Юлий Цезар е бил обявен за Божий син и Август, като син на Цезар, е бил обявен като син на Божий син също. В развитието на историята обаче виждаме как тези така налични Божи синове, на които дори се принасяли жертви и имало свещеници, които са им служили и така нататък, те са били причислявани към пантеона на боговете. Римските императори обаче — това са били фалшивите Божи синове, те не са били истински Божи синове, те са били лъжливи Божи синове. И в тази, така наречена от историците, година на четиримата императори, няколко генерала се опитват да станат императори, обаче всички се провалят. И на хората вече абсолютно това да се казва, че някой император е Божий син, почва да им става смешно, защото виждат, че това не е Божий син. Има голямо разочарование и липса на кредит, на доверие към императорите. Но в един такъв момент Господ изпраща Неговия истински Божий син — Исус Христос.
Също говорихме за думата „благовестие“ — че думата „благовестие“ е използвана от император Август, който променя календарите и слагат им имена, като името на месец юли — Цезар става месец юли, а Август (Октавиан) става месец август. И те са казвали, че когато идва този Август, с него идва благополучие за целия свят, и римляните очаквали просперитет, мир и така нататък от този така наричан Божий син. И това била добрата вест за раждането на Божия син. Обаче това, което виждаме в Евангелията, е, че всъщност благовестието не е за Август или за някой друг, но е всъщност благовестие за Исус Христос — Божия син.
Във връзка с това виждаме също и говорихме за структурата на Евангелието. Структурата на Евангелието също подкрепя тази идея, че Исус Христос е истинският Божий син. Така че това, което ще направим тази сутрин — искам да ми помагате — това ще бъде един кратък преглед на това какво прави Исус във всяка от шестнадесетте глави на Евангелието.
Евангелието според Марк е шестнадесет глави. И аз ще говоря за всяка една глава накратко, съвсем накратко, но в края на това, което аз ще казвам след всяка глава, ще казвам едни думи. И думите са: „Да, Той е истинският Божий син“. И когато вие чувате тези думи да ги казвам, трябва да внимавате какво говоря. Но ако чуете аз да казвам „Да, Той е истинският Божий син“, искам всички, цялата църква да кажете: „Да, Той е истинският Божий син“. Може ли да пробваме сега?
Аз ще кажа: „Да, Той е истинският Божий син“. Вие: „Да, Той е истинският Божий син“. Искам така, по-силно и по-стройно, по-уверено да го казвате. И ще го кажем шестнадесет пъти тази сутрин. И ще прогласим, че Исус Христос е истинският Божий син. Не някой друг, но Той е единственият истински Божий син.
ГЛАВА 1: СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ОТЦА И ПОБЕДАТА В ПУСТИНЯТА
Марк 1
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;
2 както е писано в книгата на пророк Исая:
„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,
който ще устрои Твоя път;
3 глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа.
Прави направете пътеките за Него.“
4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.
8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.
9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.
10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:
15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
19 Като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които също бяха в лодката си и кърпеха мрежите.
20 И веднага ги повика; те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и отидоха след Него.
21 И дойдоха в Капернаум. И още в първата събота Исус влезе в синагогата и поучаваше.
22 А те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като книжниците.
23 И скоро след това в синагогата им дойде човек с нечист дух, който извика:
24 Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си – Святият Божий.
25 Но Исус го смъмра, като каза: Млъкни и излез от него!
26 Тогава нечистият дух, като го хвърли в гърчове, изкрещя със силен глас и излезе от него.
27 И всички се смаяха и започнаха да разискват помежду си: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!
28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата Галилейска област.
29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.
30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.
31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и веднага треската я остави и тя им прислужваше.
32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове.
33 И целият град се събра пред вратата.
34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.
35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
36 А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него.
37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят.
38 А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета и там да проповядвам; защото затова съм излязъл.
39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.
40 И дойде при Него един прокажен и Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави и той стана чист.
43 Исус веднага го отпрати и го предупреди строго, като му каза:
44 Гледай да не кажеш нищо на никого; но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника и дай принос за очистването си това, което е заповядал Моисей.
45 А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде.
В първа глава небесата се отварят и Святият Дух слиза върху Исус във формата на гълъб. Сам Бог проговаря от небето и заявява, че Исус Христос е Негов Божий син. След това, като побеждава Сатана в пустинята, Исус прогласява наближаването на Божието царство и призовава за покаянието, което е необходимо за влизане в царството. Думите Му са с власт и внушават респект и удивление. Исус изгонва демони, изцелява болните и очиства нечистите.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 2: ВЛАСТТА ДА ПРОЩАВА ГРЕХОВЕ И ГОСПОДАР НА СЪБОТАТА
Марк 2
1 След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.
2 И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.
3 Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4 И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?
8 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно – да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика):
11 На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.
12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
13 И Исус пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.
14 Като минаваше, видя Левий Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен. И той стана и отиде след Него.
15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и вървяха след Него.
16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).
18 А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дойдоха и Му казаха: Защо Йоановите и фарисейските ученици постят, а Твоите не постят?
19 А Исус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Дотогава, докато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава, през онези дни, ще постят.
21 Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, отдира от нея – новото от вехтото, и съдраното става по-грозно.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото виното ще спука меховете и ще се изхабят и виното, и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.
23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.
24 И фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 А Той им отговори: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня, както и мъжете, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено на никого да яде освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?
27 И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;
28 така че Човешкият Син е господар и на съботата.
Във втора глава Исус разкрива друга от Божествените Си привилегии — тази да прощава грехове. Като Божий син, Исус има власт не само да изцелява, но и да прощава грехове, и дори Той е господар на съботата. Кой друг, освен Бог, би могъл да бъде господар на съботата?
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 3: ОПОЗИЦИЯТА И НОВОТО СЕМЕЙСТВО
Марк 3
1 И Той влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се в средата.
4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея ги последва.
8 И от Юдея, от Йерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан, както и от околностите на Тир и Сидон – едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, Го притискаха, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти си Божий Син.
12 Но той строго им заръчваше да не Го изявяват.
13 След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
16 Определи: Симон, на когото даде името Петър;
17 и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, което значи синове на гърма,
18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Ханаанец,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 И отидоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат.
21 А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.
27 И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали;
29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.
30 Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.
31 И, ето, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.
32 А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят.
33 А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.
В трета глава Исус е отхвърлен и започва борба с опозицията. Роднините Му Го смятат за луд, а книжниците Го смятат за обладан от дявола. Исус обаче започва нови взаимоотношения. Избира дванадесет апостоли и казва, че истинското Му семейство са онези, които вършат Божията воля. Исус Христос започва да съгражда Своя нов народ, Своята църква.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 4: ТАЙНИТЕ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
Марк 4
1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
30 Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
В четвърта глава Исус започва да говори за Божието царство, но го прави с притчи. Думите Му са загадъчни и неразбираеми за външните, но на Своите Си Той обяснява, изяснява всичко. Като Божий син, Исус е загадъчен. Не можеш да Го разбереш, докато не Му се покориш и не Го последваш. Но ако Му се посветиш, Той ще ти се разкрие и ще ти изясни всичко.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 5: ВЛАСТ НАД ПРИРОДАТА, ДЕМОНИТЕ И СМЪРТТА
Марк 5
1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.
2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;
4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.
6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)
9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.
12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.
16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.
17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
21 Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.
В пета глава Исус демонстрира властта Си над природните стихии. Усмирява буря, спира вятъра, успокоява вълните на езерото, изгонва легион демони, изцелява нелечима болест, възкресява мъртво дете. Като Божий син, Исус има власт не само над природните бедствия, над демоните, над болестите — Той има власт над смъртта.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 6: СНАБДИТЕЛЯТ И ТВОРЕЦЪТ
Марк 6
1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.
2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.
16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.
23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
32 И отидоха с лодката на уединено място насаме.
33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.
41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;
55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.
56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
В шеста глава Исус предава духовната Си власт на учениците Си и те започват да вършат чудеса. В тази глава Исус се изявява като съвършения Снабдител. Нахранва пет хиляди мъже с пет хляба и две риби. При Него няма недостиг. Не само това — Исус надделява над природните закони, преодолява гравитацията и ходи по повърхността на езерото, без да потъва във водата. Като Творец, Той има власт над творението и над природните закони, които е създал.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 7: СЪРЦЕТО ПРЕД РИТУАЛИТЕ
Марк 7
1 Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
5 И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Този народ Ме почита с устните си,
но сърцето им стои далеч от Мен.
7 Обаче напразно Ме почитат,
като преподават за поучение човешки заповеди.“
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.
9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
11 Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
14 И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24 И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ.
27 А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.
29 И Той ѝ каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл.
31 След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие.
32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него.
33 Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се.
35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
В седма глава Исус показва, че не е тесногръд и дребнав. Ограниченията на традициите не могат да Го спрат. Погледът Му не е върху рутината на ритуалите, а върху отношението на сърцето. Отменя ритуалния закон за храните и разширява служението Си към езичниците. Не се ограничава само до Израел, кани в Царството си целия свят. Исус не е ограничен, Той е широко скроен.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 8: ПОСТЕПЕННОТО РАЗКРИВАНЕ И РАЗПНАТИЯТ ХРИСТОС
Марк 8
1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:
2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.
4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?
5 Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.
10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.
11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.
13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.
14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.
17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 И им каза: Още ли не разбирате?
22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26 Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.
27 И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?
28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.
29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
30 И им заръча на никого да не казват за Него.
31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.
35 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.
В осма глава Исус изцелява един слепец постепенно. С това Той показва, че ще се разкрие на учениците Си като Месия не наведнъж, а постепенно. Те първо ще Го видят като Божий помазаник, Който има власт над демоните, над болестите, над природата. Но това не е цялата картина за Него. Исус от Назарет не е само Христос, но, както казва апостол Павел в Първо Коринтяни, Той е разпнатият Христос.
1 Коринтяни 1:23
23 а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост;
Исус предефинира понятието, което тогавашните юдеи имат за Месията. Казва, че като Месия Той ще трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от юдейските лидери и убит. Оказва се, че да бъдеш ученик на Христос няма да бъде лесно. Изисква се пълно себеотричане и готовност за страдание и гонение, но Исус го заслужава.
Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“).
ГЛАВА 9: СЛАВА НА ПЛАНИНАТА НА ПРЕОБРАЖЕНИЕТО
Марк 9
1 И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.
2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.
3 Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.
4 И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус.
5 А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Моисей и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.
7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус.
9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.
11 И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде?
12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него.
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.
30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя?
34 А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си – кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.
39 А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна.
41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
45 И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).
50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.
В девета глава, на Планината на преображението, Исус показва какъв ще бъде след Възкресението. Още преди да умре, Той показва Своята слава и какъв ще бъде, след като възкръсне.
Още преди да умре, Той показва какъв ще бъде, след като възкръсне. Да, Той е Божият Син!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово! Господи, благодарим Ти за Марк! Благодарим Ти за Твоето Евангелие, което е било вдъхновено от Святия Дух!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за проповядването на Петър, което се съдържа в Твоето Евангелие! Благодарим Ти, Господи, за тази чудна структура на Твоето Евангелие!