Миналия път ви говорихме за увещанието. Може би повечето от вас бяха тук. И аз вярвам, че увещанието е като една имунизация срещу отпадане. Виждаме го в посланието към евреите, трета глава, тринадесети стих — това е основният стих. Самото послание към евреите е едно увещателно слово. То е наречено увещание. И в него авторът на посланието взема различни пасажи от Божието слово и увещава своите слушатели да не се отричат от християнската вяра, но да пребъдват в нея, като показва превъзходствата на християнската вяра над юдаизма.
Той казва: ние имаме по-велик първосвещеник, по-велика жертва, по-велико спасение, по-велика слава на Бога. И в тринадесети стих казва: но увещавайте се един друг. И това не е само за пастира да го прави, но се казва „един друг“. Това е за всеки един да го прави с другия. За всички да се увещаваме един друг. И аз ви насърчавам — увещавайте се един друг. Освен това се казва това нещо да се прави всеки ден. Така че казва се: но увещавайте се един друг всеки ден. Така че може би трябва да зададем въпроса: колко човека съм увещал аз днес?
Евреи 3:13
13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Казва се: докле още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. Всички ние сме в опасност, и тази опасност е нашите сърца да се закоравят. Апостол Петър го казва по друг начин: противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля и търси кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърдо във вярата. И за да можем да стоим твърдо във вярата, ние имаме нужда от увещанието. Така че то е противоотрова срещу закоравяването на сърцето и отпадането от вярата.
1 Петрово 5:8-9
8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.
9 Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви по целия свят.
То действа там, където проповядването, поучаването, пророкуването, изобличаването, евангелизирането не са достатъчни. И миналия път ние разгледахме колко е нужно и важно увещанието, и как то е част от петкратното служение. Казва се, че тези, които са Божии служители, освен всичко друго, те трябва да бъдат и увещатели. В Първо Солунци, пета глава, дванадесети стих се казва, че Божиите служители трябва да бъдат увещатели.
1 Солунци 5:12
12 И ви молим, братя, да признавате тези, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ваши увещатели,
Там се казва: „И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа и ваши увещатели.“ Така че аз също съм един ваш увещател. И аз ви увещавам да пребъдвате в Господа с непоколебимо сърце. Аз ви увещавам да бъдете силни. Увещавам ви да не отпадате от вярата. Увещавам ви да имате меки сърца. Увещавам ви да ходите с Бога, да се молите всеки ден, да четете Божието слово, да се събирате. Увещавам ви да се пазите от греха, да не се поддавате на изкушенията.
И това е част от моето служение. И ние говорихме за това как апостолите използват увещанието, пророците използват увещанието, евангелизаторите използват увещанието, пасторът и учителят също наблягат на увещанието. И аз няма да разглеждам отново всички тези стихове, понеже миналия път ги разгледахме. И след това започнахме да говорим за това какво е увещанието. И аз ви казах, че накратко увещанието е устно противопоставяне, направено с любов. И аз ви обясних как истинският приятел няма да те остави, когато види, че се отклоняваш от пътя на Господа, но той ще ти се противопостави.
Но не с гордост, не със злоба, не с гняв, а с любов. Така че това е противопоставяне с любов. И ние трябва да се противопоставим един на друг, когато виждаме, че се отклоняваме. И това да става с любов. И миналия път започнахме да разглеждаме какво включва увещанието. Аз ви казах, че то включва пет неща. Първото, което включва, е умоляване. И ние взехме такива стихове, които показват, че когато увещаваме някого, ние трябва да го умоляваме — а не да му заповядваме, да му се караме, да му викаме.
А с благ тон. С хубаво. И апостол Павел казва: ако и да имам голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава, пак заради любовта предпочитам да те моля. Има и други стихове, където се споменава думата „умоляваме“. Даже аз ви дадох една домашна работа — да видите в посланието към евреите къде се споменават тези думи: „моля ви, братя“, „умолявам ви“, и някои други думи, които след малко ще разгледаме. Но това се казва също и в първото послание на апостол Павел към Тимотей.
1 Тимотей 5:1-2
1 Стар човек не порицавай, а го увещавай като баща, по-младите – като братя,
2 старите жени – като майки, по-младите – като сестри, със съвършена чистота.
Пета глава, първи и втори стих. Там се казва: „Стар човек не изобличавай, но увещавай го като баща.“ Значи, ние като млади служители — и аз, разбира се, съм още млад, но вече започвам да остарявам — но съм бил в позиция, когато аз съм много по-млад и трябва да говоря. И сега тук има много хора, които са по-възрастни от мене. И ако аз започна така да ви държа тон и да ви кажа „как така, това нещо“, ще си кажете: гледай го, той пък е хлапе, а започна оттук да ми държи сметка.
И той е покрит, и после аз се връщам, нали? И той не разбира много тия неща. И ако аз започна по такъв начин да ви говоря, без да бъда уважителен, без да бъда внимателен, без да ви говоря с добро, тогава няма да свърша работа. Значи на по-малките деца аз мога да им викам, да им кажа „как можеш така“ — на децата, но това не е увещание. Дори и децата си, когато искам да ги увещая и да ги науча на нещо, и тях се казва да ги увещавам като баща чадата си.
Така че бащата може да увещава децата, но се казва изрично „стар човек не изобличавай, но увещавай го“. Защото изобличаването няма да помогне, но увещанието ще свърши работа. И увещанието става с нотка на умоляване. И това умоляване също така предполага доверие; то демонстрира любовта и загрижеността на увещателя — това, че ние се интересуваме от този човек, уважаваме го и подхождаме към него с добро. Второто нещо, което говорих миналия път, беше, че увещанието става не само с умоляване, но също и с убеждаване.
Това не трябва да бъде просто апел или нареждане, но трябва да се държат аргументи, доказателства или причини. Значи, когато увещаваме някого и му се противопоставяме, той трябва да разбере защо му се противопоставяме, и трябва да разбере, че това, което го караме да направи, е по-добро за него — трябва да го убедим. И за да го убедим, ние трябва да му докажем, че това, което настояваме, е правилно. И аз ви демонстрирах миналия път от посланието към евреите, първа и втора глава, как в първа глава авторът на посланието към евреите дава доказателства и цитира стихове.
Евреи 1
1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,
2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,
3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.
5 Защото на кого от ангелите Бог е казал някога:
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих“;
и пак:
„Аз ще Му бъда Отец и Той ще ми бъде Син“?
6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва:
„И поклонете се на Него всички Божии ангели.“
7 И за ангелите казва:
„Който прави ангелите Сисилни като ветрове
и служителите Си като огнен пламък.“
8 А за Сина казва:
„Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове;
и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
9 Възлюбил си правда и си намразил беззаконие,
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите събратя.“
10 И пак:
„В началото Ти, Господи, си основал земята
и дело на Твоите ръце е небето;
11 те ще изчезнат, а Ти пребъдваш.
Да! Те всички ще остареят като дреха
12 и като наметало ще ги свиеш,
и те ще бъдат изменени.
Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.“
13 А на кого от ангелите е казал някога:
„Седни отдясно Ми,
докато положа враговете Ти за Твое подножие“?
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?
Множество стихове, които показват, че Синът е Цар, а ангелите са служители. Защото той знае, че тези евреи са мислили — или тези, които са искали да ги върнат назад към юдаизма, са казвали: „Законът ни е предаден чрез ангелско служение. Законът е свят, законът е Божий, а вие сте някаква секта.“ Но авторът на това послание казва: вие може би наистина сте приели закона чрез ангелско служение, но ангелите са служители, а ние сме приели благовестието не чрез ангели, но от самия Божий Син.
И понеже авторитетът на този, който говори благовестието, е по-висш от авторитета на тези, които са предали закона, поради това и това послание е по-висше. Авторът по този начин подчертава авторитета на благовестието. Но той не започва направо да им казва това, а дава доказателство. И след това казва: „затова и понеже“. Това е ключовата дума на убеждаването — „затова и понеже“. Когато говорим на някого, когато го увещаваме, ние трябва да му кажем „защо“, трябва да му дадем доказателство.
Евреи 2:1-4
1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;
4 като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?
И след като авторът на евреите е демонстрирал, че Синът е по-висш от ангелите, той им казва във втора глава, първи стих: „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.“ Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо, и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение — което, като е било отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули, като им свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Святия Дух по волята си.
Слава на Бога! Така че доказателството придава сила и авторитет на увещанието. То е неизбежен негов елемент. Така че ако увещаваме някого, ние трябва да го умоляваме, но също трябва да доказваме и да го убеждаваме. И третият елемент на увещаването е противопоставяне. Аз ви казах: накратко казано, увещанието е противопоставяне с любов. Значи, въпреки добронамереността на увещателя към този, когото увещава, в увещанието неминуемо се стига до конфронтация.
Защото този, който върви по един път, който е опасен, а онзи, който иска да го върне, го спира. Тогава двете воли се сблъскват, има един сблъсък, и този сблъсък е, което аз наричам конфронтация и противопоставяне. Нужна е промяна на посоката на този, който се е отклонил, и той трябва да се промени. В Тит, първа глава, девети стих, можем да видим, че трябва да познаваме добре здравото учение, трябва да познаваме добре Божието слово и какво то учи по толкова различни въпроси.
Тит 1:9
9 който да държи вярното слово, според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат.
Особено основните истини на вярата и това как трябва да живее един християнин — че той трябва да бъде човек със здрав характер, с висок морал, че не трябва да бъде пияница, не трябва да бъде крадец, не трябва да бъде лъжец, но трябва да бъде добър човек, да следва Божията воля и да върши добро. Това е здравото учение. И да сме безкомпромисни, когато става въпрос за Божиите истини. В тези стихове апостол Павел напомня какъв трябва да бъде презвитерът, а следователно и всеки един от нас.
И той казва: презвитерът е пример за оставащите в църквата; той трябва да държи вярното слово, както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат. Значи, когато става въпрос за увещание, може да е противоречиво, защото когато някой се е отклонил, той сигурно има някаква причина да го е направил. И сигурно има някаква лъжа, която Сатана му е казал и той е повярвал. Така че има противопоставяне.
И този, който увещава, трябва да може да опровергава. Той трябва да може да се противопостави. Много често увещаването е един труден, но здравословен сблъсък, който обаче може да доведе до една радикална промяна у тези, които го приемат. Така че ние трябва да знаем как да се противопоставим. И това няма да е болезнено, защото, както ви казах, то е направено с любов. То е направено с умоляване и с доказателство. Не е просто каране и викане, но е един здрав спор, в който доброто надделява.
Четвърти елемент на увещаването е окуражаване, насърчаване и призив. Тоест ние не само трябва да докажем на този човек, който се е отклонил, каква е опасността и защо това, което искаме той да направи, е по-добро от това, което прави. Не само трябва да го умоляваме той да приеме истината, не само да му се противопоставим, но също трябва да има окуражаване, насърчаване и призив. И ако противопоставянето е насочено най-вече към делата на човека, то окуражаването е насочено към самия човек.
Много е важно, когато ние увещаваме някого — било то нашите деца, било брат, сестра — ние да не засягаме личността на човека. Значи, ако започнем да говорим „ти си тъп“, „ти си прост“, „ти си невярващ“, „ти си проклет“ — такива неща, които понякога си говорим на нашите деца — това не е хубаво. Напротив, ние трябва да кажем: „Ти си добър човек, а това, което си направил, не съответства на това кой си ти.“ Виждаме в Божието слово, че винаги когато апостол Павел изобличаваше ония, които бяха съгрешили, той винаги им казваше „вие сте Божиите избрани“.
„И като святи и избрани, постъпвайте според вашето звание.“ Тоест той отделяше постъпките от личността и никога не засягаше личността на хората. И в това се състои тънкостта на увещанието — ние да се противопоставим на действието на човека, но без да засягаме егото на човека. Недостатъците трябва да ги засегнем — постъпките. Просто да разделим делата от човека, да кажем „ти си добър човек“. Когато говорим за човека, става въпрос за характера му като цяло; а когато говорим за грешките му, става въпрос за постъпките му.
Значи по принцип ние никога не трябва да чакаме да събираме лошите неща, да записваме какво някой е направил, да събираме, да събираме в един бележник, и накрая, когато го подхванем, да му изредим всичките вини. Това не е увещание. Това е неправилно. Защото Божието слово казва да се увещаваме всеки ден. А това означава ние да не чакаме да се съберат много неща, но да увещаваме за едно нещо. Тоест ако човек се отклони в едно нещо, ние да го увещаваме само за това нещо, и тогава няма да засягаме характера му, но ще засегнем постъпката му, без да засягаме неговата личност, неговото честолюбие, неговото его.
Защото ако засегнем човека, тогава той ще се затвори, ще се обиди. И това е в противоречие с умоляването и любовта в увещанието. Ние правилно казваме да не засягаме личността му, но трябва да засегнем недостатъчния модел — тоест постъпките. Трябва да говорим за конкретното нещо. Ако той е откраднал, ако е излъгал, ние трябва да говорим за тази конкретна лъжа, за тази конкретна кражба, за това конкретно деяние.
„Църквата е единствената армия, която убива своите ранени.”
неизвестен автор
И да бъдем много внимателни, защото някой е казал, че църквата е единствената армия, която убива своите ранени. Ние сме ужасно бързи: когато някой се провали по някакъв начин публично, веднага да го зачерним, да го изгоним, да го игнорираме, и даже да се радваме, че той е сгрешил, а ние сме малко по-праведни от него. Това е абсолютно погрешно. Ние трябва да имаме любов, защото човекът може да е паднал в едно нещо, но това не означава, че той е грешен изцяло.
Защото ние всички сме грешници, но той пак може да бъде възстановен. Именно тук е нужно увещанието — всеки ден ние да се увещаваме един друг. След като се увещаваме, тук има и насърчаване, което е насочено към самия човек, а не толкова към делата му. Пример за това е в Евреи, шеста глава, от първи до дванадесети стих. В този пасаж, след като описва ужасната участ на дегенералната и безплодна земя, авторът на посланието насърчава своите адресати — тези, които са получили писмото, тези, до които е адресирано — че това няма да се случи с тях.
Евреи 6:1-12
1 Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,
5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;
12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.
И веднага след това им напомня какво се очаква от тях. Вижте какво пише. Той ги предупреждава — и ние ще говорим, че следващият елемент на увещанието е предупреждението. Той ги предупреждава и казва: защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева, полезна за тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога. Но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне и сетнината ѝ е да се изгори.
Вижте, той ги предупреждава и казва: вие сте слушали Божието слово, вие сте ходили на църква, вие сте били поливани с дъжда на Святия Дух, вие сте били поливани с Божието слово и с Божието благословение. От вас се очаква вие да растете. А той им казва: до сегашно време трябваше учители да станете, а вие сте се върнали назад — имате нужда някой пак да ви учи. Вие вместо да вървите напред, сте тръгнали назад.
И това не е изграждане, развитие и растеж, а е дегенериране — тоест връщане назад, от нещо по-висше към нещо по-нисше. И тогава той им казва, че ако те не се променят, опасността е вечно наказание. Веднага след като каза „да се изгори и ще се прокълне“, той не спира дотам. Но веднага след това дава едно насърчение. Той казва: обаче, ако и да говорим така, вижте колко е мило — надяваме се за вас, възлюбени, за нещо по-добро, което води към спасение.
Слава на Бога! Виждате ли? Веднага той им казва: за вас се надяваме за нещо по-добро. И казва: защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. Така че той им казва: не, че сега, като ви се карам и ви се противопоставям, вие да си мислите, че вече край, че за нищо не ставате. Не! Бог вижда всичко добро, което вие сте направили. Дори ако погледнем думите на Исус Христос в Откровение, когато той говори към различните църкви, той им казва: зная делата ти — и към много църкви казва добрите неща, които са направили.
Откровение 2-3
Той казва: имаш това в плюс, имаш плюс точки, но не всичко е плюс — имаш и минус. И този минус трябва да стане плюс. И той ги насърчава и продължава, и казва: „И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, да не бъдете лениви, но да подражавате на ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.“ Амин. Виждате ли — има умоляване, има убеждаване, има доказателство, има противопоставяне, но също има окуражаване и насърчаване, и всичко е направено с много любов.
Евреи 10:19-24
19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
Така че противопоставяне, но с любов. В Евреи, десета глава, от деветнадесети до двадесет и четвърти стих, след като е изложил в по-голямата си част доказателствата, че Христовото свещенство, Христовото светилище и Христовата жертва превъзхождат аароновите и левитските, авторът на посланието към евреите преминава към призивите и насърченията към своите получатели. И характерна за тези насърчения и призиви е думичката „нека“. Той ги е умолявал, привел им е доказателства, противопоставил им се е — и сега ги насърчава и казва: „Нека пристъпваме с искрено сърце, в пълна вяра, със сърца, очистени от лоша съвест, и с тяло, измито в чиста вода.“
„Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, който се е обещал. И нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ Амин. Защото тук отново се казва да се увещаваме един друг. И искам да ви кажа: ако забележите моите проповеди, в заключението аз много често използвам тази думичка „нека“ и казвам „нека сега да приложим това нещо, нека да направим това“.
Това е окуражаване. След като е имало умоляване, след като е имало убеждаване, след като е имало противопоставяне и изобличаване, време е да има насърчение, и думата на насърчението е „нека“. И накрая, в увещанието има също и предупреждение. Това е думичката „внимавай“, с удивителен знак. Значи, освен умоляване, убеждаване, конфронтация и окуражаване, увещаването включва и предупреждение — за това какво може да последва, ако дадения съвет не бъде възприет.
И опасността най-често е от последствия, които са необратими. Значи, когато се казва „внимавай“, опасността е от последствия на твоите постъпки, които са необратими. Например, както когато Израил поиска цар. И Самуил разбира, че това нещо не беше угодно. Той се противопоставя на израилтяните. Казва: „Не искайте цар, защото Бог е вашият Цар.“ Те казват: „Не, искаме да сме като другите народи.“ И тогава той занесе това нещо пред Бога, сподели го с Него, и Бог му казва: „Дай им това, което искат.“
1 Царе 8
1 Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил.
2 Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.
3 Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.
4 Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:
5 Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.
6 Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.
9 Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.
11 Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.
12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.
13 Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.
14 Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.
15 Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16 Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.
17 Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.
18 В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.
19 Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,
20 за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред Господа.
22 А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
Но ги предупреди какви ще бъдат последствията. Той отиде и тържествено протестира против тях. А те казаха: „Нека да е така.“ И пак си го поискаха. И той им каза: „Внимавайте.“ Но те пак не слушаха. Не слушаха, и си избраха цар, и този пръв цар беше Саул, и той беше неуспешен цар. Разбира се, после Бог обърна злото в добро, но след това пак дойдоха и лоши царе, и в крайна сметка Израил отиде в плен. Но мисълта е тази, че удивителният знак стои там, където има опасност, която е необратима.
Например, на железопътните прелези има знак и казва: „Огледай се, ослушай се, и ако не преминава влак, премини.“ Защото ако не се огледаш, не се ослушаш и просто така преминеш, а влакът мине през тебе — има ли връщане назад? Няма връщане назад. Затова ние в нашия живот трябва да бъдем много внимателни като християни какво правим. Защото каквото посееш, това пониква. Ако сееш за плътта грях — от плътта пониква тление.
Пониква смърт. Тлението означава смърт. Затова трябва да бъдем много внимателни във всичко, което правим, да се обхождаме внимателно във всичко. И това е като една река. Аз и друг път съм използвал този пример, че е като една река. Има една точка, до която, ако си много добър плувец, можеш да плуваш; но от една точка нататък течението изчерпва твоите сили и става по-бързо от теб. И ако си мислиш, че можеш да си играеш… Даже на онзи филм — имаше едни клипчета за филма „Исус“, когато го прожектираха миналата година, не знам дали си спомняте — показваха едно лъвче, което си играеше с един водопад.
Така че ако минеш определена точка, вече няма връщане назад. Същото е с греха. Ти можеш да си мислиш, че Бог ще ти прости, и да кажеш: веднъж ще се покажа. И можеш да започнеш да си играеш с греха. Но играта с греха е като играта с огъня. Както си играеш — Бог ще ти прости, Бог ще ти прости, Бог ще ти прости — но в един момент сърцето ти ще закорави до такава степен, че ти ще казваш: „Аз съм толкова грешен, че Бог няма да ми прости“, и няма да искаш да се молиш за прошка.
Когато се закорави сърцето. Защото грехът закоравява. Така че да не би някой да се закорави чрез измамата на греха. Защото грехът ти казва: „Ти можеш да грешиш, но няма да имаш последствия.“ Но ако продължаваш, идваш до момента, в който това вече води до смърт. И затова ви казвам, че опасността най-често е от последствия, които са необратими. И затова виждаме в посланието към евреите предупреждение. Казва се в Евреи, дванадесета глава, от петнадесети до седемнадесети и двадесет и пети стих.
Евреи 12:15-17
15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.
17 А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
„И внимавайте“ — ето това е думата на увещанието — „внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат.“ Защото той им говореше за онзи народ, който излезе от Египет и видя чудесата, сключи завет с Бога, но измря в пустинята. И той им казва: не стигнаха до Божията благодат, не стигнаха до обещаната земя. И казва: „Внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, и мнозина да се осквернят от него.“
„Да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.“ Ето, това беше необратимо. Той продаде първородството си, като си мислеше — голяма работа е първородството. Но се казва: „понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за промяна на ума у баща си, ако и да го потърси със сълзи.“ Той ще му каже: „Татко, имаш ли друго благословение?“ Но няма вече.
Няма вече — аз благословението съм го дал на първородния. Аз ще те благословя, но не можеш да бъдеш като първородния. Просто направил си необратима грешка. И затова, когато предупреждаваме някого — защото много често ние сме на път да сгрешим — трябва да мислим и трябва да има този знак „внимавай“. Внимавай да не би да изгубиш спасението си. И тук става въпрос за необратими неща. Например, ако някой започне с наркотиците.
Трябва да кажем „внимавай“, защото започнеш ли с наркотиците, няма връщане назад — ще станеш крадец, ще станеш пристрастен, и край. Така че: внимавай. След това казва в двадесет и пети стих: „Внимавайте да не презрете този, който говори.“ Защото този, който говори, е Господ Исус Христос, и казва: „Защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята — презряха Мойсей — то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Този, който предупреждава от небесата.“
Евреи 12:25
25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!
Не можем да избегнем наказанието, ако се отвърнем от Исус Христос, който ни предупреждава от небесата. Виждате ли думата „внимавай“? Така че това са петте елемента на увещанието, и всеки от тях има характерна дума. Първият елемент е умоляване, апел — и характерната дума е „моля“. Вторият елемент е убеждаване — характерната дума е „защото, затова“. Третият елемент е противопоставяне и корекция — думата е „не“. Много пъти един баща казва: „Не, не прави това, недей да правиш това, не, не, не.“
Думата за окуражаването, насърчаването и призива е думата „нека“, а за предупреждаването — думата „внимавай“. И накрая: как се извършва увещанието? Трябва да знаем не само какво представлява увещанието, но и начина, по който да става то. И в Новия завет можем да намерим следните принципи по този въпрос. Първото е, че увещанието не бива да бъде манипулация. Значи, ако знаете тези техники на убеждаването, вие можете да ги използвате и да манипулирате хората.
Особено тези, които ходят на църква — те научават много и могат да манипулират хората. Обаче увещанието не трябва да бъде манипулация. То трябва да бъде с правилни мотиви. Тоест, ако увещаваме някого, ако му се противопоставяме, трябва да го правим с правилни мотиви. Във втора глава, трети стих, апостол Павел защитава своето увещание пред солунците и казва: „Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавство.“
1 Солунци 2:3
3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;
Тоест казва: ние не сме ви манипулирали, за да ви накараме да направите нещо, което ние искаме, за да се облажим по някакъв начин от цялата работа. Не за да се наложим на вас, но за ваше добро. И както ви казах, ако човек знае силата на увещанието и е овладял неговата техника, той може да бъде изкушен да го използва за користни цели и за налагане на собствената си воля. Тогава обаче увещанието от духовно става плътско и може да послужи за укор вместо за благословение.
На второ място, увещанието трябва да бъде отговорно. В Първо Солунци виждаме примера на апостола, който увещаваше солунците с родителска загриженост — сериозно и отговорно, както един баща. Значи бащата е отговорен и понякога може би прибягва до по-сурови методи, защото това е неговото дете, и е отговорен за това какво прави детето му. Ако детето му бие другите деца, той ще трябва по някакъв начин да го наказва вкъщи, да го увещава. Не дай Боже да прави нещо друго.
1 Солунци 2:11
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,
Родителите на другите деца няма да са доволни. Няма да ни го простят. И бащата ще започне да го гледа накриво. Така че ние трябва да бъдем мъдри и много сериозни, когато увещаваме един друг. „Като знаете как увещавахме и утешавахме всеки от вас, като баща чадата си.“ Трябва да бъдем отговорни. Другото е, че успешното увещание изисква дълго търпение.
Трябва да бъдем търпеливи, защото когато започнем да увещаваме някого, няма да е лесно. Трябва да знаем от самото начало, че щом започнем да увещаваме някого, той ще ни се противопоставя. Затова е добре да се подготвим да бъдем търпеливи от самото начало. Да си кажем: аз ще бъда търпелив, знам, че той няма да се промени веднага, аз пак ще го увещавам, пак ще му говоря, спокойно, няма да се караме. В четвърта глава, втори стих на Второ Тимотей, апостолът тържествено заръчва на младия Тимотей: „проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай“ — и за увещанието той казва: с голямо търпение.
2 Тимотей 4:2
2 Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.
С голямо търпение. Нека Бог да ни помага. Може би понякога ние изтърваваме нервите си, и тогава не можем да увещаваме добре. Бог да ни даде мъдрост. Ето защо аз нарекох тази тема „Тънкости на увещанието“ — понеже това е много тънка работа. Хем трябва да умоляваш, хем трябва да се противопоставяш, хем с любов, хем да предупреждаваш, хем да насърчаваш, хем си отговорен, хем с дълго търпение. Също, увещаването трябва да става с уважение и респект.
Дори когато човекът, когото увещаваме, е забъркал и направил нещо ужасно, дори ние да сме прави, а той не — ние никога не трябва да засягаме достойнството му. Както ви казах, да говорим за делата му, но не и за самата му личност. Защото това би го накарало да се затвори в себе си и би го направило неподатлив на промяна. И затова в пета глава, първи стих, апостолът дава на Тимотей този мъдър съвет, който ви казах и преди: стар човек не изобличавай, но увещавай го като баща.
Защото изобличаването може да се възприеме като обида, но не и увещанието. Ако ти се развикаш на някого, ако го изобличиш открито пред другите, той ще се обиди. Но ако го дръпнеш настрана и кротко, кротичко му кажеш насаме: „Виж сега, какво казва словото“ — да има убеждаване, да има разбиране, да го изслушаш, защо е така смятал, да разговаряш с него, да му представиш нещата — тогава вече може нещо да стане. Може да има промяна.
Особено към по-възрастните братя и сестри трябва да бъдем много внимателни. Също, увещанието става с много думи. Това е естествено, защото трябва да включва умоляване, доказателство, конфронтация, насърчение, предупреждение. Самото послание към евреите е дълго, защото е увещание, а вътре има всички тези неща. В Деяния, двадесета глава, втори стих, виждаме ясния пример на апостол Павел в това отношение. Той казва: „И като мина през ония места, увеща учениците с много думи.“
Деяния 20:2
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
Дойде в Гърция и с много думи ги увеща. Също, увещанието трябва да има ясна основна цел. Както ви казах, ние не трябва да увещаваме човека за всичко наведнъж — не можеш да го промениш от човек в човек, но за едно конкретно нещо. Затова се казва всеки ден да не чакаме, но навреме. Така че трябва да има една посока, и тя е изтръгването на корена на проблема. Значи една от тънкостите на увещанието е, че ние трябва да накараме човека да поеме отговорност за греха.
Защото най-често той казва: „Ама не съм виновен, аз така съм възпитан“ — и започва да се извинява, също като Адам. Адам, защо яде от дървото? „Жената, която ми даде, тя ме накара.“ Ние имаме тази нагласа в културата ни — че да откажем нещо да направим, не за плещите, а да го направим, ще ни излезе много. Но тук трябва да разграничаваме библейското от културното. Библията трябва да променя нашата култура.
Когато нашата култура е в разрез с Божието слово, ние трябва да се съобразяваме с Божието слово и да се променим. Именно затова искам промяна, затова проповядвам, затова се учим — за да можем да го прилагаме и да се променим. Казва се, че увещанието трябва да има една основна цел. В Деяния, втора глава, четиридесети стих, казва: с много други думи заявяваше и увещаваше, като казваше: избавете се от това извратено поколение. Апостол Петър използваше много думи, говореше много неща, но всичко, което каза, Лука може да го формулира с едно изречение: „избавете се от това извратено, изкривено поколение.“
Деяния 2:40
40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.
Така че в своето увещание Петър има една основна, ясна цел. На следващо място — въпросите. Въпросите увеличават ефекта на увещанието. Когато увещаваме някого, е добре да му задаваме въпроси. Аз също, като ви говоря, много често може да забележите, че ви питам, задавам въпроси. И по този начин вие ми отговаряте и сами си отговаряте — но въпросите ни карат да се замислим. Ако аз само говоря и не ви питам, вие може и да не следите; но ако ви питам нещо, вие трябва да ми отговорите.
И за да ми отговорите, трябва да се замислите върху това, което ви казвам. И тези въпроси, на които отговаряме, могат да ни накарат да се осъзнаем. Например в Евреи, трета глава, от шестнадесети до осемнадесети стих, имаме една серия от въпроси. Това е част от увещанието, която е изпълнена с въпроси. Вижте: „Защото кои, като чуха, преогорчиха Бога? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Мойсей? А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?“
Евреи 3:16-18
16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
„На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?“ Вижте, той дори отговорите задава във форма на въпроси. И по този начин ги кара да се замислят. И ние можем да използваме въпроси в нашето увещание. Също има специална благодат за увещаване. Има хора, които имат специална дарба да увещават. Казва се да се увещаваме всички един друг всеки ден, но има хора, които имат тази дарба на увещание. В Деяния, четвърта глава, тридесет и шести стих, четем как апостолите нарекоха Йосиф Варнава.
Деяния 4:36
36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,
Те го нарекоха Варнава, което значи „син на увещание“ (или на утешение). И това предполага, че Варнава имаше тази дарба. И той успя да увещае апостолите, защото доведе със себе си Павел, който преди това ги гонеше, и той успя да ги увери, обяснявайки им, че този Савел се е променил. Така че той имаше тази дарба да увещава. И накрая: когато се увещаваме… Досега говорихме за нуждата от увещаване, за това какво съдържа увещаването, как трябва да се извършва. И последният въпрос, който бих искал да разгледаме, е мястото на увещанието във времето.
Когато става въпрос за увещаване, Божието слово ни дава съвсем ясен, кратък, категоричен отговор на този въпрос: всеки ден! Защото дяволът ни изкушава с измамата на греха всеки ден, и ние трябва да реагираме адекватно всеки ден. И в този основен текст, който ви казах отначало, се казва: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог.“ И ето, ние казваме: много хора отпадат от вярата. Защо?
Евреи 3:12
12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
А ние не се увещаваме един друг всеки ден. Значи, ако не искаме да ни отпадат хората от вярата, ние трябва да се увещаваме един друг. И аз ви казах, че това не трябва да го прави само пасторът всеки ден, защото аз не мога да огрея навсякъде, аз не съм слънце. Всеки ден аз не мога да бъда с всеки. Как вие да служите? Вярвате ли, че сте свещеници? Защото ни харесва това, че всички сме свещеници, нали? И когато ти станеш свещеник на Бога, на теб ти става хубаво.
1 Петрово 2:9
9 Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина;
И аз съм свещеник, слава на Бога. Ама защо не служиш и ти това мъжко служение, тази любов, за която говорим, която се изразява и в увещаване един друг? Да си помагаме, да се посещаваме, да се събираме. И тук аз слушам много добре словото. Трябва всеки да участва, а не само да чака да го хранят. Ако съм се променил, нали — какъв бях преди, а какъв съм сега? След като съм повярвал в Господа.
Значи, старият характер, който сме носили по-напред, и старите мисли, които сме мислили, трябва да се зачеркнат, и трябва да се сменим — с нов дух да бъдеш. И Духът, който изпълва тебе или мене, той има голяма сила. Той обиква всички. Всички ги обиква. Аз това нещо го имам — когато се предавам на Господа, там, в общението, всеки брат все повече ми става мил. Самият Дух ме кара тъй да ги прегърна и да замисля за тях.
Нали? Това нещо трябва да се намира в нас. Но трябва един друг да си помагаме. Защото, да речем, себе си по-трудно виждаме отвън; при другите нещата може да се виждат по-добре. И когато ние може да не се усещаме, че охладняваме, друг да види това — този, който е до нас. Ние трябва да бдим един за друг. И ако някой видя, той трябва да ни помогне и да ни осъзнае. И затова се казва — не само ние лично себе си да се приглеждаме, макар че и това трябва.
Да си задаваме въпроса. Да се събираме. Защото, например, аз паднах много от слабост, но защото не се събираме. Никой не се събира. Ясно е, че щом не се събираме, всичко забравяме. Всичко ще се забрави, защото ние не се събираме никак. Затова се казва да се увещаваме за един кратък срок — докле още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез малкия грях.
И в Евреи 10:25 — така че с напредъка на времето и наближаването на второто пришествие трябва още повече да се увещаваме, защото се казва: да не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, но да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Тоест виждаме ли, че денят на второто пришествие наближава? Виждаме, нали? Виждаме белезите на последното време. И затова, като виждаме, се казва: толкова повече, колкото наближава денят.
Евреи 10:25
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
Вижте, това си е ваше решение как ще го правите, но ви казвам: аз съм уверен, че ако прилагаме увещанието по-често в живота си, резултатът ще бъде същият, както в началото, когато е било написано това послание. Ще има по-малко отпаднали и повече утвърдени във вярата братя и сестри. И ние имаме нужда да се събираме. С брат Петьо, когато се събирахме така няколко месеца, бяхме по-насърчени. Сега малко разредихме тези неща. Но трябва да се събираме с всички, за да можем да бъдем насърчени.
МОЛИТВА
Нека да се молим на Бога. Боже, благодарим Ти, че тази вечер можахме да чуем Твоето слово. И ние Те молим, Господи — наистина това е слово, което може да спаси душата ни от духовна смърт. Защото Ти ни казваш как да се събираме, как да се увещаваме, как да се молим, да постоянстваме, да не закоравяваме, но един друг да се увещаваме. И аз Ти благодаря, Боже, че си дал на църквата тази способност, защото апостол Павел казва в посланието към римляните: „уверен съм, че вие можете и сами да се назидавате един друг.“
Римляни 15:14
14 И самият аз съм уверен във вас, братя мои, че самите вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
МОЛИТВА
Можете да се назидавате. Господи, затова помогни на всеки един да участва. Моля Ти се, Господи, всеки да намери за себе си среда. Може би един харесва друг повече, друг по-малко, но аз вярвам, че за всеки има място, за всеки има хора, за всеки има възможност и прием в тялото Христово, така че всеки ден да намери своите приятели, при които да отиде, когато има нужда — както Даниил, който имаше Седрах, Мисах и Авденаго, и когато беше в голяма опасност, отиде при тях, и те се молиха, и Господ откри тайната на Даниил във видение.
Даниил 2:17-19
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
МОЛИТВА
Както виждаме и апостолите: когато бяха заплашени, отидоха при своите си и там се молиха и издигнаха глас към Господа. Така, Боже, помогни и на нас да се събираме един с друг, да се молим, да постоянстваме, да се насърчаваме, за да не отпадаме, но напротив — да расте Твоето царство в нас и по земята. Моля Те, Господи, разруши всякакви прегради, всякакви стени, които сме издигнали. И Ти, Господи, дай да има радост, да има племе Божие.
МОЛИТВА
Моля Те, дай ни да не бъдем нахални, но и да не бъдем безучастни — да търсим един баланс във всичко, за да можем наистина да се обхождаме мъдро. Затова Те моля: дай ни Твоята мъдрост, дай ни Твоята любов и ни помогни да се обхождаме като Господ Исус Христос. В името на Исус. Амин.