В книгата на пророк Исаия се говори за различни неща, но едно от нещата, за които се говори в тази част, която е от Исаия 40 до 55 глава, е Господният слуга. И аз ще ви прочитам пасажи от Исаия за този Господен слуга, но някои от тези пасажи са споменати в Новия Завет и те са споменати за Господ Исус Христос. И няма съмнение, че Господният слуга всъщност е Месията. Няма съмнение, че Господният слуга всъщност е Господ Исус Христос.
ЧЕТИРИТЕ ПЕСНИ НА ГОСПОДНИЯ СЛУГА
Исаия 42 глава започва, има 4 песни на този Господен слуга и първата е в 42 глава на Исаия, там се казва: „Ето моят служител, когото подкрепявам, моят избраник, в когото благоволи душата ми; дори до краищата на него той ще постави правосъдие за народите, няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазаната тръстика няма да пречупи и замъжделият фитил няма да го гаси. Ще постави правосъдие според истината, няма да отслабне, нито да се съкруши, докато постави правосъдие на земята. И островите ще очакват неговата поука.“
Така казва Господ, така казва Бог, Господ, който е направил небето и го е разпрострял, който е разстлал земята с нейните произведения и който дава дишане на людите, които са на нея, и дух на тези, които ходят по нея. „Аз, Господ, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на людите, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор и седящите в мрак и тъмнина.“
Амин. Защото това е първата от тези четири песни и започва това пророчество с думите „Ето, мой служител“. Т.е. започва нещо различно, нещо ново и се казва „Ето, мой служител“, който е различен от Израил като народ. Това е много интересно, защото всъщност Израил, народът Божий, за него се говори като слуга на Бога и от него се очакваше като Божий народ той да изяви славата на Бога между другите народи. Но в тази същата глава, 42-а, от 19-ти стих се казва: „Кой е сляп, ако не служителят ми?“
Това служителят го споменава да е сляп, той не става вече за работа. Или Бог като посланика, когато изпраща. Така че те не можаха да осъществят Божия план, но Бог изпраща неговия слуга. И това е разликата в тези песни, че в тях тонът е различен. Много е важно с какъв тон казваме различни неща, особено когато се караме, разбираме, че тонът е много важен. Но тонът в тези песни е празничен и размахът на това, което се говори, е огромен. Защото се казва за този Господен слуга, че от една страна той е изпълнен със Святия Дух.
Защото се казва: „Положих духа си на него“. Това ни връща в 11-та глава на Исаия, където се говори за отрасъла Давидов. И се казва, че върху него има дух на мъдрост и знание, дух на съвет и сила, дух на знание и страх от Господа. И същият този дух е върху Господния слуга, но в същото време той не е някакъв насилник, не е потисник, но той е смирен. Защото се казва: „Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си и ще бъде тих“. Толкова тих и толкова нежен, че дори замъжделият фитил няма да угаси.
Няма като мине да прави неща, които има вятър около него и кошничка да тича. И в същото време обаче се казва, че той е изпратен от Твореца, защото когато се говори, че Господ, който направи небето и земята и така нататък, това е Творецът. И той призовава този Господен служител и казва: „Ще те поставя за завет на людите“. Днес ние ще имаме и тази Господна вечеря. Господната вечеря е възпоминание на завета, който ние имаме с Бога, но всъщност нашият завет с Бога не е директно с нас, но той е завет между Исус Христос, като наш представител, и Бог Отец.
Но това е също и нашият завет. Така че този Божи слуга не просто ще установи завет, но той самият ще бъде завет. И не само завет на людите, което означава Израел, но също казва: „светлина на народите“. Това означава, че неговото служение е глобално. То не е ограничено с Юда или с Израел, но то е свързано с всички народи и тук виждаме също и езичниците, които проглеждат. Слава на Бога!
И след това следващата песен е в Исаия 49 глава. И тук вече самият Господен слуга проговаря. И той говори вече от първо лице. Той казва: „Слушайте ме, острови“. В 42 глава се говори за островите, че те ще чуят. И тук, като той говори на островите и казва: „Слушайте ме, острови, внимавайте, далечни племена“. Ето това вече са и езичниците. „Господ ме призова“. В 42 глава казва „слугата призова“. И тук, като той казва „призова ме“, вече: „От рождение и от утробата на майка ми спомена името ми“.
Исус Христос още преди да се роди, ангелът какво е казал на Йосиф? Да го нарече Исус. Йешуа. Господ, който спасява. Спасителят. И тук, като я казва: „Направи устата ми като остър нож или меч. Покри ме под сянката на ръката си. Направи ме като лъскава стрела и ме скри в тула си“. Това е Господ, който го подготвяше и в началото не се виждаше някакво служение за публиката, като той е настанал на около 30 години на свобода. Значи е бил малко повече от 30, мисля, че е. Но казва: „И рече ми: Ти си мой служител, Израил, в когото ще се прославя“.
Значи това е всъщност истинският Израил. Помазаникът, истинският Израил. „Но аз си рекох: Напразно съм се трудил, за нищо и напразно съм изразходвал силата си. Всекако обаче правото ми е от Господа и наградата ми е от моя Бог“. И тогава вече тук започва да говори Бог в пет стиха и казва: „Сега прочее говори Господ, който ме създаде още от утробата за свой служител, за да доведа пак Яков при Него и да се събере Израил при Него, защото съм почетен в очите на Господа и моят Бог ми става сила“.
И Бог му казва: „За тази работа, която аз искам да извършиш, ти си твърде квалифициран“. Когато пътуваш на работа, гледат на тебе: „За тази работа може да имаш средно образование, основно образование, може да вършиш, за някоя работа трябва да имаш висше образование“. Обаче ако той е някой висшист, когато го сложим на някоя съвсем ниска работа, тогава той е по-квалифициран от това, което е необходимо. И всъщност това му казва Господ на Божия служител. Той му казва: „Да, малко нещо е да ми бъдеш служител“.
Значи това да възстановиш племената на Яков и да възвърнеш опазения Израил. Ти си по-квалифициран от това. „Ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш мое спасение до земния край“. Слава на Бога. За да бъдеш не само за Израел, но и за народите и спасението до земния край. Така че виждаме, че този Божи служител не само е завет, но той също е наше спасение. И той помага на тези, които са отхвърлените.
1 Коринтяни 1:26-29
26 Понеже, братя, вижтекакви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
29 за да не се похвали никое създание пред Бога.
В 1 Коринтяни 1 глава апостол Павел казва: „Вижте си какви сте вие между вас, няма мнозина учени, благородни и т.н. Но Господ избра немощните, слабите, даже тези, които ги няма, за да посрами тези, които ги има“. И тук в Исаия 50 глава от 4 стих говори пак Господният служител и той казва: „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения“. И той казва как той се е учил да чува Божия глас. И аз вярвам, че така и ние в молитвата можем да се учим да чуваме Божия глас. И там се казва: „Всяка заран той се буди, се буди ухото ми, за да слушам като учещите се“.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Господен слуга, който дойде, за да ни спаси, да ни изведе от тъмнината и да ни направи Твои деца. Помогни ни да се учим от Теб, да слушаме Твоя глас всеки ден и да бъдем светлина за народите около нас. Благослови ни в това възпоминание на Твоя завет. Амин.
„Господ Йехова ми отвори ухото и аз не се възбунтувах, нито се обърнах назад“. Тук виждаме, че всъщност този Господен служител започва да разбира, че това покорство и служение на Бога ще бъде свързано със страдания. По принцип този термин „отвори ухото“ се споменава също в 40-и псалом. И там в 40-и псалом „отварянето на ухото“ означава не само да започнеш да чуваш, но „отварянето на ухото“ означава да ти пробият ухото, т.е. да сложиш една обица. Да станеш роб.
И когато ти ставаш роб, тогава вече ти правиш това, което Господарят ти казва. Или когато Божият служител казва „Господ Йехова ми отвори ухото“, той казва: „Аз не се възбунтувах, но аз бях готов да изпълнявам волята Му“. И в 40-и псалом той казва: „Защото жертви и приноси не са Ти угодни, но приготвил си ми тяло“. И с това тяло той казва, че ще изпълни волята Ти. И той изпълняваше Божията воля.
Псалм 40
1 За първия певец. Давидов псалом.
Чаках с търпение Господа;
и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,
2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,
и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;
3 сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа
и не е склонил към горделивите, нито към онези, които коварно отстъпват.
5 Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса;
и Твоите мисли заради нас
не е възможно да ги изложи някой пред Теб;
ако бих поискал да ги изявя и разкажа,
те превишават всяко преброяване.
6 Към жертва и приноси Ти нямаш благоволение;
отворил си уши в мене;
всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е предречено за мене).
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля.
Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание;
ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
верността Ти и спасението Ти съм изявил;
не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене;
Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 защото са ме обкръжили безброй злини,
постигнаха ме беззаконията ми, така че не мога да повдигна очите си;
те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми отпадна.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички
онези, които търсят душата ми, за да я погубят;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на нещастието ми.
15 Нека се смаят поради срама си
онези, които казват: Охохо!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Господ.
17 А аз съм сиромах и немощен,
но Господ се грижи за мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Боже мой, да не се забавиш.
И тук се казва, че гърба си дадох на биене. И ние днес възпоминаваме в „Господната вечер“ страданието на Исус, но има един псалом, където се казва, че „орачи ораха по гърба ми, проточиха браздите си“. Защото тези римски бичове, с които са биели осъдените на смърт, преди да ги разпънат, те накрая са имали парченца от олово, метал, кости. Така че всъщност този бич не е бил просто когато те шляпнат, но той е бил дълъг. И когато те ударят, тези неща се забиват във гърба. И след това войникът дърпа този бич и прави така, че раздира гърба.
И тогава Той казва: „Гърба си дадох на биене и бузите си на скубещите космите“. Това означава унижение. „И не скрих лицето си от безчестие и заплювания“. Значи виждаме, че Исус, те Го биеха, заплюваха Го в лицето – това е най-голямото унижение, което ти можеш да направиш спрямо някого, да го заплюваш в лицето. И това те правеха за Божия Син. Но Той не се обезсърчаваше и казва: „Понеже Господ Йехова ще ми помогне, затова не се смущавам. Затова съм твърдил лицето си като крем. И зная, че не ще бъда посрамен. Слава на Бога! Близо е Онзи, който ме оправдава. Кой ще се съди с мен? Нека застанем заедно! Кой ми е противник? Нека се приближи при мен и ето, Господ Йехова ще ми помогне“.
Кой ще ме осъди? Ето, те всички ще изтлеят като дреха, молец ще ги изяде. Неговите противници са обречени на суета, на изчезване, на дреха, която е поядена от молци. Която забравили са да сложат нафталин там и дрехата е тръгнала към миналото. Но виждаме, че явно Господният слуга идва, за да служи, и той разбира, че ще бъде бит. И така идваме до 52-ра глава. И тук вече нещата стават още по-ясни и сериозни, започва от 13-и стих на 52-ра глава. И това е всъщност, разбираме, че тези страдания, през които Той ще премине, не са заради Него. Не е, че Той е направил нещо и че Той е виновен. Но Той ще стане жертва. Жертва е някой, който умира на мястото на някой друг. Значи, виждаме този принцип на жертвата още с Авраам и Исаак и още преди това, когато започнаха да жертват на Бога.
И вижте тук какво се казва: „Ето, служителят Ми ще успее. Ще се възвиси, издигне и ще се възнесе твърде високо“. Значи, Господ ни предупреждава, че това, което ще чуем, може да бъде страшно, но още от начало Той ни казва какъв ще бъде краят. Ние знаем края на историята. И когато проповядваме, ние често казваме тези думи. Ние знаем края на историята, защото сме чели Откровението. Знаем, че ще бъдем във Божията слава. Знаем, че Исус ще дойде втори път. Той ще смаже главата на Сатана. Сатана ще бъде хвърлен във огненото езеро, където са звярът и лъжепророкът. Знаем, че смъртта и тя ще бъде унищожена. Знаем, че ще бъдем с Господа във вечността и това е нашето насърчение.
И тук се казва, че когато Той успее и ще се възвиси, издигне и ще се възнесе твърде високо. Бихме могли да кажем, че това е пророчество за възнесението на нашия Господ. Защото когато Той възкръсна, Той се явяваше на учениците и след това Той се възнесе. И сега ние вярваме, че Той е от дясната страна на Бога. На Бог Отец, където Той е възнесен. Обаче тук се случва нещо много учудващо. Защото този Божий слуга изглежда не като някакъв цар. Значи, днеска това е модерно, с тези инфлуенсърите и така нататък, красиви хора, които се представят нагласени и така нататък. Вижте обаче, този Божий служител е напълно противоположен. Значи, Той не съответства на това, което ние си представяме.
И казват 14-и стих на 52-ра глава: „Както мнозина се чудиха на Тебе“. Толкова бе погрозняло лицето Му, повече от лицето на който и да бил човек. Може би когато те Го биеха и Той имаше синини, кръв, и лицето Му беше станало обезобразено от бой и унижение. Но се казва: „Толкова бе погрозняло лицето Му, повече от лицето на който и да бил човек и образът Му – от образа на който и да е от човешките синове“. Значи, е бил с най-грозното лице. Така Той ще удиви много народи. Царете ще затворят устата си пред Него, защото ще видят това, за което ние им говорим. Ще разберат това, което не са чули. Дори и не са чули, ще го разберат. И се говори за царете, защото този Господен слуга е всъщност Цар.
И в 53-та глава започва: „Кой повярва на известието ни и на кого се откри мишцата Господна?“. Тоест това, което Исаия предсказва, е нещо, което ще удивява хората, нещо, което направо не е за вярване, но то е факт. И тук във 2-3 стих говори за това колко смирен е бил нашият Господ, колко смирен е Божият слуга. И казва: „Защото израсна пред Него като отрасъл и като корен от суха земя“. Значи за Исус Христос се казва, че Той не се роди в царския дворец, а Той се роди във Витлеем. Обаче царят искаше да Го убие, Ирод. И тогава Той отиде в Египет и чака там, може би 2-3 години, докато почине Ирод. И после се върна и не отиде дори във Витлеем, но се премести в Назарет. Което беше нещо като долна енория, нали? Не беше някакъв главен град и беше дърводелец. Баща Му беше дърводелец и Той беше дърводелец.
Да, те се смееха и се подиграваха: „Може ли от Назарет да излезе нещо добро?“. Може ли от долна енория да излезе нещо добро? Ако го направи, може да излезе нещо. Но тук се казва: „Нямаше благообразие, нито приличие да Го гледаме. Нямаше нито красота, че да Го желаем. Той бе презрян, отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал“. Защото от самото начало Той беше отхвърлян от нашия народ. Тези, които трябваше да Го приемат, тези, които четяха писанията, фарисеите и книжниците, трябваше като Го видят, направо да падат на колене и да Го издигат, а те гледаха как да Го уловят в думите Му. Какво ще каже и непрекъснато Го отхвърляха и Го засичаха и Го конфронтираха. Неговите собствени ученици не Го разбираха, народът не Го разбираше. Затова се казва: „Човек на скърби и навикнал на печал“. И дори множествата, те идваха да Го следват за хляба и за рибите, но като им каже, че някой е под твърдо учение, им казва: „Трябва да вземете кръста и да вървите след Мен“ и те се тръгват.
Оставаха само учениците и им казва: „И вие ли искате да си тръгнете?“ Така че Исус беше наранен много пъти. И както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо го не счетохме. Но четвърти стих говори за нещо, че всъщност Неговото страдание не е заради самия Него, но заради нас. И казва се: „Той наистина понесе печалта ни и скърбите ни понесе“. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но пети стих казва и тук подчертава: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме“.
И шести стих: „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път. И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“. Слава на Бога! Слава на Бога! И всъщност виждаме заместването, жертвата, че Той пострада не защото Той заслужаваше или беше направил нещо лошо, или защото беше некадърен, или заради нещо друго, но Той стана жертва заради нас. Тук бих казал, че в Новия Завет Исая 53-та глава е цитирана на няколко места, но едно от местата, където тя е цитирана, е в Матей.
И в Матей, вижте по какъв начин цитира този стих, четвърти стих, се казва, че Исус изцели всички, и се казва от 14-ти стих на 8-ма глава: „И когато дойде Исус в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска, и допря се до ръката ѝ, и треската я остави, и тя стана и Му прислужваше“. Слава на Бога! Исус е Изцелителят! Исус имаше явно изразено изцелително служение. Той изцеляваше много хора. Основното чудо, което Той вършеше, беше да изгонва демони, освободително служение и изцелително служение.
И казва: „А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс, и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни“. И вижте, Матей казва тук от 17-ти стих на 8-ма глава: „За да се сбъдне изреченото чрез пророк Исая“, опа, ето го, какъв е пророк Исая, той е цитирал, който казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе“. Слава на Бога! Така че Матей тук ясно цитира, вероятно те са използвали Септуагинтата, която е била превод на Стария Завет, направена около 200 години преди Христос.
Така че Исая е бил написан по-рано, отколкото да е преведен 200 години преди Христос, знаейки, че Исая е живял преди 8 века преди Христос. Но това пророчество Матей го обяснява, когато става въпрос за нашите, в Исая, че се казва „понесе печалта ни, скърбите ни“. Но тук се казва „понесе нашите немощи“, т.е. печалта са „нашите немощи“ и скърбите ни всъщност са „нашите болести“. Т.е. виждаме, че Матей използва пророчеството от Исая във физически смисъл.
Не казва някакви духовни страдания, но казва болести. И той тества това пророчество преди Исус да умре на кръста. Това означава, че тук не става въпрос за спасението от греха, но става въпрос за физическо изцеление. Така че затова ние вярваме, аз вярвам. Вярвам, че Исус е жив и днес. Вярвам, че Исус днес се прославя, като изцелява болните. Помазваме хора с масло, молим се Господ да ги изцелява. Полагаме ръка на болни, Господ ги изцелява. И това не е само за пасторите, това е за всички.
Повярваме, защото се казва: „Тези знамения ще следват“. Повярваме те. На болни ще възлагат ръце и те ще се освободят. И това не е наше вършение, но Исус го върши, защото Той е възкръснал, Той е жив. Затова ние трябва да вярваме в изцелението. И малко по-нататък в 12-та глава на Матей, вижте какво се казва в 14-ти стих на 12-та глава на Матей: „А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него как да Го погубят. Но Исус, като позна това, оттегли се оттам“. Ето вижте, Той срещаше тази непрекъсната конфронтация.
„И мнозина тръгнаха подире Му и Той ги изцели всички“. А че пак изцеляваше, макар че го гонеха и Той е разстроен, пак ги изцеляваше. Слава на Бога! „И заръча им да не Го разгласяват, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, което казва“, и ето Той цитира в 18-ти стих на 12-та глава: „Ето Моя служител, Когото избрах“, и това е 42-ра глава сега, „песента на Господния слуга, Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми, ще положа Духа Си на Него“, и сега е 42-ра глава, „и Той ще възвести съдба на народите, няма да се скара, нито да извика, нито ще се чуе гласът Му по площадите, смазаната тръстика няма да пречупи, тлеещия фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа, и в Неговото име народите ще се надяват“.
Слава на Бога! Слава на Господа! Така че Исус е Божият слуга. Ние говорим за това в Евангелието от Матей, в Евангелието от Марко. Знаете ли кой е златният стих на Евангелието от Марко? Златният стих на Евангелието от Марко е, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи. Това е Евангелието според Марко, 10-та глава, 45-ти стих. Там се казва, защото Човешкият Син, това „Човешкият Син“ е термин от Даниил, книгата на пророка, 7-ма глава. Исус го обичаше много този стих, защото става въпрос за Месия там.
Но така казва: „Той не дойде да Му служат“. Не дойде просто да казва „Другите да служат“. Но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Тук виждаме, че Исус комбинира Даниил 7-ма глава с Исая 53-та. Защото в Исая 53-та глава се казва, че Той стана откуп за нас. И вижте, продължава тук в Исая 53-та глава и казва в седми стих: „Той бе угнетяван, но смири себе си и не отвори устата Си, като агне, водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас“.
Така Той не отвори устата Си. Значи тези стригачи, за които става тук въпрос, не са всъщност тези, които стрижат козината, стрижат вълната на овците. Ами тук тези стригачи са всъщност тези, които колят овците. Аз си спомням, никой няма да забравя, може би Господ ми позволи това да го видя, но ние като бяхме тук в старото училище, идвахме една сутрин на църква и някакъв щеше да коли овца, живееше също в старото училище, и взе овцата там под двора, хвана я, и тя въобще нищо не направи, нищо не издаде, той ѝ преряза гърлото, изтече кръвта и овцата издъхна. Без гък. Гък не каза тая овца. И тук това е всъщност което овците правят. Не знам дали сте виждали как се колят овце, но те не са като котките. Ако искаш да убиеш някоя котка, тя ще пищи, ще драска, ще вдига врява и т.н. Или като прасето. Да квичи и т.н. Без гък. И се казва Исус отиде доброволно. Станаше в старото училище. И казва в същото време, чрез угнетителен съд беше грабнат. Тоест съдът срещу Него не беше справедлив. Те Го влачеха от едно съдилище на друго. Вечерта пред Синедриона, сутринта, другия Първосвещеник, пак при Анна, при Каяфа, после водеха Го при Ирод. Ирод Го пращаше при Пилат. Пилат Го праща при Ирод, Ирод Го връща пак при Пилат. И казва: „Не намирам нищо в този човек“. И той им казва: „Нищо не е виновен“. Те казаха: „Не, разпни Го, разпни Го“. И тогава той се поддаде на обществения натиск. И каза: „Айде, щом сте доволни“. Но кръвта Му да бъде върху вас и се изми ръцете си. Значи кръвта да бъде върху вас.
Те казват „Добре“. И наистина след това знаем какво се случи и че те пострадаха много. Но тук вижте какво… Да, и начинът ли е да бъде кръвта му? Но вижте какво става тук? Че той беше, чрез един опитичен съд, бе осъден. А кой от нива вероятно разсъждаваше, че беше оттеглен от земята на живите, тук става ясно, че той не само ще страда, не само ще бъде бит, но ще умре. Да бъдеш оттеглен от земята на живите, означава прав текст, че отиваш от земята на живите в земята на мъртвите.
Вече ти умираш смърт. И обаче не заради него, поради престъплението на моите люде, върху които трябваше да падне ударът. Той стана жертва сам. Ние трябваше да бъдем на неговото място. И не само това, му се казва вече за гроба. Значи гроб няма жив човек. Но се казва в девети стих на 53-та глава: „Определиха гроба му между злодеите, но по смъртта му при богатия“. Защото ние знаем, че Исус беше разпънат между престъпниците, един отляво, един отдясно, но след това беше положен в гроба на Йосиф Ариматейски, който беше богаташ и беше изсечен в стената, в скалата, един нов гроб, в който никой не беше положен.
Исая 53:9
9 И определиха гроба Му между злодеите,
но след смъртта Му – при богатия;
защото не беше извършил неправда,
нито имаше измама в устата Му.
„Определиха гроба му между злодеите, но по смъртта му при богатия“. Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата му. Той не беше виновен за нищо. Но Господ благоволи той да бъде предаден на печал. И както в Деяния 2 глава, апостол Петър казва, че този Исус, който беше предопределен, беше предаден по предопределената Божия воля. Това всичко беше предопределено според Божията воля. Когато направиш душата му принос за грях, т.е. той умря, всъщност той беше принос за грях.
За чий грях? За нашия. Но се казва, че той ще види потомството, ще продължи дните си. За него това не е краят. Той продължава да живее. Възкръсна от мъртвите. Слава на Бога! И това, в което Бог благоволи, ще успее в ръката му, това се казва още в началото на пасажа от Исая 53:10, ще види потомството от рода на душата си и ще се насити. Ние сме неговите от Бога. Праведният ми служител ще оправдава мнозина чрез знанието им за Него. Слава на Бога! Значи, необходимо е просто да знаеш за Него.
И ако ти само знаеш за Него и повярваш в Него, тогава ти се оправдаваш. Ето тук имаме оправданието чрез вяра. И той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му определят дял между великите и той ще раздели плячката със силните. Защото изля душата си на смърт и към престъпници биде пречислен. И защото взе на себе си греховете на мнозината и ходатайства за престъпниците. Слава на Бога! Слава на Бога! И това нещо същото се цитира в Новия Завет.
В Деяния 8 глава. Там се говори за Филип, който беше воден от Духа и Господ му говори, че е воден от Духа. Му казва да придружи една колесница, която вървеше през пустинята към Газа. Отиваше към този град, който се казваше Газа. И този човек беше етиопец, който беше финансов министър в съвременния термин. Той отговаряше за финансите на етиопската царица Кандакия. И той знаеше за Бога, но беше поставен над цялото съкровище. Това е в 8 глава, 27 стих.
Деяния 8:27
27 И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,
Беше дошъл в Йерусалим да се поклони. Значи има хора, които знаят за Бог, но не са спасени. И тогава 29 стих се казва и Духът рече на Филипа: „Приближи се и придружи тази колесница“. И Филип се завтече и го чу, че прочиташе пророк Исая. Значи Старият Завет по това време е бил написан на иврит. И ивритът е бил само с съгласни. Така че ти не можеш да четеш ивритът. Трябва да го казваш, да го сричаш, за да можеш да го четеш на глас. И той четеше този пророк с купеца.
Деяния 8:29
29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.
Четеше на глас. И Филип го чу, като прочиташе пророк Исая. И явно беше стигнал до 53-та глава. И му казва: „Ти разбираш ли каквото четеш?“ И той казва: „Как да разбера, ако не ме опъти някой?“ Затова имаме нужда някой да ни опътва. Имаме нужда някой да е по-напред във вярата, да ни обясни нещата, да повярваме, да разберем и т.н. И Филип го опъти и той го покани да седне с него. А мястото от Писанието, което прочиташе, беше това. И това беше Исая 53-та глава.
„Като овца беше заведен на клане, както агне пред стригача си не издава глас, така и не отваря устата си. В унижение отнеха съда му, а поколението му кой ще го изкаже, защото се взе живота му от земята.“ И купецът попита рече на Филип: „Кажи ми, моля те! За кого казва това пророкът? За себе си или за някой друг?“ Тоест, да разбере кой е този, за когото говори Исая 53-та глава, кой е този Господен слуга. А Филип отвори уста и като почна от това писание, благовести му Исус.
Слава на Бога! Така че явно, че ранната църква разбираше Исая 53-та глава като пророчество за нашия Господ Исус Христос. Затова ние и другите хора, християните, въобще казват, наричат Исая „Петото евангелие“. Нали имаме 4-те евангелия, но Исая е „Петото евангелие“. И това са 4-те песни за Господния слуга. И аз насърчавам, четете ги. Аз ги чета и пак искам да се върна, пак да ги чета. Някак си така хранят душата ми и ми дават един нов прилив на енергия, на радост, на благодарност.
Започвам да се покланям на Бога и казвам: „Слава Тебе, Господи!“ Не трябва вече нищо да правим! И може би следващия път ще говорим за 54-та, 55-та глава, където се казва: „Това е пълнотата от това, което Той направи за нас.“ Спасение, радост и 55-та глава, Той кани всички, казва: „Всички, които сте жадни, елате да се напиете, придобийте безплатно ястие.“ Т.е. това спасение Господ ни кани да го приемем за себе си. И сега ние ще имаме Господната вечеря.
МОЛИТВА
И ще се молим за хляба и за виното.