Слава на Бога! Тази сутрин бих желал да разгледаме един въпрос, който през последните години явно става много актуален в основаването на нови църкви. Не само в основаването на нови църкви, но в подхода за евангелизиране и благовестие. Вие знаете, че нашата мисия, която ние сме приели като мисия на нашата църква, е, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
И, разбира се, всичко това е основано на Великото поръчение, защото Великото поръчение е видението на нашия Господ. Много хора говорят за видение и те питат: „Какво е вашето видение?“ И аз отговарям на такива хора, че нашето видение е Великото поръчение, защото Великото поръчение е видението на Исус Христос. Видение или визия – това е представата за това какво би представлявало едно светло бъдеще. Според Исус Христос едно светло бъдеще би представлявало цялата земя, покрита с Божието царство.
Това е нашето видение. И това става чрез създаване на ученици, защото учениците на Исус Христос също са Негови последователи. Не последователи на някакво учение или последователи на някакъв възглед на света или нещо друго, но последователи на Исус Христос. И виждаме, че Исус Христос изпращаше Неговите ученици да проповядват Божието царство. И Той го направи това най-малко два пъти, ако не и повече. Защото веднъж Той изпрати дванадесетте, веднъж Той изпрати седемдесет и двама.
И всъщност в Евангелието на Лука 9 глава се говори за това как Той изпрати дванадесетте, а в 10 глава се говори за това как Той изпрати други седемдесет души. И всъщност в тези думи, които Исус изговори, когато Той изпращаше Своите ученици, се крие стратегията на нашия Господ за това как да бъде достигнат този свят с Божието царство. Как Божието царство да расте. И ние виждаме, че ключов фактор или ключов участник в този процес е човекът на мира.
Това е някой, който в Евангелието на Лука е наречен син на мира. А в Евангелието на Матей е наречен някой, който е достоен. Ще прочетем от Евангелието на Лука 10 глава от първи до 16 стих.
Лука 10:1-16
1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.
2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.
7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат
9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.
10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:
11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Значи, виждаме в този пасаж какво трябва да правят учениците и какъв трябва да бъде човекът на мира или синът на мира. Ние го наричаме сина на мира или достойния. Защото в Евангелието на Матей, там, където се разглежда същият пасаж, този човек се нарича достойния. Но какво прави този човек на мира? Той всъщност е един, който е отворен за Благовестието. Той е един, който, когато му говорим, той ни приема. Той е един, който е гостоприемен на първо място. Защото тук се казва, когато отидем там, не да обикаляме всички къщи една по една, но да влезем в една къща, която е къщата, може би, на най-големия човек в селото. Но това също е малко относително. Защото достойният според светските стандарти може да не е достоен според Божиите стандарти. Така че всъщност този, който е достоен, е този, който има отворено сърце за Бог.
Исус им каза, че когато те отидат, те ще намерят хора, които ще бъдат отворени за благовестието. И ние трябва да имаме тази увереност, защото ние имаме нужда в момента нашата църква да порасне. И ако нашата църква ще порасне, то ще стане чрез нашето отиване и намиране на човеците на мира. Бог има човеци на мира. Но ние трябва да ги намерим, защото вижте какво се казва. Той ги изпрати и казва им: „Жътвата е изобилна, работниците са малко.“ Работници, обаче, които знаят как да работят. Защото когато трябва някой работник да ти свърши работата, ти трябва майстор, нали? Иначе, ако е някой, който не е майстор, след това ще кажеш: „Господи, аман от майстори“. Че след това трябва да дойде друг. Но работниците, които Исус изпраща, те са готови. И се казва: „И в която къща влезете?“ Така че ние трябва да започнем наред.
И ако бъде там някой разположен към мир, така че в някоя къща може да няма човек, който да е разположен към мир. И всъщност това е може би ключът към това да намерим човека на мира, да поемем риска да срещнем врага. Той е човекът на немира. Той е човек, който не е разположен към мир. Защото в Евангелието на Матей се казва, че ние ще бъдем гонени, ще бъдем отхвърлени. Не всеки ще приеме благовестието. Обаче ще има и хора, които ще го приемат. Но за да открием кои са тези, които ще го приемат, ние трябва да поемем риска да бъдем отхвърлени от тези, които ще отхвърлят благовестието.
Ето затова ние трябва преди всичко да разкрием себе си, че сме вярващи. Да разкрием себе си, че сме последователи на Исус Христос. В сряда ние разглеждаме едно поучение за това как ние да имаме групи, които да се увеличават и да растат. И всичко започва с това, че ние трябва да имаме живот на покорство на Исус Христос. И да имаме едно изявено свидетелство за Бога. Защото, когато тези ученици отиваха, те не се представяха за себе си. Когато ги питаха: „Какво правите тук?“, те не казваха: „Ми, ние сме на екскурзия, пътуваме просто така наоколо“. Бог не търси агенти под прикритие. Нали да сме тайни вярващи, такива, които… Агент 007. Нали скрити вярващи. Да се крият. Ако се крият и ги питат: „Къде отивате в неделя сутрин?“, да казват: „Отивам на разходка, до магазина, на кафе“. Когато ви питат: „Къде отивате?“, трябва да казвате: „Отивам на църква“. Ела и ти! Хората трябва на първо място да знаят, че ние сме вярващи.
Ние трябва да живеем живо и ежедневно свидетелство на Господа. Защо? Исус каза: „Ако Ме любите, ще пазите заповедите Ми“. И Той цитира Второзаконието, където се казва: „Слушай, Израилю“. И тази дума „слушай“ е всъщност думата „Шема“. И по-долу се казва: „Заповедите, които Аз ти казвам, залепи ги на вратните си порти. Залепи ги на стълповете на вратата, залепи ги на вратата отвътре, отвън, сложи си ги на челото, сложи си ги на ръката“. Ако ти имаш тези заповеди на челото, на ръката и на вратата – от вътрешната и от външната страна – всеки, който мине покрай дома ти, ще види, че този дом е дом на един, който се покланя на Господа.
Ние трябва да имаме такива домове, възлюбени. Домове, в които, като влезе някой, да знае, че това е дом на един, който е ученик на Исус Христос. И нека Бог да ни помогне това да не ни бъде лицемерно, а да бъде нещо истинско. Когато някой влезе в дома ни, да усети атмосфера на молитва, атмосфера на мир, атмосфера на радост в Господа. И тогава вече, когато отидем в името на Исус Христос, защото Той ги изпрати и те тръгнаха. И когато влизаха, те казваха: „Мир на този дом“.
И веднага се казва: „И ако бъде някой разположен към мир“ – „ако“, значи може да бъде, може и да не е. Ако бъде разположен към мир, вашият мир ще почива на него. Ако той се намира, тогава той ще приеме благовестието, защото ние ще проповядваме Божието царство. И в единия, и в другия случай. Защото по-долу се казва какво да правим, ако влезете в някой град и не ви приемат. Така че има два варианта. Единият вариант е да ви приемат, другият вариант е да не ви приемат.
Майка обикаля Долна Езерово, посещава болните, или като отиде от едно място на друго, минава по улиците и всички я знаят: „Тая жена каква е? Евангелистката, така ли казват? С бялата коса“. И една жена ѝ казва: „Махай се оттук, не искам да стоиш тук. Не искам да те виждам. Махай се!“. И тя казва: „Добре, ще се махна“. Защото жената продавала там някъде и казвала: „Не искам да те виждам, не искам около мене да има такива като тебе, защото ти не си такава, каквато аз харесвам“.
Така че тази жена в случая не е била човек на мира. Обаче, за да можеш да намериш кои са хората на мира, трябва да си готов да видиш кои не са. Така че, като знаеш кои не са, следващият човек може да каже: „Заповядайте вкъщи да изпием по едно кафе“. Има хора в Долна Езерово, които са готови да отворят домовете си за нас. Но ние трябва да бъдем готови. Първо, да разкрием себе си като вярващи. И второ, да живеем живота на Исус Христос.
Защото и в двата случая посланието е едно и също. Вижте, на едните се казва: когато ви приемат, казвайте: „Божието царство е наближило до вас“. И в другия случай, когато не ви приемат, се казва: „И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило до вас“. И в двата случая ние трябва да проповядваме Божието царство. Божието царство е наближило. Исус Христос идва отново.
Но какво прави човекът на мира? Той отваря дома си за нас. Той приема нашето благословение. Когато му кажа: „Мир вам“, той се отваря. Аз ви казах наскоро, говорих с един пастор, който е също мисионер и той обикаля селата в неговия район. И хората, разбира се, се чудят: „Какво прави този човек тука? Какъв е той?“. И когато някой ги срещне и ги пита: „Какви сте вие? Кои сте? Защо сте дошли?“, те казват: „Ние сме дошли, за да благословим вашето село. Ние сме дошли, за да дадем. Ние сме дошли, за да донесем блага вест. Ние сме дошли, за да донесем мира на Бог“.
Защото тази дума „Мир на този дом“ е всъщност думата на еврейски „Шалом“. И „Шалом“ означава Божият мир, който настъпва след спечелване на война. Защото Исус Христос спечели битката със сатана, спечели битката със смъртта и ние носим мир. След като възкръсна, Исус каза: „Мир вам! Слава на Бога!“. И ние приехме Неговия мир. И сега Неговият мир е върху нас. И когато ние срещнем някой, ние можем да му дадем този мир, който е върху нас. Ако той ни отхвърли, мирът ще се върне върху нас. Така че ние няма да го загубим в никакво положение. Но ако той го приеме, нашият мир ще дойде върху него и той ще има мир с Бога. Защото ние сме от Божия страна посланици на мира.
Така че този човек на мира – той ще отвори дома си. Той ще приеме благословението и това, че ние сме му оказали внимание да го посетим и да бъдем негови гости. Този човек ще бъде гостоприемен, защото се казва, че той ще сложи пред нас. И каквото сложи, ние трябва да ядем и да пием. Разбира се, ако сложи алкохол, не значи, че ще се напием, нали? Няма да кусаме. Нека да се знае, че ние желаем да бъдем далеч от неща, които биха могли да се превърнат в повод за нас. Но ние ще приемем това, което ни сложат, защото тук се има предвид това, че юдеите не са яли храната, която езичниците са яли. Така че, ако те сложат пред тях нещо, което за тях е скверно, ако ние сме мисионери и отидем някъде, където сложат някаква храна, която за нас може да не е приемлива, ние не трябва да обиждаме домакина. Това се има предвид.
И се казва да служим на тези хора, да се молим за тях, да изцеляваме болните. Нашата работа е ние да се молим. Но тези хора ни предлагат гостоприемство, те ни предлагат помощ, за да можем ние да продължим, и те ни изслушват. Защото в 16-и стих се казва, че който слуша вас, Мене слуша. И който отхвърля вас, Мене отхвърля. Но за да може тези думи да са валидни за нас, ние не трябва да отиваме в наше собствено име, но ние трябва да отидем в името на Господ. Трябва да се помолим, защото Бог желае всичко, което става, да става с молитва. И след като се помолим, да излезем в името на Господ и да тръгнем, и да видим кои са хората на мира в Долна Езерово. Нека да тръгнем и да видим, нека да обиколим. Коя къща ще ни приеме, коя къща няма да ни приеме. И тогава ние ще можем да споделим благовестието и Божието царство ще може да расте.
В Евангелието на Матей се говори за подобно нещо, но там не се използва думата „син на мира“. Думата „син на мира“ е използвана единствено в Евангелието на Лука, 10-а глава. Аз проверих в моите програми и видях, че всъщност тази фраза „син на мира“ единствено се среща в Евангелието на Лука. Но концепцията, идеята за такъв човек, който Бог предварително го е подготвил, за да приеме Словото, се среща на много места в Божието Слово.
Лука 10:1-16
1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.
2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.
7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат
9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.
10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:
11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Матей 10:5-16
5 Тези дванадесет души Исус изпрати и им заповяда: Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте;
6 но по-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом.
7 И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.
8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,
10 нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 И в който и да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен и там оставайте, докато си отидете.
12 Когато влизате в дома, поздравявайте хората в него.
13 И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.
15 Истина ви казвам: По-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в деня на съда, отколкото на онзи град.
16 Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
Деяния 16:13-15
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
Виждаме в Евангелието на Матея 10 глава, там се говори за човек, който е достоен. Разбира се, има разлика между текста в Матея и текста в Лука, защото в Матея Исус им казва изрично да не отиват към езичниците, но се казва да не влизат и в самариански град. Но казва по-добре „отивайте при изгубените овци от Израилевия дом“.
Матей 10:5-16
5 Тези дванадесет души Исус изпрати и им заповяда: Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте;
6 но по-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом.
7 И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.
8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,
10 нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 И в който и да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен и там оставайте, докато си отидете.
12 Когато влизате в дома, поздравявайте хората в него.
13 И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.
15 Истина ви казвам: По-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в деня на съда, отколкото на онзи град.
16 Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
Въпреки това принципите са подобни. Казва се: „И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте. Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, нито тояга, защото работникът заслужава своята прехрана. В кой да било град или село като влезете, разпитвайте в него кой е достоен. И там оставайте, докато си отидете. И когато влезете в дома, поздравявайте го. И ако домът бъде достоен…“ И тази дума „достоен“ означава някой, който заслужава.
Ако домът заслужава, ако човекът заслужава, по какво разбираме дали някой заслужава или не заслужава? Разбираме по това дали той е отворен за Бога и отворен за Благовестието или не. Защото се казва: ако той заслужава, ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир. Но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, така че достойнството зависи от приемането или неприемането. Синът на мира е този, който приема нас в името на Исус, защото ние отиваме в името на Исус.
Синът на мира е този, който приема Благовестието. Достоен е този, който приема Божиите служители. И ако някой не ви приеме, нито послушат думите ви – не само да ни приеме, но да послушат думите ни – когато излизате из дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град. Слава на Бог! Така че човекът на мира е този, който е готов да ни приеме.
И ние виждаме тук, че Исус им казва да не отиват при езичниците, да не влизат в самарянски град. Но кой беше човекът на мира за самаряните, за които пишат в Библията? Самарянката! Защото тя беше самарянка, Исус я срещна, Той говори, Той се разкри като Божи син, като Месия. И тя какво направи? Отиде и каза на другите. И те дойдоха и поканиха Исус и сами повярваха в Него. Значи ето самарянката, самаряните също имаха човек на мира и това беше самарянката.
Вижте, това, което е интересно за този човек на мира – това всъщност е точно определение на квалификацията за това какво представлява човекът на мира. Човекът на мира е някой, който не е външен, а някой, който е вътрешен за това общество. Както ти каза, самарянката беше вътрешна за това общество. Юдеите бяха външни. Така че ако някой юдеин беше отишъл при самаряните, тя щеше да може да каже: „Ти си юдеин, махай се оттука“.
Да, затова Исус им казва да отидат при юдеите, при своите си. Обаче човекът на мира, той е човек на мира, защото не само той приема нас, но той отваря дома си. Той отваря дома си. И под дом се разбира неговият кръг на влияние, неговите приятели. В древно време хората са живеели на домове, имало е патриархален строй, когато бащата, майката и децата са живеели в една къща и са си помагали, защото е трябвало да се работи и е трябвало да имаш синове да вършат кърска работа и да имаш дъщери да могат да вършат домашната работа.
Няма перални и миялни и какво ли не друго. И затова хората са живеели на домочадие. Днес не е така. Днес виждаме, че децата като пораснат, отиват да учат в друг град, стават студенти, напускат родителите си и след това се женят някъде другаде и всеки живее самостоятелно. Особено пък с този интернет вече има социални мрежи. Обаче в тази социална мрежа, всъщност човекът на мира отваря неговата социална мрежа за нас. Той отваря неговата социална мрежа за Исус Христос.
Затова говорим за този човек на мира, че той ще бъде отворен, ще ни приветства, ще бъде гладен за духовните неща. Ще отвори семейството си, групата си, обществото си, социалната си мрежа за тези духовни неща. Той ще прояви интерес, когато ние прогласяваме духовните неща. Той ще откликне на призивите за покаяние, на споделянето на Божия план за спасение. И той ще бъде готов да ни помогне, да може ние да продължим нашето служение.
Така че много е важно това нещо, че човекът отваря семейството, дома си или мрежата си от близки познати. Защото това е всъщност неговият „ойкос“ на гръцки – тази дума за дом или неговата къща. Той или ще отвори къщата си в момента, или ще сподели с тях, след като нас ни няма. Както например самарянката, тя сама отиде и каза на хората от нейното село и те поканиха Исус.
Друг пример за това е гадаринският бесноват, който беше обладан от демони от Марко 5 глава. Исус го освободи и каза на демоните да отидат в свинете. И тогава гражданите на онзи град дойдоха и помолиха Исус какво да направи? Да си отиде от техните предели. А какво помоли бесноватият, който беше освободен? Той каза: „Господи, позволи ми да дойда и да Те следвам“. Но какво му каза Исус? „Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ“.
Марко 5
1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.
2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;
4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.
6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)
9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.
12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.
16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.
17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
21 Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.
Ето го човекът на мира. Исус беше отхвърлен от неговите, обаче той беше техен. Така че човекът на мира е някой, който е от техните. Сега тук ние сме малко, вие знаете, че хората в Долно Езерово знаят за нас, че ние ходим на църква. Обаче ние не сме от тях. Защото от техните хора ходят някъде другаде или никъде не ходят. Но Господ има между тях техни хора, които ще отидат и ще им кажат и те ще повярват. Ние трябва да се молим и да търсим тези хора, които желаят да изучават Библията.
Защото ние няма да проповядваме себе си. Ние ще проповядваме Божието Слово. Така че този човек е човек с влияние. Той се отваря за нас, въпреки че сме с различни убеждения от неговите. Той отваря мрежата, дома и контактите си за нас. Или предава нашите разкази, или това, което ние казваме, на други хора. Ние виждаме, че този човек е готов да приеме Благовестието. Пример за това е Лидия, тъмничният началник и Корнилий от Деяния на апостолите. Виждаме, че това нещо работеше.
Но специално за Лидия е много интересно това, което се казва за нея. В Деяния 16 глава, вижте какво се казва за Лидия.
Деяния 16:13-15
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
Господ отвори сърцето ѝ, да внимава на това, което Павел говореше. Слава на Бога! Всички слушаха, но само тя прие. Така че човекът на мира, той не само ще има приемане, но той ще има чуваемост. Господ ще отвори сърцето му, да може да приеме думите. Но Господ беше подготвил, разбирате ли? И се казва: „И като се кръсти тя и домът ѝ“. Тя не се кръсти само тя, но се кръсти домът ѝ. Тя им казва: „Вижте, това е истината. Вие трябва да бъдете кръстени, когато отивате в дома си“.
Деяния 16:13-15
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
Аз искам всички да отидете в небето. Веднага тук, на колене, молете се за прошка на греховете, приемете Исус Христос и отиваме всички заедно в небето, всички се кръщават. И тя го доказа веднага. Явно беше малко командирка тая Лидия. И ги строи набързо, и се казва, че като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: „Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седете“. И ни принуди. Така че тя казва: „Идвайте ми на гости, ще седите тук, ще ядете в къщата си, ще слушате, ще проповядвате Словото“.
И след това тя стана една от основателките на църквата във Филипи. И тази църква във Филипи подкрепяше апостол Павел дори когато той беше в Рим и в други градове. И те го подкрепяха. Така че Лидия беше човек на мира. Така че човекът на мира, той се отваря. Отваря дома си. Или казва на другите, както самарянката и Гадаринският бесноват. Също той е някой, който е известен. Защото, например, този Гадарински бесноват, той явно беше известен, защото всички го познаваха, че ходи по бърдата и се реже с камъни, и че когато го вържат с вериги, той ги разкъсва.
Марко 5:1-20
1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.
2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;
4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.
6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)
9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.
12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.
16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.
17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Защото той беше известен с неговата лудост. Но когато Господ го сговори, той отиде и каза: „Аз бях обладан от един легион демони, но Исус Христос ги изгони от мене в прасетата и прасетата се спуснаха по склона и всичките се издавиха. И вече аз не скитам в гробищата, но съм облечен и смислен. Исус Христос ме избави, Той е моя Господ“. И те слушаха и бяха докоснати от Божието Слово. Така че този човек е обикновено човек на влияние. Виждаме също този тъмничен началник, когато Господ освободи Павел и Сила от затвора, и този човек се казва: „Скочи вътре в затвора, разтреперан, падна пред Павел и Сила“.
Изведе ги вън, рече: „Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?“ Той беше готов вече за спасението. И те казаха: „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш ти и домът ти“. И говориха Господното Слово на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе същия час през нощта, изми раните им и без забава се кръсти той и всички негови. И като ги изведе в къщата си, сложи трапеза и повярва в Бога, зарадва се с целия си дом. Той беше човек с влияние. Така че човекът на мира е човек, който има приемане.
Господ го е подготвил предварително за благите вести, за Божието царство. Той е човек, който има репутация, човек, който е известен. И това е също човек, който ръководи другите. Както рибите, които се движат на пасажи. И първата риба, накъдето завие, натам завива пасажът, защото тя е начело на рибите. И във случая със самарянката беше това. Когато самарянката се обърна към Исус, цялото село хоп, и дойдоха при Исус и го приеха. Така че ние трябва да се молим Господ да ни разкрива хората на мира в Долна Езерово.
Хората на мира там, където работим, тези, с които се срещаме. Аз бях много насърчен от това, че когато ние започнем да говорим за това, че ние трябва да живеем в пълно и заявено покорство и да рискуваме да бъдем отхвърлени, някои хора разкриха себе си на други хора, че са вярващи. И те на другите казаха: „Ма ти вярващ ли си?“ Те казаха: „Да, вярващ ли си, ама ти не знаеш ли?“ „Бе, той не е длъжен да знае, трябва ти да му кажеш.“ Може би има хора, които се чудят: „Бе, ти вярващ ли си? Не си ли вярващ?“ Разкрийте на всички, които са около вас, да знаят, че вие сте вярващи. Те трябва да знаят, че ние сме вярващи.
Тримата младежи, които бяха във Вавилон, те ги знаеха, че те са вярващи. За Мардохей, те знаеха, че той е от юдеите, той не се покланя на други богове, той не се покланя на Аман, той се покланя само на живия Бог. Ние не трябва да се крием, ако искаме да намерим хората на мира. Трябва да бъдем на разположение, да може да ни намерят. Трябва да ви кажа, че тия дни един такъв дойде при мен и се интересуваше, защото знаят, че съм пастор. За мен ми е много лесно, защото като ме питат: „Кво работиш?“ и аз веднага почвам да благовестя и им казвам: „Аз съм пастор“. Аааа, така ли? Или ще ме отхвърлят, или ще ме приемат. Но независимо какво работиш, ти трябва да разкриеш, че ти си вярващ в Бога.
И това ще се открие, защото когато другите започнат да клюкарстват, ти няма да клюкарстваш. Когато другите започнат да се напиват, ти няма да отиваш да се напиваш. И те ще кажат: „Да, какъв си ти?“ Тогава ти им кажи: „Аз вярвам в Исус Христос“. Разкри себе си и бъди готов да бъдеш отхвърлян. Днеска и брат Петър в молитвата се моли за това, че дадено ни е също да бъдем гонени. Дадено ни е също да бъдем отхвърляни. Исус Христос беше презрян. Той беше отхвърлян. Той беше разпнат. Учениците бяха бити заради това, че вярваха в Исус Христос. И ние също ще бъдем отхвърляни.
Матей 10:16-39
16 Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
17 И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.
18 Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.
19 А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец, Който говори чрез вас.
21 Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите си и ще ги умъртвят.
22 Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.
23 А когато ви гонят от този град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да обходите докрай Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син.
24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.
25 Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си и за слугата – като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!
26 И така, не се бойте от тях, защото няма нищо покрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.
27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на светло; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.
28 Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.
29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.
30 А на вас и космите на главата са всички преброени.
31 Затова, не бойте се, вие сте много по-ценни от врабчетата.
32 И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата.
33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата.
34 Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.
35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка и снаха против свекърва;
36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.
37 Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мен;
38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.
39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.
Даже по-нататък в Евангелието, тук точно в Матей, ако прочетете по-нататък, се говори за едно голямо гонение. Матей 10 глава. Се казва: „Ще ви извеждат пред събори, пред синагоги, пред съдилища“. Не мислете какво ще кажете в същия момент. Святият Дух ще ви даде какво да говорите. Да, и ще бъдете отхвърляни от домашните си. Но който обича домашните си повече от Мене, Исус каза, не е достоен за Мене. Така че има кръст, който ние да носим. Обаче ако ние носим този кръст, ако ние бъдем готови да бъдем отхвърляни, ние ще намерим и тези, които са човеците на мира и които ще ни приемат.
Така че това са човеците на мира. И ние виждаме много примери за това в Новия Завет. Виждаме Закхей, който отвори дома си за Господа. Виждаме Корнилий. Има и редица други, които също така отваряха домовете си за апостолите. Така че това е човекът на мира. А какво трябва да правим ние? Трябва да работим в екип, защото Исус ги изпращаше по двама. Един е да се моли, другият да говори. Трябва да се молим Господ да ни изпълва със Святия Дух и да отваря врати, да подготвя почвата, да изпраща работници.
Лука 10:1-16
1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.
2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.
7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат
9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.
10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:
11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Трябва да оставим излишния си багаж, това, което ни спира, да не си губим времето, но в същото време да задълбочаваме връзката с тези хора, които ни приемат и да общуваме с тях, да им служим, като се молим за болните, като им предаваме посланието за Божието царство. Нека Господ да ни помогне ние да бъдем достойни ученици на Господ. И Господ да ни разкрива хората на мира, достойните. И аз вярвам, че след като сте чули това слово, Святият Дух ще работи във вас.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, отвори сърцата ни, за да бъдем чувствителни към Твоя глас. Помогни ни да разпознаваме хората на мира, които Ти си подготвил за нас. Дай ни смелост да изповядваме вярата си, да носим кръста си и да бъдем Твои свидетели навсякъде, където отидем. Нека Твоето царство се разпространява чрез нас. В името на Исус Христос, амин.
И вие ще започнете, като срещнете някой, да се питате: „Бе, този човек намира ли, не ли човек намира?“ Чакай да пробвам. Така че пробвайте, пробвайте. Ако не отхвърлят, ние ще ги предупредим. И ще им кажем: „Предупреждавам те, Исус ще дойде, без Него няма спасение. Ти ще бъдеш наказан, ако отхвърлиш Исус.“ Защото Исус казва: „Който отхвърля вас, Мене отхвърля.“ И след това, ако не бъдем приети, ние ще си тръгнем и трябва да продължим. Защото изкушението е, когато, както ви казах, някой ти каже: „Махни се оттук, не искам да те виждам.“
Ние може да се изкушим Сатана да ни каже: „Престани.“ Защото виж какво става, престани да говориш, престани да вървиш нататък. Но, както ви казах, той може да ме гони, но аз ще продължавам да ходя при други. Така че Исус каза: „Няма да свършите градовете, Израелевите градове, докато дойде Човешкият Син.“ Няма да свършите всичките семейства, докато Исус Христос дойде. Въпросът е да тръгнем и да караме наред. Там, където бъдем отхвърлени, ние ще си тръгнем.
Но там, където бъдем приети, ние ще споделим благата вест. И това е за всеки един ученик на Исус. Вижте, един човек, пастирите не могат да вършат работата. Пастирите са заети, обременени с административни дейности. Нямат време. Но те могат да научат учениците в църквата. Така че, където си ти, в твоята сфера на влияние, разбира се, там, където Бог ми отвори врата, аз ви казвам: само като ме питат как работиш, аз веднага почвам да им говоря за Божието царство.
Но вие също трябва да намерите начини да изявите себе си, да видите кои ви отхвърлят, но да видите кои ви приемат. Те са синовете на мира. И търсете това, отваряйте техните социални мрежи. Брат, може ли да кажа нещо? Само един момент, нека да се помолим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и ние Те молим, Господи, да запечаташ това нещо в сърцата ни. И да ни дадеш, Господи, да търсим още повече, да размишляваме още повече за този човек на мира, за този, който е достоен. Господи, ние искаме не само отделни човеци, ние искаме цели социални мрежи, Господи, които да се обърнат към Тебе, Боже. Затова, ето ни, употреби ни като едни човеци, които отиват в Твоето име, защото Ти ни изпрати. Ти каза: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Отидете и научете всичките народи, като ги кръщавате в името на Отец и Сина, и Святия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което ви заповядах.“ Боже, помогни ни да живеем живот на покорство и да бъдем истински последователи на Тебе, да живеем при това живот на молитва, живот на святост и отделеност от греха, и в същото време, Боже, живот на любов и благодат, както Ти, Господи, Който въпреки че беше в чистота и святост, не се гнусеше от блудниците и грешниците, защото казваше, че здравите нямат нужда от лекар, а болните. Затова, Господи, помогни ни да отидем при тези, които са отрудени и обременени, и Господи, да им занесем благата вест за Тебе, защото Ти си Спасителят, Ти си отговорът на всеки човешки проблем. В името на Исус се молим. Амин.