Това, за което ще говорим тази сутрин, е структурата на Евангелието според Марка. Когато говорим за структура, просто имайте предвид, че структурата е като един мост. Значи мостът има отдолу колони, които държат моста. Това, което минава отгоре по моста, е пътят, минават колите. Но за да могат тези коли да се движат по този мост, трябва отдолу да има подпори. И всъщност това е, което структурата в текста ни говори – Бог ни предава няколко послания, но това послание има нива на структура.
И Евангелието на Марк е по същия начин. То е благовестие, то е Бог, послал към нас, но то има своята структура. И ако видим структурата на дадена книга, тогава ние можем да разберем и да схванем по-пълно и по-точно значението и това, което Бог иска да ни каже. В миналото Евангелието според Марк се е считало просто като колекция от предания за Исус, организирани на случайни принципи. Обаче днес се вижда една изкусна структура на Евангелието. Тя не остава незабелязана.
Евангелието според Марк е, освен че е Божието Слово, и това, че ние го разглеждаме като литература, не означава, че по някакъв начин омаловажаваме неговата божественост. Напротив, ние виждаме в това, което Бог ни е дал, начина, по който Бог ни говори. Но в литературно отношение то е един литературен шедьовър, т.е. то е написано по един много, много добър и прекрасен начин. И най-добрият начин да схванем Евангелието според Марк е да го разглеждаме като две отделни части, т.е. мостът има две части. И тези две части в началото имат свой собствен пролог и свой епилог. Прологът е въведението. Първите няколко стиха, първите 13 стиха са въведението, а последните 8 стиха и последната глава, те са епилогът или заключението, което се случва след смъртта на Исус, Възкресението и другите неща.
ВЛАСТТА НА МЕСИЯТА
Първата част на Евангелието според Марк би могла да се нарече „Властта на Месията“. Нека да кажем „Властта на Месията“. От първа до осма глава, ако четете, ще видите властта, авторитета на Христос. Всичко, което казва, се изпълнява, всичко, което прави, демоните Му се покоряват. Върши чудеса, бурята Му се покорява, т.е. Той има власт. Това е едно от нещата, които Христос искаше да разкрие, когато дойде на тази земя – Неговата власт като Христос.
ЖЕРТВАТА НА МЕСИЯТА
След това има втората част на Евангелието, която е от 9 до 16 глава. Там вече, след като сме разбрали и сме утвърдили, че Христос е мощният Божий Син и Месия, фокусът е върху страданията на Месията. Така че втората част би могла да бъде наречена „Жертвата на Месията“. Т.е. първата част е „Властта на Месията“, втората част е „Жертвата на Месията“. Нека да кажем „Жертвата на Месията“.
ПРОЛОГ (1:1-13)
Марко 1:1
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;
Евангелието започва с Пролог. Това е от 2 до 13 стих. Първи стих е като заглавието на Евангелието. Там се казва: „Началото на благовестието за Исус Христос, Божия Син“. След това има Пролог, където се говори за Йоан Кръстител и Исус. И в този Пролог ни се представя Йоан Кръстител като предтеча или предшественик на Исус. И след това Марк ни разказва за появяването на Исус на сцената, за кръщението и за прогласяването на Божието време и Божието Царство. Това е Прологът от 1 до 13 стих.
ПЪРВА ЧАСТ: ВЛАСТТА НА МЕСИЯТА (1:14-8:30)
Първо действие: Царската власт на Месията (1:14-3:6)
Първата част е „Властта на Месията“ и тя е от 1 глава, 14 стих до 8 глава, 30 стих. И тук вече Исус започва да прогласява Божието Царство, да върши чудеса. В тази част има 3 подчасти, които бихме могли да наречем действия. Първото действие е „Царската власт на Месията“ и тя е от 1 глава, 14 стих до 3 глава, 6 стих. Исус не си губи времето. Той застава на старта и се втурва в действие. Една от ключовите думи в тази част на Евангелието и в цялото Евангелие е думата „веднага“. Не знам дали сте забелязали, но само в Марко се използва тази дума много често. „Веднага, веднага, веднага“. Тази дума „веднага“ означава „действие“. Исус е Божият Син, действащото лице на действието. Той е действието.
След това веднага призовава ученици. Първото нещо, което Той прави, е да събере екип, с който да работи. Първо четирима ученици – рибарите, братята Петър и Андрей, Яков и Йоан. И след това Той започва да действа, изгонва демони. Отива в синагогата и започва да изгонва демони. Това е първото чудо, което виждаме Исус да върши. Изгонва един демон и проповядва с власт. Така че ние виждаме властта и замаха, с който Исус действа.
Три са ключовите думи, които характеризират това първо действие. Първата е „власт“. Исус Христос упражнява властта Си като Месия. И това се забелязва от останалите, те казват: „Той има власт да изгонва демони“. Той поучава като един, който има власт. Той те призовава и тебе да тръгнеш. Той като ти каже „върви след Мене“, Той е Царят. Втората ключова дума е „смайване“ или „отчудване“. Т.е. отново и отново се описва как учениците, когато виждаха какво прави Исус, са се смайвали от учението Му. Те се отчуждаваха на това, което Той прави. Те бяха смаяни, отчудени и разбираха, че нещо необикновено, невероятно се случва.
Третата ключова дума е „опозиция“. Тъй като в тази първа част, когато Исус започва да изявява властта Си, веднага започва да се появява опозиция, религиозните водачи се наговарят против Него. И тази опозиция се заражда още при изцелението на паралитика. Когато Исус изцеляваше този паралитик, който го спускаха, Той каза: „Прощават ти се греховете!“. И те настръхнаха и казаха: „Чакай сега, какви грехове ще прощаваш? Кой може да прощава грехове, освен Бог?“. Исус обаче знаеше мислите им и вижте как Той го изцери – като доказателство, че Той е Божият Син, който може да прощава греховете. Така че това е първото действие – царската власт на Месията.
Второ действие: Разделението в Израел
Второто действие – разделението в Израел. Първото действие на първата част завършва с изостряне на опозицията от страна на религиозните водачи. Те са против Него и народът се разделя. Едните са на страната на Исус, а другите са на страната на книжниците и фарисеите. Разделя се дори семейството на Исус и те тръгват срещу Него. Искат да Го проверят, че е изгубил ума си. Исус казва: „Тези, които вършат Божията воля, те са Моето семейство“. Така че в това второ действие, което може да наречем „разделението на Израел“, Исус продължава да върши чудеса и фактически чудесата Му в това действие са по-големи от тези в първото действие. Но заедно с това нараства и опозицията срещу Него. Религиозните водачи вече категорично Го отхвърлят. Исус от своя страна вече избира не само 4, но 12 апостоли. Призовава Матей и вече стават 12 ученици, които да бъдат главни апостоли. Исус изявява, че Той не просто иска някаква група последователи, но Той възстановява Израел. Той дава тези апостоли като възстановен остатък от Израел и църква.
И също Той определя, кои са Неговото семейство, както казахме. В това сторено действие също Исус разказва първото си основно поучение. Това е много важно в Евангелията, за да разберем тяхната структура, е, че има блокове от поучения, в които Исус говори малко по-дълго. Тоест речта на Исус е записана по-дълго. И Неговото основно поучение от тази част е притчата за сеяча. Тези дълги пасажи на технически език се наричат дискурси. Това е на български, има такава дума.
Но дискурс означава реч, лекция или беседа, която не е предварително написана, за да бъде прочетена. А тя е осъществена в ситуация на разговор. Това е много важно за този дискурс. Като дискусия, да. Като дискусия. Но тези дискусии, които Исус прави, съдържат Неговото основно поучение. Но те са в ситуация на хора, с които Той говори. И за разлика от Евангелието според Матея, където има пет дискусии или дискурси, един от които е Проповедта на планината, в Евангелието от Марко тези основни поучения са само две.
Едното е в четвърта глава, което се състои от серия от притчи, като основната е Притчата за сеяча. И вторият блок от такива поучения е в Марко тринадесета глава и съдържа есхатологичното поучение, есхатологичното начало, свързано с края, с последното време, когато Исус казва кога ще бъде краят на всичко и така нататък. И забележително е, когато говорим за структура, тези два дискурса или поучения на Исус стават приблизително по средата на всяка една от частите.
Марко има 16 глави, както казах, първата част е 8 глави и приблизително средата в четвърта глава е главата с притчите. Втората част също е от 8 глави, от 9 до 16. Средата в тринадесета глава е поучението на Исус за края на света. Така че виждате как са подредени всичко в една структура. Това е една от структурите от Марко. Друга интересна структурна техника, която използва Марко, и аз назовавам това нещо много характерно. Ако го знаете и искате да го видите, това ще ви впечатли.
СТРУКТУРНАТА ТЕХНИКА „ВМЪКВАНЕ“ ИЛИ „САНДВИЧ“
Тази структурна техника се нарича вмъкване. Вмъкване на народен език. Ние се наричаме, дори с пасторите като говорим, „сандвич“. Структурата е „сандвич“. Тоест, там където разказът започва, е основната филия. И след като започне някакъв разказ, Марко прекъсва този разказ и започва друг разказ. И този разказ е като месото, кюфтето, плънката на сандвича. И след това Марко се завръща към първоначалната история, за да я доразкаже, и това е горната филия вече на сандвича.
Така че имаме една история, вътре в тази история е вмъкната друга история. Това казваме „вмъкване“. Но Марко е пълен със сандвичи. Ние казваме, че то е подобна храна. Така че трябва да хапваме от сандвича на Марко. И обикновено двата разказа, този от хляба на сандвича и този от плънката, се обясняват или тълкуват един друг. И това е все едно, ако ти говориш по телефона и по средата на разговора съобщаваш на някой друг, защото получаваш позвъняване. Когато ти поставяш първия разговор на изчакване, свършваш разговора с втория, дадете се обажда и след това завършваш разговора с първия човек.
Но много често в Марко има такива неща. Аз ви съветвам да прочетете Евангелието според Марко. Даже не съветвам да го препишете. Вземете една тетрадка и препишете Евангелието. Аз познавам такива хора, съм чувал и съм срещал някои, които са преписвали цялата Библия. Просто има да се напише цялата Библия и я преписват на ръка. Защото когато ти пишеш нещо, ти го запомняш. И тогава препишете Евангелието според Марко. Това е най-кратко от всичките евангелия.
Започнете с него, препишете го. И тогава ще видите тези структури, ще видите сандвичите, ще видите различните неща, които Марко прави, ще видите къде са поученията на Исус. Но, например, историята за книжниците, които казаха, че Исус изгонва демоните чрез началника на демоните, Веелзевул. Това е трета глава, от 22 до 30 стих. Вмъкната в друга история е за това, как семейството на Исус иска да го прибере в къщи, защото не бил на себе си. Тоест, две истории различни, но едната е вмъкната в другата и това означава, че двете, двата разказа по някакъв начин се допълват и хвърлят светлина.
Марко 3:22-30
22 И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.
27 И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали;
29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.
30 Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.
Един от друг толкуват един от друг. Също нещо, което е най-характерно за мен, и което най-лесно запомням, е, че разказът за изцелението на жената с кръвотечението, от 5 глава от 24 до 34 стих, е вмъкнат в разказа за възкресението на дъщерята на Иаир. Тоест, Марко започва да разказва за дъщерята на Иаир и по пътя, докато върви към нея, изведнъж се срещат с жената с кръвотечението, се допълват с него и тя е изцелена. Всъщност тя е изцелена.
Марко 5:24-34
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
Друг пример е разказът за очистването на храма, който е вмъкнат в разказа за проклинането на смокинята. С проклинането на смокинята и след това изчиства храма. И по някакъв начин, това ни дава светлина, че смокинята, може би, има връзка с еврейския народ, който трябва да бъде изчистен, защото не дава плод. Вмъкването на един разказ в друг означава, че Марко съзнателно използва външния разказ като фон, който обуславя тълкуването и разбирането на вътрешния разказ. Така че ние трябва да знаем тези неща и да ги четем. Аз ви предизвиквам да четете, да видите Евангелието на Марко и неговата структура.
РАЗРАСТВАНЕТО НА МИСИЯТА НА МЕСИЯТА
Така че говорим за двете основни части и вече говорихме за първото основно действие, което беше царската власт на Месията. Второто действие беше разделението на Израел. И третата част или третото действие в първата основна част е разрастването на мисията на Месията. Това второ действие води до трето, което сме нарекли „разрастването на мисията на Месията“. Когато религиозният Израел отхвърлят Исус, Той започва да служи извън Галилея. Т.е. Той разширява служението. И не само Той служи, но изпраща и учениците Му да служат. Т.е. в първата част служи само Той, затова втората част Той избира ученици, затова в третата част Той вече ги изпраща те да служат. Служението се разраства.
И въпреки че служението Му е ограничено, има ясни индикации, че Благовестието и Божието царство ще се разпространят отвъд Израел и към езичниците. Интересен тук е паралелът между чудесата от първо и трето действие. Можете да видите чудесата. Първо, имаме чудеса свързани с природата, или по-точно с езерото. В 4 глава, 35-41 стих, Исус усмирява бурята. А в 6 глава, 45-51 стих, Исус ходи по вода. Тоест Исус има някакви чудеса и в двете части, които говорят за езеро.
Марко 4:35-41
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Марко 6:45-51
45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
Другото е, чудеса свързани с жени. Жените в древния свят са били пренебрегвани от първо време, но Исус извършва чудеса. Първото чудо е изцелението на жената с кръвотечението. А вече, другото е освобождаването на дъщерята на сирофиникийката, която пък вече едната е нечиста, според религиозните правила, а другата е пък езичничка, въобще извън Божия народ. Но Бог и за две отхвърлени жени извършва велики чудеса, като при втората дори от разстояние изцелява, освобождава дъщерята. Така че това е първата част на Евангелието. Тя разказва за властта на Исус в три действия. В първото действие царската власт на Месията, второто е разделението в Израел и третото е разрастването на мисията на Месията. И в осма глава има един ключов преход. След като дотук Исус многократно е демонстрирал месианската си власт, в осма глава 29 стих Петър изповядва Исус и казва: „Ти си Христос“.
Марко 8:29
29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
Това е, което Марко иска, неговите читатели да направят също. Бяхме в тема „Евангелието“ в един момент, където се задава въпросът „Кой е Исус?“ и да достигнем до разбирането, до откровението, че Исус Христос е Божият Син. Ако ние повярваме, че Той е Божият Син, това ни спасява. И Марко развива това малко повече. Но това е всъщност Благовестието. И бихме казали, че това е кулминацията на властта на Исус в първата част. Но в този момент Исус не чака, веднага Той предсказва, че ще пострада и ще умре.
Така че цялата втора част е за страданието на Христос. Смяната на посоката от осма в девета глава е от едно публично служение в Галилея, характеризиращо се с невероятни чудеса и знамения, към служение, насочено към Ерусалим и характеризиращо се с поучение относно страданието на Исус и страданието на Неговите последователи. Спомням си, дали в началото, баба Ани, моята тъща, когато четеше Евангелията и не разбираше какво става, се объркахме от Капернаум, после от Капернаум си стигнахме за Ерусалим. Защото се говори, че си бяха на път за Ерусалим. Но първата част е в Галилея, втората част е в Ерусалим. Трябва да разберем това.
Но както и първата част, тази също може да се раздели на три действия. Първото е откровението за страданието на Месията. Това е много ключово действие, в него има трети цикъл от събития и във всеки от тях Исус предсказва смъртта си. В тези предсказания учениците показват неразбиране и извършват някаква проява на гордост, която предизвиква Исус да им даде допълнително наставление за това какво означава да бъдеш истински ученик, който следва Исус, като носи кръста си. Кръст, който се състои в гонение заради вярата и евентуална мъченическа смърт. Днеска е модерно „Богословието на просперитета“, но ако това богословие беше в учениците на Исус, те щяха да имат големи проблеми.
Това, което не трябва да пропускаме тук, е, че в това действие чуваме гласа на самия Бог за втори път в Евангелието и това също е много важно нещо, което ми подсказва структурата на Евангелието. Значи по време на кръщението, самото начало на първата част, чуваме гласа на Бога от небесата, който говори директно на Своя Син и Му казва: „Ти си Мой Възлюбен Син, в Тебе е Моето Благоволение“.
Марко 1:11
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
И забележете, че тук Бог Отец говори към Бог Син, към Исус, и Му говори в това лице, единствено число: „Ти си Мой Възлюбен Син“. Тук обаче, вече в началото на втората част на Евангелието, която говори за страданието на Месията, Исус е на планината на преображението и Божият глас проговаря отново, този път обаче в трето лице – не говори директно на Него, а говори на учениците за Него и им казва: „Този е Мой Възлюбен Син, Него слушайте!“
Марко 9:7
7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.
Така че тук вече имаме едно поучение към нас, защото те може би са били разколебани. Те са казвали: „Чакайте, Той е Месията, пък сега говори за страданието, какво се случва тука?“ Но Бог им казва: „Той продължава да бъде Мой Син, независимо от това, че ще умре на кръста“. Това не го прави по-малко да бъде Мой Син. Бог утвърждава Сина не само в Неговата власт, но и в Неговите страдания. Тези думи на Бог в Марко 9 са Божият начин да ги увери и тях, и нас, че това, което Исус казва за Неговите страдания, е Божият план и не го дисквалифицира от статута Му на Месия. Напротив, страданията и смъртта, през които преминава, показват, че Месията върви по план и че Исус осъществява Божия първоначален замисъл.
Друго интересно изразно средство, което Марк използва, са триадите или групите по три. Марко обича тройките и отново и отново групира нещата по три. Интересно е също, че тези тройки по някакъв начин са свързани с провалите на учениците. Преди няколко години погледнах една проповед точно в тази част, която се казва „Слепотата на учениците“. Там може да видите как те бяха слепи. Но грешките на учениците се превръщат в основна тема в Евангелието според Марко. Например, три пъти Исус прави предсказания за страдания с една тройка. И след всяко от тези предсказания учениците проявяват някакъв вид гордост и егоизъм. Учениците сгафват, но след техния гаф Исус им дава допълнителни инструкции, че ако са истински Негови ученици, те трябва да бъдат готови да страдат и да умрат заради вярност. Това е ученичеството. Ако иска някой да върви след Мен, нека да вдигне кръста си – това означава, че си готов да умреш и да страдаш. И така нека да Ме следва.
И тези ученици, които са били първите получатели на Евангелието, те са били разпъвани на кръстове, изгаряни като факли в Рим, те са били в голямо страдание. И това е било делът на бъдещия ученик на Исус. Трябва да си готов да страдаш. Но това е валидно и за нас, защото на много места по света църквата страда, църквата е гонена, църквата е преследвана и не трябва да забравяме това никога. И след като те правят нещо, което е проблемно и Исус ги коригира, също виждаме, по време на кулминацията на Исусовото служение в Гетсиманската градина, учениците заспиваха три пъти, докато Той се молеше. Бог да ни пази да бъдем известни за това, че заспиваме не веднъж, два пъти, не три пъти. Просто учениците са в Евангелието според Марко като Йона. Знаем, че Йона е Божий пророк, обаче Бог му казва да отиде там, той отива на друго място. Хората около него са в море, той спи. Трябва да учите, в Йона може да видите себе си. Той е като едно огледало. И учениците също са като огледало на нас, да видим, че и ние сме заспали. Това не е най-големият проблем. Трябва да се събудим. Но три пъти Петър се отрича от Исус. Най-големият ученик казва: „Не, аз няма да се отрека от Тебе“. Три пъти се отрича. Значи виждате ли, тези тройки са свързани с учениците и с техните провали. Дори кръста и разпятието Марко разделя на два периода по три часа. Той споменава третия, шестия и деветия час.
Второто действие на тази втора част е Месията конфронтира Ерусалим. В това действие Исус изчиства храма, спори с религиозните водачи, дава неговото известно поучение за края на света, в което Той предсказва разрушаването на Ерусалим и разрушаването на храма.
Марко 13:1-37
1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!
2 А Исус му каза: Виждаш ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 Кажи ни, кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението, когато всичко това предстои да се изпълни?
5 И Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.
6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще кажат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.
8 Защото народ ще се повдигне против народ и царство против царство. Ще има трусове на разни места, ще има глад; а тези неща са само начало на страданията.
9 Но вие гледайте себе си, защото ще ви предадат на съдилища и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствате на тях.
10 Обаче първо трябва да се проповядва благовестието на всички народи.
11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.
12 Брат брата ще предаде на смърт и баща – дете; и деца ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, която стои там, където не трябва (който чете – нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;
15 и който е на покрива на къщата, да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на бременните и на кърмачките през онези дни!
18 При това, молете се да не стане това през зимата;
19 защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.
20 И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавила нито една душа; но заради избраните, които Той избра, е съкратил дните.
21 Тогава, ако ви каже някой: Ето, тук е Христос!, или: Ето там!, – не вярвайте;
22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.
24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще падат от небето и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
28 А научете притчата от смокинята: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;
29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за онзи ден или час никой не знае – нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето.
34 Понеже това ще бъде, както човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, а на вратаря заповяда да бди.
35 Затова бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта),
36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!
И след това вече е третото действие на втората част, където имаме страданието на Месията – пътя към кръста. В това трето действие Исус установява Господната вечеря. Днес ние ще имаме Господна вечеря. Исус е арестуван, осъден, унижаван, бичуван и разпнат. И в същото време в това трето действие е възгласът на стотника, който, когато видя как Исус умря и какво се случи, той каза: „Този наистина беше Син на Бога“. Т.е. в първата част ти каза: „Ти си Христос“. Учениците Му в първата част, стотникът, който е езичник, който е римлянин, той каза за Исус: „Ти си Божий Син“.
Третото действие обаче не е край на Евангелието, където това говори до един последен разказ, който е наистина поразителен. Епилогът провъзгласява Исусовото възкресение. В някои от песните се говорише за това, че Исус умря на кръста. Но също в тях се говорише и това, че Исус възкръсна. Той възкръсна. Исус възкръсна с победа над смъртта, която защитава Неговата претенция за божественост. Той не е просто един човек или някакъв човешки герой. Той е Божият Син.
И въпреки, че църквата все още страда, и тогава в настоящото църквата може да бъде уверена в идващата победа. Защото Исус победи Сатана, победи греха и победи смъртта. Слава на Бога! Така че това е основната структура, да е върната според Марка. Ще кажа нещо още за особеностите на разказа. Разказът има конкретни типични характеристики или особености. Те имат сюжет. И сюжетът ни помага да проследим развитието на историята, какво се случва в нея. Във всеки сюжет има завръзка или конфликт.
Нещо се случва. И конфликтът расте до момента, в който достига до своята кулминация. След кулминацията, сюжетът има развръзка или завършване. И евангелията имат всяко едно от тези неща, а в тях има завръзка. Появява се конфликт, както ви казах още в първата част. Конфликтът между фарисеите и Исус. Но преди него има още един друг конфликт. И този е в изкушението на Исус. Конфликт между Сатана и Исус. И този конфликт се развива в конфликт между Исус и демоните.
Исус гони демоните. Какво ни казва Марк чрез тези два конфликта? Казва ни, че действието, което се развива, има огромно влияние в духовния свят. Просто ние трябва да знаем, че църквата воюва, ние сме във война със света на мрака. Това е реална война, реална битка. И ние трябва да бъдем винаги стегнати, готови за бой с врага. Не физически, но духовен бой. Исус победи, но ние трябва да наложим Неговата победа. Така че борбата на Исус не е физическа. Тя е в конфликт със силите на мрака и с техния началник Сатана.
Но нещата не спират до там. А духовните сили имат техните изразители. В случая, това бяха книжниците и фарисеите. Духовните водачи, хората на власт. Така че, очевидно, ако те не са на страната на Исус, и има конфликт между Исус и Сатана, но на чия страна са те? На страната на дявола, нали? Така че, трябва да внимаваш. Исус разделя хората. Трябва да знаеш на коя страна си. Те ли са на страната на Исус, или са на страната на противниците на Исус. Просто няма междинно положение, няма неутрално положение.
И с развитието на действието, конфликтът и завръзката достигат своята кулминация. И това е кулминацията на Евангелието, очевидно. Това е разпятието и след кулминацията следва развръзката. И развръзката е възкресението на Исус. Също освен сюжет, разказите имат обстановка. Къде се случва това действие. И обстановката е контекстът на действието и тя може да бъде пространствена или географска, може да бъде социална или свързана с определен сезон или време.
И както казахме, голяма част от Евангелието, според Марка, се развива в Галилея. Крайбрежието на Галилейското езеро. Често става въпрос за ладията или за лодката, в която Исус се придвижва. Обстановката с лодката там, очевидно, често се проваля. Защото те се страхуват, имат буря, те казват „Исус, спиш, ние загиваме, какво става?“ Или пък „Исус ходи по водата“, Петър тръгва, обаче пак почва да потъва и т.н. Ерусалим е другата локална обстановка.
Какво се случва в Ерусалим? Там е столицата, там е конфронтацията. Исус конфронтира Ерусалим, религиозните водачи на тяхна територия. До степен, в която те съставят план да Го убият и те осъществяват плана си. Юдеите Го предават и Го хващат и т.н., докато стигнат до кулминацията на разпятието. То е в Ерусалим. Къщите също са важна пространствена обстановка в Марка. Когато Исус е влязъл в къща, обикновено там е място, където Той дава „частни уроци“ на учениците Си.
Т.е. казва ни неща, които широката публика няма привилегията да чува. Той казва притчите, след това, когато Той е насаме с учениците, Той им дава обяснението на притчите. Но на другите не ги разказва. Така че обстановката е важна в Евангелието според Марка. Така че разказите имат сюжет, имат обстановка, какво е друго? Те имат герои, действащи лица. И във всеки разказ има добър и лош герой. Техническите термини за това са „протагонист“ и „антагонист“.
Т.е. „протагонист“ – това е от гръцки още в драмите. Други – „антагонист“, някой е положителния, други – отрицателния герой. И също може да има хора, които нито са добри, нито лоши, някъде по средата. Кои са протагонистите в Евангелието според Марка? Добрите – Исус Христос, Бог Отец, Святия Дух. Когато Исус е на сцената, Той изпълнява цялата Божия воля. И така Той оставя следа, оставя стъпки, в които Неговите последователи да стъпваме. Така че Исус е добрият.
Кои са антагонистите или опонентите, противниците на Исус? Вече ги споменахме – Сатана, демоните, юдейските водачи. И нещо много важно по отношение на действащите лица е, че за разлика от романите, в Библията рядко намираме описание на това как изглеждат или детайли за тяхната външност. Ако е някой роман, можете да кажете там да прочетете: „Той беше с такава коса, такива мигли, такива вежди“, така нататък, рядко описание. Но в Евангелието не намираме, и в Библията не намираме такива описания на външните черти на Исус.
Дори не се казва Исус как изглеждаше, каква коса имаше, какви очи имаше. Цветът на очите не се споменава. Може да пише – Той е синьоок, а Той беше синьоок. И не знам, може да е било, но не се казва. Но начинът, с който действащите лица в Евангелието се разкриват, е с техните стъпки, т.е. това, което те правят, техните действия и с техните думи. Затова много е важно, когато разглеждаме отделните действащи лица или героите, да видим какво казват, какво правят.
И това е, което всъщност ни характеризира. Не е толкова важно как изглеждаме външно. Важно е какво правим и какво казваме. И ще завърша с това, че едни много интересни действащи лица и герои в Евангелието са учениците. И един много добър въпрос, който може да зададем по отношение на учениците е – учениците положителни герои ли са или отрицателни? Вие какво ще кажете? Кои? Учениците. Дали са положителни? Или отрицателни? Положителни, според мен. Може би трябва да дадем някаква смесена оценка.
Вървят към положителност. Вървят към положителност. Може би това е най-доброто. Но такива сме и ние. Това е нещо много интересно и специфично за Евангелието според Марка. За разлика от Матей и Лука, където учениците са представени в по-положителна светлина, в Марка учениците са по-скоро анти-ученици. Както ви казах, те са като Йона. В повечето от разказите, техните думи и постъпки са отрицателни. Те не могат да бъдат препоръчани. Затова и се коригират.
Защо е така? Защото учениците са хора като нас. И гледайки ги, ние трябва да се учим какви да не бъдем. Разбира се, по-късно в Деяния на апостолите, те се превръщат в протагонисти и в герои. Добри, те са вече така говорещите герои на вярата. Но в Евангелието според Марка, те са още в процес на изграждане. Имат по-скоро отрицателни роли, отколкото положителни. Разбира се, те не са толкова лоши, защото са на страната на Исус, не са противници. Не са на страната на Сатана и на религиозните водачи.
Но във тях ние можем да видим себе си, да видим какво Бог иска да промени в нас. Какви са най-честите слабости на учениците в Евангелието според Марка? Питам ги. Какви са най-честите слабости на учениците в Евангелието според Марка? Първо – страх. И липса на вяра. Какво им казва Исус? „Защо сте страхливи? Маловерци! Още ли нямате вяра?“ След това – „О, роде невярващ, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя!“ Прилича ли ви това на положителни герои? Никак! Липса на вяра и с нас Исус сигурно също много често ни казва, когато ние сме в църква, вярвали сме и след това постъпваме като невярващи!
Марко 1:1
1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;
Марко 3:22-30
22 И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.
27 И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали;
29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.
30 Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.
Марко 4:1-34
1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
30 Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Марко 4:31-41
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Марко 5:24-34
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
Марко 6:45-51
45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
Марко 8:29
29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
Марко 9:7
7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.
Марко 13:1-37
1 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!
2 А Исус му каза: Виждаш ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 Кажи ни, кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението, когато всичко това предстои да се изпълни?
5 И Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.
6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще кажат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.
8 Защото народ ще се повдигне против народ и царство против царство. Ще има трусове на разни места, ще има глад; а тези неща са само начало на страданията.
9 Но вие гледайте себе си, защото ще ви предадат на съдилища и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствате на тях.
10 Обаче първо трябва да се проповядва благовестието на всички народи.
11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.
12 Брат брата ще предаде на смърт и баща – дете; и деца ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, която стои там, където не трябва (който чете – нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;
15 и който е на покрива на къщата, да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на бременните и на кърмачките през онези дни!
18 При това, молете се да не стане това през зимата;
19 защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.
20 И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавила нито една душа; но заради избраните, които Той избра, е съкратил дните.
21 Тогава, ако ви каже някой: Ето, тук е Христос!, или: Ето там!, – не вярвайте;
22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.
24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще падат от небето и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
28 А научете притчата от смокинята: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;
29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за онзи ден или час никой не знае – нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето.
34 Понеже това ще бъде, както човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, а на вратаря заповяда да бди.
35 Затова бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта),
36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!
Марко 1:11
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
И Той пак е с нас. Но ние трябва да се подобряваме по отношение на нашата вяра, по отношение на това да не се страхуваме, да я облягаме в Бог.
ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪРВЕНСТВО
Второ – желание да първенстваме. Искаме да сме шефовете. Кой е по-голям? Кой е по-голям? Дай ми да седна един отдясно, един отляво, другите не те интересуват. Но Исус харесваше ли това? Никак! При Него нещата са обратно. Кой е по-голям? Този, който е слуга на всички. Ама аз тогава не съм сигурен дали искам да бъда по-голям, защото това означава слуга на всички.
ЛИПСА НА РАЗБИРАНЕ
Трето – духовност ли е тая липса на разбиране? Исус им казваше: „Защо разисквате задето нямате хляб?“ Защото Той им каза: „Запазете се от кваса на книжниците и на фарисеите.“ И те си мислят: „Това е заради лука, защото нямаме хляб.“ По-български казано. Исус им казва: „Още ли не разбирате? Нито разумявате? Вкаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? Не помните ли?“
Когато разчупихте петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Дванадесет. А сега казвате: „Нямаме хляб“, затова си говорите и не ставате. И когато седемте хляба на четирите хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Седем. И казвам: „Не разбирате ли още?“ Казва, че учениците не разбират. След толкова време ние често сме тъпи във схващането. Затова трябва да се храним със твърда храна и т.н. Но това са проблемите на учениците и това са нашите проблеми: липса на вяра, гордост, налагане. Човек си казва, че знае какво да види за 20-30 години, вече хлябът му е поял.
ДУХОВНА ДРЯМКА
И последното е, което аз съм видял и може да ми кажете и други, но това, което аз виждам, е – дух на мързел и заспалост. Защото отидох да се моля, вече последното… Представете си, ако вие знаете, че това е последната молитва на Исус преди отиването на кръста. Ще заспите ли? Събираме се да не заспим. Те заспаха, Исус ги пита! И казва: „Симоне, спиш ли? Не можа ни един час да постоиш буден!“ И Той пак е да ги разбужда. Три пъти. Значи, трябва да се събудим, братя и сестри.
И да не бъдем заспали. Така че, четете Евангелието според Марка. Вижте основните неща. Вижте какво прави Исус. Вижте какво правят противниците Му. Вижте какво правят учениците. И нека Бог да ни говори. И да се променим.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за Евангелието според Марка. Благодарим Ти, Господи, за всичко, което Ти ни разкриваш от това Евангелие. Благодарим Ти за Марк, като евангелист, като ученик на Петър, който ни предава неговите думи. И ние казваме, че това е Евангелието на Марка, но всъщност то съдържа думите на Петър. Затова, Господи, ние можем да четем тук и Твоите думи. И всичко е предавано толкова живо, защото Петър си спомня как те в началото не са разбирали. В началото обаче са били мързеливи и заспали. Но, Господи, Ти си ги променил. Ти си ги преобразил и Ти ги направи да бъдат стълбове в църквата, Господи. И аз Ти се моля, Ти да работиш и във нас. Господи, направи ни да бъдем посветени, сериозни, бодърстващи, вярващи. Да бъдем, Господи, наистина такива, каквито Ти искаш да бъдем. Ти работи във нас. Ние Те издигаме и Ти се покланяме. Слава на Христос! Амин.