ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ

Заглавието на тази проповед е „Вечният завет“. Мисля, че това е основната тема на Исая от 56-та до 66-та глава. Това са 10 глави, с които завършва книгата на пророк Исая. В тези 10 глави Бог има едно определено послание. Защо „Вечният завет“? Защото в Исая се говори за този вечен завет.

Исая 59:21

21 А от Моя страна – ето Моя завет с тях, казва Господ:
Духът Ми, който е на теб,
и словата Ми, които влагах в устата ти,
няма да липсват от устата ти,
нито от устата на потомството ти,
нито от устата на тяхното потомство.
Отсега и довека, казва Господ.

Тук виждаме един вечен завет и затова казвам, че това послание се казва „Вечният завет“. В Еремия се говори за Новия завет, където се казва: „Аз няма да направя с вас такъв завет, който направих с бащите ви, но ще направя нов завет“. В Исая не се говори за „Нов завет“, обаче се говори за „Вечен завет“. Ние ще разгледаме този вечен завет и какво има предвид Исая под него.

В основата на този завет стои Божието царство. В Исая 61-ва глава, когато Исус дойде в синагогата в Капернаум, Той намери мястото, където беше описано това. Това е същият Господен слуга, който говори в предната част на книгата от 40-та до 55-та глава, където в 53-та глава Той действително става жертва за нас.

Исая 61:1-2

1 Духът на Господа Йехова е на мене;
защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките,
пратил ме е да превържа съкрушените сърца,
да проглася освобождение на пленниците
и отваряне затвора на вързаните;
2 да проглася годината на благоволението Господне
и деня на отплатата от нашия Бог;
да утеша всички наскърбени;

Това напомня ли ви на Проповедта на планината? „Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство“, „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Исус продължава и казва: „да проглася годината на благоволението Господне и деня на въздаянието от нашия Бог“. Тази втора част за въздаянието Исус тогава не я прочете, защото тя ще се изпълни при Неговото второ пришествие. Това беше тайната, че пришествието на Исус няма да бъде само едно, както го очакваха старовремените пророци и Йоан Кръстител, но ще бъде на два пъти.

Исус каза: „Днес се изпълни това писание в нашите уши“, защото Той започна да проповядва: „Покайте се, защото наближи небесното царство“. След това, когато Го питаха къде е Божието царство, Той каза: „Ето, Божието царство е сред вас“. Той каза, че Божието царство не идва така, че да се забелязва, нито ще кажат: „Ето тук, ето там е“, защото всъщност Исус е Царят и там, където е Той, там е Царството.

Лука 17:20-21

20 А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва;
21 нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас.

Този вечен завет, който Бог сключва с нас, е всъщност за това ние да бъдем хора на Царството. В този нов завет основното нещо, за което Исус говори, е Божието царство. В Исая от 60-та до 62-ра глава е описано това Царство – какво ще бъде то и какви ще бъдат нещата в него. Божието царство вече е дошло и ние трябва да живеем в живота на Царството сред едно друго царство, което е царството на мрака, царството на Сатана, царството на Антихриста, който е наречен „княз на този свят“. Това е съвременната светска система, в която управлява грехът, манипулациите, злото, парите и всички тези лоши неща.

Интересно е, че тази част от Исая от 56-та до 66-та глава има така наречената хиастична структура. Тя е подобна на гръцката буква „хи“, която на български е „х“. Това означава, че започваме от края и след това се приближаваме към центъра, където е основното послание. От 60-та до 62-ра глава се говори за Царството, а от двете страни на този пасаж се говори за Царя.

Исая 59:15

15 Да! Истината я няма
и който се отклонява от злото, става плячка;
и Господ видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие;

Бог е този, който установява това царство. Също в Исая 63-та глава от 1-ви до 6-ти стих се говори отново за Бога.

Исая 63:1-6

1 Кой е Този, Който идва от Едом
с боядисани в червено дрехи от Восора,
Този, славен в облеклото Си,
Който ходи във величието на силата Си?
Аз съм, Който говоря с правда,
мощен да спасявам.
2 Защо е червено облеклото Ти
и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?
3 Аз сам изтъпках лина
и от племената не беше с Мене нито един човек.
Да! Стъпках ги в гнева Си
и ги смазах в яростта Си,
така че кръвта им изпръска дрехите Ми
и изцапах цялото Си облекло.
4 Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми
и годината Ми за изкупване настана.
5 Аз разгледах, но нямаше кой да помага,
и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя;
затова Моята мишца Ми изработи спасение
и Моята ярост – тя Ме подкрепи.
6 Аз стъпках племената в гнева Си,
опих ги с яростта Си
и излях кръвта им в земята.

В центъра, от 60-та до 62-ра глава, имаме въпроса за Царството и надеждата, която имаме във вечността, че това Царство ще дойде. От двете страни на това имаме нужда от промяна. Когато говоря за промяната, нямам предвид политически партии, а промяна в характера – етична промяна. За тази промяна започва да се говори от 56-та глава, 9-ти стих, до 59-та глава, 15-ти стих, и също от 63-та глава, 7-ми стих, до 66-та глава.

Там виждаме гражданите на Царството. Много е интересно, че се набляга върху чужденците. Така започва 56-та глава – говори се за скопците и за чужденците. Също така, книгата завършва в 66-та глава с мисионерски дейности, за които Бог говори.

Исая 66:18-20

18 Защото Аз зная делата и помислите им
и иде времето, когато ще събера всички народи и езици;
и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 И Аз ще поставя знамение между тях;
и онези от тях, които се отърват, ще ги изпратя при народите –
в Тарсис, Фул и Луд, които опъват лък,
в Тувал и Яван, далечните острови,
които не са чули за Мене,
нито са видели славата Ми;
и те ще изявяват славата Ми между народите.
20 И ще доведат всичките ви братя
от всички народи за принос на Господа –
на коне, на колесници и на носилки,
на мулета и на бързи камили, –
към святия Ми хълм, Йерусалим, казва Господ,
както израилтяните донасят принос
в чист съд в дома Господен.

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за Твоето Слово и за вечния завет, който си сключил с нас чрез Твоя Син Исус Христос. Помогни ни да живеем като граждани на Твоето Царство в този свят, да бъдем светлина и да носим Твоята правда. Нека Твоето Царство дойде и Твоята воля да бъде на земята, както е на небето. Амин.

Тук виждаме не само Израел или Юда, но виждаме всички народни езици. И след това се казва: „Аз ще поставя знамение между тях и онези от тях, които се отърват“, т.е. тия, които са от остатъка, „ще ги изпратя в народите“, т.е. ще изпраща неговите хора сред народите. Тук виждаме мисионерската дейност и казва: в Тарсис, Фул, Луд, които теглят лък, в Тувал, в Яван, далечните острови, които не са чули слуха ми, нито са видели славата ми. И ето, тези мисионери на Господа, казва, и те ще възвестят славата ми между народите. И тогава казва: и ще доведат всичките ви братя, всичките ви народи, и ще доведат всичките ви братя от всичките народи за принос Господу.

Исая 66:18-20

18 Защото Аз зная делата и помислите им
и иде времето, когато ще събера всички народи и езици;
и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 И Аз ще поставя знамение между тях;
и онези от тях, които се отърват, ще ги изпратя при народите –
в Тарсис, Фул и Луд, които опъват лък,
в Тувал и Яван, далечните острови,
които не са чули за Мене,
нито са видели славата Ми;
и те ще изявяват славата Ми между народите.
20 И ще доведат всичките ви братя
от всички народи за принос на Господа –
на коне, на колесници и на носилки,
на мулета и на бързи камили, –
към святия Ми хълм, Йерусалим, казва Господ,
както израилтяните донасят принос
в чист съд в дома Господен.

Тия ще дойдат и се получава така, като че ли както апостол Павел казва, че той свещенодейства, като принася в принос народите, да бъдат благоприятни пред Господа. И това е интересно в тази част от Исая, защото виждаме най-отстрани, ако в началото и в края се говори за гражданите на Царството, и това са всъщност не само юдеите и евреите, но също и езичниците и народите. Затова виждаме промяната, която Царството донася, и това е една етична, морална промяна. С това виждаме този, който осъществява промяната, и това е Бог, защото ние не можем сами да се променим, но Бог е този, който ни променя и прави този вечен завет за нас. В центъра вече виждаме самото Царство и надеждата, която имаме за това Царство.

Нека да започнем в началото за тези граждани на Царството. Ние започнахме от края и по няколко пъти, когато четеш книга, искаш да разбереш края, и аз затова започнах да чета края. Нека да продължим с края, ние вече прочетохме от Исая 66 глава, 18, 19 и 20 стих, и казва, че тези ще дойдат за принос Господу на коне, на колесници, на носилки, на мулета, на бързи камили към святия хълм Ерусалим, казва Господ, както израилтяните донасят принос в чист съд в дома Господен. Значи, вижте, това е характерно за тази част от Исая, от 56 до 66 глава, че има много такива термини, стихове, които се използват в Новия Завет. Както ви казах, например, апостол Павел, той говори за принасяне на народите в принос на Господа в Римляни 15 глава. Вижте какво казва той там.

Римляни 15:15-16

15 Но за да ви напомня някои неща, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат
16 да бъда служител на Исус Христос между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.

Това е ролята на мисионерството: те отиват, вземат тези езичници, като приемат благовестието, защото тези хора се спасяват, и тогава той ги принася като принос на Бога. Т.е. всъщност апостол Павел изпълнява Исая 66 глава. И също това, например, че се говори за народите и за Ерусалим, това се използва много в книгата Откровение. Т.е. ако ние разберем тази последна част на Исая, тогава, когато четем последните глави на Откровение, те ще ни бъдат много по-ясни за какво става въпрос. Но вижте тогава какво става, да довършим 66 глава.

След това започва новото небе, 22 стих: „Защото както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мен, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви“. И 23 стих казва: „И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мен, казва Господ“. Т.е. в Откровението се говори за това, че народите ще идват и ще се покланят. Дали се сещате в 22 глава на Откровението, в последната глава на Библията, там се говори също за тези народи, но това е всъщност така основното нещо в книгата на пророк Исая и в тази последна част, и в цялата Библия, че става въпрос за поклонение.

Исая 66:22-23

22 Защото както новото небе
и новата земя, които Аз ще направя,
ще пребъдат пред Мене, казва Господ,
така ще пребъде родът ви и името ви.
23 И от новолуние до новолуние,
и от събота до събота
ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.

Те ще идват от събота до събота да се покланят на Бога. И тук също се говори в 21 глава на Откровението, там се казва: „И градът нямаше нужда от слънце и от луна да го осветлява, защото Божията слава го осветляваше“. Това да ви напомня на Исая 60 глава: „Стани, свети, защото славата Господна…“ Това е Божието царство и неговото светило е Агнето. И след това казва: „И народите ще ходят по неговата светлина“.

Исая 60:1

1 Стани, светѝ, защото светлина дойде за теб
и славата Господня те осия.

Това вече, тази светлина, не е само за Израел, но тя е вече глобална за целия свят, на всички народи. Ето защо ние искаме като църква да участваме в мисиите, защото това е, което Бог прави, и казва: „И народите ще ходят по неговата светлина, земните царе ще донесат в него от своите славни неща, портите му не ще се затварят денем и нощем, не ще има там мрак, и народите ще донесат в него славните си и ценни неща“. Защо ще ги носят? Да ги принесат в принос на Господа. „И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито този, който върши мерзост и който лъже, само записаните в Агневата книга на живота“. Слава на Бога! Затова ви казвам, че става въпрос за промяна в тези глави, защото в това Божие царство няма да влезе нещо нечисто, нито се казва: няма да влезе нито този, който върши мерзост, нито пък лъжците. Няма там да има лъжа, няма да има лъжци.

Всъщност това е също нещо много характерно за тази последна част на Исая, че в нея Исая не е универсалист. Има нали такова течение в богословието, което се нарича универсализъм, което означава универсално спасение, че Господ ще спаси всички хора. Няма такова нещо. Грешите, дечица, ще ги спаси малко по-късно, ще спаси всички, защото Той е любов и няма да допусне някой да остане неспасен, Той е добър Бог. Обаче виждаме в Откровението се казва, че там няма да влезе нищо нечисто и това е характерно за Исая, че той, както говори за хубавите неща, той не завършва добре книгата. Защото вижте как завършва книгата: тя завършва добре, но не е добре за тези, които живеят от грях, не е добре за тези, които си мислят, че може да им се размине.

Защото казва 24 стих на тази същата глава: „И като излязат, те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мен“. Т.е. праведните ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Господа, и казва: „Защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им и те ще бъдат гнусни на всяка твар“. Не е много хубаво завършване, някой би казал: „Защо не завършваме така малко по-позитивно?“. Но Исая завършва позитивно за тези, които са праведни, и той казва: няма да има универсализъм, няма да има универсализъм, но онези, които са вършили грях, онези, които не са променени, онези, които не искат да бъдат граждани на Царството, тяхната участ ще бъде в огненото езеро, за което Исус говори. И Исус също споменава това и казва: „Където огънят им не угасва и червеят им не умира“. Ето откъде е взето: „Пъкълът, техният червей няма да умре и няма да угасне огънят“. Така че Исая завършва с темата за пъкъла.

Исая 66:24

24 След като излязат, те ще видят труповете на хората,
които са престъпили против Мене;
защото техният червей няма да умре,
нито ще угасне огънят им;
и те ще бъдат отвратителни за всяка твар.

Някой би казал: „Защо го говориш така? Някой хора ще кажат: аз няма да слушам, няма да чета“. Еми, аз му казвам: а ти сега ми казваш, има такива хора? Еми, има такива хора, но да се сърдят на Исая. Значи, ако някой има нещо против, да не се сърди на Исая, аз само казвам, че това е, което пише. Така че, нека не бъдем приятели с тези, които живеят в грях, нека не бъдем приятели, но да знаем Исая какво казва. Така че, много сега говоря, като говорим за Бог, но вижте ли какво се случва тук. Значи, видяхме накрая, че завършва с поклонници от всички народи, от всяка твар. Господ изпраща тези, които са отцелени, и те отиват и довеждат хора от всички народи при Господа, те му се покланят и казват: всяка твар ще се поклони на Господа. И това го виждаме също в Откровение.

Вижте как започва тази глава, 56-та глава, и тогава става въпрос за това, че всъщност вече поклонението на Бога е универсално. Защото в предната част, когато говорихме още в 49-та глава за това, което Господният слуга прави, още в 49-та глава, когато Бог му говори на Господния слуга, той му казва: „Малко нещо е да ми бъдеш служител, да възстановиш племената на Яков и да възвърнеш опазените на Израел. Малко нещо е да служиш само на израилтяните“, той казва, „ще те дам още за светлина на народите и за да бъдеш мое спасение до земния край“. Слава на Бога!

Исая 49:6

6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга,
за да възстановиш племената на Яков
и за да възвърнеш опазените на Израил;
ще те дам още за светлина на народите,
за да бъдеш Мое спасение до земния край.

Това, което Исус прави, когато Той умира на кръста, вече това е универсално и се казва: „Взе греховете на мнозина“ и казва: „Ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него“. Не казва само евреите, но всички. Слава на Бог за Неговата благодат.

Исая 53:11

11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина
чрез знанието им за Него
и Той ще се натовари с беззаконията им.

И затова в 54 глава Той говори за този завет и казва: „Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе“, и заветът Ми няма да се помести, казва Господ, който ти показва милост.

Исая 54:10

10 Защото, дори и да изчезнат планините
и да се поместят хълмовете,
пак Моята благост няма да се оттегли от теб
и заветът Ми на мир няма да се промени,
казва Господ, Който ти показва милост.

И в 55 глава казва: „Вие, които сте жадни, елате“ и т.н. Т.е. вече това е за всички. И тук вижте в 56 глава какво се има предвид под „всички“. Всъщност главата говори за промяната, така започва в първите стихове.

Исая 55:1

1 О, вие, които сте жадни, елате всички при водите;
и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте.
Да! Елате, купете вино и мляко
без пари и без заплащане.

И сега в 56 глава четем: „Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда“. Това е в контраст с това, което прочетохме, че тия, които не вършат правда, от тях няма полза, защото скоро ще дойде спасението от Мен и правдата Ми скоро ще се открие. Значи, не си мислете, че тези, които днес успяват с измама, с насилие, че те ще прокопсат – няма да прокопсат, защото Господ ще се занимава с тях.

Исая 56:1

1 Така казва Господ:
Пазете правосъдие и вършете правда,
защото скоро ще дойде спасението от Мен
и правдата Ми скоро ще се открие.

„Блажен онзи човек, който прави това“. Ето тук имаме едно блаженство: „и онзи човешки син, който се държи за него“. И за това има нещо интересно – говори се за съботата и се казва: „който пази съботата, да я не оскверни, и въздържа ръката си да не стори никакво зло“. Това всъщност, което се казва за съботата, се има предвид поклонението на Бог и затова е много важно. И аз вярвам, че това е едно послание, което нашата църква трябва да чуе и да знае, а именно, че Господ цени поклонението.

Исая 56:2

2 Блажен онзи човек, който прави това,
и онзи човешки син, който се държи за него,
който пази съботата да не я оскверни
и въздържа ръката си да не стори никакво зло.

Когато ние се събираме да се поклоним на Бога в неделния ден, това е нашият ден за почивка, това е нашата събота. Т.е. това е един принцип, който Бог е определил: шест дена работиш. И това е дори първото нещо – за шест дни Господ сътвори небето и земята и на седмия ден си почина. И това е всъщност една от десетте заповеди, в които се казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“. Това означава, че този ден трябва да бъде отделен за Господ.

Битие 2:2-3

2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

Изход 20:8

8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

И след това има дори такива заповеди – един човек беше убит за това, че не спазваше съботата и го убиха с камъни, нали? И това се повтаря и повтаря, че Бог набляга, че за Него е важно да има връзка, да има поклонение от Неговия народ като църква. И толкова се казва за тези, които пазят съботата и се казва: „и въздържа ръката си да не стори никакво зло“.

Числа 15:32-36

32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.
33 Онези, които го намериха, като събираше дърва, го доведоха при Моисей и Аарон и при цялото общество.
34 И го сложиха под стража, понеже не беше още изявено какво трябва да направят с него.
35 Тогава Господ каза на Моисей: Човекът непременно трябва да бъде умъртвен; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 И така, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, и той умря, както Господ заповяда на Моисей.

И след това трети стих продължава и казва: „И чужденецът…“. Ето, къде са чужденците? Преди това се говори в Стария Завет, че не може всеки да се приближава към Бога. Даже имаше, ако четете Числа в началото, се говори, че всеки чужденец, който пристъпи, ще се убие. И също дори израилтяните не могат да пристъпват, трябваше само свещеници, които могат да влизат, да действат вътре, да служат в скинията. Това трябваше да се пренесе – само един род от племената можеше да вдига ковчега на Завета и така нататък.

Но тук вече са чужденците. Т.е. вече заради това спасение, което Бог е извършил, Той вече кани всички – кани чужденците, кани тези, които са инвалиди също, или пък нещо им е недъгаво, защото казва: „А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не говори, като каже: Господ съвсем ще ме отдели от людете Си; нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво“.

Защото също се казва, че свещениците, които трябва да служат на Господа, те трябваше да бъдат здрави, т.е. не трябваше да има в тях недостатък. Значи, ако нещо има – изкривено лицето, или отсечена ръка, куца, т.н., такъв човек не може да бъде свещеник, не може да бъде в левитите. И също, ако си скопен, не може да бъде свещеник, защото трябва всичко да ти е ОК, както и животните, които се принасяха, трябваше и те да бъдат без недостатък, и свещениците трябваше да бъдат без недостатък.

Обаче тук Той говори на скопеца и казва: „Скопецът също и той да дойде“. Вижте каква милост на Господа! И скопецът, той е отчаян за бъдещето, защото той казва: „Ето, аз съм сухо дърво“. Какво означава „сухо дърво“? Означава, че няма плод, означава, че няма деца, защото той е скопец и той не може да има деца. И той си казва: „Аз живея тук и край, свършвам се, кой ще ме запомни?“.

И това е обаче, вижте, Господ говори на тези скопци и вижте какво казва. Това са добри известия, защото така казва Господ на скопците, които обаче – скопци, вижте какво правят – „които пазят съботите Ми, избират каквото Ми е угодно и държат здраво завета Ми“. Ето за този вечен завет, който ви казах, на тях Аз ще дам в дома Си и вътре във стените Си спомен и име по-добро от синове и дъщери. На тях ще дам вечно име, което няма да се залича. Слава на Бог!

Така че Господ казва: ако ти си мислиш, че понеже си недъгав или недостатъчен, не можеш да се поклониш на Бог – не! Ти си добре дошъл. Въпросът е ти да имаш това желание да живееш според този нов вечен завет, който Господ прави, да искаш да се поклониш на Бога. И ти си мислиш, че няма да имаш вечно име, но ето, Аз казвам, че ще ти дам вечно име, което няма да се залича. Това даже е по-добре от поколения, което Господ ще им даде.

И също се казва за чужденците в 6-ти стих: „Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа“. Значи ти можеш с чужденците, обаче ако те се прилепват към Господа, за да Му служат. Вижте, църквата е отворена за всички, всеки може да се прилепи към Господа. И ти просто започваш да се прилепваш към Господа и казва: „за да Му служат и да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги. Всеки от тях, който пази съботата, да я не оскверни“ – отново се говори за съботата – „и държи завета Ми“ – пак отново се говори за завета.

„И тях ще доведа в святия Си хълм“ – един небесен Йерусалим и хълма на живия Бог, за който се говори в Евреи, също в Откровението – „и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом. Изгарянията им и жертвите им ще бъдат благоугодни на олтара Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена“. Слава на Бога за това! Ние говорим за „молитвен дом на всичките племена“.

Вие не бихте очаквали тук точно да се говори в този стил толкова много, обаче ние наблягахме преди, особено аз като бях младеж, наблягах върху този стил, наблягах на „молитвен дом“. Когато се казва „домът Ми ще се нарече молитвен дом“, значи трябва да се молим, трябва да се молим повече. Обаче акцентът, който всъщност тук витае в неговия контекст, е, че това е „молитвен дом на всичките племена“ – не само на юдеите, не само на израилтяните, на всичките племена.

И затова църквата трябва да участва в мисиите, защото ако има племена, които са още не са достигнати с благовестието, те трябва да чуят, те трябва да повярват, ние трябва да ги доведем. Може би ние сме от този остатък, за който се пророкува в 66 глава, които отиват при островите и довеждат, както апостол Павел, принос на Господа народите. Това е същност действието в новата земя.

Исая 66:18-20

18 Защото Аз зная делата и помислите им
и иде времето, когато ще събера всички народи и езици;
и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 И Аз ще поставя знамение между тях;
и онези от тях, които се отърват, ще ги изпратя при народите –
в Тарсис, Фул и Луд, които опъват лък,
в Тувал и Яван, далечните острови,
които не са чули за Мене,
нито са видели славата Ми;
и те ще изявяват славата Ми между народите.
20 И ще доведат всичките ви братя
от всички народи за принос на Господа –
на коне, на колесници и на носилки,
на мулета и на бързи камили, –
към святия Ми хълм, Йерусалим, казва Господ,
както израилтяните донасят принос
в чист съд в дома Господен.

И се казва в 8-ми стих: „Господ Йехова, който събира изгонените от Израил, ето, що казва: Ще събера още и други освен своите Му, които са вече събрани“. Спомняте ли си Исус какво казва: „И други овце имам, които не са от тази кошара, и те ще дойдат, ще ви следват и ще бъде едно стадо с един пастир“. Слава на Бога!

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Твоят дом е молитвен дом за всички народи. Помогни ни да бъдем верни свидетели, да носим Твоето благовестие до краищата на земята и да се покланяме пред Тебе в дух и истина. Амин.

Много съм насърчен просто като четях тези стихове, като четях тези пасажи и накрая Господ ми даде светлина да ги разбирам, да си казвам: „Слава на Бога!“ Невероятно! Ние сме част от Божия план. Ние сме тези, които сме гражданите на Царството. Царството не е само за евреите. Ние не сме американска вяра, ние сме световна вяра.

Някои казват, че чужденците всички са добре дошли, защото християнството започва сред евреите. Исус е евреин, апостолите са евреи, после започват езичниците да се приближават и те са били сирийци, антиохийци, египтяни в Александрия. Първите християни започват да се разрастват и едва ли е до нашите земи, когато са били траки, може би нашите предци траки са били спасени от тях. Но важното е дали ние обичаме Господа, важното е дали ние се прилепваме към Господа, важното е дали ние пазим съботата Му.

И тук нямам предвид буквално, има такава група от една деноминация, която се казва „Адвентисти от седмия ден“, които говорят, че трябва да се пази съботата като ден, но в Евреи се казва за събота „почивка“. Един ден, днес, като казва „днес“, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си. Т.е. тази събота е всъщност „почивката“.

Евреи 4:9

9 Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.

И аз това искам да ви насърча, особено нашите сестри може би, не знам какво си говорите на сестринството, или може би и братята, следователно не само сестрите, които са готови, но въпросът е, че ние трябва да си готвим от петък вечерта. Да си подготвим, няма смисъл от събота вечерта да си подготвим за неделята, да си пазим съботата, да си подготвим и в неделя сутринта, слагаш яденето с таймери, слагаш едното сутринта, да може в един часа да е готово и след църква отиваш и пиле, сърми, боб, каквото ти си сложил, каквото си сготвил, нали?

Няма да, като се върнеш и сега просто да търсиш да работиш и т.н. Да извършиш сутринта от църква, почиваш си във Господа, отиваш, хапваш, затова следобедна дрямка, нали? И четеш от Словото или почиваш си, защото утре е понеделник и трябва да стана рано, нали? Но неделята трябва да бъде ден за почивка. Почивка, която започва с поклонение, защото всичко е поставено точно за поклонението, но също почивка, в която да си починеш и вкъщи да се разтовариш, нещо друго да си направиш, но централното е поклонението.

Да не мислиш за други неща, но да мислиш най-вече за Господа, да мислиш за Словото, да мислиш за завета, да мислиш за привилегиите, които имаш, да пееш песни, да се покланяш на Бога. Така че, нека да благодарим на Бога.

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за Твоето Слово и Господи, благодарим Ти за Царството Ти. Благодарим Ти за светлината, която ни озари в лицето на нашия Господ Исус Христос. Благодарим Ти за светлината на славното благовестие, благодарим Ти за светлината на Царството и Господи, благодарим Ти за всички благи неща, които има от Исус и благодарение на Неговата жертва ние имаме тези привилегии. Господи, благодарим Ти за Исаия 56-та и 66-та глава, в които се говори, че това спасение е не само за народа и не е само за юдеите, които бяха наследниците на Авраам, но Ти казваш и в Новия Завет, че не всички, които са от Израиля, са израилтяни, защото израилтяни са, които любят Господа, израилтяни са, които пазят заповедите, израилтяни са, които призовават името Господне. Ти казваш: „Всеки, който призове името Господне, ще се спаси“.

Римляни 10:13

13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.

МОЛИТВА

И Боже, аз Ти благодаря за това, че Ти си направил така, дали сме от български произход, от ромски произход, от турски произход, няма значение, но Господи, Ти си ни спасил, Ти си ни се открил и ние, Господи, може да положим нещо по-важно в Тебе, Боже. И Господи, да бъдем част от чужденците и дори ако има някой, който има някакви здравословни проблеми, той също може да бъде Твой, Господи, и ние да се радваме, защото в Тебе имаме делата си, в Тебе имаме наследството си. Господи, дай ни наистина да копнеем за Тебе, да се радваме в този нов завет, в този вечен завет, в това Царство, в което Ти ни призоваваш да бъдем царе и свещеници, да бъдем съграждани на светиите, членове на Твоето семейство. Благодарим Ти, Боже, за тази милост и благодарим Ти, че Домът Ти ще се нарече молитвен дом на всичките племена и благодарим Ти, че ние сме станали част от Твоя молитвен дом, ние сме станали част от Твоя народ.

МОЛИТВА

Но Те молим за тези, които все още не са. Господи, простри Твоята милост към тях и аз Те моля за мисионерите, които са в Турция, които показват любов към турците, но не за тези, които са пострадали от земетресенията. Молете се за тези, които са в Украйна, тези, които са по целия свят, може би в Азия или в Африка, или в Латинска Америка, или макар и в Европа. Господи, нека хората да се обърнат към Тебе, нека да повярват. Аз Те моля за моето поколение, което може би не е чуло за Тебе, не е чуло за тези привилегии, които Ти ни даваш в Словото Ти. Господи, Ти направи така, че те да Те познаят, Твоето Царство да расте и ние се молим с тази молитва на нашия Господ: „Да се свети името Ти, да стане известно между народите, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята.“ Прославяме Те и Ти се покланяме, Господи, в името на Исус. Амин.