Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим да говорим за посланието към римляните. Ние започнахме преди няколко недели да говорим за посланието към римляните. И всъщност това, което разглеждаме, е едно послание, което е като един общ преглед на цялото послание. Текст на това послание е от 1 глава 16 стих до 11 глава 36 стих. Тоест това са първите 11 глави на посланието към римляните. И основната тема на това послание е „Правдата чрез вяра“ или „Оправданието чрез вяра“.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
И аз ви разказах за Мартин Лутер, за това как той е стигнал до истината за това послание, като е осъзнал, че всъщност правдата, за която се говори в 17 стих, за правдата, която е от Бога, че това не е неговата активна праведност, чрез която той съди хората, но това е пасивна правда, която ние получаваме от Бог. И това го освобождава от борбите му. Защото ние всички като човеци сме склонни да бъдем религиозни. Естествените хора, дори тези, които не са спасени, които не са християни, те имат склонност да бъдат религиозни.
И затова има толкова много религии. Това е лъжата на Сатана, която ти казва, че ако ти правиш определени неща, ти ще станеш праведен, ти ще станеш свят и ще достигнеш до някакво състояние, в което ще бъдеш блажен. Състояние на блаженство. Но ние осъзнаваме, че ти можеш да искаш да го направиш, но не можеш. Защо не можеш? Защото си човек. И като човек си грешен. И като си грешен, ти вършиш грях. И затова не можеш. И затова и Мартин Лутер е имал тези вътрешни борби в себе си; той искал да угоди на Бога, но е осъзнал, че не може да Му угоди, защото грехът е в него.
Но тогава той осъзнава, че всъщност Благовестието е това: не че ние можем със собствени сили да угодим на Бога, но че Бог ни дава праведност заради Исус Христос. Заради Исус Христос. Исус Христос е нашият Спасител. Исус Христос е жертвата за нашите грехове. Исус Христос е Този, чрез Когото ние получаваме спасение. Затова ние сме сложили кръст тук в църквата. Винаги да го виждаш. Защото ние проповядваме Разпнатия Христос. Той е отговорът.
Цялото това послание от 1 до 11 глава може да се раздели на няколко части. И идеята това да го разделяме на части е, понеже когато имаме структурата на даден текст, ние разбираме по-добре съдържанието на този текст. И това послание, когато се раздели на части, може да разбереш по-добре за какво става въпрос и да бъдеш по-добре ориентиран. Защото иначе е трудно, когато четеш дума по дума, се изгубваш в тези думи, логически изявления, логически твърдения, които Павел говори. И не можеш да разбереш за какво става въпрос. И всъщност ние сме стигнали до втората част.
СТРУКТУРА НА ПОСЛАНИЕТО КЪМ РИМЛЯНИТЕ
Първата част на посланието е от първа глава 16 стих до трета глава 20 стих. И в тази първа част на посланието се говори за това защо е нужна правдата чрез вяра. Значи във всички части на посланието става въпрос за правдата чрез вяра, защото тя е основната тема. Забележете ли? Защо имаме нужда от правдата чрез вяра? И ние говорихме за това, че първо езичниците имат нужда от правда чрез вяра, защото са грешни. И в първата част от първа глава 18 стих до втора глава 16 стих апостол Павел разкрива греховността на езичниците.
След това от втора глава 17 стих започва да говори за юдеите. От втора глава 17 стих до трета глава 20 стих той говори за юдеите. От трета глава 21 стих започва Благата вест. И ние говорихме за това, че едните са грешни, другите са грешни. И тогава започва Благата вест. И Благата вест от трета глава 21 стих започва: „А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците, сиреч правдата от Бога чрез вяра в Исус Христос за всички и на всички, които вярват, защото няма разлика.“
Римляни 3:21-22
21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,
22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.
Т.е. няма разлика дали си юдеин, дали си езичник. Единственият начин да се спасиш е чрез правдата, която Бог ти дава. И това е от трета глава 21 стих до четвърта глава 25 стих. И всъщност миналият път, когато говорихме по тази тема, ние стигнахме до трета глава всъщност и ще продължим днес с четвърта, но преди да се върнем на това, искам да ви кажа останалите части.
Следващата част, която е третата, са Павловите отговори на възраженията срещу доктрината за оправдание чрез вяра. Защото има различни възражения. Защо така, чрез вяра не учиш ли по този начин хората да грешат? Защото ако сме праведни чрез вяра, тогава има ли значение как живеем? Хората казват: „Няма“. Но апостол Павел казва: „Не! Има!“ И той отблъсква тези аргументи. Защото в шестата глава започва да казва: „Тогава какво да речем ли? Нека да останем в греха, за да се умножи благодатта?“ Той казва: „Да не бъде!“ След това 15 стих: „Тогава какво, да грешим ли, защото не сме под закона, а под благодатта? Да не бъде!“ 7 глава, 7 стих: „Тогава какво да речем ли, че законът е грях? Да не бъде!“ Виждате как той отхвърля възраженията срещу доктрината за оправдание чрез вяра. И това продължава в 5, 6 и 7 глава.
И след това в 8 глава от 1 до 39 стих са Павловите насърчения. И след това от 9 глава, 1 стих до 11 глава, 36 стих е етническият въпрос, погледнат през призмата на оправданието чрез вяра. Виждате, това е интересно. Тоест апостол Павел продължава тази доктрина за правдата чрез вяра, дори когато говори за евреите и за езичниците. Защото в 9 глава той започва да говори за тия въпроси, в 10 глава са основните стихове, които ние проповядваме, когато излизаме да благовестваме на хората, и там се казва: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Слава на Бога! Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.“
Римляни 10:9-10
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
Тоест това е 10 глава, 9 и 10 стих. Тия стихове непрекъснато се говорят, когато благовестваме. И те са точно в средата на тази секция, която говори за евреите и дали те са отхвърлени от Бога и какво ще се случи с тях. Тоест дори етническия въпрос апостол Павел го разглежда през призмата на оправданието чрез вяра. Тоест това са частите на цялото това послание и в него ние виждаме едно нещо: че общата тема на цялото това послание е оправдание чрез вяра. И затова аз говоря по това нещо и сме стигнали до трета глава, просто четем посланието. И сега сме на четвърта глава. Но искам да ви кажа още нещо и това е, което аз виждам в това послание, защото всеки път, преди да го проповядам, го слушам цялото послание. Имам една програма в компютъра, която ми говори същия текст. Просто го слушаш. Може и аудио, може и в интернет го има. Може да си пуснете посланието към римляните да го слушате. И аз го чета също и го слушам едновременно. И като го чета и го слушам, видях нещо, което беше много интересно, и то е, че се говори за различни закони.
Апостол Павъл говори за различни закони. Единият закон е закона на делата. И това говорихме миналият път. В третия път се говори за закона на делата и закона на вярата. Вижте, в 20 седмици ти се казва и ти. Къде остава хвалянето? Изключено е. Через какъв закон? Через закона на делата ли? Значи има закон на делата. Какъв е закон на делата? Закона на делата е, че ти вършиш дела и така обождаеш на Бога и се спасяваш. Но той казва не чрез закона на делата, има закон на вярата.
Казва не, но чрез закона на вярата. Така че има закон на делата и има закон на вярата. И по-нататък в 6-7 глава той казва също, че има друг закон. Особено в 7-7. И той говори за това, че има закон на греха. В 8 глава, в 2 стих се казва, защото законът на животворящия дух. Значи има закон и на духа. Разбирате ли? Има закон на греха и закон на духа. Така че това е отговора на това как ние може да бъдем християни. Това е всъщност основата на християнския живот.
Римляни 7:7
7 Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“
Римляни 8:2
2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.
И ние като християни трябва да го променим това, че хората в света и дори във църквите има такива хора, които не са спасени, са религиозни. Те идват на църква, но те си мислят, че се спасят заради това, че ходят на църква, заради това, че извършват някакви дела и издигат собствената си правеност и дори се куртеят пред Бога, че са много святи и много правени. Защото те живеят според закона на делата. Закона на делата. Обаче в тях действа също закона на греха.
Ако действаш по закона на делата, не можеш да се спасиш, защото там, където са делата, там действи закона на греха. И закона на делата и закона на греха те върят в смърт. Но в нас, които сме вярващи в Исус Христос, Бог ни дава тази благодат, която Бог ни е давал. Ние не заслужаваме. И благодата е тази, че Той ни е давал закона на вярата да действи в нас. Закона на вярата. Той ни е избрал и ни е давал способността да повярваме в Исус Христос. И чрез вяра ние получаваме правда.
Алелуя! Обаче има две части във спасението. Той има, може би, повече, но поне две. Едната част се чества с оправданието. Тоест, Твоята позиция пред Бог. Ти си бил грешен, Бог ти дава правда, ти си оправдан. Това е позицията. Обаче от там до татъка следващото нещо е, след като ти си оправдан, освещение се казва. Освещение. Тоест ти да израстваш от тази позиция на праведност в освещение. В освещение.
И тук това се казва в 6 глава се казва това нещо 22 стих на 6 глава се казва това казва преди какво правихте. Защото когато бяхте слуги на греха, значи е действал закона на греха във вас, не бяхте обоздавани от правдата, какъв плод порочи имахте тогава от тия неща, 21 стих на 6 глава, неща от които сега се страмувате, защото среднината им е смърт. И 22 стих казва на 6 глава. Но сега, като си освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост. Отивате към святост. Тоест това е процес на освещение. Разбирате ли? Отивате към святост, на която среднината е вечен живот.
Римляни 6:21
21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
Римляни 6:22
22 Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, която води към вечен живот.
Така че има 4 основни части, както видяхме първата е нуждата от правда чрез вяра, втората е благовестието, как получаваме тази правда чрез вяра, след това възраженията, които апостол Павло Борба, 5-6-7 глава, насърченията в 8 глава, и накраятническият въпрос. Значи може би 5 части. Да ви сега ще ги разделим, но това е от 1 до 11 глава на посланията към римляните. И във всяка една от тези части, това е основната тема. Правда чрез вяра. И как ние да живеем правда чрез вяра?
Казахме, като в нас действа закона на вярата. Чрез закон на вярата ние имаме оправдани. И след това, като имаме това оправдание, чрез закон на вярата, какво да правим? Да живеем ли в греха? Не! Но да живеем чрез закона на духа. И чрез закона на духа ние ще имаме способност да изпълним закон чрез духа на Бога. Това е цялото нещо. И така се връщаме назад в 4 глава, където апостол Павел говори за този закон на вярата и казва вече в 4 глава, всъщност тези глави могат да се разделят и примерно, че в 4 глава той говори за оправданието чрез вяра и патриархството.
Авраам и Давид. И вижте какво казва сега за Авраам и за Давид и за оправданието чрез вяра. И когато говори за Давид, значи, Давид е ключова фигура във Стария Завет. Той е царя. Той е този, който е Божия помазник. Когато Бог прави Завет. Тоест, тук бихме могли, че да кажем, че в тази 4 глава се говори за взаимоотношението и за връзката между Заветите. Защото чрез това послание, чрез Исус Христос, ние какво имаме? Завет. Нали така? Завет. Обаче при този нов Завет имало ли е други Завети?
Имало е. Стария Завет е между Бог и Израил на планината Синай, където Бог им дава 10 заповеди. Но при ли този Завет има друг Завет? И това е Завета с Авраам. Бог направи Завет с Авраам. Не си спомните, той казва му да заколи там едно животно и той мина по средата, нали си спомните? Това беше Завета. В Бития се говори за този Завет с Авраам. И също има Завет и с Давид. Бог им каза Заветът е това с тебе, че няма да липсва наследник на тронът ти. И че твой трон, твой престол, ще дойде един, който ще бъде помазаника и че той ще правлява до вечни векове.
Слава на Бога! Така че Давид и Авраам са много важни за Вярата. И апостол Павел в тази четвърта глава казва, сега нека да видим това, което ние го говорим за тази правда чрез Вяра. Дали е нещо ново или го има в Словото? И дали, какво казват Заветите с Авраам и с Давид в този въпрос? Затова той се връща и казва четвърта глава. Много ми харесва тази глава. Толкова ми харесва, знаете защо? Защото в нея тук тази глава е моя нотариален акт. Моя нотариален акт.
Аз сега се занимавам по-ново с нотариални актове. Това, което майка ми ме оставя приемен апартамент в Амбургас и апартамент в Зълнък. Тя няма нотариални актове, защото не правят. Това е много скъпо, тези нотариални актове. Обаче, ако имаш нотариален акт, вече се знае, че на твоя име това е имота, е твой, това е тия наследство. Не е така? Удостоверение за наследници. Трябва да имаш удостоверение за наследници, но вече това удостоверение за наследници ти дава право да си извадиш нотариален акт.
И в той нотариален акт пише, че това нещо е твое. Тук, знаеш ли какво пише в тази глава? Пише, че аз съм наследник на света. Наследник на света? Прочтете и не се четете библиите. Нас чета библията и тук се пише, че аз съм наследник на света. И аз си казвам, аз може да съм билиен, може нещо да нямам, но аз съм наследник на света. И затова много обичам тази глава. Сега вижте какво се случва в тази глава. Вижте какво се случва. И тъй какво да кажем, че нашия отец Авраам е намерил по път.
По път нищо не е намерил. Защото ако Авраам се оправдал от дела, има с какво да се хвали само не пред Бога. Защото Авраам тук е казан да се е оправдал от дела. Какво означава, че Авраам се е оправдал от дела? Означава, че това, което е правил е било угодно на Бога. И всъщност това ни препраща към един друг апостол. Знаете ли кой е? Яков. Защото в Яков втората глава се казва, че човек се оправдава не само чрез вяра, но и чрез дела. И сега там се дава за пример Авраам също, че Авраам не се оправдава само чрез вяра, но и чрез дела, защото той се покори и принесе сина си Исаак в жертва.
Бог му казва: „Вземи сина си, този син, който Аз ти го дадох, като чаках 25 години за него, и сега, когато той вече е младеж, вземи и отиди и го принеси в жертва на един хълм, на който ще ти покажа.“ Авраам не може да каже: „Ма това аз не мога да го чуя“, защото той познаваше гласа на Бога. И той се покори, така че Авраам имаше дела. И тук се казва, че Авраам се е оправдавал чрез дела, но разбира се, това са дела, които следват вярата. Той не се е оправдавал чрез дела, защото веднага се казва, че има с какво да се похвали само че не е пред Бога, и след това той обяснява, че не се е спасил чрез дела, а чрез вяра.
Но всъщност, делата показват жизнеността на вярата. Веднага първо трябва да бъде вярата и след това следват делата, а не първо делата, а после вярата. Първо трябва да бъде вярата. Но това се казва, че ако Авраам се е оправдавал чрез дела, има с какво да се похвали само не пред Бога. Понеже какво казва Писанието, и веднага той ни връща към 15 глава на Битие: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.
Битие 15:6
6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
Значи, вижте, това е законът на вярата. Ние говорихме на пътя, че това е като… Това е това, че има останали завети преди нашия завет с Господ. Да. Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда. Значи, когато ние вярваме в Исус Христос, Бог вменява тази вяра в Исус за правда. И ни оправдава, защото Исус понесе нашия грях. Слава на Бога! И след това се казва: „А на този, който върши дела, наградата му не се счита като благодеяние, но като дълг.“ Т.е. ако ти влезеш в закона на делата, там няма благодат. В закона на делата има дълг. Ти работиш и ще ти се плаща. Това е положението.
А на този, който не върши дела, а вярва в Оногова, който оправдава нечестивия – Бог е този, който оправдава нечестивия заради жертвата на Исус – неговата вяра му се вменява за правда. Слава на Бога! Това съм си го заградил с химикал, почертал съм си го с жълто, с червеничко съм сложил удивително. Защото, вижте какво се казва: „А на този, който не върши дела“ – аз се отказвам да живея под закона на делата – „а вярва“, т.е. сега влизам в закона на вярата, в Онзи, който оправдава нечестивия. Бог оправдава нечестивия заради Неговата благодат, Неговата милост, Неговата любов. Неговата вяра му се вменява за правда. С това вярвам, че съм спасен. Вярвам, че имам вечен живот. Вярвам, че ще бъда с Исус във вечността.
И вижте, с това е дума на Давид, 6-ти стих. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела. И след 6-ти стих, той казва какво? Това е цитатът от 32 Псалом: „Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен оня човек, комуто Господ няма да вмени.“ Няма да вмени грях, слава на Бога. Аз съм блажен, хора. Може да ме наричате Блажени Симеон. Блажени! Защо? Защото аз вярвам. И понеже вярвам, Бог казва, че съм блажен. Блажен оня човек, комуто Господ няма да вмени грях. Аз съм грешен човек, но Бог няма да ми вмени този грях. Аз вярвам в Исус. Ти блажен ли си? Кажи тази сутрин: „Аз съм блажен. Аз съм блажен.“ Защото Бог няма да ми вмени греха, който съм извършил. Слава на Бога.
Псалм 32:1-2
1 Давидов псалом. Поучение.
Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
2 Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.
Така че виждаме тези стълбове във вярата: Авраам и Давид. И двамата – оправдание чрез вяра. Вижте това, което той казва. И тук е въпросът за обрязаните или необрязаните. Девети стих. „Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е или за необрязаните?“ Тук сега минаваме на въпроса за обрязването. Много говори Апостол Павел в това послание за обрязаните, за необрязаните, за обрязване, за необрязване. Вярвам, че знаете какво е обрязване. И Бог дари обрязването като белег на завета на Авраам. Така че евреите всичките бяха обрязани. Гърците не бяха обрязани. Гърците не бяха обрязани.
Но трябва да ви кажа, че по това време, някъде около 20-та година, 30-та година преди Христос, евреите не са искали много да бъдат обрязани. Ще ви кажа защо. Защото по времето на Александър Македонски, идва тази империя, която се нарича империята на Александър Македонски – гърците. Александър Велики, да. И по време на тази империя навлизат спортните игри. Тук в България, в Пловдив има стадион. Целият под града има стадион. Огромен. За лекоатлетични състезания. В тези лекоатлетични състезания по това време спортистите са участвали голи. Просто така са играли. Не са се срамували. Може да видите по античните статуи гръцките – всички са голи. Просто, моля? Ми не, просто да не им пречи нищо. Да не им пречи нищо, да не им тежи.
И тогава гърците са били необрязани. И било по-красиво това нещо от естетична гледна точка, отколкото обрязаните, ако са голи. Така че някои от евреите, те са искали да участват в тези състезания, но им е било малко неудобно, защото начинът, по който изглеждате, е различен от другите. Но пред Бога е по-добре да си обрязан, защото тогава си във завет с Бога, ако си наследник на Авраам. Но сега, в Новия завет, няма значение дали си обрязан или необрязан, защото Апостол Павел казва: „Важното е обрязването на сърцето.“
И тук обаче говори: „Това блаженство само за обрязаните или за необрязаните?“ И той казва: „Понеже казваме на Авраам, вярата му се вмени за правда.“ Та как му се вмени? Кога му се вмени? Как му се вмени? Когато беше обрязан или необрязан? Не ще кривя ти, Апостол Павел, кога му се вмени правдата за вярата? Да! И се казва тук в 10-ти стих: „Не когато беше обрязан, но необрязан.“ И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях. Слава на Бог! Така че Авраам е моя баща. Защото аз вярвам в Исус. И ние всички сме деца на Авраам. Нека да кажем всички: „Аз съм дете на Авраам.“ Слава на Бога! Слава на Бога!
И вижте какво става, ако си дете на Авраам. Значи аз съм в завета. И отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец е имал, когато беше необрязан. Т.е. че може да си евреин и може да си обрязан, няма значение, може да си мюсюлманин, да си обрязан, но не си спасен.
Трябва да имаш правда чрез вяра, и само чрез правда, чрез вяра можеш да се спасиш. Трябва да вярваш в Исус Христос. Слава на Бога! Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, вижте къде идва моето наблягане, наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Значи вижте защо аз съм толкова развълнуван. Защото аз получавам толкова наблягане, не заради това, че чрез дела се спасяваме чрез закон, но чрез правдата, чрез вяра.
ПРАВДАТА ЧРЕЗ ВЯРА ТЕ ПРАВИ НАСЛЕДНИК НА СВЕТА
Правдата чрез вяра те прави наследник на света. Кажи това нещо! Правдата чрез вяра ме прави наследник на света! Вижте какво се казва, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото ако са наследници ония, които се облягат на закон, то вярата е празна и обещанието е сметнато за нищо. Понеже законът докарва не обещания гняв, но където няма закон, там няма нито престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, и вижте какво се казва, обещанието е осигурено на всичкото потомство.
Обещанието е осигурено на цялото потомство. Значи не само на обрязаните, но и на необрязаните. Аз не съм обрязан, но съм наследник, защото имам вярата на Авраам. Слава на Бога! Ако почнеш да си обрязан, трябва пак да имаш вярата на Авраам и тогава ще получиш наследството. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така, защото обещанието е да е осигурено на всичкото потомство, не само на това, което се обляга на закон, но и за това, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни.
Както е писано: „Направих те отец на много народи“. Пред Бога, когато повярва, той повярва в Този, който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване това, което не съществува. Слава на Бога! Закона на вярата – ние трябва да вярваме в Бог, че Той върши чудеса. И тук се казва това нещо. Авраам, тук се дава пример как Авраам повярва. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“.
Значи, за да имаш вяра, ти трябва да имаш обещания. Така вървят нещата, понеже говорим за закона на вярата. Закона на вярата – трябва да имаш закон. Това е законът, ти изпълняваш закона. А за вярата, трябва да имаш вяра, но вярата стъпва върху обещания. Какво е обещанието, което ние имаме в Новия Завет? Моля? Вечен живот! Но също обещанието е това, че Господ ще прости греховете ни и няма да ги помни вече, ще отнеме греховете ни. Това е Новият Завет.
И ние стъпваме върху това обещание. Нашата вяра в това обещание за възкресение от мъртвите. Имаме ли обещание за възкресение от мъртвите? Ние вярваме. И ако ние вярваме в това обещание, нашата вяра се обменя за правда. И тук се казва, че тази вяра е невероятна, защото вижте 19 стих. Авраам имаше обещание – толкова ще бъде твоето потомство! А Бог му казва – виж звездите, виж земния прах, виж пясъка, толкова ще бъде твоето потомство. И той обаче няма дете.
Няма дете. Чака една година, две години, 10 години. Пробва сам. Каза сега – имам наложница. Нали? Агар. Жена му каза сега да направим едно сурогатно майчинство. Ще стане работата. Но Бог каза – не, не, не, не. И накрая той повярва. И Бог му казва – Сара, от тебе ще се роди Исак. Слава на Бога. И тука се казва – тя беше вече доста напреднала възраст. И тука се казва – без да отслабва във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло.
Той не си затваряше очите. Той вземаше предвид реалностите. Ние като вярващи, ние не означава, че си затваряме очите и приемаме на сляпо нещата. Не. Авраам виждаше. Той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло. Като беше на около 100 години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба. Т.е. той ги вземаше предвид, но в същото време не ги вземаше предвид. Т.е. той виждаше как са, но неговата вяра не беше в тях. И се казва в 20 стих: „Обаче относно Божието обещание…“
Т.е. това е така, това е така, но има обещание. И се казва: „Относно Божието обещание, не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра и даде слава, уверен, че това, което е обещал, Той е силен да го изпълни“. Затова му се и вмени за правда. Това, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас. Нам ще се вмени за правда, като вярваме в Тогова, който е възкресил от мъртвите Исус – нашия Господ, който беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни.
АЛЕЛУЯ! Така че има ли правда чрез вяра тук в тази глава? Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Господи, дай ни ние да вярваме в тази правда чрез вяра. Господи, дай ни да разбираме, дай ни да отнасяме, да се веселим. Дай ни, Господи, да разбираме какво означава да вярваме. Дай ни тази вяра, каквато имаше Авраам. Господи, ние Ти благодарим за това, че Ти ни казваш, че ние сме наследници на света. Господи, че ние ще живеем в новото небе и новата земя, в които ще живее правда. И ние сме наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос. Благодарим Ти за това, че Ти си ни дал тази вяра на Авраам. Господи, благодарим Ти за тази правда чрез вяра и благодарим Ти, че и на Авраам правдата му се вмени за неговата вяра, за това, че Той повярва в Бога и това му се вмени за правда. Не когато беше обрязан, но когато беше необрязан и обрязването му се даде като белег на завета. Но Господи, сега Ти гледаш на сърцата и за Теб няма значение дали сме обрязани или необрязани, но за Теб има значение нашата вяра. Господи, за това Ти се моля. Боже, дай ми тази вяра, че Исус Христос беше разпнат заради прегрешенията ни и беше възкресен за нашето оправдание. И Господи, когато скоро ще празнуваме Великден, Господи, да се радваме с тази неизказана и преславна радост, като получаваме следствие от вярата си, спасението на душите си, да вярваме, че Исус възкръсна. И това, че Той възкръсна, означава, че цената на Кръвта Му е била достатъчна за покриване на всичките грехове, на всичките хора и на нашите грехове. И с това, Господи, чрез тази вяра Ти ни даваш правда, в която ние може да се радваме. Дай ни, Господи, да живеем според закона на вярата, а не според закона на делата, за да не бъдем легалисти или законници, Господи, но Боже, да бъдем чада на вярата. Боже, да бъдем чада чрез вяра на Авраам, да бъдем блажени за това блаженство, за което Давид говореше, че „Блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях“ или на когото вменява правда независимо от дела. Блажен онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях или на когото вменява правда независимо от дела. Господи, благодарим Ти за всичко това. Нека се запечатва в нас. Дай на всеки един да размишлява. И ние всички, Господи, да имаме нашата връзка с Тебе. Да бъдем истински християни, истински последователи на Исус Христос, които приемат апостолското учение и живеят не според закона на делата и закона на греха, но живеят според закона на вярата и закона на Духа.
Битие 15:6
6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
Римляни 4:25
25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Псалм 32:1
1 Давидов псалом. Поучение.
Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
Псалм 32:2
2 Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.
ЗАКОНЪТ НА ДУХА И ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА
Когато говорим за Божията правда, ние се обръщаме към посланието към Римляните. Апостол Павел ясно заявява, че не се срамува от благовестието, защото то е Божия сила за спасение на всеки, който вярва. В това благовестие се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, точно както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.
Римляни 1:16-17
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
Важно е да разберем, че нито едно създание няма да се оправдае пред Бога чрез дела, изисквани от закона. Чрез закона идва само познаването на греха. Но сега, независимо от закона, се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците. Това е същата правда, която Аврам получи, когато повярва в Господа и Той му го вмени за правда.
Римляни 3:20-21
20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,
Битие 15:6
6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.
Мнозина се питат дали трябва да останем в греха, за да се умножи благодатта, или дали да грешим, защото не сме под закон, а под благодат. Отговорът е категоричен: „Да не бъде!“ Ние сме освободени от греха и сме станали слуги на Бога, като имаме за плод святост, която води към вечен живот. Исус Христос бе предаден за нашите прегрешения и възкресен за нашето оправдание.
Римляни 6:1-2, 6:15, 6:22, 4:25
25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ни освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. Това е животът, към който сме призовани – живот в Духа, където съвестта ни свидетелства в Святия Дух.
Римляни 8:1-2, 9:1
1 Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,
Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. Блажен е онзи, чието престъпление е простено и чийто грях е покрит, защото Господ не му вменява беззаконие.
Римляни 10:9-10, Псалм 32:1-2
Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки.
Римляни 8:39, 11:36
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.
МОЛИТВА
Моля Те, Господи, дай да живеем според закона на Духа, законът на Духа да действа в нас, законът на вярата да действа в нас. И Господи, така ние да бъдем оправдани, спасени и блажени, изпълнени с Твоя Дух и отдаващи слава на Тебе. В името на Исус. Амин.