Един немски войник бил ранен и му заповядали да отиде в една военна болница за лечение. Той пристигнал в тази голяма сграда, която била много красива, много помпозна, там където била болницата, и видял, че пред него имало две врати. На едната пишело за леко ранени войници, но на другата пишело за тежко ранени войници. Той влязъл през първата врата, понеже не бил чак толкова тежко ранен, и се намерил в един дълъг коридор. Тръгнал по коридора, вървял, вървял, стигнал до края на коридора и на края на коридора имало също две врати.
На едната пишело за офицери, на другата пишело за неофицери. Той не бил офицер, затова влязъл през тази врата, която била за неофицери, и видял, че е в един друг дълъг коридор. Вървял по коридора, стигнал до края и на края на коридора видял други две врати. Едната пишела за партийни членове, другата пишела за непартийни членове. Той не бил партиен член, затова влязъл през втората врата и когато отворил вратата, се оказал на улицата. Когато се прибрал вкъщи и майка му го попитала: „Как прекара в болницата?“, той казал: „Майко, да ти кажа честно, не ми направиха нищо, обаче трябва да видиш колко организирани бяха“.
Това, което казал войникът, всъщност описва, може би, много църкви днес и аз не бих желал това да описва нашата църква. Добре организирани, обаче нищо не постигащи; хората влизат през едната врата, влизат през другата и всъщност нищо не става с тях. И затова ние трябва да помним каква е нашата цел. Трябва да помним какво е нашето видение. Преди около 2000 години Исус възкръсна от мъртвите. И след това, в един период от около 40 дни, Той се явяваше на учениците си и ги поучаваше.
БОЖИЕТО ЦАРСТВО КАТО ЦЕНТРАЛНА ТЕМА
Каква беше главната тема на Неговото послание? Или нека да се върнем малко по-напред. Каква беше главната тема на Исусовите поучения преди разпятието? За какво говореше Исус Христос, докато беше на земята? За покаяние, за спасение. Той благовестваше какво? Небесното царство. Значи, ако някой ви пита каква беше главната тема на Исусовите поучения, трябва да отговорите: Божието царство. Нека да кажем: Божието царство.
Слушайте, когато Исус започна Неговото поучение, тогава каза: „Покайте се“. Защо? Защото наближи небесното царство. И когато Той проповядваше в Неговите притчи, какво казваше? „Небесното царство ще се оприличи на…“ или пък „Божието царство е като…“. Исус разказваше притчи за растежа на царството и за това кой и как може да влезе в него. Така че можем да кажем без съмнение, че преди възкресението цялото служение на Исус премина под егидата на Божието царство. Христос беше Царят, Той прогласяваше царството, Той влезе в Ерусалим като Цар.
А каква беше темата на посланието Му след възкресението? Даже когато Исус беше на кръста, на табелката написаха „Юдейския цар“. Той беше обвинен за това, че претендира да бъде Цар. Но след като възкръсна, за какво говореше Исус? Че това благовестие на царството трябва да се проповядва на всички народи. Значи след възкресението основната тема на Неговото послание беше отново Божието царство.
Деяния 1:3
3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
Там Лука, който е авторът на Деяния на апостолите, казва: „на които и представи Себе Си жив“. Става въпрос за Неговите апостоли, как Христос представи Себе Си жив на тях след страданието с много верни доказателства, като им се явяваше през 40 дни и им говореше за какво? Казва се: „за Божието царство“. Нека кажем: „Божието царство“. Слава на Бога! Това беше основната тема на Христовата проповед, на Христовото поучение. Той говореше за Божието царство, защото самият Той беше Царят и защото Той прогласи, че Божието царство е сред вас. Защото където е Царят, там е Неговото царство.
ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
И дори след възкресението Той продължаваше да говори за Божието царство, но Той прибави нещо към това, което беше говорил преди възкресението Си. Какво беше то? Това, че това царство трябва да се проповядва. И всъщност как се нарича тази повеля на Христос за проповядване на царството? Великото поръчение. Нека да кажем: „Великото поръчение“. И коя беше основната заръка в това велико поръчение? Какво заръча Исус в това велико поръчение? Идете и проповядвайте по селата и градовете. И кръщавайте. Ние не можем да кръщаваме със Светия Дух; Исус Христос само може да кръщава със Светия Дух. Ние можем да ги кръщаваме във вода, в името на Отец, Сина и Светия Дух.
Но какво каза? Пропускате най-важното: „Правете ученици“. Той каза: „Научете всичките народи“. И тази дума означава „Правете ученици“. Нека всеки един да каже: „Аз трябва да правя ученици“. Вижте, това е, което ние трябва да правим. Нека всеки един да си го запише това нещо в мозъчето, да си го запечата вътре, че това е, което аз трябва да правя. Аз трябва да правя ученици или поне един ученик. Това стои в основата на Христовата повеля към църквата Му. Защото ако се изследва текстът и граматиката на текста, се вижда, че това е основата: правете ученици.
Всички други неща, които споменахме, те по някакъв начин подкрепят изпълнението на тази основна задача. Ние правим ученици как? Като отиваме. Благовестието е част от това. Ние правим ученици как? Като ги кръщаваме. Ние правим ученици как? Като ги учим. Но основното не е ние да благовестваме или ние да кръщаваме, или ние да учим, но основното е ние да правим ученици. Амин. Искам всеки ден това нещо да го вложи в сърцето си, защото това, което ви казвам в момента, не е мое измислено. Това, което ви казвам в момента, е заповедта на нашия Господ, на Царя, на Исус Христос.
И ако ние казваме, че Той е наш Господ, ние трябва да бъдем покорни. И това, което Той ни заповяда – правете ученици. И ти трябва да отговориш за себе си и пред Него: правя ли аз ученици или не? Ако не правя ученици, аз съм непокорен. Непокорен на Господа, защото Той ми е казал аз да правя ученици. Значи всеки един трябва да има своя ученик и всяка една сестра трябва да има своя ученичка. Това е Божията воля за Църквата и ако ние не правим това, всичко друго, което правим, сме като тази болница, в която всичко е много организирано. Има табели, има коридори, обаче нищо не се случва вътре.
Всяко заместване на тази дейност на правенето на ученици с друга е изместване на фокуса от целта, която Господ ни е поставил. И това е израз на непокорство. И по този начин ние казваме на Господа: „Господи, Ти не си мой Господ, аз съм си мой Господ, аз си правя каквото си искам“. И обратно, ако ние се покоряваме на Христовата повеля, ако правим ученици, тогава Господ ни дава обещания.
Деяния 1:8
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Помогни ни да не бъдем като онази болница, която е само с табели и коридори, но да бъдем Църква, която ражда ученици. Дай ни сила чрез Твоя Святи Дух да бъдем Твои свидетели и да изпълним Великото поръчение, което си ни оставил. Нека Твоето царство се разпространява чрез нашия живот и чрез нашето послушание. В името на Исус Христос, Амин.
Когато свидетелстваме, ние правим ученици. И тогава Святият Дух ще бъде в нас. Когато не свидетелстваме, за какво да ни дава Бог Святия Дух? Но когато свидетелстваме, тогава Святият Дух ще действа в нас и Исус каза: „Когато ви изправят пред събори, пред царе, пред синагоги, не мислете какво ще кажете, защото в същия час ще ви се даде“. Святият Дух ще ви даде, но ние не свидетелстваме. А искаме Святият Дух да бъде в нас. Защо? Святият Дух е в нас с тази цел.
Той да ни направи способни, ние да правим ученици. Оттогава имаме и други обещания. Не само че Святият Дух ще бъде с нас и в нас, но и Христос ще бъде с нас, защото Той каза: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“. Ако искаме да имаме Христовото присъствие с нас, ние трябва да правим ученици. И някой може да каже: „Ма ние и каним, но хората не идват“. Независимо от това, ние трябва да правим ученици. Нашата работа е ние да правим ученици.
Матей 28:18-20
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
И затова от този случай ви припомням нашата мисия, защото ние забравяме, че ние сме се посветили да водим хора при Бога. На първо място ние трябва да ги водим при Бога, разбира се в църквата, но не само в църквата, но при Бога. Защото ако ги водим в църквата, в църквата те ще ни видят колко сме грешни и колко сме лицемерни и те ще се разочароват и ще се върнат в света. Но ако отидат при Бога, от Него няма да се разочароват, защото Той е съвършен.
Нали разбирате за какво говорим? Ние трябва да водим хората при Бог. Забравя се, църквата е Неговото тяло и ние трябва да се стараем да се усъвършенстваме, но практиката показва, че ние не сме съвършени. Въпреки че сме оправдани, въпреки че сме осветени, ние все още съгрешаваме и можем да станем повод за това хора да се съблазнят в нас. Но когато те отидат при Бога, тогава Бог никога няма да ги разочарова, защото Той е съвършен и свят. Затова ние сме се посветили да водим хора при Бога, като ги доведем при Бога и те повярват.
УТВЪРЖДАВАНЕ ВЪВ ВЯРАТА
Какво е следващото? Да ги утвърждаваме във вярата. Защото има много хора, които повярват, но след това се връщат обратно в света. И аз самият съм бил свидетел на големи евангелизации, на големи събирания, където множества са тичали да приемат Христос. Множества са попълвали карти за спасение и какви ли не други неща. И много са били тук и са пеели отпред и какво ли не са казвали, какво ли не са служили, колко велик е Господ, а сега къде са? Защо? Защото те не са били утвърдени в тяхната вяра.
Ние трябва да бъдем утвърдени във вярата до точката, в която няма връщане назад. Нашата вяра да бъде бетонна вяра. Ние вярваме в Исус Христос и ние не можем да се отричаме от Него. Така че всеки един трябва да изследва себе си, да се моли и да утвърждава вярата си, да храни духовния си човек. Даже хора, които са били проповедници и дори са се считали за пророци, са отпаднали. Защо? Защото те не са били утвърдени във вярата си. Така че това правене на ученици е не само ние да ги каним, но и тези, които сме тук.
Какво казва Божието Слово? „Ободрявайте се един друг“. Един друг се ободрявайте, един друг се утвърждавайте. Ако видим, че някой не е твърд, не е стабилен, ние трябва да отидем и да го ободрим, да му кажем: „Брат, ти трябва да бъдеш по-сериозен“. „Брат, сериозно четеш ли си Библията? Докъде си стигнал?“ Ако си спрял да четеш, започни да четеш. Ако си спрял да се молиш, ела да се молим. Не трябва да чакаме само пастора да ни казва какво да правим.
ЕКИПИРАНЕ ЗА СЛУЖЕНИЕ
Но ние едни други трябва да се утвърждаваме във вярата. И да се екипираме за служение. Това е третото. Нека да кажем: „Да се екипираме за служение“. Защо? Защото всеки донася какво? Част от какво? От цялото. И щом вземе част от цялото, има ли в нашето тяло някоя част, която нищо да не прави? Не. Всяка част в тялото има някаква функция. Ухото трябва да слуша. Окото трябва да гледа. Носът трябва да мирише. Устата трябва да яде.
Зъбите трябва да дъвчат. И ако нещо някакво не работи, тогава цялото ни тяло страда. Църквата страда за това, че има в църквата мързеливи части, които казват: „Нека пасторът да служи“. Това означава все едно, нали, както части са се разсърдили на стомаха. Ръцете казали: „Този стомах само яде“. Отказваме да го храним. Той само яде. Нищо друго не прави. Само яде. Ние само работим, трудим се, изкарваме пари и всичко за стомаха. Бунт! Няма повече да работим за този стомах.
Но когато са престанали да го хранят, какво е станало? Ръцете отслабват, защото като не е сит стомахът, няма сила, защото няма енергия. Да, и тялото е така. Ако не слагаш гориво, не може да върви. Но същото нещо е и в църквата. Всеки един трябва да изпълнява неговото служение. Защото ако някой не изпълнява служението си, тогава цялото става болно. И то даже, дори болно и от рак. Когато ракът всъщност, това са клетки, които са подобни на тъканта на човека, обаче всъщност те изяждат другите клетки.
Те не служат на тялото, а те служат против тялото. Така че ние трябва да се екипираме, за да служим. И Бог желае ние всички да бъдем служители. И казахме как става това нещо, не просто да ги каним, но казва се в нашата мисия, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях. Като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.
Значи, какво казваме тогава? Че нашата работа с благовестието не започва само с това ние да ги поканим на църква, въпреки че няма нищо лошо в това, ние трябва да ги каним на църква. Но нашата работа с благовестието не се свършва с това ние да ги поканим на църква или пък ние да им дадем една брошура и да кажем, че брошурата спасява и толкова. Нашата работа е ние да им правим добро. Така че помисли този, който ти желаеш да доведеш при Христос, какво добро можеш да му направиш?
Можеш да му направиш баница, например. Или пък да отидеш да му занесеш една баница. Или пък можеш да му окосиш градината. Или пък можеш да му измиеш колата. Направи му добро! Защото добрите дела са мостът, по който ние можем вече да установим връзка и контакт и да установим приятелство. И по този начин те да се поинтересуват и ние да им споделим за Бог. Така че, разбира се, ние ги каним, те ни идват, но тогава какво трябва да правим? Пак да ги каним и те да ни идват?
Не! Ние трябва да променим стратегията. Няма да ги каним, ще им правим добро. Така че, нека да помислим. Ние трябва да правим ученици. Ако не става, какво трябва да се промени? Ако трябва да им правим добро, ще им правим добро. Ако трябва да правим баници, ще правим баници. Ако трябва да се организираме нещо да метем долу в Езерово, ще се организираме да метем долу в Езерово. Но ако ние не правим ученици, ние въобще не сме никакви Христови последователи.
Защото Той каза: това е Царството и Царството да се разшири, вие трябва да правите ученици. Какво става с тази църква? Тези, които бяха вярващи преди няколко години, си отидоха при Бога. Ние също остаряваме. Къде са младите? На кого ще го предадем? Щафетата на вярата – при кого ще отиде? Това е планът на Сатана – да няма деца в църквата. Духовни деца. Да няма следващо поколение, на което ние да предадем щафетата на Благовестието. И ние да бъдем заспали и да си кажем: „Аз съм си спасен“.
Повярвал ли съм в Исус? Повярвал съм. Името ми записано ли е в книгата на живота? Записано е. Сега ще чакам вече Господа, блажен съм. Това е, което Сатана иска. Защото добре, ти ще си спасен, обаче колко хора ще отидат в Ада заради тебе? Затова какво се казва в Езекиил: ако ти виждаш, че врагът идва и ти си на стража, и ти не предупредиш народа, тогава от теб ще изискам кръвта му. Защото си видял, че идва опасността, обаче не си ги предупредил. Така и ние, ако ние сме отпуснати, ако ние сме немарливи…
Езекиил 33:1-9
1 И Господнето слово дойде към мен и каза:
2 Сине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж,
3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа,
4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.
5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си.
6 Но ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.
7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.
8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш!, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, онзи беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му.
9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не се върне от него, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.
Вижте, години минават, времето минава, времето тече, животът ни е като един пясъчен часовник и всяка секунда една песъчинка минава. Календарите се сменят – 2003, 2004, 2005, сега сме в 2012, след малко ще станем в 2020, 2300. И край, животът ни ще изтече. Какво сме направили ние през този живот? Какво сме направили през целия си живот? Ние ще трябва да отговаряме на този въпрос. Вижте, всеки един елемент от тази мисия е съответствен на елемент от Великото поръчение.
Така, например, това да водим хора при Бога е съответствие на идете. Утвърждаването във вярата е съответствие на кръщението. А екипирането за служение е съответствие на ученето на всичко, което Христос ни заповядва. И крайната цел е движение. Без движение ние не можем да изпълним Великото поръчение. Движение означава всеки да прави ученици. Движение означава да се получи верижна реакция, която започна с Христос. Какво направи Христос? Христос си избра 12 ученика, които да бъдат с Него.
И които Той да ги изпраща да проповядват, да правят това, което Той правеше. И да изгонват демони, защото Исус изгонваше демони, да изцеляват, защото Исус изцеляваше. Исус правеше ученици. Това означава, че и ние трябва да правим ученици. Всеки ден трябва да правим ученици и ние като църква трябва да правим ученици. И това да бъде движение, защото нуждата е толкова голяма, че ако чакаме пасторите да свършат тази работа, никога няма да стане. Пасторите са заети с техните учения, пасторите са заети с техните задължения, пасторите са малцина, а нуждите са много.
Хората са много, жътвата е изобилна, работниците са малко. Затова всеки един, който знае, трябва да бъде работник, защото какво казва Словото? Досега трябваше в учители да станете. От колко време сте вярващи? Колко проповеди сте чули, колко пъти сте чели Библията? Не знаете ли, че трябва да се молите? Не знаете ли, че трябва да благовествате? Не знаете ли, че трябва да се посещавате един друг? Не знаете ли, че трябва да служите на Бога и да дадете време на църквата?
Господ ще ни пита. Обаче ние какво казваме? „А, някой друг да прави работата.“ И тогава какво? Няма движение. Когато няма движение и въздухът като не се движи, става задух. И, всъщност, нещата се затварят. Затова ние трябва да се събудим, възлюбени. И да започнем да правим ученици, или да продължим да правим ученици, или да се върнем към това да правим ученици. Защото ако ти правиш ученик, веднага ти се усещаш. Как ще правя ученик, като аз не съм ученик?
Когато ти започваш да правиш ученици, започваш първо да обръщаш внимание на себе си и да се усещаш, че ако аз ще правя други ученици, аз първо трябва да започна да се моля. Ако аз трябва да правя ученици, първо трябва да започна да чета Библията. Ха, доброто. Защо трябва да четеш Библията? Разбира се, че трябва да се молиш. Но защо трябва да чакаш? Прави ученици! Събудете се, възлюбени! Вижте, в църковната история има различни движения. В последните години, говоря от миналия век, имаше движения като движението „Закръщение със Свети Дух“, движението на „Вярата“, движението на „Изцелението“, движението на „Духовното воюване“, движението на „Святия смях“.
Проблемът обаче при всички тези движения е, че те издигат и предлагат бързи решения. Например, полагате ръка, ти падаш, ставаш изцелен. Или пък връзваш началствата и властите и целият град идва при Бога. Така казват тези движения. Но на практика нещата не са толкова прости, защото не е достатъчно само да се молиш или не е достатъчно само да се смееш. Трябва да работиш върху характера си, трябва освещение, трябва дисциплина, трябва благовестие, трябва подход, трябва да бъдеш воден от Духа, трябва да имаш търпение, трябва да работиш. И затова и тези движения отминават. Идват други движения. Едва ли обаче има по-правилно движение от движението за създаване на ученици? Защото създаването на ученици е цел, поставена ни от самия Господ Исус Христос. Това е нещо, което Той постави във Великото поръчение.
Матей 28:18-20
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
И… Ние можем да разгледаме текстовете, съдържащи Великото поръчение, дадени в Новия Завет, като към всеки от тях зададем въпроса за време и място на събитието. Къде и кога беше дадено това Велико поръчение? Какво ще кажете? Кога и къде беше дадено Великото поръчение? В 1928, когато бяха всичките в Галилея на хълма. В Галилея на хълма? Не, така пише. Преди да се възнесе. Преди да се възнесе? Да. Сигурни ли сте? Така пише. Така пише? Това е Заветът на Възкръсналия Исус Христос към учениците. Къде беше дадено? Единадесетте ученици отидоха в Галилея на хълма, където Исус им беше посочил. И като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха. Тогава Исус се приближи към тях и заговори: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете, научете всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух. Като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света.“
Къде се случва това? Къде? Да не четете, бе, пише. Единадесетте ученици отидоха къде? На хълма? Къде беше този хълм? В Галилея ли е Елеонския хълм? Или в Йерусалим? Къде? В Йерусалим? Или Галилея? Къде е този Елеонски хълм? Чакайте. Нека да се уточним. Това е въпрос. Нали сте големи богослови? Къде отидоха? В Йерусалим? В Галилея ли е Йерусалим? А те отидоха в Галилея. Въпросът е къде Исус даде Великото поръчение. Айде, искам да ми отговориш. Ти какво ще кажеш? На хълма казах. На Елеонския хълм. На Елеонския хълм. Откъде разбра, че на Елеонския хълм? Оттам се възнесе и оттам ще дойде. Добре, оттам се възнесе и оттам ще дойде. Това има известна истина. Добре. Друг, какво ще кажеш? Исус не се възнесе от две места. Не, Исус не се възнесе от две места. Обаче вижте какво се казва в текста. Единадесетте ученици отидоха… Отидоха във… Къде отидоха? В Галилея. Галилея. А Галилея ли е Елеонския хълм? Единадесетте ученици отидоха в Галилея. Така пише тук в това. Ако не е правилен превод, то е това. Правилен е преводът. В Галилея. Къде е Галилея? На хълма. Така пише. Добре, на хълма в Галилея. Където Исус им беше посочил. Добре, това е добре. Значи те отидоха в Галилея. Където Исус им беше посочил. Галилея не е Йерусалим. Галилея не е Йерусалим. Тогава какво правим? Нищо не можем да правим. Ако следва да го прочетем пак и да… Значи вижте, в Евангелието на Матей ясно се казва, че Исус им даде Великото поръчение в Галилея.
Матей не включва в Евангелието си срещата на Исус с 10-те в деня на Възкресението, за която говори Йоан. Нито пък Матей включва в Евангелието си срещата с 11-те 8 дни по-късно, за която среща говори пак Евангелието според Йоан. Защото знаем, че на първата среща Тома не беше. Затова след 8 дни Тома беше отново и с учениците отново. Имаше тези две срещи, но Матей не ги споменава. Но Матей споменава едно определено явяване, което се случва по-късно, преди Възнесението.
Защото Исус не се възнесе от Галилея. Исус се възнесе от Елионския хълм. Това означава, че Исус даде Великото поръчение преди да се възнесе. Не се бъркайте с филмите, защото те нагласят момента, когато се възнесе и си дава Великото поръчение. Обаче то не е било така. В действителност, Той е бил в Галилея, пък после се възнесе от Елионския хълм. И ние се подлъгваме по този филм. Значи, това, което искам да ви кажа всъщност, е, че Христос не дава Великото поръчение само веднъж.
Той говори няколко пъти за това Велико поръчение. Той го дава в Галилея, после, дори при възнесението го припомня. Помнете, така и така. Така и се възнесе. Значи, не трябва да се бъркаме също от филмите. Трябва да следваме какво пише в Библията. В Библията се казва, че на няколко места пише, че като се възнесе, и като каза реч, това и се възнесе. Това, което пише за възнесението на Христос, е споменато в Евангелието на Лука, но описано е единствено в Деяния на апостолите, първа глава.
Деяния 1:8
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
И тогава Той говорише за това, че ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен в Ерусалим, Юдея, Самария и до краищата на земята. И като им каза това, Той се възнесе. Така че това също беше Великото поръчение. Но именно това искам да ви кажа тази сутрин, че Исус даде на учениците Великото поръчение няколко пъти. Защото се казва, че през 40 дни Той им се явяваше и им говореше за Небесното царство. Говореше им за Божието царство.
Деяния 1:3
3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
Той им се явява през 40 дни, а във време на 40 дни? Да. Защото някой може да каже „през 40 дни“? През този период от 40 дни Той им се явяваше няколко пъти между Неговото възкресение и Неговото възнесение. Но през този период Той няколко пъти, когато им се явяваше, им говореше за Великото поръчение, не само веднъж. Защото вижте в 28 глава на Матей, дори по-рано, когато в 7 и 10 стих ангелът, който отваля гробния камък, казва на жените да кажат на апостолите, че Исус отива преди тях в Галилея и те ще Го видят там.
Ангелът казва: „Идете скоро, кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите и ето, Той отива преди вас в Галилея, там ще Го видите“. Ето, казахме. И в 10 стих самият Исус им се явява и тогава Исус им рече: „Не бойте се, идете и кажете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят“. И виждаме, че след това, когато в 16 стих отново се казва, че те отидоха в Галилея, на бърдото, на което Исус им определи, и там Исус им даде тази велика заповед.
Но Галилея има своето символично значение, защото в Исая 9 глава 1 стих тя е наречена „Галилея на народите“, а в Матей 4 глава 15 стих е наречена „езическа Галилея“ и това е в синхрон с повелението на Исус да научим всичките народи. А бърдото, от друга страна, ни напомня планината на Преображението. Планината, хълмът – това е място на откровение и божествена власт. И затова Исус Христос им даде това Велико поръчение там на бърдото в Галилея. Но Матей не каза, че след това Исус се възнесе. Така че мястото на даването на Великото поръчение в Матей е в Галилея. А времето, кога това се случва, е неизвестно. Най-вероятно след явяването на Исус в деня на Възкресението и след явяването осем дни след това на така наречената Томина неделя.
Матей 28:18-20
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД МАРКО
Марко 16:14-20
14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
19 И така, след като им говорѝ, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.
„После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата и смъмра за неверието и коравосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал. И рече: идете по целия свят“ – ето го Великото поръчение. „И проповядвайте благовестието на всяка твар. И който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“ Така че, когато ние ги каним и им казваме „Ела ти при Господа“ и те не повярват, те ще бъдат съдени.
„И тия знамения ще следват, ще придружават повярвалите. В Мое име бесове ще изгонват. Нови езици ще говорят. Змии ще хващат. Ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди. На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.“ И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Но това стана по-късно. Това не стана в деня на Възкресението. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърждаваше Словото със знаменията, които го придружаваха.
Така че тук виждаме отново, че акцентът е върху проповядването на Благовестието върху чудесата и знаменията, които ще го потвърждават. Но то беше дадено в Ерусалим. Въпреки че Ангелът, както и в Матей, изпраща апостолите в Галилея. Защото в Марко 16 глава след това се казва: „Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви каза.“ Самата среща в Галилея обаче не е описана в Евангелието според Марко.
И срещата, която е описана в края на Евангелието според Марко, най-вероятно се случва в Ерусалим в деня на Възкресението или около 8 дни след Възкресението. Защото в текста се казва, че на срещата присъстват единадесетте. Тоест не само десетте без Тома, но единадесетте. Но това може да е или общ израз за апостолите, или конкретен израз пред това, че Тома също е бил с тях. Така че имаме Великото поръчение, дадено в Галилея, на бърдото. Имаме Великото поръчение, дадено в деня на Възкресението. Имаме също Великото поръчение, дадено в деня на Възнесението. Това означава, че Господ Исус е дал това Велико поръчение няколко пъти, а не само веднъж.
ИЗВОДИ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ ОПИСАНИЯ
Какъв извод може да направим от всичко това, от тези различни описания? Изводът е, че Господ Исус говореше за него в няколко различни ситуации, като във всяка от тях Той поставяше ударение върху различни елементи на Великото поръчение. В Матей Той постави ударение върху ученичеството. В Марко постави ударение върху благовестването. В Лука постави ударение върху покаянието и прощението на греховете.
Лука 24:47
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.
В Йоан постави ударението върху това, че ние сме изпратени в света от Исус, по същия начин, по който Той беше изпратен в света от Отец. И ние, всеки един от нас, трябва да имаме това съзнание. Какво каза Исус? „Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ Така че аз съм изпратен от Господ Исус Христос. Ти изпратен ли си от Господ Исус Христос? Да или не? Изпратен си, къде? В света.
Йоан 17:18
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
Ние сме изпратени в света. Защо сме изпратени в света? Да проповядваме Небесното царство, нали? Как? Като правим ученици. Какво правеше Исус? Правеше ученици, нали? Той имаше ученици и те бяха с Него, и Той проповядваше Царството. Ако ние сме Негови последователи, ние трябва да правим същите неща.
Той ни изпраща, както Отец изпрати Исус. Помислете каква привилегия, така Исус изпрати нас. И той ни дари същата власт, защото той казва, дадена ми е всяка власт на небето и на земята, аз ви изпращам в света да правите ученици. И ви давам Святия Дух. Ей, може ли на такава заръка ние да седим и нищо да не правим? Имаме властта, имаме Духа, имаме заръката, имаме Библията, имаме Христовото присъствие. За какво заслужаваме, ако не правим ученици през всички тези привилегии, които Бог ни е дал?
Йоан 17:18
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
Матей 28:18-20
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Защото в гения на апостолите отредяйте върху силата. Силата на Святия Дух. Кръстен ли си с Духа? Имаш ли Святия Дух в себе си? За какво ти е този Дух в тебе? Той е в тебе, за да правиш ученици. И е това, че Исус говори за Великото поръчение не само веднъж. Не само в деня на Възнесението. Исус говори за Великото поръчение в деня на Възкресението. Исус говори за Великото поръчение в деня, когато Той се яви на учениците в Галилея, на бърдото. Исус говори за Великото поръчение, когато Той се яви на учениците на Елеонския хълм.
Деяния 1:8
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
И това, че Той говори не само веднъж, но редица пъти, като поставиш ударение върху различни елементи на Великото поръчение, показва, че Великото поръчение е важно. Именно за това ние никога не трябва да забравяме, че Великото поръчение е нашата най-важна задача. Великото поръчение е Христовото ведение за Божието царство. И за това то трябва да бъде в основата на нашия църковен живот, в основата на нашия личен живот. И то трябва да бъде видимо в начина ни на живот.
В начина ни на служение, в начина ни на вземане на решения. И също в начина, по който ние си харчим парите. Ние трябва да инвестираме за изпълнение на Великото поръчение. Така че кое е нашето ведение? Кажете, кое е нашето ведение? Великото поръчение. Пак ви питам, кое е нашето ведение? Кажете по-силно. Великото поръчение. Великото поръчение. Пак ви питам, кое е нашето ведение? Великото поръчение. Не ви чувам. Великото поръчение. По-смело. Великото поръчение.
Кажете така, че дяволът да запуши ушите. Кажете силно, кое е нашето ведение? Великото поръчение. А, не, не, не. Казвате като някой баби. Не сте никакви баби, не сте войници в Христовата армия. Искам да ви чуя. Кое е нашето ведение? Кажете силно. Великото поръчение. Пак ви питам, кое е нашето ведение? Великото поръчение. Запомнете, моето ведение е Великото поръчение. И помислете си, че всичко, което правим, всичко, което правим като църква, всичко, което правим като хора отделни, трябва да бъде подчинено на това Велико поръчение.
Ти можеш да си баба, ти можеш да си дядо, но ти си войн в армията на Господа и ти трябва да правиш другите баби и другите дядовци да бъдат войници в Божията армия. Защото виждаме в Божието Слово, че тези възрастни хора бяха хората, които Бог ги употребяваше. Бог употребяваше Симеон, който беше толкова стар, че не се знаеше годините. Бог употребяваше Анна, която беше повече от 100 години. Обаче тя постеше и се молеше и Господ беше с нея и откриваше какво трябваше да стане.
И Словото казва, че тези, които са възрастни, да живеят свят живот и да се предават на молитва и да живеят с Господа. Така че никой не може да каже „Аз съм баба, аз съм дядо, младите нека да работят“. Не! Ти си войн в армията на Господа. Без години. Няма години. Не, няма. С небето всички сме на 33. Нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И Господи, молим Ти, Ти вкарай това нещо дълбоко в нас, Боже. Нека то да бъде в нашите сърца, Господи. Това е Твоето поръчение, Господи. То е ценно, то е скъпоценно. То е, Господи, истина. То е, Боже, повеля. То е заповед. И тази заповед, Господи, да ни направи ние да се стремим към това. Ние да правим ученици, Господи. Защото ако ние се стремим, ако ние искаме да направим нещо, тогава ние ще намерим начин. Защото ако някой иска да направи нещо, той намира начин. Ако някой не иска да направи нещо, той намира извинения, намира причини. Но, Боже, дай ние да не намираме причини и извинения. Но, Господи, да намираме начини, Боже. Да правим ученици, да правим добро, да знаем какво правим, Боже, и да живеем за Твоя слава. И Те молим, Господи, нека през тази година нашата църква да бъде църква на Великото поръчение. Нека да бъде църква на Великото поръчение, Господи. Ние да бъдем църква, която прави ученици и, Боже, в края на годината ние да имаме повече ученици, Господи. Помогни ни, Боже, за това. В името на Исус се молим. Дай ни, Господи, това желание, както виждаме в Словото Ти, както една жена, която няма деца и тя казва „Дай ми деца, аз искам да имам деца“. Така, Господи, ние да желаем и да копнеем да имаме духовни деца, Господи. Молим Те, Боже, помогни ни във всичко това. Както Рахил казваше „Дай ми деца, аз искам, че ще умра“. Така, Господи, дай в нашите сърца да има този копнеж, ние да имаме ученици и ние, Господи, да бъдем като Тебе. В името на Исус. Амин.