Днес ще направим една пауза от Исая, защото цяла седмица изучавахме Второто послание към Тимотей с една група от пастори, така че това послание е по-свежо в мен. Това, което се случва с пасторите, е, че ние се зареждаме, зареждаме, готвим се да говорим и затова идва неделята. В неделя ние изстрелваме всички куршуми, всички думи, които Господ е вложил в сърцата ни, и в понеделник ми е празно, та трябва пак да зареждаме за следващата неделя.
Но аз сега съм зареден с Второто послание към Тимотей. Исая ми е така малко на заден план, така че ще се върнем и към нея. Днес бих желал да споделя малко с вас за това Второ послание към Тимотей. Това е много интересно послание. Това, което искам да отбележа, е, че то е едно лично послание. Апостол Павел завършва цялото послание с думите: „Господ да бъде с твоя дух“.
2 Тимотей 4:22
22 Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас.
Павел пише това на Тимотей и му казва: „Господ да бъде с твоя дух“. Но в същото време той не завършва там, а продължава и казва: „Благодат да бъде с вас“. Така че той знае, че това послание е лично към Тимотей като пастор, но също така знае, че то е обществено и публично. То няма да бъде четено само от него, но ще бъде четено пред всички, пред църквата. Така че има неща в това послание, които са важни не само за отделния пастор, но също и за църквата. И аз бих желал ние да се спрем на тези неща.
В цялото послание се говори за това как Павел предава факела на благовестието на своя духовен син Тимотей. Този факел на благовестието е всъщност пастирското служение, лидерското служение в църквата. Преди да преминем към самото послание, бих искал да ви въведа малко в историческия контекст. Кой е Павел? Вие знаете, той е апостол и е основал църквата в Ефес. Всъщност Тимотей е бил епископ на църквата в Ефес, той е бил водачът на църквата там.
Това, което виждаме, е, че Павел всъщност взе Тимотей със себе си, след като го забеляза още първия път, когато проповядваше в Листра, Икония и Дервия. Тимотей беше от Листра. В следващия път, когато отново минаха през тези градове, Павел реши да го вземе със себе си. Това се казва в Деяния 16 глава, защото той беше с одобрен характер от братята. Много е важен характерът.
Деяния 16:1-3
1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
Така те обикаляха, отидоха във Филипи, в Солун. И когато става гонение и Павел трябваше да избяга, защото искаха да го убият, той отиде надолу към Атина, обаче остави Тимотей в Солун. Навсякъде, където отиваше след това, той изпращаше Тимотей да се допогрижи за това, което е било започнато, за да бъде изградено и завършено.
Всичко беше добре отначало за Павел, защото той беше римски гражданин. Когато имаше гонение срещу него, той апелираше за това римско гражданство. Когато беше в Коринт и юдеите повдигнаха гонение срещу него, те го изправиха пред съдията, който беше Галион тогава, но той го пусна и им каза: „Това са ваши диспути, няма какво да занимавате нас“. Така че в началото римското гражданство на Павел му беше една добра защита. И когато юдеите искаха да го убият в Йерусалим, той каза на хилядника тогава: „Аз съм римски гражданин“, и те го взеха и го запазиха. Той се яви пред императора и първия път беше пуснат. В Деяния се казва, че той беше под домашен арест, но явно след това беше пуснат. Това е позволило други пътувания, може би беше в Троада, в Крит, в Ефес или някъде другаде.
След това обаче се случва така, че на власт идва един луд император. Този луд император се казва Нерон. Ние трябва да знаем, че властта е много измамна. В началото може би тя ни защитава, но след това може да се обърне срещу нас. Това, което става през 64 г. на 19 юли, е, че Нерон запалва Рим. Всички знаят, че става голям пожар, който продължава 10 дни. Пожарът в Рим изгаря всичко. Всички знаят, че той го е наредил, защото просто искал да разруши всичко и да го построи наново. Но Нерон решава да прехвърли вината на друг. На кого? На християните. Той насъсква всички срещу християните, обявява християнството за нелегална, незаконна религия и започват да ги хващат. Започват да ги изкарват на арената в Колизеума, да ги разпъват на кръст, да ги убиват с лъвове и животни. Използвали са ги като факли, когато отиват на шествие по улицата – палели са християните на кръстовете. Просто е било ужасно.
Така Павел отново попада в затвора. Може би през 66-67 г., спорно е точно кога, но най-късно до 68 г. той е бил екзекутиран. Той е в затвора и това е последното му послание. Тоест той вече знае, че няма да излезе от този затвор, вече гледа към бъдещето и предава чрез това послание факела на благовестието.
В четвърта глава, първи стих, започва официалното предаване на щафетата. Това е такова предаване на щафетата, каквото виждаме от Моисей на Исус Навиев, от Илия на Елисей, от Исус на учениците. И сега тук виждаме как апостол Павел предава щафетата на Тимотей. Той го прави тържествено и казва: „Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му“.
2 Тимотей 4:1
1 Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му:
Това са малко високопарни от наша гледна точка слова, но това е всъщност истината. Служението е пред Бога, пред Съдията на живите и мъртвите, пред явяването на Исус Христос и Неговото царуване. Ние очакваме нашия Господ.
Вижте, той му заръчва и казва: „Проповядвай словото“. Под това Слово се има предвид Писанието, апостолското учение, думите на Исус. И той казва: „Настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване“.
2 Тимотей 4:2
2 Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.
Затова ние също така се събираме и непрекъснато четем Словото, изучаваме го и това е тази тържествена заръка. Защо той трябва да прави това? В 3-4 стих се говори за нуждата от вярно проповядване на здравото учение и за склонността на хората да се отклоняват от истината.
2 Тимотей 4:3-4
3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти
4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
Когато ние учим пасторите как да проповядват Словото, имаме един основен принцип и той се казва: „Стой на линията“ – т.е. линията на Божието Слово. Не трябва нито да прибавяме, нито да изваждаме от тази линия.
2 Тимотей 4:3-4
3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти
4 и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение“. Здравото учение е линията. „Но понеже желаят да слушат новости, ще си натрупат учители по своите страсти“. Тоест хората искат да чуват това, което задоволява техните амбиции, техните страсти, и като отвърнат ушите си от истината – тоест здравото учение и истината – ще се обърнат към басните. Някакви мотивационни послания, някакви басни, някакви разказчета, някакви човешки мъдрости и всякакви други неща.
Братя, няма да вярват, може би, в истинността на Божието послание. Ще си мислят, че всичко е така, за красота, да се обичаме, а пък вече дали имаш истинска вяра, дали имаш истинско посвещение, как живееш – не е толкова важно. И така че това е нуждата от това проповядване на здравото учение, защото хората имат склонност да се отклоняват от истината.
2 Тимотей 4:5
5 Но ти внимавай във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай вярно службата си.
И тук в пети стих има думи, които започват с думичката „но ти“. Аз мисля, че тези думи „но ти“ са ключови думи в цялото послание. Защото хората могат да правят така и така, и така – „но ти“.
1 Тимотей 4:16
16 Бъди внимателен към себе си и в поучението си, постоянствай в това; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.
В предното послание той казва в четвърта глава: „внимавай на себе си“. Първо на себе си. Тоест ние трябва да гледаме какво правим ние, каква е нашата връзка с Бога. И ако течението на света върви надолу, ние, като рибки, трябва да плуваме срещу течението, а не да се предаваме. Знаете, рибите като умрат, какво става? Обръщат корема нагоре и тръгват надолу по течението – те са мъртви риби. Течението ги влачи. Но докато са живи, те плуват срещу течението.
Така че той казва, че хората ще бъдат такива и такива – „но ти“. Бъди разбран във всичко, понасяй страдания. Ние трябва да бъдем готови. И това послание говори много за страдания. Днес е модерно учението за просперитета. Обаче аз не виждам във Второ Тимотей да има някакви учения за просперитета, има учения за страдания.
2 Тимотей 3:12
12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.
Защото той казва, че всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени. Така че ние трябва да очакваме не просперитет, а гонение, ако сме верни на това, което апостолите са ни заръчали. „Но ти бъди разбран във всичко, понасяй страдания, извърши делото на благовестител, изпълнявай вярно службата си“.
Така че първата причина, поради която Тимотей трябва да проповядва Словото и да поеме факела на благовестието, е защото той му казва: „извърши делото на благовестител“. Тоест факелът, за който говорим, е факелът на благовестието. На Олимпийските игри имат един факел с вечен огън, както го наричат, и това е факелът на мира. Те тичат и този факел на мира минава през различни държави, хората тичат и накрая стигат дотам, където ще се проведат състезанията. Но факелът, за който говорим тук, не е просто факелът на мира – той е факелът на благовестието, факелът на служението. Този факел донесе вечен живот на онези, които вярват, защото Исус ще дойде отново и Той ще царува.
Така че първата причина, поради която той трябва да бъде запазен и предаден, е защото ще има хора, които ще се отклоняват от истината. А другата причина е, защото Павел преминава в Божията слава. Тоест може да е имало хора преди нас, които да са служили на Бога, и това са нашите духовни бащи, но времето им на тази земя изтича. Хората не са безсмъртни тук, ако не сте забелязали. Тоест ние живеем ограничено време на тази земя.
Псалми 90:10
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
В Псалом 90 се казва, че животът на човека е 70 години, а при повече сила – 80 години. Преди хиляди години са живеели по 700-800 години, но сега толкова е животът на човека. И апостол Павел казва, докато изпълнява служението си в шести стих:
2 Тимотей 4:6
6 Защото аз ставам вече принос и времето на моето напускане настава.
„Защото аз вече ставам принос“. Тоест това „аз вече ставам принос“ означава, че ще стане мъченик за Господа. Той ще бъде убит, както знаем от историята – ще бъде обезглавен. Тъй като е бил римски гражданин, е имал право да не се мъчи дълго на кръста, защото разпятието е много мъчителна смърт. Но той казва: „и времето на моето напускане настана“. Напускането означава смъртта, преминаването. Вижте, смъртта за християните не е край. Тя е просто едно преминаване от света на материята в духовния свят. Когато умреш, душата ти преминава в присъствието на Исус, защото нищо не може да ни отдели от Христовата любов. Той казва: „времето на моето напускане настана“.
2 Тимотей 4:7-8
7 Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване.
„Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих. Отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване“.
Слава на Бога! Така че това от 4 до 8 стих е самото предаване на щафетата на благовестието, последната тържествена заръка за проповядване на благовестието, която Павел отправя към Тимотей. И така той го упълномощава да бъде водач в църквата.
Но днес е нашето време. Вижте, в Деяния на апостолите, 13 глава, Павел проповядва и казва за Давид:
Деяния 13:36
36 Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.
Казва се, че Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа. Така че за всеки един има време. За Давид в неговото поколение беше време, когато той служеше. За Павел в неговото време той служеше, но сега беше времето на Тимотей.
Аз съм израснал в църквата и съм виждал как пастори и водачи преди мен са служили на Бога. Те са били мои духовни бащи. Виждал съм какво правят, как служат. Но сега много от нашите хора, които са били в църквата, също и в „Дом на Израел“, вече са при Господа. И ние сме започнали да служим тук. От 1996 г. насам може би 40-50 човека вече са заминали горе – имаме цяла църква на небето. Но сега ние сме тук и трябва да служим на Господа. Ние трябва да служим на Господа.
И всъщност в цялото това послание бихме казали, че апостол Павел говори за три неща. Той говори първо за нуждата от запазване и предаване на благовестието в първа глава. В първа глава той отговаря на въпроса „защо“. Защо ние трябва да предаваме благовестието, защо трябва да го запазваме.
Във втора глава той говори за това какво представлява факелът на вярата и какво представлява пастирското или евангелското служение. И в трета глава той говори как можем ние да извършим запазването и предаването на факела на благовестието. Но ние ще започнем с първа глава и ще видим защо трябва да се предава факелът на благовестието.
И първият отговор е, защото това е начинът, по който вярата се запазва и разпалва. Вярата е като един факел, като един вечен огън. И той трябва да се предаде на следващото поколение, и трябва да се запази, защото има много ветрове, които искат да го угасят. Но ние трябва да го разпалваме и да го предаваме на следващото поколение.
2 Тимотей 1:1-2
1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,
2 до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.
И така започва апостол Павел в първа глава: „Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус“. Забележете, това е благовестието на живота. Ние говорим за обещания живот. Другата дума за този обещания живот е вечен живот.
Йоан 10:10
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
Исус каза, че крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби, но Той каза: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“. И това е всъщност вечният живот.
1 Йоаново 2:25
25 И обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот.
И в Първо Йоаново се говори за обещанието и Йоан казва: „И обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот“. Това е обещанието. Обещанието е вечен живот. Затова всъщност благовестието съдържа посланието за вечния живот. То е Божия сила за спасение на всеки, който вярва.
Това означава спасение от смърт, спасение от грях и вечен живот. Той пише, че Тимотей трябва да нарича „възлюбеното ми чедо”. Тимотей за Павел е като един духовен син, а Павел е като негов духовен баща. И ние трябва да бъдем духовни бащи, духовни майки или духовни синове, духовни сестри, духовни братя, в зависимост от възрастта ни, но ние трябва да бъдем едно семейство. Тогава се казва този поздрав, като започва с благодат, милост и мир да бъде на тебе от Бог Отец и Христос Исус, нашия Господ.
2 Тимотей 1:1-2
1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, за прогласяване обещания живот, който е в Христос Исус,
2 до Тимотей, възлюбеното ми чедо: Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и от Христос Исус, нашия Господ.
След това той продължава и казва: „Благодаря Богу, комуто още от прародителите си служа с чиста съвест”. Това за чистата съвест ни връща към Първо Тимотей, няма да се връщаме натам. „Защото непрестанно те споменавам в молитвите си, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост”. Това е едно от най-емоционалните послания. Вижте, той казва: „Спомням си сълзите ти”. Тимотей е плакал, когато са се разделили, защото те са се обичали.
2 Тимотей 1:3-4
3 Благодаря на Бога, на Когото още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си
4 и като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.
Ключовата дума в тези стихове е „спомням си, напомням си”. И в пети стих той казва: „Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, и както съм уверен, и у тебе”. Бабите и майките са много важни, защото моята баба беше моят духовен учител. Моята майка е пример за много хора тук в църквата, когато трябва да служим на Бога със смирение и с вярност.
2 Тимотей 1:5
5 Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.
Така че Павел всъщност говори за това, че за да имаме ние днес вяра, това е защото хора преди нас са имали. Павел говори за прародителите си, защото той е всъщност от Авраам, ако трябва да проследим назад неговата вяра. Той е евреин, от Вениаминовото племе и т.н., но те са предавали вярата. Когато Бог сключи завет с Авраам, Той му казва да заповяда на чадата си след него да пазят завета Му. Тоест Авраам имаше отговорността да предава вярата на следващото поколение.
И всъщност сега Тимотей също имаше тази вяра, която е дошла от баба му, от майка му и сега тя е дошла в него. Какво означава това? Защо Апостол Павел напомня за баба му, за майка му, защо говори за неговите прародители? Защото това е начинът, по който вярата се запазва и разраства. Тя се предава от поколение на поколение. Тя е била в поколенията преди нас, сега е в нашето поколение. И сега нашата отговорност, ако искаме тази вяра да се запази, е ние да я предадем на следващите поколения.
ПРЕДАВАНЕ НА ФАКЕЛА НА БЛАГОВЕСТИЕТО
И затова всъщност цялото послание е това – предаване на факела на благовестието. И след това той му дава една заръка в шести стих: „По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце”. Виждате, той говори и казва за дарбата от Бога – да бъде той проповедник, дарбата да бъде благовестител, дарбата да бъде служител на Бога. И той му казва: ти трябва да разпалваш тази дарба. Тоест служението е сравнено с огън, затова говорим за факела на благовестието, което можем да видим в това послание.
2 Тимотей 1:6
6 По тази причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.
И той казва, че това е подобно на първата ни любов. Спомнете си какво казва Исус в Откровението: „Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов”. Тоест както любовта в семейството трябва да се разпалва, трябва да си служим един на друг, да си показваме любов, да си показваме уважение, да си показваме внимание, така и към Господа не трябва да спираме любовта си. Когато в началото сме повярвали, и аз съм сигурен, че Тимотей в началото е бил много ревностен за Господа, но след това минава един момент, в който нашата връзка преминава в една рутина.
Откровение 2:4
4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.
Да, ние ядем, ние спим, но какво става с романтиката? Изчезва отнякъде. Затова ние трябва да я върнем. И за да я върнем, ние трябва да имаме едно свежо видение за Господа, една свежа визия за Исус Христос, за нашия Възлюбен, за нашия Небесен Младоженец. И трябва да го кажем, защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. Тимотей е бил от провинцията и всъщност той идва в Ефес. Ефес е бил, може би, третият по големина град в Римската империя.
2 Тимотей 1:7
7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
Първо е бил Рим, второ е бил, може би, Александрия и трети е бил Ефес. И той отива там и трябва да бъде пастор на цялата църква в Ефес, която не знаем колко е била голяма. И някои са го презирали. И той казва на друго място: „Никой да не презира твоята младост”. Така че те са го презирали, обаче от друга страна има и този срам. Така че в тази първа глава се говори доста за срама, защото светът се опитва да заглуши разпространението на благовестието чрез гонение и срам.
1 Тимотей 4:12
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
Това го правеха по времето на комунизма. Ако ти си вярващ по времето на комунизма, хората ще кажат: „Абе, ти нормален ли си да вярваш в тези неща? Това са бабини деветини, няма такова нещо като вяра. Ако ти си съвременен, прогресивен, млад човек, ти не можеш да вярваш в Бога. Религията е опиум за народите”. Вярваше се, че вярващите са посредствени хора, те са малодушни, имат нужда някой да им помага, защото са толкова слаби. И освен това имаше хора, които бяха и в затвора заради вярата си.
Но Павел беше в затвора и съм сигурен, че те му казваха: „Как може ти да разпространяваш учение, което води хората в затвора?”. Знаем кой е в затвора – в затвора са престъпниците, в затвора са убийците, лъжците и т.н. И ако ти си в затвора, може би си направил нещо лошо. Така че светът искаше хората да си мислят, че християнството е нещо лошо, затова неговият водач, в лицето на Павел, беше в затвора. Павел беше нещо, което бихме го нарекли политически затворник, защото той не беше в затвора заради някакво криминално деяние, което беше извършил, а заради неговите убеждения.
Това, че той вярваше, че Исус Христос е Бог, че има само един Бог и че Той е Царят, а не императорът. Защото тогава имаше култ към императора, те се имаха за богове. Но християнската изповед е, че Исус Христос е Господ, а изповедта на света по това време беше: „Императорът е Господ”. И затова той му казва тук, в следващите стихове: „Не се срамувай”. Така че срамът е нещото, което иска да заглуши благовестието, затова ние не трябва да се срамуваме, ако искаме да благовестим.
Дори светът иска да ни каже: „Не казвай, че си вярващ. Вярвай си, но недей много да говориш за това”. Но всъщност, ако ние не говорим, хората няма да повярват. Ние не трябва да се срамуваме. И той казва в следващите стихове: „И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, а участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога”.
2 Тимотей 1:8
8 И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, а участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога,
И затова той казва в 9-и и 10-и стих, че няма от какво да се срамуваме от нашия Господ. Има ли от какво да се срамуваме от Господа? Не. Той казва: „Който ни е спасил и призвал със свято призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христос Исус преди вечните времена, а сега е открита с явяването на нашия Спасител Исус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението”. Има ли нещо срамно в това? Не. Тоест, когато дойде към нас по някакъв начин срам, ние веднага трябва да го отблъскваме, като кажем: „Аз знам в Кого съм повярвал”.
2 Тимотей 1:9-12
9 Който ни е спасил и призвал със свято призвание не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христос Исус преди вечните времена,
10 А сега е открита с явяването на нашия Спасител Исус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението,
11 на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;
12 по която причина и страдам така. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.
2 Тимотей 1:11-12
11 на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;
12 по която причина и страдам така. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.
Апостол Павел казва: „Благовестието, на което аз бях поставен вестител, апостол, учител, за която причина и страдам, но не се срамувам”. Нека всички да кажем: „Но не се срамувам”. Не се срамувам. Защото зная в кого съм повярвал. Нека да кажем: „Защото зная в кого съм повярвал”. Амин. Защото познаваме Господа. Може да си кажете: „Защо апостол Павел говори тук в 9-10 стих толкова нашироко за Исус?” Защото той иска да покаже на Тимотей: „Ние няма от какво да се срамуваме от Господа”.
Той за себе си казва: „Не се срамувам, защото зная в кого съм повярвал”. И той казва: „Аз съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден това, което съм Му поверил”. В Евангелието според Марка, 8 глава, 38 стих, чуваме думите на Исус по този въпрос. И вижте какво казва Той.
Марк 8:38
38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.
Той казва: „Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в слава на Своя Отец със светите ангели”.
Нека Господ да не се срамува от нас. Нека ние да не се срамуваме. Значи този свят е блуден и грешен. Хората и по телевизията, и във Фейсбук, и в снимките, и в предаванията, и във филмите не се срамуват от глупостта и греха, които непрекъснато вършат и демонстрират — кой ще направи по-голяма дивотия. Той е най-модерният, той е някакъв си. А това са срамни неща, когато ги правят. И те не се срамуват. Обаче те искат и ние да се срамуваме. От какво да се срамуваме?
От това, че нашият Господ е свят, не е извършил никакъв грях, Той дойде, спаси ни, Той е нашият Спасител. Ние никога не трябва да се срамуваме от Него. Не трябва да се срамуваме от Него. Това е всъщност един от начините, по които Сатана се опитва да заглуши разпространението на благовестието. И затова има нужда вярата да бъде разпалвана, има нужда вярата да бъде предавана. И тук той казва: „И съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден това, което съм Му поверил”.
КАКВО СМЕ ПОВЕРИЛИ НА ГОСПОДА?
Кое е това, което Павел е поверил на Господа? Аз може да не съм го правил, но имам такова чувство, че всъщност Павел… Защото аз така си мислех, когато ме ръкоположиха за пастор. И си мислех: „Това е много сериозно служение, аз не мога да го върша”. И тогава, преди да положат ръце на мен, за да ме ръкоположат, аз си мислех по този въпрос. И тогава Господ ми даде един стих от Псалм 55:22.
Псалми 55:22
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре;
никога няма да допусне да се поклати праведният.
Там се казва: „Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре”. Значи Господ ти е възложил нещо, Той ти е възложил някаква отговорност, някакво служение, нещо, което да направиш, нещо, през което ти да преминеш. Но Той казва: „Възложи го обратно на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре”. Защото се казва, че дори онези, които носиха ковчега на завета — когато те носиха ковчега на завета, Господ им помагаше. И на тях им беше тежко, те го носиха на рамене, но Господ им помагаше. Слава на Бога! Така че всъщност тук Господ беше поверил на апостол Павел благовестието между езичниците.
Значи, ако евреите са няколко милиона, езичниците са всички други. И той беше апостол на езичниците. Знаете ли каква голяма отговорност е това? Той сигурно си е казвал: „Господи, аз това не мога да го направя, затова го поверявам на Теб”. И така, това, което Му е поверил, е всъщност запазването и предаването на благовестието. И в 13-ти стих тук обяснява и казва: „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус”.
2 Тимотей 1:13
13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христос Исус.
Той му казва: „Дръж”. Ето това е предаването на щафетата. Щафетното бягане е много важно. Това е още от Олимпийските игри — има четирима души, които бягат, четирима бегачи, и те имат една пръчка, която всъщност се нарича щафета. И когато тичат, единият трябва да предаде щафетата на другия, докато тичат и се застъпват в един момент. Единият предава щафетата на другия, другият я взема и в момента, в който я вземе, тръгва и продължава да бяга.
И мисля, че има един такъв пример в историята на Олимпийските игри, в който американците са бягали, всеки един е имал най-доброто време в бягането, обаче не са успели да предадат щафетата. И затова не са спечелили — защото не са могли да предадат щафетата. Не е важно само как тичаш, важно е също да предадеш щафетата. Така че тук Павел казва на Тимотей: „Дръж това, което Господ ми е дал, и послужи, аз го предавам на тебе”. И това е образецът на здравите думи, които си чул от мен.
Това е благовестието. „Във вяра и любов, която е в Христос”. Не само да казваме учението, ние трябва да го казваме с вяра и с любов. И той продължава и казва: „Онова добро нещо, което ти е било поверено, опази чрез Святия Дух, който живее в нас”.
2 Тимотей 1:14
14 Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Святия Дух, Който живее в нас.
Много е важно ние да опазим благовестието. Спомням си, това беше една от първите проповеди, които проповядвах в петдесятната църква. Отивам аз, вече съм се подготвил и реших да вкарам една песен. И в една от песните се казва: „За всичко, що е обещал, ще бъде верен Той. Ще опази това, което съм Му поверил. И във всичко ще бъде верен на мен”. Тоест Той ще опази. Но аз в началото си мислех, че става въпрос за спасението. Мислех си, че това, което Господ ни е дал, е именно спасението, Той ни е дал вечния живот. И аз Му давам моя живот, за да може Той да го опази. И говорих, и казах: „Това, което ни е било подарено”. Обаче една сестра беше там, тя чистеше църквата и знаеше Библията, и следеше внимателно.
И аз чета по някакъв начин и казвам: „Онова добро нещо, което ни е било подарено”, в смисъл на спасението. Обаче тя ми каза: „А, брат, не е „подарено”, пише „поверено”.” И аз си казвам: „Опа, сега тук нещо се обърка”. И как да продължа, не знаех. Но сега вече съм подготвен. Онова, което ни е било поверено, е факелът на благовестието, който трябва да бъде опазен чрез Святия Дух, който живее в нас. Значи Святият Дух не само разпространява и ни дава сила да бъдем свидетели, но Той също е пазител на този свещен огън на благовестието.
И причината, поради която ние трябва да опазваме благовестието, е защото има последователи на Христос, които са неверни. И това заплашва да угаси факела на благовестието. И винаги това, което става във Второ Тимотей, е че когато Павел дава някаква заръка, след това дава и пример. И ето тук е примерът. Той казва: „Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мен, от които са Фигел и Ермоген”.
2 Тимотей 1:15
15 Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мен, от които са Фигел и Ермоген.
Значи, като чета тези стихове, се замислям. Понякога аз се отчайвам от някои хора и си казвам: „Защо тези хора ме изоставиха? Защо тези хора не са в църквата? Какво стана с тези хора?” Но виждам апостол Павел. Представете си! Има ли някой по-духовен от апостол Павел? Той беше написал една трета от Новия Завет. Основа църквата в Ефес. Вършеше знамения и чудеса. Господ беше с него. И на него му намираха кусури, и в него намираха нещо, което да не харесат, и го изоставяха. И той казва: „Всички, които са в Азия”. Това е провинцията Азия, където е Ефес. Ефес е близо до Измир, надолу от нас.
По този път, който минава по Черноморието, ако продължите надолу, ще отидете до Ефес. Но той каза: „Всички ме изоставиха”. Но имаше един, който беше насърчител. И той се казваше Онисифор. Така че има лоши примери, но има и добри примери. И добрият пример на Онисифор е, че той не се срамуваше.
2 Тимотей 1:16-18
16 Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме ободряваше и не се засрами от оковите ми,
17 а когато беше в Рим, ме потърси старателно и ме намери.
18 Господ да му даде да намери милост пред Него в онзи ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.
Вижте, той казва: „Господ да покаже милост към дома на Онисифор, защото той много пъти ме освежаваше и не се осрами от оковите ми. Не се посрами от оковите ми. Не се засрами от оковите ми. Но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. Господ да му даде да намери милост пред Господа в онзи ден. А колко ми послужи в Ефес, ти знаеш твърде добре”.
Слава на Бога! Така че имаме и лошия пример на хората, които изоставят Павел, но имаме и добрия пример на Онисифор. Нека Господ да ни направи да бъдем като Тимотей — да носим факела на Благовестието, да го опазваме, да служим на лозето Му, да не се увличаме по басни и по други неща, и да го предаваме на следващото поколение. И да бъдем насърчители като Онисифор — да насърчаваме един друг, да се подкрепяме и да не се уморяваме, но да бъдем освежение един за друг.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за това чудесно послание. Благодарим Ти за това, че чрез него Ти ни позволяваш да надникнем в сърцето на апостола, в сърцето на Тимотей. И Господи, ние да бъдем насърчени, ние да запазваме Благовестието, ние да предаваме Благовестието, защото това е огънят на вярата. Това е огънят на обещания живот, на вечния живот, който е в Христос Исус. Господи, дай ни да живеем този живот, да предаваме на другите този живот. Нека да бъдем факли, които горят. Господи, ако по някакъв начин сме намалили пламъка, ако не използваме дарбата си, която Ти си ни дал, Господи, прости ни. Ако по някакъв начин любовта ни към Тебе е изстинала, ако сме оставили първата си любов, прости ни. Но дай ни, Господи, да бъдем разпалени за Тебе. Нека дарбата да бъде разпалена в нас. Господи, ние Ти благодарим за Духа, Който си ни дал — че този Дух не е на страх, а на сила, любов и себевладение. И Господи, ако по някакъв начин ние сме се засрамили, ако сме показали и най-малък белег на срамежливост от Благовестието, Боже, прости ни. Прости всеки срам, защото в Тебе няма нищо срамно, Господи. В Тебе има само красота, праведност, святост и неща, от които този свят се нуждае. Дай ни да говорим гордо с Тебе, дай ни да се гордеем с Благовестието, дай ни да се гордеем с Тебе, нашия Спасител. Дай ни, Господи, да говорим на другите за това колко си чуден, колко си славен, колко си мощен, колко си любящ, как даде кръвта Си за нас. Ти си Бог, Който чуваш нашите молитви, Който снабдяваш нашите нужди, Който ни водиш, стопляш душата ни и ни даваш вечния живот, Господи. Ти си нашата гордост, ние Те обичаме. Дай ни никога да не се посрамим, Татко. Дай ни да бъдем като Онисифор, който насърчаваше другите. И Боже, не допускай да станем като Фигел или Ермоген, които изоставиха апостол Павел. Но дай ни, Господи, да се грижим един за друг и особено за нашите духовни бащи, за тези, които са преди нас, но все още са на тази земя. Дай ни да ги обичаме, да се грижим за тях, да ги подкрепяме, да ги насърчаваме, да посрещаме нуждите им. Господи, да бъдем освежители. Направи ни, Господи, да бъдем освежители в името на Исус. Амин.