УВЕЩАТЕЛНОТО СЛОВО
Слава на Бога! Тази вечер бих желал да размишляваме върху увещанието. Върху увещанието. В Посланието към евреите то е наречено „увещателно слово“.
Евреи 13:22
22 Но моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово, защото накратко ви писах.
Авторът на това послание казва: „Но моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово, защото накратко ви писах“. Също така апостол Петър по-късно казва, че е написал своето писмо като увещание. Защото в края на посланието си той казва:
1 Петрово 5:12
12 Чрез Сила, верния брат, както мисля, писах ви накратко, като ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат, в която трябва да стоите.
Вижте, и Евреи, и Първо Петрово си казват, че те са увещания. Днес ние живеем в едно време на пресяване. Виждаме как много хора в църквите стават безотговорни. Мислят, че работата в църквата ще върви и без тях. И така постепенно започват да разреждат богослуженията, разреждат ходенето на църква, граби ги телевизията, граби ги животът, грабят ги другите неща, грабят ги ежедневията им и малко по малко отпадат от вярата.
И целта на това поучение за увещанието е да насочи вниманието ни към един от инструментите за утвърждаване, поддържане и запазване на християнската вяра, който беше широко използван във времето на апостолите. Апостолите използваха увещанието като инструмент, с който да утвърждават душите на вярващите до степен, от която няма връщане назад. И това е нашата цел. Ние така да бъдем утвърдени, така да утвърдим нашите ученици, че чрез увещанието да бъдем един вид имунизирани срещу отпадане.
Когато някой е получил имунизация, дори да дойде вирусът, той не го хваща, защото е бил имунизиран. По същия начин увещанието ни имунизира срещу отпадане. Едно тако послание, което е един вид имунизация срещу отпадане, е Посланието към евреите, защото тези, до които е писано това послание, са били на кръстопът и са били на една крачка от това да се отрекат от Христос и да се върнат в юдаизма. Но явно апостолите са използвали това послание, за да могат да утвърдят учениците.
И всъщност, ако погледнем това послание, можем да видим, че в него има няколко проповеди. Едната е върху Псалом 95. Казва се в трета глава, седми стих: „Затова, както казва Святият Дух…“
Евреи 3:7-11
7 Затова, както казва Святият Дух:
„Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме.
И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова възнегодувах против това поколение.
И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си,
те не са познали Моите пътища.
11 Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
Виждате ли, Сатана ни кара да закоравяваме сърцата си. Но тук Святият Дух ни казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, където бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме, видяха делата Ми четиридесет години. Затова възнегодувах против това поколение и рекох: Винаги се заблуждават със сърцата си. Те не са познали Моите пътища. Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“.
Вижте, това беше същото поколение, което преживя изхода от Египет. Същото поколение, което видя десетте Божии язви. Същото поколение, което сключи завета с Бога. Същото поколение, което получи десетте заповеди. Същото поколение, което премина през Червеното море. Същото това поколение измря в пустинята.
И затова в дванадесети стих на посланието авторът казва:
Евреи 3:12
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
И след това в тринадесети и четиринадесети стих казва:
Евреи 3:13-14
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;
Значи вижте, съвсем ясно се казва, че ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност. Това е с други думи, както Яков казва, че „вярата без дела е мъртва“.
Яков 2:26
26 Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Тоест, ти можеш да изповядаш, но ако не устоиш докрай, значи твоята вяра и твоята изповед в началото не е била искрена, не е била истинска, не е била такава, която да ти помогне да устоиш докрай. Амин. И веднага ни казва как ние да успеем да устоим докрай. И казва: „Увещавайте се един друг всеки ден, докато още е днес, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха“.
Значи грехът, измамата на греха е като отрова. И увещанието е противоотрова срещу закоравяването на сърцето и срещу отпадането от вярата. И всъщност това увещание успява там, където проповядването, поучаването, провокирането, изобличаването, евангелизирането не са достатъчни. Там увещанието върши работа. Амин.
И вижте, казва се: „Увещавайте се“. Това е една заповед, една заръка. Защото Бог в Новия Завет по-скоро ни увещава. Това е едно увещание. Увещавайте се, защото Той се обръща към нас с любов. Не като някакъв деспот, който ни дава заповеди, но Той ни говори като баща на своите деца – това, което е най-доброто за нас. Той казва: „Увещавайте се, деца Мои. Увещавайте се“. Амин.
Виждате, че това не е нещо, което го прави само пасторът, но се казва: „Увещавайте се един друг“. Един друг. Разбирате ли? Затова ви казвам, затова е увещание. Защото това не е само пастирска работа. Разбира се, аз непрекъснато използвам увещанието в моето служение. Аз непрекъснато ви увещавам – и от амвона, и лично, когато се събираме. Но това е нещо, при което не е достатъчно само в деня на службата да има увещания, за да можем да стоим докрай. Казва се, че ние трябва да се увещаваме един друг всеки ден. Не само в неделя, но всеки ден. Така ли пише? „Но увещавайте се един друг всеки ден“. Амин. Така че това е нещо изключително важно – увещанието.
И това е задължение не само на пастора, но това е задължение на всеки един християнин. Ти да увещаваш сестра си, сестра ти да увещава тебе. И така да се увещаваме един друг.
От Първо Солунци, пета глава, дванадесети стих виждаме, че освен всичко друго Божиите служители трябва да бъдат и увещатели. Там се казва:
1 Солунци 5:12
12 И ви молим, братя, да признавате тези, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели,
Аз също, като ваш пастор, като ваш служител, съм ваш увещател. И аз ви увещавам. Така че това е важно.
Ако следваме стиховете за увещание в Новия Завет, ние ще открием, че увещанието е неизменно оръжие от арсенала на петкратното служение: апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители. Това е петкратното служение от Ефесяни 4:11. И всеки един от тях използва увещанието в своето служение.
Ефесяни 4:11
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
В Деяния 14:21-22 виждаме, че апостолите не само благовестваха, но те увещаваха новоповярвалите. И това увещание спомагаше за утвърждаване на душите. Значи ние имаме нужда от утвърждаване, за да не паднем назад, да не се върнем назад.
Деяния 14:21-22
21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия
22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
И вижте какво се казва. Естествено, проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици. Върнаха се в Листра, Икония и Антиохия. Първо те минаха по градовете и благовестваха. Те прогласиха евангелието и хората се спасяваха, но това не беше увещание. Това беше благовестване. Те им казаха благата вест. Но след това те се върнаха и се казва, че те утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата. Защото лесно е, като че ли – от наша гледна точка всичко е трудно, но като че ли е по-лесно човек да приеме Христос и да повярва, отколкото да постоянства във вярата.
Значи, постоянстването във вярата е нещо по-трудно. Така че тези нови души бяха склонни да се върнат назад. Бяха склонни да отпаднат. И затова последно те ги увещаваха да постоянстват във вярата. И ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
Деяния 14:21-22
21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия
22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
Те ги увещаваха и им казваха: „Да, виждате срещните страдания. Да, християнството не е нещо лесно. Да, християнството е трудно. Но който остане докрай, той влиза в славата. Който остане докрай, той ще възкръсне от мъртвите. Който остане докрай, той ще види лицето на Спасителя. Амин. Ще има скърби, но вие не се отчайвайте, вие не се дърпайте назад, вие не отпадайте“.
А ние днес нямаме скърби, пък отпадаме. Представете си, ако имаше скърби, какво щеше да бъде. Може би тогава щяхме да се мобилизираме. Но апостолското увещание утвърждаваше душите на учениците. Също пророците правеха това нещо. Пророците също увещаваха.
Деяния 15:32
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха. Вижте, отново става въпрос за утвърждаване. Значи, увещанието е това, което утвърждава. И ако ние виждаме, че хора от църквата отпадат, то тогава какво трябва да правим? Те, значи, се нуждаят от утвърждаване. И кой трябва да прави това утвърждаване? Всеки един да утвърждава другия. Както другите отпадат, вероятно и ние можем да отпаднем. Щом светът помита другите, какво ни пречи и ние да се повлечем и ние да отпаднем.
Обаче, ако ние се грижим за другите и ние ги увещаваме, и те ни увещават нас, увещавайки се един друг, това увещание ще ни помогне и ние да устоим. Това увещание ще ни помогне и ние да се утвърдим. Амин. Как да ги увещаваме? Ще стигнем до това. Въпросът е… Първо искам да ви уверя колко е нужно и колко е важно. И запомнете, че това е нещо, което трябва да го правим. Защото ние сме склонни… Влизаме в църква, чуваме едно слово и след това, каквото и да се случи, го забравяме.
Казваме: „Да, добре беше. Аз искам да запомня това слово до края на живота си. Че трябва да се увещаваме един друг“. И ако ние го направим, ние ще спасим душите си, ще стигнем до небето. И ще кажем: „Ей, добре, че брат Симеон ни проповядва това слово. Успяхме да достигнем до края“. Амин. Това е Божието слово.
Също… Увещанието се казва за пророчеството, че който пророкува, той говори на човеците за какво? Казва се в Първо Коринтяни 14 глава, 3 стих:
1 Коринтяни 14:3
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. Виждате ли? Който пророкува, той говори на човеците за увещание. Пророчеството увещава. Така че ние виждаме, че апостолите използваха увещанието, пророците използваха увещанието, евангелизаторите също използват увещание в своето благовестие.
Лука 3:18
18 И с много други увещания той благовестяваше на народа.
И с много други увещания той благовестяваше на народа. Така че, когато благовестяваме на хората, ние пак можем да ги увещаваме. Също и пастири, и учители трябва да служат и да наблягат на увещанието.
В Деяния 11 глава Лука е записал историята на основаването на църквата в Антиохия Сирийска. Всъщност първоначално разпръснатите от гонението вярващи са благовествали само на юдеите. Но някои от тях идват в Антиохия и започват да споделят Христос не само с юдеите, но и с гърците. И в резултат на Божието действие, и това е евангелизаторско служение на тези юдейски християни, голям брой гърци, голям брой хора се обръщат към Господа. Голям брой езичници се обръщат към Господа.
И когато вестите за тази новооснована църква достигат до ушите на апостолите в майката църква в Йерусалим, те осъзнават, че новоповярвалите гърци в Антиохия се нуждаят от пастир. И тогава те веднага изпращат Варнава, който да изпълни това служение между тях – служението на пастир. И забележително е, че първото нещо, което Варнава прави, след като вижда какво е направил Бог в Антиохия до този момент, е да започне да увещава новоповярвалите да бъдат непоколебими в своята вяра. Вижте какво се казва:
Деяния 11:19-24
19 А в онези дни разпръснатите от гонението, което стана при убийството на Стефан, пътуваха до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.
20 Обаче между тях имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Исус.
21 Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа.
22 И стигна известие за тях до ушите на църквата в Йерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия,
23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да постоянстват в Господа с непоколебимо сърце.
24 Понеже той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
Ето това е благовестието. Господнята ръка беше с тях и голям брой хора повярваха и се обърнаха към Господа. Изключително много хора приеха Христос – време на съживление. Слава на Бога! И стигна известие за тях в ушите на църквата в Йерусалим, и те изпратиха Варнава в Антиохия, който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. Амин. Отново виждаме увещание, което утвърждава.
Значи този човек е повярвал. Той има нужда да бъде утвърден във вярата. Да бъде утвърден означава да се закрепи отново във вярата си, да не може да бъде поклатен от някакъв вятър на учение, от някакви изкушения, от натиск, от гонение, но той да бъде утвърден. Коренът на семето на вярата в него да се задълбочи, да не може да бъде изгорен от слънчевите лъчи, да не може да бъде заглушен от тръни, но той да е толкова стабилен и утвърден, че да порасне и да даде плод – тридесет, шейсет, стократно. Амин.
И вярвам, че за всичко това сега Святият Дух ни показва какво трябва да правим и ние с новите хора в църквата. Не само да се радваме, че са се спасили, и да ги оставим на произвола на живота, а да им служим с увещания. Значи, виждате ли, един друг ние трябва да се увещаваме, защото има опасност и ние да отпаднем. Новите хора ние трябва да ги увещаваме. Ние трябва да оставим другите да ни увещават. Вижте, Святият Дух ни говори, Той казва: „Увещавайте се един друг всеки ден, докато още е днес“.
Евреи 3:13-14
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;
Това е обръщение към всеки един вярващ в църквата, лично към всеки един. Амин. Точно затова ние трябва да научим какво представлява увещанието и да придобиваме умение да го прилагаме в живота и в общението с хората.
Пишейки до Тимотей, в Първо Тимотей 4 глава, 13 стих, апостол Павел заръчва на Тимотей, който по това време изпълняваше ролята на пастир в Ефес, той също да увещава. И той казва:
1 Тимотей 4:13
Значи, трябваше да се чете Словото. И днес ние също в нашите богослужения прочитаме обикновено преди молитва една част от Божието Слово. Ние имаме прочитане. И ние имаме също увещаване. И имаме също и поучаване. Така че увещанието е изключително важно за нашия християнски живот. Увещанието е изключително важно за нашето постоянство в Христовото учение, за нашето утвърждаване, за нашата непоколебимост във вярата.
И както ви казах в самото начало, даже една цяла книга от Библията е написана като увещателно слово. Коя е тази книга? Както ви казах, Посланието към евреите. В 13 глава, 22 стих там се казва:
Евреи 13:22
22 Но моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово, защото накратко ви писах.
Значи цели книги, както ви казах – не е само Посланието към евреите, но също и Първо Петрово – са написани като увещателни слова. Апостолите, ако погледнете посланията им, също в тях имат увещания. Така че увещанието е нещо изключително важно.
И така, какво е увещанието? Казано накратко, увещанието е устно противопоставяне, направено с любов.
Значи, когато увещаваме някого, ние не се съгласяваме с него. Ние сме свикнали, че ако седнете на приказка, хората ще се съгласяват с вас. Ако седнете с приятели, те ще се съгласяват с вас. Най-често ние търсим такива хора, на които да се оплакваме, да им кажем колко сме зле, колко сме обидени и колко всичко е лошо в живота ни. Искаме някой да ни слуша и да каже: „Да, да, да”. Но ако той казва „Да, да, да”, той не ви увещава, а ви насърчава да продължавате в грешния път, в който сте тръгнали.
Защото вие трябва да простите и вие трябва да се промените. И трябва да вървим нагоре, а не да се отдаваме на плътта. Така че увещанието — ако някой те увещава, той ще ти каже: „Не така”. Той няма да те нарани, няма да бъде груб с тебе. Той ще ти каже с любов, той ще ти каже с добро намерение, ти ще усетиш любовта му. Но той ще ти се противопостави. И може би затова по някакъв начин хората понякога и мен не ме разбират, защото аз не казвам винаги „Да, така, добре”, но казвам „Недей така”.
„Ама защо сега пасторът така?” Казвам го. Ами защото не е хубаво това. Трябва да се променяме. Не е задължително винаги хората да ни казват „Да” и да ни потупват по рамото. Но това е, както се казва в Словото, че удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел — изобилни. Този, на когото не му пука за теб, той ще казва „Да, да”. А който те обича, той ще ти се противопостави, ако види, че ти се отклоняваш от вярата. Ако види, че ти отстъпваш, ако види, че ти по някакъв начин кривваш в света, кривваш в греха.
Той ще ти каже: „Недей така, братко, недей така, сестро”. Така ли е? И той ще го каже за твоето добро. Увещаването включва пет неща. Включва умоляване, включва убеждаване, включва противопоставяне, включва насърчаване и предупреждаване. Пет неща. И ако вие размислите върху това нещо, ще разберете как да се увещавате. За разлика от проповядването, което заповядва на хората да се покорят на благовестието, на Царя, или поучаването, което просто съобщава дадена истина, която сама по себе си изисква да се съобразим с нея, защото е вярна, увещанието съдържа в себе си нотка на умоляване.
От посланията на апостол Павел можем да видим, че в своето увещание той често използваше молба и апел. Например, това намираме в Посланието към Филимон, 1 глава, 8-9 стих. Там казва на Филимон:
Филимон 1:8-9
8 Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава,
9 пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз, старецът Павел, а сега и затворник за Христос Исус,
Вижте, той искаше Филимон да пусне на свобода Онисим, който беше негов роб, обаче избяга от господаря си, отиде в Рим и там срещна Павел. Павел му благовести, той се обърна във вярата и стана брат на Филимон. И сега, според закона, и като брат, и като християнин, той не може повече да бяга от господаря си. Трябва да се покори на властите и трябва да се върне при господаря си. Обаче апостол Павел обича Филимон. Обича Филимон, защото в неговата къща беше домашната църква, но той обича и Онисим. И той увещава Филимон да пусне на свобода Онисим, просто да му прости това, че е избягал. Защото избягалите роби са ги наказвали със смърт.
А той му казва не само да му прости за това, че е избягал, и да не го убива, но и да го пусне на свобода. И той знае, че Филимон пък е задължен на Павел, защото Павел му е проповядвал благовестието, и ако Павел не му беше проповядвал благовестието, той нямаше да се спаси. И затова той му казва: „Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава, пак, заради любовта, предпочитам да те моля”. Ето затова, както ви казах, когато Бог ни говори, Той най-често ни увещава. Той ни дава заповеди, въпреки че има и заповеди, но по-често Той ни увещава. Той ни говори като баща на своите деца, заради любовта, защото Бог е любов. Слава на Бога! Той е истина, Той е власт, Той е сила и Той е всемогъщ, но Той е любов.
И по същия начин и ние, когато си говорим един на друг, когато увещаваме, когато видим, че някой по някаква причина например не идва на църква, не трябва да отидем при него и да му кажем: „Сестро, защо не беше на църква в сряда? Или в неделя?” или каквото и да е. Ако така му държите сметка, тази сестра или този брат ще се затворят в себе си. Ние трябва да говорим с любов. Не трябва да казваме: „Защо не беше на църква?”, а трябва да кажем: „Как си? Добре ли си? Какви са твоите проблеми?”. Защото може би той е имал някакъв проблем, за да не дойде на църква. Трябва да се интересувате. Ако говорим с любов, да бъдем меки. Така че увещанието трябва да се прави с много такт, с много любов, с нотка на умоляване. Апостол Павел го правеше, въпреки че беше апостол и можеше да заповядва. Но той казваше: „Молим ви, братя”.
И тук е друг пример — 2 Коринтяни 6 глава, 1 стих. Той казва:
2 Коринтяни 6:1
1 И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
Апостол Павел умоляваше. В Римляни 12 глава, 1 стих има едно друго увещание. Той казва:
Римляни 12:1
1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Слава на Бога! Вижте, когато ние видим някой, който според нас води грешен живот, ние бихме го смачкали, ние бихме му проповядвали, бихме го били с Библията по главата, бихме му казали: „Бъди свят! Бъди свят! Как може такова нещо? Какъв е този живот? Какъв е този грях? Какъв християнин си?” А апостол Павел казва: „Моля ви, братя, поради Божиите милости…” — вижте колко е мек. И всъщност, ако някой държи такъв тон и казва: „Аз сега те изобличавам, какъв християнин си, че да ми кюстиш така, къде е твоята любов?”, човекът ще се затвори и няма да приеме увещанието. Но за да може да стане увещание, трябва да има умоляване. Това умоляване в увещанието предразполага към доверие и то демонстрира любовта и загрижеността на увещателя.
Така че, на първо място, трябва да се обичаме един друг, защото любовта е всъщност критерият за духовност. Любовта е това, което показва колко ние сме се променили, защото Бог е любов. Колко нас ни е грижа за другите, колко сме готови да се отречем от себе си, за да служим на другите. И всъщност тази любов се изразява и в увещанието. Ако ние се обичаме, ние няма да се стряскаме един друг, но ние ще се умоляваме. Ще бъдем вежливи, ще поставим другия по-горе от себе си и ще го умоляваме.
И тогава, когато ние умоляваме някого, той се чувства уважаван. Тогава той може да отвори душата си и да поговори с нас, и това проправя път за другите неща, които имаме да му кажем. Нищо че в началото може да ни отреже. Но увещанието не е само умоляване. Има също и убеждаване. Увещанието трябва да съдържа аргументи, доказателства, причини. Не е само да кажем: „Това прави, онова прави”. Не. Трябва да кажем защо. Трябва да имаме аргументи. Така че, преди да отидем да увещаваме някого, ние трябва да помислим и да си изградим стратегия.
Как ще му докажем, че той трябва да направи това, което Божеството казва, че той трябва да направи? Така че човек, когато обещаваме, трябва да разбере, че за него е по-добре той да направи това, което му се казва. Ние такива договори трябва да му представим, че той да разбере, че това, което ние му казваме да направи, е по-добре от това, което той е на път да направи, или вече прави, или смята да направи. Трябва да можем да го убедим, че промяната в поведението му е в негов собствен интерес, за да разбере защо да прави това, което прави.
Както ви казах, в това Послание към евреите, те са били на път да оставят християнството. Защото е имало хора около тях, които са им казвали: „Оставете тази секта!“. Когато също се говори за секта. Те са казвали: „Оставете тази секта! Вижте юдаизма. Ние сме истинската, традиционната религия. Ние си имаме първосвещеници, ние си имаме закони от хиляди години, ние си имаме жертви, ние си имаме храм. Вие какво имате? Събирате се по къщите, нищо нямате. Каква е тази ваша вяра?“.
„По-добре се върнете. Върнете се към истинската религия, която е юдаизмът.“ Така са им казвали. И са им говорили: „Вие сте предатели. Вие се събирате с…“ С кого се събирате? „Вие се събирате с римляните. С нашите подтисници.“ Защото те са събирали езичници, гърци. Църквата казва: „Всички сме братя“. Те са си казали: „Вие сте предатели“. Така че те са били на път да отпаднат. И в това увещателно слово, което е изпратено към евреите, авторът, който иска да увещае своите слушатели да не се връщат назад от християнството към юдаизма, привежда редица стихове от старозаветното Писание, за да подкрепи защитната теза, че Исус е по-велик от ангелите.
И следователно Неговото благовестие е по-авторитетно от Моисеевия закон, за който се смята, че е бил получен с посредничеството на ангели. Значи тези, които са държали на юдаизма и които са увещавали християните да се върнат назад, са им казвали: „Върнете се, защото, нали знаете, ние имаме закон, който е бил даден чрез посредничеството на ангели“. И тогава авторът на Евреите, като увещава тези вярващи, трябва да им даде доказателство, че Христовото учение е нещо повече от закона.
И той им казва: „Да, законът е бил даден чрез посредничеството на ангели, обаче благовестието е дадено от самия Божи Син, така че е по-висше“. И той изисква промяна в тяхното поведение не защото той казва така, а понеже това е по-разумно и по-добро за самите тях. И той го доказва, като казва:
Евреи 1:1-4
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,
2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,
3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.
Вижте, той им казва: „Вие слушате онези, които ви казват, че законът е нещо голямо, защото е даден от ангелите, обаче благовестието, което ние ви проповядваме, което вие приехте, е дадено не от ангелите, а е дадено от Божия Син“. Слава на Бога! И веднага след това той продължава с доказателства и казва:
Евреи 1:5-9
5 Защото на кого от ангелите Бог е казал някога:
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих“;
и пак:
„Аз ще Му бъда Отец и Той ще ми бъде Син“?
6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва:
„И поклонете се на Него всички Божии ангели.“
7 И за ангелите казва:
„Който прави ангелите Сисилни като ветрове
и служителите Си като огнен пламък.“
8 А за Сина казва:
„Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове;
и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
9 Възлюбил си правда и си намразил беззаконие,
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите събратя.“
Виждате ли съпоставката? Исус е Божият Син, а ангелите са Божии творения. Исус е истински Бог от истински Бог. Исус произлиза от Отец. Той е вечно роден от Отец. И казва: „Всички Божии ангели поклонете Му се“. Така че Той е повече от тях, защото те Му се покланят. Казва се още: „Ангелите са служители, защото Той прави служителите Си като огнен пламък“. А Синът – Той не е служител, Той е Цар. Той царува на престола. Той седи на престола и се казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове“. Това са думи за Исус Христос. Представете си, Той не само е Цар, но Той е Бог, защото Бог Му казва: „Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите събратя“.
Слава на Бога! И пак: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце е небето“. Исус е Творецът. И те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Той е вечен. Да, те всички ще остареят като дреха и като наметало ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени, но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат. Той е вечен, Той е Творец, Той е Цар, Той е Бог. А за ангелите казва: „А на кого от ангелите е казал някога: „Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие“? Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?“.
Вижте, всичко това той привежда като доказателства и им доказва по един много категоричен начин, че Исус Христос е Царят, Исус Христос е самият Бог, Той е част от Троицата, а ангелите са слуги – те са служебни духове, те слугуват, те се покланят, а Синът е Този, Който приема поклонението. И благовестието, което ние имаме, е благовестието на този Божи Син, Който е толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното. Той има име по-горно от ангелите, Той е над тях, Той е отпечатък на Божието същество и сияние на Божията слава.
Слава на Бога! Така че, понеже ангелите са слуги, а Синът е Бог, това е причината, поради която откровението чрез Сина е по-важно от всички временни и частични откровения, които са били до този момент. Доказал авторитета на Христос и превъзходството Му над ангелите, авторът на Евреите вече продължава във втора глава от 1 до 4 стих с приложение на тези доказателства. Значи той не само излага факти, но той привежда доказателства.
И приложението е предупреждение за това колко опасно би било, ако Синът е по-голям от ангелите, ние да отхвърлим Христовото слово и дело. И тук забележете думите „затова“ и „защото“. Значи, като вече е привел доказателството, той казва: „Понеже това е така, затова ти трябва да направиш нещо друго“. Тези думи „затова“ и „защото“ са връзката между доказателството и предупреждението в увещанието.
Значи в увещанието трябва да има предупреждение, но преди предупреждението трябва да има доказателство. Затова в посланията апостол Павел дава доказателства, и в Евреите имаме доказателства. Така че, както ви казах вече, той е цитирал тези доказателства от Писанието, че Синът е по-горен от ангелите, и веднага след това казва във втората глава, от първи до четвърти стих: „Затова…“ – понеже Синът е по-горен от ангелите – „…ние сме длъжни…“. И тук вече той увещава и казва какво трябва да правим.
Евреи 2:1-4
1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;
4 като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?
Евреи 2:1-4
1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;
4 като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?
Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на това, което сме чули, да не би да го изгубим някога. Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, защото според закона, който не се поколяваше, той беше сурово наказан, то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало, прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули? Като му свидетелстваше и Бог чрез знамения, чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух по волята Си. Амин.
Така че доказателството придава сила и авторитет на обещанието. Имаме умоляване, имаме обаче също и доказателство. Следващото нещо е противопоставяне, но ние ще продължим за него следващия път, защото това не е малко материал, който ние преминаваме. Мисля, че ако го разделим на две, ще можете по-добре да схванете всичко, отколкото ако претупваме нещата.
И това следващия път ще продължим. Следващата сряда ще продължим да говорим за обещанието и вярвам, че Бог ще ни насърчи, ще ни покаже как ние да го прилагаме. Само във всичко ще ви кажа, че освен умоляване, също доказателството, както ви казах, освен това обещанието има също противопоставяне. То е противопоставяне с любов. И също има укоражаване, има и предупреждение. Тази дума е „внимавайте“. Един от тези елементи има своя характерна дума. Умоляването има думата „моля“.
Значи, четете Словото и внимавайте за тази дума „моля“. Ако има думата „моля“, значи да знаете, че това е някакво обещание. Също следете за тази дума „защото“ и „затова“. Ако има тази дума „защото“ и „затова“, да знаете, че това е убеждаване. Имало е убеждаване, имало е факт, имало е доказателство и след това има думата „затова“. Защото Синът е по-голям от ангелите, затова Благовестието е по-важно от закона. Ако тези, които отхвърляха закона, бяха убивани с камъни, то ако вие отхвърляте Благовестието, попадате в ръцете на живия Бог.
Толкова ужасно ще бъде вашето наказание, че просто не мога да си помисля. И също има противопоставяне и корекция. Затова трябва да внимавате за тази дума „не“. Татко казва „не“. Не правете това нещо. Татко казва „не отпадайте във вярата“. Не се дърпайте назад. Не закоравявайте сърцето. Не. Ето, виждате ли, това е думата „не“. Ако има думата „не“, тя е противопоставяне и корекция. Недей да правиш така. И също обаче има думата „нека“. В посланието, ако ме следите, можете да направите едно изследване къде се среща тази дума „нека“.
И „нека“ е насърчение. „Нека“ е призоваване. „Нека“ е окуражаване, тази дума „нека“. Затова казва, така завършва посланието и казва: „нека пристъпваме с дръзновение пред престола на благодатта“. И казва: „нека не оставяме събиранията си, както някои имат обичай да оставят“. „Нека да се грижим един за друг. Нека да хвалим Бога“. Това е насърчение. Това не е противопоставяне. И последната дума е предупреждение. Това е думата „внимавай“. Така че, ако искате да получите откровение от Божието Слово, можете да изследвате тези пет думи в Посланието към евреите.
„Моля, защото, затова, не, нека и внимавай“. Вземете си посланието и прочетете тези пет думи. Подчертайте си ги и ще разберете как работи обещанието и как ние да обещаваме думите. Точно по същия начин. Като ги умоляваме, като им привеждаме доказателство, като им се противопоставяме с любов и им казваме: „все пак недей така“. Не, не, не, не, твърдо: „не закоравявайте сърцата си, братя мои“. И също „нека“ и „внимавай“. Внимавай, защото ако ти не послушаш, ако ти отхвърлиш – горко ти.
Така че следвайте тези пет думи в Евангелието, в Посланието към евреите, и следващия път ще продължим да говорим за тънкостите на обещанието. От това, което ви казвам за тънкостите – как да обещаваме? Ако вие искате да разберете, елате в другата сряда. Така че ви обещавам, никой да не напуска службите. Да, Бог да дава живот, здраве и така, за да Му служим. Нека да се молим.
МОЛИТВА
Нека да се молим.