Слава на Бога! Ние четем от Втора книга на царите, 22 глава. Тази същата глава е като Псалом 18. Просто може да ги сравните вкъщи. Значи този Псалом 18 го има на две места в Библията. А ако има нещо на две места в Библията, това означава, че е много важно. Не е ли така? Но за да може да разберете тази 22 глава на Втора книга на царите, ви давам домашна работа — да прочетете Първа книга на царите и Втора книга на царите.
Трябва да се опитате. За да разберете тази 22 глава, трябва да познавате контекста на Първа и Втора книга на царите. Тази глава, която е Псалом 18, е като розовото масло на Първо и Второ царе. Розовото масло се произвежда чрез двойна дестилация на розов цвят. За 1 кг розово масло са необходими около 2-3 тона розов цвят. И този килограм е ценен колкото златото. Розите, за които говорим в нашия случай, са многобройните разкази и случки в Първо и Второ царе. Като четете тези книги, виждате рози, рози, рози — разкази, които ви задълбочават. Това е като предястие, което да възбуди апетита ви да прочетете Първа и Втора книга на царите.
Вътре има разкази и като че ли на края на книгата на автора вече не му стигат думите за проза. Дотогава всичко е проза — разкази, разкази, разкази. И изведнъж в 22 глава авторът превключва от проза на поезия. И ако кажем, че поезията е квинтесенцията на прозата, то този псалом е най-тънката субстанция — екстракт от всички елементи, самото розово масло. От розовото масло вече няма какво повече да дестилираш. Това е всичко. Така че тази 22 глава е като розовото масло на Първа и Втора книга на царите.
За да разберем тази 22 глава по-добре, трябва да я разгледаме в нейния контекст. Контекстът означава това, което е преди главата и след нея. На български имаме четири книги на царите: Първа, Втора, Трета и Четвърта. Но първите две книги се наричат също Първа и Втора книга на Самуил, защото Самуил е основен герой в тях и вероятно той ги е писал. Сюжетната линия в Трета книга на царите продължава разказа от Втора книга на царите, 20 глава. Това означава, че от 21-ва до 24-та глава в края на Второ царе играят ролята на апендикс или заключение на Първо и Второ царе. Тези четири глави накрая съставляват притурка, която се състои от шест елемента, подредени в хиастична структура (във формата на буквата Х).
Тази структура е като три кръга. Във външния кръг има два разказа — единият е в 21 глава от 1 до 14 стих, а другият е в 24 глава от 1 до 25 стих. Обградени от тези разкази са два списъка с войниците на цар Давид. И в центъра на кръга, на централно място, има две песни. Едната е нашата 22 глава от 1 до 51 стих, а другата е в 23 глава от 1 до 7 стих. Когато видим всичко това, не може да не си помислим, че то не е случайно, а има определена цел — всичко да бъде организирано по този начин.
2 Царе 21:15-17
15 А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.
16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.
17 Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил.
В 21 глава от 15 до 22 стих има списък с войните, които Давид е водил с филистимците. В тези войни се разказва за изполини — огромни мъже, високи над три метра. Пред тях обикновените хора са изглеждали съвсем малки. Обаче Давид и приятелите му се биеха с тези изполини и ги побеждаваха. Всички знаем как Давид с прашката завъртя камъка, удари го точно в челото и изполинът падна на земята, след което Давид му отсече главата с неговия собствен меч.
Обаче в 21 глава от 15 до 17 стих се подчертава умората на Давид. Давид вече остаряваше. Всички остаряваме — идва време, когато силите намаляват и тялото се амортизира. Давид беше слаб и се нуждаеше от помощ, не можеше вече да се бие сам. Той не беше толкова силен и енергичен, както преди. Затова слугите му решиха, че той повече няма да излиза на война с армията си, въпреки че той искаше, защото това беше целият му живот. Те му казаха: „Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израел“.
С други думи, животът на Давид беше към своя край. Неговото светило беше на път да изгасне. Оттук нататък Давид трябваше да стои на сигурно място в дома си, понеже самата му личност беше светило. Когато живееш по такъв начин като Давид, дори да си стар и немощен, ти си водач и твоята личност олицетворява това, което е ценно и жизнеопределящо. На фона на всичко това можем да разгледаме 22 глава като богословски размисъл за живота и вярата на Давид. Това, което той казва в този 18-и псалом и в 22 глава, е неговото разбиране за Бога. Той излива сърцето си и говори за това какво вярва, как живее и какъв е смисълът на живота му. Тази 22 глава, заедно с последните думи на Давид в 23 глава от 1 до 7 стих, служи като съответна част на целия му извървян път.
Обувка лява и дясна са чифт, нали? Да. И този псалом служи като един чифт с една песен, с която започва Първа книга на царете, или Първа книга на Самуил. Втора глава, от първи до десети стих, започва с песента на Анна. Спомняте ли си коя беше Анна? Анна беше майката на Самуил. Нали така? Тя нямаше деца. Помоли се, пости, обрече детето си. Каза: „Ако ми дадеш син, ще го дам на Тебе.“ И тогава Бог ѝ даде Самуил. Тогава тя го занесе в дома Господен и изпя една песен.
1 Царе 2:1-10
1 Тогава Анна се помоли:
Развесели се сърцето ми в Господа;
въздигна се рогът ми чрез Господа;
разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
защото се развеселих в спасението Ти.
2 Няма друг свят, какъвто е Господ;
защото няма друг освен Теб,
нито канара като нашия Бог.
3 Не продължавайте да говорите горделиво;
да не излезе високомерие от устата ви;
защото Господ е Бог на знание
и от Него се претеглят делата.
4 Лъковете на силните се строшиха;
а немощните се препасаха със сила.
5 Ситите се пазариха да получат хляб;
а гладните престанаха да гладуват.
Дори и неплодната роди седем,
а многодетната изнемощя.
6 Господ умъртвява и съживява;
сваля в ада и извежда.
7 Господ осиромашава човека и Той го обогатява.
Смирява човека и го въздига.
8 Въздига бедния от пръстта
и възвисява сиромаха от бунището,
за да ги постави да седнат между князете
и да наследят славен престол.
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.
9 Ще пази стъпките на светиите Си;
а нечестивите ще погинат в тъмнината;
понеже със сила няма да надделее човек.
10 Противниците на Господа ще бъдат сломени,
ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята
и ще даде сила на царя Си,
ще въздигне рога на помазаника Си.
Песента е също много хубава. Пак е като розовото масло. Но трябва да я прочетете в Първа книга на царете, втора глава, от първи до десети стих. Много е интересно с тези песни. Защото, както когато вървиш в училище и разказваш разкази, знаеш и някоя песен. Тази песен има нещо специално. Превключваме от поезия към въпроса. И същото е в Новия завет. Как започва Новият завет? Какви песни има там? Има песента на Мария. Когато бяхме в третата част, пяхме част от нея: „Величае душата ми Господа, зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой.“ Тоест Господ е славен.
Лука 1:46-55
46 И Мария каза:
Величае душата ми Господа
47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;
и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела;
и свято е Неговото име.
50 И от родове в родове
Неговата милост
е върху онези, които се боят от Него.
51 Извърши силни дела със Своята ръка;
разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите им
и издигна смирени.
53 Гладните напълни с блага,
а богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израил,
за да напомни да покаже Своята милост
55 (както беше говорил на бащите ни)
към Авраам и към неговото потомство до века.
И вижте, в Първа и Втора книга на царете в началото има една песен — песента на Анна. И в края пак има една песен — песента на Давид. По този начин тези две песни са като едни скоби, като рамки на книга, като корици на книга, в които са стегнати разказите между тях, които Самуил е писал. Но тези две песни са адресирани към Йехова — песента на Анна в началото и песента на Давид в края.
Тези две песни всъщност осигуряват богословския контекст или теологическата рамка, в която Първа и Втора книга на царете трябва да бъдат разбирани. Тоест има Бог и Бог се намесва. Има Бог и Той избавя. Чрез тези две книги и чрез тези две песни Бог желае да изгради нашата вяра и нашето разбиране за Него — кой е Той, какъв е Той и как Той действа в нашия живот. Първа и Втора книга на царете не са просто разказ за конфликти и борба за власт, макар че там се говори за това.
Говори се как първо Саул е цар, след това обаче Бог помазва Давид за цар. Саул не е доволен, че Давид ще стане цар, и започва да го преследва. Искаше да го убие хиляда пъти, но все не можеше и не можеше. Накрая Давид стана цар, а когато стана цар, неговият син Авесалом се възбунтува срещу него и направо го изгони от столицата, направи преврат. Много политика, много конфликти. Обаче всъщност тези две песни ни показват, че Първа и Втора книга на царете не са просто разказ за конфликти, но те засягат налагането на Божия суверенитет — тоест Божието управление, Божията царственост в Израел. И това е, за което говорим днес: „Да дойде Твоето царство“. Тези две песни — песента на Анна и песента на Давид — говорят за идването на Божието царство.
Този псалом, който е всъщност 22-ра глава, е написан като псалом. Той е повторен в Псалом 18, който прочетохме преди молитвата. С други думи, съдържанието на тази песен е един псалом. И когато говорим за псалмите, вие знаете, в нашите молитвени събрания ние ги разглеждаме всеки петък. Казваме, че има различни видове псалми. Този псалом знаете ли какъв тип е? Има плач, има химн, има псалом на мъдростта, но този е царски псалом. Царските псалми са всъщност месиански псалми. Защото кой е най-висшият цар? Исус Христос, нали? Той е Месията. Той е Царят, Когото евреите са очаквали и Който вече е дошъл. Тези царски псалми говорят не само за Божията намеса в живота на Давид, но те пророкуват за бъдещия Месия.
Тоест този псалом всъщност е пророчески за Исус Христос, Който от наша гледна точка в историята вече е дошъл преди 2000 години. Това пророчество е вече изпълнено, но ще бъде изпълнено в пълнота, когато Исус дойде втори път. Слава на Бога! Този псалом може да се раздели на три части. Първата част е едно свидетелство за избавление от 1-ви до 20-ти стих. Втората част са уроците, които Давид извлича от това свидетелство — от 21-ви до 32-ри стих. И третата част е една бойна песен или химн на победата — от 33-ти до 51-ви стих. Ние няма да разгледаме всичко сега, но ще разгледаме свидетелството за избавление на Давид.
2 Царе 22:1-20
1 Тогава Давид изговори пред Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул:
2 Господ е скала моя, крепост моя и Избавител мой.
3 Бог е моя канара, на Когото се надявам.
Щит мой и рог на избавлението ми.
Висока моя кула е и прибежище ми е.
Спасител мой е. Ти ме избавяш от насилие.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха,
порои от беззакония ме уплашиха;
6 връзките на ада ме обвиха,
примките на смъртта ме застигнаха.
7 В утеснението си призовах Господа
и към моя Бог извиках;
и от храма Си Той чу гласа ми
и викът ми стигна до ушите Му.
8 Тогава се поклати и се потресе земята.
Основите на небето се разлюляха
и потрепериха, защото Той се разгневи.
9 Дим се издигаше от ноздрите Му
и поглъщащ огън – от устата Му;
въглени се разпалиха от Него.
10 Той сведе небето и слезе,
и мрак беше под краката Му.
11 Възседна на херувими и летя,
и се яви на крилата на вятъра.
12 Положи за скиния около Себе Си тъмнината,
събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 От светкавиците пред Него
огнени въглени се разпалиха.
14 Гръмна Господ от небето,
Всевишният даде гласа Си.
15 Изстреля стрели и ги разпръсна,
светкавици – и ги смути.
16 Тогава се видяха морските дълбини,
откриха се основите на света
от изобличението на Господа,
от диханието на ноздрите Му.
17 Прати от височината, взе ме,
извлече ме от големи води.
18 Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха,
защото бяха по-силни от мене.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
но Господ ми стана опора.
20 И ме изведе нашироко,
избави ме, защото има̀ благоволение към мене.
2 Царе 22:21-32
21 Господ ми въздаде според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми ме възнагради.
22 Защото съм опазил пътищата Господни
и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Защото всичките Му закони са били пред мен;
и от наредбите Му не съм се отдалечил.
24 Непорочен бях пред Него
и се опазих от беззаконието си.
25 Затова Господ ми въздаде според правдата ми,
според чистотата ми пред очите Му.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния непорочен ще се явиш,
27 към чистия чист ще се явиш,
а към развратния противен ще се явиш.
28 Оскърбен народ Ти ще спасиш;
а горделивите с поглед ще смириш.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой;
и Господ ще озари тъмнината ми.
30 Защото чрез Тебе разбивам войска;
чрез Бога мой прескачам стена.
31 Колкото до Бога, Неговият път е съвършен.
Словото на Господа е опитано.
Той е щит на всички, които се уповават на Него.
32 Защото кой е Бог освен Господ?
И кой е канара освен нашия Бог?
2 Царе 22:33-51
33 Бог е силната ми крепост
и прави съвършен пътя ми;
34 прави краката ми като краката на елените
и ме поставя на високите места.
35 Учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми опъват меден лък.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си;
и Твоята благост ме е направила велик.
37 Ти си разширил стъпките ми под мен;
и краката ми не се подхлъзнаха.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих,
и не се върнах, докато не ги довърших.
39 Довърших ги, стрих ги и не можаха да се повдигнат,
а паднаха под краката ми.
40 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
41 Направил Си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
42 Погледнаха, но нямаше избавител –
към Господа, но не ги послуша.
43 Тогава ги стрих като земния прах,
сгазих ги, както калта на пътищата, и ги стъпках.
44 Ти си ме избавил и от бунта на народа ми.
Поставил си ме глава на народите.
Народ, който не познавах, ми слугува.
45 Чужденците ми се покориха;
щом чуха за мене, те ме послушаха.
46 Чужденците отслабнаха
и разтреперани излязоха от местата,
където се бяха затворили.
47 Жив е Господ
и благословена да бъде Канарата ми.
Да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Бог, Който отмъщава за мен
и покорява племена под мене,
49 Който ме извежда изсред неприятелите ми.
Да! Възвисяваш ме над въставащите против мен,
избавяш ме от насилника.
50 Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и на името Ти ще пея.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милосърдие към помазаника Си,
към Давид и потомството му довека.
СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ НА ДАВИД
Главната идея на този псалом е, че Господ избавя помазаника Си. Бог избавя помазаника Си и не само го избавя, но го превръща в юначен избавител за народа Си и негов представител, чрез когото установява царството Си на тази земя. Слава на Бога! Христос, Месията, Давид — той не е просто някой, който побеждава, но той е представител на Бог на земята. Както Исус дойде и каза: „Аз изявих Отца“. Филип Му каза: „Покажи ни Отца и ни е достатъчно!“ А Той му отговори: „Толкова време съм с вас и не Ме ли познаваш, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца.“ Слава на Бога!
Йоан 14:8-9
8 Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно.
9 Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?
Бих казал, че по същия начин, макар и в много по-малко измерение в сравнение с Исус, разбира се, Бог желае да се изяви и чрез нас. Когато Той се прослави в живота ни, когато отговори на молитвите ни, когато ни даде победа, чрез нас Той установява Божието царство на тази земя.
Можем да четем този псалом по няколко начина. Можем да го четем богословски — просто да разберем за Бога. Можем да го четем като месиански — да разберем за Исус Христос, за Царя, за Божието царство. Но можем да го четем също и лично за нас. Тези псалми са написани, за да знаем как ние да се молим на Бога и как нашата лична вяра в Него да бъде укрепена. Амин! И така, започва се с това свидетелство. Свидетелството е, че Господ спазва обещанията Си във време на крайна нужда. Тоест, когато си в крайна нужда, ти можеш да разчиташ на Божиите обещания, че Бог ще чуе твоята молитва.
Вижте как започва псаломът. Първи стих от 22-ра глава на Втора книга на царете: „Тогава Давид изговори пред Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул.“ Спомняте си, че Саул искаше да го убие. И все пак, Саул представляваше държавната власт по онова време.
2 Царе 22:1
1 Тогава Давид изговори пред Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул: