Преди молитвата прочетохме от Малахия, първа глава, и Малахия, трета глава. И аз мисля, че това слово е много важно; наистина, като че ли Бог в момента го каза на църквата, и това беше от Святия Дух. Благодаря на Бога, че братът така усети това послание и се моли върху словото — това е правилно. Когато четем дадено слово, добре е след това да се молим със словото към Бога и да го използваме в молитвите си.
НАШЕТО ДАВАНЕ КЪМ БОГА — ДЕСЯТЪКЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗ НЕДОСТАТЪК.
И това, за което бих желал да говорим тази сутрин, е за нашето даване към Бога и за десятъците. Вижте, в Малахия, първа глава, шести стих, се казва: „Син почита баща си“ — синовете уважават бащите си — „и слуга — господаря си. И ако съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене? — казва Господ на Силите.“ Така че Бог търси уважение, търси респект, търси правилно отношение от страна на тези, които се наричат Негови свещеници — още повече от нас, които сме Негови деца.
Малахия 1:6
6 Син почита баща си
и слуга – господаря си;
и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен?
И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? –
казва Господ на Силите на вас,
свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?
И това трябва да се вижда във всяко нещо, което правим — то да бъде без недостатък. В Стария завет свещениците принасяха различни приноси и дарове, и изискването беше животното, което се принася на Бога, да бъде без недостатък. Така че и в нашето служение в Новия завет ние принасяме нещо на Бога, и това служение трябва да бъде без недостатък. И бих желал да започна с един пример от брат Шамбак. Той разказва как отишъл в Хаити и казал: тази Библия, която проповядвам, трябва да работи и в Хаити.
„Хаити е една от най-бедните страни в нашето полукълбо. Първия път, когато летях до Хаити, бях посрещнат от група проповедници. Вместо да ме посрещнат с „добре дошъл“, те ме погледнаха и казаха: „Няма да събираш дарение оттук.“ Аз казах: „Кога е следващият самолет за връщане? Не сте ли ме поканили вие? Аз ще събирам дарение, защото Библията ни дава указания да учим хората да дават.“ Те казаха: „Но нашите хора нямат пари; ние сме пастори и дори ние не събираме дарение.“”
брат Шамбак
„Казах: „Тогава, господа, аз считам вас за отговорни за бедността на този народ. Ако не мога да направя Библията да проработи в Хаити, ще я изгоря. Тя или е истина, или е лъжа; или е Божията книга, или човешка. Аз вярвам, че е Божията книга.“ Започнах да проповядвам на хората и да събирам дарение. Тези бедни хора по чуден начин отвориха сърцата си и дариха около петнайсет хиляди долара. По онова време това беше нечувано в историята на Хаити. Казах на онези пастори: ако народът е направил благовестието да работи в Атланта и Ню Йорк, Господ може да го направи да работи и тук.”
брат Шамбак
„Спомням си за майка Уолъс в Бруклин — една от най-възрастните в моята църква. Тя дойде пред мене една вечер, а по лицето ѝ се стичаха сълзи, и каза: „Брат Шамбак, Бог ми каза да ти дам парите си за наема.“ Казах: „Какво? Кога трябва да си платиш наема?“ Тя каза: „До три дни.“ Аз прибрах парите обратно в ръката ѝ и казах: „Иди си плати наема, жено, какво ти става?“ Тя каза: „Ти не разбираш! Не ги искаш ти, а Бог. Благословението ли се опитваш да ми отнемеш? Ето, вземи ги!“ И аз ги взех.”
брат Шамбак
„На следващата вечер майка Уолъс отново дойде и постави сто долара в ръката ми. „Погледни какво без малко щеше да ми отнемеш“, каза тя. Тя и аз се бяхме молили и постили за двама младежи да бъдат спасени. Тя каза: „Брат Шамбак, тези две момчета бяха спасени тази сутрин. И не само това — Бог ме благослови с хиляда долара, а това е десятъкът от тях. Аз съм благословена!“”
брат Шамбак
„Разказах тази история в Хаити. Следващата вечер една жена от Хаити дойде при мене със сто долара. Седемдесет хиляди души бяха на службата, и аз исках всички да чуят какво има да каже. Тя каза: „Помните ли историята за жената от Бруклин? Ако Бог може да го направи в Бруклин, може да го направи и тук. Наемът ми е сто и шейсет долара, трябва да ги платя утре; имам само сто, така че смятам да ги дам на Бога, защото и без това не ми стигат, и ще уповавам на Бога да го направи.“ Помислих си: „О, Боже!“, а всички проповедници на подиума казаха: „Това не е Ню Йорк, това е Порт-о-Пренс!“”
брат Шамбак
„Изневиделица един мъж се появи сред тълпата и каза: „Бог ми говори! Каза ми да платя наема на тази жена за три месеца. Ето чека!“ Ако Бог може да го направи в Атланта, може да го направи в Хаити, може да го направи и в Судан. Няма значение къде е — Божието слово е реално и действа.”
брат Шамбак
Слава на Бога! Казвам този пример по повод на това, че когато съм ходил на разни места, някои пастори са ми казвали: „Братко, само не отивай там да им говориш за десятъка.“ За десятъка не се говори, защото като вземеш да говориш за него, хората се обиждат, разсърдват се, помислят си, че мислиш за парите. Но аз съм разбрал, че ако не говоря за десятъка, не бих бил верен проповедник, защото Божието слово говори за десятъка. Винаги ще има хора, които ще кажат: „Те там искат парите, затова няма да ходим на църква.“
Но истината е, че аз не искам вашите пари. Ако даваш парите с мисълта, че ги даваш на мене — по-добре не ги давай. Защото парите, които даваш, не ги даваш на човека, но трябва да ги даваш с вярата и убеждението, че ги даваш на Бога. Независимо дали ги даваш в църквата, дали ги даваш на човек, дали ги даваш на някой мисионер, дали дори е милостиня за някой беден — пак давай тази милостиня като пари, които даваш на Бога.
Това е много важно в нашето даване — че отношението ни трябва да бъде, че даваме това, което даваме, като на Бога. Бих желал да ви покажа какво е десятъкът. Може би видяхте, че тук имаме един съд с ябълки. Донесъл съм ги, защото те са символ на даровете, които Бог ни е дал. Бог ни дава дарове. Който има ябълка, нека започне да яде, а през това време аз ще ви покажа тези ябълки като символ на Божиите дарове.
Изследвах Библията вчера доста старателно и открих в нея девет дара, които Бог ни е дал, за които има изрични стихове. Първият дар, който Бог ни е дал, е дарът на Неговия Син. Господ ни даде Своя единороден Син. В златния стих на Библията, Йоан 3:16, се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Йоан 3:16
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Римляни 8:32
32 Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
Затова се казва: „Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“ Слава на Бога! Бог те обича и е дал за тебе Своя единороден Син. Амин. След това Бог ти е дал и дара на спасението. Защото Христос беше предаден за целия свят, но не всички са спасени, понеже спасението е чрез вяра, а не чрез нашите дела. В Ефесяни, втора глава, осми стих, се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога.“
Ефесяни 2:8
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога;
Слава на Бога! Ние сме спасени — това означава, че няма никога да умрем; означава, че Бог ни е освободил от греха; означава, че един ден ще възкръснем в славата на Бога; означава, че Господ ни дава царството. В Лука, дванадесета глава, тридесет и втори стих: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.“ И в Йоан 6:65 се казва: „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.“
Лука 12:32
32 Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.
Йоан 6:65
65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.
Вие, които сте тук в църквата — и аз включвам себе си в това число — ние сме избраните на Бога. Ти си бил предизбран преди създанието на света. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Сина Му. Така че, ето — първият дар е Христос; вторият дар е спасението, слава на Бога. Третият дар е дарът на вечния живот. В Римляни 6:23 се казва: „Защото заплатата на греха е смърт.“ Ние всички заслужаваме смърт. „А Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Римляни 6:23
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.
Бог ти дава вечен живот — не само безкраен живот, но божествен живот, живот с Божието качество. Слава на Бога! Исус казва това на самарянката. Спомнете си: когато тя Го пита „как Ти, който си юдеин, искаш вода от мене, самарянката?“, Исус ѝ отговаря: „Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него, и Той би ти дал жива вода.“
Йоан 4:10-14
10 Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!
11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?
13 Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
И жената Му казва: „Господине, нямаш почерпало, а кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?“ Исус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ Господ ти дава дара на вечния живот.
Откровение 22:17
17 И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
И ако още не си го приел, в Откровение, двадесет и втора глава, седемнадесети стих, се казва: „И Духът, и невястата казват: Дойди! И който чуе, нека рече: Дойди! И който е жаден, нека дойде; и който иска, нека вземе даром от водата на живота.“ Слава на Бога! Бог ни е дал дара на Своя Син, дара на спасението, дара на вечния живот. Бог ни е дал и дара на Своя Свят Дух. Имаме ли Святия Дух? В Деянията, втора глава, тридесет и осми стих, се казва: „И ще приемете тоя дар, Святия Дух.“
Деяния 2:38
38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.
Святият Дух е дар. Както Синът е дар, така и Святият Дух е дар, който Господ ни е дал. Слава на Бога! И заедно с дара на Духа идват водителството на Духа, плодовете на Духа, всичко, което Той прави за нас. Той е нашият Утешител. Също — дарът на Божията благодат. В Първо Коринтяни, първа глава, четвърти стих, се казва: „Винаги благодаря на моя Бог за вас, за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса.“
1 Коринтяни 1:4
4 Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христос Исус,
Имаме Божията благодат! Алилуя! Божията благодат е Божията свръхестествена способност да правим неща, които сами не можем. Това са даровете, които Бог ни е дал. В Ефесяни, четвърта глава, седми стих, се казва: „А на всеки от нас“ — без изключение, ако си част от църквата — „се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.“ Някои имат повече благодат, други по-малко, но няма човек без благодат. Всеки има някаква благодат.
Ефесяни 4:7
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал.
1 Петрово 4:10
10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.
И Божията благодат е много различна. В Първо Петрово се казва: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.“ Един човек има дарба да проповядва, друг — да пее, друг — да помага, друг — да се моли; някои имат дарба да работят с финанси, да управляват. Всеки има различна дарба — това е дарбата на Божията благодат. Също, Бог ни е дал не само духовни дарове, но и дара на труда, да работим.
Еклисиаст 5:18-19
18 Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
19 И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
В Еклисиаст се казва: „Ето какво видях аз за добро и прилично: човек да яде и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, който му е дал Бог.“ Защото Бог ни е дал и живота. „И на който човек Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от тях, и да вземе дела си, и да се весели с труда си — това е дар от Бога.“
Слава на Бога! Ако си работил през живота си и си се пенсионирал, значи имаш дар от Бога — да се трудиш, и да ядеш от това, което Господ ти е дал. Слава на Бога! И във Второзаконие, осма глава, стихове седемнайсет и осемнайсет, се казва — защото много хора казват: „Моите две ръце направиха всичко“ — но ако Господ не ти даде сила, ти си нищо. Казва се: „Да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.“
Второзаконие 8:17-18
17 и да не би да си кажеш: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.
18 А да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиеш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.
„Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство.“ Забележете: Господ е, Който ти дава сила да придобиваш богатство. Господ ти дава силата да работиш, здравето да работиш, мъдростта да работиш, всичко, за да можеш да се трудиш. Така че трудът и работата, която имаш, са дар от Господа. Слава на Бога! Господ дава и дара на плодородието, защото дори човек да се труди, ако земята не е плодородна, ако няма дъжд, няма да има плод.
Деяния 14:15-17
15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
16 Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
Но Господ ни дава и плодородието. В Деянията, четиринадесета глава, стихове петнайсет до седемнайсет, когато Павел и Варнава бяха в един от градовете, се казва: „О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и ви благовестяваме да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който направи небето, земята, морето и всичко, що има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.“
Слава на Бога! Така че ако има дъжд, той е дар от Бога. Плодородието на земята е дар от Бога. В Псалм 65 и Псалм 104 се разказва как Бог дава всичко на всички животни, как се грижи за растенията и за всичко, защото Господ благославя земята. Алилуя! Освен това Бог ни дава не само да работим и не само благославя труда ни, но ни дава и храната. Храната, която ядем, е дар от Бога, и затова, когато сядаме да ядем като християни, се молим.
2 Коринтяни 9:10
10 А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,
Във Второ Коринтяни, девета глава, десети стих, се казва: „А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще направи да изобилват плодовете на вашата правда.“ Също, Псалм 136:25: „Който дава храна на всяка твар, защото милостта Му трае до века.“ Бог е, Който ни дава храната. Слава на Бога! И в Еклисиаст, трета глава, тринадесети стих: „И още — всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.“
Псалм 136:25
25 Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;
1 Тимотей 4:1-5
1 А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения
2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,
3 които забраняват жененето и повеляват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината.
4 Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение,
5 понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.
Не само трудът, който ни весели, е дар от Бога, но и това да ядем от плода на труда. И в Първо Тимотей, четвърта глава, от първи до пети стих, се казва: „А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват женитбата и заповядват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината.“
„Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение, понеже се освещава чрез Божието слово и чрез молитва.“ Слава на Бога! Така че Бог ни храни, и това е дарът на храната. Алилуя! И искам да ви кажа още един пример от книгата на брат Шамбак, която се казва „Не можеш да надминеш Бога в даването“.
„Майка ми беше жена на вяра. Тя имаше дванадесет деца, и шест от тях бяхме у дома. Когато уповаваш на Бога с шест деца, ти е нужна известна вяра. Татко беше уволнен от железниците. Когато беше време за вечеря, мама никога не питаше какво искаме — ние никога не питахме какво е това, просто се радвахме, че го има. Веднъж тя ни повика за вечеря. Моето място беше до печката. Пипнах печката, а тя беше студена. Смушках брат си Джим, погледнах чиниите — бяха празни. Но мама ни беше повикала да вечеряме.”
брат Шамбак
„Тя ни нареди около масата и каза: „Хайде сега, тишина, ще се молим и ще благодарим на Бога за храната.“ Смушках отново Джим и казах: „Мама е откачила — да благодарим на Бога за храна, а тук няма никаква храна.“ Но тя започна да се моли: „Господи, в името на Исус, благослови всички мисионери, които нямат нищо.“ Смушках пак Джим: „Ние сме мисионери, ние нямаме нищо.“ Но мама продължи: „Господи, благодаря Ти за това, което ни донесе.“”
брат Шамбак
„Тя каза: „Боже, Ти никога не си се провалял; Ти ще промислиш. Благодаря Ти, че се грижиш за моето семейство.“ В себе си казвах: да свършва по-бързо. В момента, в който тя каза „амин“, задната ни врата се отвори. Показа се сестра Ландис с две вече сготвени пилета. После влезе един човек с кана мляко и два самуна хляб. Смушках Джим: „Мама успя! Мама знае какво говори!“”
брат Шамбак
Благодарен съм за побеждаващата вяра, която се хваща за роговете на олтара. Не се предавай. Благодари на Бога. Отговорът е на път да дойде. Отвърни очите си от обстановката, от проблемите в семейството, от сметките в семейния бюджет, и ги обърни към обещанието. Ако Бог го е казал, Той ще го направи; Той няма да остави потомството Си да проси хляб. Ти си дете на Бога; Той ще прокара път там, където няма път. Хвани се за роговете на олтара, докато дойде отговорът. Амин.
Така че Бог ни дава всички тези дарове, дава ни и храната. Вижте: дал ни е дара на Своя Син, дара на спасението, дара на вечния живот, дара на Своя Дух, дара на Божията благодат, дара на труда, дара на плодородието и дара на храната. Освен всичко това, Бог ни е дал и дара на семейството, а също и на нашето семейно положение, защото това се отнася както за семейните, така и за несемейните. В Първо Коринтяни, седма глава, седми стих, апостол Павел казва: „Обаче бих желал всички човеци да бъдат какъвто съм аз.“ А апостол Павел беше неженен.
1 Коринтяни 7:7
7 Обаче бих желал всички човеци да бъдат, какъвто съм аз. Но всеки има свой особен дар от Бога – един така, а друг иначе.
Той казва: „Обаче бих желал всички човеци да бъдат какъвто съм аз; но всеки има своя особен дар от Бога — един така, а друг иначе.“ Така че ако си несемеен, благодари на Бога, че си несемеен. В същата глава, стихове тридесет и два до тридесет и четири, той казва: „Аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно — как да угоди на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно — как да угоди на жена си.“
1 Коринтяни 7:32-34
32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа;
33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34 Също така има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
Има разлика и между омъжената и девицата: неомъжената се грижи за това, което е Господно — как да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за световното — как да угоди на мъжа си. Така че той не осъжда тези, които могат да останат неженени. Но ако си женен, това пак е дар от Господа, защото се казва в Притчи, деветнадесета глава, четиринадесети стих: „Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.“ Слава на Бога! Господ е, Който дава семейството. В Псалм 68:6 се казва: „Бог настанява в семейство самотните.“
Притчи 19:14
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите,
но благоразумна жена е от Господа.
Псалм 113:9
9 Който настанява в дома бездетната
и я прави весела майка на деца.
Алилуя.
И не само семейството — Бог дава и децата. Защото се казва в Псалм 113:9: „Който настанява бездетната жена в дом и я прави весела майка на деца.“ Слава на Бога! Имаме ли деца? Слава на Бога! Когато се оженихме, ние шест години нямахме деца, и ни беше тежко. Но Господ ни даде дар. Дори синът ни Матей — името „Матей“ означава „дар от Бога“. Слава на Господа! Така че имаме много дарове. Искам да ви кажа още два стиха. Единият е от Първо Йоаново, трета глава, първи стих — че Бог ни е дал право да се наречем Божии деца.
1 Йоаново 3:1
1 Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.
Казва се: „Вижте каква любов ни е дал Отец — да се наречем Божии чада; а такива и сме.“ И също във Второ Петрово, първа глава, трети стих: „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила.“ Господ ни е дал всичко, което е потребно за живота и за благочестието. И не само това — Божиите дарове са много повече, неизброими.
2 Петрово 1:3
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,
Яков 1:17
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
В Яков, първа глава, седемнадесети стих, се казва: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.“ Слава на Бога! Така че вижте сега какво става. Какво е десятъкът? Десятъкът е една десета от всички неща, които Бог ни е дал. Тук има десет ябълки. Ако Бог ти е дал десет ябълки, една ябълка от тези десет е една десета. Това е математика. Така че ако искаш да дадеш на Бога десятък, ще дадеш една десета.
Обаче какво се получава с нашия десятък? Ей така изглежда — като една обгризана ябълка. Това ли заслужава Бог? Помислете. Вярваме ли в Бога? Вярваме. Вярваме ли, че всичко, което имаме, Той ни го е дал? Той е наш Господар, наш Изкупител, дал ни е всички тези дарове, които изброихме. Дал ни е дара на труда и на силата — и казва: „От всички тези десет, това едно е Мое; другите девет са за тебе.“ Той можеше да го направи и обратно: „Всички тези са за Мене, а на тебе — само едно.“ Но не направи така.
Той казва: „Аз ви давам девет, защото съм благодатен. А това, което искам от вас, не е за Мене.“ Защото нуждае ли се Господ от нашите десятъци? Защо ги събира? Той ги събира, за да има храна в дома Му, за да има Божие дело, за да се развива Божието царство. Така че нека всеки да си помисли дали това заслужава Бог. Защото някой казва: „Аз давам на Бога непълен десятък.“ Какво означава непълен десятък? Не може десятъкът да бъде непълен. Той или е десятък, или не е. Тази ябълка, като е така обгризана, вече не е десятък — не е цяла.
Така че нека никой да не си мисли, че дава десятък, когато всъщност не дава. Както се казва в Малахия: ако имаш господар, ще му занесеш ли това? Той казва „донеси ми ябълка“, а ти му даваш обгризана. Ще се зарадва ли? Ти не можеш да си помислиш да го направиш това на шефа си, нали? А какво правим ние с нашите обгризани десятъци, когато ги даваме на Бога? Достойно ли е Той да получава такова отношение? Не. Затова искам да знаете: десятъкът трябва да се дава пръв. Тоест, когато получиш парите — било пенсия, заплата, детски, каквото и да е — ако искаш да даваш десятък, вземи тези пари, помоли се, и отдели една десета част.
И я дай първо. Някои казват: „Ама аз имам семеен бюджет, и като го направя, парите не ми излизат, не ми стигат.“ Като не даваш, няма да ти излизат. Но дори да не ти излизат, не трябва да оставяш десятъка за най-накрая. Някои казват: „Първо ще си платя заемите, и после ще дам десятък.“ Няма да стане — като си платиш заемите, никакви пари няма да останат за десятък. Или: „Първо ще купя лекарства, после десятък.“ Ако първо купуваш лекарства, пари за десятък няма да ти останат, защото лекарствата винаги ще бъдат по-скъпи. Виждате — тук всъщност става въпрос за приоритети.
Казва се: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко останало ще ви се прибави.“ Така че ако даваш десятъка пръв, това означава, че наистина си Божие дете, което мисли за Божието царство. Това казва и апостол Павел във Второ Коринтяни, девета глава: че вашето даване е доказателство за вашата покорност на Христовото благовестие. Тоест ако някой иска да послуша благовестието, първото нещо, което ще направи, когато получи парите, е да отдели една десета за Божието дело.
2 Коринтяни 9:13
13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето обещание към тях и към всички.
Защото той ще каже: „Господи, всичко, което имам, е от Тебе. Ако съм изпаднал в дългове — моя е вината. Кой ме е карал да купувам неща, които не трябваше? Кой ме е карал да не уча достатъчно, за да получа по-хубава работа? Това може да са мои грешки. Но от това, което Ти ми даваш, аз давам една десета на Тебе.“ Така че нека да сме наясно по този въпрос и да не даваме на Бога обгризани дарове. И искам да кажа още нещо: десятъкът не е за мене. Никой да не мисли, че това, което казвам, е за мене. Не е за мене.
Аз плащам своя десятък. Всъщност десятъкът не се плаща — ти плащаш нещо, което си длъжен да платиш; а десятъкът се дарява, дарява се доброволно. Ако не го даваш доброволно, не го давай! Това означава, че не си израснал, че не си разбрал. Ние не искаме хора насила да дадат пари — това не е угодно на Бога. Ние искаме всеки християнин, който идва в църквата, самият той да бъде благословен. Защото когато човек има този живот с Бога и дава десятъка, той вижда как Бог го благославя, и има една особена благодат в живота си.
И той знае, има това упование, че Господ е неговият Бог, и че няма да го остави да проси хляб — както онази майка, която слага масата и се моли, и Господ донася храна. Защото Той е обещал, че няма да остави праведния да проси хляб. Слава на Бога! Разберете това: когато Авраам даде десятък, той го даде доброволно. Нямаше закон по онова време. Но той спечели битката срещу Ходологомор, и тогава го посрещна салимският цар Мелхиседек, и Авраам му даде десятък от цялата плячка. Доброволно, никой не го караше.
Битие 14:18-20
18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино
19 и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20 благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.
Той усети, че това е правилната пропорция, която да даде на Мелхиседек. Значи, когато даваме, първо — нашето даване трябва да е доброволно. Второ — то трябва да бъде на една по-висша инстанция. Авраам считаше Мелхиседек за по-горен от себе си. И в Новия завет, в Евреи, се казва: вижте колко велик беше този човек, че патриарх Авраам му даде десятъка. Значи той го считаше за нещо повече — той беше свещеник на Всевишния Бог.
Евреи 7:1-10
1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови,
2 на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка – той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, т.е. цар на мир,
3 без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.
4 А помислете колко велик беше този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка.
5 Защото, докато онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, т. е. от братята си, макар и да са произлезли от чреслата на Авраам,
6 той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният бива благославян от по-горния.
8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия – този, за когото се свидетелства, че живее.
9 И, така да се каже – сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам.
Защото, когато даваме десятъка, ние го даваме на една по-висша инстанция. И в случая това е църквата, за която считаме, че макар да е съставена от грешни човеци, е част от Божия план, и Бог действа в нея; затова даваме на църквата. Можеш също да го дадеш за мисии, защото виждаме, че в Божието слово се събираха средства за мисиите — а мисията също е нещо по-висше от теб. Можеш да го дадеш и за друг проект, който е нещо важно и ценно, както Бог те води.
И така: десятъкът се дава на една по-висша институция; десятъкът се дава доброволно; и десятъкът е пропорционален. Значи, който има по-малко, за него десет процента са по-малко; който има повече, за него десет процента са повече. Тук се получи един разговор с една сестра, която каза, че ѝ е трудно с десятъка, защото всеки месец от пенсията ѝ удържат вноска за заем — взела е пари назаем и всеки месец ѝ спират от пенсията.
Тя каза, че се извинява, че парите ѝ не стигат и не може да дава пълния десятък. А аз ѝ казах: няма нужда да се извиняваш на мене. Ти не съгрешаваш пред мене, а въпросът е между тебе и Бога. Никой тук няма човек, на когото парите да му стигат. Има ли някой, на когото парите да му стигат? На никого не му стигат. Ако на някого парите му стигаха и пак не даваше десятък — това би означавало, че смята, че сам си е спечелил всичко. Но пенсията кой ти я дава? Бог.
Ако Бог ти дава тези пари, тогава цялата пенсия — да речем триста и шейсет лева — Бог ти я дава, за да я правиш каквото искаш: можеш да я дадеш на децата, можеш да си купиш каквото искаш. А заемите ти ги удържат от банката — но кой те кара да вземеш този заем? Всеки може да каже: „Аз имам заеми, и заради това не мога да давам десятък.“ И тогава казваш на Бога: „Господи, ето Ти една обгризана ябълка. Стига ли толкова?“ Помисли си. И имай предвид: даването на децата не е десятък — даването на децата си е даване на децата. Даването на банката също не е десятък.
Вижте, тук хората говорят за Хаити, говорят за Индия — в Индия ядат по една паничка ориз на три дни. Там дават ли десятък, според вас? Дават. Значи, ако ние кажем „те трябва да дадат, а ние да не даваме“ — това са двойни стандарти. Не може така. Словото е еднакво за всички. Животът, който Бог ти дава, е от Бога; животът на дъщеря ти също е от Бога. Представи си, че нещо се случи — животът може да свърши много бързо, всичко е възможно. Така че ако Бог ти е дал всичко, ето къде е притеснението.
Матей 6:24
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
Това притеснение се нарича в Библията — слушайте сега — поклонение на мамона. Мамон, знаете ли кой е? Мамон са парите. Значи, какво каза Исус? „Не можете да служите на двама господари; защото или ще намразите единия, а ще обикнете другия, или ще се привържете към единия, а ще презрете другия. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ И мамонът не е само богатите, които имат много пари; мамон е и бедните, които се притесняват. Защото Исус каза в Матей, шеста глава:
Матей 6:25-34
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?
32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.
„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си — какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си — какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото — от облеклото?“ Ако Бог ти е дал живота, Той ще даде и храна да го поддържаш; ако ти е дал тяло, Той ще даде и дрехи да го обличаш. Исус каза: „Погледнете на птиците, погледнете на полските кремове — Господ ги храни, Господ ги облича. И ако Той храни и облича тях, няма ли много повече да облича и храни вас?“
Така че ако вярваш това, което Исус каза, тогава няма да се притесняваш. Ще кажеш: „Господи, аз Ти давам тази ябълка, давам Ти десятъка, и искам да Те почета с това, което Ти заслужаваш, защото Ти си ми дал всичко. А аз мога и с останалото да мина.“ На Бога не можеш да дадеш обгризаната ябълка. Цялата ябълка е за Бога, а ти можеш да ядеш от своите — те са твои. Моята жена ми казва: „Ще излея цялата чиния, защото те ги ядат целите; трябва да оставиш малко, за да покажеш на хората.“
Не мислете, че аз знам колко точно всеки в църквата дава десятък. Знам горе-долу как на хората не им стигат парите — не на много, а на всички не им стигат. Има ли някой, на когото парите да му стигат? На никого; така че всеки си прави сметката и се простира според чергата. Ето — това е другото важно нещо. Един проблем е, че хората гледат от други хора колко да дават. Виждат, че някоя сестра дава пет лева десятък, и си казват: „Щом тя дава пет лева, и аз ще дам пет лева.“
Това какво означава? Че не се ръководиш от Божието слово, а гледаш какво правят другите. Ама ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата. Ако можеш да даваш двайсет процента — тогава защо гледаш другите, които дават десет? Има и хора, които дават двайсет; гледай тях. Пак казвам: това нещо не е закон. Но вижте, в Новия завет има нещо много интересно. Въпросът за десятъка не се третира изчерпателно; няма глава в Новия завет, където да пише „това е десятъкът, давайте го така“. Има три места, където се споменава десятъкът, но като нещо второстепенно.
Матей 23:23
23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността, но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
Например, когато Исус каза на фарисеите: „Давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона — правосъдието, милостта и вярата. Тях трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.“ Защото фарисеите бяха изпаднали в законничество и мислеха, че ако дават десятъка до стотинка, вече са уредили всичко, а пък можеха да съдят и да лицемерят. Не, десятъкът сам по себе си не е толкова важен — важни са правосъдието и милостта. Но, казва Исус, и другото да не пренебрегвате. Така че десятъкът не е за пренебрегване.
Лука 18:11-13
11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.
12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
Или онзи фарисей, който казваше: „Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко“ — но презря другия, който казваше: „Господи, бъди милостив към мене, грешния.“ Тоест не трябва пък, поради това, че даваш десятък, да си мислиш, че си по-праведен или по-свят от другите. Но в същото време в Новия завет се говори, че служителите заслужават своята заплата. Казва се: „Не обвързвай устата на вола, когато вършее“, и: „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит.“
1 Тимотей 5:17-18
17 Презвитерите, които управляват добре, нека бъдат удостоявани с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението,
18 защото Писанието казва: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“, и: „Работникът заслужава заплатата си.“
Това означава, че тези презвитери са получавали заплата. А откъде ще се събере заплата? Пак — за да се събере, трябва хората от църквата да дават, за да расте Божието дело. Така че, макар въпросът за десятъка да не е разгледан явно в Новия завет, в Стария е писано достатъчно, а в Новия се подразбира, че те са събирали средства не само като десятък. В Новия завет главната грижа на Павел беше за светиите в Ерусалим, и той събираше средства за тях.
И той пише на галатяните, на коринтяните, на римляните за това събиране — този голям проект, който занесоха на бедните в Ерусалим. Те не събираха точно „десятъци“ в тези послания, но събираха помощ за светиите в Ерусалим, а явно събираха и отделни средства. Затова ви казвам: това не е закон, защото ние не сме под закон, а под благодат; не се спасяваме чрез даване на десятък. Но това е принцип, който е универсален, който виждаме в Словото, и виждаме, че работи във всички държави.
Лука 6:38
38 давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
И в Новия завет се казва също: „Давайте, и ще ви се дава.“ Ще завършим с още един пример от брат Шамбак — как едно дванадесетгодишно момче научило цяла зала хора как да дават.
„Преди години в Сиатъл две торнада разрушиха нашата зала. Дяволът разрушава, не Бог; но Бог може да използва бедствието, за да го обърне за Своя слава — Той е специалист в това. Не можехме да продължим службите, така че трябваше да търся помещение. Намери се друга зала, свободна за следващите седемнайсет дни; не пропуснахме нито едно събрание, и преди да напуснем града, бяха събрани достатъчно пари за чисто нова сграда. Дяволът загуби: една зала беше пълна с дъски, а Бог ни даде друга, чисто нова.”
брат Шамбак
„Но всичко започна с едно дванадесетгодишно момче. Една вечер събирах дарението и забелязах момчето да слиза по пътеката с пет долара в ръка, а по лицето му се стичаха сълзи. Помислих си: сигурно майка му го е дала да пусне тези пет долара, а то не е искало да идва отпред. То пусна петте долара в кофичката и каза: „Брат Шамбак, това тук е моята крава!“ Казах: „Твоята какво?“”
брат Шамбак
„Взех го настрана и му казах: „Разкажи ми.“ То каза: „Винаги съм искал да имам собствена крава, но живеехме в града. Преди девет месеца татко се премести на село, и си казах, че сега мога да имам крава, но трябва да платя за нея. Девет месеца спестявах дребни монети, изпълнявах поръчки, събирах хартия за вторични суровини и ставах в четири сутринта да продавам вестници. Спестих пет долара.“ Казах: „Тогава защо постави парите за кравата в кофичката?“ То каза: „Аз чух Божия глас. Ако дам парите за кравата, Той ще ми даде кравата.“ Казах му: „Тогава си избърши сълзите.“”
брат Шамбак
„Докато другите даваха своите дарения, аз разказах пред всички цялата история. Тогава се изправи един едър мъж в работнически дрехи, и започна да плаче. Попитах: „Защо плачеш, брате?“ Той каза: „Бог ми говори — каза ми да дам на това момче една крава.“ Отдавна съм научил урока, че хората с красиви костюми често нямат пари, а хората в работнически дрехи имат. Попитах го: „Брате, а ти имаш ли крава?“ „Имам хиляди“, отговори той. Оказа се, че бил най-известният крава-развъдчик в щата Вашингтон.”
брат Шамбак
„Следващата седмица той донесе снимка на момчето и неговата крава. Каза: „Брат Шамбак, момчето дойде с баща си с наето ремарке. Казах му да си избере която крава поиска — и то си взе най-добрата крава, която имам. И дори не ми благодари; просто простря ръката си върху кравата, вдигна другата си ръка нагоре и каза: Благодаря Ти, Исусе, за моята крава.“”
брат Шамбак
Това е, което е трябвало да направи, защото добитъкът по хиляди хълмове е на Бога, и Той знае как да говори на някого, за да използва един от тях. След като това малко момче разказа своя разказ, можете да си представите колко много пари се появиха в онова дарение. Няма нужда да молиш хората да дават — покажи им как Бог благославя, и те ще пожелаят да влязат в това благословение. Лука 6:38 казва: „Давайте, и ще ви се дава.“ Ти трябва да посееш пръв. Забележете думичката — „Давайте, и тогава ще ви се дава.“ Амин.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето слово и за това, че ни говориш, Господи, тази сутрин. Моля Те, Боже, запечатай в сърцата ни този пример с ябълките и с обгризката. Боже, не допускай да Ти даваме обгризки. Господи, ако Ти си ни дал живот, ако си ни дал всичко, което имаме — храна, семейство, спасение, вечен живот, Своя Свят Дух, Своя Син Исус Христос, всички дарове, които ни даваш —
МОЛИТВА
Господи, нека да не бъдем неблагодарни, нека да не бъдем непочтителни и неуважителни. Но, Господи, научи ни как да бъдем верни. Научи ни как да даваме — с радостно сърце, как да сеем, как да не служим на мамона и да не се безпокоим за утрешния ден, но да бъдем свободни в Тебе, така че Божието царство да расте, в името на Исус. Сатана, ние те връзваме. Господи, в Твоето слово се казва, че нашият Господ Исус Христос заради нас стана сиромах, за да се обогатим ние чрез Неговата сиромашия.
МОЛИТВА
Господи, на кръста Ти понесе не само болестите ни, но и нашата бедност и немотия. Затова, Господи, искаме богатството, което идва от Тебе, и Ти да ни благословиш, така че да бъдем благословени с всяко духовно благословение според Твоето богатство в слава в Христа Исуса. Моля Те, благослови финансите на всеки един, благослови даренията, които събираме, благослови децата Ти и делото Си. Покланяме Ти се и Те издигаме, в името на Исус. Амин.