Христос възкръсна! А това е поздравът, с който ние се поздравяваме дори и след Великден. Традицията на Църквата е да се поздравяваме с този поздрав до Петдесетница. Така че тази сутрин ние отново се поздравяваме с този поздрав: Христос възкръсна, наистина възкръсна. Седмицата след Великден се нарича Светла седмица. И днес е Томина неделя. И ние четем Божието Слово в Евангелието според Йоан, 20 глава. Казва се от 24 стих надолу.
Йоан 20:24
24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.
А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. Затова другите ученици му казаха: „Видяхме Господа“. А той им отвърна: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“. И след 8 дни учениците Му отново бяха вътре. И Тома беше с тях. И Исус дойде. Когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: „Мир вам“. Тогава каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. И дай ръката си и сложи в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ“.
Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой“. Исус му каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени онези, които без да видят, са повярвали“. А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. Амин. Слава на Бога!
Миналият път ние започнахме да говорим за нашето възкресение. За доктрината или учението за възкресението от мъртвите, което намираме в Божието Слово. Има някои въпроси в Библията, които не са съвсем ясни. И за тях има няколко думи или изречения. И това, че няма цялостно изложение на мисълта, прави този пасаж неясен и труден. Но има пасажи, които са достатъчно дълги, за да разберем каква е Божията воля и каква трябва да бъде нашата вяра. Един такъв дълъг пасаж в Божието Слово е пасажът за възкресението. Главата, която се занимава с този въпрос, е 1 Коринтяни, 15-та глава.
1 Коринтяни 15:12
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
И миналият път ние започнахме да разглеждаме тази глава и това, което апостол Павел говори на коринтяните, защото те са били объркани по този въпрос дали има възкресение в бъдеще. Те са вярвали, че Христос е възкръснал. Защото така започва апостол Павел главата, като установява връзката и тяхната обща позиция, това, което той им проповядва, което те са приели и в което стоят. Именно, че Христос възкръсна от мъртвите. Слава на Бога! И след това обаче той свързва миналото възкресение на Христос с бъдещото възкресение на вярващите. Това, че щом Христос е възкръснал и ние ще възкръснем.
И след това обаче обръща посоката и казва: ако няма бъдещо възкресение, той казва, и Христос не е бил възкресен. Така че той свързва бъдещото възкресение на вярващите с миналото възкресение на Христос. И той казва, ако няма бъдещо възкресение на вярващите, то тогава и Христос не е бил възкресен. И понеже Христос е бил възкресен, то и ние ще бъдем възкресени. Слава на Бога!
Така че в първата част на главата, като започва от 12 стих, след което е установил общата им позиция за това, че Христос е бил възкресен, той започва да говори за това, че възкресението на вярващите ще бъде в бъдещето. Защото е възможно коринтяните, повлияни от гръцката философия, да са вярвали, че тялото няма да бъде възкресено, а само душата. Ако се връща при Бога, тялото въобще не е важно. Но апостол Павел казва: не, ние ще бъдем възкресени с нашите тела.
И виждаме в Божието Слово, в разказите за възкресението, как отново и отново се набляга върху телесното възкресение на Христос. Не е просто духовно, но това, че Той възкръсна в тялото Си. Когато Той им се яви, те мислеха, че виждат дух, Той им казва: „Дайте Ми нещо да ям“. И пред тях не веднъж, в деня на възкресението, се казва, че яде риба и мед. Но виждаме също, че не от лозата, защото лозата Го запазва, когато дойде отново и ние ще пием от плода на лозата в Неговото царство.
Но виждаме след това, когато Той се яви на Петър, когато Петър отиде за риба и Той му се яви, Той отново беше направил риба на огън, на скара. Така че явно рибата е хубава храна. Но виждаме, че Христос възкръсна в тяло и че нашето възкресение не е нещо минало и духовно, но то е бъдещо и телесно. И след като Той установява това, че нашето възкресение ще бъде в бъдещето и това, че ние ще възкръснем с нашите тела, апостол Павел продължава, като говори за приложението на тази истина.
И Той казва: ако мъртвите не се възкресяват, нека ядем и пием, защото утре ще умрем. Тоест, това, което ние вярваме, е много важно, защото то определя начина на нашия живот. Ако ние не вярваме, че има Бог, ако ние не вярваме, че ще има възмездие за злото, ако ние не вярваме, че ще има вечност и съд, то ние можем да живеем в анархия, в грях, само за този ден, да живеем само за стомаха си или само за удоволствията. Но ние не живеем за това, защото ние вярваме, че ще възкръснем от мъртвите.
Бог желае ние да се отнасяме към нашите тела с почит, защото тези тела ще възкръснат от мъртвите. Затова ние трябва да се пазим от различни пороци, както споменахме: алкохол, алкохолизъм, пристрастяване към никотина, пристрастяване към наркотици, наркотични вещества и всякакви други такива неща. И така завършва апостол Павел първата част от неговото поучение с този призив: „Не се мамете! Лошите другари покваряват добрите нрави. Трезвейте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви накарам да се засрамите“.
И след като той вече е доказал това твърдение, че нашето възкресение все още не е станало, но то предстои, то е в бъдещето, остава обаче въпросът за естеството на възкресенското тяло. И апостол Павел вече е загатнал какво ще бъде естеството на нашето възкресенско тяло. Той каза, че Христос е първият плод. Тоест, какъвто е първият плод, такива ще бъдат и останалите плодове, защото това е същият сорт. И така, че ние можем да бъдем сигурни, че нашите тела ще бъдат като тялото на Христос. Слава на Бога! Това е за мен много вълнуващо.
1 Коринтяни 15:35
35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?
И тук той довършва неговия аргумент, като влиза в един въображаем спор с неговите опоненти. И в този свой спор той се придвижва от познатото към непознатото. От това, което те знаят, към това, което те все още не са осъзнали. И какво е познатото? Познатото е това, че сеитбата, т.е. когато те сеят, той свързва нещата със земеделието. И той казва, че сеитбата не е край. Сеитбата е начало. Т.е. когато ти искаш да пожънеш нещо, сеитбата не е последната земеделска работа, последната земеделска работа е жътвата, когато ти събираш плода. А сеитбата е първата, защото ти трябва първо да разореш и като разореш, да засееш. Така че това е познатото, че сеитбата не е край, а начало.
И другото нещо, което той казва, е, че всяко семе произвежда плод според вида си. Т.е. ако ти засееш семе от домат, ще получиш домат. Ако ти посееш жито на земя, ще получиш жито. Това, което е непознато, е, че смъртта не е край, а начало на нов живот. Слава на Бога. Това, което той казва: смъртта не е жътвата, смъртта не е край, смъртта е сеитбата.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си първият плод на възкресението и че в Тебе ние имаме надежда за вечен живот. Помогни ни да живеем свято, пазейки телата си като Твой храм, очаквайки деня, в който ще бъдем преобразени и ще бъдем подобни на Тебе. Благослови всеки един, който слуша това Слово, и нека вярата ни расте в името на Исус Христос. Амин.
Слава на Бога. Смъртта не е край, смъртта е началото. Тя е ситбата. Тя е начало на нов живот. А стволът и плодът на растението, те са различни по вид от семето. Когато ти посяваш едно семе, което е с една форма, изглежда малко, ти го посяваш. Но плодът, той вече може да бъде дърво, може да бъде житен клас и той вече изглежда различно. Има ствол, стебло и плод. Корона, ако това е дърво, и плод. Но плодът на растението е различен по вид от семето.
Плодът е различен от семето. Но всичките заедно, семе, ствол и плод, различни растения ли са? Едно и също растение. Т. е. независимо, че те изглеждат по различен начин, семето, стволът и плодът, те изглеждат по различен начин и в различен период от време те се развиват, но те са част от едно и също растение. Семе, ствол и плод представляват същото растение.
1 Коринтяни 15:35
35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?
И той им отговаря на този, така да се каже, въображаем въпрос, въображаем опонент. „Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре“. Тук апостол Павел вече говори за това, че смъртта не е край, а ситбата не е край на семето. Когато ти заровиш семето в земята, това не е край на семето да се разложи там и да изчезне. Но смъртта или ситбата е начало на неговия нов живот. Човек не сее снопове, значи когато ти пожънеш снопове, не засяваш сноповете.
Но сноповете израстват в следствие на смъртта на семената. Ти засяваш тия семена, вместо да си ги изядеш, но ти ги засяваш в земята. И ти не посяваш това, което ще бъде в резултат на смъртта на това, което е. Подобно нещо каза и Исус в Йоан 12 глава, 23-26 стих. А Исус на тълпите им каза: „Дойде часът да се прослави Човешкият Син. Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само. Но ако умре, дава много плод“.
Йоан 12:23-26
23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
Слава на Бога! Амин. Ако житното зърно не падне в земята, то си остава само. Но ако умре в земята, в него има зародиш, който започва да покълва и да израства. Така че Исус каза: „Който обича живота си, ще го изгуби, и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Ако служи някой на Мене, нека Ме следва. И където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. И който служи на Мене, него ще почете Отец Ми“. Така че не само че ситбата не е края, начало на нов живот, но и семето е различно по форма от стеблото и плода на растението.
И апостол Павел продължава в 15 глава на Първо Коринтяни: „И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи пшенично или някое друго. Но Бог му дава тяло, каквото Му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло“. Независимо, че тялото на растението е различно по форма от семето, от което е израснало, то все пак принадлежи на семето си. То е същото растение. По същия начин е със нашите възкресенски тела. Сегашните ни физически тела са като семена.
Бъдещите ни възкресенски тела са като покълнали растения, но тленното и нетленното тяло принадлежат на един и същи човек. Така че нашите възкресенски тела ще бъдат част от самите нас. Слава на Бог! Вижте, това казва апостол Павел: „Всяка плът не е еднаква, но друга е плътта на човеците, друга на животните, а друга пък на птиците и друга на рибите“. Всяко месо е различно. Всяко тяло е направено от Бог, за да отговаря на целите, за които то е създадено.
Птиците имат тела, които са удобни за летене. Те имат крила и могат да летят. Рибите имат тела, удобни за плуване. Така и тленните ни тела, тези, които ние имаме, те са направени за живот в този свят, в който живеем. Та да можем да дишаме и да живеем в този свят. Възкресенските ни тела, те са направени за живот във вечността. Слава на Бога! Те ще бъдат такива, с които ние да живеем във вечността с Бог. И вижте, това казва апостол Павел от 40 стих: „Има и небесни тела, и земни тела, друга е обаче славата на небесните, друга на земните“.
1 Коринтяни 15:40
40 Има и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.
Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната, друг блясъкът на звездите, пък и звезда от звезда се различава по блясъка си. Така и със възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление. Сее се в безчестие, възкръсва в слава. Сее се в немощ, възкръсва в сила. Сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. Слава на Бога! Това е нещо, което е изключително вълнуващо за мен. Вижте, както семето се различава от растението, така и смъртното тяло се различава от безсмъртното.
Възкресенското тяло ще бъде не само пригодено за вечен живот, то ще бъде не само по-здраво, но ще бъде и по-красиво, и по-славно от земните ни тела. Тук на земята има конкурси по красота, конкурси по културизъм, и хората показват техните прелести, техните тела. Има красиви мъже, красиви жени, но всичките им тела са смъртни. Никой не показва възкресенско тяло. Но ние ще бъдем във възкресението със едни много по-славни тела. Слава на Бога! Несравнимо по-славни от най-славните тела на хората в този свят.
Защото техните тела са смъртни, а тези тела във възкресението ще бъдат безсмъртни. Слава на Бога! Така е писано, вижте, апостол Павел продължава и казва, понеже казва, както има одушевено тяло, така има и духовно тяло. И той казва, така е писано, първият човек стана жива душа, която Бог направи човека от пръст. Се казва, че Той вдъхна в ноздрите божествено дишане и човек стана жива душа. Вижте, има разлика, има камъни, има скулптури, да кажем, на човек, който изглежда като човека, но това е камък, това не е одушевено.
Има също животни, които са различни от растенията. Растенията не са одушевени, те са малко по-различни от камъните, защото растат, обаче те не могат да се движат, не могат да ходят, не могат да дишат. Имат някакъв друг процес на фотосинтеза и т. н. Но различно е, различно е. И човек пък, когато Бог го е създал, той стана жива душа, слава на Бога. Той е различен от камъните, различен от животните, но той казва: „Последният Адам“, и това е Господ Исус Христос, „стана животворящ дух“, слава на Бога.
Когато възкръсна от мъртвите, Той стана животворящ дух. И той казва, обаче не е първо духовното, а първо одушевеното и после духовното. Т. е. има ред на развитие, първо не може направо да имаме духовно тяло, първо трябва да имаме одушевено тяло. И той казва: „Първият човек е от земята, пръстен“, това е Адам. А вторият човек е от небето, защото Исус дойде от небесата. И той казва: „Аз съм от тези, които са горе“, слава на Бога. И апостол Павел продължава и казва: „Какъвто е пръстният, такива са и пръстните“.
Както Адам и ние сме негово наследство, негови потомци, ние сме пръстни. И той казва: „И какъвто е небесният, такива са и небесните“, слава на Бога. Т. е. като християни, като хора, които сме вярващи в Исус, ние вече не сме само пръстни. Но Бог ни е взел, апостол Павел казва по-напред в Първо Коринтяни, той казва: „А от Него сме ние в Христос Исус“. Т. е. Бог от тези ни е взел и ни е поставил в Христос Исус. Слава на Бога. И той казва: „Ако някой е в Христос, той е ново създание“.
Старото премина. Ето, стана новото. И затова Исус каза: ако не се роди някой отгоре, той не може да види Божието Царство. Това означава да се родиш от вода и Дух. Как се раждаш от вода и Дух? Чрез Святия Дух. Святият Дух ни ражда. Слава на Бога! Затова ние имаме тази надежда за Възкресението. И когато говореше за Възкресението на мъртвите, апостол Павел го свърза с Христос и с Неговото Възкресение. Т.е. той свързваше бъдещото възкресение с Христовото Възкресение.
Така и сега, когато говори за естеството на възкресенското тяло, апостол Павел поставя знак на равенство между естеството на възкресенските тела на вярващите и естеството на възкресенското тяло на Христос. Христос е последният Адам и вторият човек. Онези, които са повярвали в Неговото Възкресение, ще станат такива, какъвто е Той. Така както Той се преобрази и чрез Възкресението си получи небесно тяло, така и ние при Неговото пришествие ще получим небесни тела.
Слава на Бога! За това се трудим, за това благовестваме. И вижте, казва се в 49-и стих: „И както сме се облекли в образа на пръстния, така ще се облечем и в образа на Небесния“. Слава на Бога! Как сме се облекли в образа на пръстния човек? Някой помни ли как се е родил на този свят? Помните ли как се родихте? Не помните, ама сте се родили, нали? А всеки от нас, преди да започне да живее на този свят като човек, като одухотворен човек, е живял около девет месеца в утробата на майка си.
1 Коринтяни 15:49
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
Всеки един от нас, като е бил в утробата на майка си, там се е хранил, там е плувал в тази околоплодна течност девет месеца. И в един момент, по някакви тайни закони на живота, ние сме излезли от утробите на майка си, вдишали сме кислород, изплакали сме. Затова, когато се роди едно бебе, трябва да изплаче, а за да изплаче то, поема въздух. Вдишва за първи път, вдишва първата си глътка въздух, и когато я вдиша, то изплаква и започва да живее в друга среда.
Преди е живяло в една среда – тъмно, влажно, там вътре като затвор, рита, иска да излезе, но не може, но след това преминава в друга среда. Така и ние сега живеем в тази среда, този свят, който обаче е красив, но също е грешен, и има болести, има войни, има неприятности. Ще дойде ден обаче, когато ще напуснем този свят, и когато напуснем този свят, това няма да е краят. Защото когато напуснем този свят, най-напред, като безтелесни духове, защото когато човек умре, неговата душа и дух отиват в Божието присъствие, и там ние ще изчакаме Божието време на Христовото пришествие, защото тогава ще бъде Възкресението от мъртвите, когато Христос дойде отново.
И след това, в деня на Неговото пришествие, ще се събудим, както едно бебе, което се ражда и което се осъзнава в този момент. И като погледнем, ще видим, че сме с нови тела. Слава на Бога! Погледнеш – уау! Възкресенското ми тяло! Няма болести, няма затлъстяване, ще бъде перфектно! Слава на Бога! Няма старост, всичките ми зъби са там, всичко ще бъде перфектно! Тела, които не боледуват, тела, които не стареят, тела, които не умират, тела като това на Исус.
Какво точно ще бъдат те? Какви точно ще бъдат? Ние не знаем. Но знаем, че ще бъдат възкресенски тела от същото естество като това на Исус. И това казва апостол Йоан в Първо послание на Йоан, 3-та глава, 2-ри стих. Той казва: „Възлюбени, сега сме Божии чада“. Слава на Бога! Вече сме Божии чада. Апостолът казва, че на онези, които Го приеха, Той даде право да станат Божии чада. Алилуя! И той казва тук: „Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем“.
1 Йоаново 3:2
2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.
Ние това нещо, за което говорим, как ще бъде, точно не знаем. Но знаем, че ще бъде. Ще бъде, ще има възкресенско тяло. Но знаем, казва Йоан, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него. Ще бъдем подобни на Исус, ще бъдем подобни на Бога. Защото той казва: „Ще Го видим такъв, какъвто е“. И така, нашето Възкресение не е минало. То ни очаква в бъдещето. Освен това, то не е само духовно, то е телесно. Това, че е телесно, обаче не означава, че възкресенското тяло ще има същата природа като смъртното.
Значи, Лазар, когато беше в гроба, Исус го възкреси, той възкръсна в същото си тяло, което не беше възкресенско тяло. И той след това пак умря. И той ще възкръсне, когато Исус дойде втори път. Защото Христос е първият плод на възкресените. Така че възкресенското тяло е различно по форма, както тялото на растението е различно от семето, но все още продължава да принадлежи на същия човек. Т.е. нашето възкресенско тяло ще бъде същото тяло на нас самите и ще бъдем същите хора в това възкресение.
Слава на Бога! И апостол Павел завършва това свое поучение за възкресението от мъртвите с един величествен и победен пасаж, който звучи като химн. И когато чета тази глава, аз имам чувството, че в нея се води битка със смъртта. И сега в края на главата, когато апостол Павел тотално е сразил смъртта, той започва да триумфира над нея. И според апостол Павел най-големият триумф на вярващия над смъртта ще бъде тогава, когато той въобще не се срещне с нея.
Ще има и такива – аз не знам дали аз ще бъда един от тях, но ще има и такива. Как може да стане това, да не се срещнем никога със смъртта? Това ще се случи с тези, които ще бъдат живи в момента на Христовото пришествие. Когато Исус дойде, ако ти си жив тогава, ти няма да умреш. Ти няма да вкусиш смърт, а просто в миг на око твоето тяло, което е тленно, ще се измени в нетленно. И от смъртно ще стане безсмъртно. В един миг. Слава на Бога! От одушевено ще стане духовно.
Вижте, апостол Павел казва в 50-и стих: „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство. Нито тленното наследява нетленното“. Затова и когато Исус дойде втори път, няма тези, които са живи, да преминат със същите тела в Божието Царство. Но трябва да се изменят, защото това Царство е различно. Ето една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим. В една минута, в миг на око, при последната тръба. Защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.
1 Коринтяни 15:50
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
Слава на Бога! Защото това тленно трябва да се облече в нетление и това смъртно да се облече в безсмъртие. Слава на Бога! Тези, които са умрели в Христос с вяра, душите им са при Исус, те са при Бога. Да, в последния ден на Възкресението техните души ще се съединят с техните тела, възкресенски, и те ще възкръснат от мъртвите със същите тела, обаче вече възкресени. Те ще изглеждат, както са били приничени със същите, обаче вече с възкресенски тела.
Но тук апостол Павел говори за грабването на църквата, което ще се случи при последната тръба. И в Първо послание към солунците, 4-та глава, от 13-и до 18-и стих, той пише това и в другото послание на другата църква в Солун. И там той им казва: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите, както другите“. Това са невярващите, които нямат надежда, защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.
1 Солунци 4:13-18
13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.
15 Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите.
16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.
18 И така, насърчавайте се един друг с тези думи.
1 Солунци 4:15-18
15 Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите.
16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.
18 И така, насърчавайте се един друг с тези думи.
Защото това ви казваме чрез Господното Слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите, понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел, при Божия тръба, ето е тръбата, и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред, после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха и така ще бъдем всякога с Господа. И така, насърчавайте се един друг с тези думи.
Слава на Бога! Ето да бъдем насърчени. Това няма да се допусне, брато, че те, които са правили добро, те ще възкръснат за живота. Да. Светът е Дух, който не е в тях и са кръстени с вода. Как, когато са правили сами добро, могат и те да участват с другите. Нещо така го разсъждава, като четат. Брат Стойко се говори за това, че вършението на добро е следствие на вярата. Значи, ако човек вярва, тази вяра ще се изразява в добри дела. Но тези, които ще възкръснат за живота, са тези, които вярват в Исус Христос.
Защото Той казва: „Който вярва в Мене, няма да види смърт, но е преминал от смъртта в живота“. Нали? Така че тези, които ще възкръснат за живот, те ще вършат добро, понеже са вярвали в Исус Христос. Но това е мечтата на всеки вярващ – Исус да дойде и да ни вземе преди смъртта ни, така че да не ни се наложи да преминаваме през долината на смъртната сянка. Да възкръснем без да умираме. И това ние казваме: „Дойди, Господи Исусе“. Това е било същото мечтата на апостол Павел – Христос да се върне преди неговата смърт.
Но Христос може да се забави, защото когато се забави, Той иска да се спасят и други човеци. Ако беше дошъл тогава, ние нямаше да бъдем родени, нямаше да бъдем спасени. Слава на Бога, че Той не се е върнал тогава. Но може би след нас има и други, които искат същото и те да бъдат спасени. И защо? Защото аз още и нямам, а те повярват. Така че Бог знае кога, това е в Неговото време. Но апостол Павел казва, че при пришествието на Христос ние ще възкръснем и тогава нашият триумф ще бъде неописуем.
Той казва този химн, а когато това тленно се облече в безсмъртие, тогава ще се изпълни писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно. О, смърти, къде ти е победата? О, смърти, къде ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. Но благодарение Богу, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“. Слава на Бога! Смъртта дойде следствие на греха, но Исус понесе греха. И тази победа, която Бог ни дава чрез нашия Господ Исус Христос, е неоспорима.
Той е гарантът на нашата победа, която Бог ни дава в Исус. Но апостол Павел завършва главата, като ни връща от бъдещето в настоящето, както и предната част, за която говориме. И ни напомня важността на това да стоим в увереността и да държим на убежденията, които сме приели от апостолите. И вижте, 58-ми стих той казва: „Затова, възлюбени мои братя“, оттук включваме и сестрите, „бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте всякога в Господното дело, като знаете, че във Господа трудът ви не е напразно“.
1 Коринтяни 15:58
58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.
Слава на Бога! Затова нашето бъдеще е славно. Ние ще възкръснем от мъртвите и ще живеем завинаги с Исус и с Бога. Но докато дойде това наше бъдеще, ние сме тук в настоящето и трябва да бъдем изпитани. Затова идват изпитания. Какво ще правим? Трябва да бъдем усъвършенствани. Трябва да служим на Бога и да издържаме трудности и незгоди. Всичко това обаче не е напразно, понеже е в името на нашето възкресение, в името на повече възкресени с Христос хора.
Затова нека да се трудим. Вижте тук апостол Павел казва: „Преизобилвайте всякога в Господното дело“. И той казва, че във Господа трудът ви не е напразно. И във Библията има много такива пасажи, където се казва за един или за друг, че той трудеше във Господа. Как се трудим ние във Господа? Когато ние благовестваме на другите. Когато ние служим на Бога. Когато ние ходим на църква. Когато ние се покланяме на Бога. Когато ние практикуваме духовните дисциплини и поддържаме себе си във вяра.
Защото непрекъснато идват към нас различни мисли, които да ни кажат, че Бог не съществува, че Исус не съществува, че това е лъжливо, че това е невярно, че има други неща, че може би има други обяснения. И ние сме се объркали. И в един момент, ако ние не се борим с това неверие, с този атеизъм, с тези лъжливи учения или с това да се покланяме на други богове, на идоли, на различни други неща, тогава ние можем да изгубим спасението си. А това е славно спасение.
Новите тела, които Бог има за нас. Възкресението и вечния живот с Бог. Бог ни е дал тук ние да живеем съвсем кратко, но вечност. Вечност означава, че колкото и голямо число да кажеш, винаги можеш да прибавиш още едно. И винаги можеш да прибавиш още едно. И никога няма край. Завинаги с Бог във възкресенско тяло. Това е надеждата на вярващите. Това е надеждата на християните.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И, Татко, помогни ни. Помогни ни да се трудим, докато сме тук. Да споделяме тази вест. Да споделяме тази надежда. Ето, виждаме апостол Павел. Той говори надълго и нашироко за нашето възкресение и казва, че то не е минало, но то е бъдещето. И то не е само някакво духовно или душевно. То е телесно. Нашите тела ще бъдат възкресени. О, Боже! Молим Те, Татко, помогни ни тази вяра да бъде в нас. Боже, ние имаме тази надежда, че тези, които са упокоили в Христос, те не са изгубени, но те ще бъдат възкресени. Имаме тази надежда и за себе си, че когато ние си отидем от този свят, това няма да бъде нашият край, но ние просто ще бъдем засяти, за да покълнем и да се появим в славата с новите възкресенски тела. Благодарим Ти! Благодарим Ти за тази надежда. И нека тя да бъде запечатана дълбоко в нас. И помогни, Господи, да се трудим чрез благовестие, чрез мисии, чрез споделяне на вярата, Господи, с онези, които все още са в тъмнина. И те не вярват, те не знаят. Но Твоето Слово указва как ще чуят без проповедник? И как те ще призоват, ако не са чули? Затова, Господи, помогни да отидем, да им кажем, те да чуят, да повярват и да Те призоват.
МОЛИТВА
Господи, ние знаем, че Ти си подготвил сърцата. Молим Те за българския народ, Господи. Нека да не бъде суеверен и да не бъде невеж, но, Господи, да бъде вярващ народ, който да изпраща мисионери по целия свят. И, Господи, вярата в България да бъде силна, да бъде истинска. Господи, връзката на хората с Тебе да бъде реална. Помогни да живеем праведен живот. Да отрезняваме към правдата и да не съгрешаваме. Защото, Господи, Ти желаеш да изградиш характер в нас, когато сме в тази земя, който да замине с нас във вечността. Затова помогни ни, Господи. Нека това Слово да се запечата в нас и да ни даде стимул и мотивация за служение и живот по Твоята воля. Благодарим Ти в името на Исус. Амин.