Значи, това, което тук направихме с книгата „Откровение“, беше, че ние разгледахме първите три глави на книгата „Откровение“, там, където се говори за седемте светилника, които са седем църкви. И всъщност, разглеждайки седемте църкви, ние разгледахме историческия контекст на книгата. Исторически контекст означава каква е била историческата обстановка във времето, когато Йоан е писал „Откровението“. Какви са били църквите, какви са били хората, какви са били обичаите, каква е била културата, какво е било управлението.
И ние видяхме как отделните послания към църквите съответстват на неща, свързани с градовете, в които тези църкви са. Защото обикновено характерът на града или населеното място се отразява по някакъв начин и в характера на църквата, която е в това място. Всичко това ни помага ние да разбираме „Откровението“ по-добре. Друго нещо, което ни помага да разбираме „Откровението“, е стилът на книгата, за това също говорихме до известна степен. Стилът на книгата означава това, че това е жанр апокалипсис, който е специален жанр, свързан с различни видения, преобрази, символи.
Същото е и пророчество и говорихме за характера на новозаветното пророчество, че в него се съдържа изобличение, увещание, както апостол Павел казва, че който пророкува, той говори на човек с назидание, увещание, утешение. Също говорихме, че това е послание, т.е. то е насочено към конкретните църкви и има подател, получател и съответно съдържание. Всичко това ни помага ние да можем да разбираме книгата „Откровение“ по-добре. Друго нещо, което ни помага да разбираме книгата по-добре, е литературният контекст.
Значи имаме исторически контекст, който ни говори за историята и за времето, когато е била писана дадената книга, но имаме също и литературния контекст. И литературният контекст това е всъщност самата книга, какво пише вътре в нея, как е подредена, нейната конструкция и структура. Така че обикновено, когато ние изучаваме дадената книга, това, което ни помага за нейното изучаване, е ние да съставим някакъв план на книгата. Избрах веднъж ви дадох този план, който вие имате.
И всъщност днес ще ви покажа как ние стигнахме до този план. И едно от нещата, които ни помагат да съставим план на книгата, са повторенията в книгата. В Откровението имаме повторения на микрониво, върху което сега няма да се спираме, но това са повторения от рода на това, че Исус Христос казва „Ето, ида скоро“ и това се казва седем пъти във книгата или пък „Който победи“. Това са повторения на микрониво. Но също имаме повторения на макрониво. Тези повторения на макрониво сега ще ви покажа кои са те.
И всъщност това, което искам да ви кажа с тези повторения на макрониво, е защо ние смятаме, че посланието на книгата не е хронологично, а има отиване напред и връщане назад. Отиване напред и връщане назад във времето. Защото един от важните стихове в книгата е в първа глава, 19 стих, мисля, че. Там, където се казва „Напиши това, което си видял и какво значи и какво има да стане после“. Това е в първа глава, 19 стих.
Откровение 1:19
19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.
Някои вземат този стих и въз основа на него делят книгата „Откровение“ на три части. Първата част е първа глава – „Това, което си видял е, че Йоан видя Исус Христос“. Втората част е „Що значи“. Това е втора и трета глава, където се говори за църквите. И „Това, което има да стане подире“ считат, че е от четвърта глава до 22. По този начин те разделят книгата на три части: първа глава, втора и трета глава и от четвърта глава до 22. Обаче от четвърта до 22 считат, че всичко това е в бъдещето и всичко това е хронологично.
Но всъщност аз искам да ви покажа тая вечер, като се гледаме в книгата, защо ние не считаме, че това е правилно разделение на книгата. И една от причините е това, че в книгата на няколко места виждаме пасажи, говорещи за великия ден на изливането на Божия гняв. Значи не се казва да кажем, че отначало човеците ще правят такива и такива грехове, после ще дойде Антихрист и после Бог ще излее гнева си, но имаме на няколко места изливане на Божия гняв.
И това обикновено е точно преди седмия печат, седмата тръба или седмото нещо. Преди седмото нещо е шестото и в някои случаи седмо се излива Божият гняв. Обикновено този Божий гняв се излива точно преди вечността, точно преди настъпването на Божието царство, защото този Божий гняв всъщност говори за изливането на Божията справедливост и възстановяването на справедливостта. Защото Откровението е писано за хора и това са били християните от първи век, които са били в неимоверно гонение и в това неимоверно гонение те са имали нужда от насърчение, което да им каже, че те ще бъдат възмездени.
Тоест правдата ще възтържествува и те няма само да страдат, без техните гонители да бъдат наказани. Така че ето тези повторения на пасажи, които говорят за Великия ден на изливането на Божия гняв. Първият такъв пасаж е в 6 глава, 12 до 17 стих и това е всъщност в края на 7 печата. След 3 глава, следващата секция от книгата е от 4 глава, 1 стих до 8 глава, 1 стих или това е 4, 5, 6 и 7 глава. Миналият път ние прочетохме 7 глави и разгледахме първите две от тях и всъщност сега е момент да започнем да разглеждаме 6 глава, но преди това просто аз искам да разгледаме малко по-в дълбочина плана на книгата, защото това ще ни даде допълнителна светлина, когато ние разглеждаме печатите.
Така че в края на тия 7 печата, вижте какво се казва, това е в 6 глава, 12 до 17 стих, казва се: „И видях, когато отвори 6 печат, че стана голям трус. Слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв. Небесните звезди паднаха на земята като смоковница, разклатена от силен вятър, както когато смоковница, разклатена от силен вятър, мята неузрелите си смокини“.
Откровение 6:12-17
12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;
13 небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;
14 небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!
17 Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
Сега, първо, че тук този език ни напомня за това, което Христос казва в Матея 24 глава, за смоковницата и за небесните звезди, които падат на земята. „Небето бе преместено като свитък, който се свива, и всичките планини и острови се вдигнаха от местата си“. Прилича ли ви, че след това нещо ще остане нещо от земята? Защото след като небесните звезди паднат на земята, е това ли от земята ще остане нещо? Днес гледах случайно едно предаване по телевизията за някакви физици, учени, които по техен начин се опитват да обяснят какво ще стане с вселената. И те си обясняват това, че вселената се раздува непрекъснато.
Тя била започнала с някакъв взрив, според техните разбирания. И постепенно се разширява. Обаче те казват, че това разширяване не може да бъде безкрайно. Не толкова като балон, който се надува, надува, надува, надува, но в един момент ще се спука. И това е, което те смятат, че предстои да дойде в някакво време, в бъдещето, край на света. Но всъщност, ако четем този пасаж, не виждаме точно нещо такова. Просто край, при който Слънцето почернява. Това означава, че то угасва. Небесните звезди падат на Земята. Както смоковница, разклатена от силен вятър, мята неузрелите си смокини. Това означава, че всички звезди и всички планети излизат от орбитите си и просто се движат в някакъв хаос. И небето бива преместено, както свитък, който се свива, и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. Това означава едно глобално земетресение по цялата Земя. И земните царе, големците, хилядниците, богатите, силните, всеки роб и всеки свободен се скриват в пещерите и между скалите на планините.
И казах на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои?“ Тук вече ясно се казва, че всички тези катаклизми, които се случват, са нищо в сравнение с Божия гняв, който се излива върху противниците на Бога. И се казва, че този ден на Неговия гняв е дошъл. Така че виждаме, че денят на Божия гняв идва още в шеста глава. Не в 21-а, по-нататък отново имаме изливане на Божия гняв, но вече във шеста глава, още в шеста глава, ние виждаме, че е дошъл великият ден на Неговия гняв.
Откровение 6:12-17
12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;
13 небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;
14 небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
16 и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!
17 Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
Следващата част, която е от 8 глава и стига до 11 глава, 19 стих, там, където се говори за седемте тръби. В края на седемте тръби, тук вече не е 6-я печат, но е 7-я ангел, се казва: „И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казаха: Световното царство стана царството на нашия Господ и на Неговия Христос.“ Тук вече имаме това, че Божието царство е дошло на тази земя. Защото това, което се случи според Библията, това, което ние вярваме на база не само на един пасаж, а на няколко места, като например 2 Петрово, там се казва, че небето и земята ще преминат.
Това Исус Христос го казва, че небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но също в 2 Петрово, 3 глава, се казва, че земята ще бъде изгорена с огън. И се казва, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, в което ще живее правда. Тоест, когато дойде този катаклизъм на Великия ден на Божия гняв и тази земя ще премине, тя няма да я има, ще има ново небе и нова земя. И тук се говори за това царство, че то стана царството на нашия Господ и Неговия Христос.
2 Петрово 3
1 Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,
2 за да помните думите, изговорени отнапред от святите пророци, и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените при вас апостоли.
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:
4 Къде е обещаното Му пришествие? Защото откакто са починали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.
5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата,
6 но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина.
7 Така със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.
8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.
9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние.
10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
11 И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие,
12 като очаквате и копнеете за идването на Божия ден, когато небето възпламенено ще се разпадне и стихиите нажежени ще се стопят!
13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
14 Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си.
15 И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост,
16 както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел.
17 И така, вие, възлюбени, като сте предизвестени за това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.
18 Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. На Него да бъде слава и сега, и до вечния ден.
И това е, всъщност, видението, което Даниил също имаше. Той, когато описва съня на Навуходоносор, той вижда един камък, който се отсича не с ръце, и този камък се казва, че удари образа в нозете му, и той стана голяма планина и изпълни целия свят. И всъщност, това царство започна на тази земя със слизането на Христос. Но тук вече се говори, че световното царство стана царството на нашия Господ и Неговия Христос. И Той ще царува довека. И 24-те старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки: „Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си и Който си бил“.
Даниил 2
1 Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.
2 Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.
3 Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
5 Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;
6 но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.
7 Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
8 Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.
9 Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решениетоми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.
10 Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.
11 Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.
12 Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.
13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 Даниил каза:
Да бъде благословено името Божие
отвека и довека;
защото мъдростта и силата са Негови.
21 Той изменя времената и годините;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.
22 Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.
23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
което измолих от Тебе,
защото си ни открил царската работа.
24 И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.
25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.
26 Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.
28 Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:
29 Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.
30 Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.
32 Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед,
33 краката му – от желязо, ходилата му – отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.
39 След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.
40 Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.
41 А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.
45 Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.
48 Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.
49 Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
Забележете, тук няма „Който ще бъдеш“, защото това вече е в бъдещето. Вижте, казва се „Който си и Който си бил“, но няма „Който ще бъде“, защото това вече е в бъдещето. Защото си взел голямата сила и царуваш. Т.е. тук вече царството е настанало, вече гневът е излян и Бог е започнал да царува. Народите се разгневиха, но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите. Т.е. това вече се повтаря като съда пред големия бял престол, когато се казва, че морето ще предаде мъртвите и т.н. Тук се казва: „Дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш награда на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, да погубиш погубителите на земята“. Т.е. слизането на това Божие царство идва и възтържествуването на Божията правда на земята. „И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на Божия завет и настанаха светкавици, гласове, гръмове и трус и силен град“. Т.е. този пасаж от 11 глава, 15 до 19 стих, всъщност е основният пасаж, който ни говори за свършека.
Откровение 11:17
17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си и Който си бил, за това, че си изявил голямата Си сила и царуваш.
И именно затова, ако погледнете плана, който съм ви дал, там, където пише „трета точка и седмата тръба“, е точно средата на книгата. Или ние разделяме първите 11 глави на „Откровението“ на 3 части. Първата част са 7 светилника, които са 7 църкви. Това е първа до трета глава. Втората част са 7 печата, което е от 4 глава, 1 стих до 8 глава, 1 стих, понеже тези 7 печата са свързани с главите, които го предхождат. 7 печата са в 6 глава. На четвърта и пета глава те ни обясняват как стигаме до тези 7 печата, така че започва от четвърта до седма глава и с 8 глава, 1 стих. И третата част е от 8 глава, 2 стих до 11 глава, 19 стих, където се говори за 7-те тръби. Но явно е, че печатите и тръбите са по някакъв начин паралелни. Тоест не е, че първо се разчупват печатите, след това на нова сметка започваме. Веднъж е дошъл Божият гняв, след това отново се излива Божият гняв, отново се излива Божият гняв, и три пъти имаме Божи гняв и Божи съд. Но тия неща са паралелни, просто печатите и тръбите са паралелни. След това втората част на книгата е от 12 глава, 1 стих до 22 глава, 11 стих.
Но искам да ви покажа още едно нещо. Говорим за това, че имаме повторения на пасажи, които говорят за великия ден на изливането на Божия гняв. Първият такъв пасаж е в 6 глава, 12 до 17, където се говори за 7 печата и това е 6-ят печат. В края на 6-я печат имаме изливането на Божия гняв. След това, когато се говори за 7 тръби, на края на историята за 7 тръби, когато затръбява седмият ангел, имаме отново изливането на Божия гняв. Виждате ли? В 17 стих. И след това, в 17 стих вече е Божието бъдеще, защото е пропуснато „Който ще бъде“. Защото в 1 глава, 4 стих се казва: „Онзи, Който е, Който е бил и Който иде“. В 8 стих се казва: „Който е, Който е бил и Който иде“. В 4 глава, 8 стих се казва: „Бог Всемогъщи, Който бе и Който е, и Който ще бъде“. Но в Откровение 11:17 стих се казва „Който си, Който си бил“ и „Който ще бъде“ не е споменато. Защо? Защото това е вече в бъдещето. Той вече е дошъл, Той е взел голямата Си сила и царува. Виждате ли? Той е взел голямата сила и царува. Тоест това вече е в бъдещето.
След това, третия път, когато имаме отново изливане на Божия гняв или момент на завършване, е в края на историята за Змея и Двата звяра. Значи Змеят е Сатана, Двата звяра са… Единият звяр е звярът от морето, другият е звярът от земята. Но те са наказани, вижте какво се казва в 14 глава, 14-20 стих: „И видях и ето бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия син, имаше на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.“ И друг… т.е. тук Човешкият син царува, защото Той вече има короната си и сърпа. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: „Простри сърпа си и жъни, защото е настанало часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.“ Земната жътва – това са човешките души. „Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята и земята биде пожъната.“ Т.е. в този случай жътвата е жътвата на праведните. Защото се казва, че когато дойде сърпът, тогава Бог ще отдели плевелите и праведните ще блеснат като слънцето в силата си.
Откровение 14:14-20
14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия.
Откровение 14:14-20
14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия.
Тоест вече земното лозе, това не са праведните, но това са неправедните и те са хвърлени в големия лин на Божия гняв.
Значи линът, това е същност едно нещо, като едно малко басейнче, в което хвърлят гроздето и тези, които влизат в него, затъпкват гроздето в лина, за да може гроздето да пусне сока си и от този сок да се направи вино. Но това тъпкане е същност символ на Божия гняв, че Господ ще стъпче народите. Затова се казва, че нозете на Божия син са от мед, лъскава мед, т. е. те са много здрави, много силни и никой не може да ги победи. И линът бе стъпкан вън от града и кръв потече от лина, т. е. в резултат на изливането на този Божий гняв има смърт. Кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от 1600 стадия. Тук имаме символичен език, но е ясно, че става въпрос отново за Божия гняв.
Т. е. в Откровението дотук имаме изливане на Божия гняв три пъти. Но всъщност става въпрос за едно и също нещо, което е описано паралелно. Както имаме четири евангелия, които описват живота на Исус Христос, но от различна гледна точка, по същия начин тук имаме няколко истории за стигането до края.
И тук имаме едно вметнато увещание, което призовава към търпение, постоянство и въздържане точно преди 14 стих. Тук е нужно търпението на светиите и на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. Едно от нещата също в Откровението е, че вярващите са наречени светии. И тук се казва, че това са светиите, тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. И чух глас от небето, който казваше: „Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях“.
Т. е. точно преди изливането на Божия гняв имаме насърчение към вярващите. И след това имаме още веднъж, когато се говори за този гняв. След историята за „Змеят и двата звяра“, която е 12-14 глава, следващата история е за „Седемте чаши“. И когато се говори за тези 7 чаши, те започват пак да се изливат. Има подготовка за тях, но в крайна сметка в 16 глава се говори за чашите. И когато достигаме до чашите, от 17 стих четем следното.
Откровение 16:17-21
17 Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се.
18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.
19 А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
20 И всеки остров побегна и планините не се намериха.
21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.
И седмият ангел изля чашата си, това е седмата чаша, върху въздуха и от храма излезе силен глас от престола и казва: „Свърши се“. Какво се сбъдна? Сбъдна се това, че Божието царство дойде в сила. Това, че вече не управлява повече князът на този свят, не управлява повече змеят, звярът, лъжепророкът, но управлява Бог. И произлязоха светкавици, гласове, гръмове и стана силен трус, невиждан откакто съществува човечеството на земята, такъв трус, толкова силен. И Великият град се раздели на три части. Същност това е наказанието върху Великата блудница, която във случая е Рим, защото се казва, че блудницата седи върху седем хълма.
И се казва: Великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха. И Бог си спомни за Великия Вавилон, да му даде чашата с виното на яростния Си гняв. И всеки остров побягна и планините не се намериха, и едър град, тежък колкото един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма. Така че тук отново имаме пасаж, в който се говори за Божия гняв. И пак преди него имаме вметнато обещание, призоваващо към бдителност и верност. Точно преди тази седма чаша се казва: „Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотата му“. Т. е. ние трябва винаги да бъдем готови за идването на нашия Господ, защото не знаем кога Той ще се завърне.
Т. е. какво искам да кажа дотук? Това, че имаме няколко пасажа в Откровение, които говорят за лина на Божия гняв. И първият е в 6 глава 17 стих, значи още в 6 глава, след това в 11 глава 18 стих, след това в 14 глава 19 стих и след това в 16 глава 19 стих. Т. е. колко станаха оттук? Колко стиха говорят за Божия гняв? Я пак вижте. Т. е. оттук 4 пъти имаме едно и също събитие, което е изливането на Божия гняв и това означава, че не 4 пъти подред се излива Божият гняв, но това е едно и също изливане на Божия гняв, което е точно преди или заедно с изливането и наставането на Божия гняв. Това е едно от доказателствата, защо вярваме, че нещата в книгата Откровение не са хронологични, но са паралелни. И всъщност това, което се казва: „Напиши това, което си видял, и що значи, и какво има да стане после“, не се отнася само за цялата книга, но се отнася за всеки един от тези пасажи. Т. е. във всеки един от тези пасажи има видение, има обяснение на видението и има нещо, което е свързано с бъдещето, което се отнася за всяка една от частите.
И също оттук, от 12 глава до 20 глава, това е много важно, което всъщност ни дава едно обяснение за структурата на книгата. И то е като, то е един вид определена структура на даден текст, която се нарича, има си специално наименуване техническо, което се нарича хиазъм. И всъщност тази дума хиазъм произлиза от гръцката буква хи, която е хикс. И всъщност този хиазъм показва, че всъщност това, което е най-важното нещо, е точно там, където е в средата на текста. Необикновено при нас, в нашето модерно общество, ние очакваме, че най-важното нещо е в края на даден текст. Но на много места в Библията всъщност най-важното нещо не е в края, а в средата.
И тук имаме подобна структура, както и със седемте църкви. При седемте църкви може да видите, че Ефес и Лаодикия си приличат. Защото Ефес е църквата, която е оставила първата си любов, а Лаодикия е хладката църква. Тоест и тя е много зле и ако Ефес не се покая, той ще стане като Лаодикия. Смирна и Филаделфия също си приличат, защото Смирна е страдащата църква, Филаделфия е вярната църква и към двете църкви няма изобличение от страна на Исус Христос. И в средата са Пергам, Тиатир и Сардис, които също са църквите, които са най-зле духовно. И те вървят от компромис в Пергам към поквара в Тиатир до духовна смърт в Сардис, където се казва: „Имаш име, че си жив, но си мъртъв“.
Така че в тази част, която се говори за църквите, имаме тази структура, която се нарича хиазъм. A, B, C, B’, A’ – т. е. A и A’ са сходни или симетрични. И всъщност тук това, което ви казах за текстовете от 12 до 20 глава, отново имаме текстове, които си приличат. Например, в 12 глава от 1 до 17 стих се говори за змея. И след това в 12 глава от 1 до 15 стих се говори за унищожението на змея. В 13 глава от 1 до 18 стих се говори за звяра и лъжепророка.
И в 19 глава от 11 до 21 стих се говори за унищожението на звяра и лъжепророка. След това тук в 14 глава се споменава Вавилон, който е голямата блудница. От 17 до 19 глава се говори за унищожението на голямата блудница. И точно по средата, там, където е точка Х, са седемте чаши, които седем чаши говорят за тоталното възмездие. Т.е. цялата тази втора част на книгата, която е от 12 глава до 20 глава, след това вече има новото небе и новата земя от 21 до 22 глава, говори за това, че Бог ще въздаде.
Откровение 19:11-21
11 След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда.
12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;
13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово.
14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне.
15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог.
16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите.
17 После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря,
18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи.
19 И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.
20 И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
21 А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им.
Всичко това е изливането на Божия гняв. Бог ще излее гнева Си не само върху света, но върху врага на този свят, Онзи, който причинява проблемите в света. И това вече е Сатана, защото змеят е Сатана, звярът е Антихристът, и лъжепророкът имитира Тройцата, имитира святост, че е друг по някакъв начин. Така че виждаме, че се говори за тях от 12 до 14 глава и още тук вече в 14 глава, в края на главата, виждаме, че те са наказани и виждаме изливането на Божия гняв.
Откровение 12:1-17
1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ и на главата ѝ венец от дванадесет звезди.
2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.
3 И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони.
4 А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето ѝ, щом роди.
5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.
6 Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
9 И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.
10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
11 А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.
12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.
13 След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.
14 И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея.
15 И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.
16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си.
17 Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък.
Откровение 13:1-18
1 И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена.
2 Звярът, който видях, приличаше на леопард, а краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят му даде силата си, престола си и голяма власт.
3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра;
4 поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?
5 И даде му се уста да говори горделиво и богохулно; дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца.
6 Той отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и небесното Му жилище и онези, които живеят на небесата.
7 И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе.
8 Пред него се поклониха всички жители на земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на живота, принадлежаща на Агнеца, Който бе заклан.
9 Ако има човек ухо, нека слуша.
10 Ако някой откарва в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук са нужни търпението и вярата на светиите.
11 И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей.
12 Той упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла.
13 И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.
14 Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.
15 И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра.
16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им,
17 за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.
18 Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.
Откровение 14:14-20
14 Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.
15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.
16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.
18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.
20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия.
Обаче това отново, тоталното унищожение на голямата блудница е в 17-19 глава, унищожението на звяра и лъжепророка е в 19 глава и унищожението на змея е в 20 глава. Т.е. имаме повторение, но вече с едно допълнително развитие, т.е. тотално наказание за всяко едно от тези неща. Когато вземем предвид всички тези неща, вземем предвид повторението за Божия гняв, вземем предвид хиастичната структура от 12 глава до 20 глава, се получава следната структура.
Откровение 20:1-15
1 И видях, че от небето слизаше един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.
2 Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години;
3 и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4 И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си на Исус и поради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.
5 Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
6 Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.
7 И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си
8 и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък.
9 И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна.
10 И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.
11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях.
12 Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.
14 И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.
15 И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро.
Грубо казано, 4-7 глава говори за седемте печата, от 8 до 11 глава се говори за седемте тръби. В края на 11 глава имаме нещо като завършване на книгата, т.е. там имаме това разделение. След това от 12 глава започва да се говори за змея, двата звяра и Вавилон. В 14 глава се споменава вече Вавилон. В 15-16 глава са седемте чаши. И от 17 до 20 глава четирите сили – змея, двата звяра и Вавилон – са унищожени. Т.е. това е най-простият план на книгата и планът, който аз съм видял, е основан на това нещо.
Т.е. тук имаме паралелни неща. Не е, че всичко е последователно едно след друго, но нещата се започват и са определени теми, които вървят паралелно, допълват се, отива се напред, връща се малко назад, след това пак се повтаря, но по различен начин. И по този начин постепенно Откровението е като някакво музикално произведение, което има определени теми и след като се премине през определена тема, се връща обратно, пак отива напред. И тук това, което искам да ви покажа също, другият паралел е паралел между седемте тръби и седемте чаши.
Едното е от 8 до 11 глава, другото е от 15 до 16 глава. Вижте сега, първата тръба и първата чаша. Казва се, когато затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята. Така че по някакъв начин първата тръба е свързана със земята и наказание върху земята. Първата чаша и тя беше излята на земята. И имаше тук наказание върху човеците, които вече носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. А тук беше третата част от земята, третата част от дърветата, третата част от всеки зелен тревист цвят.
След това втората тръба е пък върху морето. И морето става кръв. Втората чаша и тя е върху морето. И то пак става на кръв. Т.е. имаме паралел между тръбите и чашите. Третата тръба е върху реките и водните извори. И третата чаша пак е върху реките и водните извори. Четвъртата тръба е върху Слънцето, Луната и звездите. И четвъртата чаша и тя е върху Слънцето. Петата тръба, при нея светлината се изгубва и идва тъмнина. Казва се Слънцето и въздухът потъмняха. При петата чаша отново царството на звяра потъмня. При шестата тръба виждаме голямата река Ефрат. И при шестата чаша пак тя се излива върху голямата река Ефрат. А при седмата тръба имаме световното царство, стана царството на нашия Господ и Неговия Христос и т.н. И при седмата чаша имаме сбъдност. Т.е. основните моменти във всяка една от частите на книгата, във първата част може да се каже, че основната част е със седемте тръби, а във втората част са седемте чаши, където е тоталността на Божия гняв.
Откровение 16:1-21
1 И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря.
4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така;
6 понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
7 И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.
8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън.
9 И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки,
11 и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток.
13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби;
14 защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)
16 И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.
17 Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се.
18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.
19 А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
20 И всеки остров побегна и планините не се намериха.
21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.
Виждаме, че те си приличат. Т.е. първата част и втората част са паралелни и всичко това доказва, че планът на книгата не е хронологичен, а е паралелен. Има паралелни теми. Така че ние ще свършим дотук. Следващия път ще продължим да видим някои допълнителни неща в структурата на книгата, които също са много важни и ни показват неща, които хвърлят допълнителна светлина върху нашето разбиране на отделните части и как те се взаимодействат помежду си.
Това е всъщност литературният контекст. Затова ние го изучаваме. Защото когато изучаваме текста, самата книга ни дава светлина и обяснение, така че да разбираме какво е взаимоотношението между отделните части на книгата и така самата книга обяснява сама себе си. Затова изучаваме литературния контекст, който се състои в структурата на книгата. А пък историческият контекст ни дава другия контрол по страна на историята, за да можем да не вземаме неща, които не са се отнасяли към първите получатели на посланието и да си мислим, че то е директно за нас, тогава ние можем да сгрешим.
Така че по този начин историческият контекст и литературният контекст ни дават контрол, за да можем ние да не злоупотребяваме и да не изопачаваме Божието Слово, но да го приемаме точно такова, каквото е. И когато го разберем какво е точно, вече ние можем да му прилагаме различни приложения за нашия живот. Затова ние нямаме ограничение каква поука ще си извлечем, как ще го приложим за нашия живот, но преди това ние трябва да разберем точно и ясно какво е Словото към първите получатели на самото Слово.
МОЛИТВА
Нека да се помолим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за тази книга „Откровение“. Боже, моля Те, дай ни наистина духовен глад и жажда, ние да четем тази книга, ние да я изучаваме и Господи, Ти да ни говориш чрез нея, ние да можем да я разберем доколкото ни дадеш светлина и най-вече да бъдем покорни на призивите, които намираме в тази книга, които са призиви за вярност, призиви за чистота, призиви за освещение, призиви за това да бъдем готови. Молим Те, помогни ни ние да разберем тази книга, Господи, и така ние да можем да я прилагаме в нашия живот, да можем да я четем, защото Словото Ти казва, че блажен е онзи, който прочита, и онзи, който слуша думите на тази книга. Молим Те, Ти ни помогни, Господи, чрез Святия Си Дух, ние да разберем, Господи, всичко това и така да растем в познание на Словото Ти и в познание на Тебе. В името на Исус се молим, Алилуя, Амин.