Тази вечер бих желал да споделя с вас Божието слово от книгата Естир. Днес е еврейският празник Пурим. Не знам дали сте чували за него. Ако не сте, можете да прочетете за него в тази книга — книгата Естир е написана, за да обясни защо евреите празнуват този празник. И трябва да ви кажа, че нещата в нея са много близки до нашето съвремие и до това, което става днес. Защото в тази книга се говори за един заговор за унищожението на цял народ. Но Господ е в контрол — и това е добрата вест.
ГОСПОД Е В КОНТРОЛ — ТОЙ ПРЕОБРЪЩА ЗАМИСЪЛА НА ЗЛОТО В СПАСЕНИЕ ЗА СВОЯ НАРОД.
Ние вярваме, че Господ е в контрол. През каквото и да преминаваме в живота си, Бог знае, и Бог има за нас избавление, изходен път, спасение. Сатаната може да има замисъл, но Господ преобръща замисъла на сатаната и го прави Божий промисъл за нещо много по-добро. И така, в книгата Естир, втора глава, се говори за нея. Всъщност, преди да стане нещо лошо, Господ подготвя нещата предварително.
Естир 2:5-7
5 В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец,
6 който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.
7 Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.
И виждаме в тази книга, че Господ подготви Естир за времето и мястото, на които тя трябваше да бъде в момента, когато имаше нужда от нея. В Естир, втора глава, пети стих, се казва за Мардохей и за Естир. Действието се развива в столицата Суса на персийската империя, където по това време живееха и императорът, и юдеите, отведени в плен. Защото поради тяхното непокорство Бог беше ги разпръснал и завел в плен; но дори там, в плена, Господ продължаваше да бъде с тях, и тази книга е свидетелство за това.
И там имаше един юдей на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Кис, вениаминец, който беше откаран заедно с пленниците, отведени с юдовия цар Иехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше пленил. И той отхранваше Адаса, тоест Естир, братовчедката си, защото тя нямаше ни баща, ни майка. Момичето беше прилично и красиво, и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.
Мардохей и Естир са основните действащи лица в тази история. Мардохей е водач на юдеите в Суса, а Естир му е братовчедка — бащата на Мардохей и бащата на Естир са братя. Обаче бащата на Естир умира, умира и майка ѝ, и тя остава сираче; и по-възрастният ѝ братовчед Мардохей я взема и я отглежда като своя дъщеря. Такава е връзката между тях. И по това време стана така, че царят Асуир повика жена си, царица Астин, на един пир; обаче тя отказа да дойде.
И тогава съветниците му казаха, че това е много лоша постъпка, защото ако се разчуе из цялата империя, че царицата не се покорява на царя, тогава и техните жени няма да се покоряват на тях. И той трябваше да накаже тази царица; и царят се раздели с нея и я свали от царското ѝ достойнство. И така се написа един указ, за да могат всички жени да се покоряват на мъжете си. Това не е много популярно днес, обаче и в Новия завет се казва, че мъжът е глава на семейството, и жените трябва да се покоряват на мъжете си, а мъжете да обичат жените си — всеки да се отнася към другия като към Господа.
И тъй, в този момент трябваше да се намери нова царица, и тя се избираше с конкурс. Избираха много момичета, защото по онова време царете имаха хареми. Трябваше да се потърсят красиви млади девици и те бяха предадени на царския скопец Игай, пазача на жените, който да ги подготви, така че когато царят хареса една от тях, тя да стане царица вместо Астин. И така тези момичета бяха събрани в столицата Суса под надзора на Игай; доведоха и Естир, и тя беше много красива. По онова време те трябваше да се разкрасяват в продължение на цяла година.
Представете си колко красиви са били след цяла година разкрасяване. Защото се казва: така се употребяваше времето за приглаждането им — шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и с други неща. И така приготвената девица влизаше при царя; всичко, каквото поискаше, ѝ се даваше, и тя го вземаше със себе си, когато влизаше при царя. Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща, под надзора на друг царски скопец, който пазеше наложниците.
Естир 2:17
17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин.
И тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и я повикаше по име. И така минаваха девиците. И когато дойде време да влезе при царя Естир, тя придоби благоволението му, и той я направи царица. В седемнадесети стих на втора глава се казва: „И царят обикна Естир повече от всичките жени, и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин.“
Така Бог действаше и издигна едно обикновено юдейско момиче в една империя, която не беше от нейния народ — тя не беше персийка, беше юдейка. Обаче тя не издаваше народа си, защото Мардохей ѝ беше казал да не разкрива рода си, да не казва, че е от юдеите. И така тя стана царица. Това беше едно от нещата, които Бог беше подготвил предварително. Второто нещо, което Бог направи, беше, че помогна на Мардохей да разкрие един заговор срещу царя.
Естир 2:21-23
21 В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.
22 А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей.
23 И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя.
Казва се, че имаше двама скопци — това е в двадесет и първи стих — Вихтан и Терес, които се разгневиха и искаха да сложат ръка върху цар Асуир. Така че от една страна в тази книга имаме една любовна история между Асуир и Естир, а от друга — един заговор. Това е нещо много актуално днес. Вие знаете проблемите в нашата страна — как стреляха срещу Доган, и сега се обвинява, че е имало заговор за убийство. Както сега има заговори за убийството на главните личности, така и тогава имаше заговор за убийството на царя.
Обаче Мардохей чу и разбра за този заговор; и понеже имаше близка връзка с Естир, каза ѝ, че искат да убият мъжа ѝ. Тя го каза на царя, царят изследва работата и намери, че наистина има заговор; и двамата заговорници бяха обесени, и това се записа в книгата на летописите пред царя. Обаче Мардохей не беше възнаграден за това, че беше помогнал да се опази държавната сигурност в онзи момент. Но всичко това беше подготовка за онова, което щеше да се случи.
От една страна, Естир беше поставена в позиция на царица — най-високото място, което можеше да заеме в тази империя — и тя беше от юдеите, но никой не знаеше това. От друга страна, Мардохей имаше заслуги, за които не беше възнаграден, но Господ беше неговата награда. И в този момент започна един заговор за унищожението на юдеите. Вижте какво се казва в трета глава.
Естир 3
1 След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.
2 И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.
5 Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.
7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.
8 Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.
11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.
12 И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.
13 И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14 Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.
15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.
След това цар Асуир повиши Аман. Аман стана нещо като министър-председател, защото царят го въздигна и го постави над всичките първенци около него. И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се покланяха на Аман, защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се покланяше. Всички му се покланяха, обаче Мардохей — не.
И Аман се ядоса. Не го интересуваше, че всички други го уважаваха; дразнеше се от това, че Мардохей не му се покланя. А Мардохей не му се покланяше, защото беше юдей, а юдеите не се покланяха пред никого освен пред Бога. Защото първата заповед е: „Да нямаш други богове освен Мене.“ Така че Мардохей се покланяше единствено пред Бога и не свеждаше глава пред никой друг. Не че не уважаваше Аман — уважаваше го, но не му се покланяше.
Затова царските служители, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохей: „Ти защо престъпваш царската заповед?“ И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, известиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят — тъй като им беше явил, че е юдеин и няма да се покори на заповедта. И когато Аман видя, че Мардохей не се навежда, нито му се покланя, се изпълни с ярост. Но му се видя малко да сложи ръка само на Мардохей.
Затова, понеже му бяха явили от кой народ е Мардохей, Аман поиска да изтреби целия юдейски народ във всичкото царство. Тоест реши, че е малко нещо да убие само Мардохей — искаше да унищожи целия юдейски народ. Както по времето на Хитлер унищожаваха юдеите, по същия начин реши и Аман. И той направи това по държавен път: отиде при царя и каза, че има едни люде — но не каза кои са — чиито закони са различни, които не пасват на царските закони и пречат на империята; затова не е от полза за царя да ги търпи, и ако е угодно на царя, нека се издаде указ да бъдат изтребени.
И каза: „Ще внеса десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за царските съкровищници.“ Един талант е около трийсет килограма, така че десет хиляди таланта сребро е огромно количество, но той беше готов да плати. И царят, без много да мисли, понеже имаше доверие на Аман, извади пръстена си — а пръстенът беше държавният печат — и го даде на Аман. И царят му каза: „Добре, направи всичко това.“ И се написа писмо, което се разпрати с бързоходци, и в него пишеше следното:
да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи — млади, стари, деца и жени — в един ден. Беше определен ден: тринадесетият ден на дванадесетия месец, който е месец Адар; и да разграбят имотите им. Това беше опасността. И то не беше само опасност, но държавно решение, подписано и подпечатано с най-високата царска власт. И царят и Аман седнаха да пируват, но град Суса се смути. И вижте какво стана. В четвърта глава, първи стих, се казва: „А Мардохей, като научи всичко, що беше станало, раздра дрехите си, облече се с вретище и пепел, и излезе сред града, викайки със силно и горчиво викане.“
Естир 4:1
1 А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
Това направи Мардохей: започна да плаче, започна да се моли, смири себе си. И аз вярвам, че Бог желае тази вечер ние да издигнем гласа си пред Него и да се помолим за нашия град. Много правилно каза пасторът, че Господ ще отговори на нуждите ни, но нека да се помолим не само за града си, но и за страната си, защото живеем в тази страна. Вие видяхте какво стана през тази изминала седмица.
Вие знаете как не можете да си плащате сметките — не стигат парите за ток, не стигат парите за храна; не може да се живее в тази страна. Хората излизат, протестират, и никой не знае какво да прави. От една страна протести, от друга — оставки, и пак същата работа, пак никаква промяна. Време е църквата да извика пред Бога. И днес е денят, в който нека да се помолим. И след като свърша с това слово, вярвам, че ние, братята, ще застанем и ще се помолим в една молитва, в която да се застъпим и да ходатайстваме за страната си.
Естир 4:3
3 И във всяка област, където стигна тази заповед и указът на царя, между юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.
И когато ходатайстваме, ние трябва да имаме смирение. Виждаме как направи Мардохей: махна дрехите си, раздра ги, облече се с вретище и пепел. Вретището е грубият плат, от който правят чувалите — много бодлив, никак не е приятно да го облечеш. Но той се облече с вретище и поръси главата си с пепел, защото това беше знак, че се смирява пред Бога. Хората в света могат да отиват да протестират, могат да правят различни неща — но ние сме Божии хора, ние можем да викаме към Бога.
Затова нека да се смирим и да поискаме от Бога Той да промени ситуацията. Първото нещо, което трябва да направим, е да се смирим. И Мардохей дойде пред градската порта, защото никой, облечен с вретище, не можеше да влезе в царската порта. И се казва: „Във всяка област, гдето стигаше заповедта и указът на царя, ставаше между юдеите голямо жалеене, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище и пепел.“ Трябва не само викане, не само плач, но и пост.
Постът има за цел човек да смирява собствената си душа. Така че ако ние ще ходатайстваме пред Бога, на първо място трябва да се смирим. И тогава се казва: момичетата и скопците на Естир влязоха и ѝ известиха за това, и царицата се смути много. Тя си беше в своята къща и не знаеше още какво става. И тя прати дрехи да облекат Мардохей и да съблекат вретището от него, но той не прие.
Естир 4:5-11
5 Тогава Естир повика Атах, един от евнусите на царя, когото той беше определил да ѝ слугува, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.
6 И така, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта.
7 Мардохей му съобщи всичко, което беше станало, и точното количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 Даде му и препис от писаното в указа, който беше издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.
9 И така, Атах дойде и съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говорѝ на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 Всички царски служители и народът от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него – да бъде умъртвен, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той беше определил да ѝ прислужва, и му заповяда да отиде при Мардохей и да научи какво е това и защо е то. И Атах излезе при Мардохей на градския площад пред царската порта, и Мардохей му съобщи всичко, що беше станало, и точното количество на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите. Даде му и препис от писания указ, издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир, да ѝ обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да го помоли и да се застъпи за народа си.
Така че Мардохей каза: „Ето, сега ти, Естир, трябва да влезеш при царя и да ходатайстваш за твоя народ. Сега е моментът да разкриеш от кой народ си.“ Дотогава не знаеха от кой народ е тя, но сега тя трябваше да разкрие, че е юдейка. И ако тази заповед се изпълнеше, и тя трябваше да бъде убита. Естир говори на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така: „Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че има протокол.“ Не може всеки да влиза при царя когато си иска.
„Всеки човек, мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, за него един закон има — да се убие; освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив. А аз не съм викана да вляза при царя вече трийсет дни.“ Тя казва: не знам дали ще ме повика отново и кога; ако вляза просто така, това означава смърт. И известиха на Мардохей думите на Естир.
Естир 4:13-16
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всички юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина.
Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: „Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете. А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей: „Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене — не яжте и не пийте три дни, нощ и ден; и аз, и момичетата ми ще постим подобно. Тогава ще вляза при царя, което не е според закона; и ако погина, нека погина.“
И Мардохей отиде и извърши всичко, каквото му беше заповядала Естир. Вижте — второто качество, което трябва да имаме, ако искаме да бъдем ходатаи, е, че трябва да обичаме този, за когото се молим. Естир можеше да си каже: „Аз съм царица, мене няма да ме закачат, никой не знае от кой народ съм, това не ме интересува.“ Можеше да се оправдае: „Царят не ме е викал; ако ме повика, ще кажа, но иначе — не.“ Но тя обичаше народа си.
И виждаме, че всички, които ходатайстваха, обичаха тези, за които ходатайстваха. Когато Авраам ходатайстваше пред Бога за Содом и Гомор, той ходатайстваше, защото обичаше Лот. Когато стотникът, чийто слуга беше болен, обичаше слугата си — този слуга му беше мил — той отиде при Исус и каза: „Господи, ела, изцели слугата ми.“ Така че за да ходатайстваме, ние трябва да обичаме този, за когото се молим.
И аз ви призовавам: от тази вечер, когато се молим, когато ходатайстваме за България, да се молим за всеки един, който живее в тази държава. В тази държава има малцинства — не само едно, а различни. Държавата може да не е била справедлива към много хора, може да не е била справедлива и към вас; но ние живеем в тази държава, тя е наша, и трябва да се молим тя да се промени.
Защото се молим за нашите деца и семейства, които живеят в тази държава. Господ да премахне проклятието от страната, да даде благословение — да не бягаме да търсим работа в други държави, а от други държави да идват тук; да можем да си плащаме сметките, да имаме средства, да даваме за мисии, да изпращаме мисионери в други държави. Нека да извикаме към Бога за страната си — да няма конфликти, да няма кръв. Защото аз, а и много хора, се тревожим. Гледайте новините:
мъж, който е отчаян, взема пистолета си, отива у дома и стреля в жена си, в децата си, и застрелва себе си. Това се случва в нашата страна — той няма никаква надежда. Друг се залива с бензин и се запалва. Ние не можем да търпим тези неща. Трябва да извикаме за промяна в нашата страна. Не можем да търпим да има неверие в държавата ни; трябва да поискаме съживление от Бога. И затова трябва да обичаме тези, за които се молим.
Естир 5
1 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царската къща срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща срещу входа на къщата.
2 И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи и се допря до края на скиптъра.
3 Тогава царят ѝ каза: Какво искаш, царице Естир, и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти бъде дадено.
4 А Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека дойде царят с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 И царят каза: Карайте Аман да побърза, за да бъде направено, каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила.
6 Докато пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е желанието ти? И ще бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
7 Тогава Естир отговори: Желанието и прошението ми е това:
8 Ако съм придобила благоволението на царя и ако е угодно на царя да удовлетвори желанието ми и да изпълни прошението ми, нека дойде царят с Аман на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя, според както царят е казал.
9 В този ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохей в царската порта, че не става, нито помръдва за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.
10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса
11 и Аман им приказва̀ за славата на богатството си и за многото си деца, и как царят го беше повишил, и как го беше издигнал над първенците и царските слуги.
12 Аман каза още: Даже и царица Естир не покани друг с царя на угощението, което направи, а само мен; още утре съм поканен при нея с царя.
13 Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: Нека бъде приготвена една бесилка, петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Аман, заповяда да бъде приготвена бесилката.
Трябва да имаме смирение, трябва да имаме любов, и трябва да имаме също и вяра. Защото Естир прояви вяра, че царят ще ѝ простре скиптъра. И се казва: на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царската къща, срещу нея. А царят седеше на престола си в царската къща, срещу входа. И като видя царица Естир да стои в двора, тя придоби благоволението му, и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си. И Естир се приближи и се допря до края на скиптъра.
Тогава царят ѝ каза: „Що искаш, царице Естир? Каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде.“ Естир рече: „Ако е угодно на царя, нека дойде царят с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.“ Вижте колко мъдра е Естир — не казва веднага проблема, но първо търси благоволението и общението с царя. Така и ние, ако искаме да бъдем ходатаи, не можем да идваме при Бога само когато имаме нужди.
Много хора живеят светски живот, и щом имат нужда — „Хайде на църква, Господ да ни спаси!“ Господ ги избавя, и пак се връщат в света. Това не е добре. Ако ще застъпваме за другите, трябва да имаме близка връзка с нашия Бог, непрекъснато общение с Него. Трябва да празнуваме в Неговото присъствие, да Му се покланяме и да прекарваме време с Него — както тази вечер празнуваме в Божието присъствие.
Така че царицата приготви угощение за царя и покани на него и Аман. И в онзи ден Аман излезе радостен и с весело сърце — вече си мислеше, че е нещо повече от другите, защото царицата го кани. Но когато видя Мардохей в царската порта, че не става, нито се смущава пред него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей. Обаче се въздържа и си отиде у дома. Тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса.
И Аман им разказа за славата на богатството си, за многото си деца, как царят го беше въздигнал над първенците и царските слуги. Рече още Аман: „Даже царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, освен мене; и утре пак съм поканен у нея с царя. Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта и да не става.“ Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: „Нека се приготви една бесилка, петдесет лакти висока.“
Един лакът е около трийсет сантиметра, така че петдесет лакти е около петнайсет метра. Ако искаш да обесиш някого, три метра бесилка му стигат; но те направиха петнайсетметрова, за да се вижда от всички. „И утре кажи на царя да обесят Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението.“ Това се хареса на Аман, и той заповяда да се приготви бесилката. Така че Аман вече беше готов — бесилката беше готова. Обаче Бог действа по потайни начини. Бог е в контрол.
Естир 6
1 През онази нощ сънят побегна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и ги прочитаха пред царя.
2 И намериха как Мардохей беше обадил за Вихтан и Терес, двама от царските евнуси, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир.
3 Царят каза: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? А слугите на царя, които му прислужваха, отговориха: Не е направено нищо за него.
4 Тогава царят каза: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която беше приготвил за него.
5 Слугите на царя му отвърнаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе.
6 След като Аман влезе, царят му каза: Какво да бъде направено на човека, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого друг би благоволил царят да окаже почест освен на мене?
7 Затова Аман отвърна на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест,
8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Тогава царят каза на Аман: Скоро вземи одеждата и коня, както си казал, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не пропуснеш нищо от всичко, което си казал.
11 И така, Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бързо у дома си наскърбен и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейския род, ти няма да му надвиеш, а без друго ще паднеш пред него.
14 Докато още разговаряха с него, царските евнуси стигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир беше приготвила.
Бог знаеше какво ще пожелае Аман. Затова беше поставил Естир за царица, направил беше Мардохей да разкрие заговора и да има заслуги, но да не бъде възнаграден. И през онази нощ Бог направи така, че сънят да побегне от очите на царя и той да не може да заспи. В шеста глава се казва: „През онази нощ сънят побягна от царя, и той заповяда да донесат записаната книга на летописите; и я четоха пред царя.“ Ако беше днешно време, сигурно щеше да отвори лаптоп и да гледа новините; но тогава нямаше лаптопи, затова повика летописите.
И започнаха да четат от историята на царството. И се намери записано — това пак не беше случайно — как Мардохей беше открил заговора на двамата царски скопци, които бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир. И царят рече: „Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това?“ И слугите, които му прислужваха, казаха: „Не е направено нищо за него.“ Тогава царят рече: „Кой е на двора?“ А Аман беше дошъл във външния двор, за да каже на царя да обеси Мардохей на приготвената бесилка. Вижте какво става — Аман иска да го обеси, а царят иска да го възнагради.
И слугите казаха на царя: „Ето, Аман е на двора.“ И царят рече да влезе. И когато Аман влезе, царят му рече: „Какво да се направи на човека, когото царят благоволява да почете?“ И Аман си помисли в сърцето: „Кого другиго би благоволил царят да почете, освен мене?“ Затова Аман каза на царя: „За човека, когото царят благоволява да почете, нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и коня, на който царят язди, и царската корона; и нека ги дадат в ръката на един от най-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете, и да го разведат възседнал на коня през градския площад, като прогласяват пред него:“
„Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.“ Тогава царят рече на Аман: „Скоро вземи одеждата и коня, както каза, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта.“ Вижте какво става — точно каквото Аман искаше за себе си, трябваше да направи на Мардохей. И така Аман взе одеждата и коня, облече Мардохей, преведе го възседнал през градския площад и прогласяваше пред него: „Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.“
И Мардохей се върна в царската порта, а Аман побърза да си отиде у дома наскърбен, с покрита глава. И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му рекоха: „Ако Мардохей, пред когото си започнал да падаш, е от юдейския род, ти няма да му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.“ Слава на Бога! Ние трябва да знаем, че сме от Божия род. Господ ни е поставил да бъдем глава, а не опашка.
Йоан 1:11-12
11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;
Ние сме нови създания в Исус Христос. Слава на Бога! Исус дойде при Своите Си, и Своите Му не Го приеха; но на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии чеда. И апостол Павел казва, че сме съграждани на светиите и членове на Божието семейство. Който ни докосва, докосва зеницата на окото на Бога. Аман искаше да унищожи Мардохей, обаче Мардохей беше Божий човек — молеше се на Бога, уповаваше на Бога, знаеше кой е неговият Бог.
Естир 7
1 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 А на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е желанието ти, царице Естир? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
3 Тогава царица Естир отговори: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми бъде подарен животът ми при молбата ми и народът ми при молбата ми;
4 защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя.
5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 Естир отговори: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 И царят, разгневен, стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да измоли живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на пиршеството; а Аман беше паднал на постелката, на която беше Естир. И царят каза: Още и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице.
9 Тогава Арвон, един от служещите пред царя евнуси, каза: Ето и бесилката – петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя – стои в къщата на Аман. Тогава царят нареди: Обесете го на нея.
10 И така обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.
И след това отидоха на угощението при царица Естир, и царят за втори път каза: „Каква е молбата ти, царице Естир? Ще се удовлетвори; каква е просбата ти? Ще се изпълни, даже до половината на царството.“ Тогава царица Естир отговори: „Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари животът ми при просбата ми, и народът ми при молбата ми. Защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала.“
Тогава царят попита царица Естир: „Кой е той, и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така?“ Естир каза: „Противникът и неприятелят е този нечестив Аман.“ Тогава Аман се смути пред царя и царицата. И царят, разгневен, стана от винопиенето и отиде в градината на палата; а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя. И когато царят се върна от градината в мястото на винопиенето, Аман беше паднал на постелката, на която беше Естир.
И царят рече: „Още и царицата ли иска да изнасили пред мене в дома?“ Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха лицето на Аман. Тогава Харвона, един от служещите пред царя, рече: „Ето и бесилката, петдесет лакти висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя, стои в къщата на Аман.“ И царят рече: „Обесете го на нея.“ И така обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. Вижте какво става — онзи, който беше намислил зло и беше вдигнал бесилка, сам биде обесен на нея.
Защото Мардохей и юдеите викаха към Бога, плачеха и постеха. И аз вярвам, че Господ има хора за България за това време. Бог си има хора, които е приготвил; ние не знаем кои са, но Той може да издигне човеци, които да поведат страната ни към по-добро. И ние трябва да поискаме Господ да се намеси и да даде благословение в страната. Но нека да се молим с вяра.
Битие 18:23-33
23 И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?
25 Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
26 Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.
27 А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
Чухме тази вечер, когато братът се моли, той каза: „Нека поискаме от Бога с вяра.“ Исус казва на онези, които бяха при Него: „Само вярвай.“ И това е качеството, което всеки ходатай трябва да има: смирение, любов и вяра. Това имаше Авраам. Той имаше смирение — каза: „Аз, който съм прах и пепел, дръзвам да говоря на Бога.“ Имаше любов към Лот, и имаше вяра; затова се пазари с Господа. И Господ каза: „Ако има петдесет праведници, няма да погубя града.“
Матей 8:5-13
5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше:
6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи.
7 Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля.
8 Стотникът Му отговори: Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.
9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; а на слугата си: Направи това!, и той го прави.
10 Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.
11 Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство;
12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 Тогава Исус каза на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
Авраам каза: „Ако има четиридесет и пет, ще го погубиш ли?“ „Няма.“ „Ако има четиридесет?“ „Няма.“ „Ако има трийсет?“ „Няма.“ И така слизаше все по-надолу. Той имаше вяра, Авраам. А в Новия завет — онзи стотник. Той имаше смирение, защото каза: „Не съм достоен да влезеш под покрива ми; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.“ Той имаше смирение и вяра, и Исус каза: „Нито в Израил съм видял толкова вяра. Голяма е твоята вяра; нека ти бъде според вярата ти.“
Така че нека и ние тази вечер да извикаме пред Бога със смирение, с любов и с вяра, за да ходатайстваме за народа си. Искам да ви кажа, че днес има призив към всички църкви в България — от председателя на Евангелския алианс, от Обединените евангелски църкви, а също и от другите съюзи и мрежи от църкви в цялата страна — този ден да бъде ден на молитва за България.
Така че нека да издигнем ръцете си към Бога в молитва. И нека да запомним тези три качества на ходатая: смирение, любов и вяра. Преди време един пастор разказа за друг човек, който имал сън. Той видял един хълм, и на върха на хълма бил Исус, а около Него — много хора; хълмът бил пълен с хора, както тази вечер тук има много хора, слава на Бога, и Исус е тук между нас. И тогава човекът забелязал, че на врата на Исус имало ключ — такъв ключ, като от апартамент.
И видял, че и на вратовете на другите, които били на хълма около Исус, имало също такива ключове. И всеки ключ, включително ключът на Исус, имал по три зъбчета. Знаете как ключовете имат зъбчета. Но зъбите на другите ключове били различни — едно по-малко, друго по-голямо — докато зъбите на ключа на Исус били абсолютно съвършени и еднакви. И тогава братът попитал какво е значението на този ключ. И отговорът бил: „Това е ключът, който отваря и отключва всички врати — това е ключът на ходатайството. Ходатайството отключва всички врати.“
И тогава попитал какви са тези три зъбчета. Защото можеш да имаш ключ, но той да не става за всички врати. А тези три зъбчета били: смирение, любов и вяра. Смирение, любов и вяра. Исус Христос е нашият Ходатай — тази вечер чухме, че Той се моли за теб. Слава на Бога! Но и ние сме ходатаи. И Бог желае ние, като църква, като Негово тяло, да издигнем ръцете си пред Него, и Господ да изработи в нас тези качества.
МОЛИТВА
Със смирение да просим пред Бога, с любов да се застъпваме за тези, които обичаме, и с вяра и дързост да влезем — както Естир при царя — пред нашия Цар. И аз вярвам, че Той ще простре Своя скиптър към нас, и ние ще се допрем до него, и Господ ще ни даде живот. Слава на Бога! Господи, благодарим Ти. Алилуя! Алилуя! Алилуя!