Слава на Бога! Тази сутрин бих желал ние да разглеждаме някои неща, свързани с ученическото движение и с това как ние правим ученици. Защото това е нещо, за което ние сме говорили в нашата църква още от 2007 година. Вие знаете, че през 2007 година аз бях в Щатите на едно обучение точно за ученичество и един месец ние изучавахме Великото поръчение и ученичеството, и това как ние да стартираме ученически движения по целия свят. И когато аз се върнах, ние започнахме да практикуваме това в нашата църква, започнахме да се събираме.
Аз се събирах с братя и преминавахме през тези материали за ученичеството и аз ги насърчавах те също да имат техни ученици. И така, значи ние сме стигнали донякъде в този процес на промяна, на трансформация. Защото това е една нова парадигма, а парадигма означава нов начин на мислене. От това хората в църквата се променят от едни хора, които са пасивни, към едни хора, които са активни. От едни хора, които само ходят на църква, към едни хора, които проповядват благовестието и правят ученици.
ОТ ТОВА ДА БЪДЕМ ПОЧВА, КЪМ ТОВА ДА БЪДЕМ СЕЯЧИ
В притчата за сеяча, за която се казва, че е основната за Божието царство, и ние си говорихме с брат Иван за нея, той спомена, че е проповядвал половин година върху тази притча, там където е ходил да проповядва в Маринка и Ново Паничарево. Защото това е основната притча, за която се казва, че ако вие разберете тази притча, тогава вие ще разберете и другите притчи. И ако не разберете тази притча, въобще не можете да разберете нещата за Божието царство.
Но всъщност, когато се говори за четирите вида почви, всичко това започва с думите, че сеячът сее семето. И всъщност това ни мотивира. Тази притча не е написана само за това ние да мислим за себе си какъв тип почва сме, защото това също е важно и това е вярно, че ние трябва да разбираме дали сме такава крайпътна отъпкана почва, върху която семето не може да покълне, или сме такава почва, която малко бързо приема семето, но после то, когато настане напаст или гонение, изсъхва, или сме трънлива почва, където има плевели, които изсмукват силата на семето.
Трябва да внимаваме за тези неща в живота си или пък сме добрата почва, която дава плод 30, 60, стократно. Но това е написано не само за нас, ние да гледаме себе си като на почва, но това е написано също и за нас, като да гледаме себе си като сеячи, защото ние също трябва да сеем семето, защото това се казва във Второ Тимотей.
2 Тимотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Така че целта на Бога в нашия растеж е ние да се превърнем от почва в сеячи. И затова всеки ден трябва да променя неговото мислене в това отношение. Да престане да мисли за това, че аз съм почва, аз само трябва да приемам, мен само трябва да ме хранят, трябва някой да се грижи за мен и някой да ме утешава, някой да ме окуражава, защото не трябва да отпадам, аз съм отчаян, аз съм депресиран, аз не мога. И по този начин да се държим като едни духовни бебета, които имат нужда постоянно някой да ги кандилка и да се грижи за тях.
Не, Бог желае ние да пораснем и ние да бъдем тези, които да се грижим за другите. Бог желае ние да пораснем и ние да бъдем сеячите. Така че тогава да не се обезкуражаваме от различните почви, които ние срещаме, и да знаем, че Божието Слово няма да се върне празно. Ако и някоя почва да не произведе плод, винаги ще има почва, която ще произведе плод. Слава на Бога! Така че по отношение на тази трансформация в нашата църква, аз вече 4 години говоря за ученичество и ние просто започваме донякъде и се връщаме назад. Започваме донякъде и се връщаме назад. Но искам да ви насърча, че това нещо е нормално.
ПРОЦЕСЪТ НА УЧЕНИЕ
Също за това съм донесъл тази диаграма, която искам да ви пусна. Тя се нарича „Процесът на учение“. Техниката е чудесна, когато работи. Но аз мога да ви обясня за какво става въпрос в тази диаграма. В тази диаграма става въпрос за това, че процесът на учение преминава през 3 етапа. Първо, за тези, които едно време са учили философия, аз си спомням от училище, че там така ни учеха и съм запомнил този израз, не знам кой го е казал, може би Ленин или някой от великите умове на комунизма, но те са казали така, че пътят на познанието е от сетивното възприятие към абстрактното мислене и оттам в практиката.
Сетивното възприятие означава това с нашите сетива. Ние възприемаме информацията чрез очите, чрез ушите, това е нашето сетивно възприятие. След като възприемем тази информация и я чуем, ние започваме да мислим за нея в нашето мислене, в нашия ум. И това е абстрактно мислене. И когато ние осъзнаем, че това, което сме чули, сме видели, е добро и правилно, тогава ние го прилагаме в практиката и то става вече част от нашия живот. Така че ако знанието е само в ума, то не е достатъчно.
И в Божието Слово се казва, че не трябва да бъдем само слушатели, за да лъжем себе си, а да бъдем деятели или вършители, изпълнители на Божието Слово. И всъщност това става пак по същия начин. Казва се: „Сине мой, преклони ухото си към беседите ми“. Това е сетивното възприятие. И затова се казва: „Дръж ги винаги пред очите си“. И когато се казваше „Дръж ги пред очите си“, става въпрос за духовните очи. Т.е. това е абстрактното мислене. И след това се казва: „Да ги пазиш и да живееш според тях“. Така че от сърцето са изборите на живота.
Но този процес на учение всъщност преминава през три етапа. Първият етап е, че ние имаме някаква комфортна зона, в която ние се чувстваме удобно. Това е нашето състояние по подразбиране, в което сме в момента. Например, ако става въпрос за ученичеството, ние сме в състояние, в което си мислим, че просто трябва да си ходим на църква. И това е достатъчно за нашия християнски живот. Ние сме чули Словото, повярвали сме, спасени сме. Нашият паспорт за небето е подпечатан. И ние просто трябва да чакаме Господ Исус да дойде и да ни вземе. Това е началното ниво, комфортната зона.
Обаче, когато чуем учението за ученичеството, защото това е Великото поръчение на Господ Исус Христос, в което се казва, че ние не само трябва да бъдем едни пасивни слушатели, но ние трябва да правим ученици. Защото това е Великото поръчение: „Отидете и научете всичките народи“. И ако ние ще учим всичките народи, ние трябва да започнем с хората около нас, да правим ученици от хората около нас. Как? Като влагаме себе си в тях, като ги подпомагаме, като ги мотивираме те да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Ние трябва да ги доведем при Бога, да ги утвърдим във вярата и да ги екипираме за служение. И по този начин те могат да бъдат готови да доведат и други при Христос. За да може тази верижна реакция, с която започна Господ Исус Христос, с която просто благовестието се разпространява и Божието царство расте по целия свят, да не спира.
И това е всъщност учението за ученичеството. И когато ние чуем това учение, тогава ние се придвижваме на етап 2. На този етап 2 ние мислим по нов начин, обаче вършим нещата по стар начин. Мислим по нов начин, вече знаем, че това е доброто, но някак си още не сме го приложили в живота си. Мислим по нов начин, но живеем по стар. И това се отнася не само за ученичеството, но и за много други неща, които ние слушаме в църква. Това, което ни придвижва към този етап 2, е нова информация, която ние получаваме.
Проповед, поучение, някой ни е съветвал, получили сме нещо от Библията. И Бог ни е давал една нова светлина, Бог ни е давал една нова истина. И тогава ние сме призовани да се преобразяваме чрез обновяването на нашия ум, и така ние се придвижваме на този етап 2, в който ние мислим по нов начин, но вършим нещата по стар начин. И тогава има едно колебание, в което ние ту се връщаме обратно в комфортната зона, след това се напомняме, че това, което чухме тогава, е вярно наистина, трябва да се придвижа в тази зона.
И има един период на колебание. И ако ние само останем обаче в този етап 2, в който мислим по нов начин, а вършим нещата по стар начин, това означава, че цикълът на промяна и цикълът на учение не се е осъществил. Защото ние просто сме се придвижили донякъде, но докато информацията и многото знание не навлезе в практиката ни, тогава ние не сме научили нищо. Ние само имаме умствено знание, но не и сърдечно знание. Не и истинско преобразяване или трансформация на нашия ум и на нашия характер.
ТЪПЧЕМ НА ЕДНО МЯСТО
Значи, за да не тъпчем на едно място, следващата стъпка е, че ние трябва да си изградим взаимоотношения на доверие. Защото това, което ще ни придвижи на третия етап, това са взаимоотношения с хора, които мислят по същия начин и ние получаваме отново подкрепа, насърчение, обратна връзка, взаимна отговорност и това ни придвижва да стигнем до етап 3, в който е мислене по нов начин и вършене по нов начин. Не само да мислим по нов начин, но и да вършим по нов начин.
И след като стигнем до това ново ниво, тогава трябва да имаме практика и самодисциплина, за да може това нещо да се наложи за нас до такава степен, че вече то да стане нашата комфортна зона и ние да се чувстваме добре като ученици, като сеячи. Да не мислим себе си само за тези, които получават, но да знаем, че ние сме тези, които са ученици, тези, които правят ученици. Не само ученици, но ние сме тези, които правят ученици. Ние не сме почва, ние сме сеячи. Ние не сме само тези, които получават, ние сме тези, които дават.
Ние не сме деца, ние сме родители. Вижте, това става и в естествения живот. Докато децата са малки, те се чувстват добре. Те казват: „Ние сме деца“. Това е чудесно. Докато няма нужда да работим. Можем само да си играем и никакъв проблем. Мама, тате трябва да ни дадат парички. Ако ни дадат, какво става? Я дайте тук пари. Я виж в хладилника, какво има? Защо няма нищо в хладилника? Децата се чувстват добре по този начин. Те си играят и си живеят детството.
Разбира се, ходят на училище, което не е много лесно. И помагат, и се учат да бъдат отговорни. Но идва момент, когато вече те се събират и създават ново семейство. И в този момент, когато си създадеш ново семейство, и ти трябва да имаш деца, тогава вече нещата се променят. Защото започваш да гасиш лампите, да мислиш колко ток ще си изхарчил. Започваш да мислиш дали ще имаш пари до края на месеца. Започваш да мислиш за много неща. Така че, ти вече си променяш твоята парадигма от това да мислиш като дете, от това да мислиш като зрял човек или като възрастен, или като баща и майка.
И това се отнася същото и за духовните неща. Затова, не искам да ми се сърдите за това, че аз отново и отново повдигам този въпрос за ученичеството. Защото аз не съм се отказал от него. С много неща ние чуваме различни проповеди и затова се тръгваме и се отказваме. Но ние не можем да се откажем от ученичеството, защото то е видението на Исус Христос. Това, което Той каза, че по този начин благовестието трябва да се разпространява. Не може да разчитаме, че пастирите само ще правят ученици, защото те са малцина.
Но в това последно време нуждите са толкова големи, че всеки един човек от църквата трябва да се мобилизира и той да прави ученици, за да можем да достигнем нашето поколение за Христос. Това е нашата отговорност. Вие знаете, аз съм ви показвал тези статистики, че ако един евангелизатор, колкото и да е велик, дори да води до 1000 души всеки ден при Бога, той не може да достигне поколението за Христос. Но ако всеки прави по един ученик за една година, за 33 години 8 милиарда души ще бъдат доведени при Христос.
Просто проблемът е, че църквата не може да премине в тази нова парадигма, че ние не трябва да бъдем почва, а да бъдем тези, които правят ученици. Затова и тази сутрин ще поговорим отново за ученичеството и аз ще ви напомня някои ключови принципи на ученическото движение. Ние говорим за ученическо движение, защото това не е нещо, което само даден човек поддържа, но това е нещо, което Святият Дух прави и това не е контролирано от отделна църква или от отделна личност.
Но това е нещо, което Святият Дух прави в това последно време и затова ние го наричаме движение. Ученическото движение е мрежа от църкви и водачи, посветени на изпълнението на Великото поръчение в това поколение и в следващото. Това е. Ние сме посветени на изпълнението на Великото поръчение. Великото поръчение е това, което Господ Исус Христос казва в Матей 28 глава. И не само в Матей 28 глава, но също и в Марко 16 глава, в Лука 24 глава, в Йоан 20 глава и също в Деяния 1 глава.
Матей 28
1 А като мина съботата, на разсъмване в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.
2 И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него.
3 Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.
4 И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви.
5 А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус.
6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.
7 Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви.
8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му.
9 И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха.
10 Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.
11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало.
12 А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доста пари и казаха:
13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.
14 И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.
15 А те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес.
16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Марко 16
1 А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.
3 И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Защото беше твърде голям.
4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха.
6 А той им каза: Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха.
7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.
9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа.
10 Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, които Го жалееха и плачеха.
11 Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.
12 След това Исус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, като отиваха в едно село.
13 И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.
14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
19 И така, след като им говорѝ, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.
Лука 24
1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.
2 И намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.
4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.
5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?
6 Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.
8 И си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.
10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.
11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.
14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
22 При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.
43 И взе и яде пред тях.
44 Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.
46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели за това.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.
52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;
53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.
Йоан 20
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.
2 Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
3 И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;
4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И така, учениците се върнаха пак у дома си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба
12 и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.
13 И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.
14 Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той.
15 Исус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.
16 Исус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.)
17 Исус ѝ каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ казал това.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!
20 И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.
23 На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.
24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!
29 Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали.
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга.
31 А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Деяния 1
1 Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна,
2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.
6 И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?
7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях
11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път.
13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
14 Всички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.
15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:
16 Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.
17 Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.
18 Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите:
„Жилището му да запустее
и да няма кой да живее в него“;
и:
„Друг нека вземе чина му.“
21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,
22 като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.
24 И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,
25 да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.
Тук ние си партнираме с водачи и църкви от различни страни, чрез обучение и трениране с цел стартиране на ученически движения за умножаване на църквата по целия свят. Видението е да правим ученици във всеки народ на земята и ние го приемаме конкретно за България и за Долна Митрополия. Че нашето видение е да правим ученици в Долна Митрополия. И целта е да се стартират ученически движения, т.е. не само един човек да прави ученици, но целите църкви, всеки да прави ученици.
И тогава вижте, всеки като доведе още един, още един, още един, и тогава се получава умножаване и църквите ще пораснат и няма да има място за нас. И целта е да се обучат лидери, които да обучават и да тренират други лидери, така че те да бъдат инструктори на инструктори, треньори на треньори. И така да се издигне една цяла армия от служители, които да обучават църквата в ученичество и изпълнение на Божията воля. Така че умножавайки учениците, ние умножаваме църквите, защото когато ще имаме повече ученици, те ще се групират в малки групи, тези малки групи ще се групират в църкви и така ние ще имаме повече и повече църкви.
Така че ние трябва да бъдем насърчени, защото това е едно истинско обнажаване на църквата като цяла. Много често се прави обратното. Ние казваме сега ще направим църква и после ще чакаме тази църква да се напълни с ученици. Но това е поставяне на каруцата пред коня. Защото ние трябва първо да правим църква и после да чакаме тя да се пълни с ученици. Защото учениците, църквата също са учениците. Ние трябва да обучаваме ученици и когато има ученици, те естествено ще формират църква.
Така че това е целта и това е нещо библейско. Ние го осъществяваме като всеки един от нас възприеме ключовите принципи на ученическото движение и започне да ги възпроизвежда в неговата собствена среда. Ключовата идея в това учение е ние да се възпроизвеждаме. Тоест ако аз съм пастир да възпроизведа себе си в още един пастир. Ако някой е разпоредител да възпроизведе себе си в още един разпоредител. Ако някой е молител да възпроизведе себе си в още един молител.
Ние трябва да имаме желание да се възпроизвеждаме. Духовните водачи разговарят чрез принципи и цели, а не чрез собствено управление или стил. Така че в това поучение ние ще разгледаме 7 ръководни принципа на ученическото движение. И да се участва в това ученическо движение също е равносилно на това да се възпроизвеждат тези 7 основни принципа. Първият принцип е законът на възпроизводството. Вторият е потенциалът на умножаването. Третият е върховенството на Великото поръчение.
Четвъртият е нужното стратегическо мислене. Петият е удоволствието от единството. Шестият е силата на ходенето в Духа. И седмият е необходимостта от отчетност. Как могат да се обяснят тези принципи? Възпроизводството става чрез благовестието, т.е. ние трябва да благовестваме. Умножаването става чрез съзнателно правене на ученици. Разширяването на царството става чрез изпълнението на Великото поръчение.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Ведение и начин на живот, основани на Великото поръчение. Ефективно приложение на служението чрез ориентирано към целта стратегическо планиране. Това означава, че ние се стремим да осъществим целите, които си поставяме, като оставяме всеки да ги постигне по негов собствен начин. Не наблягаме върху методите, а върху постигането на целите. Да даваме свобода на това как всеки ще го осъществи. Единството, това означава да имаме мрежа. Забележете в словото, тази идея за мрежа е много важна.
Днес се говори много за мрежи. За интернет мрежи, за социални мрежи. Но ние трябва да имаме църковни мрежи, в които църквите са свързани. И да имаме ученически мрежи, в които учениците са свързани. И мрежата означава да има единство. Ако има единство, тогава ние сме една мрежа, която може да лови повече хора за Христос. Ако нямаме единство, тогава мрежата е разкъсана и не може да лови нищо. И каквото да се лови, то изтича. Трансформация и реформация е чрез ръководено от Святия Дух служение и лидерство.
Ние трябва да живеем живот, изпълнен със Святия Дух. И следното е ефективно осъществяване на целите на служението чрез отчетност и трениране. Т.е. всеки трябва да има някой, пред когото да отговаря. Защото ако нямаш някой, пред когото да отговаряш, ти просто забравяш какво правиш. Почваш да правиш каквото искаш. И така, първият принцип е законът на възпроизводството. Т.е. Божиите цели се постигат чрез Неговата заповед към човека, той да се плоди и да се размножава.
Битие 1:27-28
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
И този принцип беше даден на всяка значителна личност или група в Библията. Като се започне с Адам, Ной, Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Давид, Исус, Апостолите, Църквата, ти и аз. За всички тези Бог е заповядал да се умножават. На Адам Бог му каза да се умножава, на Ной да се умножава, на Авраам да се умножава. И му каза да погледне небесните звезди, да погледне земния пясък, каза толкова ще бъде твоето потомство. Исус Христос каза, ако житното зърно не остане само, то не дава плод, но ако то се посее и умре, то дава много плод.
Така че Исус също говореше за умножаване. Апостолите, виждаме в Деяния на Апостолите, как църквите се умножаваха чисто. Така че цялото Божие Слово ни говори за това, ние да се възпроизвеждаме и ние да се умножаваме. Досега този закон за възпроизводство е бил определящ на всяко едно заветно взаимоотношение, което Бог е сключвал с човека без изключение. На всеки завет се говори за умножаване или за възпроизводство. Бог е направил така, че всяко живо същество се възпроизвежда.
Това беше първото Божие благословение и първата Божия заповед. Плодете се и размножавайте се и напълнете цялата земя. Така че Бог е избрал да установи царството Си чрез възпроизводството на семето на царството. Самото Слово се нарича живото семе. Ние сме спасени чрез това семе. Но след като сме спасени чрез това семе, ние трябва всъщност да станем сеячи на семето. И това е всъщност процес, избран от Бог за осъществяване на Неговите цели в творението.
Така че Исус те е избрал да се възпроизвеждаш. Ако не запомниш нещо друго, запомни това. Че Исус те е избрал, за да се възпроизвеждаш. Той казва: „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас“. Това означава, че Той те е избрал. И вижте за какво: „И ви определих да излезете в света и да принесете плод. И плодът ви да бъде траен“. Така че Бог желае ние да принасяме плод. И начинът, по който ние принасяме плод, е като ние възпроизвеждаме себе си.
Ако ние сме един човек, който е последовател на Христос, ние можем да доведем още един при Христос. Слава на Бога! Както сестра Тинка доведе сестра Василка. Сега е време сестра Василка да доведе друга сестра. Разбирате ли? Всеки трябва да води още някой. Така че това е законът на възпроизводството. И тук е важно това, че ние получаваме това, което знаем, но ние възпроизвеждаме това, което сме. Както един баща и един син, те си приличат. И затова, всъщност, това, че ние се възпроизвеждаме, е една много голяма отговорност върху нас.
Защото ние трябва да внимаваме какви сме. Защото ние ще учим другите, но в крайна сметка нашите ученици ще станат това, което сме ние. Не само това, което ние им казваме, че те трябва да бъдат. Но те ще станат подобни на нас. Така че ние трябва да бъдем отговорни. Наистина да бъдем за пример, за да можем да имаме едни деца, които са за пример. И аз ви казах, че единственият начин, по който Божиите цели могат да се изпълнят в нашето поколение, е чрез умножаване.
Защото на човека му се каза не само да се плоди или да се възпроизвежда, но също и да се умножава. И това е втория принцип. Възпроизводството е тогава, че ти раждаш плод. А размножаването е вече, че твоят плод ражда плод. И тогава вече имаме плодовитост. Както да кажем сега, ако тези, които са вече дядовци и баби, те имат повече внучета. Може да имаш примерно две деца, ама може да имаш четири внучета или шест внучета, защото вече твоят плод е родил плод и вече цялата фамилия става много по-голяма.
Така че трябва да се не само възпроизвеждаме, но да се умножаваме. Затова говорим, че трябва да работим с нашите ученици до четвърто поколение. И това е законът на умножаването, че твоят плод ражда плод. Тоест не само че се довежда един човек при Христос, но и той води още един човек при Христос. И по този начин вече ние съзнателно се възпроизвеждаме, умножаваме се и се учим да се умножаваме на всяко ниво на служение. Било то хваление, молитвено служение или каквото и да е.
2 Тимотей 2:2
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Така че един от най-показателните въпроси, които трябва да се задаваме в която и да е област на нашето служение е – умножаваме ли се в тази област? Третият принцип е видението на Великото поръчение, че то трябва да бъде видението на нашия живот и служение. То е толкова върховно, че изисква ние да го приградим и да го приемем като видението на нашия живот и служение. Аз съм го направил това нещо, замислете се. И затова в моите проповеди и във всичко, което правя, аз отново и отново се връщам към това Велико поръчение.
Тази година имах едно време, когато се молих специално за водителството от Бога и Бог отново ми потвърди, че това е, което Той желае – моето служение да бъде основано на Великото поръчение. Четвъртият принцип е нуждата от стратегическо мислене и това означава да имаме план – какво ще правим. И това са конкретни цели и стъпки, необходими за постигане на дадена цел. Защото без план, едно видение е само сън. Ти мечтаеш да стигнеш някъде, но ако не го планираш, ако не го приложиш, ако не си начертаеш план, по който да го осъществиш, то става една чудесна мечта, но никога не се осъществява.
Така че ако ние ще правим ученици, ние трябва да направим това – как ние ще процедираме, за да може да се осъществи всичко това. Тук има някои насоки за това. Петият принцип е удоволствието от единството. И основа на това е 133-и псалом. Ние говорихме скоро за него – колко е угодно това да живеят братя в единодушие. И аз тук имам приятели, ние се събираме и така споделяме, молим се. Така че нека всеки един от вас тръгва си с приятели. Събирайте се заедно, както Даниил.
Псалм 133
1 Давидова песен на възкачванията.
Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!
2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което слизаше по брадата, Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му;
3 угодно е като ермонската роса,
която слиза на сионските хълмове;
защото Господ там е заръчал благословението –
живота довека.
Когато имаше неговите приятели, когато имаше нужда от молитва, той знаеше при кого да отиде. Както Петър имаше църквата и когато апостолите бяха заплашени, те отидоха при църквата и започнаха да се молят. Така че ние трябва да имаме хора, с които сме на един дух, с които можем да споделим, за да можем заедно в единство, независимо от това дали сме в една църква или в различни църкви, ние да правим ученици и да служим на Бога. Така че много е важно ние да поемем отговорност за единството в църквата и да се стремим да опазваме единството в Христовото тяло.
Да няма разпри, да няма клюки, да няма неща, които нарушават единството. Шестият принцип е силата на ходенето в Духа и това означава да поставим духовните неща над плътските. Да гледаме хората по дух, да гледаме на църквата от духовна, а не от плътска гледна точка, да ходим по Духа, да действаме в дарбите на Святия Дух и да участваме в активно духовно воюване. Така че част от това ученичество е ние да помогнем на хората те да разберат какви са техните дарби.
Защото ние говорихме и в нашата църква много пъти, че Бог желае всеки един от нас да бъде служител. Затова Бог е давал дарби на всяка една част от тялото и всеки един трябва да разбере каква е дарбата му и да започне да я практикува и да служи. За да може след това да обучи други, които да служат в това служение. И всичко става чрез Святия Дух, защото Святият Дух е силата и личността, която ни помага ние да осъществим Великото поръчение. Защото това беше, което Господ Исус Христос каза: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт, но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене“.
Деяния 1:7-8
7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Т.е. Святият Дух е силата, за която ние трябва да бъдем облечени, за да можем да изпълним Великото поръчение. И седмият принцип е необходимостта от отчетност, защото ако ние не се покорим да бъдем отчетни пред други хора, тогава ние изгубваме дисциплината си и започваме да правим каквото си искаме. Отсъствието на постоянна отчетност в живота на отделните членове е една от най-големите слабости на Западната църква. Без треньор или настойник, хората изгубват видението си само за 26 дни.
Т.е. дори да отидеш на най-голямата, най-чудесна конференция, дори да чуеш най-добрите неща, дори и днес да си тук, и това нещо, което чуваш да ти прави впечатление, ако ти нямаш някой, който да се грижи за тебе, който да ти напомня, който да ти помага, за 26 дена, това са по-малко от 3 седмици, до третата неделя ти ще си забравил всичко. И ще си се върнал в старите неща. Затова ние имаме нужда от някой, който вече желае да работи с нас в тази насока, така че ние да си помагаме.
И затова трябва да търсим хора, които да ни търсят сметка. Това не означава, когато сме подотчетни на някой, че ние му се покоряваме за всичко. Не. Само за отделни неща, за отделни области. Например, ние можем да му кажем: „Питай ме, давам ти право да ме питаш по отношение на молитвата. Аз съм решил всяка сутрин да се моля, така че давам ти право да ме питаш, когато се видим, молил ли си се тази сутрин?“ Или: „Аз съм решил да благовествам поне на един човек всяка седмица, така че когато се срещаме, ти може да ме питаш, свидетелствал ли си на някой тази седмица?“
Т.е. това са отделни области, които ние можем да поверим на хора, които да бъдат като настойници. И това е нещо много важно, защото по този начин ние ще растем, а и също пък ние трябва да се научим да бъдем хора, които са дискретни и които пазят тайните на другите, така че да не излагаме другите, като разкриваме техните неща, които те са ни споделили. Чрез осигуряване на отчетност треньорите обезпечават изпълнението на видението и успешното приложение на наученото в практика.
Т.е. когато се събираме и всеки знае, че трябва да се учи, трябва да расте в духовните дисциплини, във видението, тогава той ще може да расте в неговото развитие в ученичество. Това е посланието и виждате, че тези 7 принципа са абсолютно библейски. Няма в тях нещо, което да кажем: „То не е от Библията“. От Библията ли е ние да се възпроизвеждаме? От Библията е. От Библията ли е да се обновяваме? От Библията е. От Библията ли е Великото поръчение? От Библията е.
От Библията ли е Святият Дух? От Библията е. От Библията ли е единството? От Библията е. От Библията ли е това ние да имаме настойници и ние да растем? Така че всички тези принципи са библейски и всеки един, който е започнал в тази инициатива, в това движение на правене на ученици, трябва да си припомня тези принципи и да разсъждава върху тях и да преглежда дали той живее според тези принципи. Ако не живее според тези принципи, ние няма как да не бъдем част от това движение за обновяване на църквата, движение за създаване на ученици.
Така че правете ученици, това е най-важното. То е основното. Всичко друго е около него. Отивайки, кръщавайте ги, учете ги да пазят, което съм ви заповядал, но всичко става с цел ние да бъдем ученици, които следват Христос. Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за това, че Ти ни разкриваш в Словото Си Твоето видение за растящо царство. Ти ни разкриваш в Словото Си, че ние трябва да правим ученици, ние трябва да бъдем духовни родители, ние трябва да престанем да бъдем само почва, но трябва да бъдем сеячи.
За това, Господи, ние Те молим, помогни ни ние да приложим всичко това в нашия живот. Помогни ни, Господи, да се придвижим от това мислене по нов начин, а вършене по стар начин, към мислене по нов начин и вършене по нов начин. Помогни ни, Боже, наистина ние да вършим нещата по начина, по който Ти ни разкриваш. Направи ни ученици, които създават ученици. Направи ни пастири, които създават пастири. Направи ни хвалители, които създават хвалители. Направи ни помощно служение, което създава помощно служение.
Направи ни молители, които създават молители. Дай ни да се възпроизвеждаме и дай, Господи, да се умножаваме. Дай ни да не изгубваме видението си. Дай ни, Господи, да прилагаме тези принципи в живота си и така, Господи, ние да се насърчаваме да живеем по Твоята воля. Защото това е Твоята воля – ние да се обичаме, да живеем в любов и да създаваме ученици. Защото по този начин Твоето царство расте. Ние Ти благодарим за тези ученици, които вече имаме, тези, които са спасени, но, Господи, направи ни…
Отново се моля, Господи, да не бъдем само почва, да не бъдем само деца, но да бъдем възрастни, да бъдем пораснали, възрастни до мярката на ръста на Христовата пълнота, в която мярка Ти, Господи, даде Себе Си за другите, Ти се отказа, Ти се отрече от много неща. Затова Те моля, помогни ни на нас, Господи, да пораснем, да не бъдем егоисти, но да станем алтруисти, да мислим за другите и да им служим. Защото това е Твоята воля, Господи. В името на Иисус се молим.
МОЛИТВА
Амин.