Това е като един салон, макар че той е част от тази последна част от Исая, която казахме, че е от 55-а до 66-а глава. Също в предните глави от 56-а до 59-а глава до половината се говори за греховете. Тук става въпрос за това как, след като сме спасени — защото това е след Исая 53-та глава, където се говори за Исус като наш Изкупител, за Божия Слуга, Който става жертва за нас — ние пак грешим. И тук става въпрос как, когато съгрешаваме, да се върнем при Бога с молитва на покаяние. Покаянието означава да направим кръгом.
ПРИПОМНЯНЕ НА БОЖИИТЕ МИЛОСТИ
Миналия път ние започнахме да говорим за тази молитва за всеобщо покаяние и казахме, че първо всичко започва с припомняне на Божиите милости от 63-та глава от 7-и до 14-и стих. Ако си спомняте, пяхме и тази песен „Милостите Божии припомни всяка“. Но тук се казва от 7-и стих:
Исая 63:7
7 Ще спомена милосърдията Господни,
причините за хвалене на Господа
за всичко, което ни е подарил Господ,
и за голямата благост към Израилевия дом,
която им показа според щедростите Си
и според премногото Си милости.
Тоест, когато ние започваме молитва за покаяние, ние трябва винаги да благодарим на Бога за Неговите милости, да си припомним Божиите милости в живота ни и да Му благодарим за това. Върховната Божия милост е в Неговия избор — Той ни е избрал да бъдем Негови. И това се казва от 9-и стих, главният стих: „Защото рече“ — това е върховната Божия милост — „Наистина те са мои люде, деца, които не ще постъпят невярно; така Той им стана Спасител“. Тоест в Стария Завет Бог избра еврейския народ, избра Авраам и ги избра да бъдат за благословение на другите.
В Новия Завет Той е избрал нас с цел ние да бъдем за похвала на Неговата слава, с цел да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов и т.н. Може да прочетете в началото във всички послания се говори каква е Божията цел за нас като Негов народ. Така че ние можем да благодарим на Бога за избора Му, за милостите Му, също и за Неговата емпатия, за която споменахме днес — това означава състрадание. Стих 9 казва: „Във всичките им скърби Той скърбеше“.
Исая 63:9
9 Във всичките им скърби Той скърбеше
и ангелът на присъствието Му ги избави;
поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи,
вдигна ги и ги носи през всички древни дни.
Тоест, когато те бяха в Египет, Той скърбеше в техните скърби и ангелът на присъствието Му ги избави. Той е ангелът на присъствието Му, но също е наречен ангелът на погублението, защото Той погуби всички египетски първородни. И се казва: „ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всичките древни дни“.
Проблемът с нашия бунт
И след това, ако Бог е благ, тогава къде е проблемът? Проблемът е нашият бунт срещу Святия Дух. В 10-ия стих се казва: „Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях“. Тук първо се говори за Святия Дух — това означава, че Святият Дух беше върху тях, и ние трябва да благодарим на Бога за Святия Дух, Който е в нас. Обаче грехът е бунт срещу Бога и в този бунт се казва, че Бог е станал срещу тях. Това беше, разбира се, най-вече когато Бог изпрати съгледвачи — те отидоха да видят обещаната земя, върнаха се и казаха: „Земята е прекрасна, но ние не можем да я завладеем“, и започнаха да плачат и да казват: „Искаме да се върнем в Египет“.
Тоест Бог им казва да отидат в обещаната земя, а те даже си поставиха началници, за да се върнат обратно. След като Бог ги преведе през Червеното море, те искаха да се върнат обратно в Египет. За съжаление, ние понякога сме така — Бог ни изкара от света, а ние пак искаме да се връщаме назад. И тогава Господ каза: „Това поколение ще измре в пустинята“. И цялото поколение измря в пустинята, докато не дойде новото поколение. Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена и казаха: „Къде е Онзи, Който ги изведе из морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е Оня, Който положи Святия Си Дух сред тях?“
Ние говорихме, че в Стария Завет може би един от преобразите на Святия Дух е огненият стълб и облачният стълб, който беше над лагера, над стана на израилтяните. Така че, когато ние се молим, ние трябва да си припомним началото, изхода, разделянето на Червеното море, което е най-великото дело в Стария Завет, както се казва в 12-и стих: „Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница, Който раздели водата пред тях, за да Си придобие вечно име, Който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат“. Те преминаха през Червеното море като по сухо, казва Словото.
И 14-ият стих говори също и за преминаването на пустинята, и отново се споменава за Святия Дух. В този кратък пасаж три пъти се споменава Святият Дух: „Духът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да Си придобиеш славно име“. Така че това е първата част на молитвата за всеобщо покаяние — припомняне на Божиите милости. Трябва бързо да отидем при Бога, да имаме хваление, да имаме благодарност.
ОСЪЗНАВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
След това в 15-и стих започва втората част. Втората част на молитвата е осъзнаване на реалността. Тоест ние трябва да осъзнаваме къде сме в момента, какво се случва, какви сме, колко сме се отдалечили от Бога и какво е нашето състояние. Както блудният син, за когото се казва, че когато ядеше от тия рожкови там, храната на прасетата, „дойде на себе си“. Тоест дотогава той не знаеше къде се намира и си мислеше: „Аз ще взема парите от баща си за наследство, имам пари, ще харча и ще черпя“. Но тия пари са готови, тия пари много бързо свършват. И тогава той видя, че вече няма какво да яде, отиде да стане слуга, но не му даваха, и започна да яде от храната на животните, с която хранеха прасетата. И тогава дойде на себе си. Според мен той си каза: „Къде съм аз?“
И тук е това в 15-и стих: „Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище; къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене“. Тоест, да, Бог е проявявал тези неща преди, но сега няма чудеса, няма милости, аз съм изпаднал в немилост. Това е нещо, което ние трябва да осъзнаем — къде сме.
И това е един въпрос, подобен на въпроса на Гедеон. Не знам дали се сещате за Гедеон, но в Съдии 6-а глава се говори за Гедеон, който беше от новото поколение, но Господ искаше да го направи лидер. Някои от нашите хора си мислят, че другите са лидери, и Гедеон си мислеше, че някой друг трябва да стане лидер. Обаче се казва в 6-а глава на Съдии, че ангелът Господен дойде да седне при дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас — това беше баща му. А синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. Значи имаше криза, преследване, и той не можеше да държи житото си вкъщи, защото, като дойдат мадиамците, ще го вземат. Затова в един лин — това означава една дупка, в която тъпчат гроздето — той се беше скрил вътре в тази дупка, за да не го видят, и чукаше жито, за да го скрие, за да не му го откраднат. Такова беше състоянието, беше много лошо. Ангелът Господен му се яви и му каза: „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри“.
Това малко звучи като лека ирония, а Гедеон Му рече: „О, Господине, ако Господ е с нас, защо ни е намерило всичко това и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: „Не изведе ли Господ нас от Египет?“. Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.“ Да, ние знаем какво са ни разказвали, знаем за чудесата, знаем за съживлението, но къде е сега всичко това? Трябва да имаме едно такова осъзнаване на ситуацията: ако Бог е толкова велик и ние сме Неговият народ, защо в момента сме в положението, в което сме, и Неговите могъщи дела не се виждат в живота ни? Къде са Неговите милости, когато човек ги е отдалечил? И тук е въпросът: защо?
Съдии 6:13
13 А Гедеон му отговори: О, господарю, ако Господ е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците.
Защо Бог не е с нас? Гедеон казва: „Ако всичко това е така, защо? Къде е Той?“. И отговорът на този въпрос е в Исая 59 глава, от първи до петнадесети стих. Вижте какъв е отговорът в първата част на стиха: „Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси“. Не Му се е скъсила ръката на Бога, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чуе. Той може да чуе, но Той сякаш оглушава за нашите молитви, не иска да чуе молитвите ни, не може да отговаря, не може да върши чудеса. Вторият стих дава обяснението: „Но вашите беззакония са ви разлъчили от вашия Бог“.
Исая 59:1-2
1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила,
за да не може да спаси,
нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува;
2 но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог
и вашите грехове са скрили лицето Му от вас,
и Той не иска да чува.
Когато ние вършим грехове, Господ не може да бъде с нас. Той е свят, Той се отделя. „И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чуе.“ Вината е в нас и ние трябва да осъзнаем това. Пророкът продължава да говори нататък за всички грехове и казва: „Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви — с беззаконие; устните ви говорят лъжи, езикът ви мърмори нечестие“.
Исая 59:3
3 Защото ръцете ви са осквернени с кръв
и пръстите ви – с беззаконие;
устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.
Може би до убийства не сме стигнали, но насилието, което има в живота ни, беззаконията, греховете, лъжата, мърморенето, недоволството, нечестието ни разлъчват от Бога. „Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи.“ Пак се говори за лъжите и суетата — това са идолите в живота ни, ако сме допуснали нещо да заеме мястото на Бога в сърцето ни. „Зачеват злоба и раждат беззаконие. Мътят яйца ехиднини“ — ехидна означава змия, тоест змийски яйца — „и изтъкават паяжина“.
Исая 59:4-5
4 Никой не изкарва праведна призовка
и никой не съди по истината;
уповават на суетата и говорят лъжи;
зачеват злоба и раждат беззаконие.
5 Мътят яйца ехиднини
и изтъкават паяжина.
Който яде от яйцата им, умира;
и ако се счупи някое, излюпва се ехидна.
Който яде от яйцата им, умира, и ако се счупи някое, излюпва се ехидна. Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изделията си; делата им са беззаконни и насилственото действие е в ръцете им. Тези стихове от седми до осми стих дори са цитирани в Римляни 3 глава, когато апостол Павел говори за греха на целия свят, завършва с греховете на юдеите, след като е говорил за езичниците. Той цитира точно тези думи в Новия завет: „Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни; опустошение и разорение има в пътищата им. Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи по тях, не знае мир“.
Исая 59:6-8
6 Паяжината им няма да стане на дрехи,
нито ще се облекат от изделията си;
делата им са беззаконни
и насилственото действие е в ръцете им.
7 Краката им тичат към злото
и бързат да пролеят невинна кръв;
размишленията им са беззаконни;
опустошение и разорение има в пътищата им.
8 Те не знаят пътя на мира
и няма правосъдие в стъпките им;
сами си изкривиха пътищата;
никой, който ходи по тях, не знае мир.
Дванадесети стих казва: „Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас“. Ние трябва да си осъзнаем състоянието, че сме се отдалечили от Бога, трябва да си осъзнаем греховете. „Защото престъпленията ни са пред нас, а колкото до беззаконията ни, ние ги знаем. Станахме престъпници и неверни към Господа и се отвърнахме да не следваме нашия Бог; говорихме насилствено и бунтовно; заченахме и изговорихме от сърцето си лъжливи думи.“
Исая 59:12-13
12 Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни
и греховете ни свидетелстват против нас;
защото престъпленията ни са пред нас,
а колкото до беззаконията ни, ние ги знаем.
13 Станахме престъпници и неверни към Господа
и се отвърнахме да не следваме нашия Бог;
говорихме насилствено и бунтовно;
заченахме и изговорихме от сърцето си лъжливи думи.
Вижте колко пъти се говори за лъжи, лъжи, лъжи. Лъжата е нещо, което Бог не може да понася. По-нататък се казва: „Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе. Да! Истината я няма и който се отклонява от злото, става плячка“.
Исая 59:14-15
14 Затова правосъдието отстъпи назад
и правдата стои далеч;
защото истината падна на площада
и правотата не може да влезе.
15 Да! Истината я няма
и който се отклонява от злото, става плячка;
и Господ видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие;
Дори тези, които живеят праведно, нечестивите ги преследват и гонят. Така че заради всичко това, заради греха, Господ не е с нас. Обаче въпреки това, че трябва да осъзнаем греха си, има и още едно нещо, и то е в молитвата ни — да утвърдим и да изповядаме нашата принадлежност към Господа. С това се връщаме сега върху Исая 63 глава. Неговите милости са въздържани, но шестнадесети стих казва: „Защото Ти си наш Отец“.
Исая 63:16
16 Защото Ти си наш Отец,
ако и да не ни знае Авраам
и да не ни признае Израил;
Ти, Господи, си наш Отец;
Твоето име е наш вечен Изкупител.
Това съм го подчертал с две червени линии, защото е изключително важно. „Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“ Слава на Бога! Амин! Тук дори се виждат онези, които не са от Израел, които не са потомци на Авраам по плът. Това е много важно в молитвата, защото, както ви казах, тази последна част на Исая — последните десет глави — са написани за хора, които вече са спасени, които вече са в завет с Бога. И този завет ние го наричаме вечният завет. Това е завет, който е завинаги. В този завет ние сме Божии деца. И това е нещо невероятно — това, че сме Божии деца.
Искам да размислим малко повече за това наше състояние. Какво означава „Ти си наш Отец“? Първо, как Исус учеше Неговите ученици да се молят? Те виждаха, че Той се моли много, и Му казаха: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи своите ученици. Научи ни и Ти, каква е Твоята молитва?“. Тогава Той започна и им каза: „Молете се така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име…“. Вие знаете цялата молитва, но тя започва с тези думи.
Матей 6:9
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Когато се молим пред Бога, ние първо трябва да установим какви са нашите взаимоотношения с Него. Да, Той е наш Господар, да, Той е наш Творец, да, Той е наш Началник, но в молитвата ние заставаме пред нашия Баща. Пред нашия Баща! Толкова много Бог ни обича. Просто това е отвъд всяко разбиране. Ти можеш да си кажеш: „Как може аз, който съм грешен, недостатъчен, непокорен…“. Но пак Бог е моят Баща. Бог е моят Баща.
И това е всъщност Давидовият завет. Това е един завет, който Бог направи с Давид. И този завет е пример за нас, защото ние сме наследници на Авраамовия завет, но също сме наследници и на Давидовия завет. Защото когато Давид съгреши, тогава той се молеше и казваше: „Блажен онзи, чието престъпление е простено, и Господ няма да вмени греха му против него“. Защото той се покая и тогава Бог му прости.
Псалми 32:1-2
1 Давидов псалом. Поучение.
Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
2 Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.
Обаче, вижте, във Втора книга на царите, 7-а глава, Бог сключва този завет с Давид. И това е един различен завет. Тоест с Авраам Той сключи завет, в който му казва: „Аз ще благословя, ще пазя, ще направя голям народ, ти ще бъдеш за благословение на другите” и така нататък. Обаче тук с Давид Той прави един по-различен завет, който е дори по-интимен, в който акцентът е върху взаимоотношението на Бог като баща на Давид. Давид беше момче по кошарите при овцете, но, разбира се, беше с вълците, с мечките и ги защитаваше.
Но той имаше не само тояга, но имаше и една арфа — един музикален инструмент. Сигурно си носеше и свирка в торбичката и докато овцете преживяха, той свиреше, хвалеше Бога и имаше това взаимоотношение с Бога като с Отец. И той много се покланяше на Бога. По едно време, в момента на Саул, Божият ковчег беше при филистимците, обаче Давид го върна в Йерусалим. И той направи специално място за Божия ковчег — една специална скиния, в която жертвите бяха само хвалебни жертви.
И това беше угодно на Бога, и връзката между Давид и Бога беше връзката между баща и син. Значи, имало е дори в другите култури, като например египетската, когато някой бива коронован за цар, той съществува от този момент нататък като бог за египтяните — Клеопатра и така нататък. Но когато израилският цар е бил помазван — Втори псалом, разбира се, е пророчески за Исус Христос, но също и когато са ги ръкополагали, всъщност са изливали масло върху главата на царя.
Псалми 2:7
7 Аз ще изявя постановлението;
Господ Ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес Те родих.
Какво се казва там? „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.” В този момент, в който ти ставаш цар, ти ставаш вече син на Бога. В 7-а глава се казва, че пророк Натан говори на Давид — в 7-а глава можете да прочетете във Втора книга на царите — тогава той казва на Давид: „Аз те взех от кошарата, от пасището, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израил. Аз съм бил с тебе навсякъде, където си ходил. Изтребих всичките ти неприятели пред тебе и направих името ти велико, както името на великите на земята. И ще определя място за людете Си, Израил, и ще ги насадя, та ще обитават в свое собствено място и няма да се преместват вече.
И делателите на нечестието няма вече да ги притесняват, както по-напред, както в дните, когато поставих съдии над людете Си, Израил. И ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом.” Тоест династия. „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомството ти подир тебе” — тоест това е неговият син, внук и така нататък — „потомството ти подир тебе, което ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му.”
2 Царе 7:8-12
8 Сега така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, оттам, където пасеше стадото, за да бъдеш вожд на народа Ми, на Израил;
9 и съм бил с тебе навсякъде, където си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред теб, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.
10 Ще определя място за народа Си Израил и ще ги насадя, и ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и тези, които вършат нечестие, няма вече да ги притесняват, както преди –
11 от деня, когато поставих съдии над народа Си Израил. И ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това Господ ти известява, че Той ще ти съгради дом.
12 Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му.
И следващият стих казва: „Той ще построи дом за името Ми.” Това се изпълни, Соломон го направи. „И Аз ще утвърдя престола на царството му довека.” И 14-и стих казва: „Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син.” Тоест Бог го осиновява.
2 Царе 7:13-14
13 Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.
14 Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъже, и с удари, каквито са за човешкия род;
Когато говорим, че Бог е наш Баща, ние не отиваме в тази крайност да казваме, защото някой може да каже: „О, аз съм син на Бога, значи с това съм бог тогава.” Не, ти не си бог. Бог има Негов единороден Син — Исус Христос.
Затова Словото прави разлика между осиновените и единородния Божий Син. Единороден означава, че Той е от същото естество и единствен. Това е Исус Христос. Той е вечен. Защото Исус е вечен, а ние сме безсмъртни. Ние не сме вечни. Защото вечен означава — няма начало, няма край. Исус Христос няма начало, няма край, защото Той е еднороден с Отца. Ние имаме начало, когато сме се родили, но нямаме край, защото Бог ни е дал вечен живот. Така че ние сме безсмъртни, но не сме вечни.
Но Бог ни осиновява. И Той го направи със синовете на Давид, с неговото потомство. И Той им каза: „Аз ще му бъда Отец, той ще Ми бъде син.” И тук какво означава това? Това е едно вечно взаимоотношение. Да кажем — моите деца или вашите деца. Някои казват: „Аз ще се откажа от него в Държавен вестник.” Ама че дори да се откажеш от него в Държавен вестник, той пак ти е дете. Колкото и да се отказваш, можеш ли да се откажеш от детето си? Можеш от това пак да се прибереш, да се откажеш от това.
И тук Бог казва — това е една вечна връзка. Той казва: „Ако стори беззаконие” — Той знае, че ние сме грешни, веднага го казва — „ако стори беззаконие, ще го накажа.” Значи какво правим с нашите деца, като не ни слушат? Шамари. Макар че ние не сме насилници, така може да ни обвинят. А какво беше? Да ни гонят по конвенцията. Да, конвенцията. Те ще се оплачат някъде така. Но зависи, зависи. „Ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга.” Пази, яката, ако е управителят.
Каквато е за мъже и с удари, каквито са за човешкия род. Ето, ще има даже бой, но без да го убиваме. Но 15-и стих казва: „Но моята милост няма да го остави.” Тоест ти можеш да го наказваш, но пак го обичаш. Пак той е твой, защото е в сърцето ти. И казва: „Както я отнех от Саул, когото премахнах пред тебе.” Значи със Саул Бог го отмахна и никой от синовете на Саул не стана цар. Той нямаше династия, той нямаше дом. Но с Давид Бог казва: „Твоите деца ще бъдат в този дом, който Аз ще ти съградя.”
2 Царе 7:14-15
14 Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъже, и с удари, каквито са за човешкия род;
15 но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саул, когото премахнах пред теб.
И Псалом 89, от 19-и до 37-и стих, развива тази тема. Това е интересно за псалмите. Има пет книги на псалмите. Те започват всъщност с някакъв псалм за Божия завет и завършват с някакъв псалм за Помазаника. И тук в 89-и псалм се говори за Помазаника и за това, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Защото те трябва да царуват, пък нещата не са каквито трябва да бъдат. Но това е заради техните грехове. Те трябва да се обърнат към Бога, да се покаят.
Но вижте тук какво се казва в псалма от 20-и стих до 37-и. Казва се: „Намерих слугата Си Давид, със свято миро го помазах. Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява. Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият на нечестие ще го наскърби. Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят. А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него и с Моето име ще се издигне рогът му. Също ще сложа ръката му над морето и десницата му над реките. Той ще извика към Мен: Отец си ми.”
Псалми 89:20-26
20 Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му – над реките.
26 Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
Тоест Давид казваше така: „Отец си ми.” Тоест ти може да си непослушен, но ако ти си повярвал в Исус Христос, ако ти си Го изповядал за свой Господ, ти си Божие дете. Непослушно Божие дете, но си Божий син. И тук се казва: „Отец си ми, мой Бог и спасителната ми канара. При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе. Вечно ще пазя милостта Си за него.”
Значи Бог казва: ако веднъж Той ни е осиновил, Той няма да се отметне. Няма да каже: „А, сега вече почват да не са вече млади.” „И заветът Ми ще бъде верен спрямо него. Също и потомството му ще направя да продължава довека и престола му — като дните на небето. Синовете му, ако оставят закона Ми…” Ето тук е въпросът: какво ще се случи, ако синовете му оставят закона Му?
Псалми 89:26-30
26 Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му – като дните на небето.
30 Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
Псалми 89:30-34
30 Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми –
32 тогава ще накажа с тояга престъпленията им
и с бич – беззаконията им;
33 но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
„И не ходят в съдбите Ми. Ако престъпват повеленията Ми и не опазват законите Ми…“ 32-ри стих казва: „Тогава ще ги накажа…“ С какво? „Със тояга престъпленията им и с бич беззаконията им. Но милостта Си не ще оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.“ Знаете както се казва в един новозаветен стих: ние може да сме неверни, но Бог верен остава. И казва: „Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.“
Макар че те са съгрешили, това е един вечен завет. И те осъзнават, че ги няма Божиите милости и че това е заради техния грях. И те казват: „Защото Ти си наш Отец.“ Те знаят тяхната връзка с Бога. И ние никога не трябва да забравяме нашата връзка с Бога.
Псалми 89:35-37
35 За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,
36 че потомството му ще трае довека
и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
Продължава тук: „За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид, че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене, като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето.“ Слава Богу! Разбира се, ако прочетете един такъв псалом, можете да видите, че той се оплаква, че това не е така. Тоест 89-и псалом е подобен на Исая 63-та глава. Но връзката остава. И ние трябва да помним тази връзка с Бога. Просто трябва да помним, че Той е наш Баща, когато идваме при Него, когато се завръщаме при Него.
Римляни 8:14-17
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
И също в Римляни 8-ма глава от 14-ти до 17-ти стих, това е нещо, което се казва за нас. И вече не само за Давид и за неговите потомци. Разбира се, ние вярваме, че това се отнася и за нас, защото ако и да не ни знае Авраам, пак ние сме Твои Божии деца. Но тук вече в Римляни 8-ма глава апостол Павел говори на вярващите. Тук вече става въпрос за нас, които сме повярвали. И той вече казва нещо, което конкретно ние го приемаме лично за себе си и за всеки един. И също се говори за Святия Дух. Както видяхме, че в 63-та глава на Исая се говори за Святия Дух, Който е с Божия народ, но тук вече какво се казва в Римляни 8-ма глава от 14-ти до 17-ти стих: „Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, но приели сте Дух на осиновение.“ Святият Дух е Дух на осиновение, „чрез Който и викаме: Авва, Отче!“ И казваме на нашия Бог „Отче“ чрез свидетелството Му. Това е невероятно. И казва: „И ако сме чада, то сме и наследници…“ Всъщност казва: „Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.“
Значи, в една от нашите песни ние пеем тези думи: „Свидетелство в сърцето си имам аз.“ И ние питаме хората, които са повярвали: „Имаш ли свидетелството на Духа в себе си?“ Какво е това свидетелство? „Не го разбирам.“ Вътрешното ви нещо казва ли ви, че сте Божии деца? Казва ли ти нещо вътре в теб, че си дъщеря на Бога, че си син на Бога? Казва ли ти? „Да, казва ми.“ Моят дух свидетелства заедно с Божия Дух, че съм Божия дете. Ако това е така, Святият Дух е в тебе, защото Той е Този, Който може да го покаже. Това не е да се самовнушаваш. Ако ти действително си изповядал Исус за свой Господ, покаял си се за греховете си, тогава Святият Дух слиза върху тебе и ти ставаш ново създание. Започва началото на един вечен живот.
И Той казва: „Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме деца, то сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, та ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.“ Слава на Бога! Слава на Бога! Така че ние ще спрем дотук, обаче да знаете, че това е много важно.
Евреи 12:5-11
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:
„Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
нито да отслабваш, когато те изобличава Той.
6 Защото Господ наказва този, когото обича,
и бие всеки син, когото приема.“
7 Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?
8 Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11 Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
Всъщност, не можем да спрем, да продължим. В Евреи 12-та глава, с това ще завършим, в Евреи 12-та глава се говори за детето и дисциплината от 5-ти до 11-ти стих: „И забравихте ли увещанието, което ви съветва като синове?“ Тоест ние сме Божии синове. Казва: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа.“ Значи ще има наказание. Ще има наказание. „Не презирай наказанието от Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той.“ Той те изобличава, но ти не трябва да отпадаш. „Защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“ Даже по-напред има един стих, че който не бие, не обича сина си. Ако ти не го наказваш, значи не го обичаш. Но ти го наказваш, за да може да стане човек. Иначе той ще стане капризен, ще прави каквото си иска и нищо няма да стане от него. Затова трябва да го дисциплинираме. Ние харесваме да дисциплинираме нашите деца, но да ни дисциплинира Бог – не ни харесва. Да, Бог дисциплинира и нас.
И казва заради дисциплината: „издържайте; Бог се отнася с вас като със синове. Защото кой е този син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отеца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да съучастваме в Неговата святост.“
Значи, ако ние сме деца на Бога, Бог иска да ставаме като Него, да приличаме на Него. Обикновено детето прилича на майката и на таткото, нали? И сега Той иска ние да станем подобни на Него в Неговата святост. „Никое наказание първоначално не изглежда да е за радост, а е тежко, но после принася плод на мир и на правда за тези, които са се обучавали чрез него.“ Това е начинът, по който Господ ни обучава – като ни наказва.
Така че, защо в Исая 63-та глава той казва: „Къде е всичко това?“ Защото Господ се е оттеглил. Господ се е оттеглил от тебе, затова си в това положение. Затова трябва да се събудиш. Ние трябва да осъзнаваме състоянието си, но осъзнавайки състоянието си и това, че положението, в което сме, е заради греха, ние никога не трябва да забравяме, че Бог е добър Баща. Разбира се, някои земни бащи не са били добри. Някои земни бащи бият децата си, пият, алкохолици са, използват ги, лишават ги, лъжат ги. Има такива земни бащи. Бог не е такъв. Бог е любящ Баща. Бог е добър Баща. И ние трябва да прибягваме при Него. Трябва да прибягваме при Бога, при нашия Баща.
Исая 63:16
16 Защото Ти си наш Отец,
ако и да не ни знае Авраам
и да не ни признае Израил;
Ти, Господи, си наш Отец;
Твоето име е наш вечен Изкупител.
И тук това се казва: „Защото Ти си наш Отец. Ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел, Ти, Господи, си наш Отец. Твоето име е наш вечен Изкупител.“
Исая 64:8
8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – грънчарят ни;
и всички сме дело на Твоята ръка.
И също затова, в пълнотата, когато той продължава да се моли в 64-та глава, 8-ми стих казва: „Но сега, Господи, Ти си наш Отец.“ Тогава той казва: „Нашите грехове са като мръсна дреха“ и така нататък.
В Исая 64:8 Той казва: „Но сега, Ти, Господи, си наш Отец“. Ние сме глината, Ти – Грънчарят ни. Всички сме дело на Бога. Т.е. в молитвата на покаяние ние започваме с Божиите милости, да ги припомняме – това, което Бог е направил. След това осъзнаваме какво е сегашното ни състояние. Но осъзнавайки сегашното ни състояние, ние не трябва да се отчайваме, защото дяволът прави това. Той ти казва: „Ти си грешен, ти си недостатъчен, ти си такъв, такъв, такъв“.
Исая 64:8
8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – грънчарят ни;
и всички сме дело на Твоята ръка.
Как ти вече да не се срамуваш, дори да се върнеш при Бога? Но Божият Дух е в нас, да свидетелства за нас това, че ние сме Божии чада. Затова ние трябва да се връщаме при Бога, дори да сме се отдалечили от Него, дори да сме паднали в грях. Така че това е… Като тези думи към тебе: ако ти нямаш съживление в живота ти, ако животът ти изглежда сух, ако не усещаш Божието присъствие, върни се, покай се, осъзнай каква е причината. Но знай, че Бог е твоят Баща.
Аз много се насърчавам от това, като си мисля: „Бог е моят Баща!“, „Бог е моят Баща!“, „Това е невероятно!“, „Това е славно, това е чудно!“. Може да съм дете на разведени родители, баща ми да не е с мене, но Бог е моят Баща! Може да си сам, може да се чувстваш изоставен, но Бог е твой Баща! Така че ти се радвай заради това, че Бог е твой Баща!
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово и това, което Ти ни казваш. Дай ни в нашите молитви ние да благодарим, да идваме при Тебе за благодарност. И дай ни никога да не забравяме, че Ти си нашият Небесен Баща! Исус ни насърчи ние да се обръщаме към Отец, към Твоя Баща! С тези думи: „Отче наш!“. Господи, Ти ни осиновяваш! Какво по-блажено нещо от това? И Господи, ние Ти благодарим за наказанието! Защото това наказание няма за цел да ни погуби, но има за цел да ни възпита. Господи, затова помогни ни да приемаме наказанието, да осъзнаваме и да се връщаме към Тебе и дори дай ни да бъдем толкова покорни и променени, че да няма нужда да ни наказваш, за да Те следваме. Да не бъдем, както се казва в Псалм 32, като кон или муле, които имат нужда от оглавник и юзда, но да Те следваме доброволно с желанието да бъдем покорни на Тебе, Боже. Ето, хвалим Ти и Ти благодарим в името на Исус. Амин.
Псалми 32
1 Давидов псалом. Поучение.
Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.
2 Блажен онзи човек, на когото Господ не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
от охкането ми всеки ден;
4 понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
влагата ми се превърна в лятна суша. (Села.)
5 Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих.
Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си;
и Ти прости вината на греха ми. (Села.)
6 За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив –
навреме, когато може да се намери то;
наистина, когато големите води преливат,
те няма да стигнат до него.
7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб;
с песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села.)
8 Аз ще те вразумя и ще те науча на
пътя, по който трябва да ходиш;
ще те съветвам,
като върху тебе ще бъде окото Ми.
9 Не бъдете като кон или като муле,
които нямат разум;
за чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат,
иначе не биха се приближавали към Тебе.
10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия;
но онзи, който уповава на Господа,
милост ще го окръжи.
11 Веселете се в Господа и се радвайте, праведници,
и викайте с радост всички, които сте с право сърце.