Тези четири гласа са един от миналото и един от настоящето. И след това един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва. А вторите два потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, а последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“. И миналият път говорихме за първите два гласа. Днес ще говорим за вторите два. Но аз ще прочета пасажа и докато чета, опитайте се да чуете кои са тези четири гласа, за които говоря.
Марко 1:1-15
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;
2 както е писано в книгата на пророк Исая:
„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,
който ще устрои Твоя път;
3 глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа.
Прави направете пътеките за Него.“
4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.
8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.
9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.
10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:
15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
„Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син, както е писано в книгата на пророк Исаия.“ Това е първият глас, който е гласът от миналото. Гласът на пророците. „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ Това е гласът от миналото, пророчеството.
И тук започва гласът от настоящето. „Йоан дойде“ – това е вече в съвремието. „Който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички йерусалимляни, кръщаваха се от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше…“ Ето го тогава втория глас.
Гласът на Йоан: „След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.“ И след това виждаме гласа от небето. През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него. И дойде глас от небесата. Ето го третия глас: „Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.“
И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни изкушаван от Сатана и беше със зверовете, а ангелите Му служеха. А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки… Това е четвъртият глас. Гласът на Божия Син: „Времето се изпълни.“ Обаче вече от земята. „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието.“ Надявам се да се съгласите с мен, че пасажът има четири гласа.
Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. И, както казах миналия път, разгледахме първите два и днес ще разгледаме вторите два. Досега всичко беше подготовка. Ето защо в стихове 1 до 8 Марк използва бъдеще време. Тази думичка „ще“ – нещо ще се случи. Пророците говорят за пратеника, който ще подготви пътя за Господа. Йоан Кръстител говори за Този, който идва… След мен, още не е дошъл, но идва всеки момент.
Но внезапно в стих 9 езикът преминава към сегашно време. „През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски.“ И отново в стих 14: „Исус дойде в Галилея.“ Особено важно е посланието, което Исус провъзгласява в стих 15: „Времето се изпълни и Божието царство наближи.“ Усещате ли сегашната сила на Божието царство, което вече е тук? Докато гласовете в стихове от 1 до 8 ни подготвят за идването на Царя, гласовете от стих 9 до 15 ни убеждават, че Царят вече е тук.
Марк ни казва от стих 9: „И през тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.“ На пръв поглед това действие прави всичко, но не е и да не ни убеждава. Защо Исус се подлага на кръщението на Йоан? Има ли нужда от това, което Йоан предлага? Йоан прави кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Исус няма грехове. Такъв Цар, като този, който идва, не отговаря на описанието на Йоан… Не, Исус не се нуждае от прошка на греховете.
Но Той е Този, чрез Когото ще бъде получена тази прошка. В този акт на кръщението Исус се кръсти… Този акт на кръщението всъщност определя мисията и кръщението на Исус в Йордан е всъщност предобраз на кръста. Това, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде Себе Си откуп за мнозина. Той, безгрешният, когато се кръщаваше, се идентифицира с грешните хора. Той поема нашето грехопадение. Това е откуп – да даде Себе Си, осигурявайки прошка за всички. И затова Той се кръсти, защото това кръщение беше предобраз на бъдещата жертва за греховете на всички.
Той се идентифицира с всички, като взема върху Себе Си греховете. Той се подчинява на водите на кръщението на Йоан, за да поеме нашата нечистота, за да ни измие и да ни направи чисти от греховете. И тогава това, което е следвало в стих десети, разбираме: „Излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него.“ Това казва Йоан, че Той е, Който кръщава със Святия Дух. И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“
Бог Отец благоволи от това, което направи Исус, защото Исус доброволно се идентифицира с грешниците, макар и да не беше грешен. И това ще иска Той да направи по-късно. Няколко пасажа от Стария Завет без съмнение формират историческия фон на тази сцена.
Битие 22:2
2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
В момента сме в Битие, Авраам беше инструктиран да вземе сина си, единствения си син, когото обича, и да го принесе в жертва на планината. Гласът от небето казва: „Ти си Моят възлюбен Син.“ Авраам обичаше Исаак, но въпреки че го обичаше, той беше готов да го пожертва. И тогава Бог казва: „Ако ти си готов да пожертваш твоя син заради Мен, тогава и Аз съм готов да пожертвам Моя Син заради вас.“ Но Исус трябваше да го разберем, че макар да бъде пренесен в жертва, това не го прави да не е любим Син на Бога. Той е Божият възлюбен Син.
И в Исаия 42:1, Бог говори чрез Исаия следните думи: „Ето, Мой служител, когото подкрепям, Мой избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на Него, Той ще постави правосъдие за народите.“ Затова Святият Дух дойде върху Исус, в знак, като знамение за Божието благоволение върху Него.
Псалм 2:7-8
7 Аз ще изявя постановлението;
Господ Ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес Те родих.
8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство
и земните краища за Твое притежание.
Забележете, и в Исаия 42:1, и в Псалм 2:7-8 се споменава думата „народите“. Т.е. Исус е Цар и Той е Цар не само на Израил, Той е Цар на целия свят. И да, Той ще пострада, но това не Го прави да бъде по-малко Цар. Напротив, чрез смъртта Си Той изкупва цялото човечество да бъде част от Неговото царство. Слава на Бога за Неговата милост.
И разбира се, тази сцена е богата на значение. Тук виждаме Троицата – Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. И ние можем да говорим много за това, но Бог Отец уверява Исус в любовта Си, помазва Го и Го упълномощава за мисията, която Той ще предприеме. И това потвърждава на Исус, че победата Му е сигурна.
Отец е доволен от Исус. Отец е доволен от Твоя Син. И веднага, след като тези думи излязоха от устата на Отец, Марк ни казва в 12 стих: „Веднага Духът“ – това вече е в Него – „Го закара в пустинята“. И човек се пита: „Защо в пустинята?“ Не беше нужно да Го закара там, може би в столицата. Но това Го закарва в пустинята. „И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете и ангелите Му служеха“. Като четем този пасаж, може да се зачудим какво означава това и защо това е тук.
Марко 1:12-13
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
Може би най-доброто обяснение идва от един Божи човек, който се казва Синклер Фъргюсън, който е шотландски теолог и пастор. В неговата книга „Нека да изучаваме Марка“ той пише: „Той, Исус, дойде, за да отмени това, което Адам беше направил с греха и падението си. Но ако искаше да промени това, което беше направил Адам, Той трябваше да влезе в света не такъв, какъвто Адам го намери, защото Адам намери света съвършен така, както Бог го беше направил, а да влезе в света такъв, какъвто Адам го беше напуснал“.
Един грешен свят в пустинята с изкушенията. Така че, когато беше изкушен Исус, не беше в градина като Адам, Той не беше като Адам заобиколен от животните, над които упражняваше господство, Той беше в пустиня, заобиколен от диви зверове. Това е картината на света, в която идва Исус, за да ни освободи. Пустиня – това е, което е направил грехът с този свят. Врагове – диви зверове. В един паднал, съкрушен, грешен, разпадащ се свят, Исус се изправи пред изкушението и силите на тъмнината, за да спечели за Своя народ път обратно към дървото на живота.
Този Исус в пустинята отиде при Сатана и го предизвика на негова територия. Когато Исус каза: „На тази канара ще се гради Моята църква и портите на ада няма да я надделеят“, не означава, че Сатана атакува църквата и църквата се защитава, не означава, че църквата навлиза в територията на Сатана. Когато Духът заведе Исус в пустинята, означава ли, че Исус чакаше Сатана да дойде пред Него, а Той отиде на неговата територия, за да го предизвика на неговата територия? Не знаем от другите евангелия какви бяха изкушенията на Сатана и как Исус го победи.
Но с думите „писано е“, Той победи Сатана. Слава на Бога! С други думи, Исус е дошъл, за да се бори за нас, да направи това, което ние никога не бихме могли да направим, да спечели обратно това, което Адам загуби. Така че, това е гласът от небето. Този е Моят възлюбен Син. Исус Христос е Божият Син. Исус Христос е очакваният Цар. Исус Христос е Царят на царете и Господ на господарите. Той е победителят. Победител в една световна битка, в един световен конфликт.
Това, че Исус отиде в пустинята, още от самото начало ни предсказва, че това е Евангелие. Исус Христос, в него става въпрос за един голям конфликт, за една война. Ние вече не наричаме конфликтите просто някаква операция или нещо такова, но това беше война. Война между тъмнината и светлината. Исус, тук виждаме, отново и отново този конфликт се задълбочава. Фарисеите срещу Него, гонителите срещу Него. Накрая Исус ще бъде разпънат на кръст. Дори смъртта не може да Го победи.
Исус възкръсна от мъртвите. Той е победителят. Той е, както казват на латински, „Христос Виктор“. Той е победителят. Исус го казва самото… Бог Отец го казва от самото начало. Така че Той има увереност. Макар че Той ще трябва да мине през всички тези конфликти, изпитания и така нататък, Бог е с Него. Той казва: „Ти си Моят Възлюбен Син!“ Помни го това. Каквото и да става. Никога не си казвай: „Ама… Аз не съм ли? Аз ще си!“ За да знаеш коя е твоята идентичност.
И когато беше в пустинята, се казва: „И ангелите Му служеха“. Това означава, че Той беше насърчен от това, че Той е Божият Син. И накрая гласът от земята, и това е Негов глас, на никой друг, а на самия Исус, в стих 14, Той казва: „А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието Благовестие“.
Марко 1:14
14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:
Срещането на Йоан Кръстител пренасочва вниманието ни към Исус. И с думите в стих 15, служението на Исус официално започва. И това бяха Неговите думи: „Времето се изпълни, Божието Царство наближи, покайте се и повярвайте в Благовестието“. Аз съм тук. Повярвайте. Божието Царство е вече. Слава на Бога! Служението на Исус започва с проповядването на Евангелието. Ние проповядваме Евангелието. Някой ни казва: „Вие сте евангелисти“. Ние сме евангелисти, защото проповядваме Евангелието за Царя. Че Той е тук, че Неговото Царство е тук, че Исус Христос е Царят. Това, което Исус проповядваше, може да не е Евангелието, с което сме свикнали да го чуваме, но е Евангелието, така както го разбира Марк.
Марко 1:15
15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
Какво е Евангелието? За какво става дума? Както забелязахме в началото, това е Благата Вест или Добрината на Бог. Добрите вести от Бога. Това е Неговото официално прокламиране, което предава важно и радостно послание. Исус дойде и проповядваше Благовестието. Това послание е, че времето е дошло. Няма повече чакане в очакване. Няма повече „подготви се“ или „след мен“. Не. Моментът е сега. Божието Царство наближи. Управлението е тук, в Исус Христос.
Божият Цар. Божието управление е дошло на земята. Разбира се, има нещо такова в Библията, за което друг път можем да говорим. И то е „вече, но не още“. Защото Исус дойде веднъж. Но това беше една тайна. Всъщност, Исус ще дойде веднъж. Но след това ще даде възможност на езичниците да се спасят. И след това ще дойде втория път. Така че… В пълнота, Неговото управление ще дойде при второто Му пришествие. Но това, че то ще дойде в бъдеще, не означава, че то вече не е тук.
То вече е тук. И в известен смисъл Бог винаги е бил Цар. И Неговото управление винаги е присъствало. Но какво се случи след падането? От падането на нашите първи родители, обаче… Един се представи за цар. Един претендент се опитва да открадне сърцата на хората. Това е Сатана. Сатана постигна достъп. Той разруши човека доста. Вкара в света доста болести, доста войни, доста поразии направи. И днес продължава. И все пак пророците говориха за ден, в който Бог ще се завърне за Своя народ.
Ден, в който лутащите се и непокорни сърца ще бъдат върнати отново при Него. Пророците обещаваха, подобно на Захария: „И Господ ще бъде цар на цялата земя“. Амин. И ние очакваме това. И това е добрата вест. Че Господ ще бъде цар на цялата земя. Дори в лицето на войните, ние днес можем да кажем: „Господ ще бъде цар на цялата земя“. Амин. В този смисъл Божието Царство наближи. Царят е дошъл, за да върне сърцата на Своя народ. Преселете се. В Исус Божието управление е дошло на земята.
Не е нужно да чакате дълго, за да видите, усетите тази добра новина и как тя крещи от книгата на Евангелист Марк. Хората зарязват всичко, за да Го последят. Т.е. в Марк обичаме Исус като Цар. Защото Той, каквото каже, веднага става и всичко Му се покорява. Защото Той е Царят. Исус е Царят. Той призовава апостолите и те оставят мрежите и тръгват. Всичко се покорява. Царят ги призовава. Демоните бягат. Той им казва: „Махнете се!“
Напускат веднага. Няма нужда да им прави някакви сложни екзорсистски процедури. Казва: „Махни се!“ Той се маха, защото Царят му казва. Болните се изцеляват. Хващат Го за ръката. Дай си ръката. Тук е хваната температурата. И няма нужда от сложни процедури. Тя няма да се занимава с тези неща. Слепи проглеждат. Мъртви възкръсват. И най-невероятното от всичко е, че закоравелите сърца повярват и намират прошка на греховете си. Слава на Бога! И така, какво изисква това Благовестие?
ИЗИСКВАНЕТО ЗА ПЪЛНА ВЯРНОСТ
Изисква изключителна и пълна вярност. Исус каза: „Покайте се и вярвайте в Благовестието.“ Да се покаеш означава да се отвърнеш от всичко, на което си се доверявал преди. Да изоставиш всичко, на което държиш като на по-скъпо от Бога. Да махнеш всичко това, да се покаеш. А да вярваш означава да не задържаш нищо и да възложиш цялото си доверие на Бога. Така че нека да възложим цялото си доверие на Бога. Да повярваме в Исус Христос. Може би никога не си достигал до момент в живота си, в който да се покаеш за своя бунт срещу Бога.
Никога не си се доверявал на Господ Исус за опрощаването на греха ти. Тогава не позволявай нито един миг да ти се изплъзне, преди да го направиш. Исус Христос е Бог. Исус Христос е Цар. Исус Христос е Божият Син. Исус Христос е Божият Пратеник. И Той ни казва от Негово име: „Божието Царство наближи. Покайте се и повярвайте.“ Той заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят. Това е законът. Така че, ако не си го направил, направи го сега. Повярвай и ще имаш вечен живот.
Може би пък си се покаял и си повярвал, но си се загубил. Или никога не си имал чувство на радост от следването на този Цар. Тогава днес се надявам Бог да възстанови или да ти даде преди този ден нещо, което никога не си имал – радост. Може би трябва да се покаеш, да повярваш отново. Да се възвърнеш към Господа. Днес има много хора, които са отпаднали. Но Бог ги призовава: „Възвърнете се. Върнете се при Господа. Покайте се.“ И в известен смисъл аз вярвам, че трябва да правим това всеки ден.
Аз се кая отново и отново, и отново искам Божието присъствие в живота си. Господ Исус дойде, за да се идентифицира с нас и да се бори с нас. Той премина през всички изкушения, през които и ние преминаваме, за да може да помага на изкушаваните. Но ако паднем в грях, начинът е да се покаем. Да изповядаме греховете си. Тогава Бог е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Исус пое греха ни. Той дари Неговата правда на нас.
Простено ни е. Ние имаме истински живот, вечен живот. Зое – Божествен живот. Това е Евангелието. Това е добрата новина. Това е посланието, което надделява над всички останали. А може би ти си във вярата, но си се отклонил през годините… Но ти липсва мотивацията и пълното посвещение. Бог иска ти да се посветиш напълно, да се дадеш напълно на Бога. Да бъдеш напълно мотивиран да Му служиш. Да не живееш повече за себе си. Исус каза: „Който не изгуби живота си, не може да го намери заради Мен, заради Благовестието.“ Не може да бъдеш половинчат. Може би имаш нужда от това. Имаш нужда от покаяние, защото служиш на Бога 50 на 50. 50% да Му служиш, 50% не Му служиш. Не можеш така. И пак имаш нужда от покаяние, защото това е нашата всекидневна опитност. Нашата отговорност пред Бога.
Може би знаеш, че си простен, имаш вечен живот. Това е Благовестието, което си приел. Нуждаеш се обаче от посвещение за това, да служиш на това Благовестие със старание. Бог иска ние да пораснем и от това да бъдем просто спасени, да влезем в служение. Бог иска всеки ден, защото всички сме част от едно цяло, да бъдем служители. Така че има различни нива на покаяние. Ние трябва да се покаяме, да вярваме и да се предадем 100% на Бога.
ПРИМЕРЪТ НА ЛЕС ПОЛ
Има една история за един феноменален китарист, който се казва Лес Пол. Този човек е родоначалник на електрическата китара, създател на рокендрола. Но през 1948 г. неговата страст към китарата почти завършила трагично. Докато карал колата си по един мост в Оклахома, станала катастрофа. Колата му паднала в реката и от тази катастрофа той си счупил лявата ръка – ръката, с която свири на китара. Лекарите му казали, че дори да му оправят ръката, повече не би могъл да свири на китара отново. Дотам била развита медицината дотогава. Казали му: „Ще те закрепим, ще гипсираме, ще направим операция, но толкова е счупена ръката, че няма да можеш да движиш пръстите и няма да можеш да свириш повече. Освен ако ръката ти не е свита.“ Казали му: „Ако ръката ти е пусната, няма да можеш да свириш. Но ако ръката ти е свита, ще можеш да свириш.“
И тогава Лес Пол дал съвет на хирурзите. Помолил ги, разписал се вероятно, казал: „Искам да фиксирате ръката ми под ъгъл малко под 90 градуса, за да мога да свиря.“ Защото в противен случай, ако е движена свободно, по някакъв начин няма да може да движи пръстите. И те така и направили. Фиксирали му ръката. И през целия си живот той правил така. Не може да се изправи ръката. Не може да я изправи, не може да я отпусне. Тежко е, но може да свири. Продължил да свири. И до края на живота си създава много музика.
Защо казвам този пример? Защото може би ние трябва да имаме същата страст, същата мотивация, същото посвещение. Да се молим Бог да направи така, че ние да Му служим със страст и с по-голяма ревност за Благовестието на Царството. Как се казва в пророчествата: „Направи сърцето ми като адамант, по-твърдо от кремък.“ Да решим да насочим лицето си срещу греховете, срещу силите на мрака. И да бъдем твърди в нашето решение, че ние ще служим на Бога на всяка цена. Дори това да не ни е удобно. Дори това да ни боли. Но защото от всичко това се получава слава на Бога. Получава се слава на Бога, ако ние служим на Бога.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. Господи, дай ни това решение в сърцата. Да се предадем на Теб, да се отдадем на Теб. Да решим да бъдем изцяло предани на Теб, дори и на цената на страдания и болка. Но, Господи, да служим на Теб. Помогни ни, Господи, да бъдем решени в сърцата си. Да имаме категорично решение в сърцата. Боже, ние Ти благодарим за тези четири гласа, които чуваме в тези първи 15 стиха, увода на Евангелието според Марк, Пролога. Господи, гласа от миналото – това, което Исус направи, то беше пророкувано. Гласа на настоящето – Йоан, който Го посочи. Гласа от небето, който Отец сам посочи и насърчи Твоя Син. И гласа от земята – въплъщението стана и Господи, Ти си ми явил лицето на Твоя Син. Дойде на земята и ние чуваме – Той е тук. Какво се казва в Евреи, че Бог, който във старо време по разни и частични начини е говорил на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина. И Той ни казва: „Времето се изпълни. Божието Царство наближи. Покайте се и повярвайте в Благовестието.“ Боже, дай ни да чуем тези думи. Дай ни да приемем този Цар. Дай ни да живеем за Тебе, Господи.
Марко 1:1-15
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;
2 както е писано в книгата на пророк Исая:
„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,
който ще устрои Твоя път;
3 глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа.
Прави направете пътеките за Него.“
4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.
8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.
9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.
10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:
15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
Евреи 1:1-2
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,
2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,
МОЛИТВА
Молим се, ако някой все още не се е покаял и не е повярвал в Тебе, Ти работи в неговото сърце, защото вън от Тебе няма добро за нас. Без Спасителя ние сме осъдени на вечна погибел в мъки в огнената пещ. Но Господи, само в Тебе ние имаме спасение. Боже, ако някой все още няма радост от спасението, Ти му я дай. Ако някой все още не се е посветил на Тебе, помогни му да се посвети. Ако някой е отпаднал, помогни му да се завърни. Господи, дай ни да приемем истинския Цар.
И Господи, да Го прокламираме, да Го оповестяваме и да живеем за Тебе, Господи. Благодарим Ти за това, че когато се молим, Твоят Дух утвърждава в нашите сърца, че ние сме Твои деца. Твоят Дух утвърждава, когато ние проповядваме думите на Евангелието, че да, това е истина. Господи, защото Твоето Слово е истина. Запечатай тази истина в нас, Боже. Изпълни сърцето ни с това Благовестие, за да може то да излиза от сърцата ни. Дай сърцата ни да не са пълни с лукавство, или с грях, или с кражба, или с убийство, но дай сърцата ни да са пълни с Благовестието, с радост, с мир, със Святия Дух, така че това да излиза от устата ни.
Не клюки и мръсни приказки, но всичко, което казваме, да бъде с благодат, подправено със сол, както казва апостол Павел. Изпълни сърцата ни, измий ни и Господи, ни дай да живеем достойно за покаянието, достойно за Благовестието, достойно за нашия Свят Цар. В името на Исус. Амин.