Слава на Бога! Тази сутрин ще продължим да говорим за нашата вяра и за изцерение чрез вяра. Миналият път започнахме да говорим за това, че нашата вяра ни изцерява. Исус Христос каза няколко пъти, най-вече на жената с кръвотечението, а също и на Вартимей, а и на други вероятно, Той казваше тези думи: „Твоята вяра те изцери“. Това означава, че Господ изцерява чрез вяра. Вярата е нещо толкова важно във връзка с изцерението, че Исус не само получаваше вяра, но и говореше за вяра.
Но Той представи пред учениците Си един нагледен урок за това какво е вярата и как действа тя. Като един майстор учител, Той не само говореше, но направи една демонстрация. Той направи един нагледен урок. Нагледните уроци са тези, които най-добре се запомнят от учениците, защото те участват в тях. Исус направи няколко такива урока, които са свързани с ключови неща в християнството.
Едно от тези неща е Господната вечеря, в която ние всички участваме. Това е един нагледен урок, който да ни припомни, че чрез хляба и виното ние имаме живот, чрез тялото и кръвта на Господа. Също водното кръщение, в което ние участваме и чрез това потапяне ние помним, че умираме за стария си живот и възкръсваме за нов живот с Бога. Така че това са важни неща. Също това, че ние трябва да си слугуваме един на друг. Исус Христос изми краката на учениците.
Те запомниха, че който е по-голям между вас, трябва да ви бъде слуга. Един от тези нагледни уроци, които Исус представи, беше урокът за вярата.
Матей 21:18-22
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна.
20 И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята?
21 А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане.
22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
Вижте, тук, когато Исус казва тези думи, ние виждаме няколко неща. Той говореше на смокинята. И в момента, в който Той казва да изсъхне, тя изсъхна. Но Той го направи, за да може да им демонстрира как работи вярата. И те бяха учудени и казаха: „Как стана това?“. Това беше чудо. Исус им каза: „Истина ви казвам“. Когато Исус казва тези думи, това означава, че Той ще каже нещо, което на нас не ни се вярва. Затова подчертава предварително и казва: „Истина ви казвам“. Тоест това, което следва, макар да ви се струва невероятно, не е невероятно, но наистина е така.
Значи съмнението ни е най-големият враг. И гордостта. Трябва да махнем гордостта и да махнем съмнението и тогава ще сме супер. Но ако не се усъмните, не само ще извършите историята на смокинята, но даже ако речете на този хълм – хълмът, за който ставаше въпрос там, беше Елеонският хълм. Това беше най-големият хълм до Ерусалим. И Исус каза: ще речете на този хълм, дигни се и хвърли се в морето. Не в Червено море, а в Мъртво море. Значи морето беше Мъртво море, което беше до Ерусалим. Така че кажете на Елеонския хълм да се вземе и да се хвърли в Мъртво море. Той ще ви послуша, ще стане.
И разбира се, когато Исус говори тук за хълмове, Той няма предвид да местим планини, но Той има предвид проблемите. Защото проблемите за нас са като планини, които застават на пътя ни. Това са пречки, които не можем да преодолеем. Както болестите. Болестта трябва да напусне. Тя е проблем. Защото ако тя не напусне, нищо не трябва да напусне. Тук се казва: „Даже ако речете на този хълм дигни се и хвърли се в морето, ще стане“. И всичко, каквото и да поискате в молитва. Исус говореше за молитвата. И в нашата молитва ние трябва не само да говорим думи, но тези думи трябва да бъдат думи с вяра.
С други думи, Исус каза, че няма задача, която да е в хармония с Божията воля, която да не може да бъде изпълнена от тези, които не се съмняват в Бога. Затова ние трябва да премахнем съмнението си, ако искаме да видим изцерение. Господ изцерява. И Той каза на хората: „Твоята вяра те изцери“. Но ако искаш да имаш изцерение, трябва да имаш вяра. Но ако искаш да имаш вяра, трябва да нямаш съмнение.
Марко 11:12-26
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се свечери Той излезе вън от града.
20 И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.
В този случай забелязваме няколко неща. Първо, Исус говореше на смокинята. Нали виждате какво се казва в стих 14? „И Той проговори, думайки ѝ“. И в другия случай пак се казва в Матея, че когато иде при смокинята, Той ѝ рече. Така че и в двата случая Исус говореше на смокинята. Исус говореше на смокинята. Какво означава това? Че Исус говореше на едно дърво. Дървото чу ли Го? Чу ли Го? Исус му каза: „Изсъхни“, и то изсъхна.
Това, че говореше на дървото, ни показва, че ние, когато искаме да разрешим един проблем, това е много важно, обаче много трудно ние да започнем да мислим по този начин, че когато искаме да разрешим един проблем, ние не трябва да говорим за проблема. Ако ние бяхме отишли при това дърво и ако бяхме гладни, щеше да ни се прииска да започнем да се оплакваме. И да казваме: „О, гледай сега, гладен съм, гледай сега тук тая смокиня, пак няма смокини, е, защо няма смокини, е, ако имаше смокини, щеше да хапна, пък сега няма смокини, гледай какво е гадно“.
Тоест, ти говориш за проблема, но Исус не говори за проблема, Той говори на проблем. Отивай, каза, ти нямаш плод, така ли, изсъхни. Когато ние срещнем даден проблем, ние не трябва да говорим за проблема, но да говорим на проблема. Това е много важно. Не трябва да говорим за болестта, а трябва да говорим на болестта. Ако болестта е рак, например, ние трябва да й кажем: „Изсъхни“. Ние не трябва да почнем да се оплакваме, да кажем: „Сега имам такъв и такъв рак, такава и такава диагноза, такова и такова лечение“.
Не! Говори на болестта и кажи: „Изсъхни, изчезни в името на Исус“. В Лука 17 глава, 5 и 6 стих имаме един друг случай, в който се говори за вяра. И апостолите рекоха на Господа: „Придай ни вяра“. Те виждаха, че Исус оперира, Той работи, Той действа чрез вяра. И всичко, което Той прави, Той го прави чрез вяра. И също всичко, което Той прави, Той го прави чрез молитва. Така че, когато те виждаха Исус да се моли, те Му казаха: „Научи ни да се молим“. А сега, като Го виждаха, че Той действа с вяра, те отидоха и Му казаха: „Придай ни вяра“.
Лука 17:5-6
5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.
6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала.
Придай ни вяра. А Господ рече… Ето, вижте как Той им предава вяра: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно“. Аз имам едно шишенце тук със синап и мога да ви покажа колко е маличко това синапово зърно. Много е маличко. Хардал, дали знаете това, което като хардал е толкова маличко синапово зърно. И чака толкова вяра да нямам? Имам ли толкова вяра? Трябва да имам толкова вяра. Трябва да имам толкова вяра. Ако имате вяра, колкото синапово зърно, тя ви е достатъчна.
Но тогава, ако имате толкова вяра, ако имате въобще някаква вяра, казали бихте на тая черница… Той не се занимава само с муки, а и с черницата, и я изкорени: „Изкорени се и насади се в морето“ и тя би ви послушала. Така че, ако ти имаш вяра, ти ще изговаряш крайния резултат. Това е начинът, по който вярата действа. Вярвали ли са? Не знам дали са вярвали. Чудите се: „Този брат какви ги разправя?“. Но това е, което Исус каза. „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие“.
Това пак е добро. Ако ти кажеш така, е добро. Ние малко ще говорим за това. Много просто е това. Да разберем първото нещо: че ако ти имаш вяра, научи вярата си да изговаря разрешението. Научи вярата си да изговаря разрешението. Научи вярата си да изговаря крайния резултат. Така съм го заглавил това поучение тази сутрин: „Научи вярата си да изговаря изцелението“. Научи вярата си да изговаря изцелението. Ако ти вярваш, че като се молиш, Исус чува молитвата ти и Той те изцелява, говори: „Благодаря Ти, Господи, за изцелението, което си ми дал“.
Ама след това не зачеркваме молитвата, защото ние така правим, казваме… След това зачеркваме и почваме да се оплакваме: „О, колко съм зле! О, няма да се оправя!“. И започваме да изговаряме лоши неща. Значи зачеркваме молитвата. Така че ние трябва да говорим. Исус не зачеркваше. Той казваше и точка. „Казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето и тя би ви послушала“. Колкото и нелепо да ви се вижда. Ако ние изговорим нещо с вяра, колкото синапово зърнце, то ще подейства.
Така че вярата не може да бъде много или малко. Ти или я имаш, или я нямаш. Защото ако имаш вяра, това означава, че нямаш съмнение. Ако имаш съмнение, вече нямаш вяра. Вярата не може да бъде в проценти. Не може да вярваш 99%, но 0,1% да се съмняваш. Ако се съмняваш 0,1%, вече нямаш вяра. Ако имаш вяра, тя е 100%. Може да е колкото синапово зърнце, но е 100% вяра, която няма никакво съмнение. И ако ти имаш тази вяра, дори и тя да е в най-малкото количество, тя е достатъчна за извършването на чудото.
Обаче важното е, че вярата говори. Във 2 Коринтяни 4 глава, 13 стих там се казва така: „А като имаме същия дух на вяра…“. Вижте, има дух на вяра. И ние трябва да имаме дух на вяра. Да имаме дух на вяра означава да практикуваме вяра. Да имаме това, което имаше псалмопевецът, според писаното. Вижте, това, което се казва тук, е писано и то е писано в Псалм 116. Ако не се лъжа, може да проверите Псалм 116.
2 Коринтяни 4:13
13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
Но на 116 Псалм се казва: „Повярвах, затова и говорих“. Според писаното: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим. Понеже вярваме, затова и говорим. Тук не означава, нали, има някои хора, които слушат такива поучения, като това, което в момента ви говоря, или виждат, че някой човек, който е бил изцелен поради това, че той е вярвал и е говорил, и те започват механично да повтарят и да искат нещо, което Бог е давал на другия, на тях, но те всъщност не вярват, а само повтарят.
Значи, ако само повтаряш, без да вярваш, тогава това няма да действа. Но ако ти вярваш, а не говориш, също няма да действа, защото вярата говори. Така че, ако ти вярваш, затова и говори. Ако вярваш, че си изцелен, говори, че си изцелен. Така че първо виждаме, че Исус говореше на смокинята. И вярата говори.
Второ, Исус прокле смокинята. Той не е случайно я проклел. Той можеше да каже и друго. Той можеше да каже: „Смокиньо, нямаш плод, до утре ще си озряла“. Исус можеше да го направи. Утре ще бъде озряла. Но Той не го направи. Защо? Нарочно. Всичко, което прави Исус, има някакъв смисъл. Той искаше да ни покаже, че ние можем не само да говорим добри неща, но можем да говорим и лоши неща. Но не, разбира се, за хората, а за вирусите, например. Ние можем да проклинаме нещата, които не са добри, безплодието. Тази смокиня нямаше плод. Исус прокле безплодието. Да изчезне безплодието и да дойде плодът. Да изчезнат вирусите.
Ние можем да проклинаме вирусите. Като дойде един вирус и като започне да се разболява човек, един грип, прокълни го. Кажи: „В името на Исус, вирус на грип, аз те проклинам – умри, изчезни, напусни тялото ми“. Можем да проклинаме причините за вирусите, да умрат и да бъдат унищожени. Да останат безрезултатни в действията си върху тялото на болния. Потвърждение за това намираме в Лука 4 глава, 39 стих. Там какво се казва? Симоновата тъща, на Симон тъща му, на жена му майка му, баба му на Симон, беше болна. Имаше грип, температура, треска. И какво направи Исус? Смъмри тъща му ли? Не, смъмри треската. Каза ѝ: „Треска, изчезни в името на Отец“ – сигурно Той каза, ние казваме в името на Исус. Исус казваше: „Изчезни“, смъмря я. И когато смъмря треската, се казва, треската я остави, тя хоп, стана, защото някой трябва да шета сега. Аз съм на гости, тя болна, айде треска напускай, трябва тук да се шета. И стана и почна да шета. Така че ние виждаме свидетелство в Словото, че ние можем да проклинаме болестите.
Лука 4:39
39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.
Трето, казва се, че смокинята изсъхва от корен. Значи, ако сравним пасажите в двете Евангелия, в Евангелието на Матей се казва, че смокинята изсъхна на часа, а в Марко се казва, че изсъхна от корен. Какво означава сега? Противоречат ли си двете Евангелия? На часа ли изсъхна или от корен изсъхна? Тя изсъхна на часа, но това се видя на другия ден. Защото се казва, че на другия ден те видяха, че тя беше изсъхнала. Първия ден Исус я прокле и си замина.
И понякога, когато ние проклинаме болестите, тя може да си е още там. Но в духовния свят те са умъртвени. Има сила в думите, които са изречени с Божията сила и с вяра. Така не? Това ни показва, че в момента, в който ние изговаряме поражение над проблема и му казваме „дигни се и се хвърли в Мъртво море“, в духовния свят това се случва в същия момент, но понякога се изисква време, докато резултатите от молитвата ни се видят в материалния свят. Но точно тук е вярата.
Вярата очаква, че това ще се случи, защото вече ти си го поискал и ти си го изговорил. И не се съмняваш, че то ще стане. Защото вярата се занимава с невидими неща. Ти трябва да вярваш, преди да си видял. Така че, когато ние изговаряме нещо чрез вяра, то се случва моментално в духовния свят. Но може да се изисква време, докато то се реализира в материалния свят.
ЧЕТВЪРТО – ИСУС НАСЪРЧИ УЧЕНИЦИТЕ ДА ПРАВЯТ КАТО НЕГО
Много хора казват: „Да, това беше Исус“. И мислят: „Сега Исус е Исус, ние сме ние. Тук нищо не можем да правим“. Не. Исус казва да правим същото, което Той правеше. Исус очаква ние да проклинаме смокини и те да изсъхват. Исус очаква ние да проклинаме болести и те да изчезват. Исус очаква от нас ние да полагаме ръце на болни и те да се възстановяват. Исус очаква от нас ние да говорим нови езици. Исус очаква от нас ние да хващаме змии и те да не ни охапват. Исус очаква ние да вършим чудеса. Така ли? И вижте, тук се казва, че Исус им казва: „Имайте вяра в Бога“.
Марко 11:22
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
Имайте вяра в Бога. Така че нека и ние като Исус да имаме вяра в Бога. Ако имаме вяра в Бога, какво же правим? Какво прави вярата? Говори. Вярата говори. Исус какво направи, като имаше вяра? Той каза. Той говореше. Повярва за това и говори. Така че ние, ако имаме вяра, ще правим като Исус и ще говорим на планината. Ще изричаме крайния резултат, който искаме да видим. Това е, което трябва да говори вярата. Планината преместена сред морето. Тоест проблемът напълно разрешен.
Ако имаме проблем, ние трябва да видим как трябва да бъде той напълно разрешен и да говорим това чрез вяра.
ПЕТО – НИЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВАМЕ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО КАЗВАМЕ, СЕ СБЪДВА В МОМЕНТА, В КОЙТО ГО ПРОИЗНАСЯМЕ
Преди да сме го видели, че се е сбъднало, ние трябва да вярваме, че то се е сбъднало. Да имаме вяра означава да сме убедени, че в момента, в който искаме нещо от Бог в молитва, ние вече го имаме. Дори преди още да сме го видели. Само тогава то ще стане и ще ни се сбъдне. Ако не вярваме, няма да се сбъдне; ако вярваме, ще се сбъдне. И тук особено важни са граматичните времена. Ще го прочета пак.
Марко 11:23-24
23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
И затова ви казвам, че тук много са важни, на пето място, всъщност на шесто може би, много са важни граматичните времена. Граматиката значи ли това, което се занимава с езика, с това как е подредено изречението, коя е подлога, кое е сказуемото, такива неща. И тя се занимава също с глаголите. Глаголът е думата, която говори за действие. И това действие може да бъде в бъдеще време, в минало време и в сегашно време. И затова ви казвам, че са важни граматичните времена, т.е. това, което е свързано с глаголите, с действията и с времето.
Исус какво каза? „Всичко, каквото поискате в молитва“. Това кое време е? „Всичко, каквото поискате в молитва“. Кое време е? Сегашно, нали? Всичко, каквото поискате. Кога го поискате? Сега! Значи сега имаме нужда и сега го искаме. Всичко, каквото поискате в молитва. Това е сегашно време. „Вярвайте!“ Това кое време е? Вярвайте! Всичко, каквото поискате в молитва. Вярвайте! Вярвайте какво обаче? Вижте какво трябва да вярваме сега: „Че сте го получили“. Това кое време е? Получили. Значи там какво се казва? Минало свършено. Получили! Получили! Ако си получил нещо, значи вече е тук и ти го имаш. Но ти си го получил в миналото, защото вече е при тебе. Минало свършено. Дали е така? Граматиката така казва.
Значи Исус казва, че когато искаме нещо в молитва, това е сегашно време. В момента, в който го искаме, Той казва: вярвайте, че сте го получили. Това е минало време. Моля? Ако беше сегашно, щеше да е „вярвайте, че го получавате“. А то не казва „вярвайте, че го получавате“, а казва „вярвайте, че сте го получили“. Тоест трябва да вярваш, че го имаш, преди да го виждаш. Ти си го получил, пък то го няма. Ама с вяра, имаш ли го или го нямаш? Ето как е вяра. Трябва да решиш, че ти го имаш, въпреки че не го виждаш. Обаче ти вече го имаш и си го получил. Защото си се помолил, значи си го получил. Та може да не се вижда, но ти си го получил. Трябва да вярваш, че си го получил.
И ако ти повярваш, че си го получил в минало време, имаш 100% сигурност и пълна увереност, тогава ще го виждаш съществено в бъдеще време. Защото продължава стихът и казва така. Това е Марко 11:24. „Затова ви казвам, всичко, което поискате в молитва сега, вярвайте сега, че сте го получили в минало време и ще ви се сбъдне“. Това кое е време? „И ще ви се сбъдне“ кое е време? Бъдеще. И ще ви се сбъдне. Значи ще се сбъдне в бъдещето. Не се казва кога точно – дали след един месец, след година – ще ви се сбъдне. Кога не се казва, но в бъдещето ще се сбъдне. Ама ще се сбъдне само ако вярваш сега, че си го получил, че вече го имаш. Сто процента и тогава ще се сбъдне.
Едно свидетелство само да кажа за този процент. Значи преди много години, в началото, когато повярвахме, в една неделя вече оставахме без дърва. И малкият вече на годинка е нещо. И мъжът ми каза: „Митя, не знам какво ще правим, ами дърва трябва да имаме“. И тук сега Господ ще промисли. Каза ми да промисли. Но така го казах с цялото сърце и повече не помислих за това нещо. В това време кака ми и свако ми бяха в Малко Търново и никога не са идвали така. Много години наред не идват. И изведнъж са тръгнали да се разкарат, някои хора връщат се така само. И той каза: „Сестра ми, како, билаш хорика“. И той каза: „Слушай, приготви чувалите, да занесем на сестрата дърва“. Слагат дървата и ги донесоха в Малко Търново. Малко Търново тука ги донесоха. Без да ги очаквам. Светия Дух отива на всеки. Слава на Господа.
В Марко 10:46-52 намираме друг случай, който ни учи как действа вярата. Каза се: дохожда в Йерихон. И когато излезе от Йерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: „Исусе, Сине Давидов, смили се за мене“. И мнозина го мъмреха, за да млъкне.
Но то още повече викаше: „Сине Давидов, смили се за мене“. И тогава Исус се спря и рече: „Повикайте го“. Викат слепеца и му казват: „Дерзай, стани, вика те“. И той си хвърли дрехата, скокна и дойде при Исус. И проговори Исус и му казва: „Какво искаш да ти сторя?“ Слепецът Му рече: „Учителю, да прогледам“. А Исус му рече: „Иди си, твоята вяра те изцели“. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя. Слава на Бога!
Марко 10:46-52
46 Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус.
51 Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна.
52 А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя.
А ние в името на Исус Христос искаме да го получаваме. Ние също вярваме в Бога, защото Той е наш Отец, но също се молим в името на Исус. Но тук искам да ви покажа за този Вартимей. Вижте, първо Вартимей знаеше какво иска. Ако искаш да оздравееш от болест, свръхестествено, чрез силата на Бога, първото нещо, което трябва да правиш, е ти да искаш да оздравееш. Има много хора, които не искат да оздравеят. Може да ви звучи невероятно, но е така. Просто на тях им харесва, когато са болни, да им обръщат внимание.
Някои, когато са болни, отиват на ТЕЛК, получават социална помощ. И като получават социална помощ, той сиди вкъщи и получава парички, хапва си, на топло си е, не работи, но той си е болен. И на него му харесва така. Има такива хора. Аз съм се молил за някой и им казвам: „Тя го спуща и спира“, и той каза: „Не искам да си загубя пенсията“. Така че първо ти трябва да решиш, че ти си готов да си изгубиш пенсията. Защото като прогледаш, вижте този слепец, докато беше слепец, той можеше да си стои там и да проси.
Обаче като прогледа, вече няма просия. Трябва да работи. Готов ли си да започнеш да работиш, ако искаш да оздравееш? Бог дойде върху него направо да го изцели. Така вярата се малчи. И Бог дойде към него и ще направи върху него. Обаче той изяжда съмнението, всеки казва: „Рами, пенсията ми“. А сега вече е проблем. Това е страшен проблем. И вижте Исус, въпреки че Той знаеше какво иска Вартимей, Той му даде възможност да изповяда вярата си, защото вярата, ви казвам, тя трябва да говори.
И затова Исус, когато дойде Вартимей при Него, Исус му каза: „Какво искаш да ти сторя?“ Не знаеше ли Исус, че иска да прогледа? Защото той викаше: „Исус, смили се за мене“. „Смили се за мене“ много религиозно звучи това. Какво точно искаш? Да оздравееш ли? Да ти давам пари ли? Работа ли? Какво точно искаш? „Смили се за мене“ – много неща може да означава. Исус му каза: „Какво искаш да ти сторя?“ Ти трябва да бъдеш готов да знаеш какво искаш. Ако искаш да оздравееш, ти трябва да кажеш: „Аз искам да оздравея“.
Искам да оздравея, за да бъда полезен за близките си. Искам да оздравея, за да бъда полезен на жена си, например. Ти трябва да знаеш какво искаш. И когато го кажеш, ти трябва да го изповядаш. И той му казва: „Учителю, да прогледам. Аз искам да оздравея“. Исус му рече: „Иди си, твоята вяра те изцели“. Аз ви казах: „Това е вярата, която изцелява“. Нашата вяра ни изцелява. И тук това, което е важно, е това, че Исус подейства като здрав, дори преди да оздравее. Защото след като чу, че Исус го извика, се казва, че „Той хвърли дрехата си“.
Значи тази негова дреха, това, което се нарича дреха, това най-вероятно е било нещо като завивка, което му служеше като балтон в зимните дни и за одеяло в студената нощ. Той да се завива и да спи с него. И може би също той използваше тази завивка, за да я слага пред себе си, като проси и я разстила, да може хората, които минат, да му хвърлят парички. Но той хвърли тази дреха, защото с хвърлянето на дрехата той заяви, че той повече няма да има нужда от нея.
Хвърлянето на дрехата символизираше отказа на Вартимей да зависи от каквото и да е друго нещо и полагането на цялото му упование в Исус. Затова ви казвам, ако ти искаш да бъдеш изцелен чрез вяра, ти трябва да знаеш какво искаш, ти трябва да си готов да вярваш, че ако се помолиш, ти го имаш и че в раните на Исус ти си изцелен. И това е минало. Христос понесе болестите ни – минало време. И понеже Той е натоварил нашите болести в Неговите рани, ние сме се изцелили – минало време.
И понеже сме се изцелили, ние вярваме, че ще бъдем изцелени. Трябва да очакваме изцеление. И накрая всичко е възможно за този, който вярва. В Марко 9 глава, от 14 до 29 стих, четем за един друг необикновен разказ, в който Исус отново подчертава важността на вярата за получаване на чудо от Бога. И тук Той прави забележителното утвърждение, че всичко е възможно за този, който вярва. Нека да кажем: „Всичко е възможно за този, който вярва“. Има ли нещо невъзможно? Казва се „всичко“. Какво включва „всичко“? Всичко значи всичко.
Марко 9:14-29
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.
И това е един наистина забележителен разказ, при който ситуацията се променя от състояние на безпомощност и липса на вяра към създаване на вяра в бащата на болното момче и извършване на чудо на освобождение. Казва се: „И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се припираха с тях“. Значи тук Исус се връща заедно с Йоан, Петър и Яков, с които е бил на планината на Преображението. И сега те слизат от планината на Преображението.
И се казва: „И като дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се припираха с тях. И веднага като Го видя, цялото множество се смая, изтекоха се и Го поздравяваха“. Те всички поздравяваха Исус. И Той ги попита: „За какво се припирате с тях?“, защото книжниците се припираха с учениците. И един от народа Му отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух“. Той не можеше да говори, нямаше глас.
„И гдето и да го хване, тръшка го и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява“. Това е нещо, което се случва при епилептичен припадък. „И говорих на Твоите ученици да изгонят беса“. Имаше дух, който причиняваше това. „Но не можаха“. А Той в отговор им каза: „О, роде невярващ“. Това е това, което Бог говори на тия, които сме старите във вярата. И ние знаем, че трябва да говорим, да изговаряме крайния проблем. Обаче говорим, пък нямаме вяра. Ние знаем какво трябва да правим, ама го правим без вяра.
Защото тези се опитаха да го изгонят. И отидоха при този дух и казаха: „Излез, дух нечисти“. Но духът не излизаше, защото тези не вярваха. Защото тези изговориха и чакаха да видят сега какво ще стане. Ако чакаш да видиш какво ще стане, значи нямаш вяра. Ако имаш вяра, ти знаеш какво ще стане. Но тези не знаеха. И вижте Исус, веднага Той ги настъпи в тяхната вяра и каза: „О, роде невярващ“. Ние трябва да не бъдем невярващи, а вярващи. Нали се наричаме вярващи, пък мислим си, май невярващи. Как трябва да се наричаме? Вярващи или невярващи?
„О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене“. Исус смъмри учениците Си заради тяхната липса на вяра, но в същото време, по един нежен начин, Той започна да изгражда вяра в бащата на болното момче. Него не го смъмри, защото Той не беше вече от учениците. Учениците тях ги смъмри, защото те вече трябваше да знаят какво да правят, а пък те не го правеха. Но Той започна да говори на бащата и каза: „Доведете го при Мен“.
И след като описва историята на болестта, бащата казва на Исус: „Ако можеш да направиш нещо, за да ми помогнеш, смили се и направи го“. Как отговори Исус? „Аз, дали мога да направя нещо за него?“ Въпросът не е „Аз, дали мога да направя нещо за него?“. Въпросът е: „Дали ти можеш да направиш нещо за Мен?“. Днес нещата стоят по същия начин. Може да идваш при Исус и да кажеш: „Господи, можеш ли да направиш нещо за мен?“. „А ти можеш ли да направиш нещо за Мен?“, казва Бог.
„Ако Ти можеш да направиш нещо за мен, тогава няма проблем и аз да направя нещо за Тебе“. Какво трябва ние да направим за Бога? Да вярваме. Вижте какво стана: „И доведоха момчето при Исус. И като го видя, хванато от бяс, веднага духът го сгърчи и той падна на земята и се валяше в гърчове“. Момчето получи това, което се нарича епилептичен припадък. Падна на земята, започна да излиза пяна от устата му и той се гърчеше, и не беше на себе си.
Просто при този епилептичен припадък има много силна мозъчна активност и тялото просто не може да се справи с всичко това. И започва да се губи връзката в нервната система. Но тук имаше дух, който причиняваше всичко това. Исус обаче не се изплаши, но Той попита баща му най-спокойно: „Колко време има, откакто му е станало това?“. Това му даде възможност да говори. А той каза: „От детинство“ и започна да описва историята на болестта и каза: „И много пъти го е хвърлял в огън и във вода, за да го погуби. Но ако можеш дори нещо, смили се за нас и помогни ни!“.
Марко 9:14-29
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.
Исус му рече: „Ако можеш, повярвай. Всичко е възможно за този, който вярва“. Ако идваме при Бога, Бог казва: „Окей, ще си седя, но първо трябва да си направиш нещо за Мене. Ако ти направиш нещо за Мене, Аз ще направя нещо за тебе. Повярвай“. Всичко е възможно за този, който вярва. Исус може да направи с нас всичко, ако ние първо направим едно нещо за Него: да повярваме в Него. Да повярваме, че Той може и Той иска да изцелява.
И невероятното нещо тук е, че и ние искаме и казваме: „Вярвам, Господи, и помогни на моето неверие“. Т.е. ако ние дори изповядаме нашата неадекватност да изпълним условието на Исус, Господ няма да ни отхвърли. Но Той ще компенсира липсата на вяра с Неговото всемогъщество. Вижте колко добър е Бог. Вярваше ли бащата? Не вярваше, ама дойде при Исус. Значи пак имаше някаква вяра. Имаше вяра, не беше много, но Исус е всемогъщ. Слава на Бога.
И вижте какво става. Веднага бащата на детето извика: „Ти искаш аз да направя нещо за Тебе. Вярвам, Господи, помогни на моето неверие“. Признава се човекът. Когато дойдем при Бога, ние не трябва да се правим, че вярваме, когато не вярваме. Защото Бог знае сърцата ни. Той е Сърцеведец. „Помогни на моето неверие“. Исус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: „Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: излез от него и да не влезеш повече в него“.
Ето отново Исус изговаря крайното разрешение на проблема. И духът, като изпищя, го сгърчи силно и излезе. И детето стана като мъртво. Така, защото болшинството думаха, че е умряло. Ама Исус не се изплаши. Той знаеше, че ако Той е казал духът да напусне, той ще напусне и Той очакваше детето да стане. Ние трябва да имаме вяра, че това, което казваме, сме го получили, и ако вярваме, че сме го получили и вече го имаме, тогава ще ни се сбъдне. Но Исус го хвана за ръката. Той умрял, пък Исус го хваща за ръката. Вярва ли, че ще стане? Хвана го за ръката и го вдигна. И то стана.
И когато влезе вкъщи, учениците Му Го питаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“. И каза им: „Този род не може да излезе, освен с молитва и пост“. Без вяра не става. Но много често вярата идва от молитвата. Вярата идва не само от Словото. Вярата идва от молитвата. Защото ако ти се молиш и Господ ти отговаря и върши чудеса в живота ти и ти говориш с Него всеки ден, и някой дойде и ти каже: „Няма Бог“, може да ми кажеш, че Го няма, като аз Му говоря и Той ми отговаря? Той може да си говори каквото си иска, но ти си знаеш, че Бог има. Защото се молиш и Той ти отговаря.
Така че, ако ти имаш молитва, ако ти имаш общение с Бога, тогава това ще изгражда вярата ти. И затова ние трябва да вярваме и непрекъснато да практикуваме. И не да говорим какво беше едно време, но да кажем какво беше вчера. Бог иска да върши чудеса в живота ни всеки ден. Бог иска да ни употребява, за да служим на другите. Бог иска да научим вярата си да говори. И научи вярата си да изговаря изцелението. И тогава ти ще го имаш.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И ние Ти се молим, Татко, то наистина да влезе в сърцата ни. Боже, много често ние се оказваме в позицията на Твоите ученици, които се опитаха да изгонят духа, но не можаха. Ние се оказваме много често в позиция, в която се молим за изцеление, но не го получаваме. И ние заслужаваме този етикет, който Ти каза на учениците Си, това изобличение, което Ти, разбира се, направи с любов, но Ти каза: „О, роде невярващ“. О, Господи, направи ни да не бъдем невярващи, но да бъдем вярващи. Боже, помогни ни с молитва и с пост да се приближаваме при Тебе и да можем да имаме такъв род вяра, Господи. Молим Те, Боже! Ето, виждаме, Господи, в това Слово, че Ти каза на Твоите ученици: „О, роде невярващ“. После това Ти каза, че ако те искат да бъдат род вярващи, това може да стане с молитва и с пост. Боже, помогни ни с пост и с молитва да изградим вярата си и да престанем да бъдем невярващи, но да бъдем вярващи. И ни помогни, Господи, когато се молим, нашата молитва да бъде чута. Господи, молим Ти се да извършиш чудеса в нашата църква. Боже, както си извършил чудеса и ние имаме изцелени от удар, имаме изцелени от инсулт, имаме изцелени от рак, Господи, искаме Ти да дадеш съвършено изцеление на всякакви болести, Боже! Господи, дай свидетелство, че Ти си жив Бог, който действаш, който отговаряш на молитви, който си реален Бог. И ние очакваме да видим свидетелствата. Господи, докосни сърцата чрез Твоето Слово. Боже, направи така, че когато слушаме за Вартимей, Господи, ние да искаме да имаме неговата вяра. Когато слушаме за жената с кръвотечението, ние да искаме да имаме нейната вяра. Господи, и както се казва в Твоето Слово, Ти да ни кажеш: „И ти си, твоята вяра те изцели“. Нека, Господи, нашата вяра да бъде вяра за изцеление. Нека да получаваме изцеление, защото, Исусе, ние вярваме, че Ти си не само Спасител от греха, но Ти си също Изцелител от болестите. Защото, Господи, Ти понесе греха ни, и като понесе греха ни, Ти понесе причината за болестите. И в Твоето Слово се казва, че в Твоите рани ние се изцерихме. Нека, Господи, да имаме изцеление, което Божие вече е платено за нас. Помогни ни да го повярваме, за да го имаме. Защото и на нас Ти казваш, като на този баща: „Ако можеш, повярвай! Ако можеш, повярвай! Всичко е възможно за този, който вярва!“. Алилуя! Амин!