Слава на Бога! Тази сутрин ние ще се спрем на Псалом 36. Ние го прочетахме преди молитвата и сега с Божията помощ ще видим какво е неговото послание към нас. Бихме могли да кажем, че този Псалом е подобен на Първи Псалом по това, че той съдържа в себе си един контраст. Не знам дали си спомняте Първи Псалом, но в Първи Псалом имаме контраста между праведния и нечестивите. Какво прави праведният? Какво прави онзи, който се бои от Господа? Той не ходи по съвета на нечестивите.
В пътя на грешните не седи и в събранието на присмивателите не стои. Но се наслаждава в закона на Господа и в Неговите постановления се наслаждава ден и нощ. И по-нататък се казва какъв ще бъде той: като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си. Слава на Бога! Но след това започва за нечестивите и казва: не така е с нечестивите. Но те са като плява, която вятърът отвява. Така че Първи Псалом е един контраст между праведните и нечестивите.
А Псалом 36 е контраст между нечестивите и Бог. И започва с описанието на злия или нечестивия човек. Първи стих казва: „Беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце, че пред очите му няма страх от Бог“. Този първи стих е много труден за превод, защото би могъл да бъде преведен по други начини. Като например един от начините е, че беззаконието е във вътрешното сърце на нечестивия, защото тук се казва, че беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце.
Значи беззаконието на нечестивия не може да свидетелства на моето сърце, защото аз нямам нищо общо с неговото беззаконие. По-скоро става въпрос тук за това, че беззаконието е във вътрешното сърце на нечестивия и то му принадлежи. Нечестивият има в сърцето си беззаконие и това беззаконие е, което му говори, което го мотивира. И поради това, че този грях е във вътрешното сърце на нечестивия, аз бих казал, че той се възгордява. И понеже се възгордява, той отстъпва, отклонява се от Бога и изгубва страха си от Бога, защото се казва, че пред очите му няма страх от Бога.
Изгубвайки страха си от Бога, какво изгубва нечестивият? Той изгубва мъдростта, защото началото на мъдростта е страх от Господа. Но той вече не се бои от Бога и започва да живее за себе си. Втори стих казва, че той се лъже в собствените си очи. Той ласкае себе си, че ето, виждате ли, независимо от това, че аз съм нечестив – даже той въобще не се счита, че е нечестив, той не осъзнава, че нещо не е наред с него. Той си мисли, че всичко му е супер, но той се лъже в своите очи, че беззаконието му няма да се открие и да се намрази.
Той си мисли, че това, което прави, ще си остане в тайна и той няма да бъде намразен, нито делата му. И това всъщност е вторият проблем на нечестивия – измамата на греха. Измамата на греха се състои в това, че грехът ни казва, че ние можем да си вършим грях, без да имаме последствия в живота си от него. Както се случи с Ева, змията в Едемската градина: ти можеш да си съгрешаваш, ти можеш да нарушиш Божията заповед, независимо от това, че Бог ти е казал, че ако ядете от това дърво, непременно ще умрете.
Битие 3:4
4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете;
Но какво казва змията? „Никак няма да умрете, но ще станете като Бог“. Това е измамата на греха, че когато ние съгрешаваме, когато ние сме непокорни на Бога, ние ще станем нещо повече, ние ще бъдем нещо повече. По същия начин и днес, дори за най-елементарни грехове, като пушенето или предбрачния секс, хората в този свят смятат, че когато започнеш да пушиш, ти ставаш нещо много голяма работа. Но какво ставаш? Ти ставаш един пристрастен човек, който зависи от този никотин, който в крайна сметка ти изяжда дробовете и те убива.
Така че в което и да е нещо, ако ти допуснеш да се подадеш на греха, трябва да знаеш, че грехът е като семе. Апостол Павел казва: „Който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление“. Не може да сееш и да не очакваш да жънеш. Това се отнася за всяко нещо. Ако има семе, ще има плод. Затова трябва много да внимаваш. И тази липса на страх от Бога, в комбинация с измамата на греха, произвежда грешни думи и грешно поведение. В трети стих казва: „Думите на устата му са беззаконие и измама. Той не иска да бъде разумен, за да прави добро“.
Галатяни 6:7
7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.
Така че, както думите, така и делата му са предадени на нечестие, на беззаконие, на грях, защото всъщност грехът е беззаконие. Задавали ли сте си въпроса как един злодей става такъв? Аз съм си мислил много по този въпрос. Как един човек става злодей? Как става престъпникът престъпник? Той се ражда като едно чудесно бебе, което е невинно, което е прекрасно, но в един момент нещо става с него и той се превръща в зъл човек.
Той може би не е бил такъв, но отдавайки се на гордостта си, на независимостта си от Бога, той загубва страха си от Бога, хваща се на измамата на греха и започва да постоянства в този грях. В началото съвестта му го изобличава, но Сатана ни учи как ние да закоравяваме сърцето си, как да прегаряме съвестта си, защото съвестта ни е нежна, но ако тя бъде жигосана, ако тя бъде опарена, тогава това опарено място става твърдо, то става безчувствено, то става мазол и вече дори отново да го сложиш на печката, няма да те заболи, защото това е вече едно мъртво място.
Именно това прави грехът с нас: ако ние не обръщаме внимание на съвестта си, тогава сърцето ни закоравява. В Библията има тази метафора, която се използва за Божия народ, където Бог казва, че вратът ти се закорави. Това не е всъщност човешкият врат, че им се е закоравил, а става въпрос за това, че те са представени като добитък, като вол, който тегли ралото и те са го направлявали с остен, накъде да завие. Обаче ако те боцкат на едно и също място, това място закоравява и вече другите боцкания с гвоздеи, а ти нищо не усещаш.
Така че именно това се случва с нечестивия: постепенно закоравява сърцето си, както фараон закорави сърцето си, и така човек престава да прави разлика между добро и зло. Става въпрос за нечестие. Беззаконие измисля на леглото си. Той вече започва да мисли пъклените си планове, започва да крои грях, да крои пъклените си планове. Застава на недобър път, злото не мрази. Той вече не прави разлика между добро и зло. Много интересно за тези, в момента се говори, знаете, може би гледате новини за атентата в Бостън, как всъщност този атентат е извършен от двама, може да се каже, американци. Двама братя. Единият на 19, другият мисля, че е на 26 или на колко е, по-големият. Но това е интересно за политиците, за криминолозите, че всъщност този атентат е различен от другите атентати, които са били преди, защото те са били организирани от различни мюсюлмански терористични организации, където хората са били обучени и всъщност те, дори когато извършват атентатите, се самоубиват или нещо друго става. А тук разликата е, че те извършват атентата и стоят и гледат как бомбите се взривяват и те се наслаждават да видят как хора умират.
И след като извършват атентата, не се тръгват да избягат някъде, ами се остават там следващите 4-5 дни, което за полицията е много странно, защото за тях професионалните терористи или се взривяват в самия терористичен акт, или след като го извършват веднага бягат. А тези приятели, двама братя, от които единият е израснал в Америка и казват за тях, че те сами са се самообучили. Едно, че са се самообучили, но друго, че те са се самопризовали да бъдат терористи.
Когато се набират хора за работа или за нещо, има някой, който ги набира. Но те самички са се назначили да бъдат терористи. Не са били призовани от някоя организация или от някой друг, но те самички са решили, че ето, ние ще бъдем терористи. Те са се наслаждавали от престъплението. Не го правят за отмъщение. Просто получават удоволствие. Да, но как можете да се наслаждаваш от това, че 4 души са убити и още 100 души са във… Именно това казвам, че тук става точно това нещо.
Беззаконие измисля на леглото си, застава на недобър път. Злото не е мразено. За него това не е злото, за него това е добро. Но как този човек е станал такъв? Защото той е изгубил страха си от Бога. Защото той започва да слуша беззаконието, което е във сърцето му, което е във вътрешното му сърце, което го мотивира. И той започва да се лъже, че може да си извърши каквото си иска и че това, което прави, няма да се открие. И че той няма да бъде намразен.
Но това е пълна измама, защото видяхме в този случай, че единият беше убит, другият хванат и ще го съдят. И сега въпросът е дали ще бъде осъден на смърт. Мисля, че малко повече време трябва да мине, за да се разберат нещата точно както са. Да, може би нещата не са точно така както са, но ако са така както се представят до момента. Това значи, че има такива хора, които са злодеи, има такива хора, които извършват зли неща и те стъпват на недобър път.
И тук, след четвърти стих, псалмопевецът сменя темата и изведнъж обстановката се разведрява, защото от описание на нечестивие, той преминава към описание на това какъв е Бог. И Бог е в пълен контраст с малкия зъл, грешен човек. Неговата любов и вярност имат космически размери. Вижте какво се казва: „Правдата Ти е като великолепните планини. Съдбите Ти са бездна голяма“. Слава на Бога! Това, че Божието милосърдие стига до небето и вярността Му до облаците, означава, че те са безгранични в техните измерения.
Може ли да кажете колко е високо небето? Може ли някой да го стигне, да го определи? Неговата вярност стига до облаците, милосърдието Му стига до небето. Любовта на Бог е безгранична, а вярността Му гарантира непроменливостта и постоянството на тази заветна любов, която е преведена тук като Неговото милосърдие. „Правдата Ти е като великолепните планини. Съдбите Ти са бездна голяма“. Какви са планините? Нашите планини, като се замислите – Стара планина, Рила, Пирин – планините са стабилни и непоклатими.
Дори да не си бил там, да отидеш след 20 години, след 30 години – пак си е същият връх, пак си е там върхът, не се е преместил, нищо не се е променило. Планините са стабилни, непоклатими и достойни за упование, че няма да се преместят на следващия ден, че няма да се изменят. Именно такава е Божията правда. Тя е велика и неизменима. Какви са бездните? Не знам дали сте ходили в някои пещери, но тези бездни са дълбоки и неизследими. И вътре има много красиви неща, разни форми, като сталактити, сталагмити и какви ли не други.
Именно такива са и богатствата на Божията премъдрост в постановяването на Неговите решения. О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога, колко са недостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му. Бог е не само милостив и верен, не само Неговата правда е невероятна и съдбите Му са справедливи, но Бог също проявява грижа към всички. Вижте какво се казва: „Ти, Господи, запазваш човеци и животни“. Слава на Бога! Бог запазва не само човеците, но и животните.
Бог дава дъжд и слънце не само на добрите, но и на злите. Слава на Бога! Аз съм го подчертал от този стих в моята Библия, защото се спомням, че веднъж кучето на моята жена се беше загубило и го нямаше няколко дни. Обаче Диана се моли и каза: „Господи, Ти си казал, че запазваш човеци и животни. Запази моето куче“. И Господ ни намери кучето и тя беше много щастлива. И кучето беше много щастливо. Не е ли невероятно, че този праведен и неописуемо велик Бог желае да се грижи за нас.
Той се грижи за човеците, Той се грижи и за животните, за врабчето, за агънцето, за кучето. И псалмопевецът просто възкликва и казва: „Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже!“ Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилата Ти. Вижте, Бог е Бог на завета. Той сключва завет с човека и им показва верността Си в този завет. И понеже Той е верен Бог, хората се обръщат към Него с думи на молитва. При кого другиго да отидем? Когато се окажем в затруднена ситуация, когато не можем да направим нищо, просто сме безсилни, не можем да променим ситуацията.
При кого другиго да отидем? Само Бог има думи на вечен живот. Само Бог има милосърдие. Само Бог има крила, които са отворени за нас, под които ние можем да се скрием и да се подслоним под Неговите крила. Бог се грижи за всички, но Той се грижи по особен начин за тези, които са Негови. В Библията виждаме това разграничаване, че Бог се грижи дори и за нашите грехове и за греховете на целия свят. Той се грижи за целия свят, но най-вече за нас.
Дори и когато апостол Павел говори и казва, правете добро на всички, но най-вече на тези, които са от Божието домочадие. Така че ние трябва да правим добро на всички, но най-вече на тези, които са от Божието домочадие. Има една такава градация, има един такъв вътрешен кръг. Защото тук се казва, че онези, които са Божии, те ще получат не само подслон, не само спасение, но също и храна и питие, защото се казва, ще се напояват от най-доброто на дома Ти.
Ние, които сме Божии, ние можем да дойдем в Неговия дом. В това време Божият дом беше храмът и когато хората отиваха и се покланяха на Бога, те принасяха жертви и някои от тези жертви се изгаряха и бяха в съизгаряне на Бога, но някои от тези жертви бяха примирителни жертви, от които трябваше да ядат и свещениците, и тези, които ги принасяха. И се казва: „И от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият“. Така че хората отиваха в Божия дом, те се покланяха на Бога, те ядяха и пиеха в Неговото присъствие и те празнуваха.
Това щедро снабдяване и грижа на Бог към нас би могло да се разгледа в няколко аспекта. Първо, буквално, Бог се грижи за нас, като ни осигурява храна и питие, и в Господната молитва, всъщност, в главата на Господната молитва и в самата Господна молитва също се казва: „Дай ни днес ежедневния хляб“. Господ се грижи за нас да ни даде ежедневния хляб. И по-нататък се казва за храна и за облекло, защо се безпокоите? Небесният Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
Не се безпокойте! Слава на Бога! Господ ще ни осигури храната, Господ ще ни осигури облеклото. Бог е, който напоява земята, Той е, който прави нивите да раждат плод, Той е, който прави животните да се размножават и да дават на хората храна и облекло, Той е, който прави плодните дървета да раждат плод. Господ е, който ни храни и ни пои в материален план. Но също в един духовен аспект, днес Господ ни дава да ядем от хляба и да пием от виното на Господната вечеря, да имаме общение в тялото и кръвта на Господа.
Хлябът на Господната вечеря е най-добрата храна в Божия дом. Виното на Господната вечеря е най-голямата Божия сладост, защото то е от чашата на завета с Бог, че Той няма да помни повече нашите грехове и беззакония, че ние сме Негови и Той е нашият Бог. Че Той ни прощава греховете, че ни дава вечен живот, че Той ще отнеме каменното ни сърце и ще ни даде ново сърце, което да изпълнява Неговите заповеди, ще напише заповедите Си на сърцето ни, ще ни даде Святия Си Дух.
Алелуя! Не са ли прекрасни всички тези неща, които Бог ни дава и за които Той се грижи? И като човек това не е достатъчно и псалмопевецът продължава да надгражда и казва: „Защото от Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина“. Слава на Бога! Вижте, Бог ни дава не само живот, не само всичко, което е необходимо за продължението на този живот, но Той ни дава също и водителство, светлина, която да осветлява пътя ни и да ни води към благополучие.
Всъщност, когато човек се ражда, той вижда светлината, защото преди да се роди, той е на много тъмно място. Няма светлина там, в утробата на майката. Не знам също дали мирише хубаво там. Обаче, когато човек се роди, той вижда светлината, той вдъхва от Божия въздух и той заживява. Става човек, макар като се роди, още на няколко часа, ама вече е човек. Отваря очи, плаче и гледа светлината. В Божията светлина ние виждаме светлина. Ние имаме живот. Живот имаме, когато ние можем да виждаме, когато ние можем да се движим, когато ние можем да живеем.
Бог е изворът на живота, в Него е светлината.
Йоан 1:4-5
4 В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана.
Слава на Бога! Вижте, когато Бог казва „Да бъде светлина“, тъмнината не може да каже: „А, каква ще е тази светлина? Тук е моето царство“. Тъмнината просто трябваше да напусне, когато дойде Божията светлина, защото светлината е по-силна от тъмнината.
Колкото и тъмно място да сме, ако запалим една свещ, там, където е свещта и където свети пламъкът, има светло място. Тъмнината напуска.
Йоан 8:12
12 Тогава Исус отново им говорѝ: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
Слава на Бога! В Божията светлина ние ще видим светлина. Слава на Бога! Затова аз вярвам, че е много важно ние да живеем в Божието присъствие.
Защото в Божието присъствие има живот. В Божието присъствие има светлина. И в тази светлина ние ще виждаме светлина. Ние ще виждаме добри неща, ние ще виждаме Божията защита, ние ще имаме Божието снабдяване, ние ще имаме подслон, ние ще имаме това, което е необходимо за живота, ние ще имаме Божията радост, ние ще имаме победа. И ние ще имаме защита. За мене този псалом и особено този стих „Че в Твоята светлина ще видим светлина“, когато го четях в петък, картината, която дойде в мене, беше, че възможно това е една сфера невидима и вътре в тази сфера има светлина, вътре в тази сфера има живот.
Извън тази сфера са нечистите сили, дяволът. И той иска да влезе в тази светла сфера, но той не може, защото Божията светлина е по-силна от него. Защото, всъщност, псаломът завършва с една молитва за Божията защита от нечестивите. Размишлението за характера на нечестивите от началото на псалома, в края на псалома се превръща в една молитва за защита от тях. Защото нечестивите не само се отлъчват от Божието милосърдие, като живеят в нечестие и липса на страх от Бога, но те се превръщат и в една постоянна заплаха за праведните.
Проблемът с нечестивите е, че те вредят не само на себе си, но и на другите. Защото те искат да напакостят, те искат да навредят, те искат да те оплюят, те искат да те убият, те искат да те ограбят. Нечестивите са в този свят и в определени моменти те атакуват праведните. Как можем да бъдем защитени от тях? Всичко, от което се нуждаем, е Божието милосърдие. Както ви казах, този щит от светлина.
В стиховете след това се казва и това е молитвата: „Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, и правдата Си към ония, които са с право сърце. Нека не дойде против мене ногата на горделивите, нито ръката на нечестивите да ме поклати“. Слава на Бога! Виждате ли, тази фраза „Божието милосърдие“ или тази дума „милосърдие“ е всъщност на еврейски думата „хесед“ и тази дума означава „Божията заветна милост“. Тази дума „милосърдие“ е ключът в този псалом. Тя се споменава в 5 стих, в 7 стих, в 10 стих, на 3 места. И това милосърдие е като един невидим щит, който пречи на нечестивите да ни достигнат.
И това е молитвата: „Господи, простирай милосърдието Си! Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават!“ Слава на Бога! Нека Божието милосърдие да бъде простряно над нас! И ако то е над нас, дори да се опитат да ни приближат, нечестивите ще паднат. И те така ще паднат, че няма да могат да се изправят. И това се казва в 12 стих: „Там паднаха ония, които вършат беззаконие. Повалиха се и не ще могат да стават“. Къде паднаха? Там! Къде там? Там, докъдето се простира Божието милосърдие.
Когато Божието милосърдие се простира над праведните и над тези, които Го познават, в момента, в който те се опитат да приближат праведните и да им навредят, те не могат, защото ги удря тока. Светлината, магнитното поле. Разбира се, няма никакви такива неща, аз ви го говоря преобразно за светлината и за магнитното поле и за този щит. Но така или иначе, там е Божието милосърдие, Божията сила, Божията защита, която пречи на нечестивите да достигнат до праведните.
Те падат и толкова тежко падат, че казва, не могат да станат. На един маратон имаше един човек, който бягаше там в Бостън и той, когато се взриви бомбата, той падна, обаче след това стана и изтича още 15-20 метра и финишира. Но той падна и стана. А за тези се казва, че когато паднат, когато се повалят, те няма да могат да станат. На еврейски този псалом започва с думата „предсказание“ или „прорицание“. На еврейски тази дума е „наум“ или това е същност това, за което се казва, че е гласът на беззаконието.
Но ако това е едно предсказание, то започва с описание на нечестието в първите 4 стиха и завършва с неговата участ в последния стих на псалома. Защото този нечестив човек, за който се говори в началото, пред очите му няма страх от Бога, той лъже себе си, че може да греши и ласкае себе си, той върши зли неща и не прави разлика от доброто и злото. Той е този, който се опитва да навреди на онези, които познават Бога и които прибягват при Неговото милосърдие.
Но неговата съдба е, че той ще падне, защото се казва „там паднаха ония, които вършат беззаконие“. Той ще се повали и няма да може да стане. Спомняте ли си такива случаи в историята на Божия народ? Спомняте ли си това, което става при изхода от Египет? Фараон закорави сърцето си и след като ги пусна да се поклонят на Бога, той се опитва да ги догони, за да ги избие. Но можаха ли да ги достигнат египтяните? Египтяните можаха ли да достигнат евреите?
Не можаха. Защо? Защото Бог простря Неговото милосърдие над народа Си.
Изход 14:19-20
19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб пред тях се вдигна и застана зад тях,
20 и дойде между Египетското и Израилевото множество; за едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
Ето, виждате ли Божията светлина? От вътрешната страна на щита е светло и те можеха да вървят, а за онези, които искаха да ги достигнат, беше тъмно и те се опитаха да ги достигнат, но влязоха в морето и се издавиха и нито един от тях не остана. И на сутринта израилтяните видяха труповете на морския бряг. Паднаха по такъв начин, че не можаха да станат. Спомняте ли си един друг случай, при който дори Сатана, противникът на нашите души, се оплакваше от това, че не може да достигне Божия човек, понеже Бог го беше обградил отвсякъде с Неговата защита?
Кой беше този човек? Йов.
Йов 1:9
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
Един ден, когато дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. И Господ рече на Сатана: „Откъде идеш?“ А Сатана в отговор на Господа рече: „От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.“ После Господ рече на Сатана: „Обърнал ли си внимание на слугата Ми, Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Господа и се отдалечава от злото?“
Точно обратното на това описание, което видяхме в първите 4 стиха на 2 Солунци 3 глава. А Сатана в отговор на Господа рече: „Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което той има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.“ Йов беше в Божията светлина и в Неговата светлина той виждаше светлина. Днес, макар че сме в 21 век, все още има хора, които се страхуват от магии, дори в нашата църква.
Но могат ли нечестивите сили да преминат през щита на Божието милосърдие, който е прострян над нас? Могат ли? Какво ще кажете? Какво казва Валаам в Числа 23:23?
Числа 23:23
23 Наистина няма чародейство против Яков.
И няма врачуване против Израил.
На времето си ще се говори за Яков
и за Израил: Какво е извършил Бог!
Ако ти ходиш в Божията светлина, ако ти познаваш Бога, ако ти се покланяш на Бога в Дух и истина, ако ти си с право сърце пред Бога, Божият щит е над тебе. И който и ходжа, който и магьосник, която и магьосница да ти направи магия, каквото и да ти ръси, каквото и да ти крие, не знам си къде, той не може да пробие щита на Божията светлина.
Йоан 10:27-30
27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец сме едно.
Слава на Бога! Спомняте ли си какво пяхме в една от песните тази сутрин? За Божията ръка. „В безопасност сме ние в Твоята ръка. Няма друг като Теб. В безопасност сме ние в Твоята ръка.“ Слава на Бога! Този щит е над нас. И ако нечестивите се опитват да ни навредят, те ще паднат, и то толкова зле, че няма да могат да станат. Има разбира се, накрая една малка подробност, че този щит на Божието милосърдие и на Неговата правда се простира само на тези, които Го познават и които са с право сърце пред Него. В Псалм 36 се казва: „Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, и правдата Си към ония, които са с право сърце.“
Така че ако тази сутрин има някой, който не е сигурен дали е Божий, дали е спасен, дали е с право сърце пред Бога, нека да се обърне към Бога и нека да се помоли. Защото ако ние сме Божии, ние ще имаме свидетелството на Духа си вътре в нашето сърце.
Римляни 8:16
16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
Аз имам това свидетелство в себе си. На някои хора им е странно и те мислят, че съм горд, когато казвам: „Аз съм спасен, аз имам вечен живот.“ И те ме гледат и казват: „Бре, това пък какво мисли?“ Не съм мислил за нищо, просто вярвам това, което Божието Слово казва. Аз имам свидетелство на Духа в себе си. Всеки може да има това свидетелство в себе си. Така че ако ти нямаш това свидетелство в себе си, покай се, пътят е лесен. Призови името на Господа и ще се спасиш. Всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Всеки, който положи упованието си в Исус Христос.
Аз имам тази вяра, че моите грехове са простени, не защото аз съм достоен, а защото Христос е достоен. И Бог даде Него да стане жертва и да умре на кръста. И Той умря на кръста, понесе греховете ми. И затова и възкръсна от мъртвите. Алилуя! Той не остана в гроба. Така че ние трябва да имаме тази увереност в себе си. И ако имаме тази увереност в себе си, ние можем да ходим смело в победа. Затова и апостол Павел казва: „Благодаря на Бога, Който всякога ни води в победно шествие в Исус Христос.“ Няма поражение за нас. Ние винаги ходим в победа.
Нека да бъдем насърчени. И ако обаче има нещо в тебе… Защото аз имам такива подозрения, че всъщност тия, които се страхуват от силите на нечестието, тия, които се страхуват, че нещо лошо може да им се случи, може би самите те нямат мир в себе си. Може би самите те са правили някои лоши неща и са излезли от Божието присъствие. Така че, нека всеки ден да преглежда сърцето си. Защото това е планът на Сатана. Той не можеше да победи Божия народ, докато Божият народ беше в правилни взаимоотношения с Бога.
Никой от техните противници, от техните врагове не можеше да направи нищо на Божия народ. Тогава обаче Валаам даде един съвет на техните врагове. Им каза: „Недейте да тръгвате към тях със сила. Тръгнете към тях с изкушение. Поканете ги на празник. Поканете ги да празнуват с вас. Сложете им трапеза.“ Обаче когато ние седнем да ядем и да пием с нечестивите и да се покланяме на други богове, тогава щитът на Бога се вдига. И тогава вече ние ставаме лесна плячка за тях и ставаме като тях.
Но добрата вест е, че Бог не се отказва от нас. Бог не се отказва от Израил. Трябва те да се обърнат към Него. Покаянието възстановява правдата и светлостта. Ако някой казва, че не греши, той лъже. Така че нека да не се правим на безгрешни, а по-добре да изповядаме греха си, защото който изповяда греха си, ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. И там се казва същото, че Бог е светлина.
1 Йоаново 1:9
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.
И се казва, че ако ходим в светлина, както и Той е в светлина, имаме общение един с друг. И кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Слава на Бога!
МОЛИТВА
Нека да благодарим на Бога. Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Боже, наистина това не са човешки думи, това са Твоите думи. Господи, Ти си Бог, Който си велик и превъзходен. Ти си Бог, Който си щедър и милостив. Ти си Бог, Който си отворен за всеки един, който желае да прибегне при Тебе. Ти избавяш и хора, и животни. Ти, Господи, ни храниш и ни водиш. Ти, Господи, ни даваш живот. В Твоята светлина ние виждаме светлина. И Боже, ние се молим, нека тази защита на Твоето милосърдие, на Твоята заветна любов да бъде простряна над нас. Така че, когато нечестивите се опитат да ни доближат, те да паднат и да не могат да се изправят.
2 Солунци 3:2
2 и да се избавим от неразбраните и нечестиви човеци; защото не във всички има вяра.
МОЛИТВА
Господи, избави ни от хора, които нямат страх от Бога. Нека намеренията на нечестивите да се осуетят. Ти си, Който осуетяваш тези намерения. Нека Твоят план да се изпълни. Боже, ние се молим с тази молитва, която Ти, Иисусе, ни научи: Дай ни днес ежедневния хляб. И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Царството е Твое и силата, и славата. Господи, ние се молим, нека да се свети Твоето име, нека да дойде Твоето царство, нека да бъде Твоята воля на земята, така както е на небето.
Матей 6:9-13
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес насъщния хляб;
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.
13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!
МОЛИТВА
Господи, помогни ни да бъдем в едни изправни взаимоотношения с Теб. Боже, молим Ти се да простиш всеки един грях. Молим Ти се да простиш всяка една заблуда. Молим Ти се да ни отрезвиш в отношение на греха. Дай ни да го намразим. Дай ни да се гнусим от греха, Господи. Дай ни, Боже, да желаем да живеем в Твоята святост. Дай ни копнеж по небето, дай ни да Те познаваме и да следваме да Те познаваме. Защото Твоето Слово казва, че това е вечен живот да познаем Тебе, единствения истинен Бог, и Сина, Когото Ти си изпратил.
Йоан 17:3
3 А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.
МОЛИТВА
Боже, дай ни това познание, Господи. В името на Исус. Амин.