Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим да говорим за Библията като Божие Слово. Миналият път ние започнахме да говорим за Библията и за това каква книга е тя. Говорихме за характера на Библията, може да се каже. Защото споменахме първо, че тя е преследвана книга, спомняте ли си? С това говорихме, че тя може да бъде неразбрана книга, но също и че тя е жива книга, която може да промени нашия живот. Тази сутрин ще продължим да говорим за Библията и най-вече за нейното съдържание.
СЪДЪРЖАНИЕТО НА БИБЛИЯТА
За съдържанието на Библията. Какво имам предвид под съдържанието? Имам предвид за какво всъщност се говори в нея. И може да погледнем като така един основен стих в тази насока в Лука 24 глава това, което се нарича „Великото поръчение на Господа Исус Христос“. И как Исус, когато възкръсна, се яви на Неговите ученици. И когато се яви на учениците, Той започна да разговаря с тях. И Той им говореше за това как всичко, което се е случило с Него, е изпълнение на библейските пророчества.
Той първо говореше на двамата по пътя за Емаус. На тях Той им каза: „О, неразумни и мудни по сърце да вярвате във всичко, което са говорили пророците!“. Тоест това, което са говорили пророците, беше Старият Завет по това време. И Той казва: „Не трябваше ли Христос да пострада и така да влезе в славата Си?“. Тоест има страдание и слава по отношение на Христос. И се казва: „И като започна от Моисей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания“.
Лука 24:25-27
25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
Тоест това, което искам да ви кажа, е, че едно от нещата, което е основното, за което се говори в Библията, е Исус Христос. Защото се казва, че „като започна от Моисей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания“. Тоест всичките писания, в крайна сметка, говорят и пишат за Исус Христос. И в тази посока просто ви казвам някои неща, особено на тези, които са по-нови във вярата, за да знаете за какво всъщност става въпрос в Библията.
Хиастичната структура на Библията
Библията, може да се каже, че има една такава структура, която се нарича „хиастична“, което означава буквата от гръцкия „Хи“, на български „Хикс“ – „Х“. Нали знаете „Х“? Средата. Означава „Х-образно“. Значи тук има голяма част и тук има голяма част, и започва да се стеснява, стеснява, стеснява и идва в един център. Нали така? И сега почва да се разширява. Но двете страни от двете страни на „Х-а“ са еднакви. Нали? И Библията е по същия начин.
Значи в началото на Библията е Битие, първа глава. Нали там се говори, че Бог създаде небето и земята. Първото небе. В края на Библията, последната глава, пак пише, че Бог направи ново небе и нова земя. Може би не 22, а 21 глава на Откровение. Но тези два края на Библията всъщност са като нейните корици. И след това, какво се случва в средата? В средата на всичко е Исус Христос. Тоест там, където двете чертички на „Х-а“ се пресичат.
Битие 1
1 В началото Бог сътвори небето и земята.
2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.
8 Бог нарече свода Небе. И настана вечер, и настана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.
10 Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 От земята прорасна крехка трева – трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И настана вечер, и настана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята,
18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И настана вечер, и настана утро, ден четвърти.
20 Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.
22 И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И настана вечер, и настана утро, ден пети.
24 Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.
26 Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 1А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.
Откровение 21
1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече.
2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.
3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.
4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.
5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.
6 И ми каза: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
7 Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син.
8 А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.
10 И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Йерусалим, който слизаше от небето, от Бога,
11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
12 Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:
13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти.
14 И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнеца.
15 И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му.
16 Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
17 Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.
18 Стената му беше изградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
19 Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд,
20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист.
21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
22 А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът.
23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът.
24 И народите ще ходят в неговата светлина и земните царе ще принасят в него своята слава.
25 Портите му няма да се затварят денем (а нощ няма да има там);
26 и народите ще принасят в него слава и почест.
27 И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнеца.
Точно там е кръстът. Точно там е смъртта и възкресението на нашия Господ. Това е изключителна слава. Но между хиазма и двете крайни корици, какво има там? За какво се говори? За Бог, да. За Бог е цялата книга, но това е бягане малко от конкретния въпрос. Какво стана в историята? Нека да се върнем назад. Бог създаде небето и земята. След това, какво стана? Човекът съгреши. Трета глава на Битие. Когато човекът съгреши, Бог избра един човек, който се казваше Ной. И с Ной може да се каже, че Бог даде ново начало.
Битие 3
1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,
3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете;
5 но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?
10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.
13 И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.
14 Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.
18 Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
24 Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Защото мислите на човека бяха само зло, се казва в шеста глава. И тогава Бог нанесе потоп. И когато нанесе потопа, само Ной се избави. И като че ли Ной беше като втори Адам. Защото отново започна всичко на чисто. Пак един човек. Преди това имаше Адам. От Адам се родиха много грешници. От Ной също като че ли трябваше да стане всичко наново, но алкохолът обърка нещата там. Знаете, той засади лозе, почна да пие, и там със синовете му станаха някакви неморални неща.
Битие 6
1 След като хората започнаха да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава Господ каза: Духът, който съм му дал, няма да владее вечно у човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни на земята живееха исполините; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, които бяха онези силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И Господ каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – хора, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже съжалих, че ги създадох.
8 А Ной придоби Господнето благоволение.
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие.
12 Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята.
13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Направи на ковчега прозорец, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб.
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.
И грехът пак влезе. И тогава тези хора построиха Вавилонската кула. Нали е така? Тоест те издигнаха себе си над Бога. Те казаха: „Да си издигнем име“. И тогава всъщност Бог ни показа чрез всичко това, че ако Той работи с човечеството като цяло, човечеството се проваля. И затова Той промени стратегията Си и каза: „Сега, вместо да работя с човечеството като цяло, ще работя с един народ“. Но за да започне Той този народ, който да бъде Негов избран народ, започна с един човек, който се казваше Аврам.
Който беше патриарх. Така се казва: Аврам, Исаак и Яков. Това бяха патриарсите, бащите. След това от тях произлязоха 12 племена. От тези 12 племена се роди един народ. Този народ отиде в Египет. След това Бог го върна и го избави от Египет. И когато ги избави от Египет, Той им даде закон. Значи законът е това, което прави един народ и той става вече държава. Той стана вече еврейската държава. Защото те имаха закон, имаха конституция. Но тази конституция не беше демокрация, беше теокрация.
Защото Бог беше Царят в този народ. Но след това те не искаха Бог да им бъде Цар, искаха да бъдат монархия. И от теокрация те преминаха към монархия. Искаха Саул да им стане цар. Но въпросът е следният: всъщност какво има между началото и кръста? Освен това, че се говори за Исус, Който е Изкупителят през цялото време, и за Бог се говори. Това е вярно. Но всъщност се говори за Божия народ. За Божия народ. Израел. Всичко е въпрос на това какво стана с Израел.
За царете на Израел. Той имаше Божий народ. Значи началото е Божий народ. И Божият народ се провали, може да се каже. Защото Бог очакваше чрез този Божий народ другите народи да познаят Бога и да Го приемат. Но този народ, вместо да запази чистотата на монотеизма – поклонението само на един Бог, те започнаха да изпадат в идолопоклонство. Да се покланят на други богове и се разми цялата картина. И затова бяха заведени в робство. Но и затова Бог пак смени стратегията.
И каза: „Сега, отначало Аз се опитах с Адам, дадох му шанс, той се провали и неговото потомство. След това опитах с Ной, той се провали. След това опитах с народа Си, с Аврам, но и той се провали“. И тогава Той вече изпрати Неговия Син – Исус Христос, Който не се провали, но Той изпълни Божията цел и Неговото намерение. И на кръста Той каза: „Свърши се!“. Той осъществи Божието изкупление. Така че Той е в центъра. Но след кръста какво стана?
Бог всъщност пак започна нов народ. Този нов народ е църквата. Защото когато бяха събрани на Петдесятница, тогава Той не им даде закона, но им даде Духа Си. Слава на Бога! Тоест вече Бог след кръста започна един нов народ. И ти, и аз, ние сме членове на този народ. Този народ е народ от нови създания. Защото това е Новият Завет. Проблемът на човека е в сърцето. Той казва: „Аз им дадох закона, но те не могат да го изпълняват. Законът е свят, правилен и добър, но сърцето им е покварено“.
Повече от всичко. И затова Той каза: „Аз ще им дам нови сърца, като им отнема камените сърца. Ще им дам нови сърца и ще излея Духа Си вътре в тях.” Слава на Бога! Така че вече на Петдесятница, вместо да им даде закона, Той им даде Духа. Слава на Бога! И сега, имайки ние Духа, ние сме този Божий народ. Но този Божий народ вече не е само от Израил. Но този Божий народ е вече от всички вярващи по целия свят. И този народ е църквата на Господ Исус Христос.
Този народ трябва да се разраства и да изпълни целия свят, и всички, които са недостигнати, да бъдат достигнати. Защо ви говоря всичко това? Защото всъщност в Божия план има две нишки, които минават през цялата Библия. Едната е нишката за Исус Христос. Христовата нишка. Защото тук ви казах, когато Христос се яви, Той им каза, като почна от Моисей и всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. Тоест всички писания пишат за Христос.
Лука 24:27
27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
Те по някакъв начин са свързани с надеждата за Изкупителя. Надеждата за Исус. Обаче по-нататък в същата тази 24-та глава на Лука, след като възкръсна, се казва в 42-ри и 43-ти стих, че Му дадоха парче печена риба и меден сок. Така че библейско е да ядем риба на скара. Това е библейска храна. Защото сега, като възкръсна Исус, те Му дадоха печена риба. Не беше пържена, беше на скара. И меден сок. Това беше някакъв вид, не знам точно какво, но някакво питие. Исус взе и яде пред тях.
Лука 24:42-43
42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.
43 И взе и яде пред тях.
Така че Исус имаше едно възкресенско тяло. Това е насърчително. В небето ще можем да ядем. Значи ще бъде вкусна храната. Не знам нашите жени какви ястия ще готвят в небето, но ще бъде страхотно. Тогава ще бъде, може би, най-голямото проклятие в небето, ако трябва мъжете да готвим. Не знам дали ще имаме тази способност. Но, както и да е, тогава става въпрос за това, че Исус яде. Той беше възкресен. И се казва от 44-ти стих нещо невероятно. Той им казва:
„„Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.””
Исус Христос
Моисеевият закон, пророците и псалмите са всъщност трите части на Стария Завет в Еврейската Библия. В нашата Библия има 39 книги, в Еврейската има 22 книги. Тези 22 книги, понеже някои са групирани, примерно всички малки пророци са една книга в Еврейската Библия, затова са по-малко.
Но е същото съдържание. Разделението в нашата Библия е първо — закон, петте Моисееви книги. След това — исторически книги, като започнем от Исус Навиев до Естир. Естир също е историческа книга. От Исус Навиев до Естир са историческите книги. Книгите на царете и след това Ездър, Немия, Естир. Значи до Естир са исторически книги, които разказват историята на Божия народ. След това има книги на мъдростта, които започват с Йов и завършват с Песен на песните.
И след това има пророчески книги, които започват с Исая и завършват с Малахия. Това са четирите части на нашата Библия: закон, история, мъдрост и пророчество. Но Еврейската Библия е разделена на три: закон, пророци и псалми. И всъщност някои от историческите книги са към псалмите. Например Рут е към псалмите, а пък Исус Навиев е към пророците в Еврейската Библия. Но това не пречи, когато се казва, че Исус им казва това, което е описано за Него в Моисеевия закон, пророците и псалмите, Той им говореше за цялата тогавашна Библия и че тя говори за Него.
И 45-ти стих казва: „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията.” Отвори ума им! Така, да разбират Писанията. Как им го отвори? Като им говореше. Не просто така с нещо, но Той им говори, обясни им. И рече им. И това е обяснението. Това е невероятно, че всъщност ние можем да имаме същото обяснение, което имаха те, за да разбираме Писанията. И това е, с което Той им отвори ума, за да разбират Писанията. И рече им: „Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден.”
Лука 24:45-46
45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
За какво се говори дотук? За Исус, нали? Но продължава изречението. На гръцки няма точка. И също на български, ако отворите в Библията, 46-ти стих не завършва с точка, а със запетая, защото е едно и също изречение. Разделено е на два стиха в нашата Библия, но е едно и също изречение. И 47-ми стих казва: „И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Йерусалим.” Амин.
Лука 24:47
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
Тук, в тази втора част, за какво се говори? Говори ли се за Исус? Говори се за Благовестието. Но кой го прави това Благовестие? Кой извършва Благовестието? Исус ли благовества? Вярващите, църквата. Вярващите, църквата.
Значи в първата част на Библията, Стария Завет, виждаме сътворението, след това Бог издига Неговия народ. И този народ трябва да доведе всички други народи до вяра в Бога. Но те не проповядваха, затова Бог изпрати Исус. След това на Петдесятница Той даде отново Духа Си и започна нов народ.
Този нов народ е църквата. Църквата ще изпълни ли това, което Бог ѝ е заръчал? Какво ѝ е заръчал? Тук се казва какво ѝ е заръчал, това е заръката всъщност: че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Йерусалим. Значи преди двадесет века те започнаха в Йерусалим, нали? И започнаха да благовестват. След това в Деяния на апостолите се казва, че отидоха в Самария и самаряните приеха. След това отидоха в Антиохия и започна да се разраства църквата.
И може би още през първия век са дошли до България. В Дебелт, тук Дебелт се казва, там е имало християнска община през първия век. Така че ние сме били достигнати доста рано. Да, Дебелт. Митя, вие сте на библейско място. Да, има и такова нещо.
Но въпросът е следният. Въпросът е следният: какво прави Бог, просто за да имате една обща картина за Библията. Всъщност в края има ново небе и нова земя. Бог създава сътворението. Посредникът е Кръстът. От двете страни е Божият народ. Значи, първо е Старият завет и Израил като Божий народ. И след това в Новия завет е пак Божият народ, който е Църквата.
И какво трябва да прави Църквата? Същото, което трябваше да прави първият народ. Първият народ трябваше да достигне останалите народи, да ги доведе при Бога. Сега Църквата трябва да достигне всички народи чрез Благовестието и пак да ги доведе при Бога. Тоест това е цялото съдържание на Библията.
И сега малко по-в детайли ще разгледаме всичко това. Библията като цяло е разказ за Бога. И вълнуващо е да открием, че всички елементи от Писанието на Библията — разказаните събития, стихове, пълни с мъдрост и пророчество — се зачитат в една величествена история за една единствена достойна личност — Бог. Имаме право да казваме, че Библията е книга за Бога. Но какво прави Бог? И как ние можем да се включим в това, което прави Той?
Вижте, това е много важен въпрос. Как ние можем да се включим в това, което прави Той? Още от този въпрос нещата са поставени върху различна плоскост. Защото обикновено ние задаваме въпроса: „Как Бог може да помогне на мен?” Ние задаваме този въпрос: „Как Бог може да ми помогне?” Но всъщност не трябва да задаваме въпроса: „Как може Бог да ми помогне?”, а трябва да задаваме въпроса: „Какво прави Бог и как ние можем да се включим в това, което Той прави?”
Нали разбирате разликата? Не аз да бъда в центъра и Бог да помага на мен. Но как аз мога да се включа в това, което Той прави?
Исая 46:9-10
9 Помнете предишните дела от древността;
защото Аз съм Бог – и няма друг;
Аз съм Бог – и няма подобен на Мене,
10 Който от началото изявявам края
и от древните времена – нестаналите още неща,
и казвам: Намерението Ми ще се изпълни
и ще извърша всичко, което Ми е угодно;
В Исая 46:9-10 се казва: „Защото Аз съм Бог и няма друг. Аз съм Бог и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края.“ Ето както казваме в Библията: „Ние знаем какво ще се случи на края.“ „От древните времена – нестаналите още неща.“ И казвам: „Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко, що Ми е угодно.“ Вижте, Бог е Бог.
Понеже Той прави това, което желае. И може да си кажем обратно, че понеже е Бог, Бог прави това, което желае. Затова е Бог, защото може да прави това, което иска. Нали така? Никой не може да наложи волята си над Божията. Тоест, в крайна сметка, нещата ще станат така, както Бог ги желае, защото Той е над всичко. И от 10-и стих виждаме, че Бог прави нещо, защото Той казва: „Аз ще извърша това, което Ми е угодно.“ Тоест, Той има план. Но въпросът е – какво прави Бог?
КАКВО Е НАМЕРЕНИЕТО НА БОГ?
Какво е Неговото намерение? И ние трябва да си зададем този въпрос. Какво е намерението на Бог? Какво Му е угодно? Каква е Неговата цел? Какво иска Бог да постигне? Аз вярвам, че това, което Бог ни показва чрез Неговото Слово, е, че това, което Бог иска да постигне, е да прослави името Си между народите. Нека всички да кажем: да прослави името Си между народите! Това, което Бог прави – Той иска да прослави името Си между народите. И когато се говори за народи, не се имат предвид държави.
Държавите, които са в момента, не са били същите през историята. Но става въпрос за етноси. Става въпрос за етнически групи. Защото езикът е основата на културата. Значи, ние тук си говорим български, сме друга култура. Братята гърци надолу, те са друга култура, защото си говорят друг език. Турците – друга култура, говорят друг език. Румънците – друга култура, говорят друг език. Македонците и те са малко различни, защото говорят малко по-различен език.
Така че, когато се казва, че Бог желае да прослави името Си между народите, се има предвид между всички етноси. Дори в България има различни етноси. Има ромски етнос, има турци, има помаци и Бог желае между всеки един от тези народи да си прослави името. И мисля, че това е нещо, което всеки един от нас и всяка църква в България и по света трябва да осъзнае. Трябва да го осъзнаем. Това е простичко, но много важно, че Бог прославя името Си между народите.
Запомнете си това нещо. Ако нищо друго не запомните от мен, запомнете си това: Бог прославя името Си между народите. Това разбиране може да промени светогледа ни, т.е. начина, по който ние виждаме и гледаме на света. Защото ние като българи не сме склонни да гледаме към народите. Като българи си казваме, че първо ние сме слабички. Ние казваме: ние сме немощна църква, ние сме малки, ние сме слаби.
Къде ще гледаме ние за народите? Т.е. ние нямаме като българи склонност да гледаме към народите. Като българи нямаме склонност да гледаме извън себе си. Защото поради историята ние сме изградили един манталитет, един светоглед, който е светоглед на оцеляване. Значи, ние сме много добри в това да оцеляваме. Защото пет века турско робство ние оцеляваме. Може пет века да няма държава, но след това пак се появява. Може да има византийско робство, ние пак оцеляваме.
Т.е. ние сме много добри в оцеляването. Но Бог желае да превключим от, как се казва, режим на оцеляване, да превключим в режим на настъпление по целия свят. Но не физическо, а духовно. Т.е. глобално мислене. От мислене за оцеляване да превключим на глобално мислене. Защото Бог мисли по този начин – глобално. И също трябва да ви кажа, и православната църква ни влияе. Защото православната църква, макар че ние сме евангелска църква, но православната църква…
Чували ли сте православната църква да изпраща мисионери? Да, те имат манталитета, че ние сме правата вяра, те трябва да дойдат при нас. Ние сме тук, а те ли трябва да дойдат при нас? Но Бог това ли каза – че трябва другите да дойдат при нас? Това ли каза? Той каза: „Отидете!“ Т.е. Бог иска да превключим от режим на очакване те да дойдат при нас, да превключим на режим отиване. И това трябва да бъде по някакъв начин. Не означава всеки да тръгне, но трябва да превключим в тази мисъл и това разбиране, че Бог желае Неговата цел… Ако вие смятате, че не е така, четете Библията и се съгласете, или ме оборете, ако смятате, че е нещо друго. Аз казвам, че Божията цел, това, което Той прави, е, че Той желае да прослави името Си между народите, нали?
Ако вие смятате, че нещо друго прави, кажете ми и аз ще се съглася. Но ако Той прави това – да прослави името Си между народите, ние трябва да помислим как можем да се включим в това прославяне на Божието име между народите, как можем да се включим в това, което Той прави. Защото Бог е по-голям от нас и Той мисли за целия свят. Ние можем да мислим само за България, а Бог мисли за целия свят. И във Великото поръчение Бог включва народите. Там има думата „народи“.
Той казва: „Отидете и научете всичките народи.“ Всичките народи! Не казва само някои, а всичките народи. Т.е. Бог желае да промени нашия светоглед. Да престанем да мислим, че християнството е нещо, фокусирано само върху самите нас. Защото това е християнството, което ние харесваме. И много църкви и проповедници проповядват по този начин – така че хората да мислят за себе си. Как да бъдем успешни, как да имаме хубави семейства, как да бъдем благословени, как да бъдем изцерени.
И пак ние, ние, ние, ние! Всичко е за нас! Това е християнството, което ние харесваме. Да, добре е тук да направим шатри. Ние си мислим, че трябва да бъдем в центъра на Вселената. Така че Бог трябва да ни спасява, да ни изкупва, да ни изцерява, да ни благославя, да отговаря на молитвите ни. И винаги представяме молитвите за себе си, нуждите за себе си. Парите ни не стигат, здравето ни не стига.
Все искаме Господ да ни обслужва, просто по някакъв начин да ни помага. И това е фалшивата представа, която Сатана желае ние да имаме за християнството. Но целта на Бог е, след като ни спаси, Той да ни преобрази. Той ни спасява и след това ни преобразява. Прави ни да бъдем различни, трансформирани. Така че ние да вярваме в Него, да се покланяме на Него и да служим на Него. Това означава нещата да се обърнат така, че в центъра на нашата Вселена вече да не стоим ние, а Той.
Той трябва да бъде Този, на Когото служим, а не Той да служи на нас, понеже Той вече ни е послужил. Той ни е създал. Той даде Себе Си в жертва за нас. Той вече ни е послужил. Но сега ние, като сме спасени, трябва да служим на Него. Ние трябва да служим на Него. Затова и всички младежи, мислете как да служите на Бога. Аз се радвам, че вие служите по някакъв начин, но тези, които не служат, трябва да си намерят някакво служение. Да служим на Бога. Защото това е същността на Библията, на християнството и на вярата в Бога.
Бог събира хора от всеки народ, които да бъдат Негово специално притежание – Христовата невяста. И ние вече сме част от тази Христова невяста. Той ни е избрал. И дори в Стария Завет, когато ставаше въпрос за Божия народ, Той ги наричаше Негова невяста. И когато те отиваха и се покланяха на други богове, Той казваше, че Му изневеряват. Може да четете в Езекиил да видите как Бог говори за Израел като Негова възлюбена. Но днес възлюбената на Бог е Църквата.
Езекиил 16
1 Пак дойде към мене Господнето слово и каза:
2 Сине човешки, направи да познае Йерусалим мерзостите си, като кажеш:
3 Така казва Господ Йехова на йерусалимската дъщеря:
Произходът и рождението ти е от Ханаанската земя;
баща ти беше амореец, а майка ти хетейка.
4 А при раждането ти,
в деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан,
нито си била къпана във вода, за да се очистиш,
със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.
5 Око не те е пощадило,
за да ти направи някои от тези неща и да те пожали;
а в деня, когато си се родила,
понеже са се погнусили от тебе,
си била изхвърлена върху лицето на полето.
6 И когато минах край теб и те видях,
че се валяше в кръвта си,
ти казах, както беше в кръвта си: Да си жива.
Да! Казах ти, както беше в кръвта си: Да си жива.
7 Направих те да нараснеш извънредно много –
като полската трева;
и ти порасна и стана голяма,
и достигна превъзходна красота;
гърдите ти се образуваха и космите ти растяха;
но ти беше гола и непокрита.
8 И когато минах край теб и те погледнах,
ето, възрастта ти беше любовна възраст;
и така, като прострях полата Си върху теб и покрих голотата ти,
клех ти се и встъпих в завет с тебе,
казва Господ Йехова; и ти стана Моя.
9 Тогава те окъпах с вода.
Да! Измих кръвта ти от теб
и те помазах с миро.
10 Облякох те още във везани дрехи
и те обух с чехли от язовски кожи,
опасах те с висон
и те покрих с копринена покривалка.
11 Украсих те още с накити,
сложих гривна на ръцете ти
и огърлица – около шията ти,
12 сложих и колелце на ноздрите ти,
обеци на ушите ти
и славен венец на главата ти.
13 Така ти бе украсена със злато и сребро;
и дрехите ти бяха от висон, коприна и везано;
ти ядеше чисто брашно, мед и масло;
и стана превъзходно красива
и си се издигнала дори до царско положение.
14 Ти още се прочу между народите по твоята хубост,
защото тя стана съвършена чрез Моето величие,
с което те облякох, казва Господ Йехова.
15 Но поради известността си
ти си уповавала на хубостта си и си блудствала,
и към всеки, който минаваше, си изливала блудството си;
и то е станало негово.
16 И си взела от дрехите си
и като си украсила издигнатите си места с пъстри шарки,
си блудствала на тях.
Такова нещо не е било, нито ще бъде.
17 Също си взела лъскавите накити
от Моето злато и сребро, които Аз ти бях дал,
и като си си направила от тях мъжки образи,
си блудствала с тях;
18 взела си и везаните си дрехи и си ги покрила,
и си сложила пред тях Моето масло и тамян;
19 също и Моя хляб, който ти дадох –
чистото брашно, маслото и меда, с които те хранех, –
дори тях си положила отпред за благоухание.
Така стана, казва Господ Йехова.
20 При това си взела синовете и дъщерите,
които си Ми родила,
и тях си им пожертвала да бъдат изядени.
Малко ли бяха тези твои блудства,
21 че си заклала и синовете Ми и си ги предала
да бъдат преведени през огъня за тях?
22 И във всичките си мерзости и блудства
не си помнила дните на младостта си,
когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си.
23 А над всички тези свои злини
(горко, горко ти! – казва Господ Йехова)
24 си съградила за себе си дом за блудство
и на всяка улица си направила за себе си издигнато място.
25 На всеки кръстопът си съградила издигнато място,
направила си хубостта си гнусна
и като си разтворила краката си на всеки, който минаваше,
си блудствала твърде много.
26 Блудствала си и с египтяните,
едрите си съседи,
и като си блудствала твърде много, си Ме разгневила.
27 И така, ето, прострях ръката Си върху тебе,
намалих определената ти храна и те предадох на волята на онези,
които те мразят – на филистимските дъщери,
които се срамуват от твоите позорни постъпки.
28 Блудствала си и с асирийците,
защото не си се наситила.
Да! Блудствала си с тях,
но пак не си се наситила.
29 При това си блудствала твърде много –
дори до онази търговска земя, до Халдейската;
и пак не си се наситила.
30 Колко е слабо сърцето ти, казва Господ Йехова,
като вършиш всички тези работи –
дела на безочлива блудница!
31 Защото си съградила дом за блудството си на всеки кръстопът
и си направила издигнатото си място във всяка улица,
а пък не си станала като блудница, защото си презряла заплата,
32 а си била като жена прелюбодейка,
която приема чужди мъже вместо своя си.
33 На всички блудници дават заплата;
а ти даваш даровете си на всичките си любовници
и ги подкупваш, за да идват при теб отвред
и да блудстват с тебе.
34 Така че в блудствата ти с тебе става противното на онова,
което става с другите жени,
защото никой не те следва, за да блудства с теб,
и понеже ти даваш заплата, а на тебе заплата не дават,
пак поради това с тебе става противното.
35 Затова чуй, блуднице, словото Господне.
36 Така казва Господ Йехова:
Понеже си изливала парите си
и голотата ти се е открила в блудствата ти с любовниците ти,
и поради всичките твои мерзостни идоли,
и поради кръвта на децата ти, които си им принесла –
37 поради тези неща, ето, Аз ще събера всички твои любовници,
с които си се наслаждавала,
и всички, които си любила,
заедно с всички, които си намразила –
ще ги събера против теб отвред
и ще им открия голотата ти,
за да видят цялата ти голота.
38 И ще те съдя,
според както се съдят такива жени,
които прелюбодействат и проливат кръв;
и ще нанеса върху тебе кръвно наказание с ярост и ревност.
39 Също ще те предам в ръката им;
и те ще съборят твоя дом за блудство,
ще разорят издигнатите ти места,
ще те съблекат още от дрехите ти,
ще отнемат лъскавите ти накити
и ще те оставят гола и непокрита.
40 И ще доведат против тебе много народ,
които ще те убият с камъни
и ще те прободат с мечовете си.
41 Ще изгорят с огън къщите ти
и ще извършат съд над тебе пред очите на много жени;
и Аз ще те направя да изоставиш блудството
и няма да даваш вече заплата.
42 Така яростта Ми против тебе ще се уталожи
и ревността Ми спрямо тебе ще престане;
и Аз ще утихна и няма вече да се гневя.
43 Понеже не си си спомнила за дните на младостта си,
а си Ме дразнила с всичко това,
затова, ето, и Аз ще върна върху главата ти постъпките ти,
казва Господ Йехова;
и няма да извършваш вече този разврат
след всичките си мръсни дела.
44 Ето, всеки, който си служи с поговорки,
ще употреби тази поговорка против тебе,
като каже: Каквато майката, такава и дъщерята.
45 Ти си дъщеря на майка си –
на онази, която се отметна от мъжа и децата си;
ти си сестра на сестрите си,
които се отметнаха от мъжете и децата си.
Майка ви беше хетейка, а баща ви амореец.
46 По-голямата ти сестра е Самария –
тя и дъщерите ѝ, които живеят отляво ти;
а по-малката ти сестра е Содом и дъщерите ѝ,
които живеят отдясно ти.
47 А ти не си ходила само според техните пътища,
нито си направила само по техните мерзости,
а, като че ли това беше много малко,
си надминала разврата им във всичките си пътища.
48 В живота Си се заклевам, казва Господ Йехова,
нито сестра ти Содом постъпи, нито дъщерите ѝ,
както постъпихте ти и твоите дъщери.
49 Ето какво беше беззаконието на сестра ти Содом,
нейното и на дъщерите ѝ:
гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие;
а сиромаха и немощния не подкрепяше;
50 те се и възгордяха и вършеха мерзости пред Мене;
затова, като видях това, ги отхвърлих.
51 Също и Самария не е извършила дори и половината от твоите грехове;
а ти си извършила много повече мерзости от тях
и оправда сестрите си с всички мерзости, които си извършила.
52 Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си;
поради съгрешенията, които си извършила, по-гнусни от техните,
те са по-праведни от тебе;
затова се засрами и ти и понеси срама си,
понеже си оправдала сестрите си.
53 И Аз, като върна техните пленници –
пленниците на Содом и на дъщерите ѝ
и пленниците на Самария и на дъщерите ѝ,
ще върна тогава и твоите пленници заедно с тях,
54 за да понасяш безчестието си
и да се срамуваш за всичко, което си извършила,
като си станала утеха за тях.
55 Когато сестрите ти, Содом и дъщерите ѝ, се върнат в предишното си състояние
и Самария и дъщерите ѝ се върнат в предишното си състояние,
тогава ще се върнеш и ти и дъщерите ти в предишното си състояние.
56 Защото в дните на гордостта ти
името на сестра ти Содом не се чуваше от устата ти,
57 преди да се открие твоето нечестие,
както се откри във времето, когато те укоряваха сирийските дъщери
и всички около тях, и филистимските дъщери,
които те презираха отвред.
58 Ти трябва да понесеш наказанието за разврата
и мерзостите си, казва Господ.
59 Защото така казва Господ Йехова:
Аз ще постъпя с тебе, както постъпи ти,
която си презряла клетвата и нарушила завета.
60 Обаче, ще помня завета Си,
сключен с тебе в дните на младостта ти,
и ще ти утвърдя вечен завет.
61 Тогава ще си спомниш за пътищата си и ще се засрамиш,
когато приемеш сестрите си, по-големите и по-малките;
и ще ти ги дам за дъщери,
но не според завета Ми с теб.
62 А Моя завет с тебе ще утвърдя;
и ще познаеш, че Аз съм Господ.
63 За да си спомниш и да се засрамиш,
и да не отвориш вече устата си от срам,
когато ти простя за всичко, което си сторила,
казва Господ Йехова.
Това са хора, които ще бъдат Негови приятели и поклонници във вечността. Значи във вечността, когато преминем там, ние ще бъдем приятели на Бог в цялата вечност и ще Му се покланяме. Ние сме свикнали да чуваме това, че Библията е една любовна история или че Библията е едно любовно писмо, което Бог ти праща на тебе. Защото в Библията се говори за това, че Бог е любов. И това е златният стих на Библията – че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него.
Йоан 3:16
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Но проблемът е, че ние сме склонни да виждаме само една страна на любовта, за която говори Библията. И това е страната на любовта, че Бог обича нас. Любовта, за която Библията говори, има две страни. Не само Бог обича нас, но Той ни преобразява. Нека да кажем тази дума: Той ни преобразява. Той ни преобразява по такъв начин, че и ние да Го обикнем с цялото си сърце, ум и сила, и да отдадем слава на името Му. Затова ние трябва не само да се радваме на това, че Бог обича нас, но и ние да Го обичаме с всичко в нас.
И това е голямата заповед. В Матей 22 глава, 34 стих се казва: „А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно. Един от тях, законник, Го попита, за да Го изпита, и Му зададе въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? Той му рече: Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тази: Да възлюбиш ближния си, както себе си. На тези две заповеди стоят целият закон и пророците.“
Матей 22:34-40
34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Така че следващия път ще продължим да говорим за тези неща. Но запомнете това, че Бог желае и ние да Го обичаме и да Му се покланяме. Той ни се разкрива в Библията, за да можем ние да Го обикнем. Когато Го обикнем, Той ще ни преобрази така, че ние да вършим Неговата воля. И Неговата воля е това – Той да прослави името Си между народите. Така че ние трябва да си помислим къде можем да се впишем в тази воля на Бог, в това прославяне на Божието име между народите.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, за това, което ни разкриваш в него. И ние Те молим, Господи, Ти да ни дадеш това разбиране за Твоето Слово, за това, което Ти правиш, и за нашата роля в това, което Ти вършиш. И аз Те моля, Татко, дай ни да намерим нашето място в Твоя план. Дай ни да се молим. И, Господи, когато се молим, Ти ни говори. Дай ни да разберем какъв е планът Ти. И, Господи, ако Твоят план наистина е това да прославиш името Си между народите, дай ни да участваме в този план. Дай ни, Господи, да бъдем една силна църква, която участва в мисиите, която изпраща мисионери. И тази сутрин, Господи, ние Те молим за брат Ивайло Шатроски. Ето, Господи, той е българин. И, Боже, Ти си положил в неговото сърце да отиде в Индия и там той да направи българско училище, и така името на Исус да бъде прославено в Индия. Господи, ние Те молим за всички мисионерски усилия. Молим Те, българската църква да бъде мобилизирана. Ние Ти благодарим за тези братя, които са били в Индия и в Кения, Господи, и в това сиропиталище там. Боже, Ти благослови, когато те са отишли да занесат Твоята любов. Господи, молим Те за Европа, защото виждаме, че в Европа народите не прославят името Ти, но те като че ли са Те забравили, свалили са Те от лавицата и са Те сложили някъде в килера. Но, Господи, ние Те молим Твоята светлина, Твоето име да бъде прославено в Европа. Молим Те, Твоето име да бъде прославено между турците в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено между помаците в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено между ромите в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено от българите в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено от евреите в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено от арменците в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено от всички етноси, които живеят в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено от чужденците в България. Молим Те, Твоето име да бъде прославено от бежанците в България. Молим Те, в името на Исус Твоето име да бъде издигнато. Твоето име да бъде прославено. Всички да бъдат съкрушени от тази съкрушаваща любов, Господи. Тази съкрушаваща любов да ни преобрази и ние да започнем да служим за издигане и провъзгласяване на името Ти, издигане на името Ти, отдаване на почит към името Ти от целия свят, от всяко племе, език, люде и народ. В името на Исус. Амин.