ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ

В края на времената на едно голямо поле милиарди хора бяха седнали пред Божия престол. Повечето от тях се свиваха назад от ярката светлина, която идваше от него, но по-напред имаше и групи, които говореха гневно — не притаени в раболепен срам, а войнствено. “Как може Бог да ни съди? Какво знае той за страданието?”, извика предизвикателно млада брюнетка. Тя дръпна ръкава си, за да разкрие на ръката си татуиран номер от нацистки концентрационен лагер. “Ние понесохме ужас… побои… мъчения… смърт!” В друга група едно момче с африкански произход дръпна яката на ризата си, за да разкрие врата си. “Какво ще кажете за това?” – разпалено каза то, показвайки грозен белег от обесване. “Линчуван, не за някакво престъпление, а само затова, че съм чернокож!” В друга група имаше бременна ученичка с навъсен поглед: “Защо трябваше да страдам аз?” – възропта тя. “Вината не беше моя.”

По-нататък, от другата страна на полето имаше стотици такива групи. Всяка от тях имаше оплакване против Бога за злото и страданието, което Той беше допуснал в Неговия свят. “Колко щастлив е Бог да живее на небето — там където всичко е съчетание на доброта и красота. Там, където няма плач, или страх, нито глад или омраза. Какво знае Бог за всичко, което човек е принуден да понася в този свят? Защото Бог води един привлекателен, спокоен живот” — говореха те.

Така всяка една от тези групи изпрати напред свой представител, избран помежду им понеже е страдал най-много. Евреин, негър, човек от Хирошима, болен от артрит с ужасно разкривени крайници, дете родено с деформации. В средата на огромното поле те се съветваха помежду си. На края бяха готови да представят обвинението си против Бога. То беше доста добре обмислено.

За да може Бог да придобие нужната квалификация да ги съди, Той трябваше да претърпи всичко, което са претърпели те. Тяхното решение беше:

  • Бог да бъде осъден да живее на земята като човек.
  • Да се роди евреин.
  • Законността на раждането му да бъде поставена под съмнение.
  • Да му се даде работа, която да бъде толкова трудна, че даже семейството му да си помисли, че си е изгубил ума.
  • Да бъде предаден от най-близките си приятели.
  • Да бъде обвинен несправедливо.
  • Да бъде съден от предубедени съдебни заседатели и осъден от малодушен съдия.
  • Да бъде измъчван.
  • Накрая, да види какво значи да бъдеш ужасно сам.
  • Тогава да умре по такъв начин, че да няма съмнение, че е мъртъв. И да има голям брой свидетели, които да го потвърдят.

Докато всеки от представителите на отделните групи произнасяше неговата част от присъдата, от тълпата се чуваха шумни възгласи на одобрение. Когато и последният свърши с неговата част от присъдата, настана дълго мълчание. Никой не промълвяваше дума. Никой не мърдаше. Изведнъж всички осъзнаха, че Бог вече е изтърпял тази присъда.

Проповед: ПОСЛАНИЕТО НА ТРИТЕ КРЪСТА

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Един вярващ лекар бил повикан при тежко болен пациент. По време на прегледа болният промълвил:

– Докторе, страхувам се от смъртта, много се страхувам. Кажете ми, какво ме очаква отвъд, след смъртта.

– Не зная – отговорил лекарят.

– Как?! Вие, който сте вярващ християнин, нима не знаете какво има след смъртта?

Лекарят не отговорил, а отишъл при вратата и я отворил. Веднага в стаята влязло неговото куче, което започнало да скача около него като по този начин изразявало радостта си от това, че можело да бъде със своя стопанин. Тогава лекарят казал на болния:

– Наблюдавахте ли кучето? То никога не е било в тази стая, не познава нито един предмет в нея. Знаеше само едно – че неговия господар е от другата страна на вратата – и щом я отворих, то влезе с голяма радост. Аз зная много малко за това, което ни очаква след смъртта, обаче едно зная, моят Господ Исус Христос е от другата страна на вратата. Това е достатъчно за мен. И когато вратата през която ще трябва да мина се отвори за мен, аз ще я премина с благодарност и радост.

Според Божието Слово смъртта не е край, а врата към Божието присъствие! Във 2 Коринтяни 5:6-8 четем:

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, 7 (защото с вярване ходим, а не с виждане). 8 – понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

Проповед: ДЕНЯТ НА СМЪРТТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ДОКТОРЕ, КОГА ЩЕ УМРА?

Разказва се една история за малко момче на което сестра му се нуждаела от преливане на кръв. Докторът обяснил, че тя има същото заболяване, от което момчето се било възстановило преди две години. Нейният единствен шанс за оздравяване бил кръвопреливане от някой, който вече е победил тази болест. Тъй като двете деца имали една и съща рядко срещана кръвна група, момчето било идеалния донор.

“Би ли дал твоята кръв на Мери?” попитал докторът. Джони се поколебал. Брадичката му започнала да трепери. След това се усмихнал и казал: “Да ще я дам, щом е за сестра ми.”

След малко двете деца били вкарани в специалната болнична стая където се извършвало кръвопреливане – Мери бледа и слабичка; Джони силен и здрав. Не говорили, но когато се срещнали, Джони се ухилил. Но докато сестрата вкарвала иглата на системата в ръката му, усмивката му посърнала. Той гледал как кръвта му изтича през тръбичката.

Когато мъчението почти приключвало неговият глас, малко разтреперан нарушил мълчанието. “Докторе, кога ще умра?” Едва тогава докторът разбрал защо Джони се поколебал и защо брадичката му се разтреперила когато той се съгласил на кръвопреливането. Той си мислил, че да даде кръвта си на сестра си означава да и даде живота си. В онзи кратък момент той взел това толкова важно за него решение.

За щастие нямало нужда Джони да умира за да спаси сестра си. Всеки един от нас, обаче е в положение, което е много по сериозно от това на Мери – положение, което изисква Исус не само да ни прелее част от кръвта си, но да даде живота си за нас.

Проповед: КРЪВТА НА БОЖИЯТ АГНЕЦ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ДОБРАТА СТАРА ПРЪСТ

Един ден група изтъкнати учени се събрали и решили, че човекът вече е поел уверено по своя път и повече няма нужда от Бог. Така че, те избрали един от тях да отиде и да Му каже, че са приключили с Него.

Ученият се изкачил при Бог и казал: “Боже, решихме, че повече не се нуждаем от Теб. Дойдохме до момента, когато вече можем да клонираме дори хора и да правим много научно-технически чудеса. Затова, защо просто не си отидеш и не изчезнеш от живота ни?

Бог слушал много търпеливо и любезно. След като учения свършил с речта си, Бог казал: “Много добре, какво ще кажете за това? Нека да направим едно състезание по правене на хора.” На което учения отговорил: “Добре! Чудесно!”

Но, Бог добавил “условието ще бъде да правим хората по същия начин, по който аз създадох Адам в добрите стари дни.” Ученият казал: “Добре, няма проблем!”, навел се и грабнал една шепа пръст. Бог го погледнал и казал: “А, не, не! Не вземай от моята пръст, вземи си от твоята!”

Въпреки огромния си напредък, човек все още работи с това, което Бог е създал, не може да сътвори дори една шепа пръст.

Проповед: СЪТВОРЕНИЕТО ПОГЛЕДНАТО ОТ КОСМОСА

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ДВА ПЪТИ НЕГОВИ

В 1 Коринтяни 6:19-20 ап. Павел казва:

И вие не сте свои си, 20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].

Тук се казва, че тъй като Бог ни е купил за определена цена, и то не малка, понеже тя е цена на кръв и то безгрешната кръв на Божия Син, то ние Му принадлежим, Негови сме.

Едно момче, което живеело край океана си направило малко дървено корабче. Занесло го на брега и го пуснало в морето. Скоро, обаче, течението на морето го занесло навътре и опитите и опитите на момчето да го извади от морето останали неуспешни. След няколко дни момчето се разхождало по местния пазар. И изведнъж на витрината на един от магазините, то видяло своята малка дървена лодка. Собственикът на магазина я бил намерил изхвърлена на брега, поправил я и я изложил за продан. Момчето се върнало в къщи, с големи усилия събрало необходимата сума и на другия ден отишло в града, за да си купи собственото си корабче. Вземайки го в ръцете си, плачейки от радост, момчето казало на корабчето си: „Сега ти си два пъти мое! Защото първо те направих, а после те и купих”.

Точно по същата причина и ние принадлежим два пъти на Бога – първо, защото Той ни е създал, и после, понеже Той ни изкупи чрез кръвта на Сина Си. Ние не си принадлежим, не сме господари на самите себе си. Бог е нашия собственик, Той е господарят ни.

Проповед: БОЖИИТЕ ПРАВА НА СОБСТВЕНИК

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ГРЕХЪТ ПРЕВЗЕМА ПОСТЕПЕННО

Съществува един интересен експеримент с една жаба. Ако тя се пусне в тенджера с вряла вода, изкача веднага. Но ако се постави в тенджерата докато водата е студена и после се сложи на огъня, жабата не знае в кой момент да изскочи и се сварява.

Ако допуснем да не бъдем радикални спрямо греха, това ще ни погуби, понеже греха е толкова измамлив. Пол Харви разказва как един ескимос убива вълк. Той потопява ножа си в животинска кръв и го изнася оставя да замръзне. След това отново го потапя в кръвта и пак го оставя да замръзне. Така той добавя многобройни слоеве докато накрая острието на ножа напълно се скрие в замразената кръв. След това той закрепва ножа в земята с острието нагоре и се скрива. Острото обоняние на вълка го привлича към ножа и той облизва кръвта. Това отваря апетита му и той започва да ближе все по-бързо и все по-трескаво. Не забелязва кога острието на ножа се показва. Дори не разбира, че в определен момент кръвта, която ближе е вече неговата собствена кръв. И така умира от загуба на кръв.

Ако не реагираме радикално на изкушението, то може да ни помете! Ако не държим душите си здраво закотвени в лоното на църквата, теченията на сатана могат да ни отнесат…

Проповед: ЗАЩО ДА ВНИМАВАМЕ НА ДУХОВНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ГОСПОД Е НАШИЯ СЪДИЯ

Същият, който е наш Спасител и Господ, Същият който живее в нас, Който ни дава сили, за Когото страдаме, и Който ни утешава, Той е и наш съдия.

Имало двама братя. Единият бил добър и работлив човек. Другият не бил добър и непрекъснато имал проблеми в живота си. Затова пък, винаги разчитал на брат си да го измъква от кашите и мъчнотиите в които се забърквал. Каквото и да направел, брат му винаги го избавял. Минали години. Необузданият брат продължавал да греши, като не вземал пример от живота на добрия си брат. Но станало така, че добрият брат бил избран за съдия. Един ден, като „награда” за престъпленията си, лошият брат бил арестуван и изправен пред съда. Когато видял, че съдията е неговия брат, искрено се зарадвал: „Не ме ли познаваш, аз съм твоя брат! Виж, избави ме само и този път и повече никога за нищо няма да те моля!” Разпитът минал и съдията произнесъл присъдата над собствения си брат. За пръв път видели в съда съдия да плаче. А осъденият викал: „Нали съм ти брат, как можа така да ме осъдиш?” През сълзи съдията отговорил: „Да, до вчера съм бил твой брат, но днес съм твой съдия!”

Не казва ли Словото същото и за нас (2 Коринтяни 5:10)?

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Проповед: ИСУС ХРИСТОС В ЖИВОТА НА ПАВЕЛ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ГЛИГАНЪТ И ДЪБЪТ

Един глиган веднъж ядял желъди под един дъб. Като се нахранил, започнал да рови с бивните си корените на дървото. Една врана го видяла и му направила забележка: “Не трябва да правиш така. Ако оголиш корените, дървото ще изсъхне и ще умре”. “Нека да умре,” отвърнал глигана, “кой го е грижа за дъба, докато има желъди?”.

Такива сме и ние, когато водени от страсти и прищевки изгубваме представа за реалността.

Проповед: ПРИЩЕВКИ И ПРИНЦИПИ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ГЛАВНАТА ЦЕЛ – СЪЗДАВАНЕ НА УЧЕНИЦИ

Матей 28:16-20

Представете си, че в нашия град има голям обувен завод. Ръководството на завода е инвестирало огромна сума пари в него и много, много усилия с цел заводът да започне да произвежда възможно най-добрите обувки. Пари са били изхарчени за заплати на работниците, за оборудване, за специалните машини с които ще се работи и за материалите от които ще бъдат правени обувките. Заводът вече работи. Стотици работници се суетят и шетат насам-натам из завода. Машините работят на пълна пара. Работата кипи.

Но, един ден президентът, собственикът на завода запитва производствения директор: „Колко чифта обувки сме произвели досега?”

„Николко.” – отговаря директора.

„Николко?!?” – възкликва собственика. „Но, от колко време вече работи завода?” 

„От две години.”

„Две години? И все още няма произведен и един чифт обувки?”

„Точно така.” – отвръща директора – „Никакви обувки, но ние сме наистина заети с производството. Фактически сме толкова заети, че вече сме наистина преуморени от работа. През цялото време сме били особено активни в изпълнението на задачите си.”

Какво би направил собственикът на този завод? Най-вероятно би бил особено загрижен, би уволнил някого и би потърсил къде е проблема в тази организация.

Ако сега поставим един кръст върху покрива на сградата на този обувен завод и го превърнем в една от местните църкви в България, какво ще се получи? Много хора работят усърдно. Служби, събития и мероприятия колкото щеш. Бюджетът става по-висок и по-висок с всяка изминала година. Изпълнява ли, обаче, тази църква основната си задача си да създава ученици или е заета със някакви други дейности?

Проповед: ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

АКОРДЕОНЪТ

Един млад човек бил помолен да върне един акордеон, който му бил даден за временно ползване. След като чул молбата, той раздразнено казал на приятеля си: „Собственикът на този акордеон не е музикант и не знае да свири, така че за какво му е този акордеон. Освен това, той е богат и си има достатъчно пари, така че, ако иска да има акордеон спокойно може да си купи дори и по-хубав от този. А аз нямам акордеон, а нямам и пари за да си купя. Освен това ползвам този за да свиря в хвалението на църквата и го ползвам за Божието дело. Справедливо ли е всичко това?” Както можете да предположите, този човек нямал никакво намерение да връща акордеона. 

Същото е и с хора, които вземат пари на заеми и после никога не ги връщат. След известно време те забравят за дълга си, и започват да се държат така, като че ли тези пари са си били техни. Но това е абсолютно погрешно и показва едно пълно неразбиране на идеята за собственост.

Проповед: СОБСТВЕНИК НА ВСИЧКО

Share this...
Share on Facebook
Facebook

КЪДЕ Е БОГ? КЪДЕ Е ТОЙ?

Не зная дали сте чували за книгата на Ели Визел (Elie Wiesel) „Нощта”? В нея той представя дневникът, в който е записвал мислите си по времето когато като тийнейджър е бил в концлагера Аусшвиц – вярващ млад човек, който още в първия си ден вижда как един камион пълен с дечица биват изгорени в газова камера. И той пише: „Никога няма да забравя тези моменти, които убиха моя Бог, и душата ми и превърнаха мечтите ми в пепел.” Или с други думи: „Става ми лошо, повръща ми се от мисълта, че в такъв момент всемогъщия Бог може да остане безучастен, да бездейства в една такава ситуация.”

По-късно Ели Визел пише за това как веднъж след като се върнал от работа в полето той бил принуден да гледа обесването на едно единадесет годишно момче. И той пише: „Това малко момченце беше твърде слабичко и лекичко, за да може под тежестта на тялото му да се пречупи врата му” Затова то агонизирало бавно и мъчително – „борейки се между живота и смъртта”. И те ги заставили да гледат тази екзекуция. Тогава от групата, която гледала тази ужасна сцена се чул глас: „Къде е Бог? Къде е Той?”. В този момент Ели Визел чул глас в сърцето си: „Той е тук – Той виси на примката на това въже”.

Проповед: ПЕСЕНТА НА ДЕПРЕСИРАНИЯТ ЧОВЕК

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ВСЕКИ НА МЯСТОТО СИ

През единадесети век крал Хенри Трети от Бавария се уморил от дворцовия живот и напрежението от управлението на страната. Тогава се обърнал към игумена на един местен манастир, който се казвал Ричард с молба да бъде приет за послушник и да прекара остатъка от живота си в манастира.

“Ваше Височество,” казал Ричард, “разбирате ли, че обрекът, който трябва да направите за да се присъедините към нас е обрек за покорство? Това ще бъде много трудно за вас, тъй като досега вие сте бил крал и сте свикнали не да се покорявате, а да Ви се покоряват.

“Разбирам,” отвърнал Хенри, “Обещавам, че през остатъка от живота си ще Ви бъда покорен така както Христос Ви води.”

“Тогава ще Ви кажа какво да направите”, казал игуменът Ричард, “Върнете се на трона си и служете верно на мястото където Ви е поставил Бог.” Когато крал Хенри умрял, някой написал за него следните думи: “Бидейки покорен, кралят се научи да управлява”.

Понякога, когато се уморим от задълженията и отговорностите ни и ни изглежда като че ли не можем да изплуваме от водата за да си поемем глътка въздух; когато започне да ни изглежда невъзможно да се справим със всичко, което се изисква от нас, би ни помогнало да си спомним, че Бог ни е посадил на определено място поради определена причина и както от крал Хенри Трети, Той очаква от нас да бъдем добри работници, родители и служители. Христос очаква от нас да бъдем верни там, където сме и в нашата работа и в нашето служение в църква.

Ние се нуждаем от смелост и смирение за да се учим да постъпваме според онова, което Бог ни казва. Но когато следваме Неговите указания, животът ни се превръща в серия от вълнуващи събития и ние ставаме свидетели на великите неща, които Господ върши в отговор на молитвите ни.

Проповед: ГОВОРИ ГОСПОДИ,СЛУГАТА ТИ СЛУША!

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ВОДНО КРЪЩЕНИЕ

Един пастир много често проповядвал за водното кръщение. Дотолкова, че членовете на духовния съвет при църквата започнали да се чудят какво да направят за да го накарат да престане да говори само за водното кръщение. Не им било удобно да му кажат направо: „Така и така, много говориш за водното кръщение, така че ако обичаш започни да говориш на някоя друга тема…” Мислили, мислили какво да направят, и накрая му казали: „Пастирю, искаме да направиш една серия от проповеди върху книгата Битие.” Той казал: „Добре, няма проблеми.” Следващата неделя застанал на амвона, отворил Библията на Битие 1:1-2 и започнал да чете:

1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

Започвайки своята проповед, пастирът казал: „Ето виждате, още в началото Бог е създал вода, защото е промислил за водното кръщение!” И започнал отново да говори за водното кръщение…

Проповед: ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ

 
 
Share this...
Share on Facebook
Facebook

ВЕСЕЛА КОЛЕДА, ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО!

Според една легенда веднъж Сатана и неговите демони празнували коледа. След края на партито, когато гостите си тръгвали, един от тях се ухилил лукаво за довиждане и казал на Сатана:

– Весела коледа, ваше височество!

Отвръщайки на този ироничен и двусмислен поздрав, дяволът изръмжал:

– Старай се да я поддържаш винаги “весела”, защото ако някога хората започнат да я приемат на сериозно, спукана ни е работата!

Проблемът с Рождество е, че повечето хора го приемат само повърхностно. Ако обаче се замислим по-дълбоко върху фактите и събитията, които този празник отбелязва, ако осъзнаем духовните истини, които ни предава, то той може радикално да промени не само живота ни, но и съдбата ни за през вечността.

Проповед: КАК ПРИЕМАШ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

 
Share this...
Share on Facebook
Facebook

ВЕРЕН ДОРИ И ДА НЕ РАЗБИРА

Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си. Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойния за да заеме отговорната служба. Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец като я пресипват в плетена кошница. Казал им, че ще се върне довечера, за да види кака върви работата им. След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал очевидното: “Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата”. Другият слуга, обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа на вадене на вода от кладенецът и изливането и в кошницата само за да се процеди през процепите й и да изтече на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал: ” Смяташ ли да продължаваш с това?” Другият слуга спокойно отговорил: “Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.” Другият слуга отговорил: “Аз пък няма да върша такава глупава работа”, хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.

Старателният слуга продължила да си върши “безполезната” работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал. Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец. Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца. Оказало се, че бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безполезна работа… Ако пръстенът попаднел в кофата с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел. Въпросът е, че работата която царят им възложил съвсем не била безсмислена. Верността на предания слуга, който продължавал да работи въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава била щедро възнаградена от господаря му, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата. За разлика от него другия служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има.

Share this...
Share on Facebook
Facebook

ВЕНТИЛАТОРЪТ

1 Коринтяни 12:1-14:40

В една затънтена провинция в сърцето на Африка попитали вожда на местното племе: „Искаш ли да си имаш вентилатор, който да ти прави вятър в горещото време?” „Но, какво е това „вентилатор”?” – запитал вожда. „Машина с перка, задвижвана с електрическа енергия.” – отговорили му. „Но, какво е това „електрическа енергия”?” – запитал отново той. Казали му: „Тя се произвежда в електрическа централа.” „Но, какво е това „електрическа централа”?” – продължавал да пита африканския вожд… Виждате ли, този вожд не знаел какво е вентилатор, и затова никога не бил пожелал да има такава придобивка. Ние не можем да искаме нещо, преди да знаем какво е то. А и не можем да имаме нещо, преди да го поискаме. Същото е и с духовните дарби. За да ги имаме, на първо място трябва да разберем кои и какви са те и как те действат, после да закопнеем за тях, да ги пожелаем, и накрая да се молим за тях, докато започнат да се проявяват чрез нас.

Проповед: ЕЗИЦИ, ТЪЛКУВАНЕ, ПРОРОКУВАНЕ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

БАСНЯ ЗА МРАВКАТА И ЩУРЕЦА

Може би знаете Езоповата притча за мравката и скакалеца. През един летен ден на полето скакалецът си подскачал насам натам, цвърчал и си пеел за удоволствие. Край него минала мравка, носейки огромен товар от житно зърно, което тя носела към мравуняка си. “Защо не дойдеш да си поприказваме, вместо да се бъхташ и тормозиш по този начин?” — запитал щурецът. “Трупам си храна за зимата” — отвърнала мравката — ” и ти препоръчвам и ти да направиш същото.” “Защо да се безпокоя за зимата?” — казал скакалецът — “сега има толкова много храна!”. Но мравката отишла по пътя си и продължила да се труди. Когато дошла зимата скакалецът се оказал без храна и започнал да умира от глад докато гледал как мравките си разпределяли житни и царевични зърна от складовете, които били напълнили през лятото. Тогава скакалецът разбрал (и това е поуката от баснята):

Най-добре е да се приготвиш предварително за дни на нужда.

В съвременен вариант аз още си спомням стихчето за щуреца и мравката, което учехме в детската градина.

Бабо мравке, где така?
Отивам щурчо за храна, а ти къде със таз гъдулка?
Днес калинката е булка, та съм канен на свирня.
А когато сняг запръска, що ще чиниш ти зимъска?
Е, срам не срам, малко житце, аз от тебе ще поискам.
Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!

Разбира се, днес не е много модерно да си работлив. Даже, като че ли мързеливите изкарват повече пари. Докато се подготвях за тази проповед в интернет намерих следното стихче от Желязко Шопов в което щурецът до известна степен е реабилиниран за сметка на мравката:

Мравка и Щурец

Мравка работливка и чистница
цяло лято сбирала храница.
За ток, за парно, за водица,
готвела се тя-умница.
А пък Щурецът все щуреел
и песни чалгаджийски пеел.
Ходил даже на морето
да си разтуши сърцето.
И ето страшна зимата дошла.
Със мраз и глад и тъмнина.
Попитала мравката тогава:
– Как тази зима ще се справя?
Тогаз Щурецът и отвърнал:
– Додето ти събираше зрънца
раздирах аз на подиом-сърца.
И ето, вече съм богат.
За мене няма мраз и глад.
На тази басня изводът е тоя.
/макар че може да изям и боя./
Който хвали пошли нрави, той дебела шия прави.
А кой гърба от труд превива, той бюджета своя свива.
Но някой ден ще се даде награда-каквато всекиму се пада.

Проповед: МИНИ СЪЩЕСТВА, МЕГА МЪДРОСТ

Share this...
Share on Facebook
Facebook

МАТИРАН

Разказва се за един бивш световен шампион по шах. Веднъж той бил заведен от приятеля си да види една картина, която била изложена в известна художествена галерия, където тя била привлякла широк обществен интерес. Художникът, който бил автор на тази картина бил нарисувал млад човек, който седял отчаяно пред една шахматна дъска, докато срещу него седял дяволът със изглед на злорад триумф на своето лице. Заглавието на картината се състояло от една единствена дума: „Матиран”. Дълго време шампионът по шахмат стоял пред картината и се взирал в нея. Веждите му били свъсени от концентрация. Изведнъж гласът му изпълнил цялата зала. „Донесете ми шахматна дъска, аз мога да го спася!” – извикал ентусиазирано той. И наистина неговият брилянтен ум бил намерил изход от ситуацията. Точно по същият начин и Христос може да даде победа на онзи, който му се довери  безрезервно. По човешки може и да не се вижда никакъв изход, но нека никога да не ограничаваме Бога, защото Той е нашият Утешител, а за Него няма невъзможно нещо.

Проповед: ИСУС ХРИСТОС В ЖИВОТА НА ПАВЕЛ
Share this...
Share on Facebook
Facebook

КЪДЕ БИЛ КЛЮЧЪТ ЗА КОВЧЕГА?

В Америка имало един баща, който бил вдовец и сам отглеждал малкото си момиченце. Веднъж те трябвало да отидат в съседен град по някаква работа. Там те отседнали в скромен хотел. Но през нощта на момиченцето изведнъж се разболяло и се случило най-лошото – внезапно починало. Бащата бил съкрушен. Вече бил загубил съпругата си, а сега и неговата единствена дъщеря си била отишла.

На погребението само двама души вървели след ковчега – бащата и местния пастир. Ковчегът бил специална изработка – заключвал се със специална ключалка. На гроба бащата извадил от джоба си ключа за ковчега, отворил го и погледнал за последен път бледото личице на своето малко момиченце. След това мълчаливо затворил капака на ковчега, заключил го и предал ключа на пазача на гробището.

На връщане пастирът утешавал покрусеният човек с Божието Слово. Между другото той му цитирал и думите на Исус от Откровение 1:18: “Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” “Но, какво значи това за тези ключове?” – попитал през сълзи опечаленият баща. “Ето какво” – отвърнал Божият човек – “Ти си мислиш, че ключът от ковчега на твоето малко момиченце е в ръцете на пазача на гробището, но нека ти кажа нещо. Това не е вярно. Ключът за ковчега на твоята дъщеря виси на ключодържателя на Божия Син. И един ден, при неговото пришествие, Той ще го използва за да отвори ковчега. Тогава твоята дъщеря ще възкръсне и ти ще я видиш отново!”

При тези думи лицето на разплакания баща просветнало и той прозрял славата на възкресението.

Днес аз подчертавам славата на Христовото възкресение, защото ние винаги трябва да помним, че възкресението на нашият Господ Исус Христос е залог, гаранция и модел за нашето собствено възкресение. В 1 Коринтяни 15:43 се казва за човешкото тяло, че то се “сее в безчестие”, но “възкръсва в слава”.

  • Така както гробът не можа да задържи нашия Господ повече от определеното време, така той няма да може да задържи и нас.
  • Така както ангели засвидетелстваха Христовото възкресение, така ангели ще бъдат свидетели и инструменти в ръката на Бога за нашето възкресение. Те ще съберат Божиите избрани в деня на жътвата.
  • Така както нашият Спасител възкръсна с едно обновено, славно, но в същото време разпознаваемо тяло, така и ние ще възкръснем с прославени и разпознаваеми тела в последния ден (1 Йоаново 3:2).

Дерзайте, възлюбени в Господа братя и сестри! Бъдете търпеливи. Защото идва ден, когато вие и аз ще посрещнем Господа във славата Му! Тук, на тази земя ние често се сблъскваме с беди, проблеми и гонения. Често жребият ни на тази земя е жребия на страдание, на болка на загуба на близък човек, на смърт… Но дерзайте! Славата ни очаква!

Проповед: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛАВНО И УЖАСНО

Share this...
Share on Facebook
Facebook

КОЙ СЪБОРИ СТЕНИТЕ НА ЕРИХОН?

Един пастор, който отговарял за религиозното образование в едно училище веднъж влязъл в един от класовете докато течал урока и попитал: “Кой събори стените на Ерихон?” Един от учениците се изправил и казал: “Не съм аз, господине.” Пасторът си помислил, че това е подигравка спрямо него и се обърнал към учителя с въпроса: “Така ли се държи обикновено този клас?” Учителят отговорил: “Мисля, че този ученик е честен и наистина не смятам, че го е направил той.” Напускайки стаята пасторът отишъл да потърси утеха при своя дякон и му обяснил какво е станало. Дяконът казал: “Познавам и момчето и учителя от няколко години и мисля, че нито един от тях не би направил такова нещо като да събори стените на Ерихон.” До това време пасторът бил толкова угнетен от отговорите, които получавал, че докладвал за инцидента на комисията за християнско образование към училището. Отговорът, който получил от тях бил следния: “Нека да не правим случилото се на голям въпрос. Ние ще платим сметката за нанесените щети и ще ги признаем като разходи за ремонт и поддръжка на училището. Каквито и да са, нашата застраховка сигурно ще може да ги покрие.”

Share this...
Share on Facebook
Facebook