Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим нашите размишления за Великото поръчение. Започнахме по миналата неделя, като говорихме за видението. Бог е направил така, че Неговото Царство да расте чрез видението. И когато човек има видение, видението, което Господ дава, произвежда в сърцето му страст за изпълнение на това видение. И когато тази страст се разгори в сърцето на човека, той търси други хора, на които Бог е дал това видение. И така се изграждат взаимоотношения, основани на видението.
И тези взаимоотношения се изразяват в общ духовен живот. Тези хора, които се изпълват със Святия Дух, които имат тези божествени взаимоотношения, започват да се събират заедно, да практикуват духовните дисциплини. Да се молят, да постят, да търсят Божието лице, да хвалят Господа, да Му се покланят и да Му служат. Господ дава дарбите Си. И по този начин този духовен живот подхранва още повече видението и така Божието Царство се разраства, като нови и нови хора се включват в изпълнението на това видение.
ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
След това говорихме за върховенството на Великото поръчение. Защо е толкова важно? И в това поучение ние всъщност се спряхме на контекста на Великото поръчение. И казахме, че Великото поръчение е велико поради трите контекста, които то има. Първо, първият контекст е възкресението на Исус. Исус го даде, след като Той е възкръснал от мъртвите. Второ, властта, с която Той го даде – Той го даде с всяка власт на небето и на земята. То е върховно, защото е дадено от един върховен източник и това е възкръсналият Христос.
То е върховно, защото е дадено с една върховна власт, и това е всяка власт на небето и на земята, която Отец даде на Исус след възкресението. И трето, поради апостолската му насоченост, защото Исус го даде на апостолите. И поради това, че Той го даде на апостолите, то е апостолско в своята същност. И това, че е апостолско, означава, че то е основополагащо, означава, че то е изпращаща директива, защото апостол означава, че той е пратен, и с това Велико поръчение Исус изпрати да не десетее. И да не десетее тогава. И Той изпраща нас, така че Великото поръчение е велико.
И ако една църква – това го е казал Освалд Смит, перифразирам – ако една църква не участва в изпълнението на Великото поръчение, тя изгубва правото да съществува. Т.е. Великото поръчение трябва да бъде в ядрото на нашето служение. И затова ние говорихме по миналия път, нашата основна тема, това, което беше като извод от поучението, беше, че нашето видение е Великото поръчение.
А миналия път говорихме за това, че Великото поръчение е не само нашето видение, но Великото поръчение е нашето служение. Т.е. Великото поръчение е нашето видение, Великото поръчение е нашето служение. Затова и ние трябва да го разбираме. И тази сутрин ние ще навлезем в дълбочина в текста на Великото поръчение и се молим с Божията помощ Господ да ни даде ние да го разберем.
Матей 28:16-20
16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма, където Исус им беше посочил.
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Сега тук, на този PowerPoint, аз съм направил текста на български и на гръцки. И ще ви обясня някои думи, които са важни на гръцки. Специално по отношение на Великото поръчение, това е 19 и 20 стих. И когато говорим за гръцки, гръцкият не би трябвало да ни е толкова непознат, поне буквите, защото в математиката, в училище се учат гръцките букви: алфа, бета, гама, делта, ню, мю и т.н. В науката се използват тези букви. Така че, ако знаем тези букви, ние бихме могли да четем гръцки.
И в 19 стих има една дума, която е много важна. И тя е „матетеусате“, се чете тази дума. Значи първата буква е мю, втората е алфа, третата е тета, ета, тау, епсилон и т.н. Това е думата „матетеусате“. Защо казвам, че тази дума е важна? Защото това е основният глагол, който на български е преведен като „научете“. Тази дума „матетеусате“ е преведена като „научете“. Но защо искам да се спрем на тази дума? И защо ви занимавам с този гръцки? Защото тази дума „научете“ всъщност означава „правете ученици“. И ние на български нямаме такава дума – „правете ученици“. И затова са използвали преводачите думата „научете“.
Но проблемът, който възниква от това, е следният: че когато ти чуеш „отидете и научете всичките народи“, ти си казваш: „Как мога аз да науча всичките народи? Това е твърде нечовешко, твърде голямо, за да мога да го изпълня. Аз не мога да отида и да науча всичките народи.“ Но ако всъщност е разбрано, че това, което Исус ни казва, е „отидете и правете ученици“, ти си казваш: „А, това мога да го правя. Един ученик мога да направя, нали?“ И затова ви показвам тази дума, че всъщност „матетеусате“ на гръцки… Там виждате 19 стих. И в началото, в 16 стих, виждате там първите думи са „хойде хендека матетай“. Виждате ли ги? Това е „хойде хендека матетай“. И „матетай“, там третата дума „матетай“ е същата като „матетеусате“. Виждате ли? Първите букви са „мю“, „алфа“. Виждате ли? Т.е. в основата на тази дума „матетеусате“ е всъщност „правете ученици“. Всъщност на гръцки ученик е „матетес“. Исус казва „правете ученици“.
Какво означава това ние да правим ученици? И това е разликата между това да правим ученици и това да учим. Значи, в училище децата учат и те учат предмети: география, човек и природа, български, математика. И те учат определени знания. Но те не стават последователи на тяхната учителка по математика или последователи на тяхната учителка по български, нали разбирате? Докато в Библията, когато се говори за ученичество, се има предвид ти да станеш последовател на твоя учител. Т.е. ако ти си ученик на някой, ти не учиш само неговите учения, а ти ставаш като него. Ти учиш него, ти изучаваш него.
Както Исус казва на фарисеите: „Вие сте ученици на Моисей“. Т.е. те бяха последователи на Моисей. Не просто на закона, а на Моисей. Йоан Кръстител имаше някои ученици, които бяха негови последователи. А ние като християни сме последователи на Исус Христос. Т.е. да бъдем ученици не е просто ние да знаем Библията. Да бъдем ученици на Исус означава да познаваме Исус и да бъдем Негови последователи, и да правим това, което Той би правил. И просто разликата е в това, че тук не става въпрос за знания, а става въпрос за характер. И ние ще говорим малко по-нататък за това, че всъщност да бъдем като Исус означава да се промени нашият характер. А да се промени нашият характер означава да се променят нашите ценности – какво ние считаме за важно в нашия живот. И разбира се, и какво ние считаме за истина и какво считаме за лъжа.
Научете всичките народи и в 20 стих се казва „като ги учете“. И вижте при нас, това е повторение. Защото тук се казва „научете“. А тук се казва „като ги учете“. Научете и учете – един и същи корен има в думата. Учете, учене, учете, научете. А на гръцки обаче са различни думи. Там е „матетюсате“ и правете ученици в 19 стих. А в 20 стих е „дедасконтес“. И тази дума „дедасконтес“ е също свързана с тази дума. Думата „даскал“. Нали знаете, на български казват за някой, който е учител.
„Даскал“. Значи това всъщност „даскал“ е „учител“, но това е от гръцки. „Дедаскалос“ означава „учител“. „Дедасконтес“ означава „като ги учете“. Тоест, това, че ние учим учениците, е един инструмент в това ние да ги направим ученици. Но да правим ученици е повече от това ние само да ги учим. Да правим ученици включва… това е да ги кръстим. Защото всъщност тук имаме друго нещо, което искам да обърна внимание с окончанието на тези четири думи.
Значи основният глагол е този „матетюсате“, завършва на „юсате“. Обаче има три причастия в текста и те са на български съчетани като глаголи. „Идете“, „кръщавайте“. Обаче на гръцки не са глаголи, а са причастия. И затова на гръцки, виждате, завършват по друг начин. „Пориутентес“, „баптизонтес“ и „дедасконтес“ и така завършват с „ентес“. Нали виждате? „ЕНТЕС“, „ЕНТЕС“, „ЕНТЕС“. Това, че завършват по един и същ начин, означава, че те са една и съща форма.
И те са причастия. От това си имаме един глагол и имаме три причастия. Това е много важно за разбирането на Великото поръчение. Защото Великото поръчение се състои от едни думи на Исус, в които има един глагол. И този глагол означава „правете ученици“. И три причастия. Първото причастие е „идейки“. Второто причастие е „кръщавайки“. И третото причастие е „учейки“. Глаголът „матетюсате“ или „правете ученици“ ни казва какво да правим. А причастията ни казват как да го правим.
И това е нещо много стратегическо. Значи, ние говорим за Великото поръчение, че то има стратегически характер. Когато казваме, че нещо е стратегия, означава, че думата „стратегия“ е военен термин. Военен термин, който ми казва за някого в началото ми, че той е голям стратег. Това, че е голям стратег, означава, че той така използва армията си, че да спечели. И да имаш добра стратегия, също и във футбола се използва това. Говориха на последното световно за треньорите.
Например, че немският треньор, Льов ли се казваше той, надигра стратегически бразилския треньор. И поради това, че той поставил играчите си по определен начин, стратегически той спечели мача. По същия начин тези думи са стратегически. Защо? Защото в началото се казва каква е целта. За да можеш да имаш стратегия, ти трябва да знаеш каква е целта, за да бъдеш поставен в позиция от самото начало, която да бъде възможно най-добрата позиция за спечелването на битката.
Каква е целта, която Бог има? Целта Му е разрастването на Божието царство и достигането на всичките народи. Как може да стане това? Неговата стратегия е чрез Великото поръчение. Великото поръчение е стратегията на Исус за изпълнението на волята на Отец и разширяване на Божието царство. Целта е да правим ученици. Ние трябва да го разбираме това. Много хора си мислят, че Божието царство може да порасне по някакъв друг начин. Например, чрез спечелване на медийно време, чрез медиите.
Ако имаме повече време по телевизията, ще можем да разраснем Божието царство. Или ако имаме някакво друго нещо, чрез което ние можем да разраснем Божието царство. Но няма друг начин. Това е стратегията на Исус. Божието царство расте чрез ученичество. Ученици, които правят ученици. И Той казва, затова е чудесно това Велико поръчение, че Той не само ни казва каква е целта, но Той ни казва и как да го направим, как е планът. Той ни дава цел и план.
Защото ако имаш видение, а нямаш план, видение без план е само сън. Ти сънуваш нещо, което е прекрасно, но когато се събудиш, него го няма. То няма да се изпълни, ако ти не планираш как да го направиш. И във Великото поръчение Исус ни дава и двете. Той ни дава и видение, и Той ни дава и план. Той казва: „Идете и научете всичките народи“, това е видението. И Той ни казва как да го направим. Той казва: „като ги учите, като ги кръщавате и като ги учите“. Ние правим ученици чрез отиване, кръщаване и поучаване.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Ето тази графика ни показва какво стои в основата на Великото поръчение. Правете ученици. Как? Чрез отиване, кръщаване и поучаване. Какво означава „като отивате“? „Като отивате“ означава да водим хора при Христос. „Като кръщавате“ означава да водим хора в църквата. Защото кръщението е свързано с църквата. Да отиваме означава да излизаме от църквата. Когато излизаме от църквата, ние отиваме при хората. И когато отидем при тях, ние им благовестваме. Когато им благовестваме, чрез това благовестие, ние ги водим при Исус.
След това обаче, когато те дойдат при Исус, ние не ги оставяме, но започваме да ги утвърждаваме във вярата. И ги довеждаме в църквата. И когато те започнат да идват на църква, ние ги кръщаваме. Чрез кръщението те стават част от Христовото тяло. Чрез кръщението те изявяват, че те вече са част от тази общност, която е църквата на Исус. И след това, третото нещо, което правим, е „като ги учим“. Затова и в нашата църковна дейност винаги в нашите богослужения има поучение.
И това поучение е с цел да доведе хората до духовна зрялост. Какво означава човек да бъде духовно зрял? Да бъде духовно зрял означава той да се възпроизвежда. Той да поеме отговорност за служение и той да се възпроизвежда. Защото когато един човек порасне, той се жени и създава семейство и той вече е зрял човек. И тогава ставаме дядовци и баби, защото имаме възпроизводство. Така че тези три неща са изключително важни: отиването, кръщението и ученето.
И забележете обаче, ученето… Тук искам да отбележа това, че Исус каза не да ги учим да знаят много. Ние не сме училище. Ние не сме образователно заведение. Но Исус каза: „като ги учите да се покоряват на всичко, което съм ви заповядал“. Т.е. това, на което ние трябва да се учим, е не толкова знание, колкото покорство. Да прилагаме в живота си Божието Слово. Да прилагаме в живота си учението на Исус Христос и Неговите заповеди. Основният глагол е „създавайте ученици“.
Правете ученици. „Матетюсате“ е „правете ученици“. Първо, това е императив. Т.е. когато граматически Исус каза „правете ученици“, Той заповяда. Той ни заповяда. Това, че е императив или заповедно наклонение, означава, че това е безусловно и безапелационно обръщение и наредба, която Исус ни дава. И ако ние искаме да се покоряваме на Неговите учения, първото нещо, на което трябва да се покорим, е ние да започнем да правим ученици. След това, този глагол „създавайте ученици“ предполага предумишленост, съзнателно действие.
Ученичеството не е нещо, което ще се случи от само себе си. Че ако ние просто се събираме така и изведнъж ще станем ученици. Не. Ти трябва да имаш план. Трябва да имаш конкретни действия. Трябва да имаш решение и избор. И ти съзнателно започваш да правиш ученици. Исус съзнателно, макар че имаше големи тълпи, които Го следваха, Той съзнателно се молеше цяла нощ и избра 12 ученици, които да бъдат с Него, да отиват там, където Той отива, да правят това, което Той прави, да изгонват демони, да проповядват благовестието.
Той ги избра съзнателно, предумишлено и те ставаха Негови ученици. Също „създавайте ученици“ е ориентирано към действия, не към състоянието. Правете ученици. Ти трябва да действаш. И думата е „матитеуо“, която означава да направим чрез това действие последовател, да направим ученик, някой, който е като Исус Христос. Как създаваме ученици? Това е основният глагол. Създавайте ученици. Това е същността и ядрото на уникалното поръчение. Но как създаваме ученици?
Това, че става дума за правене или създаване, показва, че става дума за процес. Правенето на ученик не става с една среща и ти го правиш ученик. Не. Изисква се време. Изисква се процес. И този процес включва няколко неща. Първо, той включва промяна. Трансформация, обръщение, покаяние, новорождение. Когато отидем при него, започваме да го водим при Бога. И това водене при Бога включва разкриване на неговото греховно състояние. Той да осъзнае, че е грешен, че има нужда от спасение, да призове Исус Христос, да положи вярата си в Него, че Той е умрял вместо него.
И когато той повярва и изповяда Исус Христос, в него става това обръщение към Бога, покаяние за греховете и Бог го новоражда. Така че един ученик, той става ново създание в Исус Христос.
Йоан 3:3
3 Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.
След това, създаването на ученици включва изграждане на характер. Ние виждаме, че на много места в Новия Завет се говори за добродетелите, които ние трябва да имаме като християни. Добродетели, които Исус имаше. Добродетели, които апостолите наричат плодове на Святия Дух.
2 Петрово 1:5-7
5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,
6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,
7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.
Както в 2 Петрово апостолът казва: „Прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание“. И така нататък той казва: „Ние да изграждаме характера си“. Да бъдеш християнин означава да бъдеш последовател на Исус и това означава да имаш характер, подобен на Исусовия характер. Това не е малка цел. Това е много висша цел.
И това да бъдеш ученик включва промяна на твоите възгледи и ценностна система. Кое е важно за теб? Исус Христос каза: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда“. Тук става въпрос: „Кое е на първо място в твоя живот?“ И Той казва: „И всичко останало ще ви се прибавя“. Не се притеснявайте какво ще ядете, какво ще пиете. Защото Той казва: „Всичко това търсят езичниците, тези, които не са християни, тези, които не познават Бога“. Т.е. има разлика, има промяна.
Не само духовна в твоя дух. Има промяна в твоето мислене. Както апостол Павел казва: „Да се преобразяваме чрез обновяването на ума си. Да махнем старото мислене и да сложим новото мислене, така да има трансформация, както една гъсеница, която от гъсеница става пеперуда“. Това е трансформация. И също да създаваме ученици е процес, който включва промяна не само в характера, но и в поведението. Т.е. промяната в ценностната система се изразява в промяна на поведението в нашите дела.
Начин на действие, начин на реагиране в различни ситуации. И затова аз говоря и на моите деца за това, че телевизията учи един определен начин на поведение, една определена ценностна система. И ти го приемаш като нещо, което е просто забавление. И казваш: „О, няма нищо лошо, ние просто се забавляваме“. Но ако ти не си внимателен и не знаеш каква е твоята ценностна система и да защитаваш и да не пускаш това учение, което всъщност това забавно предаване те учи, тази ценност, която телевизията ти учи, ще влезе в сърцето ти.
И когато ти станеш в същата ситуация, в която застава главният герой, ти ще реагираш като него подсъзнателно. Защото ти си приел, без да искаш, неговите ценности. Затова трябва много внимателно да внимаваме за всичко в живота си. Трябва да внимаваме какво пускаме в сърцето си, какво пускаме в очите си. Защото това ни влияе. То изгражда характера ни, оформя ценностната ни система и това се изразява в поведението ни. И затова ние тръгваме винаги отзад напред.
Ако има проблеми в поведението, трябва да се върнем назад и да видим какво в ценностната система е предизвикало тези действия. И не да наказваме действията, а да се опитаме да видим какво трябва да се промени в мисленето. И ако можем да го променим. Защото ако не можем да променим мисленето, както казва поговорката: „Бий магаре, па магаре“. Ти да го наказваш магарето и то пак ще си остане магаре и ще става още по-голямо магаре. Затова и ние идваме да се учим от Божието Слово, от Библията, от Новия Завет, затова като християни трябва да четем Словото, защото когато четем Словото, то ни въздейства и то ни променя.
КАКВО РАЗБИРАМЕ ПОД ПОНЯТИЕТО „УЧЕНИК“?
Ученикът е изпълнен със Святия Дух последовател на Христос. Когато казваме, че искаме да правим ученици, имаме предвид именно това. Ние искаме да изграждаме изпълнени със Святия Дух последователи на Христос. Разбира се, това не е нещо, което ние можем да направим сами. Ние го правим със силата на Святия Дух, ние го правим с помощта на Бога. Бог е, който ни прави ученици, но Той работи заедно с нас. Ученикът е изпълнен със Святия Дух последовател на Христос.
И това не е нещо сложно, обаче това не е нещо евтино. Защото Исус Христос каза в Матей 16 глава, 24 стих.
Матей 16:24
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.
Тогава Исус казва на учениците си: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си. Нека вдигне кръста си и така нека Ме последва“. Това не е евтино. Ние казваме: „О, много е хубаво да се наречеш последовател на Христос“. Но Исус казва: „Ако искаш да дойдеш след Мен, окей, отречи се от себе си“. А как ще се отрека от себе си? Отречи се от себе си. Това е. Ако искаш да бъдеш ученик на Исус, отречи се от себе си. Вдигни кръста си. Какво означават тези неща?
Ученичеството включва три съществени действия. Първо, отричане на себе си – това е процес на ежедневна самодисциплина. Какво означава да бъдеш ученик на Исус Христос? Какво означава да се отречеш от себе си? Това означава, че ако днес ти искаш да отидеш там и там, и ти искаш да направиш това и това, и да гледаш това и това, и да слушаш това и това, но Бог не иска да правиш тези неща, то означава ти да се откажеш да ходиш там, където ти искаш да ходиш, и да отидеш там, където Бог иска да отидеш.
Да се откажеш да гледаш това, което ти искаш да гледаш, и да започнеш да гледаш това, което Бог иска да гледаш. Да спреш да четеш това, което ти искаш да четеш, и да започнеш да четеш това, което Бог иска да четеш. Това означава да се отречеш от себе си. Кръстът за теб е там, където Божията воля се пресича с твоята воля, ти да избереш Божията воля, макар че ти си искал нещо друго да правиш. Ти казваш: „Не, аз ще направя това, което Бог иска“. Това не е лесно.
След това да вземеш кръста си означава пълно предаване на целия си живот. Когато Исус говореше на тях и им казваше „вземи кръста си“, за хората по това време да вземеш кръста си означаваше да отидеш на разстрел. Защото кръстът беше инструмент за екзекуция. Кръстовете не ги слагаха за украса в Римската империя. Те слагаха тези греди с цел на тях да вържат престъпника и той да виси и да умре със мъчителна и унизителна смърт. Не само да умре, но и другите да гледат как той умира, за да може да ги е страх от властта.
Исус казва „вземи кръста си“, защото Исус отиде и умря на кръста. И Той казва: „Ако ти искаш да Ме следваш, ти трябва да бъдеш готов да предадеш целия си живот. Трябва да бъдеш готов да бъдеш хулен“. Някои вярващи днес се оплакват и казват: „Ми не започваме да им говорим, а те започват да ни се подиграват“. Радвай се, че само ти се подиграват, защо не се почнат да те бият и да те разпънат. Какво само ако те хулят, това не е нищо. Исус казва да бъдем готови и през първите векове християните бяха разпъвани на кръст действително заради вярата.
Матей 16:24
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.
Те бяха убивани заради вярата. Но днес не е по-различно. Ние трябва да бъдем готови да умрем заради вярата си. За съжаление, Сатана днес използва друга стратегия. Той не ни атакува чрез преследване, защото когато има преследване, църквата се пречиства и тя е много жива и силна. Но той ни атакува с удоволствие. Той ни атакува с интернет, с информация, със забавление, с комфорт, с това да се отпуснеш. Но тук пак отново ние трябва да бъдем дисциплинирани.
ПОКОРСТВО КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ
И третото е да последваме Исус. Това означава покорство като начин на живот. Това, което Исус ни казва, това ние да правим. Така че формулата за създаване на ученици е отиване + кръщение + покорство на Христовото учение. Това са трите причастия. Отивайте, кръщавайте и покорявайте се на Исус. Иде като отивате и като кръщавате и учете да се покоряват. Това е равно на създаване на ученици. Отиване + кръщаване + покоряване на Христовото учение = създаване на ученици.
Матей 28:19-20
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Как бихме могли да представим тази формула? Отиването е всъщност благовестие. Кръщаването е присъединяване към църквата и покорство. Ученето е покорство. Или благовестие + църква + покорство е равно на зрял последовател на Христос. Слава на Бога! И вижте тук бих желал да ви обърна внимание върху това, че тези три дейности – идете, кръщавайте и като ги учете или благовестие, църква и покорство – са много важни за църквата. Защото някои църкви наблягат на едно от тези три неща и пропускат другите две.
Затова ние трябва да внимаваме в нашата църква да има баланс между трите. И трите са важни. Има църкви, които наблягат на благовестието. И те казват: „Ние благовестваме, ние благовестваме, ние благовестваме“. Обаче в тях няма учене и няма общение. Има други църкви, които наблягат на общението. И казват: „Дайте да се събираме, да общуваме и те хората ще дойдат“. Ама няма да дойдат. Трябва да ги учиш. Тоест, не трябва да наблягаме само върху общението.
Трябва да има баланс между благовестие, общение и учене. Има трети църкви, които казват: „Ние имаме здраво учение“. И като имаме здраво учение, мислим, че всичко останало ще ни се нареди. Но няма да ни се нареди. Ние имаме нужда не само от учение, ние имаме нужда от благовестие. Имаме нужда от общение. Затова нека Бог да ни помогне за нашата църква. Ние да можем да достигнем до баланс между тези неща. Не само да идваме да се учим и да знаем Словото, но да отиваме да благовестваме.
Не само да отиваме да благовестваме или само да учим, но също и да се събираме и да общуваме помежду си, да имаме общение, защото в общението учениците стават част от църквата. Така че и трите са изключително важни за изграждането на зрял последовател на Христос. Така че имаме три фази в това ученичество. Първото е довеждане на хората до приемане на Христос. Второто – включване на повярвалите в църквата, когато те бъдат кръстени. И трето – учение на кръстените да водят Христовия начин на живот, като изпълняват заповедите Му.
Тоест, в основата е правенето на ученици. И всъщност това става чрез благовестие, отиване, кръщаване, утвърждаване на вярата и обучение или екипиране за служение. След като човекът се покори на Христос, той трябва да бъде обучен, за да може той самият да отиде и да доведе други. И така виждаме един цикъл. Тоест започваме с един човек, който е невярващ, но ние отиваме при него, благовестваме му. Той в познанието на истината изповядва Христос, става ученик на Исус, става част от църквата, кръщава се във вода, т.е. утвърждава се като вярващ.
След това той продължава да се изгражда чрез Словото, чрез молитвата, ние работим с него и го изграждаме, той самият да стане благовестител и той да отиде и да доведе друг. И по този начин имаме този цикъл на утвърждаване и на екипиране на учениците. Ако този цикъл е спрял, това е причината, поради която и нашата църква е спряла да расте. Ако ти си довел някой при Исус, но си го оставил дотам, дотам ще бъде. Трябва да продължим да работим с него, да го утвърдим, да го екипираме, за да може той да отиде.
И когато той отива, ние трябва да му покажем как се благовества. Той трябва да знае. Да му покажем как да се моли, как да благовества, как да служи на другите и след това той самият да отива и да доведе други. Така че това е разбирането на Великото поръчение. Разбрахте ли? Да. Коя е основната задача на Великото поръчение? Правете ученици. Правете ученици. Кои са трите причастия? Като отивате, като ги кръщавате и като ги учите. И като ги учите, какво да правят? Всичко, на което се покоряват. Да се покоряват. Ето това е начинът, по който ние можем да изпълним Великото поръчение.