МОЛИТВА ЗА ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ

Темата е „Молитва за всеобщо покаяние“. И това е всъщност един текст, който откриваме в книгата на пророк Исая. Не знам дали разбрахте, но аз съм много впечатлен от книгата на пророк Исая. И така откривам нови и нови откровения, неща, които ми дават просветление за нещата в тази книга. И всъщност ние говорим от известно време за последната част на Исая. Знаете, Исая е разделена на две основни части — от 1-ва до 39-та глава и от 40-та до 66-та глава. Но и тази част от 40-та до 66-та също може да се раздели на две части.

Като първата част е от 40-та до 55-та глава. 54-та и 55-та глава са преходни. От една страна те завършват тази първа част, защото 53-та глава е кулминацията. Там се говори за Изкупителя, за Слугата Господен, Който понася греховете.

Исая 53

1 Кой е повярвал в известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господня?
2 Защото израсна пред Него като клонка
и като корен от суха земя;
нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме,
нито красота, за да Го желаем.
3 Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.
5 Но Той беше наранен поради нашите престъпления,
беше бит поради нашите беззакония;
върху Негодойде наказанието, донасящо нашия мир,
и с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме като овце,
отбихме се всеки в своя път;
и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си
и не отвори устата Си;
както агне, водено на клане,
и както овца, която не издава глас пред стригачите си,
така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд беше грабнат;
а кой от Неговия род разсъждаваше,
че беше изтръгнат отсред земята на живите
поради престъплението на Моя народ,
върху който трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите,
но след смъртта Му – при богатия;
защото не беше извършил неправда,
нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал;
когато направиш душата Му принос за грях,
ще види потомството, ще продължи дните Си
и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина
чрез знанието им за Него
и Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите
и Той ще раздели плячка със силните,
защото изложи душата Си на смърт
и към престъпници беше причислен,
и защото взе на Себе Си греховете на мнозина
и ходатайства за престъпниците.

В резултат на това понасяне на греховете, Божият народ е изкупен. И се говори за един нов завет в 54-та глава. И в 55-та глава се казва, че този завет е за всички. Но може би в 56-та глава започва нова част, или пък в 55-та глава. Просто това е малко спорно — в 55-та или 56-та. Но в 56-та със сигурност, от 56-та до 66-та глава е последната част на Исая. И аз разбирам, че може би на вас, както говоря за глави, стихове и откъси, си казвате: „Какво ли говори този брат, не можем да разберем каква е тази глава, какво става“. Но това е, защото не четете. Трябва да четете, и когато четете, ще разберете всичко. Ако не четете, няма да разберете нищо. Защото всъщност това, за което се говори от 56-та до 66-та глава, е вечният завет.

Защото, казвам ви, в 54-та глава се говори за този вечен завет. И в 56-та глава се продължава тази идея за този вечен завет. И въпросът тук вече е за вярващите, за Божия народ. Защото, преди ние да сме повярвали, сме били светски хора. Но когато повярваме, ние се спасяваме, оправдаваме се, ставаме част от Божия народ. Но след това безгрешни ли ставаме? Макар че сме в завет с Господа, пак правим грехове, пак сме грешници. Но въпреки това сме в завет.

И въпросът е как да живеем с Господа в този вечен завет като грешници, които трябва да се покаят. И всъщност тези глави от 56-та до 66-та ни показват как да го правим това нещо. И структурата на тези глави е много интересна, ние говорихме преди за това, но тя е като хиазъм. Тя е като буквата Х. Просто започва и в центъра е най-важното нещо. Или, ако говорим на български, е така: точка А, точка Б, точка В, точка Г. И след това се връща от точка Г към точка В’, точка Б’ и точка А’.

Точка В-прим, после Б-прим и А-прим. Тоест тези, които са след точка Г, съответстват на предните точки, но са малко изменени. Тоест имаме първата част — точка А, и точка А-прим, което е последното, всъщност те са общи, си приличат. И общото между тях е, че се говори за всеобщия обхват на този вечен завет. Защото се казва, че в него се включват чужденците, скопците, тези, които преди не са можели да идват при Господа — те са включени. Това се казва в 56-та глава от 1-ви до 8-ми стих, където се говори за чужденците и така нататък.

Исая 56:1-8

1 Така казва Господ:
Пазете правосъдие и вършете правда,
защото скоро ще дойде спасението от Мен
и правдата Ми скоро ще се открие.
2 Блажен онзи човек, който прави това,
и онзи човешки син, който се държи за него,
който пази съботата да не я оскверни
и въздържа ръката си да не стори никакво зло.
3 А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не казва:
Господ съвсем ще ме отдели от народа Си;
нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво.
4 Защото така казва Господ за скопците:
Които пазят съботите Ми
и избират каквото Ми е угодно,
и държат здраво завета Ми,
5 на тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си
спомен и име, по-добро от синове и дъщери;
на тях ще дам вечно име,
което няма да се заличи.
6 Също и чужденците, които се прилепват към Господа,
за да Му служат, да обичат името на Господа
и да бъдат Негови слуги –
всеки от тях, който пази съботата, да не я оскверни,
и държи завета Ми,
7 и тях ще доведа в святия Си хълм
и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом;
всеизгарянията им и жертвите им
ще Ми бъдат благоугодни на жертвеника Ми,
защото домът Ми ще се нарече
молитвен дом на всички племена.
8 Господ Йехова, Който събира изгонените на Израил, казва:
Ще му събера още и други
освен своите му, които вече са събрани.

И също в 66-та глава така завършва книгата и там също се говори за чужденците. Някои ме обвиняват, че говоря твърде много за мисиите, но това е в Словото. Мисиите са свързани с другите народи. И след това обаче втората част, която е Б, е частта за греховете. Тоест започва да се говори за греховете. И на тези грехове ще се върнем, но запомнете, че втората част е за греховете. И третата част, която е В, е за Изкупителя. За това също говорим.

Всъщност Бог накрая казва: „Те не могат да го направят, Аз трябва да го направя“. И всъщност Бог е Този, Който ни спасява. Той е Изкупителят. И за това се говори в Исая 59:15, втората част на стиха, до края на 59-та глава. Там се говори за Изкупителя. Тоест това е третата част. Първата е за същността на Завета, втората е за греховете и третата е за Изкупителя, Който е Бог.

Исая 59:15

15 Да! Истината я няма
и който се отклонява от злото, става плячка;
и Господ видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие;

И съответно за това се говори в 63-та глава, от първия стих, където се казва, че този Изкупител не е просто изкупител, ами Той е воин, въздател, Който ще опръска дрехите Си с кръвта на Неговите врагове.

Исая 63:1

1 Кой е Този, Който идва от Едом
с боядисани в червено дрехи от Восора,
Този, славен в облеклото Си,
Който ходи във величието на силата Си?
Аз съм, Който говоря с правда,
мощен да спасявам.

И вече точка Г, която е всъщност точно средата на този сандвич, е от 60-та до 62-ра глава. И там се разкрива какво ще бъде. Прекрасно. Прекрасно ще бъде в славата, във възстановяването, в победата и всичко ще бъде като мечта. Тоест мечтата е дадена от 60-та глава, 1-ви стих, до 62-ра глава, 12-ти стих.

Исая 60:1

1 Стани, светѝ, защото светлина дойде за теб
и славата Господня те осия.

И накрая се казва, че ще ги наричат „свят народ“. Тоест във всичко това този вечен завет е завет на святостта, на изкуплението, на пълното изкупление, на това, което ние ще бъдем във вечността — „свят народ“.

Исая 62:12

12 И ще ги наричат свят народ,
изкупените от Господа;
и ти ще се наричаш издирен,
град неизоставен.

Изкупените от Господа. Ще се наричаш „издирен“, което означава намерен, „град неизоставен“. Слава на Бога. Така че това е всъщност основната структура на цялата тази част от 56-та до 66-та глава. Тоест имаме всеобхватността на завета, след това имаме проблема с греховете, след това имаме Изкупителя. И в центъра, точка Г, е всъщност мечтата, която е обещанието на Бога за живот с Него. И в тази част също се говори за молитвата. Затова ние говорихме в петък за 62-ра глава, че всъщност ние трябва да измолим тези обещания.

Казва се: „Вие, които припомняте на Господа, не премълчавайте и не замълчавайте, не Му давайте почивка, докато Той не изпълни Неговите обещания за Йерусалим“. И сега ние сме духовният Йерусалим, който е Църквата. Така че вярвам, че разбрахте тази структура. Тоест имаме точка А и точка А’, точка Б и точка Б’, точка В и точка В’, и точка Г, която е в центъра. Ние говорихме всъщност за точка А и точка А’ преди няколко недели. Говорихме за точка В и В’ — за това как Бог всъщност е Изкупителят, тоест Спасителят. И днес ще говорим за точка Б и Б’, тоест за греховете.

И тук той започва да говори за тези грехове от 56-та глава, 9-ти стих. Той започва да изброява различни грехове и това е проблемът. Първите са социални грехове, греховете на водачите.

Исая 56:9

9 Елате да ядете, всички вие, полски животни,
всички горски зверове!

И след това той минава на едни грехове, от които направо съм изумен, защото той казва, че това са хора, които постят. 58-ма глава е главата за поста. Те постят, пък Той ги намира за грешни. Си казваш: „Мале, как може такова нещо?“ Те, ако постят, трябва да са супер святи тези хора. Те постят, обаче не постят по Божия начин. И Бог е недоволен. Защото Той не гледа само какво правим, но Той гледа мотивите ни. Той гледа сърцата ни. Има различни нива на грях. Има такива открити грехове като убийство, блудство, прелюбодейство и така нататък. Има обаче и вътрешни грехове, и Господ гледа и тези грехове също. Обаче в тази първа част е интересно, че има като бисери — просто надежда, светлинка.

Нещо, което ни дава надежда. Една такава светлинка е в 57-а глава, 15-и стих.

Исая 57:15

15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният,
Който обитава вечността, Чието име е Святият:
Аз обитавам на високо и свято място,
още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух,
за да съживявам духа на смирените
и да съживявам сърцето на съкрушилите се,

Слава на Бога! Значи Бог казва: „Да, вие сте грешни, но има шанс. Ако се смирите. Ако се покаяте. Ако се съкрушите.“ И това е нашата надежда.

Аз няма да навлизам толкова в тази Б точка, защото тук има много критики, много нещо. Но ви казвам и светлинката къде е — в 57:15. И след това минаваме всъщност към Б’ точка. Тоест, казахме: А точка — това е спасителността на Завета, мисиите; Б точка са греховете; Б’ точка е, че Бог е Спасителят, Той е Изкупителят, Той прави Завета. В точка е центърът от 60-а до 62-а глава. 63-а глава започва за Бог, Който продължава идеята на Бог Изкупителя, като Бог Мъждовъздателя.

И след това продължава и се връща на греховете. Тоест точката, за която говорим, е Б’, която всъщност е за това какво да правим с тия грехове. И това е интересното, че в тази втора част, казахме, тя започва от Исая 56:9 и продължава — 57-а глава, 58-а глава, 59-а глава, до 59:15. Дотам продължават всички тия грехове. А тази част, която сега искам да разгледаме, тя започва от 63-а глава, 7-и стих. Тоест след като Бог говори, че Той е Изкупителят, Той е Мъждовъздателят.

И тук обаче, вместо да се говори толкова за греховете, се говори за покаянието. Как да се освободим от тези грехове? Затова ви казах, че тези части са съответни, но не са съвсем еднакви. Затова ги наричаме не Б и Б, а Б и Б’. Значи това е малко по-различно от тази част, която е в началото. Или това е, ако ги редим поредно: А, Б, В, Г, В’, Б’, А’. Тоест това е шестата част от всичко. Остатъкът е още една част. Същото, остатъкът е последната — А’. Тоест общо седем части.

МОЛИТВА ЗА ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ

И тук обаче това, за което говорим, е за тази молитва за всеобщо покаяние. И аз мисля, че това е нещо много ценно. Това е основното заглавие и темата днес: „Молитва за всеобщо покаяние“. Тоест в Исая можем да намерим как да бъдем възстановени в този вечен завет. Макар и ние да сме във вечния завет, след това пак да грешим — как да бъдем възстановени в съживление. Искате ли да го знаете това нещо? Тогава трябва да четете заедно с мене. И тук почваме от Исая 63-та глава, 7-и стих.

1. Припомняне на Божиите милости

И първото нещо, което трябва да направим в една молитва за всеобщо покаяние — и това вие можете да го правите също вкъщи, и ние като църква, когато водим молитва — е да благодарим на Бога и да си припомним Божиите милости. Нека да кажем всички: да си припомним Божиите милости. Значи започваме от 63-та глава, 7-и стих. Така започва, вижте. Преди това Бог говори какво Той прави, как съди племената и т.н. И след това в 7-и стих се сменя, защото вместо Бог да говори, Исая започва да говори.

Или този, който се моли от името на народа. Исая като представител го прави. В 7-и стих той започва да говори в първо лице, единствено число. Това вече не е Бог, а е този, който е бил грешник по-рано, а сега иска да се покае. И той казва:

Исая 63:7

7 Ще спомена милосърдията Господни,
причините за хвалене на Господа
за всичко, което ни е подарил Господ,
и за голямата благост към Израилевия дом,
която им показа според щедростите Си
и според премногото Си милости.

Ето, вижте, започва с милосърдията, започва с милостите. И той казва: „Ще спомена“. Тоест нашата молитва за покаяние трябва да започне с припомняне на Божиите милости. И ние трябва да си спомним. Дори когато се покайваме, когато искаме да се възвърнем към първата любов, ние трябва да си спомним какво беше в началото, каква ревност имахме за Господа, как Бог работеше, как Той ни се откри, как ние повярвахме в Него, какви бяха Божиите милости към нас, колко големи са те към нас, разбира се, и към Израилевия народ.

2. Божият избор и призив

И второто нещо е Божият избор, призивът на Бог. В 8-и стих Той казва: „Защото рече: Наистина те са Мои люде, чада, които не ще постъпят невярно. Така им стана Спасител“. Тоест от самото начало, това е в 8-и стих: „Защото наистина те са Мой народ“. Бог от всички народи, които имаше на земята, избра еврейския народ. Разбира се, Той избра още Авраам, защото Той призова Авраам. Той знаеше, че от човека Авраам ще произлезе еврейският народ, те ще бъдат Негови и т.н. Но Той има план с Неговия народ.

И днес, когато вече сме след времето на Исус, Неговият народ е църквата. Ние сме Неговият народ. И Бог ни е избрал да бъдем Неговият инструмент за благословение на света. И Той ни е избрал, вижте за какво: „Чада, които не ще постъпват невярно“. Тоест тук всъщност има несъответствие между Божия план и настоящото състояние. Защото казахме, че 56-а, 57-а, 58-а и 59-а глава говорят за грехове, за правда. Бог иска Неговият народ да живее праведен живот.

Обаче Неговият народ живее грешно, но призивът на Бог в началото е ние да бъдем Негови и да бъдем чада, които не ще постъпват невярно. Това означава да не грешим. В Новия Завет апостолското послание започва така, че Бог ни е предопределил за спасение. Целта на това поръчение е чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра. Тоест Бог желае за нас ние да бъдем усъвършенствани, да бъдем част от Него, да бъдем участници в Божественото естество.

И ако сме участници в Божественото естество, отдалечени от този свят, ние не можем да бъдем чада, които постъпват невярно. И Господ ни спасява. Той ни преобразява, защото Той знае, че ние сами не можем да се изкупим. Но Той ни спасява. Той ни изважда от робството на греха. Защото ние бяхме в Египет — Господ ги избави от Египет. Ние бяхме в света, в греха — Господ ни избави от света и от греха. Така че това са Божиите милости, Божият избор.

3. Божията емпатия и състрадание

След това — Божията емпатия. Не знам дали знаете какво означава емпатия, но това също означава състрадание. Знаете, може би, какво е симпатия? Симпатията е подобна на емпатията, но емпатията е, може би, по-силна от симпатията. Защото при симпатията някой просто ти е симпатичен, но при емпатията ти вече усещаш неговото страдание, ти ставаш съпричастен. Той ти става толкова мил, като твое дете. Сега, ако твоето дете има проблем в училище и другите деца го бият, и то плаче, как ще се чувстваш ти?

Ако си майка, тогава ще чувстваш емпатия към това дете. Ако е някое чуждо, може да не се интересуваш толкова, но ако го обичаш това дете, тогава ти ще усещаш болката му. И вижте тук какво се казва за Бог в 9-и стих, за това състрадание на Бога. Казва се: „Във всичките им скърби Той скърбеше“. Значи, когато те бяха бити от египтяните с тия големи бичове и трябваше да се пребиват от работа, да изграждат градовете с тези кирпичи, които правеха, и така нататък, Бог състрадаваше с тях.

Господ състрадаваше. Състрадаваше. „Във всичките им скърби, Той скърбеше”. Значи, когато те скърбяха, Той не ги отказа, казвайки: „А, ще ги оставя да видя как ще се оправят”. Не, Той скърби със скърбите на народа Си. Когато ние сме в скръб, Господ скърби с нас. Има много, което може да кажем за това отношение, защото Исус остави славата Си, дойде и стана човек. Той беше във всичко изкушен – всичко, което ти си изпитал, Той го е изпитал. И е понесъл нашите грехове върху Себе Си и умря на кръста заради нас.

Такава емпатия или състрадание Бог има. И се казва: „И ангелът на присъствието Му ги избави”. Този ангел на присъствието Му отиде и той правеше тези чудеса, които Моисей вършеше с жезъла си, но някой трябваше да ги осъществява. Това бяха ангелите, които бяха там – когато Моисей удари морето, трябваше да се разделят водите. И накрая ангелът на погублението мина и изби всички първородни, без евреите, без те дори да си мръднат пръста.

Ангелът мина и погуби всички първородни на египтяните, и им каза: „Махайте се, заминавайте, не може повече да стоите тук”. Но ангелът на присъствието Му ги избави. Но вижте защо: „И поради любовта Си, и поради милосърдието Си, Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всичките древни дни”. Този Господ ги взема като Свои деца на ръце, носи ги и ги извежда. Това е картина на родител, картина на баща, картина на майка. Това са Божиите милости към Божия народ.

ПРОБЛЕМЪТ НА ЧОВЕШКИЯ БУНТ

Той ги избра, Той състрадаваше с тях. И въпросът е: ако Бог е толкова благ, тогава къде е проблемът? Къде е проблемът? Проблемът сме ние. Проблемът е нашият бунт срещу Святия Дух. Защото, вижте, това е много интересно. Макар да се говори за Стария Завет, да се говори за Израил и ние си мислим, че Святият Дух работи едва след Петдесятница, обаче тук, в 10-и стих се казва: „Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух”. Той, Святият Дух, работи още тогава. Но те се разбунтуваха.

Оскърбиха Го, почнаха да се покланят на други богове. Затова Той се обърна да им стане неприятел и сам воюва против тях, защото това беше в Завета – че ако вие ходите в пътищата Му, тези и тези благословения ще дойдат, но ако вие не ходите в пътищата Му, тези и тези проклятия ще дойдат. И проклятията са три пъти повече от благословенията.

Второзаконие 28

1 Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те издигне над всички племена на света.
2 И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог.
3 Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш на полето.
4 Благословено ще бъде роденото от тебе, плодът на земята ти и роденото от добитъка ти, малките на говедата ти и овцете ти;
5 благословени кошът ти и нощвите ти.
6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта.
7 Господ ще поразява пред тебе неприятелите, които се надигат против тебе; по един път те ще излизат против теб, а по седем пътища ще бягат пред тебе.
8 Господ ще заповяда да дойде благословение върху тебе в житниците ти и във всичките ти начинания и ще те благославя в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.
9 Господ ще те утвърди като свят народ за Себе Си, както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш в Неговите пътища.
10 И всички племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето Име, и ще имат страх от тебе.
11 Господ ще направи така, че да изобилстваш с блага, да изобилства плодът на утробата ти, плодът на добитъка ти и плодът на земята ти в страната ти, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде.
12 Господ ще ти отвори доброто Си съкровище – небето, за да дава дъжд на земята ти навреме и да благославя всички дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш назаем.
13 Господ ще те постави глава, а не опашка, и ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.
14 От думите, които днес ви заповядвам, да не се отклоняваш надясно или наляво и да не служиш на други богове.
15 Но ако не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не изпълняваш старателно всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, то всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те придружават.
16 Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.
17 Проклети ще бъдат кошът ти и нощвите ти;
18 проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, малките на говедата ти и малките на овцете ти.
19 Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си през градската порта.
20 Господ ще изпраща върху тебе проклятие, смущение и разорение във всички начинания, с които се заемаш, докато бъдеш унищожен и погинеш скоро, заради злите дела, чрез които си Ме изоставил.
21 Господ ще те порази, докато те унищожи в земята, в която отиваш, за да я владееш.
22 Господ ще те поразява с изтощение и огница, с треска и възпаление, със суша, с изсушителен вятър и с мана̀; и те ще те преследват, докато погинеш.
23 Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе желязо.
24 Господ ще превръща дъжда на земята ти в прах и пепел; ще слиза върху теб от небето, докато бъдеш изтребен.
25 Господ ще те поразява пред неприятелите ти; по един път ще излизаш против тях, а по седем пътища ще бягаш пред тях; и ще бъдеш тласкан по всички царства на света.
26 Трупът ти ще бъде храна на всички въздушни птици и на земните зверове; и няма да има кой да ги отпъжда.
27 Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се излекуваш.
28 Господ ще те поразява с лудост, със слепота и с объркване в сърцето;
29 и ще ходиш, като опипваш по пладне, както слепият пипа в тъмнината, и няма да имаш успех в работата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден и няма да има кой да те избави.
30 Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му.
31 Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред теб и няма да ти бъде върнат; овцете ти ще бъдат предадени на неприятелите ти и няма да има кой да ги избави.
32 Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ и очите ти ще гледат и ще чезнат по тях всеки ден, но ръцете ти не ще имат сила да им помогнат.
33 Непознат народ ще изяде плода на земята ти и на целия ти труд; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван.
34 Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти.
35 Господ ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, така че няма да можеш да се изцелиш, от стъпалата на краката си до темето си.
36 Господ ще заведе теб и царя, когото си поставил над себе си, при народ, който не си познавал, нито ти, нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, направени от дърво и камък.
37 И ще станеш за учудване, обект на поговорка и поругание за всички племена, между които Господ ще те отведе.
38 Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го изпояждат.
39 Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде.
40 Маслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.
41 Синове и дъщери ще раждаш, но те няма да бъдат за тебе, защото ще отиват в плен.
42 Всичките ти дървета и плодове на земята ти ята от скакалци ще ги унищожат.
43 Чужденецът, който е сред тебе, ще се издига все повече над теб, а ти ще пропадаш още надолу.
44 Той ще заема на теб, а ти няма да заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.
45 Всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те гонят, и ще те застигат, докато бъдеш унищожен; защото ти не послуша гласа на Господа, твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и наредбите, които ти даде.
46 Това ще бъде завинаги знамение и чудо върху теб и потомството ти.
47 Понеже не си служил на Господа, твоя Бог, с веселие и на драго сърце поради изобилието на всичко,
48 затова ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишения от всичко; и Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.
49 Господ ще прати против тебе народ отдалеч, от земния край, който ще се спусне като орел; народ, чийто език не разбираш;
50 народ със свиреп изглед, който няма да почете стар, нито ще пожали млад;
51 и ще яде малките на добитъка ти и плода на земята ти, докато починеш; който няма да ти остави нито жито, нито вино, нито масло, нито малките от говедата ти, нито малките от овцете ти, докато те погуби.
52 Ще те обсади във всичките ти градове, докато по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които си разчитал; и ще те обсади във всичките ти градове по цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти даде.
53 И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш децата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ, твоят Бог, ти е дал.
54 Онзи мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще бъде жесток с брат си, с жената, която почива в скута му, и с останалите деца, които му оцелеят,
55 и няма да даде на нито един от тях от месото на децата си, които ще яде; защото няма да му остане нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове.
56 Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да сложи на земята стъпалото на крака си по причина на изтънченост и изнеженост, ще бъде жестока с мъжа, който почива в скута ѝ, със сина си, с дъщеря си
57 и с малкото си дете, което е излязло между краката ѝ, да! – с децата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението от страна на неприятеля ти в градовете ти.
58 Ако не изпълняваш старателно всички думи на този закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име ЙЕХОВА, ТВОЯТ БОГ,
59 тогава Господ ще прати ужасни напасти върху теб и върху потомството ти, напасти големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни.
60 И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и ти ще се заразиш от тях;
61 още и всяка болест, и всяка напаст, които не са написани в книгата на този закон, Господ ще ги нанесе върху тебе, докато бъдеш изтребен.
62 Ще останете малко на брой – докато по многобройност бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа, твоя Бог.
63 И както беше драго на Господа да ви прави добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви унищожава и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.
64 Господ ще те разпръсне между всички племена – от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, направени от дърво и камък.
65 Но и сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на крака ти; но там Господ ще предизвика страх, отслабване на зрението ти и отчаяние в душата.
66 Ще живееш в неизвестност за бъдещето; и ти ще се боиш денем и нощем и няма да бъдеш сигурен за живота си.
67 Сутрин ще казваш: О, да мръкнеше! И вечер ще казваш: О, да съмнеше! Заради страха, с който ще се страхуваш, и заради зрелищата, които ще виждаш.
68 И Господ ще те върне в Египет с кораби по пътя, за който ти казах: Вече няма да го видиш. И там ще искате да се продадете на неприятелите си за роби и за робини; но няма да има кой да ви купува.

Второзаконие 29

1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисей да сключи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който сключи с тях в Хорив.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко, което Господ направи пред вас в Египетската земя, на фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
3 големите изпитания, които ти видя, знаменията и онези големи чудеса;
4 но до този ден Господ не ви даде сърце, за да разбирате, очи, за да виждате и уши, за да слушате.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години пътуване по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас и обувките на нито един от вас не овехтяха на крака му,
6 хляб не ядохте и вино и сикера не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
7 И когато дойдохте на това място, есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,
8 завладяхме земята им и я дадохме за наследство на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на половината от Манасиевото племе.
9 И така, пазете думите на този завет и ги изпълнявайте, за да успявате във всичко, което правите.
10 Днес вие всички стоите пред Господа, вашия Бог – началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всички израилтяни,
11 децата ви, жените и чужденецът, който е сред стана ти, от дървосекача ти до водоносеца ти, –
12 за да встъпиш в завета на Господа, твоя Бог, и в клетвата, която Господ, твоят Бог, прави днес с тебе,
13 за да те утвърди днес за Свой народ и Той да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на бащите ти, на Авраам, на Исаак и на Яков.
14 И аз не сключвам този завет и тази клетва само с вас,
15 а както с онези, които днес стоят тук с нас пред Господа, нашия Бог, така и с онези, които днес не са тук с нас
16 (защото вие знаете как живеехме в Египетската земя и как минахме между племената, през които пропътувахме;
17 и видяхме мерзостите им и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18 така че да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа, нашия Бог, за да иде да служи на боговете на онези народи; така че да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19 и когато чуе думите на тази клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да си каже: Ще живея в мир, макар че ходя с упорито сърце и разорявам поливана земя заедно с безводната.
20 Бог няма да му покаже милост, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против този човек; и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето.
21 Господ ще го отдели от всички Израилеви племена за погибел според всички проклятия на завета, написан в тази книга на закона.
22 А идващото поколение, синовете ви, които ще дойдат след вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят пораженията, нанесени на онази земя, и язвите, които Господ е изпратил в нея, ще кажат:
23 Цялата земя е изгорена със сяра и сол и нито се сее, нито покълват посеви, и никаква трева не пониква на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24 Всички народи ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя? Какво значи огънят на този голям гняв?
25 Тогава ще им отговорят: Защото изоставиха завета на Господа, Бога на бащите си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от Египетската земя,
26 и отидоха и служиха на други богове, и им се поклониха – богове, които не знаеха и които Той не беше им дал,
27 затова гневът на Господа пламна против тази земя, за да докара върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с люто възмущение и ги прати в друга земя, където са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон.

Така че проблемът е, че ние сме проблемът – нашият бунт. Обаче Той не спира дотам. Продължава и се казва, че някои хора си спомниха за старите Моисееви времена.

Припомняне на Божиите милости

Тоест нашата молитва трябва да бъде в това ние да си припомняме Божиите милости. И дори когато сме в грях, дори когато сме в бунт, ако искаме да се върнем при Бога, трябва да си спомним Божиите милости. И вижте, той го призовава в 11-и стих – припомняне на началото, припомняне на изхода, защото в Стария Завет това е най-великото Божие дело – изходът от Египет, след Сътворението. Сътворението и изходът от Египет. В Новия Завет най-голямото Божие дело е Възкресението на Исус – победата над смъртта.

Исая 63:11

11 Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха:
Къде е Онзи, Който ги изведе от морето
чрез пастирите на стадото Си?
Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

Пастирите на стадото Му бяха Моисей и Аарон. Къде е Онзи, Който положи Святия Си Дух сред тях? Значи още тогава Святият Дух беше сред Божия народ, защото там беше скинията. Святият Дух беше вътре в тази скиния. Той изпълваше с присъствието Си тези, които се покланяха. 12-и стих говори за разделянето на Червеното море. Това е най-великото дело на Стария Завет – че Бог раздели морето и те минаха през морето по сухо.

Исая 63:12

12 Който направи славната Си мишца
да върви до Моисеевата десница?
Който раздели водата пред тях,
за да си придобие вечно име?

В Новия Завет казваме, че това е Възкресението – разделянето на смъртта, където Христос преминава през смъртта и възкръсва за вечен живот. Но вижте, Той казва: „Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница”. Моисей върви и действа, но Божията ръка е точно до неговата ръка. И Той му казва: „Простри ръката си”, и Бог простира ръката Си, и водите се разделят. Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име.

Исая 63:13

13 Който ги водѝ през бездната,
като кон през пасбище, без да се препънат?

Значи вместо през морето – през пасбището, където конят върви, без да се препъне. Той ги преведе оттам, тоест няма никакво съмнение. Слава на Бога! И след това Бог не спря само с разделянето на Червеното море, ами Той продължи и в пустината, защото се казва, че Той ги водеше като огнен стълб, който беше над стана – през деня беше облачен стълб, а през нощта беше огнен стълб, и Той ги водеше. Когато стълбът стоеше на едно място, те стояха. Когато тръгнеше, те тръгваха.

Исая 63:14

14 Духът Господен ги успокои
като добитъка, който слиза в долината;
така си водил народа Си,
за да си придобиеш славно име.

Вижте колко пъти се споменава Духът Господен! Духът Господен беше в облака, в огнения стълб. Духът Господен беше с тях. Духът Господен ги успокои, както добитъкът, който слиза в долината – така си водил народа Си. Както един овчар, който води стадото си, за да бъде спокойно, и то върви след овчаря – така Господ ги водеше. Изведе ги от Египет и ги въведе в Обещаната земя през пустината. И казва: „Така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име”. Вижте, това е много важно за Божията слава, защото се споменава в края на 14-и стих и също в края на 12-и стих. Така че това е припомнянето на Божиите милости. Ние трябва да започваме нашата молитва с припомняне на Божиите милости.

МОЛИТВА ЗА ПОКАЯНИЕ И ПРИЗНАВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Следващия път ще продължим с втората част на тази молитва за покаяние, която е осъзнаване на реалността. Реалността е, че Божието присъствие го няма. И след това стигаме до самата молитва за покаяние. Следващия път ще говорим за това, но аз ще използвам тези думи от 64-та глава. Защото, когато се молим сега, искаме Бог да ни прости, да ни очисти. Вижте какво казва в 64-та глава, 6-и и 7-и стих – това е самата молитва. Защото всички станахме като човек нечист. Значи ние трябва да признаем греха си. Всички станахме като човек нечист. Всичката ни правда е като омърсена дреха.

Исая 64:6

6 Защото всички станахме като човек нечист
и цялата ни правда е като омърсена дреха;
ние всички вехнем като лист
и нашите беззакония ни завличат като вятър.

Дреха, която е омърсена… Ние всички вехнем като лист. И нашите беззакония ни завличат като вятъра. Просто сме осъдени, грешни, отвратителни, мръсни, недостатъчни.

Исая 64:7

7 И няма човек, който да призовава името Ти,
който да се пробуди, за да се хване за Тебе;
защото Ти си скрил лицето Си от нас
и си ни стопил поради беззаконията ни.

И няма човек, който да призовава името Ти. Даже не се покланяме. Който да се пробуди, за да се хване за Тебе, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. И затова казваме – няма съживление, няма хора в църквата, разпиляваме се и се оплакваме. Обаче, изповядвайки греха си, пророкът казва: „Но сега, Господи, Ти си наш Отец!” Тоест, признавайки греха си, ние трябва да помолим за прошка.

Исая 64:8

8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – грънчарят ни;
и всички сме дело на Твоята ръка.

Исая 64:9

9 Недей се гневи силно, Господи,
недей помни вечно беззаконието;
ето, погледни, молим Ти се,
че ние всички сме Твой народ.

„Ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. Недей се гневи силно, Господи! Недей помни вечно беззаконието! Ето, погледни, молим Ти се, че всички ние сме Твой народ!” Тоест да изповядаме греха си, да го осъзнаем и да молим Господ да ни прости и да ни очисти.

И тогава, ако ние го направим това, в Новия Завет апостол Йоан казва, че ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Но ако изповядаме греховете си, тогава Бог е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Защото това е Вечният Завет. Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. И Той иска, Той казва, че ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение с Него. И тогава Той е с нас. Така че това, което аз казвам, вие можете да го прочетете.

1 Йоаново 1:8-9

8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.

1 Йоаново 1:7

7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.

Другия път ще продължим, но можете да прочетете от Исая 63-та глава, от 7-и стих, до края на 64-та глава. Може да ги прочетете и да разсъждавате върху молитвата за покаяние – как ние да си припомним Божиите милости, как да осъзнаем реалността и как да се покаем. И сега, когато ще участваме в Господната вечеря, нека да се помолим пред Бога, нека да се покаем за греховете си, нека да се откажем от собствената си правда, нека да се смирим пред Господа и нека да Го помолим Той да ни преобрази, Той да ни очисти, защото Той е нашият Отец.

Исая 63:7

7 Ще спомена милосърдията Господни,
причините за хвалене на Господа
за всичко, което ни е подарил Господ,
и за голямата благост към Израилевия дом,
която им показа според щедростите Си
и според премногото Си милости.

И ако видите в тези глави (всъщност следващия път ще продължим да говорим за това), се говори за това, че „Ти си наш Отец“. Тоест Бог е нашият Баща. Това е като в едно семейство. Детето може да прави бели, но тогава бащата и майката пак ще го приемат и ще му простят. Макар да е било непокорно, както блудният син се завърна и баща му се затича към него. Вместо синът да тича към баща си, бащата се затича към него. Толкова много Бог ни обича и ни прощава.

Исая 64:8

8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец;
ние сме глината, а Ти – грънчарят ни;
и всички сме дело на Твоята ръка.

Той е наш Отец. Когато Исус ни учи как да се молим, Той казва да казваме: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; дай ни днес насъщния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“. Нека Бог да ни помогне да си прощаваме и Бог да прости на нас, и така да имаме възстановени взаимоотношения в този Нов Завет, този Вечен Завет, който Бог ни е дал.

Матей 6:9-12

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес насъщния хляб;
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.

Всичко това е благодарение на жертвата на Христос. Благодарение на Исая 53-та глава са възможни всички тези глави след това.

Исая 53

1 Кой е повярвал в известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господня?
2 Защото израсна пред Него като клонка
и като корен от суха земя;
нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме,
нито красота, за да Го желаем.
3 Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.
5 Но Той беше наранен поради нашите престъпления,
беше бит поради нашите беззакония;
върху Негодойде наказанието, донасящо нашия мир,
и с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме като овце,
отбихме се всеки в своя път;
и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си
и не отвори устата Си;
както агне, водено на клане,
и както овца, която не издава глас пред стригачите си,
така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд беше грабнат;
а кой от Неговия род разсъждаваше,
че беше изтръгнат отсред земята на живите
поради престъплението на Моя народ,
върху който трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите,
но след смъртта Му – при богатия;
защото не беше извършил неправда,
нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал;
когато направиш душата Му принос за грях,
ще види потомството, ще продължи дните Си
и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити;
праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина
чрез знанието им за Него
и Той ще се натовари с беззаконията им.
12 Затова ще Му определя дял между великите
и Той ще раздели плячка със силните,
защото изложи душата Си на смърт
и към престъпници беше причислен,
и защото взе на Себе Си греховете на мнозина
и ходатайства за престъпниците.

МОЛИТВА

Боже, благодарим Ти за Твоето Слово. И аз Те моля, Татко, помогни ни да изучаваме Писанията, особено тази последна част от Исая – от 56-та до 66-та глава. И Господи, тази конкретна част, която изучаваме от 63-та и 64-та глава – молитвата за всеобщо покаяние и обръщане от греха. Господи, в тази сама част от Исая ние виждаме, че не можем сами да се оправим. Грехът е по цялото ни естество и затова Ти каза, че Ти ще ни станеш Изкупител. И ние Те молим Ти да ни преобразиш, Господи. Молим Те, не само след като си ни изкупил и си ни дал вяра да повярваме в Тебе, Исусе, и да бъдем оправдани, но ни дай сега пълнотата на този образ. Тези обещания, в които Ти си казал: „Ще отнема каменното им сърце и ще им дам меко сърце“. Ти казваш, че ще ни направиш ново създание. Господи, нека това ново създание да царува в нас. Дай ни да мразим греха, дай ни да живеем по Твоята воля, Господи. Дай ни да обичаме светлината, да се стремим към нея и към това освещение, за което казваш, че без него никой няма да види Господа. Дай ни да искаме да ходим в светлина, както Ти си светлина. И Господи, да имаме този истински Твой божествен живот в нас, в който да живеем с Тебе като с наш Отец, наш Баща. Дай ни да усетим какво означава Ти да си наш Отец, какво означава да живеем в първата си любов. Защото Твоите милости към нас са безбройни. Ние Ти благодарим и Те хвалим. Дай ни да размишляваме и да се приближаваме към Тебе. Благослови и следващата част от благослужението ни, в която ще участваме в Господната вечеря. Амин.