение се казва, че когато отидем да научим всичките народи и ги кръщаваме в името на Отец, Сина и Святия Дух, ние трябва да продължим. И се казва: „като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. Това, което Господ Исус е заповядал, ние трябва да го учим. И ето днес аз ви уча на това, което Господ Исус е заповядал. Защото виждате ли какво Той казва? Казва: „Имайте вяра в Бога“. Това е увещание, това е заповядване, това е учение на Исус Христос.
Той очаква от нас, Неговите последователи, да имаме вяра в Бога. Имаш ли вяра в Бога? Имайте вяра в Бога. Тази сутрин аз говоря Божието Слово от Божия Дух във вашия дух. И ви казвам: имайте вяра в Бога. Нека нашата църква да бъде вярваща църква. Нека нашата църква да бъде молеща се църква. Забележете в следващия стих Исус потвърждава тази теза, която ние говорим днес. Че вярата говори. Той казва: „Имайте вяра в Бога“ и веднага след това обяснява. И казва: „Истина ви казвам, който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.“
Исус не желае ние да преместваме земните възвишения и да правим някакви географски изменения по земята. Планината в този стих е метафора за проблема, за пречката, която стои на пътя ни. „Истина ви казвам, който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.“
В момента, в който казваме, че нещо трябва да се случи, ние трябва да вярваме, че то се е случило в същия момент, в който казваме, че то трябва да се случи. И ако ние вярваме и очакваме то да стане, то ще стане. Това казва Исус. Така че ние можем да говорим вярата си, когато разговаряме с хората около нас, когато се молим с нашата молитва. И когато ние говорим вярата си, това всъщност се нарича изповед. Думата изповед има две значения. Едното значение е, когато ние изповядваме греховете си.
Когато изповядваме греховете си, това се нарича изповед. Да изповядваме греховете си означава да ги наричаме с истинските им имена, да се съгласим, че те са грях пред Бог, да ги изкажем пред Него, а в някои случаи да ги изкажем и пред други хора. Както Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си“. И когато ние ги изповядаме, тогава Бог ни ги прощава. Слава на Бога! Когато наричаме греховете с истинските имена, ние прерязваме измамата на греха.
Стратегията на Сатана е да ни каже, че онова, което е грях, не е грях и че то няма да има последствия, за които Бог ни предупреждава, че то ще има. Но когато ние кажем, че това е грях, и то води към смърт, тогава ние прерязваме неговия корен и това ни освобождава от него. Ние бихме могли да наричаме тази изповед на греховете отрицателна, защото чрез нея ние се отричаме от греховете си. Но има и друг вид изповед и тя е положителна изповед.
И тази положителна изповед се случва тогава, когато ние изповядваме или устно се съгласяваме с Божието Слово. Пример за това е изповедта при нашето повярване и спасение.
Римляни 10:9-10
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
Исус, ти правиш изповед и се спасяваш. Виждате, вярата говори. И това е валидно дори за нашето спасение. Не е достатъчно само да си вярваш в сърцето, но да изповядаш, че Исус Христос е Господ. Тогава вярата се освобождава и Бог те спасява. Това не е изповед на греховете, а е изповед, че Исус е Господ. Да изповядваш означава да казваш същото, което Бог казва. Защото Бог каза на планината на преображението: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“ И ти казваш: „Да, така е! Исус Христос е Господ!“ С други думи, ти казваш същото, което Бог казва.
Така че ние можем да изповядваме греховете си в молитва, за да се освободим от тях, но ние също можем да изповядваме и Божиите обещания. Например, Бог ни казва: „Исус идва отново!“ И когато ние също казваме: „Исус Христос идва пак! Дойди, Господи Исусе!“ Това е изповед. Ние казваме това, което Бог казва. Слава на Бога! Този принцип на лично изповядване работи също и в нашия личен живот. Според Яков нашето тяло и живот се контролират от езика ни.
Яков 3:1-6
1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!
6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.
Разбира се, това за запалването от пъкъла не винаги е така. Яков казва тези последни думи с един предизвикателен тон. Срамота е езикът ни да се запалва от пъкъла. Яков не желае тази част, която запалва колелото на живота ни, да се запалва от пъкъла.
Когато нашия език се запалва от пъкъла, ние имаме проблеми с живота си. Когато нашия език се запалва от пъкъла, сатана контролира живота ни и ние изпадаме в неговото робство, от неговата власт. Но ако нашия език не се запали от пъкъла, а се запали от рая, ако нашия език се запали от Божието Слово, тогава чрез нашия език ще се изговарят Божиите думи. И когато от нашия език се изговарят Божиите думи, ние ще преживяваме чудеса и ще имаме благословение в живота си.
Така че вярата се изразява по този начин: чрез молитва, чрез това, което говорим, чрез прослава на Бога. Когато ние хвалим Бога, в нашето хваление, в нашата благодарност, ние изговаряме вярата си. Както се казва за Авраам, че когато той повярва, се казва „отдаде Богу слава“, отдаде слава на Бога чрез благодарение. Защото когато ние благодарим, когато ние хвалим Бога, тогава ние изразяваме вярата си, че нашата молитва е чута.
Римляни 4:18-21
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Когато ние се закрепим във вяра, ние ще отдадем слава на Бог, преди да видим чудото, уверен, че в това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Слава на Бога! Затова апостол Павел ни насърчава във всяка наша молитва да включваме благодарение. Защо благодарение? Защото благодарението е израз на вяра. Когато ние благодарим за нещо, това означава, че вярваме, че ще го имаме. Защото никой не е благодарен за нещо, което не го е получил. Ако ти дадеш на някой нещо, когато го вземе, той е благодарен. Ако ти не му го дадеш, за какво ще благодарим? И вижте, апостол Павел казва: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо, с молитва и молба, изказвайте прошенията си на Бога със благодарение“.
Филипяни 4:6
6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
Със благодарение. Защо благодарение? Защото благодарението всъщност е изповед на вяра. Защото когато ти благодариш, това показва, че ти вярваш, че си го получил и че го имаш, преди да е станало. Така че ако ние благодарим, значи вярваме, че сме го получили. И щом вярваме, то ще стане и ще ни бъде. И така вярата говори. Тя казва това, което Бог казва. По този начин тя освобождава сила в невидимия свят. И тогава хората ще видят проявлението на Бог в живота ни и ще Го прославят.
Така че приеми Словото на Бог. Разбери го. Вкарай го в сърцето си. Повярвай го. Моли се. Изповядвай. Действай. И получавай. И нека вярата да бъде твоя начин на живот.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и за това, че тази сутрин Ти ни увещаваш. Благодарим за хората на вяра. Както нашия баща Авраам, както патриарсите Яков, Исаак, както, Господи, героите на вярата, които виждаме в Словото Ти и които са описани в Евреи 11 глава. Както тези, които получаваха обещанията чрез вяра. Нека и тези, които страдаха заради вярата си и претърпяваха мъчения, изтезания, унижения, глад и други неща, преследване и гонение. Боже, помогни ни да бъдем укрепени в нашата вяра и да получаваме отговорите на молитвите си, да получаваме изпълнението на Твоите обещания, да живеем живот на вяра. И така, Ти да се проявяваш на тази земя, хората да виждат добрината Ти и това, че Ти си жив Бог, Който отговаряш на молитва. Прославяме Те и Ти се покланяме. Това Слово да се запечата в сърцата ни. Помогни ни да размишляваме над него и то да стане живот в нас. Да не остане просто някаква теория, но ние да живеем живот на вяра. Помогни ни в името на Исус. Амин.